Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 293

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 293 - год. XIV.

Севлиево, 24 май 1942 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Нова книга (по случай седмицата на книгата 17-24 май 1942 година) – Сава Калименов

Книгата

Словото на Учителя. И пак пишеше. (из неделна беседа – 8 февруари 1942 г.)

Странник (стих.) – В. Н.

Отворените двери – Пламен

Най-старият лекар

Най-мощният мотор

Дишането е храна

Чистия зехтин като лекарство – Из в. „Наше село“

[Ани]

НОВА КНИГА

(по случай седмицата на книгата 17-24 май 1942 година)

Идва един нов свят на земята. Идва един нов мироглед, диаметрално противоположен на досегашния. Идва нов живот, който коренно ще се различава от всичко, което е било до сега.

Този нов живот, този нов свят съвсем не е това, което хората днес очакват. Много сметки ще бъдат излъгани, много надежди ще останат разочаровани. Много предвиждания не ще се сбъднат. Новият свят ще бъде изненада за огромното болшинство от хората, които са го очаквали в съвсем друг вид и съвсем от друго место. Казвали сме и друг път: „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, той ще стане глава на ъгъла“. Това което на хората днес се струва незначително, излишно. и едва ли не вредно, това, което те мислят, че може да бъде отритнато и подхвърлено настрана, без каквато и да било съществена загуба за националния и за общочовешкия живот, — именно то, това незначително, „несъвременно“, и „излишно“ нещо ще стане крайъгълния камък, около който ще се изгради новият национален и общочовешки живот на земята.

През какво ще мине човечеството, за да стигне до положението, в което ще се почувства достойно и способно да бъде проводник на този нов живот? — Картината на настоящето е пред очите на всички. Всички виждат огромното чистилище. Всички виждат пътя на очистването, който днес човечеството е поело по волята на съдбата.

До кога и как —това не е толкова важно. Важно е, че този грандиозен процес на ликвидиране на огромни стари сметки, не ще закъснее да даде в края си своя положителен резултат. Може би процеса на чистене да продължи още много, може би той ще продължи, в една или друга форма, и след свършването на войната, може би не е нашето поколение, което ще има щастието първо да вкуси от сладкия божествен плод на истинското ново, което иде за човечеството по волята на непроменимите Божии съдбини. Във всеки случай, близко, много близко е времето, което са очаквали и за което са говорили от хиляди години насам пророци и Учители на човечеството. И ако ние не успеем да влезем напълно в него, то поне, като Мойсея, от високия връх на духовното издигане, ще можем да зърнем от далеч, ще можем да хвърлим поне един единствен поглед върху обетованата земя, която човечеството все още не е намерило, лутайки се и до днес в безводната пустиня на своите заблуждения, престъпления и грехове. Ще я зърнем, ще я видим, жива, реална и действителна, пред нас, близко до нас, и тогава ще умрем, ако не ни е дадено да влезем в нея.

Говорейки за тази нова земя, която днес човечеството търси в своите лутания в пясъчните бури и в безводните пространства на настоящето, ние знаем, ние имаме пред вид, че в нея ще царува и един нов, некоронован цар — новата книга. В същност, този нов цар не ще бъде нищо друго, освен проводник на великите божествени сили на любовта, на мъдростта и на истината, които ще бъдат истинските и вечни владетели и господари на новата земя, до която обновеното и възродено човечеството ще се добере след всичките свои страдания, изпитния и търсения.

Нова книга! Това е новата книга: Извор, през който изтича Божествената любов, извор, през който изтича Божествената мъдрост, извор, през който изтича Божествената истина. . .

Може би мнозина биха били изненадани и биха се оказали в положението на „неверни Томовци“, ако ние кажем, че тази книга вече съществува, и че тя съществува не някъде другаде, а именно в България- Че тя не може да се намери, днес за днес, ни къде другаде, освен в България. . .

— Възможно ли е — ще кажат с преголяма самоувереност различни авторитети, учени, професори, литератори, критици, и т. н. и т. н. — възможно ли е, новата книга да съществува, а ние, които сме върховните арбитри по въпроса изобщо за книгата и които знаем, виждаме и преценяваме безпогрешно всичко, което никне и расте на литературната нива, знаем дори къде какво може да поникне, преди то още да е поникнало,— възможно ли е, ние да не знаем и дори да не подозираме за съществува-нето на новата книга?

Възможно е. Точно така, както е било възможно Христос да се роди, без да узнаят и без дори да подозират това тези, които и днес още напразно го очакват да дойде и да ги спаси.

Новата книга, която ще завладее за Бога света, е вече дошла на земята.Тя се е вече родила, незнайна почти за ни кого, — може би само за не кои скромни овчари и за малцина далновидни мъдреци. — И тя се е родила не другаде, не вече в Палестина, не на изток или на запад, а именно тук, в нашето отечество, в България.

Нема абсолютно никакво значение ще вярвате ли или не. Фактите ни най-малко не зависят от това, дали ние вярваме или не невярваме в тяхната действителност. А ние имаме тук един факт, който надхвърля всякакво местно, всякакво временно значение. Ние имаме тук един факт, чиято грандиозност ще изпъкне напълно и ще бъде достойно оценена не дори в столетията, а в хилядолетията, които идат след нас. Ние имаме тук един факт, който ще остане основният камък на новата култура на цялото човечество.

