Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 221 - год. X.

Севлиево, 26 юни 1938 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

*

Съдържание:

Науката и живота

Паневритмични упражнения, правени в местността „Боровец“, Ямбол – снимка

На прага на новото съзнание – Е. К.

Словото на Учителя. Някой си стотник. (из неделната беседа – 1 май 1938 г.)

Нова ера (стих.) – В. Недев.

Пътека. Череши. (стих.) – Д. Антонова.

Живата природа

Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 220) – Влад Пашов

Светлина в Пътя към Посвещението (продължение от бр. 220) – Сл. Камбуров

Книжнина

 

[Ани]

НАУКАТА И ЖИВОТА

В последния брой на сп. „Природа и наука“, уважаемият г. проф. Д-р Ст. Консулов излиза с една статия на тема: „Научни и ненаучни обяснения на живота“, в която, след като разглежда някои досегашни опити на учените да хвърлят светлина върху същината на живота, да отговорят на загадката: „какво съм аз, какво става със съзнанието за моето „аз“ след смъртта?“ — идва до заключение, че „до днес положителната наука не е могла да се справи с този въпрос, и затова истинският човек „на науката ще каже: това е най-великата тайна на природата, която стои забулена за мене“.

Вън от това, г. Консулов тегли една строга и, според неговото мнение, абсолютно непреодолима граница — истинска бездна — между науката и религията, защото: „хората на положителната наука с религиозни догми не се занимават, нито хората на религията — с физика и химия“. Следователно, всички днешни и бъдещи опити да се хвърли мост между наука и религия, да се хармонират и изравнят, да се обхванат от една по-висока точка, в един общ синтез, вечните истини на живота, безразлично дали те спадат към областта на науката или на религията, или, както се изразява г. Консулов, да се създаде нещо като „религиозна наука“ или „научна религия — са предварително осъдени на неуспех. — Науката винаги ще си остане само наука, а религията —религия. Между тях допирни точки няма и не може да има. Защото едната борави с опита, а другата строи, своите системи в областта на вярата. Тези, които търсят връзка между науката и религията, са или фантазьори или, чисто и просто „мошеници“. Техните думи и писания, именно, представляват „ненаучните обяснения на живота“.

Ние не ще се спираме да питаме г. Консулова —  е тогава „научното“ обяснение на живота? Има ли такова? — Защото сам той признава, че такова няма: „Науката не може да ни даде отговор на най-големия въпрос, който вълнува всеки човек. Хората с научен дух се примириха с това признание“. Следователно, тази наука, от името на която г. Консулов говори, такава каквато той я познава и доколкото той я познава, твърди, че, „поне на наше време- тя не може да обясни живота, не може да даде едно задоволително обяснение на същината на процеса на живота, не може да отговори на въпроса: „Какво съм аз, какво ще стане с моето „аз“ когато някога умра?“, не може със своите опити, със своите физически и химически процеси да обясни тайната на съзнанието и мисълта на човека.

Това за нас, поддръжниците на спиритуалистичното или, по-право, на синтетичното, цялостното схващане на живота, е вече доста много. — Да признаеш, че не знаеш нещо, това е първата сигурна стъпка към неговото познание. Както Сократ в своето „незнание“ е знаел много повече от своите „знаещи“ съвременници, така и учените които признават че „не знаят“, изглежда, са много по-близко до истината, отколкото тия, които твърдят с пълна сигурност, че „знаят“ — какво, че живота не е нищо друго освен физикохимически процес, че съзнанието и мисълта се отделят от мозъка, както жлъчката от черния дроб, че „духът“ е само една функция на материя та, т. е. че, чисто и просто, никакъв дух не съществува, а съществува само една вечна вездесъща и всемогъща материя, която твори всичко, от която произлиза и към която се възвръща всичко, което е твърдението на материалистите, учени и неучени.

Да кажеш, че не знаеш, е много повече, отколкото, чисто и просто, да отречеш съществуването на духа, и с това, спокойно, безгрижно и леко да освободиш ума си от тежката задача за разрешаване загадката на живота. Да кажеш че не знаеш, това значи че си на прав път, — то значи че си скъсал с материализма, който твърди, че „знае“. И ние най-искрено поздравяваме г. Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата доблест да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия“.

Но да кажеш, че не знаеш, значи същевременно да оставиш въпроса открит! То значи да продължаваш да работиш, да търсиш, да се стремиш да разкриеш скритата истина. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че с това трябва туриш бент, преграда на всеки човешки стремеж към повече знание в дадено направление. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че трябва да издадеш присъдата на някакво съдбоносно „вето“, което забранява всяко придвижване напред от точката, на която ти си застанал. Да кажеш че не знаеш, — колкото благородно и доблестно да е само по себе си това — съвсем не значи да забраниш на другите да се стремят да узнаят това, което ти не знаеш.

А тъкмо това, струва ни се, прави г. Консулов в поменатата статия, като пише, че, докато „хората с научен дух се примириха с това признание“ (за незнанието), то, „онези, които стоят далеч от нея, търсят отговор на въпросите, макар и да не съдържат те нищо научно в себе си“. Или, с други думи, „хората на науката“ престанаха да търсят истината по най-важния въпрос на живота — въпроса за самия живот — примириха се със своето незнание, и само тези, „които са далеч от науката“ и независимо от нея, продължават да търсят, продължават да се стремят към ретината, и в своето търсене те създават „редицата ненаучни обяснения за същността на живота“.

Това очебийно противоречие, в което г. Консулов неволно е навлязъл, в стремежа си да разграничи „научните и ненаучни обяснения на живота“, не може да задоволи ничия логика.

Може ли учените да се откажат да търсят истината, защото, както заявява г. Консулов, науката нито доказвала, нито отхвърляла онова, което било извън границите на нейните методи на изследване, и защото „хората на науката с религиозни догми не се занимават“?

