Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 296

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 296 - год. XV.

Севлиево, 22 септември 1942 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Кои е този народ? – Пламен

Словото на Учителя. Новорождение. (из неделна беседа – 12 юли 1942 г.)

За какво? – А. Н.

Безмълвният акорд (стих.) – В. С. Недев

Зов – Редакцията

Хиромантия – А. Дебарол

Съобщения – Редакцията

 

[Ани]

КОЙ Е ТОЗИ НАРОД?

„Кой е този народ, който ще приложи любовта?“

Учителя

Ако има нещо ново на земята, ако има нещо още неприложено, неопитано, невъзприето в живота на хората и народите, то това е несъмнено Любовта.

Ако наистина има някакъв Нов път, по който трябва да тръгнат хората и народите, разочаровани от всичките свои досегашни стари пътища, изтерзани до смърт от хилядите свои заблуждения, вкусили горчивия плод на своите досегашни дела, то това е несъмнено Пътя на любовта.

Всичко друго е опитано. Всичко друго е преживяно, не веднъж, а хиляди пъти. Всичко друго е давало винаги е и сега дава своя горчив плод, който е смърт и скръб, а не живот и радост.

Единствен остава пътят на Любовта. Само по него не сме вървели. Едничка неопитана остава Любовта. Само нея не сме приложили.

Само Любовта е нова, истински нова, вечно нова. Само тя е извор на живот — на истински, разумен, хармоничен, осмислен и изпълнен с великите божествени блага живот. А всичко останало е старо, извехтяло.

Тук не е въпроса да се избира между две или повече човешки неща. Тук не е въпроса на нещо човешко да противопоставяме друго нещо човешко, та макар и много гениално замислено.

Не! Ако тук може да става въпрос за някакъв избор, за някакво сравнение или противопоставяне, то този избор, това сравнение и противопоставяне фактически биха били само между човешкото и Божественото.

Човешкото ли да възприемем, колкото и силно, красиво и съблазнително да се рисува то пред нашите очи — или пък да възприемем Божественото, което днес в очите на огромното болшинство от хората фактически изглежда слабо, смешно, глупаво, неразумно и затова е отхвърлено, осмяно, преследвано?

Кое да изберем?

Туй ли, което има външна сила, а вътрешно е слабо? Или това, което външно е скромно, бедно, презряно, отхвърлено и оплюто, но вътре в себе си носи силата за спасение на всички, за излекуване, от всички човешки болки?

Фактически, тук не може да става никакъв избор, никакво сравнение, никакво противопоставяне. Само жалка и смешна човешка илюзия е мисълта на когото и да било да се противопостави на Божественото и да наложи своето, човешкото. Ако хората желаят да удрят главите си до безсъзнание, до смърт, в каменните зидове на своите собствени заблуждения, нещо което те често са превили и продължават да правят, и ако Бог ги оставя да правят това, то съвсем не значи, че те са наложили своето или че ще попречат с нещо на Неговите планове.

Всичко човешко ще рухне, и всичко Божествено ще остане! Тук избор, сравнение и противопоставяне не може да става: Човек не може да се бори с Бога. Колкото и гениален, колкото и необикновен, колкото и силен да е той, неговата сила ще се превърне в нищо пред силата на Бога,

Ако ний имаме нужда от някакъв водач, то този Водач не може да бъде никой друг, освен Христос. Ако ний трябва да тръгнем по някакъв нов път, то този път не може да бъде никой друг, освен пътя на Христа. И ако ний трябва да станем един велик народ, то ний можем да направим това само със силата на любовта, по пътя на братството, мира, свободата и разумността.

*

Велики слова се пишат днес в книгата на живота. И великото е не туй, външното, очебийното, шумното, което привлича днес погледите и ангажира интереса на всички, но онова безшумно, невидимо, — онази скрита, но хиляди пъти по-важна действителност, оня тих, безшумен, но истински реален, и носещ трайни, непреходни резултати вътрешен процес — процеса, който невидимо за окото на празното и повърхностно човешко любопитство, става днес в светилището на човешкото съзнание.

