Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1942), брой 295

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 295 - год. XIV.

Севлиево, 15 август 1942 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 30 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Гласът божий – Пламен

Науката за дишането и днешното време – (Из книгата „Учителят за дишането“ от Боян Боев)

Земя (стих.) – Л. Анев

На слънце

Словото на Учителя. Да изповядваме. (из неделна беседа – 29 март 1942 г.)

Дълбокото дишане и психичният подем – Боян Боев

Пръстенът на Льовенскьолдови – Селма Лагерльоф

Из науката и живота. Подъбиче – Д-р П. Икономов

Запазване чрез сушене на зеленчуци

[Ани]

ГЛАСЪТ БОЖИЙ

Гласът Божий никога не е преставал да говори на хора та. Той не престава да им говори и днес.

Колкото и да се отдалечават хората от Неговите пътища и от изпълнението на Неговите заповеди, все пак, Той не престава да им говори, да ги приканва към опомване. да ги зове към възвръщане в правия път, към послушание и изпълнение на неговите закони.

Гласът на Бога говори и днес. Дори по-силно от всякога.

Всред бурния хаос на човешките стълкновения, всред виковете на загиващите от братска ръка хора, всред най-страшната безпътица на заблудени човешки умове, спрете се, вслушайте се, и вие ще чуете дълбоко в душата си Неговия никога нестихваш глас:

За какво? За кого? И защо? Какъв е смисъла на пътя, който сте поели? И къде ще ви изведе той?

Има друг път! Път чист. Път светъл. Път на разумния. Път, който води към истински, трайни и благотворни резултати. Това е Моят път — Божественият път, който е широко отворен за всички.

Напуснете старите пътища и елате при Мен. Тръгнете по моя чист и свят път, който единствен ще ви заведе към истинските блага на живота. Тръгнете по истински новия и вечно нов път на братството, на любовта и на истината, защото всичките ви досегашни пътища са все стари и водят само към страдания.

Нима вие ще бъдете толкова наивни, да мислите, че ще можете да берете от трънката смокини? Нима по пътищата на насилието може да се достигне до истинско добро? Нима сами не поставяте преграда пред себе си, когато употребявате методи, противоположни на Моите?

Има друг път. Има нов път: — пътят на любовта! Той е Моят път — пътят на Бога. Само по него вие ще достигнете това, което душите ви желаят.

За вас няма друг изход. За вас няма друго спасение. Каквото и да си въобразявате, колкото и силни да се считате, колкото и точно и разчетливо да си правите сметката, все пак, вашето единствено спасение; единствения из-ход за вас е в моя път — Пътя на Любовта, защото пътищата, по които вие вървите, водят към неизбежна гибел.

Пътят на Любовта е винаги отворен. Опомнете се. Съзнайте и признайте грешката си и тръгнете по него.

*

Никога не е късно. Опомването винаги е възкресение: Злото е страшно. От неговите следствия не можем лесно да се отървем, но колкото по-рано престанем да му се подчиняваме и да вървим по неговите пътища, толкова по-добре.

Чуйте гласа на Бога: Тръгнете по пътя на любовта.

Пламен

[Ани]

Боян Боев

НАУКАТА ЗА ДИШАНЕТО

И ДНЕШНОТО ВРЕМЕ

Новите форми за дишане, които изтъкнахме по-горе, ще проникнат в живота заедно с издигането на човека до едно по-дълбоко разбиране на живота. В една материалистична епоха и науката за дишането се разглежда материалистически, т. е. едностранчиво. И тогава човек не може да си състави ясно схващане за законите на дишането. От материалистично гледище дишането е чисто външен процес, който се обяснява само с познатите физикохимични сили.

За да се схване науката за дишането във всичката й дълбочина, човек преди всичко трябва да изучи фактите на новите научни изследвания. И тогава Ще види, че събраните напоследък научни факти не могат да се обяснят от материалистично гледище и водят към духовно разбиране на живота. Една част от тия факти са изложени в статиите по окултна биология в разните годишнини на списание „Житно зърно“. За това, всекиму, който не е запознат с духовната страна на природата, препоръчваме тия статии, за да се види научната обосновка за съществуването на праната или жизнената сила и на психичния принцип в света, който не е последствие на физико химичните сили. Благодарение на тия нови научни факти материалистичната вълна си отива.

Праната или жизнената сила не трябва да се смята като електричество или магнетизъм. Тя се нарича още животворно електричество и животворен магнетизъм, но не е електричество или магнетизъм. Така тя се нарича понякога по липса на думи в научната ни терминология. За да се даде известно понятие за тях, те се съпоставят с някои по-познати нам сили.

Когато един, който търси искрено истината, без предубеждение изучи последните научни факти, щ дойде до следното по-дълбоко схващане на природата:

Животът трябва да се разбира по форма, съдържание и смисъл. Формите представляват познатите физико-химични явления и сили. Съдържанието представлява жизнената сила или праната, коя го се явява като организатор. Тя организира физико-химичните сили на материята,— организира формите А смисълът представлява разумното в природата, което дава целесъобразно направление на силите, които организират формите.

Необходимостта от новите методи за дишане днес е по-голяма, отколкото във всяка друга епоха и то по следната причина: Материалистичната вълна, която заля човечеството през 18. век беше в своята най-висока точка през 19. век, причини известна промяна в отношението на човека към живите сили в природата. Поради материалистичните си разбирания човек се отдалечи от вътрешния живот на природата, разхлаби връзките си с живите и разумни нейни сили; влезе във връзка предимно с нейните механични явления, сили и закони, и вследствие на това тури известна спънка за приемане животворните и разумни сили от целия всемир. Когато човек мисли, че само физическият свят е единственият реален, по-дълбоката, разумна страна на природата остава скрита за него. Това туря спънка за физическия и духовния му възход. Тогава се намалява притокът на живите и разумни сили от целия всемир. Нека вземем за пример нервната система. Тя остава без достатъчно храна. Силите, които идат от божествения свят, не могат да се вливат в нея с по-голяма пълнота. Ето защо, материалистичният мироглед води между другото към упадък на нервната система. Това е една от причините, дето днешният век се нарича „нервен век“.

За да се излезе от това положение, е необходимо проникването на новото разбиране на природата в днешната култура, — а заедно с това и на методите, които това разбиране носи със себе си. С новите методи за дишане, заедно с другите нови елементи, които ще влязат в днешната култура, ще се създадат благоприятни условия за идването на новата култура, която е пред прага ни.

(Из книгата „Учителят за дишането“ от Боян Боев)

_________________________________

Прилагайте любовта в живота си, като велик основен закон на Битието. Това иска Бог от всички хора и от всички народи на земята.

[Ани]

ЗЕМЯ

Земя, земя ти благодатна

Земя създадена за рай

И а свят любим, о, люлко златна,

Тъй хубава от край до край!

*

Ваятелят — основен камък,

Вложил е мисъл в твоя лик.

Не си ли ти Любовен пламък

На дух прекрасен и велик?

*

Без край са твойте простори.

На вред ги златно слънце грей.

„Промисъл има“, то говори.

За всичко що по теб живей.

*

Човекът вечно недоволен

Забравил своя свят олтар

От край е тъмна мисъл гонел.

