133. Гозби за Боян Боев в събота

[Ани]

133. ГОЗБИ ЗА БОЯН БОЕВ В СЪБОТА

Л.Т.: След като изнесох във Варна един голям концерт на техния хармониум¹⁵⁴ - свирех и пеех и брат Христов отделно соло пееше, и му акомпанирах, след тоя концерт пожелаха варненци да пратят на брат Боян в една кошница големи праскови и натовариха нас, ний да ги предадем.

Когато пристигнахме в София, занесохме кошницата с големите праскови и брат Боян каза: Сестра Лилиана, за всеки ден имам дежурни сестри, които ми готвят и ми носят храна.

А той лежеше в къщичката на Борис Николов.

- Само за събота няма кой да ми готви. Бихте ли се заели в съботата да ми готвите?

- Разбира се, викам, с удоволствие ще го правя.

И започнах: една година и осем месеца, до неговата смърт, аз готвех в събота.

Добре, но той ми пращаше по някой брат с писъмце, аз ги пазя: „Сестра Лилиана, днес имам гости трима души.” Значи да имам предвид още три порции, повече да сготвя. Някой път даже цялата тенджера я занасям.

И веднъж пък, като готвех пак, на двора така готвех, беше топло, по време, когато зреят пъпешите и дините, той прати пак един брат да ми каже: „Днеска имам шест души гости!” И аз грабнах цялата тенджера и отидох с нея. А те бяха: Сава Калименов, Георги Томалевски и други от провинцията. И турих тенджерата, сипах им, сервирах им и се дръпнах настрани.

А те ми казаха: Сестра Лилиана, седнете с нас на трапезата!

А те донесоха дини и пъпеши. Аз им казах тъй: Аз ще ви сервирам и ще ви услужвам, но няма да се храня с вас, защото моят духовен брат - брат Христов, работи във фабрика „Нанкова”, където правят бонбони и шоколади, и сладки работи. И там има стол, но там се хранят с месо и той винаги гладува. Сега ще си дойде гладен. Предпочитам да го посрещна и да споделя неговото хранене. Затова ще ви откажа.

Те грабнаха тогава моите тенджери, грабнаха и малко пъпеши, и дини и ме придружиха чак до моята барака, да ми носят. Влязоха вътре,аз им изпях на пианото нещо и така беше.

Това не е описано, нали? Всичко не може да се опише.

И последното, което ми даде брат Боян, беше в един четвъртък. Даде ми „Молитвата на Учителя” и ми каза тъй: Препиши си го, но ще ми го върнеш. Аз го преписах и отивам да го върна.

Друг път вратата е отворена, влизам, а сега - заключена. Започнах да чукам. Яви се Катя Зяпкова и каза: Кой е? Какво искаш?

-Ами, викам, връщам молитвата.

- Каква молитва?

- Ами той ми даде оня ден „Молитвата на Учителя” и идвам да я върна.

- Ами ти, каза, да не си със зюмбюл пусната отгоре, бе? Ами че той бере душа.

И тя от чаршафи правеше превръзки, за да му превързват раните от коляното, разбираш. На другия ден го проснаха - заминал си. Аз не можах да върна молитвата. „Задръж я.”

В.К.: И остана в тебе.

Л.Т.: Да. Значи година и осем месеца. И най-важното, което правех за брат Боян: Духът ми каза освен физическа храна, в събота да му нося и духовна. И какво правех.

Още в петък вечер изваждах (имах по-дебели, хубави листа) и с едри букви написвах един пасаж от беседа или от частни разговори -Учителят какво казва. И като влизах и слагах тенджерите, казвах: Брат Боян, най-напред духовната храна! - поднасях му това.

Той си поръча една папка и моите работи ги пъхаше в папката. Всяка събота аз му носех такива листа с извадки, красиво написани, от Учителя.

В.К.: От Вашите разговори? Не, от беседи?

Л.Т.: И от беседи. Ето например това, което е на стената, съм окачила в стаята си, съм му го занасяла. И от моите разговори, било по музика, било, и те бяха много интересни. Най-напред това прочиташе той и ги пъхаше в една специална папка и ги вдигаше. И после вече му сервирах.

Той ми каза: Няма да ми правиш нищо с ориз, защото ми прави запек. Понеже той лежи. Добре, връщах ориза. Ако направя, да кажем сърмички или нещо с ориз, го връща. И му правех това, което той желае.

В.К.: Ами сега този Дух, Вашият ръководител, какво казва за мене? Ще свършим ли работа?

Л.Т.: Смятам, че ще свършим. [Смях]

В.К.: Продължаваме.

Л.Т.: Аз, нали Ви казвам, даже Веса, на Жечо Панайотов, каза: „Тези чорапки, дето ти с благословението на Учителя му изплете и поднесе, му продължиха краката да бъдат свежи и бодри. Но като отиде на Арабаконак с шофьора на Лулчев, там той пострада. Ако не беше се простудил, още щеше да живее.”

В.К.: И той там, пострадаха му краката, така ли?

Л.Т.: Той имаше туберкулоза в костта.

В.К.: На десния крак ли беше или на левия?

Л.Т.: А, виж, това подробно не знам.

В.К.: Ясно. Какво казахте, че имате писма от брат Боян? Хубаво.

Л.Т.: Отделно ги държа.

В.К.: Те ще бъдат отделно: кореспонденция от брат Боян до Лилиана Табакова.

Л.Т.: Диктувани от Учителя. В едно от писмата иска да ми каже Учителят да предам цигулката, от мене я търси. Защото Любчо Янков, като свири в зала „България” с цигулката, обеща да я върне, а не я върна. А аз отговарям, защото аз я поисках. Вие не сте дошли до историята с цигулката?

В.К.: Не съм, не съм.

Л .Т.: Тепърва ще дойдете. Ще видите какво стана. Това, те чак тука, на Изгрева, дойдоха да ме намерят. Сега братя Янкови, като дойдат от Париж, пак ще ме търсят.

________________________________

154) Хармониум или езичков орган - клавишен музикален инструмент. Звукът се извлича от свободно трептящи езичета без тръби. Има един или два мануала [клавиатури], и голям педал, с който се подава въздух в смукващия мех.