2.6. Драган Цанков и Унията. 2.6.1. Драган Цанков / Ст. Чилингиров. 2.6.1.1. Драган Цанков (1828-1911) - мястото му в нашето Възраждане

[Ани]

2.6. ДРАГАН ЦАНКОВ И УНИЯТА

2.6.1. ДРАГАН ЦАНКОВ

Стоян Чилингиров

В: Български писатели: живот, творчество, идеи. под ред. на М. Арнаудов. Т. 2.

София: книгоизд. Факел, 1929, с. 175-185.

2.6.1.1. ДРАГАН ЦАНКОВ (1828-1911)

- МЯСТОТО МУ В НАШЕТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Отдал се само на политическа дейност след освобождението на родината си, в държавното и културното строителство на която взема живо участие ту възвеличаван като герой, ту преследван като зломишленик и пакостник, но винаги чувствуван между най-първите от първенците на своя народ, неговото дело през епохата на нашето възраждане остана почти забравено. И то не защото е заслужавало подобна участ, а защото интересите ни към събитията на днешния ден не са ни позволявали да надзърнем в страниците дори на най-близкото си минало. А надзърнем ли в тях, Драган Цанков ще се очертае пред очите ни с всички ония характерни белези на българския неспокоен дух, с който са се отличавали неговите съвременници, поставили благоденствието на българското племе пред сгодите на собственото си безбедно и безметежно преживяване. Тогава ще го схванем и като равен на малцината наши великани от възродителната епоха на българския народ, възвели неговата челядна, обществена и черковна доброчестина до степента на култ.

...Такъв един копнеж постига и Др. Цанков с основаването на своя собствена печатница, откриването на която бърза да оповести с отделно печатно известие от 22/3 октомврий 1857 год., в които между другото казва:

„Българският народ не е имал до сега книгопечатница, която да е можала доста да му посрещне най-законните и най-главните нужди. С това ние се изключвахме от другите народи, които се намират у турското царство, и това беше малко срамота за нашия народ, но да кажем правото, че тая погрешка не беше от великодушието на нашите господари, и най-много пък от Султана Абдул Меджида. Не, тая погрешка ставаше от други.”

Печатницата на Цанкова ще бъде не само едно техническо заведение, но и една лаборатория на духа, в която ще работят едва ли не на еднакви начала и с еднаква ревност както съдържателите на печатницата, така и книжовниците отвън. Но, за да се извърши това по-успешно, Др. Цанков взема инициативата да се основе още същата година една ученолюбива дружина под името „Община за българската книжнина”. Освен това тази община си поставя задачата да подпомага българските училища и църкви с книги, да подпомага за събирането и разработването на народната ни книжнина, както и да подбужда учените българи да си изказват мислите по въпросите за нашата духовна и политическа свобода.

За постигане на тия така широко начертани задачи общината пуща през 1858 год. един „Месецослов”, в който Др. Цанков помества своя „Поглед върху българската история". След две години излиза втория „Месецослов” за годините 1858 и 1859 год. И двата месецослова се отличават със своя разнообразен и грижливо подбран материал.

На следната година пък - 1858 - общината пуща първата книжка от своето списание „Български книжици", което просъществува цели четире години - от 1858 до 1862 год. За редактори то е имало: най-напред Д. Мутев, после д-р Ив. Богоров, Г. Кръстович и пр. А сам Цанков, година след започване на списанието - 1859 - излиза със своя личен орган „България”.

Печатницата, издръжка на съдружнически начала с Боян Мирковича от гр. Т. Пазарджик, се е помещавала под храма на католическия мънастир Сан Бенедето на Галата. Едновременно Цанков е преподавал няколко часа седмично български език във френското училище на Бебек, което му дало възможност да се сближи с лазаристите. Това училище, благодарение на енергичния му директор Боре и на настъпилите след Кримската война условия, било посещавано от много българчета, дошли из разните краища на България.