198. Никола Антов и процесът срещу Братството, 1958 г.

[Ани]

198. НИКОЛА АНТОВ И ПРОЦЕСЪТ СРЕЩУ БРАТСТВОТО

1958 година

В.К: Да. Сега друг въпрос. Какво знаете за този седемчленен Братски съвет, който се образува след заминаването на Учителя?

Л.Т: Нищо не знам.

В.К: Нещо особено? Нищо не знаете? Там нали са влизали и Паша²¹⁴, и Борис, и ...

Л.Т: Моите уважения към тях, че обичат Учителя, че идват сутрин рано на беседа, идват на Паневритмия, души, които, събудило се е в тях желание да еволюират, а не да инволюират. Това е стремежът нагоре. Стъпало по стъпало човек да върви нагоре, а не да слиза надолу.

В.К: Сега, какви бяха вашите отношения, връзки, с този седемчленен съвет братски?

Л.Т: Никакви.

В.К: Вие споменавате тук за Никола Антов²¹⁵. Познавахте ли го? Имахте ли някакви впечатления за него?

Л.Т: Ами как да не го познавам. Той...

В.К: Някакви опитности с него, разправии, неприятности?

Л.Т: Вижте какво, аз плащах на Братството 10 лева. И тия 10 лева пращах ги по брат Христо да ги занесе, щото той взимаше парите.

В.К: Това десятък ли е или какво, тия десет лева?

Л.Т:. На месец плащах.

В.К: Наем или десятък?

Л.Т: Наем, наем.

В.К: За какво?

Л.Т: За къщичката. Той не даваше веднага разписка, нарочно, за да ме посети на другия ден, да може да дойде лично да ми я донесе. И сварваше ме, винаги пътната ми врата беше заключена отвътре. А аз на двора перях големи пранета, на брат Христо накиснати и на мене, аз перях, на ръце.

И той идваше отвън, аз не отключвах вратата. „Носим ти разписка, дето плащаш наема.” Викам: „Добре”. Обърсвам се да я взема.

„Я тъй, я онъй” - почва да ми говори. Викам: „Вижте какво, на мен не ми минават тия работи, които Вие говорите. Защото аз знам, че Вий в съда, в Съдебната палата, когато се явихте, не сте говорили по такъв език, както сега ми говорите. Вие сте се отрекли от Учителя!”

„Не е вярно, сестра Лилиана, някой неприятел Ви е казал тъй.”

А после брат Христо, като се върнеше и му казвах, той се чудеше: „За такава дума можеше така да те цапардоса, защото той е побойник, той бие. Аз се чудя как се е въздържал да не те удари, щото ти много си го засегнала с тия думи.”

В.К: Вие присъствахте ли на този процес?

Л.Т: Присъствах.

В.К: И какво беше Вашето отношение?

Л.Т: Вижте какво, делото на Борис Николов се преразгледа от брат ми.

В.К: От Вашия рожден брат?

Л.Т:. Рожден брат.

В.К: Как се казваше?

Л.Т: Димитър Табаков. Той беше главен инспектор на всички съдилища в България и беше комунист, с много важни подписи под името си, големи връзки имаше. Този мой брат ми даде пропуск и аз влязох.

Сега, когато Борис Николов стана да говори, говори, но Антов пък стана и каза: „Дето дадохте, каза, по шестстотин хиляди [600,000] лева от Учителювите касетки да ги пазим, на мене и на Манол Иванов, ние ги внесохме за печатарска машина.

А ти, дето взе един милион и не знам колко си книжни пари, ти ги злоупотреби!” - аз го чух, като нападаше Борис. Значи той внесе едно съмнение по отношение държането на парите от Борис Николов.

И тежка беше атмосферата, не е за хора като нас, които се занимават с музика и с красивата страна на живота.

И тогава стана прав и Ангел Янушев, и каза: „Мойта годеница Катя Грива, каза, беше, аз я ревнувах даже от Учителя.”

Значи, изнесоха се много човешки качества. Значи той ревнувал! Какво да Ви кажа, неприятно беше да се слушат тия работи. Излагаше се цялото Учение на Учителя.

В.К: Вие там като присъствахте, какво запомнихте оттогава и какво най-голямо впечатление Ви направи? Този процес скалъпен ли беше или имаше нарушение? Имаше ли финансови нарушения според Вас? Все пак.

Л.Т: Изслушвания имаше и все едно, че съм отишла на театър. Театрална работа беше, но болеше ме вътрешно, че се излагаше, хвърляха нечистота върху светлото чело на Великия Учител. Това ми беше мъчно там. Иначе другите неща, което е за долу, то си пада и без туй. Тежки години бяха, тежки преживявания бяха.

