162. Учителят на концерт на Софийската филхармония - солисти Венцислав и Любомир Янкови

[Ани]

162. УЧИТЕЛЯТ НА КОНЦЕРТ СЪС СОФИЙСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ

- СОЛИСТИ ВЕНЦИСЛАВ И ЛЮБОМИР ЯНКОВИ

В.К.: Сега на страница 102 от „Разговорите с Учителя” се дава песента „Моето слънце днес ще изгрее”. Тя е в песнопойката.

Л.Т.: Да, има я. Тя е български стил.

В.К.: Да, български стил. На страница 103 от „Разговорите с Учителя” Учителят казва: „Те скоро сами ще те освободят от Операта”.

Л.Т.: Ами да.

В.К.: Защо? Не можеха да Ви изтърпят или да Ви понасят, или се дразнеха, че сте „дъновистка”?

Л.Т.: За дъновизма и че не ставам любовница на някой от тях. На някой, само един да бъде, пипне ли ме вече, ще ме предаде в ръцете на друг.

Например режисьорът Драган Кърджиев луд беше за мене. И други, и ставам тяхна. Но ще скъсам с Учителя, ако стана тяхна.

В.К.: Да, и по-късно Ви освободиха. И защо? Мина време и Ви освободиха от Операта.

Л.Т.:Да.

В.К.: Вие ли си подадохте молбата за напускане или те Ви освободиха?

Л.Т.: Аз си давах молбата само пред Учителя, изказвах моята молба, че до тука, до гушата ми е дошло вече. Ама и брат Христов казваше: „Дотука, стига тая Опера, Учителю, стига тая Опера.”

А Той винаги ми казваше: „Не давай капитала си, целия си глас, работи там само с лихвите си, с процентите си. Само така, временно. Ние те пращаме временно там.”

Добре, но аз винаги висококачествени роли изнасях, много красиви образи и много бях красива на сцената, защото умеех да се гримирам. С хубави костюми излизах и давах много добри образи.

В.К.: Да, сега на страница 103 от „Разговорите с Учителя”. Тук има един израз, ние допълнително ще го оправим.

На страница 104 от „Разговорите с Учителя”, когато сте били на опера и когато на Учителя са дали три билета, Янкови: „Учудихме се, като видяхме Учителя, седнал по средата на първия балкон, на местата на тримата хитлеристи. От двете Му страни бяха седнали двама братя.”

Л.Т.: Вижте сега, когато Венцислав се яви на Изгрева и се качи горе при Учителя, Му показа на скицата, която носеше, целия салон на зала „България”, да си избере кое място иска. Учителят си тури пръста на първи балкон, централните три стола. Добре, ама Венцислав Му каза: „Много съжалявам, че не мога да изпълня желанието Ви, защото са ангажирани от трима хитлеристи, които сега гостуват в двореца при цар Борис.”

И Учителят се отказа да избира други. Дръпна се. Той си отиде с увиснал нос, че Учителят отказва да отиде, да си слуша цигулката. И затуй вечерта, като влязохме с брат Христов (ние бяхме в партера), най-напред вдигаме глави, да видим дали Учителят е заел това място.

В.К.: Те Му дадоха странично място.

Л.Т.: А те, тримата хитлеристи, получили силно разстройство и не могли да заемат трите места. А Учителят точно там беше седнал.

В.К.: Вие пишете, че двама братя отстрани са придружавали Учителя.

Л.Т.:Да.

В.К.: Кои са тия братя?

Л.Т.: А, не зная точно.