Jump to content

171. Тодор Павлов и певицата Лилиана Табакова


Recommended Posts

171. ТОДОР ПАВЛОВ И ПЕВИЦАТА ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

В.К.: На 122 страница от „Разговорите с Учителя” Вие споменавате за Йорданка Жекова. Какво си спомняте за нея?

Л.Т.: Ами тя Му услужваше в кухнята на Учителя и имаше за съпруг Иван Жеков. А той беше ветеринарен лекар. Тя много грижливо се грижеше за него и забелязвах, той е дълголетник, дълги години живя.

Напоследък ми казваше: „Всеки ден му давам валерианови корени, попарени с гореща вода, да пие.”

Той си седеше на двора под беседката и си тихичко пееше, и беше дълголетник. Дълги години живя. Тя много хубаво се грижеше за него, много хубаво. А тя, когато минавах през нейния двор, щото аз живеех у хаджийката - на Епитропов жена му, а тя беше съседка там...

За да сляза в града, аз слизах пеша, нямаше тогава превозни средства и имах едни галоши, по-стар модел, черни, високи, горе с кожичка. Но копчето и на двата галоша развалено, не мога да го закопчея и зяпат така. Като ги обуя и тръгвам, като не мога да ги закопчея, така вървя. Тя ме спираше и се навежда: „Чакай да ти..., че мязаш на гащат петел.” Щото като имат кожа, също приличам на гащат петел. Натиска, натиска - не се закопчава копчето. И тръгвам по шосето.

По едно време, както вървя (ето, това не съм го писала), една царствена кола „Спорт” спря до мене. Изскочи шофьорът и каза: „Влезте в колата!”

- Ах, викам, аз имам кракомобил и ще се движа с моите крака - така му отговорих.

А на прозорчето по едно време се дръпна една завеска и се показа Тодор Павлов. Той му е казал да спре при мене.

- Лилиана, аз съм вътре, ела!

И аз влязох.

- Къде отиваш?

- Ами на „Граф Игнатиев” отивам, има държавен зъболекар (нали имаше държавни такива), да си правя зъбите.

- Ами ти, каза, вече съвсем ни забрави! Години вече не стъпваш при нас! А ние с кака ти Гана толкова много те обичаме и много ни липсваш. Обещай ми, че ще дойдеш и ще ни посетиш. Аз ще те заведа до твоя зъболекар. Ние постоянно, твоето име не слиза от нашата уста с кака ти Гана.

Закараха ме на „Граф Игнатиев” и се качих при зъболекарката. Та като гащат петел бях, ама.

В.К.: Това след заминаването на Учителя? След заминаването на Учителя?

Л.Т.: Защото знаете ли защо престанах да отивам?

Защото тя ме извика в нейната спалня и ми каза: „Той не ще той да ти каже, ама ме кара аз да стана лоша за теб (за Тодор Павлов). Кара ме аз. Няма да ходиш с тоя, куция (наричаше брат Христов). Ние сме решили, това общество ще го ликвидираме (за Братството). Ела при нас, ние ще подпишем партийния ти билет и ще бъдеш централен стълб в Операта, ще те турим в центъра, защото имаш чисто сърце. На тебе вярваме. На тебе ще се облегнем.”

Аз казах тъй: „Како Гане, това е последното ми идване у Вас. Аз сега като изляза, ще си обърша краката на отривалката и няма вече да стъпя!”

И си излязох. Нищо не казах - ни за оправдание, ни това.

А минаха много времена и Тодор Павлов спря колата за мене.

В.К.: И Вие вече не ходихте?

Л.Т.: Спрях да хода. Но той спря колата и ми каза...

В.К.: А Вие отидохте ли след това?

Л.Т.: Отидох, защото и брат Боян пък ме прати да искам помощ за Влайчо.

В.К.: Да, така.

Л.Т.: Тия подробности не съм ги писала затова, защото аз държа какво казва само Учителят. А това са странични работи.

В.К.: Но това са интересни неща, дават много по-хубав фон така, дават пътя и става хубаво.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...