61. Как се чертаеха планове за работа с Лилиана Табакова

[Ани]

61. КАК СЕ ЧЕРТАЕХА ПЛАНОВЕ ЗА РАБОТА С

ЛИЛИАНА ТАБАКОВА

В.К.: Сега, докладвам Ви. Днес е 18.01.1991 г., 9 часа и 15 минути, петък.

Докладвам следното. Първо, аз взех тези Ваши разговори и ги прегледах.

Л.Т.: Имахте ли време?

В.К.: Не всички. Прегледал съм 30 страници. А то е 141. Аз съм работил към осем часа вчера непрекъснато. Тогава бях свободен. И от това, което прочетох, аз съм си вадил бележки. Сега, какви са моите изводи до тука.

Първо. Няма да се променя нито една дума от онова, което Вие сте написали.

Второ. Няма да се променя нито една дума от Словото на Учителя.

Л.Т.: Особено на Учителя.

В.К.: Трето. Така, както Вие сте ги написали, е на много хубав език, точен и ясен. И нищо няма да се измени.

Л.Т.: Искрен, откровен.

В.К.: Няма да се промени. Така. Тук-там има някоя препинателна, кавички, които ще се оправят.

От тези 30 страници аз не намерих нито една дума погрешна сложена във Вашия разказ. Значи всичко е точно.

Сега по-нататък, понеже аз се занимавам 20-30 години с такива неща, това, което аз четох, нали е точно Слово на Учителя и в тоя дух, на тая обстановка е абсолютно, точно, вярно. Значи няма лъжа, няма измама, според мене.

По-нататък на мене ми направи някое впечатление. Аз имам забележки. Поради това, че Вие сте съвременник на тази епоха и за Вас всички тези неща са ясни. Но когато са написали тези неща, фабулата, развоя на някои случки и събития са много малко описани и не са по-подробно. И този човек, който не е запознат с Школата и не е запознат и с някои неща, не може, не му са ясни, в смисъл, трябва да се дообяснят и да се добавят.

Пример: това, което Вие ни разказахте за някои случки, аз като ги проверих, видях че когато Вие ни разказахте, ми разказахте по-подробно и по-ясно, а тука не се разбира.

Л.Т.: Тука е по-тясно, да, по-съкратено.

В.К.: И по този начин се загубва драматизма на нещата и не се акцентира на драматичността на самата случка. И затова, понеже аз имам опит какво да правя, то аз съм си взел бележки към всяка страница, към всяка Ваша опитност, забележки мои, чрез които аз да Ви питам някои неща и Вие да дадете обяснение. Като дадете Вие обяснение, това всичко се записва на магнитофона. След това аз ще ги извадя тия бележки, Вашите. С Вашите думи, с Вашия стил ще се добавят и ще се прибавят там, където трябва. По този начин ще стане нещо пълно.

И по този начин аз Ви помагам да се завърши тая работа.

По-нататък, когато аз извадя от магнитофона това, което ще бъде на пишуща машина, тогава аз ще го дам на човек, който хубаво пише на пишуща машина, защото те трябва да бъдат с поле, еди-колко си реда на страница. И това ще го дам на човек, не на случаен човек - на човек, на когото аз имам доверие и който отговаря за тези неща, за да го подготвим за печат.

По-нататък към този материал трябва да се документира с някои снимки, материали и т.н. Пример: Вашият период във Франция.

Л .Т.: Кое мое?

В.К.: Период, времето във Франция, в Консерваторията, трябва да се документира с Вашата диплома, с онази телеграма, със снимки от Париж, които имате. Тоест като почнем да разглеждаме, да Ви питам за някои неща, аз ще Ви кажа: Дайте сега тука снимките от това време, от този период. Дайте изрезките от вестниците със статиите за Вас.

Л.Т.: Това е за моята личност, а ние трябва да го правим за Учителя.

В.К.: Ако не е била личността Лилиана Табакова, няма да го има това нещо - срещите Ви с Учителя. Ако не е бил брат Христов, нали, да Ви съдействува, няма да го има това нещо - разговорите Ви с Учителя.

Л.Т.: Той е свързан.

В.К.: Те са свързани неща. Сега за мен кое е най-важно? За мен е най-важно:

Първо. Ние трябва да напишем биографични бележки. Ако на Вас не Ви е удобно, тия биографични бележки ще излязат от мое име, нали, ако на Вас не Ви е удобно.

Тези биографични бележки трябва да докажат и да покажат, че лицето Лилиана, Цветана Табакова не е случаен човек, че този човек е подготвен от Небето и от Учителя, за да дойде и да свърши дадена работа. И тази работа е именно това, което Вие сте написали. И необходимо е това нещо. И затова аз предлагам така, понеже аз не Ви знам какво друго сте написали. По отношение на тези разговори, с Вас аз имам работа. Тоест аз сега съм прочел тридесет страници и съм си отбелязал какво трябва да Ви питам, и какво трябва да ми го дообясните, и да ми го доразкажете. И по този начин ще стане нещо пълно. На този етап това, което Вие сте подготвили, може да се напечата, но няма да бъде ясно на някои хора, а може би на мнозина.

Л.Т.: Ние няма да слизаме при хората, защото, ще Ви кажа. Веднъж и аз бях свидетел. Струпаха се около Учителя и казаха: „Учителю, не можеш ли да приспособиш Твоя говор, Твоето Слово към светските хора, които не могат още да разберат духовното, да го приспособите?”

Той стана изведнъж много строг, даже сбърчи си веждите и каза:

„Аз няма да се приспособявам към тях - те ще се приспособят към Мене.”

В.К.: Това е точно така. Вие не ме разбрахте правилно. Трябва да се разширят някои неща по разказа.

Има някои неща, които са много сбити. И например аз ще Ви кажа сега.