И както, преди повече от хиляда години, ние дадохме „на вси славяни книга да четат“, така и днес ще дадем на цялото човечество това, което е вече не книга в обикновения смисъл на тази дума, а хляб, насъщен, необходим, Божествен хляб за душите и за телата. Този жив хляб, това Божествено слово вече съществува. Питайте овчарите и мъдреците, които са присъствали на неговото раждане. Те ще ви кажат това. И не се чудете, че то е станало тайно от вас, без вашето знание и позволение, макар, може би, да сте общопризнати литературни разпоредители и арбитри. — Божествените неща стават винаги така.

Като говорим за великата мощ на тази нова книга, която ще живее и расте в хилядолетията, която ще живее вечно и ще расте непрестанно в съзнанието на хилядите идващи след нас поколения, която ще дава обилен плод все повече и повече, ще храни с истинска духовна светлина милиарди човешки души, — ние, естествено, не можем и най-малко да допуснем мисълта, че тази Велика книга на бъдещето може да ни бъде дадена от някой обикновен човек, каквито сме всички ний, пишещите днес братя, каквито са днес всички български и чужди писатели. (С тия думи не искам да обиждам никого. Всеки прави това, което може. И всеки заслужава благодарност и достойна оценка, макар и за малкото, което е направил). Обаче, човешкото си е човешко. И божественото си е божествено. Това са две не-съизмерими величини. И ние не можем и наемаме право да ги сравняваме.

Като говорим за тази Велика нова книга, която съществува, незнайна за мнозина, в България, ние подразбираме един божествен източник, ние подразбираме Божественото слово, което се изнася днес за България и за цялото човечество от Учителя на Всемирното Братство.

Великите неща, винаги, първоначално биват незнайни, неизвестни за хората. В тишина и мълчание се ражда великото. В тишина и мълчание то израства. В тишина и мълчание се изпълват медените пити в кошера. В тишина и мълчание израсна, тук, в България, новата велика книга на бъдните векове, на цялото човечество

Творчеството на Учителя обхваща стотина томове. То е непознато на нашите специалисти познавачи на литературата. То е непознато и на грамадното болшинство от българския народ. Но то съществува. И то ще пребъде във вековете и хилядолетията. Тогава, когато в праха и на най-забравените стари книги не бихме намерили, въпреки най-усърдни търсения, имената на днешните наши и чужди писатели и литератори, тогава, когато може би вече не ще съществува нищо от днешната литература на човечеството, в далечните, криещи се в мъглявините на бъдещето хилядолетия, — дори и тогава ще сияе с ярки светли краски и ще чертае огнена бразда в съзнанието на ония далечни поколения, името и словото на Учителя. Със златни букви, от нетленно злато, ще остане завинаги записано: Некога, в малката страна България, из малкия български народ, излезе човек, който ни даде светлината, която ще пребъде во веки.

Истинската нова литература, за България и за света, ще протече из струите, идващи от Учителевото слово. Из океана на Божествената любов, на Божествената мъдрост и на Божествената истина, представляващ това Слово, ще почерпят всички, кои го ще се нарекат творци на една нова литература. Те ще пият до-насита, ще понесат, ще усвоят това, което са способни да вземат, това, което са способни да носят, от Учителевото слово и ще го предадат във всичките видове литературни форми. И днес съществуват слаби опити в това направление, но те си остават само опити, които са много далече от истинското майсторство, от което се нуждае живота на бъдещето. Истинските майстори, обаче, не ще закъснеят да дойдат. Божественото здание се гради с план. Ако човешките здания и предприятия никога не се почват без план, то колко повече се отнася това до Божественото здание се гради с план. Работниците, които трябва да дойдат, ще дойдат. Те ще ни дадат една нова литература. Нова, и вечно нова, защото ще бъде проводник на вечните Божествени ами.

Нова книга носи бъдещето. Ние посочихме нейните извори. Работниците ще ги намерят. Бог ще ги изпрати. Не само от България, а из целия свят, измежду всички народи, ще се стекат тия, които ще разработят неизчерпаемите рудници от духовно злато, които се крият в словото на Учителя.

Сава Калименов.

[Ани]

КНИГАТА

Книгата днес е едно мощно средство в ръката на съвременния човек. Тя е един голям помощник за човека. Кога? Когато книгата е добра, когато съдържа в себе си светли мисли, добри съвети, когато е писана от човек с висока култура, когато нейното съдържание е по-близо до живата наука. Тогава тя е най-добрия приятел на човека, най-добрия съветник, най-добрия ръководител.

Днес книгите са толкова много и разнообразни! Много и разнообразни, като хората. И както с всеки човек ти не можеш да бъдеш приятел, както към всеки човек не можеш да бъдеш еднакво разположен, защото има човек, който може да ти помогне, да внесе в тебе една светла мисъл, да събуди в тебе едно благородно чувство, да те подтикне към едно благородно дело, но има и човек който може да те ограби, да внесе в тебе тъмни мисли, отрицателни чувства и да те подтикне към лоши дела, така също има книги, които чрез своето съдържание могат да те направят учен, да внесат в тебе светли мисли, благородни чувства, добри дела, но има книги, които могат да те заблудят, да внесат в тебе мрачни мисли, долни чувства, да те подтикнат към лоши дела и да те вкарат в лош път. Затова, както всеки човек подбира приятелите си, и хора, с които може да дружи, той също така трябва да подбира книгите и вестниците, които чете.