Но, преди всичко, тук въпроса съвсем не се касае до някакви религиозни догми !

Тук въпроса е за самия живот. Това е най-капиталният, най важният, най-болният, съдбоносният въпрос на живота — въпроса за себепознанието и познанието на същината на живота, това е „въпроса на въпросите“, както се изразява сам г. Консулов.

Може ли науката да го изостави?

И наистина ли го е изоставила тя?

Но, преди всичко, що е науката? И кой я представлява?

Можем ли да отъждествим науката с един или с известен брой учени, които имат едно или друго схващане по въпросите ра живота?

Можем ли да я ограничим в рамките, които един или друг учен й дава?

Кой може да говори от името на науката?

Г-н Консулов е един учен. В това не може да има никакво съмнение Но той не е науката. Той не може да представлява цялата наука. Неговите думи не могат да се считат като непогрешим извод на самата наука, на цялата наука, на истинската наука.

Науката е нещо много повече от. това, което един човек, колкото и да бил той учен, може да ни даде.

За науката граници няма и не може да има. Смешно е да й се налагат такива.

И ние твърдим, че науката, в лицето на редица свои първи представители, е навлязла отдавна в тая област, която г. Консулов като че ли счита за „ненаучна“, за „terra incognita“, за „забранена зона“, за област, в която само простите, суеверните или мошениците навлизат. Това е тази област на живота, въз основа на чието изследване, професора от Дублинския университет Сър Уйлям Барет, в своята книга „На прага на невидимото“ ясно и категорично заявява: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала, по експериментален път, съществуването на една нематериална същност, на една душа у човека. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят от живи и интелигентни същества, които могат да влязат във връзка с нас при известни условия.“ В следния брой ще видим докъде се простират завоеванията на положителната наука днес, в това направление, и дали, наистина, както казва г. Консулов, „съществуването на такава душа, която са приемали хората от всички векове“ е ненаучно обяснение на живота.

(следва)

[Ани]

Паневритмични упражнения,

правени в местността „Боровец“, Ямбол

[Ани]

НА ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ

Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развитието на съзнанието на хората и подготовката им за възприемане на истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата „окултизъм“ означава „таен, скрит“. Това тайно знание е съществувало винаги, но то е било известно на много малко хора; за широката маса то е било предмет или на недоверие и присмех, или такъв на суеверен страх. И едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня Елена Петровна Блаватска, (основателка на Теософското общество) подигна знамето на духовността срещу широко разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като широка вълна се разля над Европа и Америка, Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на хората от стария и новия свят почнаха да се замислят над тайните на задгробния свят, чиито прояви не винаги можеха да се обяснят с измамата и шарлатанството. По такъв начин, стената на недоверието бе пробита. Много учени преминаха в лагера на спиритуалистите, и със своите съчинения и експериментални трудове, направиха неоценима услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващата се духовност. Магнетизъм, хипнотизъм, телепатия, психометрия, метапсихика, научна астрология и други науки, млади по времето на своето възникване и стари по своята основа — всичко това са средства, с помощта на които се изостря и разширява човешкото съзнание и се отваря път към новия светоглед. Светлите имена на професор Крукс, Камил, Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, Ланселен, Алан Лео и др., се явиха като провъзвестници на нова ера — всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, и за победа на духовното начало над материализма.

Окултизмът е също такава наука, каквато е и всяка друга наука, само че методите на нейните постижения са други. Това е същото, както когато камъкът, при своето падане, се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологически закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички неща трябва да се изследват, като се приспособим към законите на тази област, в която тези неща спадат.

Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа някои електрически явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на върховна сила. В същност, жреците са познавали законите на електричеството. Така и сега в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат по физически път и затова те се основават на умствени изводи, на чисто логически заключения. Велико бъдеще чака човечеството. Много тайни на природата, които са били до сега загадка, ще се разкрият. Но за това е необходимо усъвършенстване на възприемателните способности на човека. А то ще стане възможно тогава, когато човек осъзнае своята висша природа и почне да изучава скритите органи и сили, които се намират в самия него.

В нашето време на земята се проявява един велик Адепт, който ни сочи пъти щата към това усъвършенстване и възраждане. Той живее и работи всред българския народ, но всички други народи могат да се ползват от неговите указания и да пият от този светъл извор на Истина, Мъдрост и Любов. Учителят Дънов ни дава основните пътища към развиването на духовното съзнание в нас чрез пробуждане на духовното сърце, което още не функционира в нас или пък се проявява само като краткотраен проблясък на светлина, и огън. Нашата епоха е огнена епоха. Пробуждането на духовното сърце е първия етап в нея. Без това ние не можем вече да вървим напред, не можем да имаме никакъв успех. Пред нас има една стена, която отделя материя от духовния свят. Ний не можем да преминем през нея без любов, без вътрешен огън и стремеж, и всички наши знания в тази област ще бъдат само мозъчни, без практическа възможност за приложението им, те ще бъдат нереални за нас.

Учителят Дънов ни дава цялата алхимия на Любовта, разкрива ни тайните на духовното сърце, които са били за нас непонятни. Неговите външни методи за оздравяване на живота са — братство, чист естествен живот, чиста храна, чиста вода, чист въздух, светлина, слънчеви лъчи, гимнастика и музика, принадлежаща на духовния мир и влияеща на развитието на духовното сърце. Любовта и музиката са тясно свързани. Те са сестри.

Подробни сведения за това Учение може да се намерят в многобройните лекции на Учителя Дънов, и в книгите издадени от неговите ученици. Всички светли умове, всички благородни сърца са поканени. Поканват се и многочислените руски души, разпръснати по цялото земно кълбо. Русите бидейки винаги в своята основа духовни и стремящи се към велики идеали, към огъня на милосърдието и алтруизма, се призовават и днес да спомогнат щото светлите начатки на Духа да израснат в умовете и сърцата.

