2.10.2. Анонимна дописка, 21.11.1960 г., Цариград. - В: Раковски, Георги Стойков.

[Ани]

2.10.2. АНОНИМНА ДОПИСКА.

21 ноември 1860 год., Цариград

В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски.

Т. 2, Писма до Раковски 1860-1941.

София: БАН, 1957, с. 874.

(№ 376)

Как е била образувана униятската община от някои цариградски българи?

„Жал, жал, голяма жал! Но дали ще успее този католицизъм? Казал ви бях, че гръцкия Патрик постоянствува и иска по-напред визита да му направят българите, та чак тогава да се състави комисията да разгледа нашата народна работа. На това постоянствува и Портата и кара нашите българи.

Тия се събраха на 18-того в неделя и като разсъдиха, решиха да не идат да направят визита Патриарху, а да дадат жалба на правителството, в която да му изложат причините, по които не могат да идат да направят тая визита, и правата си, та да им признае и потвърди йерархията (тая жалба се прави и ще ся даде).

На 18 същия ден, там дето се прави това нещо научаваме се, че от друга страна папищашката партия от 5 лица: Манол Иванов, Д-р Миркович, г-н Константин Ранов¹⁵⁸ и г-н Калист Хамамджиоглу смаяний (които ви предзабележих с двамата братя Цанкови. Братя Цанкови са: Антон Киряков, който се настанил в Гюргево като търговец-комисионер и кореспондент на немски вестници, и Драган Цанков - редактор на в-к „България”) и Никола Сапунов, лъгали били неколцина, че са съгласни сичките, и големи, и малки да станат унияти.

Това тия българи като съзрели се, че нямат нашите главни българи, още тогава някои се разбегали, но доктор Миркович се качил в църквата като закачили да шушнюват и разбегуват, та засвирил музиката и ги слисал, та чакали и други такива измами. После това сега се ядат и карат един други, а са се разкаяли. Но тия зверове папищаши си следват и от само себе си, та уж как напред на работата е, а те са същите 5-6 лица.

Д-р Миркович отишел да върти музиката (орган) в папищашката църква. Както и да е, разотидват си всяко на мястото си, сиреч в дома си.”

____________________________________

158) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Константин Ранов - възприета форма на името Константин Петров Райнов (1796-1866)