Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 253 - год. XII.

Севлиево, 14 януари 1940 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Отговорност – Пламен

Новото учение — път към слънцето (продължение от бр. 252) – Влад Пашов

Моята молитва (стих.) – Елвилюри.

Словото на Учителя. Призова учениците Си. (из неделната беседа – 5 ноември 1939 г.)

На работа лозето – П. Г. Пампоров

Огънят на очищението – Г. Тахчиев

Астрология. (продължение от бр. 252) – Влад Пашов

Господарю, не мога! – Д. С.

Нови книги

 

[Ани]

ОТГОВОРНОСТ

В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то,

ние ще минем през едно голямо изпитание.

Учителя

„Призова учениците Си“,

неделна беседа, 5 Ноември 1939г.

За да станем достойни да влезем в Царството Божие на земята, в царството на бъдещето, което идва, ний трябва да се очистим, като минем през огъня на страданието. За да може да облече новите дрехи на великия и красивия живот, който идва, стария свят трябва да премине през огън, за да изгори всичко лошо, всичко нечисто, всичко слабо и порочно, което се е напластило в него. Старата дреха трябва да се захвърли, за да бъде заменена с нова.

Колкото трудно и болезнено да ни се вижда това, друг изход няма: светът е обречен на страдания, по своя собствена вина. Той трябва да изпие до дъно горчивата чаша, която сам си е приготвил. Защото той не се вслуша и не иска да се вслуша в гласа на Истината и Правдата. И защото, наред с отговорността на големите, е вплетена и отговорността на малките, в една всеобща, колективна отговорност, в една отговорност, под която попадат всички хора и всички народи.

Никой не е безотговорен. Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля!

Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството.

Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони.

Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко.

Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението.

Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим. че това, което ний мислим и чувстваме в душата си, няма връзка със световните с бития.

Не! Има такава връзка!

Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите.

Никой да не мисли, че е без значение. Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидимо път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички.

Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички. В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа.

Пламен

[Ани]

Вл. Пашов

НОВОТО УЧЕНИЕ-ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО

(продължение от бр. 252)

Докато в другите школи са имали предвид, развитието само на известни групи от хора, посветени на известни специалности, то в школата на Любовта са имали пред вид възпитанието и повдигането на цялото човечество.

Задачата на посветените на слънцето през всички времена е била да отварят пътя на човека към Бога в себе си, за да достигне до безсмъртния живот, да влезе в Божествения път, да влезе във връзка със слънцето. Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на Любовта. Любовта постепенно е разтопявала и разтопява ледовете и преградите, които заробват човешката душа и ден след ден носи все по-голяма свобода. И всеки освободен е ставал съработник във великото дело за освобождението на човешката душа от робството на мрака и студа.

Условията за възстановяване на пътя между Слънцето и земята постепенно са се подготвяли и условията в човешкото съзнание все повече назряват затова, докато един ден самия Върховен Дух слязъл от слънцето на земята и проправил пътя между слънцето и земята. След възкресението си, когато победи противодействащите и разрушителни сили на земята, Той каза: Даде ми се всека власт на небето и на земята. И още: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Това значи, аз съм Пътя който води към Слънцето, към Божествения свят, към Бога. „Аз съм вратата“ — казва Той. Той е вратата, през която трябва да се мине, за да се влезе в пътя, който води към слънцето.

Връзката със слънцето е направена, пътя е отворен, веригите на робството разкъсани, пътя на човека към Бога е отворен. Христос определи този път така: Любов към Бога, Любов към ближните и любов към себе си. И ето вече 2000 год. това учение се проповядва на хората и Великия Дух хлопа на вратата на човешкото сърце и на човешката душа и действа с мощната сила да стопява ледовете, които ги сковават. Днес вече, казва Учителя, е пристигнал от слънцето авангарда на светлите братя, които идат да освободят земята от робството на тъмнината и да възвърнат живота на светлината и щастието.

Учителя днес наново възвестява учението на слънцето на всеослушание. И всеки, който има уши, ще го чуе. Всеки, който има очи, ще види и ще разбере, че само по пътя на любовта, която носи живот, светлина и свобода, човек може да постигне всичките си копнежи и идеали.

Пътя на новото учение, което носи днес Учителя на света, е път на човешката душа към слънцето, е път на зазоряване в живота на човешката душа, той е път на възкресение, път на обновление и подмладяване — защото любовта обновява, подмладява и възкресява човека

Пътя към Слънцето, пътя към Божествения свят, е отворен и мнозина вече са минали по него и още по мнозина вървят в него. Цялата земя днес, както казва Учителя, е обсадена от армията на Светлите Синове Божии, които ще разкъсат всички вериги, които заробват човешката душа, ще стопят всички окови, и ще създадат нов ред и порядък. Под мощното действие на силите на Слънцето ще се разтопи и разруши всичко, което е негодно да влезе в новият живот и ще се сътвори ново небе и нова земя, както казва Откровението.

Новото учение е учение на Слънцето, което от незапомнени времена е ръководило развитието на човечеството. Новото учение е учение за освобождение на човека и човечеството от робството на греха и възвръщане към първичния Божествен живот на светлината и топлината, пред чието действие се развиват Божествените зародиши, заложени в човешката душа. Онзи, който влиза в пътя на новото учение, влиза в пътя, който води към Слънцето към Божествения свят, влиза в пътя, който води към освобождение на човешката душа и на цялото човечество от робството на греха и смъртта, влиза в пътя, който води към братството, към Царството Божие, което е идеала на човешката душа.