(превод от руски)

Е. К.
(Елисавета Кидалова)

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Някой си стотник

(из неделната беседа „Някой си стотник“ – 1.V.1938 г.)

Ще прочета само един стих от 8 глава от Ев. Матея: „Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее“.

Ще се спра върху думите: „Някой си стотник“. Кои са отличителните черти на стотника? Кои са отличителните черти на живота? Отличителното нещо на живота се заключава в това, да се създаде човека. Животът има смисъл само тогава, когато се създаде човек. Щом живота не служи за създаване на хората, този живот е безпредметен. Казвам: Епохата, в която сега ние всички живеем, е по-добра от миналата. Тя има по-добри условия, отколкото в миналото. Някои се спират върху древната мъдрост и казват, че в древността е имало по голяма мъдрост, отколкото сега. Аз мисля, че това е малко пристрастно. Като разсъждават, мнозина казват, че като дете някой бил глупав, а после поумнял. Този, който не разбира философията на живота, той мисли, че детето първоначално било глупаво, а после станало умно. В действителност не е така. Умното дете всякога е било умно, а глупавото дете всякога е било глупаво. Под думата разумно дете разбираме дете, което носи всички условия за своето развитие. Под думата глупаво дете разбираме дете, което е лишено от тези условия. Значи, глупавия човек е лишен от условия за своето развитие. Той нищо не може да постигне. Запример, какво го очаква глухия, слепия, немия? Каквото и да предприеме, той нищо не може да изправи.

Съвременните хора се стремят към един идеал, който не могат да оформят. Запример, върху какво почива здравето на един човек? Хората искат да бъдат здрави, но кое е първото средство, което лекарите препоръчват? Преди всичко, здравето на човека почива върху една трезва мисъл, едно трезво чувство и една трезва воля. Или можем да дадем друго определение: здравето на човека почива върху една права мисъл, върху едно право чувство и една права воля. Следователно, човек трябва напълно да се е определил с каква храна трябва да се храни. После той трябва да е определил качеството на тази храна, както и начина, по който трябва да се готви. Често аз обичам сам да си готвя. Ще ви приведа пример как можете сами да си наготвите и то само за половин час. Трябват ви всичко две чушки, два домата и два картофа. Ако е зимно време или ако е студено навън, ще стопля малко вода, за да полея доматите и чушките, да не са студени. После ще нарежа доматите на малки парченца, чушките ще опека на огъня и пак ще ги нарежа, а картофите ще изчистя, ще ги нарежа на колелца и ще ги туря да се варят около 15 — 20 минути. Като се сварят ще ги туря върху другия зарзават. След това ще взема една филия хляб и ще си направя отличен обед Зимно време такъв обед излиза много скъп. Но като дойде лятно време, цената на този мой обед ще се намали, ще струва много евтино. И след всичко това мнозина се питат с какво да се хранят. Много прост е този обед. който ви дадох, но е хранителен. При това, като няма кой да ми наготви, аз сам си правя такъв обед само за половин час. При това, колкото пъти сам съм си готвил, никога не ми се е разстройвал стомаха. Обаче това се дължи на факта, че аз зная как да избирам чушките и доматите, както и картофите.

Същото се отнася и до книгите, които четете. Като четете някаква книга, вие трябва да разбирате кое е същественото в нея и него да изваждате. В една книга всичко не е важно. Когато един автор е писал една книга, той е вложил в нея някой важни, а други маловажни работи. Според мене, книгите на великите хора представят техните деца. Като взема една книга, аз веднага познавам, че авторът е вложил душата си там. Тази книга е жива. На същото основание казвам: И вашите мисли и чувства, както и постъпките ви, всеки момент трябва да оживяват. Често вие се съмнявате във вашите мисли и казвате: не зная дали моята мисъл е права или не е права. Как да не знаете дали мисълта ви е права или не? Виждам един цвят казвам, че е червен. Как ще го смесвам със син или зелен? Като видя един цвят, веднага казвам дали е червен зелен, син, портокален, и като казвам, че познавам цветовете, имам пред вид най-разумните хора, които разбират цветовете. Всеки цвят си има свои качества. По какво се отличава, запример, червения цвят? Червеният цвят винаги увеличава енергията на човека, внася в него подем Ако е малокръвен, човек се оживява от червения цвят. Ако внесем портокаления цвят в човека, той почва да се индивидуализира, дава цена на нещата. При зеления цвят нещата растат. При жълтия цвят човек почва да мисли. При синия цвят в човека се развиват духовните му чувства: вяра, надежда, а същевременно се дават условия за любовта. При виолетовия цвят се създава сила в човека — да може да преодолява известни мъчнотии. Когато човек се обезсърчава, това показва, че виолетовият цвят в него е слабо застъпен. Ако умът му не достига, жълтият цвят е слабо застъпен. Ако животът му е слаб, червеният цвят е слабо застъпен. Ако той не знае защо е дошъл на земята, портокаленият цвят е слабо застъпен в него. Ако на човека не му се учи, това показва, че зеленият цвят в него е слабо застъпен. Всеки цвят внася известен потик в човека.

Сега хората търсят своето възпитание там, дето го няма. Те не търсят Бога във въздуха, във водата, в светлината, в храната, но Го търсят извън някъде. Къде е Бог, и те не знаят. Казвам, че човек не е това, което се проявява. Той е нещо съвсем друго. Казвате: Ако човек не е това, което се проявява, тогава кое е той? Формата на човека показва степента на силата, която се проявява чрез него. Колкото по-силен е човек, толкова по голямо пространство заема. Англия, която е една голяма империя, заема голямо пространство. Това показва, че тя има голям ум, знае как да управлява тази голяма земя.

