59. Песента „Моето Слънце днес ще изгрее” (30.10.1943, събота, София - Изгрев)

[Ани]

59. ПЕСЕНТА „МОЕТО СЛЪНЦЕ ДНЕС ЩЕ ИЗГРЕЕ”

30.10.1943 г.

[събота], Изгрева, София

Брат Христо всеки ден ми носи поздрав от Учителя, придружен с една ябълка или круша, или праскова. Аз събирам костилките в едно шишенце.

Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, които води Хитлер. Някои артисти от Операта (не ща да пиша имената им) пеят на Хитлер. Те получиха стипендии от министър-председателя и министъра на просветата. И на мене ми предложиха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема.

- Ти, каза ми Той, ще пееш тука на българите.

Вчера брат Христо дойде при мене след беседата в петък и ми донесе на едно малко листче 4-5 такта българска мелодия, изпята от Учителя.

Днес, на другия ден, въпреки заетото ми време в репетиции, ние с брат Христо отидохме при Учителя. Той току-що беше се окъпал и се прибираше горе. Преди да се качи по стълбата, Той ни отключи приемната стая долу и ни покани да влезем и да Го почакаме малко.

След известно време Той влезе и седна на креслото Си. Косата Му още беше мокра.

- Учителю, казах аз, много ме натовариха вече. На най-високото място съм, но не ми е хубаво там.

Учителят дълбоко ме гледаше и каза:

- На високите върхове има много вятър и шапката на човека може да хвръкне.

Аз весело се смеех на глас и казах:

- Вярно е, Учителю!

Брат Христо и той се смееше.

Аз продължих:

- Концертът на братя Янкови наближава. Венцислав ми акомпанира мизансценовите репетиции, които правя с режисьора-артист Стефан Македонски в дома си частно и му плащам.

Съжалявам, че не съм била вчера сутринта на беседата Ви, Учителю! Да чуя хубавата българска песен, която Вие сте изпели.

Учителят широко се усмихна. Аз Му показах листчето (синьо), което брат Христо ми донесе.

Учителят тихо запя без цигулка:

Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее,

то светлина, радост ще ми донесе.

Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее

и радост светла в’живота ми ще внесе.

*

Тогава, мамо, аз ще се проявя,

готов ще бъда да проявя Доброто в света.

Ще мисля добре, ще чувствам добре,

ще постъпвам добре.

*

Мамо, ти ще имаш добър син.

Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее

и живота ми то с’радост ще изпълни.

Бях уморена от сплетните и дребнавостите в Операта, но когато влязох при Учителя, всичката ми умора и всичката ми мъка изчезнаха. Възродих се при Него. Аз се вгледах продължително в лицето на Учителя и забелязах, че въпреки че лицето Му сияеше от Божествена радост и се усмихваше, но долавяше се една дълбока тъга в погледа Му.

- Учителю, казах аз, не искам вече да пея в Операта. Много несправедливо постъпват с мене. Художественият съвет ми възлага роли, които не са за мене и аз не искам да ги пея.

Учителят помълча малко и каза:

- Ти не обичаш много да повтаряш заради другите. Ти си даровита и бързо заучаваш, а те те уморяват с много повторения заради другите, които мъчно заучават.

На сцената сега ти пееш ролите си, които си ги живяла в миналото, в миналите си животи на земята. Така ти бързо ликвидирваш кармата си. Заедно с това, там ти ще извършиш една Божествена работа.

Сега, продължи Учителят, в Германия, в Полша и другаде, много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители. Много видни професори, музиканти загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Едни ослепяха, други оглушаха.

Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам пред страданията на тези мъченици.

Учителят продължи:

- Днес цяла Европа гори. Ние трябва да се молим, да им помогнем с молитвите си. До мен непрекъснато достигат воплите на страдущите.

- Учителю, изплаках аз, простете ми загдето Ви занимавам със себе си. Ще търпя! Заради Вас всичко ще пея. Всичко ще търпя с любов.

- Ако ти не роптаеш и понасяш там всичко с любов, по-скоро ще ликвидираш кармата си. И най-долната работа да ти възложат, приеми с усмивка. Те скоро сами ще те освободят.

Учителю, свидний Учителю, Вие ми осветихте пътя. Вие ми поехте скръбта. Леко ми е сега. Бих пяла и служила на целия свят.

Страданията развиват корените на Любовта, а пък радостите развиват клонищата на Любовта. Страданието е метод за растене. Ако Христос не беше страдал, Той щеше да е един обикновен човек.

Господи, Учителю, помогнете ни да се проявим както Вие искате. Всичко да бъде за Ваша слава и за доброто на всички.

Учителю, лъчезарний Учителю, Божествений, Вашият светъл образ ни води все напред и нагоре. Амин!