Новото учение възвестява новата златна епоха на човешкото развитие, наново възвестява конфедерацията на земята със слънцето и наново възвестява връзката и общението между хората и боговете както и на хората помежду им, напътвайки ги в Божествения път, когато Бог ще живее в човека и човек ще живее в Бога.

Новото учение ни показва пътя към слънцето, който е път на любовта. Любовта е слязла от слънцето, за да ни научи как да живеем и да ни посочи пътя към слънцето, пътя към Царството Божие. Новото учение, което иде от слънцето носи светлина, топлина и живот за всички същества. Новото учение е път за разрешаване на всички противоречия. Светлината и топлината, които носи словото на новото учение, са тъй необходими за духовния растеж и развой на човечеството, както са необходими лъчите на слънцето за развоя на целия органически живот. Всеки, който търси смисъла на живота, ще го намери само когато влезе в пътя на новото учение, което му открива пътя към слънцето, извора на вечния живот. А смисъла на живота е вечния живот и безсмъртието. В безсмъртието е и щастието и съвършенството и всичко каквото човек търси. Онзи, който е придобил безсмъртието, е придобил всичко. Защото той е силен и мощен, въоръжен със знание и светлина и всичко каквото придобие може да го запази, и всичко каквото има го предоставя за благото и повдигането на човечеството. И само той работи за благото и повдигането на човечеството, за да могат всички хора да влязат в пътя на новото учение, за да поемат пътя към слънцето, от където са излезли.

Всички сме излезли от слънцето и сега новото учение ни открива пътя към слънцето, нашата първоначална родина. Дълъг и труден е пътя, но затова пък е път който води към безсмъртието, към съвършенството, което е вечния идеал . към който се стремят всички души.

В. Пашов

[Ани]

МОЯТА МОЛИТВА

Да съм тръба на Твойта слава, Боже,

да съм око, прозрело красоти,

които само любовта Ти може

да вае на духовни висоти.

*

Да бъда меч в могъща Ти десница,

пресекъл сатанинския език, —

да съм перо, що в детската сълзица

открива Твоя благ, предвечен Лик.

*

Да бъда плуг на Твойта светла нива:

сърцето ми в сърца да рий бразди,

пред мене Слънцето да вее грива,

в следите ми да сееш с длан звезди . . .

*

Да бъда искрица от Твоя пламък,

да трепна в благия любовен жар, —

да бъда ръб на скъпоценен камък,

дълбаещ във душите свят олтар.

*

Да бъда тънка езерна тръстика,

засвирваща привечерния химн

за Твоята премъдрост звездолика,

кога с крило ме лъхне херувим.

*

Да бъда устрем във дъхът на вихър:

да разлюлея от души Вълна, —

сърце да внедря в пяната й лиха,

та в миг да стигна Твойта Светлина.

Елвилюри

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Призова учениците Си

(из неделната беседа „Призова учениците Си“ – 5. XI. 1939 г.)

Има много неща в живота, които на пръв поглед са противоречиви. Големите противоречия, които съществуват в света, смущават хората. И в миналите векове хората са се смущавали все от настоящето, — защо светът да е такъв.

Смущенията произтичат от нашите теории, които ние имаме. Всеки човек си има свои теории и иска природата да се съобразява с неговите теории, с неговите разбирания. Теория и пророкуване е едно и също нещо. И пророкът пророкува, но дали ще се сбъдне това, което пророкува, това е въпрос. Следователно, нашите теории за живота трябва да бъдат съобразни с фактите, които са на лице. И пророчеството трябва да се съгласува с фактите, които са на лице.

Запример, някои казват, че аз съм казал, какво тази година война няма да има. Те не са разбрали. Аз казвам: Ако хората са умни, никаква война няма да има. Ако са глупави, война всякога ще има. А защо е така определено? Господ е определил войната за глупавите хора, а за разумните — мир, примирие. За умните хора е определил богатството, а за глупавите — сиромашията. Сега вие можете да ми възразите, че богатите няма да влязат в царството Божие, но богатите с добродетели ще влязат. За такива, именно, е и царството Божие. Богатите с добродетели ще бъдат бъдещите граждани на Царството Божие. Така трябва да разбирате. Говорите ли за сиромаси, аз разбирам сиромаси от грехове. Ако сиромахът по цели дни роптае, той не е от истинските сиромаси. И ако богатият се е стегнал и нищо не дава, и той не е от истинските богати. Истинският сиромах и истинският богат трябва да благодарят за това, което им е дадено и да отворят душата си за Господа. Те са праведни хора. Не благодарят ли на Бога за това, което имат, те не са от праведните. Чудни сте вие! Истинското богатство никой не може да го отнеме. Този богат е един извор или един океан. Кой може да задигне един извор като океана и да го занесе някъде?

Казвате: Да не осиромашеем. Там е всичката ви погрешка, че се страхувате да не осиромашеете. Или казвате: Да забогатеем. Там е пак всичката ви погрешка. Сиромашията носи енергия в света. Всички работни сили в света произлизат, все от сиромасите. А когато човек иска да си почине, той трябва да стане богат — нищо повече. Ако е за почивка, можеш да бъдеш богат. Ако е за работа, сиромах трябва да бъдеш.