Не теб да бъде господар

*

Напразно братска кръв проливал!

Напразно с тая цел живей!

Ще бъде той ... на твойта нива

Доброто семе като сей.

Л. Анев

[Ани]

НА СЛЪНЦЕ

Една възможност, благоприятна за здраве и растеж, подтик и работа, има човек през пролетните и летните дни. Той има възможност да се ползва от благата на великата природа, да черпи от съкровищницата на живота, да взема от оня център, от оня източник, които блика ежеминутно и праша енергия и живот на всички хора, на всичко живо в неговата система, стига човек да се нагласи така, да нагоди своя живот по такъв начин, че той да не възпрепятства на тая живителна енергия да въздейства върху него. Човек има привилегия, възможност да се изложи на слънце, на светлина. Той има възможност да се ползва свободно от неговата светлина и топлина, от неговата животворен сила.

Какво по-голямо благо иска човек от това да се свърже с извора на своя физически и душевен живот? Ето защо, всеки трябва да използва лятото да прекара, колкото се може на слънце и чист въздух. Така човек се калява и издържа по-леко препятствията и несгодите, които среща в живота— физически и душевен. За-това, вън от задименото кафене, вън от прашния град! На полето, на планината, в гората, работа на открито!

Идва една слънчева култура, в която човек ще прояви слънчев живот. За нея всеки човек, по специално всеки българин трябва да се подготви, защото му предстои една сериозна задача за разрешение, предстои му да изпълни мисия. Каква е тая мисия? — Мисията, която трябва да прояви българина в утрешния нов свят е великодушието, правдата, доброто. А понеже в новия живот човек за човека ще престане да бъде вълк, а брат и приятел, негова мисия е още да посее семената на Братството и Любовта в света, между хората и народите.

И ако днес нещо липсва на хората и народите, това е именно братството и любовта.

И ако чакаме от утрешния ден нещо смислено и ценно, то е именно същото — братство, мир, любов.

Личната. себелюбивата любов, трябва да отстъпи пред Великата, Божествената. Това е вливане на нова струя между хората, това е явяване на светлото слънце между народите.

На слънце във физическия живот!

На слънце в душевния живот!

На слънце в политическия и международен живот!

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Да изповядваме

(из неделната беседа „Да изповядваме!“ – 29. III. 1942 г.)

Какво трябва да изповядваме, какво учение трябва да изповядваме днес? В какво седи изповедта? Много неразбрана е изповедта. Направил си едно прегрешение, да го изповядаш съвсем друго значение турили на думата изповед. Трябва да знаеш нещо и да го изявиш на света. Не само да говориш, но да го знаеш основно.

Сега, аз уважавам жените в едно отношение. Те казват, не си струва, човек да бъде жена. Не всякога. Някой път трябва да бъде жена. И горко, ако не бъде жена. Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена. Да носиш едно дете девет месеца в утробата си, търпение, геройство се изисква. Всичките генерали на бойното поле не могат да се сравнят с една жена, която носи едно дете. Тя ражда нещо разумно, ражда живота.

В какво седи достойнството на човека? Един мъж, който не може да услужи на една жена, не е мъж. Мъж е онзи. който може да услужи на една жена.

Онези, които изучават великите хора, имат една смешна идея за тях. Те мислят, че са надути хора. Великите хора не са никак надути. В тях няма никаква надутост. Великият човек не мяза на кратуна. Един велик човек следва не само училището на земята, но следва и друго училище. Смешно е на сегашните хора, ако кажеш, че свършил друго училище на слънцето. Мислят, ако кажеш така, че си смахнат. Да краде човек, не е смахнат, но да каже, че е учил в училището на слънцето, ще кажат, че е смахнат. Да лъже другите хора, не е смахнат, но да каже, че е учил на слънцето, е смахнат.

Ние от сутрин до вечер живеем на слънцето.

Човек в слънцето живее, но не иска да признае това. Земята от хиляди години се мъчи да си представи, че е извън слънцето. Погрешка е, че иска да се отдалечи от него.

Сега не разбирайте нещата буквално. Слънцето е не само това, което виждате.

Под слънцето разбираме онази вътрешна разумност, в която живеем. Разумността в света, това е слънцето.

В какво седи величието на човека? Вие имате някаква идея. Някой човек за пръв път го виждате и го обиквате. Кое ви заставя да го обичате? Кое обичате в него? Има нещо, което се обича. То не е конкретно. Ако ви попита някой, вие не можете да дадете отговор. Че го обичат, обичат го, но кои са подбудителните причини. Те са скрити от вас. Дотогава, докато вие не можете да си обясните любовта в себе си, тя не ви се е изявила тъй както трябва. Вие имате само външните прояви на любовта. То е една любов, на сянка, не казвам, че тя не е любов, но тя е нагодена според състоянието на хората. Сегашните хора със своята нервна система не могат да издържат лъчите на любовта. Под думата любов сегашните хора мислят, че като се влюби човек, става роб. Робството не е любов.

Единственото нещо, което освобождава хората, то е любовта.

Слънцето, като огрее замята, освобождава всички ония същества, които са притиснати вътре в нея. Сегашните хора са били роби, но от постоянните лъчи на слънцето, те са излезли на земята, започнали са да мислят. Греенето на слънцето ги е накарало да ходят по земята.

Сега се заражда противоречие от писаното в Библията. Всеки може да оспорва писаното в Библията. Много малко работи са писани в тази Библия. Има една друга, голяма Библия, за която трябват най-малко двадесет хиляди години за да я прочетеш цялата. Всички епохи са описани с картини в нея. И ти трябва няколко милиона години да ги изучаваш, за да се опознаеш с тях. Сега някой прочел Библията и дошъл до Откровението. Казва: „Слънцето ще потъмнее, луната ще потъмнее“. Слънцето е емблема на църквата, на светската власт. Когато се казва, че слънцето ще потъмнее, значи властта на всичките държави ще по-тъмнее. Когато се казва, че луната ще потъмнее, значи всичките религиозни вярвания ще потъмнеят Когато се говори, че всичките звезди ще паднат от небето, това са великите хора, които ще паднат. Това са уподобления. Звездите са велики, големи слънца Де ще паднат, на кое място ще паднат?

Тепърва ние имаме една епоха, в която човек трябва да учи с любов. Ако учи другояче то е товар.

Има един разказ. Един астроном се молил, да му покаже Господ величието на вселената. Като наблюдавал небето, явила се в него амбицията да види величието на вселената. Господ изпратил един ангел на земята и му казал: ще го вземеш, ще го лишиш от неговото тяло но ще му оставиш човешкото сърце. Взел го ангелът да го носи по вселената. Минали през слънцето, минали през друго слънце, навлезли във вселената. Казва: няма ли край? Отговаря му ангелът: това е още началото. Казва: моля те да ме върнеш, моето сърце не може да издържи. Не е за мене това, върни ме пак на земята.

Сега най-високите идеи за оня свят, какви са? Чисто човешки: неопределени идеи.

