182. Отново за уволнението от Операта. Рисунки върху лигавничета

[Ани]

182. ОТНОВО ЗА УВОЛНЕНИЕТО ОТ ОПЕРАТА.

РИСУНКИ ВЪРХУ ЛИГАВНИЧЕТА

В.К.: Сега по-нататък. Учителят си заминава. След заминаването на Учителя Вие работите още четири години в Операта и след това Ви уволняват.

Л.Т.: Даже четири години и половина, защото на края на есента 1948 г. ме уволниха. А Бръмбаров е срещнал мама на улица „Раковска” и казал: „Вчера подписахме заповедта. Цели шест месеца я чакахме да дойде, да ни се помоли. А дъщеря Ви е много упорит човек. Ако беше дошла да ни се помоли (а те това искаха), нямаше да подпишем заповедта.”

И друго. Когато получих от тях това решение, дойде Павел Елмазов, синът на Евгения Марс, писателката. Даже казват, че баща му бил Иван Вазов, защото Евгения Марс беше приятелка на Иван Вазов и Иван Вазов изпраща Елмазов във Виена, да следва пеене, като младо момче.Този Елмазов, басът, комичен бас, в Операта беше, комичен.

Идва в стаята ми, ме намира и ми казва: „Лиляна, туй, което получи, е картон! Те искат ти да се явиш пред Вълко Червенков - който беше министър на просветата. - Всички, които се явиха, 24 души от Драма и Опера, ги върнаха. Той ги върна. Иди, веднага ще те върне. Това всичко е, за да те превият.”

Аз реших, добре, да тръгнем с брат Христов. Облякох се, качваме се. Има едно антренце и тука е вратата на Вълко Червенков. Добре, но щом пристигнех до вратата на Вълко Червенков, аз започвах силно да плача и да викам. И брат Христов ме връщаше назад, защото хората почват да се обръщат: каква е тая, дето вика. На три пъти ходихме до Вълко и не влязох, аз започвах да викам.

В.К.: Какво викахте? Плачете и викате.

Л.Т.: Плача и викам.

В.К.: Какво викахте? Не си спомняте?

Л.Т.: Че несправедливо постъпват към мен, защото „Отвличане от сарая“, ето на, виждат, че лично Тито Скипа дойде да ме поздрави. Значи не ме уволняват по некадърност, а по друга причина.

И не влязохме при Вълко. И всички двадесет и четири души (аз бях двадесет и пета) на Драма и Опера ги върнаха, само аз останах отвън.

И получих 300,000 стари пари обезщетение. Но тия готови пари се свършиха. Брат Христов беше без работа. И аз съм вече без работа. Почвам, но свършиха парите и започнаха нашите страдания.

Тогава Николай Дойнов¹⁸⁹ имаше един таван и правеше търговия там. Срещнал брат Христов и казал да отидем да ни даде работа. Там и Невена Неделчева ходеше при него да работи и той й плащаше. И на нас започна да плаща.

- Ще ви дам един топ мушама, от която ще скроите лигавчета за бебета, за което ще ви дам модел.

А аз умея пък и да рисувам, защото преди да се посветя на музиката, аз издържах конкурсния изпит в Художествената академия за глава в натура. Ей тъй сега както сте Вие, имаше жив човек и всички го нарисувахме. И след няколко дена отивам и гледам на списъка, ме приемат. И казвам на моите родители това. Добре, ама в неделя баща ми и майка ми решили да идат да видят Художествената академия какво представлява, че ще постъпвам като художник. И като се върнаха, казаха: „Хич не ни хареса там. Едни мрачни коридори, не е за тебе. Дръж си музиката!” Те ме отклониха. Искам да кажа, че можех да рисувам.

В.К.: Сега той, Николай, ви даваше този топ, вие правехте лигавчета за бебета. Той ви даваше възможност да си изкарвате хляба с тази работа.

Л.Т.: Сега, изкарвахме по някоя пара, като и брат Христов ми помагаше. Аз нарисувам центъра на лигавчето и турям лак, правя на лигавчето връзка, да се връзва, а наоколо трябва кантове, да се дърпат така като линия.

Брат Христов пък дърпаше линията и ги нареждахме да съхнат. После като лигавчета ги връщахме на Николай и той плащаше. Така че изкарвахме по нещо.

____________________________

189) Николай Николов Дойнов, 1904-1998