Сега аз не искам да взимате думите ми в буквален смисъл. Казвате: защо осиромашахме? Трябва да разбирате дълбокия смисъл на нещата. Вие осиромашахте, за да се научите да работите. — Защо разбогатяхме? За да си починете от многото работа. — До кога ще бъдем сиромаси? — Че вие още не сте се научили да работите. Докато не се научите да работите, все сиромаси ще бъдете. Човек, който е опитал сиромашията до дъното и се е научил да работи, в бъдеще богатството е на негово разположение. Това е въпрос за разсъждение, а не теория. Аз не искам да се занимавам с теории. Не искам да се занимавам и с пророкувания. Не че не мога да пророкувам. Аз виждам нещата. Ето, от толкова години разправям на хората, че иде нещо страшно в света. Онези, които ме слушат, казват. че нищо не виждат. Аз им казвам, че след десет години главите на всички хора ще побелеят. Не само че ще побелеят, но ако не слушат, косите им ще окапят. Ако пак не слушат, космите им ще се разпръснат, косъм няма да остане на главите им. Пък и от тях нищо няма да остане. Питате: какъв е смисъла на живота. Казвам: Всичко, което иде в света, изисква умни, добри и справедливи хора. Бъдещето е на добрите, на умните и на справедливите хора. Аз не говоря за бедни и за богати. Богатството и сиромашията са резултати.

Сега, не е важно какво говоря и какво съм пророкувал . Ако пророкувам, че ще стане война, аз не я създавам. Преди години, когато правех своите научни изследвания по различните градове на България, един господин, след като слушал моите сказки, ми каза: Пророкувайте нещо за мене, кажете ми бъдещето. Казвам му: Ти след няколко години ще се ожениш, но ще бъдеш много нещастен. — Че защо ще бъда нещастен, когато ще обичам жена си? — Именно от тази твоя любов ще си създадеш нещастието. Ти ще обичаш жена си, но ще я подозираш в много лоши работи. — Отде знаеш това? —Това се вижда във веждите ти. За да се избавиш от това нещастие, ти трябва да вярваш на жена си повече, отколкото на себе си. Ако не й вярваш, ти ще преживееш големи нещастия — нищо повече.

Аз привеждам този закон и в отношенията ви към Бога. Ако вие подозирате Бога в Неговите действия, очакват ви големи нещастия. Такъв е законът. Ако ти подозираш Онзи, Който ти е дал живот, Който ти е дал всички блага, в най-малката лоша мисъл, ти ще бъдеш на крив път и ще страдаш. Онзи, който ти е дал живот, блага, който и създал всичко, има най-добрите желания към тебе. Тази свещена мисъл трябва да държите в ума си, в сърцето си. Казвате: Това, което говориш, наука ли е? — Няма какво да ви доказвам. Не се занимавам с доказателства.

Всеки недостатък говори за известно отклонение от великия закон на живота. Всяка болест се дължина някакъв недоимък в човека. Болестите се дължат на натрупване на такава материя, която предизвиква неестествен живот в човека. Ако носиш едно кило злато на гърба си и му се радваш като на дете, то ще ти причини известна приятност. Но ако се полакомиш и пожелаеш да вземеш на гърба си 50 — 60 килограма злато, те ще ти причинят голямо нещастие. Това богатство няма да ти донесе нищо. Не е изобилието, което прави човека щастлив, но онова количество, което той може да организира и и да го използва разумно. Къде може човек да използва златото? В своята мисъл.

Сегашните хора се нуждаят от една нова наука. Духовните хора особено, трябва да пазят следното правило: малко да говорят, а повече да мислят, повече да чувстват и повече да работят.

Никога не говорете за неща, които не са станали или които мислите да направите.

Говорите ли за такива неща, те няма да станат. Говори само за неща, които са полезни и които се отнасят до всички. Не говори за ония неща, които се отнасят само за тебе. Те са само за тебе, за никого другиго. Има неща, които се отнасят само за вас, а има неща, които са общи за всички.

Всички неща, които са добре обмислени, в които има разумност и светлина, всички неща, в които има доброта и топлина, всички неща, в които има разумност и сила, могат да станат. Защото и в Писанието е казано: Ако желаеш неща, които са съгласни с волята Божия, които са съгласни с Божията разумност, които са съгласни с Божия живот и с Божията любов, всичко това може да стане. Но ако ние желаем неща, които не са съгласни с тия неща, те не могат да станат. Често хората страдат поради това, че някои работи не стават както те желаят. Какво става в живота? Аз съм срещал пушачи на тютюн — хора, които са пристрастени към тютюна. Като няма възможности да задоволи нуждата си за пушене, той ходи от човек на човек да проси, да му дадат тютюн. Обаче дето отиде, всички му отказват, под предлог, че те сами нямат. Така продължава цели 20 години, докато един ден се откаже от тютюна. Щом се откаже, тогава ще се намерят хора да му предлагат да запуша. Този му предлага онзи му предлага и той е принуден на всички да отказва. Всички онези, на които е искал в продължение на 20 години, всички ще се изредят да му предлагат.