Та казвам: най-хубавите неща не се доказват. Любовта не се доказва, мъдростта не се доказва, истината не се доказва. Те са непосредствени неща, които засягат човешката душа. Всеки един човек в света, който е излязъл от Бога, носи Божието благословение. Всички същества са излезли от Бога в разни епохи. И ние мислим, че някои хора не ни ползват. Ние се самозаблуждаваме. Няма същество, което срещаш на земята и което да не ти причини едно голямо благо. Сегашните хора се оплакват, страх ги е от влияния. Лошите влияния произтичат от закона на безлюбието в света.

Ние трябва да изучаваме вселената такава, каквато Бог я създал, не каквато ние я създаваме. Противоречието седи в противоречивите възгледи. Колко майки ще срещнете сега, които отговарят на качеството майки? Много малко. Колко бащи ще срещнете сега, които отговарят на качеството баща? Аз не искам да направя упрек на съвременното човечество. Че семейният живот на птиците е много добре развит. Наблюдавайте, как майката мъти, после бащата топли яйцата. Помагат си. Като се из-люпят и той и тя носят храна. Като ги отхранят, оставят децата свободни. И в птиците има различие. Майката обича някое пиле повече, бащата обича друго пиле повече. Имат симпатия. В природата няма такова равенство. Под думата равенство разбираме същество, което обича повече, повече го обичат, което обича по-малко, по малко го обичат. Човек. който много обича, много му е дадено. Но и много се иска от него.

Съвременните научни изследвания показват, какви възможности има в човека. Те казват, че всичкото знание, кое то има днес човек, може да се напечата в 90 книги, като Библията. Ако това знание се напечата в човешкия мозък ще остане място за още 900 такива книги. Тогава, една десета от това, което е в човека е развито. Какви големи възможности има! Девет десети има неразвито. Някои пита, какво трябва да прави. Ще учиш. Оженила се младата мома и бяга от мъжа си. Тя няма търпение. Но трябва да го търпи Че тя ако имаше любов, този мъж ще бъде по-мек. Тя ще му каже: ти си пратен да ми помагаш. Ако помагаш, ти си мъж. Той ще каже: ако търпиш, ти си жена. Следовател но, ако жената не носи търпението, като основа в себе си, не е жена. Ако мъжът не може да услужи на една жена, не е мъж.

Ева в старото човечество не издържа изпита си.

Ева в новото човечество, което иде сега, ще роди нещо хубаво. Те ще се нарекат хора на братство.

Първата Ева роди вън от рая. Единият брат уби другият брат. Сега родените са от първата Ева; всеки гледа да убие другиго. Всичкото недоволство в света произтича от там. Има нещо от майката. Новата Ева, която иде в света трябва да изяви роденото от Бога. Първата Ева, която Бог създаде, по образ и по добие свое, сега слиза на земята. Първият човек, когото Бог създаде и той сега слиза на земята. Дето се казва: второто пришествие, възкресението. Туй възкресение ще бъде новото раждане, в което хората ще се родят по нов начин.

Ако влезете в един музикален свят, знаете, колко странни работи има? Щом се дадат тоновете, веднага образа се дава, има трептения. Някои имат само размътени образи, нищо определено нямат. Казвам: ако нашите мисли, чувства и постъпки ни дават един чист образ на нещата, ние имаме ясна представа за Бога. Запример, ние мислим, че той е велико същество някъде. Аз го виждам скрит зад най-дребните неща. Заставам пред един цвят и с благоговение седя. Той е скрил зад него. Гледам, колко хубаво е направено това цвете, какъв аромат има. Казвам: Господи, познавам Те, Ти си. Влизам в един друг свят. Виждам ангели които изложили своите картини. Всеки цвят е картина на един ангел, който е работил.

Има известни движения, които са важни. От движенията зависи здравето. Когато мислиш се движиш, когато чувстваш се движиш, когато постъпваш се движиш. Да знаеш, какво е движението на постъпките, на чувствата, на мислите, ти ще имаш ясна представа. Сега ни трябват хора, които са опитали. Нас ни трябват музиканти, които са следвали в консерваторията на слънцето, и са дошли на земята.

Онези даровитите, гениалните деца, които се раждат, как на 4 — 5 години свирят на пианото? Но тия деца са били на слънцето. Не мислете, че гениалността е от земята. Земята не е за гениалните хора. Тук само се проявяват гениите.

Музикант без любов не може да бъде музикант. Без любов по музика не може нищо да се постигне Може да ми каже някой, че може да постигне, но не е възможно. Ще туриш в основата любовта. Сега, кой е начинът, по който можете да постигнете нещата? Понеже не сте работили над себе си, вие имате едно бъдеще, вас ви въодушевяват обикновени хора. Хубаво е да ви въодушевяват, но при вас някой път трябва да се спре някой музикант.

Като минава покрай една улица Паганини вижда един стар цигулар. Поспрял се малко. Цигулката му паднала. Паганини взел цигулката и започнал да свири. Събрала се голяма публика. Гаванката на стария цигулар се напълнила. Всички хвърляли в нея. Старият цигулар казва: синко, защо не дойде по-рано, защо си толкова закъснял? Паганини казал: Благодари сега. Туй наричам гениалност. Гениален е този музикант, който се е спрял в невидимия свят. Не мислете, че в да ления случай вие сте гений. Геният е особено същество от Божествения свят. Талантът е едно същество от духовния свят. Обикновеният човек е от земята. Сега мислим, че сме талантливи и гениални. Ако си талантлив, посетило те е едно същество от духовния свят. Докато е то с тебе, всичко върви. Ако си гениален, посетило те е едно същество от Божествения свят.

Когато Бог изпрати духа си, всички хора ще бъдат гениални. Гениално в нас е само Божественото. Само духовното е талантливо. Гениите имат особени линии. Те имат особено устройство на очите. Всичките им линии са съвсем другояче устроени. Гениалните и талантливите хора имат бъдеще. Щом човек дойде в таланта, в гения, трябва да работи за божествения свят. Колкото вземе, всичко трябва да раздава даром. Както от цветята излиза аромат, така и нашата душа да раздава, както слънцето раздава своята светлина. Туй се изисква от онези, които искат да служат на Бога.

Най-първо в света трябва да влезе любовта, като подбудителна причина. Всеки човек, който иска да направи добро, да го направи от любов. Ученият да учи от любов. Любовта да влезе във всичките области на човешкия живот, всяко нещо да става от подтика на любовта. И каквото направиш да си доволен.

Целта на Провидението е да ни научи да вършим волята на Любовта. Всичкият стремеж на Бога е да ни научи да работим с любов в света, но не с принуждение. Принуждението произтича от съвсем друг закон.

От всичките противоречия, които сега виждате, Бог ще извади скъпоценни камъни. Тия гранати, тия бомби, всичките танкове, параходи, всичко ще се промени и вие ще се чудите па чудесиите, които стават. Съвременните хора светии ще станат. Светии ще станах, но като се родят от новата майка Ева, която е направена по образ и подобие Божие. Затова всички трябва да се поставите да мините по новия път на Любовта. Свириш, свири с любов. Сиромах си, приеми сиромашията с любов. Ако обичаш жена си, която те обича, това не е любов. Като не те обича да я обичаш, то е любов.

Любовта няма стимул отвън.

Любовта е сама стимул за себе си. Трябва да дойдем до положението Любовта да бъде стимул за нас, не отвън да бъде стимулът, но да влезе онази истинската любов, сама да бъде стимул в нас. Туй наричам да се всели Божественото начало в нас. Та при най лошите условия ще станат чудесии, каквито никога не са ставали.

