Jump to content

Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова


Recommended Posts

ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ (1825-1905)

Животоописание в дати1

1825 година2

Роден на 10 март в Сливен, от втория брак на Вълко Мирков (от село Стралджа) и Койна Русева (от село Раково).

Има доведени братя Димитър и Атанас, и природени братя и сестри - Нойко (умира малък), Иванка, Русчо (Руско), Костадин (умира малък) и Стефана (близначка на Г. Миркович - умира като пеленаче)

1830 година

Семейството се преселва във Влашко, в Браила.

1833 година

Завръща се в Сливен.

Постъпва в училището на известния учител Димитър Кешиша.

1840-1841 година

Посещава основното килийно училище в Сливен при българофоба Георги Цукала, но скоро напуска.

Заминава за Котел, и учи при съгражданина си Сава Илиев Доброплодни, с Иван Михайлов Панов (Карапанчев) и Лука Данчев.

1843 година

Завръща се в Сливен, с желание да продължи учението си в Цариград, но баща му го оставя на работа в дюкяна си, на Аба пазар.

1847 година

Избран за стипендиант в Киевската семинария и заминава за Киев. На 4-и октомври 1846 г., д-р Иван Селимински изпраща от името на българската община в Букурещ едно прошение до Порфирий Успенски, влиятелно лице пред руския Свети Синод, за приемане на 12 българчета, посочени поименно, в Киевската семинария като стипендианти.

В училището се запознава с Драган Цанков от Свищов, Сава Филаретов от с. Жеравна и Иван Кишелски от Котел.

В края на годината, след около 6 месеца, напуска училището и заминава за Цариград.

1848-1851 година

Новината за смъртта на баща му го връща в Сливен. Получава наследството си и отново отива в Цариград.

Постъпва в прочутото гръцко училище, гимназия на остров Халки (Куру чешме), но разочарован много скоро го напуска.

Негов съученик в Вичо Панов от Шумен

Записва се във френското католическо училище на лазаристите в Бебек и завършва средното си образование в 1851 г.

За половин година довършва средното си образование. Тук се запознава със спиритизма благодарение на монаха Рене.

1851-1856 година

Заминава за Франция (есента на 1851 година).

Постъпва в Медицински факултет на университета в Монпелие. Отново е състудент с Вичо Панов от Шумен.

Заминава за кратко да следва пак медицината в Пиза, но се връща в Монпелие.

Висшето си образование получава след защита на докторска теза върху хигиената („Du regime en general a I’etat hygide et morbide” / „За режима изобщо при здраво и бол но състояние“) на 30.06.1856 г.3

Завършва обучението си с финансовата помощ на брат си Русчо Вълков Миркович.

Запознава се с явлението „ясновидство“, което засилва интереса му към философията и практиката на спиритизма.

Награди:

Орден от император Наполеон III.

Награден за участието си в борбата с холерата през Кримската война /1853-1856/ във Франция.

1857 година

Завръща се в Сливен.

Учител, за кратко време (с Добри Чинтулов4)

Работи и като частнопрактикуващ (волнопрактикуващ) лекар. Прави обиколка във Влашко (Гюргево, Букурещ, Плоещ, Браила) Събира помощи от родолюбиви сливенци за откриване на българско училище и издържане на учители в Сливен, за борба против гърцизма. Успява да издейства и годишни помощи за Сливенската община, предоставяни от Браилската община - по-късно отказани от училищните настоятели гръкомани.

1858-1859 година

Работи като градски лекар в Стара Загора до месец юли 1859 г. Заминава за Сливен.

Автор:

Сътрудничи на списание Български книжици на П. Р. Славейков.

1860 година

Отива в Цариград (05.02.) и продължава лекарската си практика. Активен участник в Униатското движение5.

Заедно с Драган Цанков настоятелно и организирано представят решението за независимостта на българската църква като политически въпрос.

Автор:

Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с.

Сътрудничи на вестник България на Драган Цанков (1860-1861)

1861 година

Заминава за Рим, с делегация до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит Йосиф за архиерей на съединените Българи.