Питам: защо трябва да искат неща, от които отпосле ще се отказваш? Човек трябва да иска такива неща, от които след като се откаже и дойде да му ги предлагат, да е готов да ги приеме и да благодари за тях. Какво трябва да иска човек? Ако вие 6яхте на мястото на този тютюнджия, какво трябваше да искате? Ако аз бях на негови място, какво щях да искам? Щях да се обърна към Господа с думите: Господи, дай ми едно светло сърце, да разбирам нещата. Дай ми един светъл ум, да разбирам нещата. Дай ми една силна воля, да бъда свободен. И тогава, ако хората не се отнасят добре с мене, да кажа: Господи, дай ми една силна и светла мисъл, силна воля, че като бъда на тяхно място, да зная как да постъпвам. И като бъдеш на тяхно място, да отвориш крановете на своя живот, отдето да потече. Кой как дойде при тебе, да каже: Ето един човек, който знае как да постъпва. Такива хора иска Господ, че дето да текат, да поливат градините, да се ражда изобилно. Изобилно вода е нужна на хората.

Сега аз срещам мнозина, които се оплакват, че нямат приятели на земята. Чудна работа! Да живееш толкова време на земята, че да нямаш един приятел! Това не е вярно! Поне един приятел има човек - той е Бог. Срамота е човек да казва, че няма вито един приятел. Заблуждение е да мисли така. Хората страдат от тази лъжлива идея в себе си. — Ама Бог ме е изоставил. — Че Бог те е изоставил, това ни най-малко не показва, че не ти е приятел. И светиите могат да те изоставят, но това ни най-малко не показва, че те не са твои приятели. Хората са дошли на земята да се окъпят, да се пречистят добре, поне десет пъти да минат през баня и тогава да се облекат с нови, чисти дрехи. За тия хора се пита в Писанието: „Какви са тези с белите дрехи?“ Това са ония хора, които минаха през големите мъчнотии и страдания и се очистиха.

Бъдещият свят се създава за чистите хора.

Сега се създава нов свят, нова епоха настъпва само за добрите хора в света. И след всичко това слушате някой да казва: Да си поживеем! Как ще си поживеете? Ако си на фронта, как ще си поживееш? Ако си в някоя баня, как ще си поживееш? Ти си изгубил една голяма сума, как ще бъдеш спокоен да си поживееш? Ако си генерал на бойното поле и изгубиш няколко важни сражения, за които ще те съдят, можеш ли да бъдеш спокоен? При всички служби, които заема на земята, човек все може да се изложи в нещо. Ако спечели, добре, но ако изгуби? Печалбите са много рядко, повече са загубите.

Всички хора ще бъдат съдени. Защо? Защото не са употребили ума си на място, защото не са употребили сърцето си на място и защото не са употребили волята си на място. Две съдби има в света: едната съдба ще бъде за праведните хора, а другата — за грешните. Праведните ще бъдат съдени, за да им се въздаде според правдата. Праведните ще бъдат съдени на земята според закона на доброто, който ще бъде тяхното възнаграждение. Грешните ще бъдат съдени според техните престъпления. И на тях ще се въздаде заслуженото. На праведните ще се въздаде Божието благословение, а на грешните - товарът. който те сами са създали. На последните ще се каже: всичко нечисто, което сте създали, трябва сами да го изчистите. Щом сте го създали, вие сами можете да го изчистите. Това е новото учение. Ако искате да се подигнете, да бъдете благоприятни на Бога, на светиите, на добрите хора в света, тази е мисълта, която трябва да следвате.

Сегашните хора минават, през големи борби и мъчения. Макар че злото ограничава хората, но няма да се мине много време, ще дойде нов порядък в света.

В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание.

След това изпитание настава въдворяването на Царството Божие на земята. Сега вие искате да знаете кога ще бъде това време. Когато учениците питаха Христа за времето, когато ще дойде Царството Божие, Той им отговори: Не е за вас да знаете времето, годината, когато ще стане това. Вие не трябва да го знаете. Аз ви казвам, че е наближило това време, но годината и деня не трябва да знаете. Можете да мислите, че ще бъде след десет години, или след 20, или след 30, след сто и повече, това са ваши теории. Вие не трябва да решавате въпроса повърхностно, но ще знаете: Всеки, който изпълнява волята Божия и възприема Божията любов, за него е дошло Царството Божие. Приемете ли всичко това, вие ще бъдете свободни. И тогава, каквито бури да има, вие няма да се смущавате. Това не значи, че бурите няма да ви закачат. Не мислете, че праведния ще остане незасегнат от бурите. Ветровете и бурите ще го закачат и него, но той не се смущава от тях. Той всякога разсъждава и знае как да се справи.