Сега такива, каквито сте, вие не можете да идете на слънцето. Защо не може? С тяло не може да идете. Понеже на слънцето има 16 хиляди тона налягане, ако идете там, вие ще се превърнете на най-тънката хартия, която съществува в света. Или на научен език казано, ще се превърнете на газообразно състояние. Вашата мисъл не трябва да има теготене на земята. Човек, който иска да иде на слънцето, трябва да има съвършена любов.

С любов може да иде и да издържи на всичкото налягане.

При сегашното състояние да идеш е голямо нещастие. Даже по някой път да мислиш за слънцето, е доста трудна работа.

Най-първо се въоръжете с любовта на малките мъчнотии, които имате, понеже в тях ще ви се разкрият бъдещите закони по които талантливите ще дойдат да се вложат във вас, по които геният ще дойде. Пред всички ви седи едно велико бъдеще. Вие сте сега на земята в училище. Няма какво да очаквате повече. Ако възприемете така любовта, вие ще влезете в новия живот по един естествен път.

Да изповядваме Бога с любов, не с насилие. Като помислиш заради Него да ти стане весело, че всичко можеш да направиш. Всичко наоколо да ти е мило. Като искаш да направиш една постъпка с любов. всичко в света да ти стане мило. То е любов в света. Ще правите малки опити. Само така може да се подмладите. Писанието вярно казва: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се обнови“. Които с любов Го очакват, ще се обновят.

Та казвам: остава единственото нещо в света, което хората трябва да направят. Аз ви казвам: иде нещо в света, много добро. Аз така виждам. Какво ще стане? — Много добро иде в света. — Толкоз хора измряха. Не измряха, а се опознаха. Войната от Божествено гледище е опознаване. Два народа, като се бият се опознават и се възлюбват един друг. Следователно, тази война, която става сега е опознаване на народите. Не само с бой работата става. Който много има, много трябва да дава. Всеки, който има да пренесе на олтара от любов най-хубавото. Кажи на един човек две думи. Не иска много този човек. Един ден иде един болен. Казвам му: иди, ще оздравееш. — Как ще оздравея? — Иди ще оздравееш. Най-после му креснах: иди си, ще оздравееш. След един месец иде да благодари, че оздравял. Искам да му кажа: ако не оздравееш, ела при мене. Като ти казвам, че ще оздравееш, отгоре казват, че ще оздравееш Аз няма да те лекувам. Други ще те лекуват. Ще оздравееш! Той мисли, че аз го лъжа. Казвам му: върви, ще оздравееш. Сега на въпроса за оздравяването. Дойде някой, не е добър, казвам му: добър си, само си ашладисан с диво. Всички сте добри.

Та казвам на всички ви: всички ще станете за бъдеще талантливи и гениални. Ние трябва да се подготви м да служим с любов.

Нека изповядваме нещата. Всички работете с любов. Всички други философии оставете, но започнете по нов начин да служите. Досега сте работили с почитание и уважение; оставете тези работи, с любов работете. Услужи на една жена с любов. Любовта е, която дава Щом обикнеш, като услужиш с любов, веднага става красиво. Щом е без любов, погрознява. Един мъж, като го срещне една жена, която няма търпение, той отстъпва. Като има търпение, мъжът става смел и решителен. Щом тя не е търпелива, става баба. Когато жените са търпеливи и мъжете с добра обхода, тогава те ще бъдат смели и решителни. Или според моя език, ще служите в света с любов. Всичко ще постигнете с най-малко енергия.

Ако те пита някой, на кого служиш, кажи: уча се сега да служа на любовта. Ученик съм на любовта. Искам да служа тъй, както аз вече разбирам.

Не правете опити с големи работи. Големи работи не искайте да свършвате. Правете опити с малките работи. Направи един най-малък опит. Кажи на човека една дума с любов, тъй че да почувства душата. Една дума тъй да е произнесена, че той да я запомни. Не големите, но малките работи опитайте!

Из беседата държана от

Учителя на 29. III. 1942 год.

София — Изгрев

[Ани]

ДЪЛБОКОТО ДИШАНЕ И ПСИХИЧНИЯТ ПОДЕМ

От Боян Боев

Преди всичко дълбокото дишане освобождава нервната система от всички натрупани в нея отровни дезасимилационни продукти, които спъват нейната дейност.

От друга страна чрез дишането се внася прана в мозъка, в цялата нервна система и във всички органи. С това се подобрява тяхното състояние, а туй се отразява и върху душевното развитие, понеже всеки орган е свързан с известни психични сили. Органите са инструменти за проява на душевния живот. И щом те са в по-добро състояние, то и душевният живот ще се проявява по-добре.

Освен това, чрез дълбокото дишане — при спазване психичните условия на дишането — човек влиза в съприкосновение с разумните сили в природата, и те пресъздават целия му вътрешен свят.

Съзнателното дишане коренно обновява както организма тъй и душевния живот; мислите, чувствата и желанията на човека се урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят казва по този въпрос така:

„Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите“.

Дълбокото дишане облагородява чувствата

Когато човек се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духът си. Разбира се, при тези вдишки съсредоточаването на мисълта е необходимо. При възбуда, гняв или апатия, човек да направи няколко дълбоки вдишки, и всички тия отрицателни прояви изчезват.

Човек, който почва да диша правилно, става спокоен. Това е. защото всички физиологични функции в организма му стават правилно, и от друга страна дълбокото дишане внася хармония, сила и музикално състояние и в психичния му живот. При правилното, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, по този начин той се освобождава и от всякаква апатия. Учителят дава по този въпрос следните разяснения:

„Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят. Неразположението се дължи на самите тях. То се крие в една от следните три причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Или стомахът не е свършил работата си, както трябва, или дробовете, или мозъкът. Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната и мозъчната системи, неразположението веднага изчезва. Забележително е, че хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най-малката причина може да ги изкара от равновесие“.

При правилното дишане нервната система се усилва. Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод, между другото, за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителят казва:

„Човек може да изкара доброто си разположение от въздуха — чрез носа. Чрез дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърцето — да чувства право и стомахът — да работи нормално. Мнозина се гневят, нервират се, мислят криво. Защо? Не дишат правилно!“ Ето един практичен метод, който може да се прилага винаги с успех:

Когато обидят някого, когато го предизвикат или когато му се случат други работи, които, могат да го изкарат из търпение и равновесие, когато почувства, че е пред прага на кипване и изгубване на самообладание, да направи 3 или 5 дълбоки вдишки и ще види чудния резултат: веднага ще почувства спокойствие, ще добие власт над своите нерви. — ще почувства прилив на вътрешна сила! А всяко излизане от търпение и равновесие е слабост, а не сила.

Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между тях има взаимодействие. Чувствала указват влияние върху дишането, върху белия дроб, и дишането указва влияние върху чувствата. Учителят казва: „Добрите ти чувства зависят от това, как е устроена дихателната ти система. Ако дробовете ти са добре устроени, ще имаш добро разположение, и обратно“.

