2.10.5. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 08.02.1961 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

[Ани]

2.10.5. ПИСМО ОТ ЙОСИФ ГЕНОВ ДАЙНЕЛОВ

8 февруари 1861 г.

В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски.

Т. 3, Писма до Раковски 1861.

София: БАН, 1966, с. 144-145.

Изобличение на К. Ранов¹⁶², авторът на печатното отворено писмо до Раковски. Неприятни новини от Стара Загора. Александър Екзарх, агент на патриаршията. Съвети да не бъде оставен той намира. Иска портрет на Раковски. Пълномощното на търновския представител х. Николи Минчоолу.

Мъдрословесний господине!

... Следователно поспешавам чрез настоящето си да ви известа някои и други новини, кои вам непременно са нужни, ако в случай сиреч са зауземите да разясните колко чини кратуната на исуитина Райнов.

Пратих ви с миналата поща една част от пасквила му. През тая седмиса излезе и кусура и наистинна, както щете видя, предположението, че в остатока ще са открий исуитския г-н Ранов дух, ся откри, но на широко и от далеч, кое иска разяснение пред публиката. Аз не я прочетох поне, както и всички тук, с прочитане, ами всяк от първия член като видя що ще е за стока и ги изпокъсаха.

Ранов е цял исуитин, но не казва той, че не е подкупен. За упровергание на тоя приличен за него наслов „подкупник”, що са му отдали, той предлага, че е живял между благородни людие и е земал и по 5000 фр. и пр., както сте видели. Нека кажим, че едно време е живял, както казва той, обаче то време с днешно са не съобразява.

Г-н Ранов има 10 и повече месеци, от как не си е зел заплата от правителство. От друго някое място никакъв доход, знайте добре, няма, фамилия же иска да яде и пие. Как прочее Ранов, който е един човек съвсем без вяра и цял почти Осман (нрава му и прочее го не различават от турчин), не ще предпочете 500-х фр[анка], за да не умре гладен? Но нека речем, че и това не тъй. Е, добре! Като е чист Ранов и като му плаче сърце за народ, защо г-н от 3 месеци насам, от тогива сиреч, когито захванаха подкупници да действуват явно между народа, хвана да хоратува против сичко добро българско и да казва, че постоянствующи българи са с дървена глава? И защо още ся е прибрал с Гика¹⁶³, Манола¹⁶⁴, тиквата Миркович, Калпазанов и глупия Джейков и конференции до конференции всяка вечер и сутра в „Кафе де Фр[анс]”?

При това же защо от когато хванаха да ся действуват явно папищашкити предначертания, той съветуваше и съветва тукашнити, кои за да го изпитат що е за стока, му и предлагали да им са разясни, българити кой път тряба да следват. Ранов са е отговорил: „А, бе, братя, уния, уния най-добро! И тук народност, и там народност, сир. и униятен, и православен, се българин ще бъде”.

Още и защо Ранов, като бил с чиста съвест човек, е раздал слух и е накарал Гика да пише, че х. Н[иколи Минчоолу] и Хр. Т[ъпчилещов] ходили тайно да се поклонят на патрика и е разглешавал, че н[ародната] к[омисия] ще продаде народа и тряба да поспеши да се избави? X. Н[иколи] е бил внимателен и са научил временно, че Ра[й]нов дал тая лъжа. Знам убо една сутра бе дошел в кантора ни и г-н х. Н[иколи] го попита и иска разяснение за тази лъжа. Ра[й]нов рече, че „Аз чух от Авксентия”. Работата серазпита и също беше, че х. Н[иколи] и Хр. Т[ъпчилещов] бяха ходили при Иерусалимския патр[иарх], кой бе ги викал, за да им предлага спогодба. Ранов щом научил това и на другия ден са лъсна в утрепката, сир. че х. Н[иколи] и Хр. Т[ъпчилещов] ходили при Йерусалимския патр[ик]. Тия и таковити накараха всички почти да го ненавидят.

_________________________________

162) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: К. Ранов е Константин Петров Райнов (1796-1866) - вж Райнов, Константин Петров. Писмо За църковни български въпрос, училищни комисии, и Български книжици или повременно списание на Български книжици. Цариград, 1861. 22 с. - В: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Дигитална библ. Старопечатни книги [прегледан 21.01.2020] htto://82.147.128.134/so/oublic/view

163) Драган Цанков

164) Манол Иванов