Казвам: В света съществува една разумност, която се проявява навсякъде: и в животните, в най-малките мушици, в растенията, навред. Ако вярвате в този закон, вие ще имате вътрешна опитност, вътрешни способности, чрез които ще се ориентирате в живота си. Трябва да знаете, че всяко нещо, което се случва в живота ви, каквото и да е, то е за ваше добро. Не съжалявайте, че ви се е случило нещо, което не сте очаквали. Всяко нещо, което ви сполетява, след години ще донесе някакво благо за вас. Не искам да ви утешавам сега, но казвам, че всички ще го опитате. Радвайте се, че ви се е случило нещо, а не съжалявайте. При мен са идвали много болни и аз съм им казвал: Радвам се, че сте се разболели. — Как тъй? Това е много жестоко! Защо се радвам? Защото ако не бяхте се разболели, нямаше да дойдете при мене. А така, като сте дошли, ще мога да ви кажа и нещо добро за вас. Като видя, че някой се привива от болки в корема, казвам му: Ти знаеш ли, че си много несправедлив човек? Ти не живееш добре с жена си, постоянно я хокаш. С децата си не постъпваш добре. Затова те боли корема. — Да не е дохождала тя да се оплаква? — Казвам ти: Ще измениш поведението си и спрямо децата си. Ще виждаш доброто в жена си и в децата си, ще знаеш. че Божественото работи и в тях. Като станеш справедлив и измениш поведението си, болката в корема ти ще мине. — Ами цяр? — Ще вземеш лай-кучка и ще пиеш десет дена по една чашка. — Ама да не ме утешаваш само? — Ако след десет дена корема ти не мине, ела пак при мене. Ще изпиеш десет чашки за десет деня и болката ти ще мине.

Мислите ли, че ако съвременните християни имат Христовата любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил? Те нали вярват в Бога и в Христа, защо не го разрешат? Не могат да го разрешат, защото всеки иска да го разреши за себе си. Българинът казва, че всеки тегли чергата към себе си. Право е това. Ние трябва да пазим своята черга, но има Божествени условия, които трябва да се поставят над всякаква черга. Ако ние не любим Бога, ближния си, както трябва, Духът няма да ни даде своите благословения. Ние няма да се ползваме от светлината, от храната и от съня, както трябва. Нищо няма да получим.

Казвам: необходимо е любовта да влезе в живота на всеки човек като велик закон за постижението. Всеки човек трябва да постигне това, за което е изпратен на земята. Всички хора не са изпратени за една и съща работа. Всеки човек трябва да свърши една специална работа. Каква е тази работа, само той може да знае. Има много работи, които са предоставени на човека, но една от тях е специфична, която само той може да свърши.

Сегашните времена изискват от хората непоколебима вяра, речете ли да проявите вярата си, ще дойдат всички съмнения. Дадете ли път на съмнението, веднага ще дойдат и нещастията в живота ви. Не мислете, че нещастията в живота ви са лош признак. Не, те представят едно велико благословение за вас. Надали досега е имало човек на земята, който да е страдал като Христа. Писанието описва Неговите страдания. Наистина страданията Му са били толкова големи, че кръв е излязла от порите Му. От гърдите му се е изтръгнала една въздишка и Той казал: Господи, Господи, защо си ме оставил? Христос сам се намери в голямо противоречие. Този, който имаше сила да лекува други, на когото всички очакваха, дойде до положение да се ругаят с Него, стана посмешище на хората. И най-после Той каза: Господи, в твоите ръце предавам духа си. И след това възкръсна. Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив, като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил своето благословение така изобилно, както към Христа.

И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство.

Из беседата, държана от

Учителя на 5. XI. 1939. год.

София — Изгрев

[Ани]

НА РАБОТА В ЛОЗЕТО

На работа в братското лозе, Айтос

Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на възвишените мисли и благородните чувства.

Сейте красивото, светлото, чистото!

Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли! Колцина от образованите люде у нас са тръгнали между народа като негови служители и просветители — безкористно да му служат? — пита Учителя в една беседа. Имало е и има такива служители. Такива бяха Ботев, Левски и плеяда възрожденци, които на времето си бяха таксувани като нехранимайковци. Имало ги е и има ги и сега между идеалистите — последователи на Толстоя или ученици на Всемирното братство. И слава Богу, че ги е имало и има. Но въпросът е: Как тяхната работа да бъде по-резултатна, как да се подпомогнат те в своите благородни пориви, за да не останат като глас в пустиня. И тука именно ще покажем нашата главна мисъл: един народ има такива водачи, учители и просветители, каквито заслужава. Следователно нужно е да се култивират по-голямо взаимно уважение, по-щедра помощ, и по-голямо взаимно насърчение. За жалост — има много идеалисти, които парадират със своите идеи, но когато се настанят на някоя доходна работа, забравят своите съидейници, затварят се в черупките на своите лични и семейни интереси и прогласяват своите най-светли години за изгубено време!

Сега, в тия съдбоносни времена, нужна е по-голяма сплотеност, по-голяма хармония, по-голяма щедрост — една доброволна мобилизация на духовните сили, за да може всеки на своето место, да изпълни великата задача на живота — да служи на Царството Божие!

П. Г. Пампоров

[Ани]

ОГЪНЯТ НА ОЧИЩЕНИЕТО

До сега не е изнамерено друго средство за пречистване на златото, освен огъня.

До сега никой човек не е дошъл до познаване истината и придобиване на любовта, без да е минал необикновени и многократни страдания. Страданията са огън на очищение.

Във време на страдания човек открива в себе си нови отрицателни и положителни способности и сили и така по-добре опознава себе си.

Страданията са великата порта на познанието на вътрешния свят на човека, а заедно с това и на външния свят.

Да би знаял човек, колко много ще му допринесат огнените страдания, дадени му от природата, той не би се страхувал и обезверявал, а би ги понасял със стоицизъм и благодарност.

За да вкусим от сладкия плод на страданията, изявен в нова любов и светлина, нужно е във време на страдание да запазим любовта си към Бога и хората, да не се озлобяваме и никого да не обвиняваме за своите страдания.

