4.2.2. За опита на Митхад паша да подчини българските училища на султанската власт.

[Ани]

4.2.2. ЗА ОПИТА НА МИТХАД ПАША ДА ПОДЧИНИ

БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА НА СУЛТАНСКАТА ВЛАСТ

В: Кисимов, Пандели Георгиев. Исторически работи. Моите спомени.

Пловдив: печ. Единство, 1897, с. 102-105.

Митхад паша с реформите, каквито се запретна да въвежда в България, гонеше друга - съвсем турска цел. Той искаше да заличи и това географическо име на отечеството ни, да обезличи и народа ни; искаше в тоя век на народностите да извърши един отживял времето си държавен акт, който можеше да има място само в старите векове, да накара сиреч народите в турската държава на самоунищожение, да зарежат народните си названия и всички да приемат онова на държавата: османлии - граждани на една Османска империя, като и самите турци напуснат омразното вече станало име турци...

Реформирането на туна-вилаети щеше да служи за опит и в сполука за модел да се реформират по същия ред и другите области в Европейската и Азиатска Турция, една подир друга, както и стана. Ето защо Митхад паша и като валия на туна-вилаети, и като велик везир по-сетне настоятелно и почти насилствено налягаше за сливането на българските училища с турските медресета и новоучредените от него руждиета, на което сливане той полагаше за основа и средство на своя държавен проект и план - преименованието на подвластните народи с общото държавно име османлии.

За това сливане той намери одобрители и съдейци, както не трябваше да бъде, из средата на самите наши тогавашни меценати - по заблуждение или по принуждение, то е друг въпрос, - находящи се на турска служба; дори и борба се откри в печата, доста жива и смела, за и против това сливане.

Няма съмнение, че планът на турския реформатор за сливането под една администрация и под една програма на християнските училища с турските в туна-вилаети, ако би сполучил, щеше много лесно, па било и насилствено, да се въведе на законно основание във всичките други вилаети и държавната цел на Митхада щеше да сполучи поне с началото на осъществяването си. Християнският елемент, впрегнат наедно с мюсюлманския в училищното дело, щеше да влачи последния като мърша подире си и така да спъва и закъснява своето образование, в което далеч беше заминал и оставил ретроградното, владеещото турско племе.

Но гениалният от турска гледна точка план на Митхад паша се осуети. Стреснатият български народ от това турско посегателство, ако и уплашен от бесилката на тоя реформатор, силно се опря и не допусна да му вземат спечеленото право да бъде господар на образованието си, на училищата си. Митхад паша трябваше да отложи плана си за друго по-благоприятно време и се залови да прокара своята пословична ефимерна конституция.