На 14 април Йосиф Соколски е ръкоположен тържествено, като церемонията се извършва и на църковнославянски език.

Членове на делегацията са Драган Цанков, Георги Миркович, дякон Рафаил Добрев Попов от Стрелча, лазариста Евгений Боре, директор на френското католическо училище в Бебек.

След завръщането си заема поста околийски лекар в Болград, град в Украйна, Одеска област (1961-1964).

Награди:

Грамота и орден от Папа Пий IX, подпечатана с пръстена на папа Пий IX - отличие за рицар на ордена Пий, трета степен (16.04.).

1863 година

Събира дарения за издаване на Френско-български речник в Болград.

1864 година

Заминава за Браила и работи като частно практикуващ лекар (1864-1866)

Заема поста на директор на Болградската българска гимназия (30 януари - 12 август 1864 г.)

Приема поканата за директор след смъртта на известния просветен деец Димитър Стефанов Мутев.

Освободен от директорския пост от Просветното молдавско министерство поради открито толериране на революционните настроения сред учениците.

Автор:

Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича, директор на Болградското централно училище и изречено от ученикът Д. Грекова във време на наградите 1864 г., юния 30. Бол град: в училищната печ., 1864. 8 с.

1866 година

Участва в създаването на Българския таен революционен комитет в Букурещ (27.05.)

Връща се в Сливен. Работи като частно практикуващ лекар.

Автор (в съавторство с Михаил Чайковски - Садък паша):

Проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает по едно - Вилаетската школа

1867 година

Работи като лекар във Видин (1867-1868).

Представя Проект за Вилаетска школа пред Високата порта.

Приема се с допълнение тези главни училища да бъдат смесени: турски и български. Д-р Миркович не се съгласява с промяната и се оттегля.

Участва в сформирането на четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Заминава за Русе - поканен за градски лекар (25.12.).

Автор:

Сътрудничи на вестник Македония на П. Р. Славейков (1967-1868).

1868 година

Пристига в Русе за поста на градски лекар, но преди да получи одобрението на турските власти, на мястото е назначен грък. Премества се в Лом паланка, като частно практикуващ лекар (1868-1869).

„Замесва се в революционните приготовления след избиването на Хаджи-Димитровата чета“ и е използван (чрез адвоката Манол Иванов от Стара Загора) в шпионските игри на турското Министерство на вътрешните работи.

1869 година

Предаден на турското правителство и обвинен в т.н. „шпионска афера” - по делото на Васил Ганчев-Плевналията, от Софийския митрополит Доротей.

Арестуван през ноември и отведен във Видин.

Обвинен като комита, със смъртна присъда, отменена от влиятелния адвокат Илия Цанов, но подстрекателството на владиката Доротей го оставя в затвора.

1870 година

В началото на 1870 година е изпратен в окови, през Русчук (Русе), Балкана, Сливен и Едрене (Одрин), пеша до Цариград, съпровождан от 60 души пеши и конни заптиета.

В тъмницата на Ат-Мегдан6 престоява без присъда до 1874 година. В затвора е сложен в „полоз”, разболява се и бива спасен от един грък лекар, който го премества в болница, докато се възстанови.

1873 година

В затвора отправя писмено прошение (на френски език) до Мидхат паша, Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис.7

1874 година

Миркович получава официална присъда за доживотно заточение и на 5 август с.г. е заточен в Диарбекир - пътува пеш 25 дни от Самсун.

След три месеца (14.11.) е изпратен, като опасен бунтовник, на 110 км по-навътре в Анадола, в град Мардин.

Християнските общности в града му издействат свободно движение из града като лекар. С парите от лечението на местното население купува имоти.

1878 година

Присъдата муеотмененособщатаамнистия, след Освободителната война.

Прибира се през Александрия и Цариград.

Участва в дейността на комитетите „Единство“8.

Назначен за управител на болницата в Сливен (20.06.1878 г.)9

Осигурява помещение за откриване на българска книгопечатница, с безкористното съдействие на Сливенската община10.

Избран за член на Комисия по учебната част за Сливенските училища от Градския съвет.