В същност, Бог гледа еднакво на всички народи. Понеже Той е създал всички народи, на всички е дал власт, на всички е дал земя, съответно на тяхното развитие. Че на едного е дал повече земя, а на другиго по-малко, това зависи от развитието на тия народи. Ако влезете в един дом, в който има братя и сестри, но един от братята, например, е на 25 год., а другите са по-малки, всички еднакви права ли ще се ползват? Които са по-големи, ще имат повече права, т. е. повече земя. В това отношение англичаните са по-стари, те имат повече земя. След тях идват славяните, главно Русия, която има голяма земя. Ако ние съпоставим Англия с Русия, какво представя английският народ и какво представят славяните, специално руският народ? Ще кажете, кой от двата народа е по добър? Ако взема да описвам англичаните и славяните, у вас ще произлязат спорове, но аз казвам: Всеки народ, който работи за въдворяване на царството Божие на земята, който туря ред и порядък на земята, който работи за подобряване на цялото човечество, е благороден народ. Добротата му се определя от степента на неговото развитие и от това, колко повече е допринесъл благото на цялото човечество. Исторически е доказано, че всеки народ мисли повече за себе си, отколкото за другите, както и всеки човек мисли повече за себе си, отколкото за другите. За сега така е в живота. Ако съберете 10 или 20 милиона хора, законът е пак същият. Тези хора ще мислят повече за себе си, по-малко за другите.

Сега ние искаме всеки народ да мисли донякъде поне и за благото на другите. Това е качество на Бога. Само Бог е, който мисли за цялото човечество. Само Той мисли за благото на цялото човечество. А сега в света няма нито един народ, който да мисли за благото на човечеството, както Бог мисли. Няма друго същество в света, което да мисли за вашето добро така, както Бог мисли. Ничия мисъл не може да се сравни с мисълта на Бога — нито мисълта на майката, нито мисълта на бащата, нито мисълта на брата или на сестрата, могат да се сравнят с онази първична мисъл, която Бог има. Следователно, ако майка ви или баща ви, ако брат ви или сестра ви ви обичат, ще знаете, че това се дължи Божията мисъл, която Той храни към вас. Какво нещо е Бог? Бог е онова същество, което иска да индивидуализира човешката личност, да създаде една личност с такъв характер, който да има дух в себе си, да разсъждава правилно; да има любвеобилна душа в себе си, че да могат всички Божествени сили, които излизат от душата, да бъдат за благото на цялото. Умът на тази личност да бъде проводник на Божествена светлина. Сърцето на човека да бъде проводник на всички добродетели, а сърцето му да бъде проводник и изпълнител на всички блага, които сега човек притежава.

Сега, при всички гледища на хората, ще се зададе въпроса: Кой е правоверен? — Това е стара история. Има правоверни млади хора, има правоверни и стари хора. Всеки човек, който не разбира своята личност желае благото само за себе си, той ще остарее. Следователно, ако ти мислиш само за себе си, ще остарееш. Защото, като мислиш само за себе си, ти ще дойдеш в стълкновение с другите хора и ще кажеш: Този работи за моето благо, а онзи не работи. По този начин ти ще почнеш да подозираш хората, а и те ще те подозират. Като влезеш в стълкновение, това стълкновение ще породи в тебе манията, че всички хора те преследват.

Хората казват: До кога ще страдаме? — Докато излезете от вашия свят, който вие сами сте образували. Докато имате тези понятия и вярвания за живота вие все ще страдате. Съвременните хора имат изопачени понятия за Бога, за духовния свят, за държавата, за бащата и за майката, за дома — какво ли не. Възгледите на сегашните хора са по-широки и по-добри, отколкото са били в миналото, но все още има някой изопачени идеи. Но сега това не влиза в нашата програма.

Ние не сме изпратени в света да го оправяме. Всеки от вас е изпратен да реформира себе си.

Всеки от вас е изпратен да реформира своя дух, своята душа, своя ум, своето сърце и своята воля. Това една задача, дадена на всички хора. Казвате, че трябва да се създаде човешкия характер, трябва да се направи едно преобразование в човешкия дух. Има една книга от Смайлса, в която се говори за оформяване на човешкия характер. Англичаните говорят върху въпроса, как трябва да се оформи човешкия характер. Те обръщат голямо внимание върху учтивостта и деликатността. Те имат специални институти, в които се работи много за учтивостта. Външно те изглеждат хладнокръвни, но работят много върху учтивостта. Това е един метод при самовъзпитанието, чрез който може да се оформи човешкият дух, душа, ум, сърце и воля.

Природата още не е завършила своята работа. Всички научни изследвания показват, че човек още не се е сформирал. Ако човек има някакъв органически дефект, той се отразява върху неговото лице. Ако стомахът или гърдите на човека са слаби, това се отразява върху неговото лице, но се отразява и върху носа му. Ако черният дроб на човека е слаб, това се отразява върху очите му. Ако е слаба нервната му система, това се отразява върху ушите му. Ушите понякога показват, какво е състоянието на нервната система на човека. Сега аз не ви давам никакви признаци, какви трябва да бъдат ушите, защото ще се изплашите, но както виждам, вашите уши са добре сформирани, здрави сте. Понеже виждам, че сте здрави, вие можете добре да ме слушате. Ушите ви са добре развити.

Според мене, всеки който, мисли че новото не може да се приложи, не е здрав човек, на е анормален. Ако кажете на болния да приложи всичко, каквото му казвате, той няма да повярва. Но ако му кажете, че той ще оздравее, той ще каже: От твоите уста в Божиите уши. Или от твоите уста в моите уши. Сега вам казвам: Това, което сега ви казвам, искам да влезе от моята уста във вашите уши. Като влезе във вашите уши, да влезе в Божието сърце. Щом влезе в Божието сърце, Той веднага ще ви създаде благоприятни условия, ще ви помогне. Аз казвам, моите думи да влязат във вашите уши. Защо? Защото всичко зависи от ушите; ако имате послушание, всичко ще дойде до Божието сърце. Бог има всичкото желание да ви даде благата на живота, но във вас има голямо подозрение, вследствие на което сами си пречите.