Когато някой има голямо разочарование в своите чувства, напр. разочарование в любовта или някой друг голям крах в живота, това може да се отрази върху дишането и белия дроб. Тия чувства ако не се трансформирате действат разрушително върху белия дроб. Това е една от причините на туберкулозата. Когато причината на туберкулозата са чувствата на човека, тогава човек, за да се излекува, ще внесе хармония в тях, ще ги повдигне и облагороди, и същевременно ще направи дишането си правилно. Дишането в случая ще има двойно действие: от една страна то непосредствено ще укрепи белия дроб, а от друга страна дишането ще трансформира неговия психичен живот, ще обнови неговите чувства, ще внесе хармония в тях, а чрез това ще се действа за отстранение на основните причини на болестта. Дишането указва голямо влияние върху чувствата; правилното дишане внася топлина в чувствата, внася повече жизнерадост в тях.

Дълбокото дишане възвисява мисълта

От друга страна, белият дроб има връзка и с човешката мисъл. Че наистина има такава връзка, се вижда между другото и от историята на развитието на човешкия ум. Знае се, че в атлантската или четвърта раса човек е бил неразвит умствено. Тогава и въздухът не е бил така чист, както сега. Той е бил проникнат от водни пари. Когато земното кълбо почнало постепенно да изстива, тези водни пари почнали да се сгъстяват и да падат на земята; въздухът се пречистил от тях. Тогава за пръв път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли. Това става към края на атлантската епоха. Пречистването на атмосферата от мъглите и явяването на чистия въздух е свързано с развитието на ума. Това съвпадение по време не е случайно. Има известна връзка между тия две явления.

Дишането зависи от мисълта, а и мисълта зависи от дишането. Правилната мисъл дава условия за правилно дишане и обратно. Между тях има взаимодействие. За влиянието на правилните мисли и чувства върху дишането говорихме достатъчно по-рано. Сега ще кажем няколко думи за влиянието на дишането върху мисълта. По това Учителя дава следните осветления:

„Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени и направи неправилен темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно. Те не знаят, какво представлява дишането и защо дишат. Следователно, ако не знае, защо диша, човек минава за животно“. — „Нашата мисъл, качествата на който и да е човек се определят от това, как се трансформират енергиите чрез белите дробове. Последните са, между другото, и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система“. — „Способността на съсредоточаване мисълта е в зависимости от дишането. Колкото по-дълбоко лиша човекът, толкова по-лесно може да се съсредоточава“:

Дълбокото дишане усилва волята

Човек, който диша бързо, има слаба воля. Човек, който иска да развие волята си, трябва да почне с дишането. Когато той не е в състояние да контролира дишането, винаги волята му е слаба, защото волята се калява от съпротивлението.

Това е много понятно, защото за да се правят редовно всеки ден дихателни упражнения, човек трябва да употребява силна воля, постоянство. От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейности и своята възвишена духовна природа, която включва и разумната воля.

*

Понеже облагородяването на мислите, чувствата и волята има връзка с оформяването на характера, то следва и връзката между дишането и характера. Учителят казва: „Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. То помага за оформяване на човешкия характер“.

С други думи. има връзка между дишането и развитието на добродетелите в човека, защото зависят от правилното насочване на умствения, чувствения и волевия живот на човека. Учителят казва по това.

„Казах, че добротата прави човека способен да диша, както трябва — създава условие за правилно дишане. Обаче тук има известно взаимодействие и прели да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първо условие, което предава на човека известни добродетели“.

(Из книгата „Учителя за дишането“ от Боян Боев)

[Ани]

Селма Лагерльоф

ПРЪСТЕНЪТ НА ЛЬОВЕНСКЬОЛДОВИ

Изминаха няколко години без да се заговори за пръстенът. Но случи са, че в 1788 година, г-ца Малвина Шпак дойде в Хедеби в качество на гувернантка, за да управлява домакинството. Тя бе дъщеря на бедния пастир от Сьормланд, никога по-рано на бе стъпвала във Вермланв и не знаеше ни най-малко какво ще намери в къщата, в която отиваше да служи.

Още от първия ден на постъпването си, баронеса Льовенскьолд я повика и й направи една съвсем странна изповед.

— Считам, че ми е длъжност, — каза господарката на къщата, — да предупредя веднага госпожицата, че в Хедеби има вампир. Не е рядко да се срещне по стълбите, или по коридорите, понякога дори по стаите, един едър и силен човек със син шинел и високи ботуши, като старите войници на Карла XII. Той се появява изведнъж пред нас, когато отваряме някоя врата, или когато стигаме на площадката на стълбата, но преди да успеем да се политаме кой е, той изчезва. Той не ни прави нищо, ние мислим дори, че ни желае доброто, и аз моля госпожицата да не се страхува, ако то срещне.

Госпожица Шпак бе по онова време на двадесет и една година. Тя бе жизнерадостна, лека и невероятно похватна за всяка работа; тъй подвижна и решителна, че управляваното от нея домакинство вървеше като часовник.

Но се страхуваше страшно от привидения и не би приела никога мястото на Хедеби, ако знаеше предварително онова което й разказа баронесата. Но тя беше вече в къщата, а едно бедно момиче е принудено да не пренебрегва току едно добро място.

Тя се поклони, прочее, пред баронесата, поблагодари й за предупреждението и я увери, че не ще се остави де се изплаши от призрака.

— Никак не разбираме, защо се скита из замъка. — продължи баронесата. — Дъщерите ми мислят, че прилича на дядото на мъжа ми, генерал Льовенскьолд, чийто портрет госпожицата вижда хей там, и говорят за него, като за „генерала“. Но това не ще рече, че е истинския генерал. Истината е, че не разбираме нищо от всичко това. Ако слугите си позволят някакви намеци. Надявам се, че госпожицата ще бъде достатъчно разумна да не им дава ухо.

Г-ца Шпак се поклони отново и каза, че не ще позволи никога на слугите да намекват каквото и да е за господарите: и тука. приемът се свърши.

Г-ца Шпак бе очевидно бедно момиче, не идваше от почтено среда и бе приета на семейната трапеза от домакините както и учителката.

Най-сетне тя бе мила и наистина мъничка с дребното си и кръшно тяло със златистите си коси и цъфнали страни; изглеждаше, че е тъкмо на мястото си в новата среда. Всички намираха, че е очарователна и способна да бъде полезна по хиляди начини. Скоро всички я обикнаха.

Тя разбра много скоро, че историята за призрака, която й разказа баронесата, е един от обикновените предмети за разговор през време на обедите.

Или някоя от госпожите, или учителката все ще кажеше:

— Днес видях генерала.

Не би повярвал човек наистина, че това е нещо важно или нещо за похвала.

Не минаваше ден да не попитат г-цо Шпак не е ли срещала призрака и тъй като трябваше да казва всеки път, че не е, тя видя, че равнодушието на призрака към нея предизвиква известно незачитане. В това отношение, тя бе по-долу от учителката и управителя, които бяха виждали няколко пъти генерала.

Всъщност, г-ца Шпак никога не бе виждала да се отнасят към едно привидение тъй без стеснение и тя схвана още от първите дни, че всичко ще се свърши с някоя злополука.

Тя си мислеше често, че ако се касае наистина за някакво привидение от онзи свят, то трябва да е на някой нещастник. който иска помощ от живите, за да намери покой в гроба си.