Основател:

Инициатор и учредител (с д-р Начо Планински, Михаил Греков, Захари Коняров и др.) на първото у нас Благотворително дружество „Червен кръст”, с председател митрополит Серафим (25.10.1878 г.).

1879 година

Работи като „губернски врач“

Публикува обявления за безплатни консултации и лекарства за болни сиромаси (в. Българско знаме)

Отстранен от длъжност в Сливенската местна болница, след конфликт с областния управител Тодор Икономов (14.02.1879 г.).

Назначен за Директор на Сливенската мъжка гимназия (1879-1880).

Открива книгопечатница „Българско знаме“ с печатарска техника от обявената в несъстоятелност Цариградска печатница на П. Карапетров.

Създава благотворително дружество - организира и предоставя помощи, не само като член на настоятелството му.

Заминава за Пловдив

Активен деец на Българското либерално демократично движение. Депутат в Областното събрание в Пловдив (назначен от Алеко Богориди, генерал-губернатора на Източна Румелия) до 13.Х. 1879 г. - сменен от Иван Вазов.

Избран за представител на Сливенски окръг, с Христо Д. Павлов (с делегати от всички окръзи в Източна Румелия) подписват мемоар за анулиране на несправедливите Берлински решения, връчен на Европейска международна комисия.

Основател, редактор, автор:

Българско знаме. Първия български вестник в Сливен и втори - в Източна Румелия. Г. 1, бр. 1-24 (10 февруари - 21 юли 1879). Редактори: Добри П. Минков, Г. Миркович, П. Р. Славейков

1880 година

Председател на „Клуба на Българите” в Пловдив.

На този адрес е пратена телеграма от 26-и март от княз Александър Батенберг, адресирана за Г. Миркович.

Завръща се в Сливен.

Преводач:

Петър Велики, Екатерина I, Менчиков и историческите приключения между Русия и Турция от тая епоха до 1829. извлеч. из Ламартиновата история, [прев. от фр. ез. Г. Миркович]. Сливен: печ. на в. „Бълг. знаме“, 1880. 124 с.11

1881 година

Избран за дописен член на Българското книжовно дружество (днес БАН) на заседание на 8.09.1881 г.12

1882 година

Избран в училищното настоятелство за учебната 1882/1883 г. от Сливенското градско кметство.

1883 година

Автор;

Практично приготовление за граматиката в основните училища. Сливен: печ. на в. „Бълг. знаме“, 1883. VII, 116 с.

1884 година

Прогласен за редовен член на Българското книжовно дружество, от заседанието му на 6 август 1884 г.13

1885 година

Автор:

Домашен омиопатически лекар и Способ като как да се лекува человек самичък. Сливен: печ. на в. „Бълг. знаме“, 1885. XXIV, 326 с.

Д-р Миркович е първият български хомеопат, с много практически опитности.

1886 година

Народен представител в Третото Велико народно събрание (19.10.1886-03.08.1887), с основна задача - избор на нов княз след абдикацията на княз Александър Батенберг.

1887 година

Народен представител в Петото Обикновено народно събрание (1887-1889), избран от К. Агачската [Елховската]14 и от Каваклийската [Тополовградската] избирателни околии15.

1889 година

Посещава Конгреса на спиритистите в Париж и се среща с известната френската ясновидка мадам Гранж, чрез която получава по медиумичен начин, съобщение, публикувано по-късно в списание Нова светлина и списание Виделина.

1890 година

Заема службата Сливенски губернски врач, а след закриването й - директор на Сливенската мъжка държавна гимназия за една година.

Дарява имуществото си придобито от лекарската практика по време на заточението си в Марден „по на половина на „Мардинските градски (Армено Католическата и Халдиенската) християнски общини ... с цел ... да нареждат и разпределят така доходите на подарените ... недвижими имущества между бедните, щото целта, за която се подаряват да се увековечи“ (8.04.)16.

1891 година

Приема поста държавен лекар в Ямбол - Бургаската линия. (1891-1892).