Великите хора, които най-много са страдали, не са изгубвали любовта си във време на страдания и причината на страданията са търсили в себе си.

Страданието е привилегия за онзи, който правилно го оцени и разбере. За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“

Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик.

Каквито и отрицателни мисли, чувства и постъпки да имаме през време на страдания, ние трябва правилно да ги преценим и дълбоко в душата си да не се съгласим с тях. Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е. въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата.

Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена близост на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и любов.

Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице.

В време на страдания ще видиш кои са истинските твои приятели. Те първи стават посредници на Божията любов към тебе.

Предпочитай да страдаш от неправилно проявена любов, отколкото да страдаш от безлюбие и омраза.

Страданията са глас Божий, който казва: „Обичай най-много Бога и после всички останали чрез Него“.

Страданията са глас Божий, който казва: „Пристъпи смело стъпка по-напред в правилното и по-пълно проявление на любовта и служенето на Бога“.

Страданията са глас Божий, който ти казва: „Само на Бога давай сърцето си и никое сърце не вземай, защото то е право на Бога“.

Страданията са десницата на ангела на Божията любов, който иска да те извади от света на кривите разбирания за любовта и да те въведе в полето на чистата любов към Бога.

Когато видиш. че е дошъл ангела на великото страдание, радвай се и благодари, защото е наближило царството Божие за тебе, дошло е второто пришествие за твоите заблуждения.

Страданията са велико благо, което човек оценява, когато поумнее.

Отношенията ни към страданията са мярка за нашата любов, мъдрост, сила и благородство.

Честит е този, който е обикнал страданията и е станал техен приятел и чрез тях чете великата жива книга на Бога.

Г. Тахчиев

[Ани]

Вл. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 252)

Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва на третата фаза от живота на човека, когато човек вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на живота. Тук вече човек започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човека с околната среда - брака, съдружника за работа и пр.

Четвърти дом, който отговаря на онзи момент, когато Слънцето слиза най-ниско и поема обратния път на възхода, показва на последната фаза от живота на човека - на старостта и на края на живота. Когато дойде до този дом, човек има зад себе си опита на цял един живот и се подготвя да напусне физическия свят. Затова този дом представя в зависимост от планетите и знака, който се намира в него, жизнените условия и възможности на старостта и е във връзка, освен това с владенията и собствеността на човека.

Така и всеки един дом има свое специфично значение в живота на човека. Дванадесетте домове в хороскопа могат да се разгледат като 12 полета или сфери на дейност на човешкия дух в кръга на земния живот.

* * *

Както видяхме, съществува тясна връзка между домовете и знаците на зодиака. Всеки дом представя известно поле на дейност, която дейност е във връзка със знака, който домът представя. Домовете имат отношение към нашите преживявания на физическото поле, а знаците имат отношение към нашия душевен и умствен живот, към живота на нашите мисли и чувства. Следователно, ние можем да разглеждаме домовете като застъпници на нашето тяло, а знаците като символи на душевните сили. И едните и другите служат като условия на духа да се прояви в тези два свята, който в хороскопа се представя от Слънцето и планетите, които се явяват като негови съпътници.

На основание на закона за съответствието, според който всяка физическа форма отговаря или е израз на известни психични качества, можем да кажем, че първият дом може да се вземе като най-ниско поле на проява на знака Телец и т. н., както разгледахме по-горе тези съответствия.

Следователно, проявата на една планета, било чрез знак, било чрез дом, се различава само по полето, на което се проявява. Докато една планета в знаците се проявява в духовната и умствена сфера на живота, то в домовете се проявява в материалната и физическа сфера. Но проявата на космичните сили тук е в зависимост от степента на съзнанието, на което се намира даден човек. Защото известно е, че колкото по-високо издигнете един човек, толкова повече той е господар на формата и условията, при които живее. Понеже домовете представят формата и условията и когато човек им е господар, то една планета поставена в известен дом, при него ще се прояви тъй, както би се проявила при един по-ниско стоящ човек, поставена в знака, който съответства на дома, т. е. ще се прояви като известна психична сила.

Всеки дом има отношение, както вече казах, към определена сфера на живота, има тъй да се каже специална мисия, специални качества. Преди да се спра на специфичното значение на всеки дом поотделно, ще разгледам 12-те домове в друго отношение.

Домовете се разделят на няколко вида групи, според влиянието, което упражняват в живота. Видяхме по-рано, че 1, 4, 7 и 10 домове, върховете на които заемат главните точки на света, се наричат ъглови домове. Следващите след тях - 2, 5, 8 и 11 домове се наричат „следващи домове”, а останалите 3, 6, 9 и 12 се наричат „падащи домове”. Така че имаме три групи домове, с по четири знаци в група. Лесно е да се види, че тези три групи домове отговарят на трите динамични групи от знаците. Така ъгловите домове отговарят на кардиналните знаци, следващите домове отговарят на неподвижните знаци, а падащите домове, отговарят на подвижните знаци.

От ъгловите домове първият е свързан със знака Овен и управлява нашата собствена личност. Седмият дом, противоположен на първия, ни говори за спътника ни в живота - съпругата или съпруга и съдружниците въобще. Четвъртият дом определя условията на нашето огнище и противоположния на него десети дом ни говори за нашето социално положение. По този начин ъгловите домове обуславят цялата сфера на нашия живот.