Дребничката г-ца Шпак бе от енергичните хора и, ако би имала глас в семейството, биха се направили сериозни изследвания, за да се стигне до дъното на работата, вместо да се приказва само за подвизите на генерала.

Но гувернантката знаеше, какво изисква нейното положение и никога от устата й не трябваше да се чуе и най-малката критика за действията на господарите.

Тя се въздържа чисто и просто да се намесва в шегите с призрака и запази към него лошите си предчувствия.

Г-ца Шпак прекара цял месец в Хедеби, без да види призрака. Но, една хубава утрин, когато бе на тавана, за да брои бельото на перачката, тя срещна ненадейно на стълбата един човек, който се отстрани, за да я остави да мине.

Бе сред ден, и тя не помисли никак за генерала. Попита се само какво може да търси на тавана един чужденец и са обърна към него да го попита. Но не видя вече никого от горе до долу по стълбата. Тогава се изкачи бързо нагоре и огледа тавана с очи. Тя претърси всички тъмни кътчета, всички издадени, готова да хване някой крадец за яката. Но не забеляза жива душа и изведнъж светла мисъл блесна в ума й.

— Каква съм, Боже глупачка, — извика тя. — ами че това е сигурно генерала!

И наистина, човекът бе облечен в син шинел, като стария генерал на портрета, и обут също така във високи ботуши. Тя не видя добре лицето му, което бе се обрисувало в някаква сива мъгла.

Г-ца Шпак стоя доста дълго на тавана за да се съвземе. Зъбите й тракаха, а краката й се прекосиха.

Ако не бе длъжна да се грижи за обеда, никога не би минала пак по стълбата. Тя реши веднага да не казва никому каквото бе видяла, та да не се излага на подигравка; но не можа да разсее мислите си за генерала. И, разбира се, изразът но лицето й не бе онзи, който знаеха обикновено у нея, защото едва седна на мястото си край трапезата, синът, един младеж на деветнадесет години, който току що бе се върнал от Упсада за коледната ваканция, се обърна към нея:

— Днес госпожицата е видяла генерала. — каза той. На това внезапно нападение, тя не можа да противопостави нищо.

В същия миг, гувернантката стана главното лице в събранието. Всеки й задаваше въпроси, на които обаче тя отговаряше колкото се можеше по-кратко.

За нещастие, тя трябваше да признае, че се е изплашила малко, а това развесели извънредно всички. Страх от генерала! Не, неистина, просто невероятно!

Г-ца Шпак бе забелязала вече, че баронът и баронесата на вземат участие в шегите за генерали. Задоволяваха се да не се намесват и да ги оставят свободни. Но този път забеляза, че поведението на младия студент се различава много от поведението но другата младеж. Той като че схващаше работите много по-сериозно.

— Що се отнася до мене, — каза той, — завиждам на всички, които могат да видят генерала, бих желал да му се притека на помощ, но никога не ми се е показвал.

Той говореше с глас, в който се чувстваше истинско скръб и с такъв хубав израз на лицето, че г-ца Шпак помоли във вдън душата си Бога да осъществи желанието му. Младият барон наистина съжаляваше клетия призрак, и би го върнал в гроба му на покой.

През дните, които последваха, г-ца Шпак, като че стана изключително предмет на вниманието на генерала.

Тя го виждаше толкова често, че почти навикна.

Внезапните му бегли появи ставаха ту на стълбите, ту в коридора, ту в някой тъмен ъгъл на кухнята. Невъзможно бе да забележи човек нито най-малката причина за това. Г-ца Щлак. обаче, смътно подозря, че в замъка трябва да има нещо, което генералът търси.

Но тъй като той се загубваше веднага, щом го докоснеше погледа на жив човек, тя не можеше да си обясни тайнствените му намерения.

Въпреки казванията на баронесата, г-ца Шпак виждаше ясно. че цялата младеж в Хедеби е убедена, че призракът не е друг, а генерала.

— Отегчава се в гроба си, — казваха младите госпожици, — и е любопитен какво правим ние в Хедеби. Не можем, разбира се, да му забраним това малко развлечение.

Г-ца Шпак, която всякога, когато видеше генерала, бе принудена да трепери и да трака зъби далече от подигравките на младите момичета, би желала призракът да не се интересува толкова за Хедеби. Но в такъв случай, не можеше да се съмнява никой, той би наистина липсвал на всички останали от семейството.

Вечер, непример. Захващаха ръчни работи и ги продължаваха в дълги часове, предяха или поръбваха. Понякога се случваше четивото да се свърши, а предметите за разговор също да са изчерпят.

Тогава някоя от госпожиците изкрещяваше внезапно. Забелязала някакво лице, т. е. видяла само една редица бляскави зъби, точно срещу прозореца. Избързваха да запалят някой свещник, отваряха вратите на коридора, жените, с баронесата на чело, се спускаха да търсят притеснителя.

Естествено, не намираха никого. Влизаха в стаята и затваряха капаците на прозорците, като вдигаха рамене:

— Сигурно е бил генерала.

Но в промеждутъка всички се разбуждаха, намираха нова храна за духа, колелото на чекръка се завърташе с ново увлечение и езиците се раздвижваха.

Цялото семейство бе убедено, че вечер, щом напуснат трапезарията, генералът я завладяваше, и всеки, който би рискувал да влезе в нея, би го намерил там. Никой нямаше нищо против, че той се настаняваше там. Г-ца Шпак чувстваше, че всеки става весел при мисълта, че измъченият прадед може да влезе в хубава топла стая.

Една от особеностите на генерала бе, че искаше стаята да е наредена, когато влезеше в нея. Г-ца Шпак виждаше как баронесата и госпожиците събират всяка вечер работите си и ги отнасят, а чакръците и приборите за бродирана турят в друга стая. Не оставяха на поде дори един конец да падне.

Г-ца Шпак, която спеше в една малка стая до трапезарията се пробуди една нощ от един удар в стената й. Би рекъл човек, че бе хвърлен силно някакъв предмет, който се търкулна по пода. Тя едва се опомни, когато нов удар и ново падане последваха. Това се повтори няколко пъти.

— Боже мой, какво ли иска? — въздъхна тя, — защото разбираше ясно откъде произлизаше шума. Това съседство, наистина не бе приятно. Студен пот я избиваше през цялата нощ при мисълта, че генералът би могъл да влезе при нея и да я угнетява.

На другия ден тя поведе и готвачката и слугинята, когато отиде да види какво е станало. Но нищо не бе преместено, не се забелязваше нито най-малкия безпорядък, освен че на сред стаята, на пода имаше четири ябълки.

— Ой, ой, наистина, снощи ядоха ябълки край огъня и забравиха четири ябълки край камината. — Трябва да не се е понравило това на генерала, и г ца Шпак заплатила небрежностите си с една безсънна нощ.

От друга страна, г-ца Шпак не можеше де забрави, че един ден генералът й даде истинско доказателство за приятелство.