Брат ми преразгледа делото на Борис. Брат ми беше в центъра, съдия, оттук и оттук - две жени съдийки, те съдеха Николай Дойнов. Защото в барачката като бях, дойде Тената рано, нали знайте?

В.К: Знам, това е брат му Стефан Дойнов.

Л.Т: И каза: „Сестра Лилиана, научихме се: таз сутрин в 8 часа твоят брат ще съди моя брат Николай.

Димитър Табаков е в центъра. Моля ти се, слез веднага, преди да отиде в съда, да му кажеш да бъде снизходителен към брат ми.”

Пък аз не смея да му кажа, че аз нямам даже стотинка да се кача на, тогава нямаше трамвай, а имаше автобус. Стотинка нямах в джоба си. Ний много тежки години минахме с брат Христо. И как да му кажа, срам ме е да му кажа. Ако тръгна пеша от Изгрева, а брат ми живее на ул. „Любен Каравелов”, то много далече, къде!

Дойде ми на ума: чакай, ще ида при брат Боян, да поискам да ми даде няколко стотинки, да мога да сляза. Влизам вътре при него и казвам: „Брат Боян, няколко стотинки да ми дадеш, защото дойде Тената, тъй, тъй.” Той ми даде. „Ще Ви ги върна викам, до довечера.”

И бързам, отивам, звъня. Снахата Златка ми отвори и тъкмо Ангелинчето, по-малкото момиченце на брат ми (по-голямата е Марчето), тъкмо му връзва обувките, защото ако той се обува и се връзва, тя пищи, иска тя да го обуй, тя да му върже. Това го забавя малко.

Аз влизам, сварям го в къщи и му казах: „Митко, той се казва Димитър, аз идвам чак от Изгрева не да ти влияя на твоето съдилище. Ти си съди както си знаеш, но тази сутрин ще съдиш един от нашето Братство, само да ти кажа кой е той, за какъв минава в нашите среди. Този човек, не съм близка с него, но върши много добрини. Например, някоя сестра, връща се вечер, гледа - пред вратата й изсипани дърва, една кола дърва. Друга сестра връща се, гледа - изсипани въглища пред вратата. Всичко той върши. Например имаме нашите игри. Като играем, сутрин играем, трябва пътечките, дето стъпваме, да бъдат насипани с пясък. Ама не обикновен пясък, а боядисан, хубав, за празниците. Той докарва по цели коли пясък и насипва на колелото, където по двама души ще играем. На други пък под вратата, под прага, пъхнал един плик - пари.

Аз лично една стотинка не съм получила подарък от Николай. Аз съм работила при него, срещу работа ми е плащал, но говоря за други, които са получавали от него. Значи човек, който мисли само да прави добро на другите. Имай го туй, тури си го, на ухото си го закачи, и пак го съди. Ако има някаква вина, си го осъди както си знайш.”

Само това му казах.

На обяд пристига неговата жена Дора Карастоянова²¹⁶. Тя беше хористка някога в Операта. И като пристига и като вика: „Лиляна, Лиляна, излез отвън, бе! Много симпатичен брат си имала, бе, та той цял ангел, бе! Абе, Николай скочи трапа, бе! Ний бяхме много разтревожени.”

Значи брат ми не го прати в Белене. После, при друго нарушение, друг някой го е пратил на концлагер в Белене. Защото той мина през Белене. Какво е нарушил, не знам. Аз, когато рисувах лигавчетата, които той ми даваше, последното нарисувано - със свинята, дето плаках, че не може, става на петна и това, тези лигавчета много бяха, цял топ мушама. Можеш си представи! С години ги продавахме по разни будки. Не можехме да се освободим от тях.

В.К:. Да. Друго нещо интересно за процеса, не си спомняте? За Никола Антов и процеса?

Л.Т: Не знам.Всеки случай, веднъж на една братска вечеря той разправяше какви нарушения е вършил въобще. Той е, нещо анархистично има в него. Да иска, да прави малко нарушения на закона и затова пък се получава, и...

В.К: Кой това?

Л.Т: Николай.

В.К: Николай Дойнов.

Л.Т: Много не държи за изпълнение точно по закона. Така в изказванията си даже се хвалеше с това, че е нарушавал някои закони.

В.К: Накрая си научи урока. И брат му, и Борис не зачиташе законите, ама накрая трябваше...

Л.Т: Туй са човешки закони.

_____________________________

214) Паша Тодорова, Паша Теодорова, с истинско име Параскева Петрова Теодорова, 1888-1972, стенограф при Учителя

215) Никола Антов, Никола Антов Вълчев

216) Тодорица Панталеева Карастоянова, 1901-1991