И тъй, като влязат думите ми във вашите уши и от там в Божието сърце, Той ще каже: Да помогна на хората сега. Ето защо в хората трябва да се яви това вътрешно послушание, да слушат Божиите думи, за да придобият благото, което иде от Божието сърце. Така ще дойде и новата култура. Ако Бог не взема участие в нашите култура, Той не може да ни помогне. Докато Словото не влезе в нашите уши и не се свържем с Божието сърце, никаква култура няма да има в света.

Стотникът казва на Христа: „Не съм достоен да влезеш в домът ми. Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее“. Христос казва: „Никъде в Израил не съм видял такава голяма вяра“. Сега и аз ви желая да бъдете като този стотник, да кажете на Христа: Господи, кажи само една дума, и момчето ми ще бъде здраво. Желая на всинца ви да бъдете здрави.

29 неделна беседа, държана от Учителя

на 1 май 1938 г. София — Изгрев.

______________________________________

Казано е в Писанието: „Възложете товара си на Господа. Това значи: Не се борете със себе си, със своята съдба. Дойде ли някакво страдание, не се борете с него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на ръце, докато се примирите с него. Щом се примирите със страданието си, във вас настава дълбок вътрешен мир. — Защо човек трябва да се помирява със страданието? — За да стане велик. Христос с велик, защото се примири със страданието. Той знаеше, че страданието му е изпратено от Бога и трябва да го приеме с радост. Така са постъпвали всички хора на миналото, които считаме велики. Много начини имаше, чрез които Христос можеше да избегне страданията, но Той знаеше, че ако се откаже от тях, цялото човечество ще страда. Той прие страданията, за да облекчи положението на човечеството. Следователно, ако чрез страданията си човек облекчава страданията на цялото човечество, заслужава да страда. От Божествено гледище, има страдания, които са необходими за човека. Те крият в себе си известни блага.

[Ани]

НОВА ЕРА

От светла мъдрост трепети ефирни,

— привет от висш, разумен свят,

полъхват тук и силите размирни

превръщат в плам за жизнений разцвет.

*

Началото на нова, бъдна ера

изгрея веч в сърца безброй.

В душата си, събудил мощна вяра.

намира страждущий покой.

*

— Да, вяра в наший благ Създател! —

Вред чувам този зов велик,

Любов от Извор вечен, необятен,

тече, приижда всеки миг.

*

И със струята си топла, чипа,

лекува болки и тъги,

и с дреха царствена, лъчиста,

облича своите слуги.

В. Недев

[Ани]

ПЪТЕКА

От бездна към изход, към радост и песни

пътека нагорна нагоре се вий.

Скалите пробива, над пропасти дебне,

в гората изчезва и дълго се крий.

*

И после я виждаш измъкната вече,

обилно огряна от топли лъчи;

скали до небето с любов я приветствал,

и ехото дивно, безспирно ечи.

*

А горе над нея прехвръкват орлите,

високо в простора и смело зовят.

и нощен звездите в небето безбрежно

и тайни разкриват и чудно блестят.

*

От бездна към изход, към радост и песни

нагоре се вие пътека една;

свободно здрависва просторите златни,

свободно и смело кат смела вълна.

Д. Антонова

* * *

ЧЕРЕШИ

О, слънчев лъч, превърнат в плод,

червен и сладък.

О, чуден плод, родил се в пролетта,

най-хубавия дял от майската трапеза.

*

Детенце свидно на земята, къпано в лъчите

и милвано от лекия зефир,

мечта си ти на пътниците морни,

за птичките най-вкусното зърно!

*

О, сладък плод, ти който си любов и нежност

как сладко се топиш в устата на детето

и в розова се струйчица превръщаш,

разляла се по нежната брадичка.

*

Ти, звук завършен в пролетната песен,

ти, първа дума в приказката лятна,

ти, слънчев лъч, мелодия, в която

трепти живота радостен и благ.

Д. Антонова

[Ани]

ЖИВАТА ПРИРОДА

Живата природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества, от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.

Всички те имат една висша цял, която наричаме Бог, Разумност, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива.

Очевидно, под „Жива природа“ аз не подразбирам онова, което съвременните естественици подразбират. За нас Природата е нещо велико, не само по своето устройство, но и по онази интелигентност, по онази върховна разумност, която тя проявява.

Живата природа е сбор от мислещи същества, които представят „атомите“ на великия, големи я свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.

Така че, когато говорим за вселена, ние подразбираме сбор от разумни същества, отношенията между които са абсолютно хармонични. Тези, именно, живи същества са, които дават цена на целия космос.

Ето защо за погледа на ония, които имат космично съзнание, целият космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява.

И този космос може да бъде и „безграничен“ и „граничен“ и голям и малък: едно велико свойство на Вечното е да приема каквито ще форми.

Пред духовния взор на великите Посветени от всички времена и епохи цялата вселена, целият така наречен в древността „макрокосмос“ се явява във формата на човек — великият Небесен Човек. Съзерцавайки този Космичен Човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек — „микрокосмоса“.

Затова ви казвам, че човек, у когото всяка клетка от тялото е будна и съзнателна, може да общува съзнателно с цялата Жива Природа.

Вие виждате звездите като далечни блестящи точки на небето. Ала всяка звезда от Млечния път, или от коя да е галактична система, си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да се разговаря с целия космос. Ако за хората на земята звездите са само светли точки, за един ангел те са цели светове с милиони, милиони същества, които ги населяват. В тях трептят милиони същества, които имат много по-висока култура от човешката.

