69. Новата власт и старият тормоз. (04.09.1044, понеделник, село Светляево /Мърчаево/)

[Ани]

69. НОВАТА ВЛАСТ И СТАРИЯТ ТОРМОЗ

04.09.1944 г.

[понеделник], село Светляево (Мърчаево)

Днес по обяд отидох сама да бера лешници в отсрещната гора. Казах на сестра Рилка, като дойде брат Христо, в коя посока да ме намери. Ние си установихме един музикален мотив и с изсвирването на този мотив той ме намери, когато бях набрала вече доста много лешници.

Когато слънцето си отхождаше вече, ние тръгнахме по шосето.

Аз казах:

- Брат Христо, на нас ли махат тия жени с бели кърпи? Там далече.

Той се вгледа напред и ги забеляза. Обърна се и назад, но шосето беше празно. Значи на нас махаха с бели кърпи тия жени. Когато приближихме до къщата на сестра Рилка, ето насреща ни излязоха старата сестра Ирина Кисьова и сестра Веса Несторова. Те ни казаха: „Учителят откога ни е изпратил при Вас, сестра Лилиана и ние отдавна вече Ви чакаме. Учителят ни изпрати да ни покажете новата песен за Мира, както сте я коригирали и да ни я изпеете.”

Аз бях уморена от брането на лешниците и не ми се пееше, но заради Учителя изпях песента. Те си носеха хартия и моливи и си записаха корекциите.

Ние си закусихме, умихме, вчесахме се и отидохме при Учителя. Вече се беше стъмнило. Той беше седнал на едно миндерче на коридорчето до прозореца и говореше с няколко възрастни братя. Ние Му целунахме ръката и Той каза:

- Утре вече пътят ти се отваря и ти можеш да пътуваш с брата.

Ние се сбогувахме първо с Него и със сестрите, и братята и сутринта много рано отпътувахме. Едва тогава узнахме, че влакът не циркулирал поради голяма сериозна повреда. Ние пристигнахме благополучно във Вършец, където ме чакаше и мама.

Последните дни, преди да си тръгнем от село Светляево, пущаха по радиото едни степни песни от Русия.

Учителят внимателно ги слушаше и след малко каза:

- Хубави са техните хорови песни.

Сега сме във Вършец. Аз слушам и новините, които всяка минута се менят. Съветската Червена армия влязла в България.

Ние всички излязохме на площада във Вършец, за да ги посрещнем и да посрещнем шумците [партизаните] от гората с цветя.

След няколко дена с камиони ни отведоха в София. По пътя ни имаше постове от съветски войници и офицери. В София излязохме на булевард „Цар Освободител”, да посрещнем Червената армия.

Започнаха най-напред трудови дни и репетиции и малко по малко и представленията започнаха.

Ние оставихме Учителя в село Светляево. Най-напред, докато се разбере кой е кум, кой е сват, в Операта започнаха да ме тормозят на лична почва и като дъновистка. Тормозите се сипеха отгоре ми най-много от секретаря Георги Димитров и режисьора, и диригентите.

Веднъж режисьорът Драган Карджиев пожела да дойде в дома ми и да ми покаже мизансцена на Виолета в операта „Травиата” от Верди.

Аз казах на Учителя.

Той ми каза:

- Когато режисьорът се опита да се държи извън ролята ти, отвори беседата на тази страница и постави беседата върху лицето си.

Аз тъй и направих. Когато се разнежи, направи няколко крачки и се приближи към мене, аз поставих отворената беседа върху лицето си и той прочете словата, които Бог говореше: „Ако посегнеш на сестрата си, Бог ще ти изпрати язва и ти ще умреш от нея.”

Той се вкамени, разгневи се и веднага си отиде.

Първият удар беше, че ми дадоха противната роля Есмералда от операта „Продадена невеста”.

Аз пеех години наред централните роли: Джилда („Риголето”), Марта от едноименната опера „Марта” , Розина („Севилският бръснар”), Лучия („Лучия ди Ламермур”), Виолета („Травиата”), Блондхен („Отвличане от Сарая”), Марцелина („Фиделио”) и като солистка в Деветата симфония от Бетховен с диригент (гостуващ у нас) Карл Бьом.

След Девети септември аз пях още четири години в Операта-Адина в операта „Еликсира на любовта” и Норина в операта „Дон Паскуале”.

Учителю, Господи, дайте ми сили да приложа силните Божествени Добродетели и да ги изпея във физическия, Духовния и Божествения свят. Амин!