3.6.9.6. Разделянето на партии.

[Ани]

3.6.9.6. РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПАРТИИ

Според обществения си живот Болград може да бъде разделен на три главни партии. Ще започнем от първата.

Според терминологията на болградските филолози и техника тази партия се нарича „партия на мерсистите”. В нея членуват всичките по-знатни чиновници, към които са прикътани и няколко болградски семейства. По начина на живот те са цивилизовани в сравнение с другите - аристократи. Тяхното аристократство, което ги отличава от другите, се състои в храната. Вечер те се събират последователно в 8 или 9 часа и прекарват времето си само в игра на карти. Понякога всичките сядат на една маса без изключение дори и на петгодишните деца, а друг път се групират на няколко маси, като на едната сядат мъжете и по-възрастните дами. И тук играта е на пари. На общата маса при играта на карти всички са замислени, насърчени, рядко се поглеждат един друг, чува се само пас и пр. В тази „партия на мерсистите” всички имат равни права и петгодишното дете наравно с петдесетгодишния мъж опитва щастието си в играта на карти, в която може да изгуби или пък да спечели. Тук детето се учи от своя баща, като вижда, че губи, да казва на бялото черно и на лъжата - правда.

В предисловието, преди да започне играта на карти и накрая, като свърши самата игра, синовете на нашите надменни „мерсисти” започват да говорят за дневните приключения на своите учители и директори. Тези разкази с внимание биват слушани от бащите им, след което започват да псуват учителите, защото не умеели да се сговарят добре с болградчани, че не били възпитани, и като не си гледали добре работата, получавали напразно такива големи заплати. След всичкото това децата остават напълно доволни, че тяхното мнение за учителите е одобрено от бащите им (от самостоятелната педагогика).

Един път, това не беше толкова отдавна, когато мнението на децата се слушаше с внимание от старците, едно осемгодишно дете се беше така въодушевило, че скочи от дивана между няколкото свои роднински моми и момци и каза: „Чакайте, аз ще ви представя директора”. След това то отиде в другата стая и след няколко минути се върна с наметнато късо черно палто, сива шапка, с кръстосани отзад ръце и накокошинено се приближаваше към своите близки, между които някой започна да говори, но в опровергаване на този разговор, то започна да маха с двете си ръце, да клати глава и бързо да говори: „Йок, йок, йок, тци, тци и пр.” След това цялата зала се заля от смях.

В тези няколко семейства по именни дни се устройват балове, на които идват мнозина и от втората партия на „пардонистите” (или, както ги наричат, аристократите безпардонисти). В залата на именника започват да се полюшват мома с момък ту на едната, ту на другата страна (тази игра се казва кадрил). Понякога се въртят и като турски дервиши сред залата в ритъма на валс. Но за отбелязване е това, че нещо като не допадне на безпардонистите, те напускат залата, след което настъпва оживление. Причината за тяхното напускане става известна на другия ден. Семействата на тази партия спят сутрин до 10-11 часа и пр.

Във втората партия - на пардонистите, влизат всички, които са редовни посетители на главното кафене. Семействата от тази партия се събират рядко. Единственото развлечение на мъжете сутрин от 8 часа, та чак до 8 часа подир обед е кафенето, а останалото време са в къщи, т. е. през нощта. Но как живеят в къщи си, от тяхната затвореност мъчно можем да узнаем нещо, т. е. каквато е японската история за европейците. Учителите рядко, и то само няколко от тях, правят поздравления на именни дни на някои от втората партия, но това се случва два пъти през годината. Те, както ще видят читателите, не ходят никъде освен в кафенето. В главното кафене се събират хора и от двете партии, както и всичките учители. Впрочем последните (както е известно, често и периодически биват обсъждани и псувани от партиите на мерсистите и на безпардонистите) понякога идват всичките, а понякога кафенето за дълго се лишава от тяхното присъствие.

Третата партия се състои от всички винопийци, кръчмари и любителите на frounza verdi. Вечерно време те всички се събират на групи и плевят кръчмите, а през деня по обед се срещат в кафенетата, които се намират в покрайнините на Болград, и там играят на карти и билярд. Тези кафенета се посещават и от учениците от по-горните класове на българската гимназия и вземат участие в играта на билярд. Тук те изявяват своята свобода, без да се стесняват от присъствието на учителите и на родителите си.