Днес пазара е наводнен с разни книги. Едни от тях събуждат в човека висшия ум, благородното, Божественото в неговата душа. Тях трябва всеки да търси и чете. Други събуждат в него нисшия ум, долни страсти. Тях трябва всеки да избягва. Те са лоши другари, те са неприятели на човека.

Чети добри книги, които те подтикват към наука, към благородни подвизи в живота.

По добре е да излезеш на разходка всред природата, да се наслаждаваш и любуваш на чара на нейната хубост, да размишляваш и четеш от великата книга на живота, отколкото да четеш книга, която влива отрова в душата ти.

Външността, външната красота и блясък не определят дали една книга е добра и дали заслужава да се прочете. Дали книгата е добра определят семенцата които са посети в нея. Затова при избор на книга, обръщай преди всичко внимание на нейното съдържание.

Човек трябва да чете и мисли, за да развива своя ум,

Книгата може да ни забавлява, разсейва, очарова. Книгата ни помага да понасяме по-леко грижите и тежестите и ни дава смелост в живота. Книгата ни обогатява вътрешно и ни дава нови подтици. Книгата ни учи да познаваме човека, света, тя събужда в нас наблюдателността, тя ни издига над земния живот.

Книгата е нашата духовна храна. За съжаление са ония хора, които живеят без духовна храна.

Четете книги! Четете добри книги, които правят от хората човеци!

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

И пак пишеше

(из неделната беседа „И пак пишеше“ – 8. II. 1942 г.)

„Наведе се надолу и пак пишеше“.

Св. Йоана 8:9.

Има неща в света възможни, има неща невъзможни. Невъзможно е да приемеш слънцето на гости, никак е невъзможно. Желанието ти ще остане нереализирано. Не само ти, но и земята да пожелае да й дойде на гости, няма къде да го приеме. Невъзможно е да приемеш един слънчев лъч на гости у себе си. Невъзможно е целия океан да го събереш, но възможно е една капка вода да я приемеш на гости.

На нас, съвременните хора, ни трябва една философия, която да може да ни постави тъй, да живеем както трябва. Аз съм виждал много цигулари и за някои съм чакал, търпение съм имал да ги изслушам, да престанат, да не ме смущават. Ходил съм и на концерти, но е трябвало да търпя. Някои съм слушал, въодушевявал съм се. Чрез музикалните вълни от музиканта излиза нещо, което се предава на другите. От някои музиканти излиза една музикална каша, която се предава на другите, която е без съдържание. Музикант, който не знае да свири, не е музикант. Човек, който не знае да мисли, не е човек. Човек, който не може да чувства добре, не е човек. Човек, който не може да постъпва добре, не е човек. Сега ви говоря не да се обезсърчавате. Ние трябва да се обезсърчим от сегашния живот, който живеем. Чудното е, че хората не се обезсърчават от сегашния живот който живеят, а като им се говори за хубавия живот, обезсърчават се и казват: То е нещо невъзможно. Ако възприемат хубавото, защо да се обезсърчават? Сега, вие трябва да знаете, че всички сте млади. Вие мислите, че някои сте стари, някои млади. Самозаблуждавате се. Вие се самозаблуждавате тъй, както актьорите в театъра — някой млад човек го направят стар, или пък стария го направят млад.

Новият живот не може да дойде без едно вътрешно просветление. В музиката туй го наричат да се постави гласът. Аз съм виждал много музиканти все поставят гласа си и той все непоставен си остава. Когато дойде един учител по музика, той трябва да ви научи преди всичко да обичате музиката. Това е първият урок. Да обикнете тоновете, преди да пеете да ги обикнете. И второ, човек трябва да разбира цената на един тон. Знаете ли, колко се харчи за един тон, за да го изпееш? — Един тон, за да го изпееш вярно, цяла нота, струва сто хиляди лева. Да го изпееш правилно, толкоз материал  се изразходва. Да го кажем на български — сто хиляди лева. Половин тон взема 50 хиляди лева златни, не книжни пари, защото в невидимия свят не функционират книжните пари. Четвърт тон ще струва 12 хиляди и петстотин и тъй ще ги делите. Тогава ще пресметнете една песен, която изпеете, колко ще струва. „В начало бе Словото“ колко струва? Трябва да имаме една цена. Като пеем, харчи се. В природата има едно изобилие на блага, които ние не оценяваме. Ние казваме: То нищо не струва. Как не струва? Като пеем тука тази песен. не я пеем само ние. Ако вие бихте слушали как се пее в едно събрание на другия свят, вие щяхте да се обезсърчите, щяхте да запушите устата си и не ще пеете вече. Но затова пък ще станете най-добрите слушатели на пението.