Велики слова се пишат днес в книгата на живота! Малцина обаче са тия. които ги виждат. Очите на хората днес са заслепени от бурния поток на външните събития, но те не виждат оная истински велика действителност която става не по бойните фронтове, а в потайните глъбини на човешкото и общочовешкото съзнание.

Единственият истински реален процес е този Единственият истински велик процес е този. Единственият истински смисъл на всички необикновени, извънредни по своята сила и замах днешни събития, е в това, което става в тайниците на човешката душа.

Там, в глъбините на човешкото съзнание, нечуто и невидяно за никого, се извършват истински великите с бития, които ще променят облика на света.

Една велика Победа се подготвя — победа, за която човешкият ум днес няма ни най малката представа, защото е погълнат от ефекта на външното. Една велика промяна, една велика Революция се извършва, безшумно, нечуто и невидяно за никого, и тези промяна, тази революция ще доведе до победата, до надмощието на Божественото в живота на човека и човечеството.

Това, което става днес вътре, то не може да не се изрази, утре, и навън. Всички процеси първом биват вътрешни, а после придобиват и външна форма и проява. Това, което днес става скрито и невидимо, утре ще бъде явно и видимо за всички. Работата, която днес Бог извършва в светилището на човешките души, в глъбините на човешкото съзнание, утре ще бъде подета и приложена в своите естествени външни следствия от милиони човешки души. Души — носители на светлина Души — спасители на своите братя и сестри, потънали в тъмнина, оковани във веригите на заблуждението. Души, проводници на Божията сила, на Божията разумност, на Божието величие. Души — скромни работници за приложението на Божия план на земята.

И Бог се нуждае от своите работници. И Той си има своята армия, съставена от милиони светли души. И Той си има своя Плен, и Той е предвидел всичко необходимо и е дал всички нареждания за подготовката на Генералната офанзива, в която ще възтържествува силата на Добро то, в която ще спечели оръжието на Любовта.

Една велика Победа се подготвя! Това е победата на Бога в съзнанието на човека, в бойното поле между добро то и злото в арената на човешката душа. Това а победата на Любовта над омразата. На светлината над тъмнината. Това е победата на Христа.

*

Днес Божите работници като че ли са разпръснати. Мнозина от тях нито се познават, нито пък се разбират напълно едни с други. Все още те говорят на различни езици. Но всички те са записани в Божествената книга. Имената им са вписани в Божествения списък. И когато дойде часът за Божествената мобилизация, те ще бъдат призовани.

И все пак, търсят се още работници. Нужни са много, много работници. Защото Делото, което Бог днес предприема на земята, няма равно на себе си в досегашната човешка история — то е велико, грандиозно, необхватно. Нужни са всякакъв вид работници, но особено са необходими съзнателни работници чиито вътрешни очи прозират величието, красотата и многообразието на Божия План и чиито дела ще бъдат свещенодействие пред олтара на Божието Дело на земята.

Търсят се работници!

Бог призовава своите хора към дело. Тези, които искат Нему да служат, нека се вслушат в гласа Му:

Цялата земя трябва да бъде обгърната от Любовта!

Тази Любов, тази мощна сила идва от Бога. Но за да може да стопли земята, да се превърне в изобилен живот за всички, тя трябва да премине през трансформатора на човешките сърца. Ако Любовта, която Бог ни изпраща, не бъде възприета от човешките сърца, тя остава непроявена или най-малкото ограничена в своето действие върху живота на хората. Безгранични, необхватни, непонятни за човешкото съзнание и неизмерими с човешки мерки вълни от Божествени сили, от Божествена Любов прииждат безспирно на земята. върху нас, хората. От нас не се иска нищо друго, освен това — да възприемем тези вълни — като се настроим хармонично с тях, да възприемем тази Любов и да я проявим навън.