И така, помнете, това което е проявено, ние наричаме разумна Жива Природа. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното — това е Бог, това е великото Начало на живота. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина до там се увличат в този образ, та подържат, че Природа и Бог са едно и също нещо. Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.

Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава.

Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват случайности. Очевидно, те проектират себе си в Природата.

Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени.

Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великата разумност на Природата, която всичко направлява.

Разбира се, изисква се отличен и прозорлив ум, добре развити способности и дарба за тънко проникновено наблюдение, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в Природата.

Живата Природа си има свой език, и ако човек иска да я разбира добре, трябва да се стреми да научи нейният език.

Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора — сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие

Изобщо, Природата не търпи еднообразието, повторението. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен.

И затова, когато хората искат да сведат всичко в живота към едно механично еднообразие, те произвеждате зло. Когато творят по законите на разнообразието и хармонията, както Природата, те вършат добро.

[Ани]

В. Пашов

(12)

АСТРОЛОГИЯТА

КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ

Част I.

Също така човек има 12 тела, но за сега оперира в пет, които в херметичната наука се свеждат към три.

Великолепно е предадена тайната на зодиака в 21 глава на Откровението от 9—22 стих. Ето как се предава тя там: „И дойде при мене един от седемте ангели, които държаха седемте чаши пълни със седемте последни язви и проговори ми и рече: Ела, ще ти покажа невестата на Агнето. И отведе ме духом на една голяма и висока планина и показа ми град голям, светия Ерусалим, който слизаше из небето от Бога. И имаше славата Божия и светлостта негова беше подобна на драгоценен камък, като камък яспис, прозрачен като кристал; и имаше стена голяма и висока; имаше и дванадесет порти и на портите дванадесет ангела и написани имена, които са дванадесетте племена на синовете Израилеви: от към изток три порти, от към север три порти, от към юг три порти, от към запад три порти. И стените градски имаха дванадесет основания и в тях имената на дванадесетте апостоли на Агнето. И този, който говореше с мене, имаше тръст златна да измери града, и портите, и стените му. И градът беше четвъртит и дължината му е толкова, колкото и широчината; и премери града с тръстта до дванадесет хиляди стадии: дължината, широчината и височината му са равни. И измери степените му 144 лакти, мярка на човек, сиреч на ангела. И сградата на стените беше от яспис — и градът от чисто злато, подобно на чисто стъкло. И основанията на стените градски бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първото основание беше — яспис, второто — сапфир, третото —халкидон, четвъртото — смарагд, петото — сардоникс, шестото — сардий, седмото — хрисолит, осмото — вирил, деветото — топаз, десетото —хрисопрас, единадесетото — якинт, дванадесетото аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка една порта бе един бисер и улиците на града бяха от чисто злато.

Този цитат ни показва, че великия християнски посветен е имал дълбоко разбиране на астрологията. Виждаме също, че той свързва 12 зодиакални знаци с 12 синове на Яков. А 12-те израилеви племена с 12 апостоли и с 12 скъпоценни камъни.

ГЛАВА X.

Планетните влияния

За да разберем същността на планетните влияния, трябва преди всичко да се освободим от материалистическото схващане на планетите, т. е. да се освободим от схващането да гледаме на небесните тела — планети, слънца, комети и луни, като на мъртви тела, и да ги схванем като живи същества, като активни творчески центрове на разумна деятелност.

Ето какво казва Учителя по този въпрос: Вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на планетите, които представяте сбор от разумни същества завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което могат да ви дават добри съвети и напътствия. Например, ако някой иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат, как трябва да работи. Благородството в човека представя златото в неговата кръв. Изобщо, всички планети и слънца във вселената представят банки, от които човек може да извади това богатство, което в даден случай му е потребно. От човека зависи какво богатство ще си достави и как ще го използва. Това показва, че човек може да влезе в съзнателно общение с планетите и да добие от тях това което му е нужно.

Както изтъкнах в по-предните глави, според херметичната наука целия Космос е един жив организъм. И нашата слънчева система, сама по себе, си представя един жив организъм, в който като във всеки жив организъм, циркулира един общ живот, който храни и обновява всичките му части. Сърцето на нашата система е Слънцето, от което живота се прелива по цялата система. Този живот иде от Безграничния Космос и чрез зодиакалните съзвездия се предава на Слънцето, което от своя страна го изпраща по цялата система.

Според първия принцип на херметичната наука, всичко в света е ум — в центъра на всяка деятелност стои един ум, от който изхождат импулсите към творчество и дейност. На това основание, всяка една планета е център на разумна деятелност, която деятелност, по закона на вибрациите, се предава на окръжаващата среда като от своя страна въздейства на тази окръжаваща среда, според собствената си природа. Следователно, щом в центъра на деятелността имаме един ум, то това, което наричаме планетни влияния, не е нищо друго, освен влияние на този колективен ум, проявено чрез неговата мислова дейност, която като всяка мислова дейност във външната си проява е енергия в движение. Следователно, планетните влияния са подчинени на закона на мисълта — тъй, както хората си влияят помежду си, със своите мисли, а установено е фактически, че мисълта е сила, така и колективния ум на планетите ни влияе чрез своята мисъл, която се предава през пространството по закона на вибрациите. И както при влиянията на мисълта между хората една мисъл много по-лесно може да засегне даден човек, да му повлияе, когато в самия него има същите предразположения, същото се отнася и до планетните влияния. По рано споменах, че силите, които действат в Космоса, се намират и в човека, само че в потенциално състояние и външните динамични сили на Космоса по закона на вибрациите динамизират съответните сили и в човека. Астрологията именно изучава законите на това динамизиране на силите в човека, под въздействието на космичните сили.