Затова казвам: Първото нещо, като отидете на оня свят, ще ви поискат да изпеете една песен. Как ще изпеете „В начало бе Словото?“ Сега много лесно казвал: „Кръвта на Господа Исуса Христа ще спаси. Наше е царството Божие“. Но това е неразбиране на живота. Музиката спасява, но музиката, която се пее, а не която е написана на книга. Кръвта, която се е превърнала на живи мисли, на живи чувства, на живи постъпки. на жива сила, която работи. Има едно заблуждение, от кое то хората трябва да се освободят: че ще бъдат спасени, без да работят те сами.

Казвам: Не е лесно човек да мисли. Човешката мисъл е съставена от най-финната материя, в нея функционирал най-финните сили на земята. Има неща още по-финни от човешката мисъл, но за тях няма да говорим. Ние имаме четири състояния на материята. Едното е твърдото състояние, което завзема най-малкото пространство. Течната материя, която завзема по-голямо пространство, газообразната завзема още по-голямо и етерната — най-голямото. В течната материя молекулата играе роля. В газообразната материя атомът играе роля. В етера йонът играе роля.

Вие знаете, че твърдите тела са неподвижни. Често и човек става твърд, неподвижен, не мисли, не чувства. Щом не чувстваш, станеш твърд, тогава в тебе се проявява едно недоволство. Твърдостта в човека винаги произвежда недоволство. Казваш: Не зная, защо съм дошъл на земята. Учениците знаят, защо са влезли в училището, цигуларите знаял защо свирят, готвачът знае защо готви, орачът знае защо оре. А питате някого защо дошъл на земята, не знае. Тия хора, които не знаял нищо, искат да оправял света.

Ако ви питал, защо Господ създаде очите на човека, какво ще кажете? Да възприе ма най-финната материя. Разни са категориите на цветовете, които идат от слънцето влизал в очите. Най-низките, ония, които виждаме, имат 400 билиона трептения, други имал повече и достигал до 700—800 билиона трептения Така се образувал цветовете.

Ако в човека червеният цвят не влиза, животът не може да се прояви, човек не може да бъде подвижен. Ако портокаловият цвят не дойде, ако материята, която портокаловият цвят носи, не влезе в очите, личността на човека ще остане недоразвита, неговата индивидуалност остава недоразвита. Ако жълтият цвят не влиза в очите, неговият ум остава неподвижен, неразвил. Ако зеленият цвят не влезе, тогава неговото растене ще спре. Ако синият цвят не влезе неговата вяра ще се атрофира. Ако виолетовият цвят не влезе, неговата воля ще се атрофира.

Някои казват: Защо ни е светлината? Светлината има отношение към целокупния живот на човека. Тя е представителка. Бог се проявява чрез нея. Някой казва: Къде е Господ? То е материално схващане, По този материалистичен начин ние никога не можем да намерим Бога. Ще намерим такъв Господ, като нас. И хиляди години хората се заблуждавал да миел ял, че Господ е подобен на нас. Казвал: Понеже Господ ни е направил по образ и подобие свое. Добре, ако идете на север, един ескимос, който е облечен в меча кожа, дори лицето му не виждате, този човек направен ли е по образ и подобие? Хората имат доста мечи кожи. Рядко ще срещнеш някой човек, който да има човешки образ. В децата виждате някой път онази невинност и чистота. Във възрастните хора виждам лъжите в тях, едно прикритие, представял се такива, каквито не са. То не е образ на Бога.

Образ и подобие на Бога, това е най-мощното нещо. Човек, като почувства това, той се усеща свободен в света. Да си в Бога. това значи да си свободен от всички ограничения, които съществуват. Ти ще бъдеш и видим, и невидим Ако си по образ и подобие, ти ще ходиш навсякъде по вселената, ще имаш карт-бланш. Няма да чакаш да те освободял от затвора, няма да се оплакваш от болести, няма да се оплакваш от сиромашия. Сега всички се оплакват от сиромашия Хората много страдал и са направени по образ и подобие. Причината за тава е заблуждението относно ония велики истини, които сме изопачили в себе си. Затова всички страдаме.

Сега аз ви говоря не за да се безпокоите, но да се освободите от една вътрешна кал, която е окаляла човешкия ум, една вътрешна кал, която е окаляла човешкото сърце, и една вътрешна кал която е окаляла човешкото тяло. Човек трябва да се освободи от калта на ума си, от калта на сърцето си и от калта на тялото си. Тогава той е направен по образ и подобие на Бога, ще бъде красив и от половин километър ще чувстваш ухание да излиза от него. От половин километър ще виждаш светлината да излиза от него и да осветява цялата местност. Един човек, който е по образ и подобие, той осветлява цялата местност,