От следващите домове Вторият дом има отношение към нашите финансови възможности, към придобитото с наши усилия богатство. Противоположният на него осми дом показва това, което ще можем да получим от други, под форма на дарове, завещания и наследство. Пети и единадесети домове ни показват как ще бъдат изразходвани нашите материални средства, защото петият дом има отношение към децата на човека, които имат по закон право на една част от плода на нашия труд; а единадесетият дом означава, както казва Макс Хайндел, децата на нашия мозък, на нашата душа - нашите приятели, с които сме свързани с нашите надежди, с нашите желания и нашите стремежи. Също така и те могат да помогнат за изразходване на нашите средства или да ни създават условия за придобиване на такива.

(следва)

[Ани]

ГОСПОДАРЮ, НЕ МОГА!

Един път, един господар каза на своя слуга:

— Иди, хвани петела и го заколи! Но момчето остана на мястото си, без да се помръдне. То само широко отвори очи и стисна каскета, който държеше в ръцете си.

Не разбра ли. какво казах? Иди. хвани петела и го заколи! Днес ще имам гости. Но момчето остана пак на мястото си. Може би то и не чу повторената заповед на господаря си, защото слушаше това, което отвътре му казваше:

— Туп. туп, туп! . . .

И момчето чу, как сърцето му проговори;

— Нима ще кажеш „да“. И друг един глас отвърна: Това няма да бъде!

Момчето усети, как нещо като топъл вятър премина по челото му

— Какво е станало с тебе? Защо ме гледаш с такива очи и цял си побледнял? Да не би петела да е откраднат? Но аз чух тази заран да кукурига.

— Да, господарю, той и мен събуди.

— Значи, можеш да говориш, а иначе, аз бих помислил, си онемял. Хайде сега, иди, хвани петела и го заколи!

— Господарю, не мога!

— Как ме можеш! Зная, че не си страхлив. Нали не беше отдавна, когато ти закла бялата кокошка?

В очите на момчето светнаха сълзи и около устата му се появиха кръгове, както в езерото, когато падне камък.

— Да, но тогава аз си казах, че вече няма.

— Значи, не искаш да изпълниш заповедта ми?

— Господарю, докато аз слушам вашата заповед, една друга заповед ме кара да ви откажа. Простете ми, но това, което казвате, няма да го направя!

— Тогава ти ще си отидеш!

— Ще си отида.

И момчето отвори вратата, затвори я и с бавни стъпки се упъти към мястото където стоеше раницата му. И докато прибираше вещите си, то мислеше за тези, които обичаше и с които трябваше да се раздели: за петела и за господаря си. За петела, който щеше да пострада и за господаря си, който е добър човек, а иска такива работи. — Че да си помисли само господаря и ще види. че е така. Нали петела е негов приятел? Нали петела го буди и тогава той става рано и отива на работа? Разбира се, че господарят си има часовник, вярно. Но чаровникът често запира, а петелът не лъже. Той пее тъкмо на време. И дали господарят знае приказката за оня човек, който петел го е спасил от разбойниците? Петелът изкукуригал, господарят се събудил, запалил лампата и разбойниците избягали.

И до като момчето си мислеше така, с господарят му ставаше нещо особено. Той крачеше из стаята с големи крачки от едната стена до другата, от едната до другата. — Хей, приятелю, викаше нещо в него, виждаш  ли? — Това се казва слуга. Ти мислиш, че като кажеш „иди и направи това“ и той веднага ще скочи и ще го направи. Виждаш ли, как постъпи твоето кротко и послушно момче? Разбира се, че така ще постъпи. Та где ти бяха очите, когато стана промяната в него, след твоята заповед за бялата кокошка? Същата бяла кокошка, която ти наричаше малка приятелка, която беше толкова доверчива, че идеше да кълве зърна от ръката ти . . . Защо се спря? Крачи де!

Иди, хвани петела и го заколи! Една крачка, две крачки, три . . . Стой! . . . Защо се спря пак? Защо обръщаш внимание на думите на един слуга? Ти си господарят!

Иди, хвани петела и го заколи! — Пак три крачки. Та ти започна до се въртиш на едно и също място. Сякаш те вързаха с верига. Приличаш на лъв, затворен в клетка.

— Да, аз съм лъв, затворен в клетка. Искате ли да я видите? Ето нейните стени:

— Иди, хвани петела и го заколи! — Не мога господарю!

— Но ти закла бялата кокошка!

— Да, господарю, но от тогава не искам.

Кога други път ти си оставял цигарата да ти падне от устата? Какъв си смешен! Една твоя дума бе като нож. Кой можеше да устои? Една твоя заповед — сабя. И изведнъж, тази твоя сабя се счупва и то от кого? — От сабята на едно малко момче. Обезоръжен си ти приятелю, хей, обезоръжен! Я гледай как дигна глава, сякаш ще командва. Да не би да мислиш, че си на бойното поле? Ехе, мина това време, мина! Ама ти наистина приличаш на победител. Цигарата ти лежи под крака ти, стъпкана. Това трябваше да стане, за да се чуят ясно заповедите на тези, които заповядват и отговорите на техните подчинени.

На четирите ъгли на клетката стоят четирима души.

— Иди, хвани петела и го заколи, казва човекът, който стои на левия ъгъл.

— Не мога, господарю, казва този. който стои на десния.