Ето как е изразил тази мисъл Парацелзий: „Ако аз имам в себе си манна, то аз мога да привлека манната от небето. Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето. Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин) растящ в нашите градини? Какво е желязото, ако не Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марс. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше слънцето в света?“

Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите. Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето. Така че планетите представят концентрични сфери с общ център в слънцето.Така например, според това схващане Сатурн се простира от центъра на слънцето до мястото където виждаме да се намира Сатурн. Видимата планета, която забелязваме на периферията на окултната планета, е резултат от взаимодействието на две противоположни сили—една центробежна, която действа от слънцето и определя границите на окултната планета и другата центростремителна, действаща от Безграничния космос. Там където се срещат и уравновесяват тези две сили ние виждаме видимата астрономическа планета. Съвременната космогония в лицето на Емил Бело, също така се спира на тази теория като най-правдоподобна. Същата дуалистична космогония поддържа и английския учен Сър Джеймс Джинс.

Всяка планета от друга страна представя специфична среда, която е в зависимост от степента на развитието на съществата, които живеят на нея и отразяват и преработват импулса на Слънцето. Тъй както бялата светлина, пречупена през призмата, се разлага на 7 цвята, които не са нищо друго освен 7 лъча на Словото, което в своето проявление се диференцира в 7 направления.

За да разберем по-добре планетните влияния, трябва да знаем, че освен бялата слънчева светлина и цветния спектър, имаме и черна светлина с тъй наречения тъмен спектър, които се проявяват чрез невидими за нас небесни тела. Тези фактори не са взети в съображение от съвременната астрология. И това, което наричаме злокобни съчетания, са такива разположения на видимите светила, които дават възможност на черната светлина да се прояви.

Тъй че, освен влиянието на положителните сили, имаме влияние и на отрицателните сили. Но освен тъй наречените тъмни слънца, които указват мощно влияние на световните явления и чрез нашето Слънце и планети се проявява черната светлина при известни съчетания. Проявата на черната светлина в живота наричаме злокобни Влияния. Там, където тя се проявява по-силно, а това става в такива случаи, когато обикновената светлина й дава възможност, черната светлина е носител на смъртта и разрушението. И отклонението на нашата земна ос е станало под влиянието на тъмното Слънце, което е невидимо. А това наклонение на земната ос е дало по-голяма възможност на черната светлина да се прояви. Има много такива невидими фактори, които действат върху развитието на живота във физическия свят, които не се вземат под внимание при съвременната астрологична практика. Някои от тези фактори са свързани с принципа на доброто, а други с принципа на злото.

И когато в астрологията се говори за лошите аспекти, то подразбираме такова съчетание между лъчите на небесните тела, при които черната светлина може да се прояви и да стане фактор в нашия живот. А при хармоничните аспекти пътя за влиянието на черната светлина е преграден. Разгледани органически и психологически, а не само механически, аспектите представят от себе си известни съчетания на различните енергии. При някои съчетания, когато бялата светлина има доминиращо влияние и действа в известно направление, казваме че имаме добри аспекти. А когато енергиите се намират в такова съчетание, че се дава повече място на разрушителната дейност, тогаз се проявява черната светлина. От гледището на закона за полярността, бялата и черната светлина са само двата полюса на проявената първична енергия, като бялата светлина е положителният полюс, а черната - отрицателния.

(следва)

[Ани]

СВЕТЛИНА

В ПЪТЯ КЪМ ПОСВЕЩЕНИЕТО

(продължение от бр. 220)

И когато ти тръгнеш по пътя на любовта, с чистотата в сърцето и велик идеал в душата — да служиш на човека, както нейния велик представител, разпнат някога на кръста при Голгота, ти ще се доближиш до нейната същина.

И те чуеш гласа й — гласът на Истината, който всякога говори на светлия търсещ дух:

Ти трябва да ме разбереш с ума си, скрит в материята на света!...

Ти трябва да ме разбереш със сърцето си, скрита в красивите форми на мисълта!..

Ти трябва да ме разбереш с душата си, скрита в божествените идеи на духа!...

—   —   —

*

Силата на живота е вложена в стремежа към съвършенството на всека една форма. Колкото по-повдигнат е той, толкова по-съвършена е тя! Защото всяка една форма е едно проявено съзнание. И колкото по-издигнато е то, толкова и по-съвършена е формата, чрез която се проявява!

Ала макар да са най-разнообразни формите на моите прояви, но една съм аз всякога в тяхната основа:

В материята — Аз съм силата, чрез която се организира да се проявя като живот!

В живота — Аз съм движението, чрез което се проявява, като целесъобразна мъдрост.

В Мъдростта — Аз съм Любовта, чрез която тя расте!

В Любовта — Аз съм топлината, при която всичко узрява.

В топлината — Аз съм светлината, при която всичко се чете!

В светлината — Аз съм виделината, която е основата на света!...

Във виделината — Аз съм непроявената сила на Битието ... Вечният Бог ... Незнайната същина на нещата ... Единицата! Истината в света!

*

И ще чуеш гласа ми, който говори всякога на чистото сърце, с топлината, която буди в него най-светли чувства...

Можеш ли ти с интуицията на твоята душа, да ме почувстваш, че в тъмнината аз съм виделина, но никой с ума си не ме схвана и позна?

Можеш ли ти да се слееш с вселената и да се почувстваш, че вселената си ти? . . . Като изпитваш онази лекота в душата ... Онази светлина на ума и сила в духа, при която да се усещаш, че си ти и не си ти ... че си всичко и всичко живее в тебе?

Да пребъдваш във всяко едно съзнание и да виждаш, че в него си ти, както и то в тебе?

Да прозреш и в недомислието мисъл, защото зад него съм Аз! . . .