Това предстои на хората. Ако една жица може да бъде проводник на електричеството, защо вие да не бъдем проводници на Бога? Възможно е. Ако е възможно за жицата да праща светлина и да осветлява целия салон тук, защо човек да не може да осветлява една местност? Христос казва: „Вие сте виделината на света“. Сега туй няма да става по наше желание. То е определено. Бог изисква да бъдем подобни на Него. Казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесни“. Но под съвършенство какво разбирате вие? Съвършенството подразбира безсмъртие. Съвършенството подразбира онази пълната любов. Съвършенството подразбира всезнание. Всичко можем да знаем. Онова, което Бог е създал, то ще бъде наше знание. Всичко онова, което Бог е създал, ние ще го знаем. Той го е създал за нас, то е предметно учение. Ние не трябва да се отказваме. Програмата в един университет, в една гимназия или в отделенията, тази програма е за децата. Всичкото знание, което се учи там, хората могат да го придобият. Всичкото знание, което се придобива на земята, можем да го добием. Не трябва да мислим, че не остава нищо какво да учим. Ние се намираме едва в началото на един по-висш живот. Спрели ли сте се някой път да мислите върху една мравя, какво е нейното понятие, нейното схващане за живота? Едва ли можем да влезем в съприкосновение с нейното съзнание, да видим какво мисли в дадения случай тази мравя.

Любовта трябва да се турне в основата на всички наши постъпки. Родиш една мисъл — с любов да я родиш. Родиш едно желание — с любов да го родиш. Родиш една постъпка — с любов да я родиш. Постъпката с тебе да тръгне, чувството с тебе да ходи и мисълта с тебе да ходи. Докато човек губи своите мисли, той не може да бъде силен. Докато човек губи своите чувства, силен не може да бъде. Докато човек губи своите постъпки, не може да бъде здрав. Здравето на човека седи в постъпките. Те трябва да бъдат сила в тялото. Мислите ни трябва да бъдат силни, че да очистят тялото ни от всичката тази кал, която от векове се наслоила вътре.

Казвате: „Детска чистота. Няма по-красиво нещо от чистотата. То е онази чистата мисъл, която е пълна с етерно състояние, тъй нареченото четвърто тяло на човека. Където чистота цари, светът става прекрасен обект за наблюдение. Тогава човек ще почувства какво нещо е чистата радост. Да виждаш, че няма нищо криво, всички неща са хармонични. Всичко наоколо ухае, трептял лъчите на слънцето и цветята, не виждаш никъде повехнал цвят, не виждаш никъде прашинка. Въздухът е чист, земята долу е чиста, водата е чиста. Не мажеш никъде да видиш и най-малкото петно.

Вие питате: Каква е целта живота? — Целта на живота е да бъдем чисти. Чистота се изисква. Да имаш едно тяло чисто, да имаш сърце чисто, да имаш ум чист. През всичките пертурбации, кои го могат да ставал, ти да не изгубиш образа на Бога, който живее вътре в тебе. Да държим този образ на Бога.

Днешният ден слънцето е изгряло за нас. Ползвайте се от неговата светлина. Слушайте гласа на Господа, който казва: Създадох света за вас, да се учите. Създадох очите да гледате, ушите — да слушате. Създадох носа да миришете, създадох устата да вкусвате всички блага. Създадох ръцете ви да работите, да свирите. Създадох краката да ходите в патя на доброто. Създадох тялото да сте в съобщение с целия свел и да се ползвате от всички блага. Туй е, което Господ говори сега.

Може де запита някой, туй вярно ли е? Без една постоянни и могъща любов в света нищо не може да се постигне. Без една вяра непоколебима нищо не може да се постигне. Пълна и изобилна надежда човек трябва да има. Като погледне, да се радва и да каже: Светът за мене е създаден. Ще оправдая надеждата, която Бог е вложил в мене. Няма да изменя закона. Всичко туй за мене е създадено. Ще уча.

Не искам нито един от вас да каже: Стар съм, няма какво да правя. Ако тук не знаете какво да правите, тогава там, където отивате, какво ще правите? Ако знаеш как да управляваш физическото тяло, ще знаеш как да управляваш и духовното. Ако не си управлявал добре физическото, не можеш добре да управляваш и духовното. Ако за това, което е създадено за вас, вие сте немарливи, как ще знаете онова знание, което надвишава физическото?

Казвам: Наведе се надолу и пишеше: Като дойдете да осъждате, пишете надолу. Грехът да си върви на своето место. Лошата мисъл, откъдето и да е дошла, да си върви, лошото желание да си върви и лошата постъпка да си върви — не сме отговорни. Лошите мисли ние знаем откъде идат. Ние нямаме нищо общо с тях. Лошите желания ние знаем откъде идат. Ние нямаме нищо общо с тях. Лошите постъпки знаем откъде идат. Не трябва да се ангажираме с чужди борчове. Вие се ангажирате с дядо си, с баба си, с баща си. Дядо ти, баща ти били в заблуждение, що вземаш чужди дългове да ги плащаш? Ти се ангажираш с чужди дългове. Вместо това, използвайте сегашните блага.... които имате. Сега да допуснем, че ти си болен, имаш пари, ще идеш на лекар, но нямаш пари, болен си. Изпей си една песен, ще оздравееш. Изпей една песен, като нашата: „Красив е животът, що изпълня цялата земя“. Изпей я три пъти, и ще оздравееш. Най-после, изпей „В начало бе Словото“. Ти ще туриш философията: „Като я изпее, ще оздравее ли? - Като не я изпееш, ще оздравееш ли? Като я изпееш ще оздравееш.