Издател, автор:

Нова Светлина или тълкуване тайните явления в природата, списание за хомеопатия. Сливен (15.04.1891-15.03.1896).

Последната годишнина (5-та), под заглавие: Нова светлина и здравословие - се слива със Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин, всекимесечно списание (12.1892-15.03.1896).

Продължава под заглавие „Виделина“

С популяризиране на спиритичната доктрина, д-р Миркович вярва, че ще принесе голяма полза за нравствено-религиозното повдигане на българския народ.

1892 година

Издател, автор:

Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин. Всекимесечно списание (12.1892-15.03.1896)

Списание за запазването здравето и лекуване на болните по най-безвреден начин, със статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, здравето, болестите, хранене на новороденото дете, правилно хранене, срещу алкохолизма.

Преводач:

Кардек, Алан. Характерът на спиритическото откровение, [прев. от фр. ез. Г. Миркович]. Сливен: сп. Нова светлина, 1892. 31 с.17

Награди:

Грамота и Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен (14.02.1892)18

Награден от княз Фердинанд I, като лекар на Ямбол - Бургаската железопътна линия.

1893 година

Заминава за Франция, на Парижкото изложение. Присъства на конгреса на спиритистите и се среща с ясновидката мадам Лучия Гранж (получава чрез нея съобщение, което по-късно публикува19.

Автор:

Лекувание холерата [Предпазителни мерки против холерата]. 1893. 4 с. 10 ст.

„По наставлението на тази книжка нужните лекарства се намират у нас: три шишенца, достаточни да излекуват повече 100 души, струват всичко 3 лева. Те може с години да стоят без да се развалят. Цена на брошурката отделно - 10 ст. С лековете - даром.“

1894 година

Пенсионира се.

Работи като лекар на свободна практика

1896 година

В периода 1896-1900 г. често посещава Варна и Бургас във връзка с дейността на семейната фирма „Р. В. Миркович и дружие“20

1897 година

Автор:

Униатското движение по черковния въпрос.

Сливен: скоропеч. Бълг. знаме, 1897. 34 с.

1898 година

Запознава се с Петър Дънов и неговата философия21, и с някои от приятелите му.

1899 година

През месец август 1899 г. присъства, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, на Първия събор на духовната Верига във Варна - по личната покана на Петър Константинов Дънов -Учителя.

Преводач:

Моте, Казамир. Вечните истини, от духа на Виктор Хюго. диктувани и приети буквално от ... . [прев. Георги В. Миркович]. Сливен: д-во Милосърдие, 1899. 128, IX с.

1900 година

Почетен член на читалище „Зора“ - Сливен

Учителят Дънов прави водно кръщение на първите трима ученици - Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов.

1902 година

Издател, редактор:

Виделина. месечно списание за духовни изследвания, ежемесечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето. (01.12.1902-1909).

След 1904 г. издател е Тодор И. Бъчваров.

Публикува отново, с допълнителни бележки, медиумичното съобщение на мадам Гранж за идването на млад Вожд от българския народ, който се връща в страната след много пътешествия, и е надарен с Божия сила.

1903 година

Награди:

Медал „За гражданска заслуга - с корона“ - по повод 25-та годишнина на санитарното дело в България, като най-стария лекар в България.

1905 година

Д-р Миркович завършва земния си път на 29.09./12.10.1905 г.

На спиритичен сеанс, през месец август 1905 г. по негово запитване за дата на заминаването му от този свят, е предупреден да си приключи нещата, защото времето е предстоящо. И то настъпва на 29 септември 1905 г. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на гр. Сливен.

Завещава личната си библиотека (472 тома), изданията си (14000 тома) на читалище „Зора" в Сливен и една сума за събиране около 3000 златни лева, както и „значителна сума за приют на старци, деца и недъгави“.

В завещанието си посочва, че за всичко да се иска съвета на духовния му брат П. К. Дънов.

Е. Ангелова-Пенкова

________________________________________

1) Данните в материала са предимно от документи публикувани в изданието.