Бе ден на прием в Хедеби. Имаше голям обед, на който бяха поканени много чужденци. Страните на г-ца Шпак бяха пламнали от печените, които обръщаше с ръжено, от малките пасти и сладкиши, които печеше във фурната, от всички тенджери със супа и паници със сосове, които вряха полекичка на края на огнището. Но това не бе всичко. Г-ца Шпак трябваше да бъде и в трапезарията, да проверява наредбата на трапезата, да приема сребърните лъжици и вилици, които сама баронесата броеше пред нея, да нагажда изкачването не бирата и виното от избата, и свещите да стоят здраво и добре в свещниците. Ако към това се прибави, че кухнята в Хедеби бе в едно крило на зданието, че трябваше да се минава през двора, за да се отиде в нея, и най-сетне, че сега тя бе пълна като яйце, с чужди и неопитни слуги, ще се разбере добре колко бе необходимо начело на тази работа да стои способен човек. Но всичко вървеше чудесно. Нямаше отпечатани пръсти по чашите, подозрителни мириси по баниците, супата бе подправена както трябва. кафето бе достатъчно силно.

Г-ца Шпак показа на какво е способна и сама баронесата я похвали, като каза, че не би могло по-хубаво да се направи. Но какъв душ след това! Когато г-ца Шпак започна да предава сребърните прибори, оказа се, че липсват две лъжици, една за супа и една чаена.

Ужасно нещо! Нищо по-лошо не можеше да се случи по онова време, в една добре наредена къща, от това —до се загубят сребърни прибори. Цялата къща бе разтърсена. Спомниха си, че една просекиня бе влязла в кухнята в деня на приема и всеки се показа готов да отиде дори до Финмаркен, за да я хване.

Всички станаха недоверчиви и неразумни.

Господарката на къщата подозираше гувернантката, гувернантката подозираше слугините, слугините се подозираха една друга, и подозираха всички. Постоянно имаше някоя, на която очите бяха пълни със сълзи, защото мислеше, че другите са уверени, че тя е задигнала лъжиците.

Това положение на работите трая няколко дни, нищо не се намери в това време и г-це Шпак бе в отчаяние. Тя изтича в свинарниците и прегледа коритото на свинете, за да види да не би случайно лъжиците да са паднали там. Тя влезе скрито в мансардата, дето слугините държаха дрехите си и тайничко прегледа сандъците им.

Напразен труд, всичко бе безполезно и тя не знаеше вече де да търси.

Тя виждаше добре, че баронесата и всички в къщи, все нея обвиняваха, чужденката, и биха я освободили без никакво съмнение.

Г-ца Шпак плачеше наведена над кухненската печка, а сълзите й падаха над горещата плоча и пращяха. Изведнъж тя почувства, че трябва да се обърне. Погледна какво става зад нея и видя генерала, който изправен до стената на кухнята, сочеше с пръст една поличка, толкова висока и тъй неудобно поставена, че никому не би дошло на ум никога да остави там каквото и да било. Генералът изчезна по обичая си, щом гувернантката го забеляза, но г-ца Шпак разбра какво искаше да й каже. Тя изведи стълбичката от килерчето, опря го на нишата, протегна ръка и хвана на поличката една мръсна пачавра. Двете лъжици бяха обвити.

Как бяха стигнали на това място? Очевидно, никой не знаеше. Във време на необикновеното движение, на такъв голям прием, всичко можеше да се случи. Пачаврата е била турена на страна за да не пречи, а лъжиците са последвали съдбата й без някой да се досети.

Но най сетне намериха се г-ца Шпак, сияеща от щастие, занесе ги на баронесата и стана пак дясна ръка, помощ, подкрепа на всекиго.

Всяко зло за добро. Когато младият барон Адриан се върна през пролетта,. казаха му, естествено забележитото благоволение на генерала към гувернантката и младежът започна да се отнася към г-ца Шпак съвсем особено. Ходеше да я търси колкото можеше по-често, ту в кухнята, ту в трапезарията, ту отиваше под предлог, че му трябва нов конец за ловене го риба, ту казваше, че хубавият мирис на току що излезлите от фурната сладки, го привличали при нея. През тези случайни посещения, той повеждаше разговора все в областта на свръхестественото.

Караше г-ца Шпак да го разпитва за случки с приведения, за големите имения на Зьомерланд, като Юлита или Ериксберг, например, и искаше да знае какво мисли тя за тях.

Но най-често говореше само за генерала, като казваше, че не може да разговаря с другите, които вземаха всичко на подбив. Колкото до него, той съжалявал клетия призрак и би желал да му помогне до намери покой.

Но как и с какво средство?

Г-ца Шпак отговаряше, че по нейно скромно мнение, в къщи има някакъв предмет, който, генералът търси.

Младият барон побледня малко, погледна г-ца Шпак въпросително.

— Бога ми, г-це Шпак, — каза той. — може да е така! Но ви уверявам че ако имахме в Хедеби каквото и да било което генералът търси, не бихме се колебали нито за миг да му го дадем.

Г-ца Шпак не се съмняваше, че ако младият барон я търси така постоянно и навсякъде, причината е само тази история с привидението. Но младият барон бе така хубав, такъв очарователен младеж . . . Дори, за да изразим напълно мисълта на г-ца Шпак, той бе повече от хубав!

Главата си държеше малко наведена напред, лицето му имаше замислен израз, мнозина твърдяха дори, че е много важен. Но го казваха, защото не го познаваха. Поне когато той издигаше глава, шегуваше се, не по-лошо от който и да било. Но както и да е, в обноските в гласа, а смеха му имаше някакво необяснима прелест.

В едно неделно утро. г-ца Шпак се връщаше от църква по една пряка пътека, която скъсяваше пътя през нивите на свещеническия дом. Няколко други богомолци вървяха по същата пътека и гувернантките задмина една жена, която вървеше много по бавно от нея.

След малко тя достигна до една твърде трудно преодолима ограда и любезна, както бе винаги, помисли за бавно вървящата пътничка. Тя се спря, за да й помогне да мине през оградата. Подаде й ръка и едва тогава забеляза, че жената не е толкова стара, колкото я бе помислила отначало. Кожата й бе съвсем гладка и бяла, та бе възможно да няма повече от петдесет години. Макар че бе облечена като обикновена селянка, някакво особено достойнство се четеше по лицето й, сякаш бе преживяла някакво изпитание, което бе я издигнало над нейното положение в обществото.

Когато непознатата мина оградата, благодарение помощта на г-ца Шпак, двете жени продължиха пътя си по тясната пътека.

— Нали вие. госпожице, управлявате домакинството в Хедеби? — каза селянката,

— Да, аз, — отговори г-ца Шпак.

— Доволна ли е госпожицата там?

— А защо да не ми се нрави такова хубаво място? — каза гувернантката сдържано.

— Хората казват, че в Хедеби имало вампир?

— Не трябва да се вярва бърборството на хората, — подде г-ца Шпак укорно.

— О, не, не трябва, зная. — каза другата.

Те помълчаха няколко минути. Ясно бе, че жената знаеше нещо, а г-ца Шпак гореше от желание да я разпита. Но не бе прилично.

И пак жената поднови разговора.

— Намирам, че госпожицата с много мила. — каза тя. — и затова ще й дам един добър съвет. Нека госпожицата не остава дълго в Хедеби, защото не е добре да се среща често с онзи. който се ските из къщи. Той преследва свирепо целта си додето я достигне.