Та казвам: Трябва да турим мощното. Всички говорят за младостта. Всички, които сте остарели, изгубили сте любовта. Защо да не можете да приемете любовта на младите, които са проводници на Божията любов в света? Аз бих препоръчал на някои стари, които са изгубили любовта в света, да повикал едно дете, да се научат от него що е любов. Повикайте едно дете на четири — пет години, то ще ви покаже.

Наскоро дадох съвет на една сестра, която минава за доста напреднала, сега закъса, понеже й дали болест за изпитание. Казва ми: Какво да правя? — Рекох: Ще повикаш едно дете на пет години, ще го нахраниш добре и ще му кажеш да ти каже една хубава дума. Каквото ти каже детето, ела че ми го кажи. След като се нахранило, то й казало: „Сестра, много се безпокоиш“. Казвам: Туй дете й казало право. Казвам на нея: Ти се безпокоиш, трябва да бъдеш спокойна. Защото Господ е промислил, няма какво ти да мислиш.

Ти си мислиш, като че Господ те е забравил. Всеки може да те забрави, но Онзи, който те е пратил на земята, няма да те забрави. Писанието казва: Господ ви е написал на дланта си. Той само погледне, вижда ви на дясната си ръка. Казвам: Понеже сте написани на Божия та ръка, не правете петна на тази ръка. Не само да бъде-те написани, но Господ като погледне на ръката си, да каже: „Добро е това дете, радвам се“. Да не каже: Погрозняло е това дете.

Мене не ме интересуват погрешките на хората.

Вас да не ви интересувал, вашите погрешки, интересувайте се от доброто, което излиза от Бога. Интересувайте се от любовта, която излиза от напредналите братя. Не се опълчвайте против злото. Писанието казва: „Не противи се на злото“. То е един неорганизиран свят, който Бол организира. Ние се интересуваме от организирания свят, който е в наша полза. Всички ония мисли, които са написани, от хиляди години, трябва да се заемем да ги приложим.

„И наведе се надолу и пишеше“. Само любовта може да пише. Един ден, когато дойде любовта в сърцето ти, след като си гледал най-мрачно в своя живот, наведи се и пиши. Ако тия садукеи и фарисеи дигат шум, кажи им: „Който е безгрешен, той да хвърли камък върху мене“. Като се издигна, Христос попита жената: Осъди ли те някой? — Никой. Нито аз те осъждам. Иди и живей разумно, както Бог създал света и ти ще имаш Божиите благословения.

Из беседата, държана от Учителя

на 8 февр. 1942 г.

София — Изгрев

[Ани]

СТРАННИК

От незнаен край пристигна Той. През света минава

Самотен, непознат и чужд за всички.

Природата и Бога с лира Той възпява

в’едно с потоците и с божиите птички.

*

В потаен друм Той своя кръст изнесе,

далеч от злобата на века.

Със лира леко скърбите понесе,

със лира буди Той душата на човека!

*

Живее тъй и пее — богатства не очаква;

Дори едничка само пробудена душа,

откупена от царството на мрака,

За Него по е свидна от всичките богатства на света!

*

Рояк пробудени, просветнали души

тълпят се веч около Певеца.

О, таз награда само Великата му скръб ще утеши:

С хор светъл да запее Химни на Твореца!

*

Страннико — Пастир на Стадо преизбрано,

все тъй те помня: все млад и възрастен и стар!

Ти носиш лек за нашите страдания:

Любов и мъдрост — послание от Благий Господар!

В. Н.

[Ани]

ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ

„Елате при мене всички обременена и

страдащи, и аз ще ви успокоя“

Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим?

Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си... Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че някога може да се изчерпи: този извор има за всички и завинаги.

О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк?

Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на местото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци. Затова, защото закъснявате да отидете там, където природата с пълни шепи раздава живот, любов и щастие. Вий сте бедни, болни и външно и вътрешно, защото не пресягате да вземете това, на което имате пълно право и което никой не може да ви отнеме.

Месеците април, май юни са времето, през което всяко човешко същество, отслабнало, изнурено, болно, с отпаднал дух и тяло, може да се обнови, да се съживи, да се излекува — може да почерпи мощни сили от природата, от чистия въздух, от слънцето, може да натрупа в себе си, да се запаси с енергия, която ще му бъде нужна да посреща големите разходи на такава които животът изисква.

Чуйте гласа на Великия Учител на Всемирното Братство: „Сутринта, при изгрев, земята е най-много отрицателна, т. е. приема най много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: ние сме част от земния организъм и затова когато земния организъм приема, и човешкият организъм приема, и обратно: когато земята дава, и човек дава, затова именно най-силно действащи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив за слънчеви те енергии. Сутринта имаме всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обяд. Тогава живият организъм приема най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (пра изгрев) са най-активни, тогава слънцето е в апогея на своята дейност.

„Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прнлив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив“.

„Приливът, който започва от 12 часа полунощ, догажда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът, и най-силният отлив е при залез “

„Аналогично нещо става и през течение на годината. Земята (в същност дадено место), в началото на пролетта е по-вече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо, от всички годишни времена, през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно, най-добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира“.

„Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина“.

Да използваме това, което Бог, природата, животът ни дават. Да бъдем разумни, за да не останем бедни, лишени от живот, лишени от нужната енергия. Да приемем своя дял, защото без него ние ще страдаме и ще бъдем недоволни от живота.