2) Годината на раждане не е установена с акт за раждане, а в архивните и печатните документи тя е различна: 1925, 1926, 1927, 1928. Визираната 1925 година е годината приета в родния му град, в публикации, издадени непосредствено след заминаването му от близки нему сътрудници и др.

3) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). София: НБКМ, БИА, ф, 95. инв. оп. II-B 3064. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II—В 3064.

4) Вж Юбилеен сборник на Сливенската мъжка гимназия ,Добри Чинтулов“. София: Държ. печ., 1934, с. 42.

5) Уния - „църковно обединение и общение в лоното на Католическата църква при запазване на собствения култов, каноничен, йерархичен и богословски облик“ (Елдъров, Светозар. Униатското движение в България през 1913 г. [прегледан 22.02.2020]

https://harrvbg.blogspot.com/2007/09/1913.html

6) Ат-Мегдан - площад в Цариград

7) Прошение до Мидхат паша, Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис (на френски език). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-В 3114. (3 с.)- 1873 г.

8) Вж. Писмо на Ст. Стамболов до Натанаил Охридски. - В: Кирил, патриарх български. Съпротивата срещу Берлинския договор - Кресненското въстание. София: БАН, 1955, с. 195-196. Също и в .Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879. [прегледан 21.02.2020]

http://www.promacedonia.org/dd2/dd_2_2.html

9) Вж Решение за определяне на заплатата и условията за длъжността на назначения за градски доктор Георги Вълков Миркович в Протокол на Сливенско общинско управление № 122/20.06.1878. Сливен: Държавен архив Сливен, ф. № 46К, инв. оп. 1, а.е. 1. [прегледан 21.02.2020]

10) Вж Решение за отстъпване без наем джамията срещу хотел „Изток“ на д-р Г. Миркович за откриване на българска книгопечатница в Протокол от заседание на Сливенско общинско управление № 240/23.11.1878. Сливен: Държавен архив Сливен, ф. № 46К, инв. оп. 1, а.е. 1. [прегледан 21.02.2020]

11) Вж Касъров, Лука Иванов. Енциклопедичен речник. Ч. 2: Л-П. Пловдив: изд. и печ. на Д. В. Манчов, 1905, с. 1380.

12) Писмо на Българското книжовно дружество от 10.05.1882 г. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-B 3067.

13) Писмо на Българското книжовно дружество № 16/25.08.1884 г., Средец. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-B 3068.

14) Свидетелство-удостоверение № 1192/08.10.1887 на д-р Миркович за народен представител в Петото Обикновено народно събрание (1887-1889), избран от К. Агачската избирателна околия. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-B 3069

15) Свидетелство-удостоверение № 1195/08.10.1887 на д-р Миркович за народен представител в Петото Обикновено народно събрание (1887-1889), избран от Каваклийската избирателна околия. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-В 3070.

16) Завещание (Довереност) на д-р Миркович. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-B 3164

17) Касъров, Лука Иванов. Енциклопедичен речник. Ч. 2: Л-П. Пловдив: изд. и печ. на Д. В. Манчов, 1905, с. 1380.

18) Грамота и Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен, дадени от княз Фердинанд I. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II—В 3073. - 14.02.1892 г.

19) Вж списание „Нова светлина“. Г. 5, 1895, кн. 1, с. 118-121.

20) Фирма „Р. В. Миркович и дружие“ е основана в 1846 г. - едно от най-едрите търговско-промишлени предприятия, водещо в икономиката и стопанството на своето време, с активни търговски връзки между Цариград и Букурещ. За нея през 1863 г. е издаден султански ферман и впоследствие вписан в регистъра на Сливенския съд. Вж Бояджиев, Андон. Памет за Сливен. В 3 тома. Т. 1. Сливен: Агенция Компас, 2008, с. 119. ISBN 978-954-8558-13-6

21) Вж Писмо на Петър Дънов до Г. Миркович от 1.11.1898 г., Варна. - В: Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович 1898-1902. Състав. Цветолюб Нушев. София: Нар. библ. „Св. Св. Кирил и Методий“: Бяло братство, 1999, с. 10. ISBN 954-523-029-0

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...