Г-ца Шпак помисли до поблагодари сухо на предупреждението, но последните думи на селянката подбудиха любопитството й.

— Но каква е целта му? Знаете ли какво търси?

— Нима не знаете? — каза селянката. — тогава не ще ви кажа нищо; може да е по-добре за вас да не знаете.

Тук тя протегне ръка на г-ца Шпак, тръгна по друг път и скоро се загуби от очи.

Г-ца Шпак се пази много да не каже разговора си на семейството през време на обеда, но когато барон Адриан я намери след обед в млекарницата, тя му повтори думите на непознатата.

Той се учуди много.

— Тя трябва до е Марит Еринслотер от Олсби, — каза той. — Госпожицата трябва да знае, че за първи път тя продумва любезна дума на човек от Хедеби. Тя ми поправи един ден шапката, която едно дете от Олсби бе скъсало, но имаше изглед, че иска ди ми извади очите.

— Знае ли тя какво търси генерала?

— Трябва да знае по-добре от всекиго, госпожице Шпак. И аз зная. Моят баща ми е разказвал тази история. Но родителите ми не искат да се приказва за нея пред сестрите ми. Те биха се страхували от призрака, а може би и не биха изтраяли вече да живеят тука. Не мога да кажа нищо на госпожицата,

— Бог до ви пази, — каза госпожице Шпак, — щом баронът ви е забранил.

— Съжалявам. — каза барон Адриан. — защото мисля, че госпожицата би могла да ми се притече но помощ.

— О, да бих могла!

— Защото повтарям. — продължи барон Адриан, — бих желал да помогна на клетия призрак да намери покой. Не се страхувай от него Ще го последвам, щом ме призове. Защо се показва на всички, а на мене никога?

(следва)

(В броевете на следващата година продължението не е намерено. Горният откъс е от първия роман на трилогията „Пръстенът на Льовенскьолдови“ на Селма Лагерльоф. За този роман може да се прочете информация на руски от тук. За владеещите руски език, книгата може да се открие чрез търсачката на Google и да се изтегли или чете онлайн, както и да се слуша на аудио запис.)

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Подъбиче

Змийско биле, горчива чубрица

Описание. Многогодишно растение с 10 — 30 см. високо стебло, листа, с къси дръжки, приличат но дъбови, отгдето е и името му. Петурата при основата клиновидна, а горната част едро назъбена. Розово-червени цветове, събрани в клас към върха, чашката тръбеста с 10 жилки и 5 зъбчета. Венчето отпадващо, с цепната отгоре тръбица и привидно образувано петразделна долна устна. Средният дял на устната голям, страничните във вид на зъбци.

Употребяема част. Надземна

Беритба. През време на цъфтеж.

Свойства. Горчив вкус. Слаб балсамичен аромат.

Съдържание. Етерично масло, смола, горчило и др.

Действие. Диуретично. стомашно, противогнилостно. укрепително, антидиарично, амтифебрилно, кръвоочистително, хемостатично и афродизиак.

Приложение. Lecles намира, че като лек симулант, то е отлично средство при атонта,  а понеже е и антнсептик, подхожда при всички фебрилни случаи. Като лекар в едно старопиталище приложил с успех подъбичето при епидемия от грип и препоръчва следната рецепта: инфуз (запарка) 5% — по 4 чашки дневно преди ядене. За препоръчване и при треска, подагра, бронхиален катар, туберкулоза, при кървави диарии, при чревни паразити, хемороиди.

В нашата народна медицина подъбичето е едно от най-ценните и широко прилагани средства. Във формата на отвара с червено вино то се дава стомашно при хиперсекреция и киселини, оригвания и болки; при гнилостни процеси в червата; при кръвоизлияние от всякакъв род; кръвохрачене, хемороиди, дизентерия, силна менструрация и пр. После при ревматизъм, подагра, рахитизъм и малария, кожни обриви, скрофули и пясък в черния дроб; бяло течение и като афродизиак; външно като лапа при гнойни рани, циреи, компреси от отвара при възпалени очи.

Д-р П. Икономов

 

[Ани]

ЗАПАЗВАНЕ ЧРЕЗ СУШЕНЕ

СУШЕНЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИ

Зеленчуците предназначени за сушене предварително се измиват много добре и се изчистват излишните части. Повечето от тях се сушат нарязани на парчета, които трябва да имат еднаква големина, за де се изсушат едновременно.

Така приготвения зеленчук, с изключение на червените домати и мерудиите, се попарва за няколко минути във вряла вода, след това веднага се облива със студена, за да се охлади, нарежда се равномерно на тави и или леси и се суши на слънце, върху готварска печка, в пещи за хляб или в сушилни.

Сушенето на зеленчуци продължава до пълното им изсушаване. Добре изсушения зеленчук не трябва да е корав и да шуми при разбъркваме, а да бъде еластичен — при стискане между пръстите да се огъва, без да пуска вода, а не да се чупи.

Изсушеният зеленчук се прибира в големи книжни кесии или торби и сандъчета, облечени отвътре с книга. Пази се на сухо и проветриво място, при постоянно по-низка температура. Често трябва до се преглежда.

Преди готвене, сушеният зеленчук се измива и се накисва с хладка вода, за са набъбне и добие първоначалния си вид, след което се готви като пресния такъв, като се използва и водата в която е киснал.

Сушене на зелен фасул. Избират се млади и крехки чушки. Измиват се и се изчистват от връхчетата, след това се попарват две до три минути във вряла вода, веднага се изплакват в студена, след това се сушат нанизани на низи или наредени на тави или леси. В сушилнята сушенето на фасула започва при температура 65°С и свършва при температура 50°С. Трае 5 до 6 часа.

Зелена бакла се суши както и зеления фасул.

Сушене на грах (зърна). Избира се млад грах с крехки и сладки зърна. Излющва се и зърната се попарват половин до 1 минута във вряща вода, измиват се в студена, и след това се сушат. В сушилнята сушенето почва при температура 45° С и свършва при 50°С. Трае 5 до 7 часа. Изсушеният грах като се стисне в ръка трябва да се задържи на топка.

Сушене на зелени пиперки. Пиперките се измиват, изчистват се от дръжките и семето и се режат на ивички, които се попарват във вряща вода, веднага се охлаждат със студена и се сушат. В сушилнята сушенето започва при температура 45° С и свършва при 50°С. Трае 5 до 6 часа.

Сушене на домати. Избират се средно големи, добре узрели домати, които се измиват, изрязват се хоризонтално на две половинки, нареждат се на тави или леси с отреза нагоре и се сушат. В сушилнята сушенето започва при температура 70° С и свършва при 45° С. Трае 20 до 24 часа.

Сушене на сини патладжани. Патладжаните се измиват, изчистват се от дръжките, нарязват се на парчето или филийки, попарват се за малко във вряща вода, охлаждат се и се сушат. В сушилнята сушенето започва при температура 65° С и свършва при 45° С . Трае от 8 до10 часа.

Сушене на бамя. Суши се само много младата бамя. Изчиства се от дръжките, попарва се за малко в слабо подсолена вряща вода, охлажда се и се суши нанизана на низи или наредена в тави или леси. В сушилнята сушенето започва при температура 60° С и свършва при 45° С. Трае от 5 до 6 часа.