Да ставаме рано и да посрещаме изгрева на слънцето всред природата! Нищо друго не може да ни донесе по-голяма полза, по-голяма благодат, както за нашето тяло, така и за нашата душа — за нашето умствено, духовно и физическо състояние. Нищо друго не може по такъв магически начин да ни обнови, да ни прероди и ободри. Само който го опита, ще може да разбере истински това. Тази наука и наука на опита, а не наука на теорията.. Има мнозина глупци, които се надсмиват над тия, които сутрин излизат да посрещат слънцето, да възприемат неговите енергии и да се обновят физически и духовно, но с това те показват само своето невежество. Опитайте нещата. Само при опита те могат истински да се познаят.

Чуйте гласа на Бога. Чуйте гласа на природата. Чуйте словото на Учителя, който ви води към тях — води ви в свещения, неръкотворен, истински и вечен храм на Бога — живата природа, от която можете да почерпите всички блага.

Пийте от вечния извор на живата!

Пламен

[Ани]

НАЙ-СТАРИЯТ ЛЕКАР

Човек е страдал от болести и неприятели винаги. От първите дни на неговото появяване на земята тон се е сблъскал с тях и ред още пречки. Безспорно, в началото, в първите времена на неговото съществуване, болестите и недъзите са били сравнително много по-малко, не защото са му били непознати, но защото той е живял напълно природосъобразно. Човек е бил близо, много близо до извора на живота, до извора, който крепи, създава, възраства.

С течение на времето, колкото повече се отклонявал от извора на живота, колкото повече се отдалечавал от природосъобразния живот, толкова повече болести са го нападали, толкова по-добри условия той създавал в себе си за неприятели и недъзи.

Първият човек е живеел свободно, изложен цял на слънчевите лъчи, къпещ и дишащ чист въздух, очите му са гледали хубостите на природата, а душата му се наслаждавала на дивната красота на вселената. Това обстоятелство му е носило здраве, и в него кипяла сила, енергия. Той се намирал много далеч от днешната изкуственост на живота, но затова пък бил здрав, силен и живеел дълги години.

И днес ония люде, които са по-близо до природата, които живеят по-природосъобразен живот, които се движат винаги на слънце и чист въздух, са здрави и силни и достигат дълбоки старини. Животът на малкото столетници, които имаме днес, говори, че те от малки още живеят природосъобразно, всред полето и гората.

Днешния цивилизован човек се е твърде много отклонил от природосъобразния живот, освен това той е възпитал в себе си един извратен нрав, той е далеч от правия път на живота, а това създава условия в него да се развиват повече болести и недъзи. И днес, колкото да се сили, каквито и лекарства да употребява, той не може да възстанови своето здраве, не е в състояние да продължи живота си, а да достигне дълбока и спокойна старост, например, сто години, това е изключено и представлява за него нещо непостижимо. А щом неговите прадеди са достигали до дълбока старост, може и той.

И той може да достигне дълбока старост и да прекара един спокоен, радостен и творчески живот, но при едно условие: той трябва да слуша и се съобразява със съвета на най-стария лекар — Живата Природа, слънцето, чистия въздух, правата мисъл.

Когато котката е болна, ние я виждаме да се препича на слънце, нищо не яде. Когато човек е болен, ние го виждаме обвит в дебели дрехи и затворен в стая. Той е изолиран от живителните лъчи на живителното слънце, гълта, лекарства и храна. До него няма достъп чистия въздух, а в ума му бушуват мрачни мисли.

Искаш ли да си бодър, здрав, силен и ако си болен да оздравееш, слушай съветите на най-стария лекар и живей съобразно тях.

За своята изправност — физическо и душевно здраве, — човек има на разположение няколко средства, които той трябва да използва и приложи за да живее истински. Те са: природосъобразен живот, чиста (плодова и растителна) храна, излагане на слънце, дишане дълбоко чист въздух и не по-малко важна е светлата, права мисъл.

[Ани]

НАЙ-МОЩНИЯТ МОТОР

Природата надвишава техниката.

Сърцето надвишава машината.

От гледна точка на техниката, човешкото сърце може да се разглежда един вид машина, произвеждаща енергия, тъй като с всеки такт то извършва известен труд, който може да се определи непълно точно. И сърцето има един вид преден и заден ход, както моторите. При работа в преден ход, то влива кръвта в артериите, а при действие на заден ход – то изсмуква кръвта от вените. Сърцето продължава да упражнява тази дейност до смъртта на човека.

Пресметнато технически, това трудово постижение на сърцето възлиза на 0.375 конски сили. С тази сравнително малка сила, сърцето движи всеки час едно количество от около 300 литри кръв, дневно около 7000, а годишно повече от 2.5 милиона литри кръв.

Това голямо постижение на човешкото сърце става още по ясно, като се сравни извършения от него труд с енергията в на някой мотор. Той би трябвало да произведе нужната енергия, за да движи една товарна кола на разстояние от 3000 километра през годината. В 13 години тази кола би изминала, значи, веднъж екватора. Тъй като човекът живее, обаче, пет до шест пъти повече от 13 години, човешкото сърце е, значи, в състояние до движи едно товарна кола пет пъти около земята, без де се случи повреда.