Да простиш на глупостта, защото тя е моята проявена семка на ума!

Да простиш на свирепостта, защото тя е обратната сила на моята кротост! . . .

В лицето на жената да виждаш — сестра богиня, защото чрез нея съм изявена аз, като любов във вечността, която организира, крепи и подържа живота в света! . . .

Можеш ли да ме почувстваш, вложена в сърцето на вселената, като пулс, който тупти и оживотворява, като една вечна истина — всичко в света?! . . .

—   —   —

* * *

О, сине на смирението.

Един е пътя на духа, по който трябва да минат сърцето и умът, за да влезе в храма на посветените в мъдростта

Без да разбереш с ума си, не можеш да обикнеш със сърцето си и да залюбиш с душата си!

Светлата мисъл на ума, ражда чистото чувство на сърцето!

А езика на чистото чувство на сърцето е:

Божията любов!

Божията любов подкрепя чистото чувство в сърцето, а неговият свещен език е силата на светлия ум! . .

Силата на ума се влива, като жива струя в живота на сърцето и със своята чиста мисъл запалва огъня на обичта в него! . .

Нежната топлина на обичта в сърцето прониква в храма на душата и с благия си глас събужда силата на Божията любов в нея! Към светла бъднина!

Ум! . . Сърце! . . Душа!

— Три свята! … Три сили! ... Три книги! ...

Ако можеш да влезеш в първия, ще трябва да се пречистиш във втория ... за да завладееш третия!

И тогава, като излезеш от третия, ще се осветиш във втория, за да се възцариш в първия с жезъла на посвещението! . .

О, сине на смирението.

От земята с ума си ще тръгнеш към небето и чрез топлината на Любовта ще го завладееш със силата на духа! И тогава, когато се възцари силата на духа на своя престол ... ще освети любовта в сърцето ти . . . И ще увенчае ума в съзнанието ти, с царския венец на знанието и мъдростта свещена! . .

Като станеш цар на земята!

Такъв е светлия път към небесата.

— Пътя към посвещението!

— Пътя към съвършенството на ума, душата и сърцето.

— Пътя към истината свещена.

* * *

И разбра той, ученикът на мъдростта, че щастлив е само онзи, който е тръгнал  по него — пътя на истината.

С пълното смирение на ума си! . .

С искрената чистота на сърцето си! . .

С най-благородните идеали в душата си!

За него идва светла бъднина!

Той ще подигне всичко в света.

Като заживее в храма на любовта!

В който царува мир, обич и светлина!

Пълна хармония и вечна красота !

Сл. Камбуров

[Ани]

КНИЖНИНА

Паневритмия — разумна обмяна със силите в живата природа, от Беинсо Дуно. Голям формат 24 x 31 и половина см. на хубава илюстрационна хартия и великолепна корица. Тая хубава книга съдържа три части: първа част: Описание на движенията; втора част: Музика — за две цигулки; и третата част: Принципи на Паневритмията. Цена 90 лв. Доставя Руси Събев, ул. Опълченска 64, София 3. Книгата може да се достави и от редакция „Братство“.

Законите и движенията в природата са строго определени. Те почиват на известни правила, затова в тях има дълбок смисъл. С Паневритмичните упражнения ние ще помогнем да се възстанови в организма ни равновесие в нервната система и да се премахне дисхармонията. „Всички движения в природата, които имат разумен потик са музикални“, затова паневритмията е съчетание на движения, музика и ритъм. Ето два цитата от същата книга: „Паневритмията е хармоничното, творческото изявление на Божественото Начало във вселената.“

Паневритмията внася живот, сила и радост в човешката душа“. „Има известни космични движения и космичен ритъм. които лежат в основите на живота. Тях срещаме изразени навсякъде в живота:

В движенията на небесните тела.

Във вълнообразното движение на светлината.

В силовите линии на електромагнитното действие.

В движението на атомите и електроните.

В нутационните движения на растителните, стеблени и коренови върхове и пр.

Тия движения и този ритъм имат творчески елемент в себе си. Те са създали и организирали всичко. Те всичко претворяват и градят в природата. Под действието им са изградени хилядите форми около нас. Те са вечно действащите принципи в космоса.

Ако движенията, които прави човек, са в хармония с тия космични движения и този ритъм, той се свързва със силите на живата природа и ги приема.

Именно от такъв характер са паневритмичните движения. Те са в хармония с космичните движения и ритъм, които творят, градят и организират в целокупната природа, и затова имат мощно действие върху човека“.

Движенията на паневритмията не са произволни, а са взети от ритъма. който лежи в основата на космичния живот. Затова тя трябва да се приложи широко в народните маси на цял свят. Движенията на паневритмичните упражнения са плавни и хармонични. Те не са резки и са свързани с положителните сили в живота. Затова те действат тониращо и възпитателно.

Паневритмията трябва да се приложи навсякъде, от всяко общество. Тя трябва да влезе и в програмата на училищата. В училищата се учат много неща, но най-първо трябва да се учи живата наука, която носи бодрост, здраве, която уравновесява нервната система, и възпитава характера.

Пътят на живота, от Равин Даниел Цион с предговор от проф. Ив. С. Марковски. Към книгата е приложено: „Талмуд —Пирке Авот“ цена 30 лв. Доставя автора: ул. Климентина 63, София.

Дишането —фактор на здраве и воля от Д-р Орпис. Цена не посочена. Авторът на тая книга от дълги години работи в това направление: държи сказки, води курсове за дълбоко дишане и гимнастика на открито и е достигнал добри резултати. Който желае да си достави тая книга, нека се обърне към Д-р Възвъзов ул. Ниш, №4, София.

С. Я. Нелсон. живот и творчество. от Ив. Николов, кн. 9 на библиотека „Пробуда“, пощ. кутия 385, София. Цена 10 лв.