234. Учителят като цигулар

[Ани]

234. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

В.К.: Учителят споменава тука за Неговия учител чех по цигулка. Кой е този човек?

Л.Т: А не, не зная. Но Той не пише, че Го е изпитвал като всички ученици. Само Учителят сядал и чехът Му свирел, и това Му бил урокът.

В.К.: Къде е било това: във Варна или в Свищов? Това е много важно, за да разберем кой е Учителят.

Аз имам сборник на всички чехи, които са били музиканти. Един от тях е бил Франц Йосиф, е бил в Русе и Свищов за малко; а друг е бил във Варна, но не знаем къде е бил: в Свищов или във Варна.

Л.Т: Виж, това точно не мога да кажа.

В.К.: Защото Той завършва на 24 години в Свищов. Значи Той там е бил четири години. Значи вероятно е във Варна, щото Той четири години е там.

Л.Т: Сигур, да.

В.К.: Значи и Вие не знаете как се казва този чех музикант?

Л. Т: Не, не знам.

В.К.: Който е учил Учителя по музика. И къде е било: във Варна или в Свищов?

Л.Т: Да. Даже Той не споменава името му.

В.К.: Не споменава името, да. Така.

Л.Т.: Учителят свиреше много чисто и много хубаво.

В.К.: Сега, понеже Вие сте музикант, школуван музикант: как свиреше Учителят на цигулка?

Л.Т.: Много хубаво.

В.К.: Някои интересни моменти така, детайли?

Л.Т: Например, когато свиреше „Мирът иде!”, Той почваше толкова тихо, и чисто, и тихо. Като че ли се задава сега цял оркестър, цял хор отдалеч и после постепенно, като повтаря мелодията, като почва три пъти piano [ppp], значи много тихо, постепенно засилва, засилва и достига три пъти forte [fff] най-силно, на обед.

И Той казва: „Така изгрява слънцето.” Най-напред почва първият лъч, постепенно се нагрява и на обед става три пъти forte [fff] и след туй от forte пък завършва с три пъти пак piano [ppp], много тихо, като че ли музикантите си отиват, са се отдалечили. Това нещо Той го предаваше идеално.

В.К.: Това е за песента...

Л.Т:... И Той казва: „Така изгрява слънцето.”

Най-напред почва първият лъч, постепенно се нагрява и на обед става три пъти forte [fff] и след туй от forte пък завършва с три пъти пак piano [ppp], много тихо, като че ли музикантите си отиват, са се отдалечили..

И това не е малко, нали - да спре вече Братството да прави братски вечери. Защото те са много близки. В Орфей вакханките и клодоните се събираха вечер и правеха неясни молитви и оргии, като запалваха огньове.

Той иска Светлото Бяло братство да се откаже от това вечерно изпълнение.

В.К.: Да, но никой не го изпълнява сега и никой не го знае.

Л.Т.: Никой, те си карат по стар начин. Но аз изпълнявам само новите песни и „Битието, изпълнявам само сутрин.

В.К.: Един въпрос. Той споменава тук, Учителят, че когато свири на цигулка, казва: „Ако ви са отворени ушите, от Духовния и Божествения свят ме придружава цял акорд от цигулки.”

Л.Т: Да, да. И ние го чуваме.

В.К.: После искам да Ви питам: Вие имали ли сте възможност да го чуете там, при Учителя, да Ви се отворят ушите?

Л.Т.: Именно чуваме и затова се прекланяме.

В.К.: Значи Вие сте го чували лично?

Л.Т: Да, лично.

В.К.: Как го чувате например?

Л.Т: Ами чувам.

В.К.: Като концерт, като оркестър?

Л. Т: Като цял оркестър също се чува.

В.К.: Виждате, че Учителят свири пред Вас, ...

Л.Т: ... а го чувам цял оркестър. Да. Да. Само Учителят може да го направи. Той смъква небесата в Своята приемна, се получаваше действително, не е така усещане, а реално се чува. Реално.

В.К.: То се казва: Небето се отвори! Небесата се отварят. Така.