Коя моторна кола, била тя и най-последната дума на техниката и индустрията, е в състояние да осъществи едно такова постижение? Кой инженер-конструктор би се наел да построи такова кола, или кому би дошло на ума да постови изобщо тези условия, на които трябва да отговаря една товарна моторна кола?

Всеки камион трябва до бъде непълно ремонтиран след като измине 40 до 60,030 километра. А моторите на самолетите трябва да се ремонтират вече след 200 часа летене, тъй като са изложени на много по-голото съпротивление. А сърцето? И то се нуждае, наистина, от ремонт във форма на летуване, на спорт и др. Но каква малка част от хората са в състояние да отидат на по-дълга почивка? Повечето от тях работят цял живот, без да си позволят един месец на бездействие. А в повечето случаи именно тези, които са прекарали цял живот в труд, стигат до почтена възраст. Често се говори за чудесата на техниката, която е обзела днес целия живот. Често се казва, че нашите деди биха останали с отворени уста пред радиото, самолета или телевизията. Това е вярно, техниката крачи напред, тя се развива с неимоверна бързина и е постигнела вече чудеса. Но какво е тя в сравнение с природата? Никой не се чуди на постиженията на сърцето си, никой не помисля дори. какъв голям труд, какво голямо постижение му се налага. Всеки смята това за напълно в реда на нещата. Нека ни стане поне ясно, че природата е онази творческа сила, на която не може да съперничи дори и най-гениалното изобретение не човешкия ум — нито по мощ, нито по гениалност. Сърцето остава най-мощния мотор.

[Ани]

ДИШАНЕТО Е ХРАНА

Обикновено днес хората мислят, че човешкият организъм използва като градивни и енергетични (горивни) материали за тялото си само това, което чрез устата е достигнало до човешкия стомах и там е могло да бъде превърнато в калорични или градивни единици. Изобщо, днес се мисли, че нашата сила, че нашият живот влиза в нас чрез устата ни, посредством храната, която ние изяждаме и стомахът смила. Това е меродавното мнение — „последната дума на науката“. Колкото и да е широко разпространено, това схващане, обаче, не отговаря на действителността: ние се храним не само с помощта на стомаха си, но също така и с помощта на белите си дробове. Ние възприемаме елементите на живота не само чрез храната и питието, които употребяваме, но също така и чрез въздуха, който дишаме.

Днес на всички е известно, че както ний, хората, така също и всички живи същества по цялата земя и в цялата наша слънчева система, живеят и съществуват чрез енергията, чрез живота, който получаваме от слънцето. Хлябът, водата, млякото, зеленчуците, плодовете — всичко тона е слънце, всичко това е кондензирана слънчева енергия, материализирани слънчеви лъчи, направени твърди и осезаеми. Животът, който ние черпим от храната, що употребяваме, е трансформирана слънчева енергия. Лишени от нея, ний веднага се превръщаме в мъртви, безжизнени трупове Без нея, ние не можем нито да мислим, нито да чувстваме, нито да се движим. Животът на слънцето е, който изпълва нашите мишци, който прави възможни нашите мисли, чувства и действия. Ние всички се храним от него така, както малкото дете — бозайниче се храни от майка си. Обаче тази слънчева енергия, която ние възприемаме чрез хляба, плодовете, зеленчуците, млякото и т. н., не се съдържа само в тях — тя прониква също така и въздуха, който ни заобикаля и който ний дишаме. Вън от храната, която употребяваме, ний можем да извличаме слънчевата енергия и направо от въздуха.

[Ани]

ЧИСТИЯ ЗЕХТИН КАТО ЛЕКАРСТВО

Целебността на чистиш зехтин (маслиновия) е известна още от старо време. С него са правили разни мехлеми, които сполучливо са лекували рани, употребяват се още някои от тях. които се предават тъй да се каже по наследство и с които е богата нашата народно медицина.

Зехтинът, обаче, взет вътрешно като лекарство, напоследък се употребява, защото се и много разпространиха болестите, за които са взема. Такива болести са пясък в бъбреците и камък в жлъчката. Употребява се още против ранички в храносмилателните органи. При пясък в бъбреците и камък в жлъчката се взема винаги с лимон, а при лекуване на разни вътрешни ранички се употребява с жълт кантарион.

При лекуване на пясък в бъбреците се вземе всяка пролет 40 дни под ред 1 суп. л. чист зехтин, в който се изцеждат няколко капки лимонов сок. Изпива се на гладен стомах и след това се закусва чак след 2 часа. В разстояние на тези 40 дни се изпива цял килограм зехтин. Заедно с изчистването на пясъка в бъбреците се пречиства кръвта и се усилва организма.

А при страдане от камък в жлъчката, зехтинът се взема по същия начин, само че през деня се изяждат 1—2 лимона, които подпомагат рушенето на камъка.

При вътрешни ранички се употребява зехтина като се кисне в него поне 1 месец жълт кантарион, прецежда се и всяка заран преди ядене се взема по 1 супена лъжица, до тогава, докато се почувства подобрение.

Из в. „Наше село“