— Добре отговаряш ти, момче, аз ще те възнаградя! — Тези думи ги казва човекът, който стои в центъра.

— Но ти закла бялата кокошка, говори пак оня от левия ъгъл, но този път от срещуположната страна, който отиде там, за да подчертае своето недоволство.

— Да, господарю, но тогава се зарекох, че вече няма да правя това, отговаря този, който стои на десния, но също така от противоположната страна, за да бъде по-добре разбран от другия.

— Отлично, момче, аз ще те възнаградя, казва този, който се намира в центъра. А ти там от левия ъгъл, който издават такива заповеди, да си вървиш, чуваш ли? Аз съм господар тук, аз!

Едва сега човекът, който изрече тия думи, разбра какво става с него. Той преживя впечатлението на един, който е бил в една пещера без изход. И, изведнъж, тежките гранити се отместват и през тази нова врата, той видя небето, слънцето и един бял облак, който му се усмихваше.

На вратата на стаята се беше изправило момчето. То пак държеше каскета в ръцете си, очите му бяха пак широко отворени, но устата му се усмихваха.

— Господарю, аз отидох до някъде, но се върнах.

А господаря му се приближи до него, свали раницата от гърба му, взе в ръцете си главата му и го целуна по челото.

Д. С.

[Ани]

НОВИ КНИГИ

Детски образи, от Теофана Савова, одобр. от М-вото на нар. просвета с окр. № 3 от 2. I. 1940 г. цена 5 лева.

Ето една книга за деца, за която смело можем да кажем, че трябва да бъде притежавана от всяко българско дете. Всяко българска дете трябва да смуче златен сок от нея — сок, произлизащ, по-черпен направо от Великия извор на Любов и Мъдрост, който днес напоява и оплодотворява нашата земя и се разлива навред по света.

„Детските образи“ на Теофана Савова са — всички до един — малки бисерчета, извлечени от Живото Слово, с което ний всички днес живеем и образуващи заедно една скъпоценна огърлица, тъй много подходяща за детското съзнание.

Великите мисли и идеи, великите благородни потици и стремежи, които се съдържат в Новото Учение и вдъхновяват нас, възрастните, — да се предадат в съответна, подходяща за детското съзнание форма — сто зад:чата на авторката, която тя напълно сполучливо е изпълнило в тази малка книга.

Под скромната си външна дреха, тази книжка крие богато вътрешно съдържание — това са златни жилки, жилки самородно злато, които водят направо детето към великия океан на Любовта и Мъдростта, такъв, какъвто го познаваме ние, възрастните.

Ние не можем да пожелаем друго, освен — тази книга да получи колкото се може по-голямо разпространение между българските деца, за което всеки съзнателен проводник на Учението на Любовта и Мъдростта трябва да направи по нещо.

И второ — да се продължава безспирно и неуморно работата в това направление.

Защото новите идеи, новото учение, ще бъдат напълно разбрани н приложени само от тия, които идат след нас — от новите деца, за които ние трябва да работим, на които трябва да посветим живота и грижите си, и които трябва да пазим като зеницата на окото си.

Ако ние бъдем удостоени само да видим, макар и отдалеч, светлото царство на бъдещето. Царството Божие на земята, то и това ще бъде много за нас. Но тия, които идват след нас, нашите деца, ще бъдат удостоени да влязат в него.

Благословена е работата, която подготвя новото дете за неговата велика мисия в изграждането на новия свят, в създаването не новия живот.

Книгата може де се достави от авторката: Теофана Савова, кварт. „Изгрев“, София, или от книжарница „Братство“ — Севлиево.

Вечният Извор, приказки и разкази за всички, от Любомир Лулчев.

В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото дърво на Живота, от дървото на Любовта и Мъдростта. Всички тези късове са проникнати от горещото и искрено желание на автора —да заведе стъпките на четеца към Великия Извор, който ний всички познаваме.

Втората част на книгата съдържа два печатани по-рано във в. Живот разкази: „Изчезването на Д-р Вилям Уайт“ и „Опит за убийство в лекарския кабинет“, в които ясно изпъква пръста на невидимото, което се намесва в нашия земен живот.

Книгата с издадена едновременно в две издания: обикновено и луксозно. Цената на първото с 10 лв. Луксозното издание, голям формат, на скъпа хартия, струва 20 лв.

Доставя се от автора: квартал „Изгрев“, София или от книжарница „Братство“, Севлиево.

Животът на Исуса, разказан за деца от английския писател Чарлз Дикенс.

Не е лесна работа да предадеш живота на Исуса в такава форма, че, хем да бъдат запазени в своята цялост великите мистични евангелски истини, хем всичко това да бъде достъпно за детското съзнание.

Ръководен от мисълта да обрисува в съзнанието на своите собствени деца светлия образ на Исуса, който да им служи като ръководно мерило в живота, великият английски писател Чарлз Дикенс е написал тази книга през 1849 специално за тях, като я е оставил в ръкопис през целия си живот. Дълго време и след смъртта му тя е била пазена само в оригинал, като скъпо семейно съкровище, докато едва през 1934 година, неговите наследници решават да я издадат.

Книгата е луксозно издание. Голям формат, на скъпа хартия с хубави корици и много илюстрации. Цена 30 лв. Подвързана — 50 лв. На настоятели 30% отстъпка. Издадена е от книгоизд. Братство.