Не нашата, а Божията сила ще работи. Затова да се не страхуваме от оскудяване. Ние ще бъдем само проводници. Божията сила не може да се изчерпи — тя е безграничен океан. Достатъчно е само да се свържем с нея. и тя ще работи чрез нас. Достатъчно е само да отворим ключа, който свързва нашата душа, нашето съзнание с Великата Божествена Инсталация, с безграничния океан на Божествената Светлина, за да станем и ние източници на светлина.

И какво по-велико благо от това, да станем съработници на Бога? Какво по-велико благо за човека не земята от това — да стане слуга не Божията любов? Какво по-велико благо за нас от това, — да изпълняваме макар и най-скромната служба в божественото предприятие, да сложим макар и една тухла в новостроящото се величествено Божествено здание?

Цялата земя трябва да бъде обгърната от Любовта! Любовта трябва да проникне във всички човешки сърца. Братството и единството трябва да бъдат проявени и приложени. В мощна прегръдка трябва да се слеят всички народи на земята. Простор, свобода и блага да има за всички хора и за всички народи.

И както са необходими отделните хора, отделните личности, които да служат на Бога, да станат носители на Неговата правда, не Неговата Светлина и на Неговата Любов на земята, така са нужни и отделни народи, които колективно, с всичките сили, скрити в тайниците на народния дух, да заработят явно и енергично за осъществяването на Царството на Бога на земята.

Нужни са народи, които да тръгнат по Божествения път. Нужни са народи, които при всяка своя стъпка да се вслушват в Божествения глас. Нужни са народи, които да приложат на дело Христовото учение — да приложат любовта. в своите външни отношения и в своя вътрешен живот.

И, преди всичко, на Бога е нужен поне един единствен народ, който пръв да опита на дело Неговото учение, който пръв да се вслуша в гласа Му, който пръв да приложи Любовта и така да послужи за пример, да поведе след себе си всички други народи по Божествения Път.

Днес, когато светът все още живее в кошмара на заблуждението, днес когато малцина са тия които вярват в силата на Любовта, в огромното болшинство верев само във външната. груба, физическа сила, днес когато сме толкова далеч от истинското изповядване и приложение на учението на Този, с чието име се наричаме, днес е нужен един народ, който да издигне високо знамето на Божествената Любов, знамето на Божествената Правда и Истина, да ги разнесе навсякъде, по всичките кътища на света, да озари цялата земя със светлината на истинското и вечно ново —Любовта!

Днес е нужен един народ, който да стане слуга на Бога — който да стане проводник на Неговата воля, на Неговата светлина, на Неговото учение на земята. Нужен е един народ, който макар едва сега, две хиляди години след Христа, да се опита да приложи Неговото учение. Нужен е един народ, който да се заеме с Божието дело, да заработи за осъществяването на царството Божие на земята.

Кой ще бъде този народ?

Кой ще поеме мисията на Богоизбрания? Кой ще стене първия проводник на Божествените сили на земята? Кой е този народ, който, съзнателно и доброволно, ще поеме на себе си най-великата мисия, каквато някога е давана на някой народ — да стана съучастник на Бога в реализирането на неговия грандиозен План на земята?

Кой е този народ?

Бог отправя своя апел към хората и народите. Всеки е поканен. Никой няма да бъде отхвърлен. За всички име работа. За всички има място.

Но един народ трябва да бъде пръв. Един народ трябва да почне. Един народ трябва да даде пример на другите, за да поведе всички след себе си.

Един избран народ треби да поеме десницата, която днес Бог му предлага — де приеме великата привилегия и великото благо, които не всекиму и не винаги се дават.

Кой е този народ?

Пламен

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Новораждане

(из неделната беседа „Ново раждане“ – 12. VII. 1942 г.)

Съвременните хора са нещастни по единствената причина, че не вярват в това, което е вложено в тях. Те мислят, че като умрат. ще се свърши всичко. Но нима слънцето изчезва, когато се скрие зад хоризонта? И смъртта не е такава, каквато ни се представя. Хората представят смъртта много страшна. Но за смъртта има повод — това е непослушанието на хората.

Когато хората не искат да изпълнят ония закони, които управляват битието, те си създават нещастие. Вземете запример един съвременен цигулар — той изучава свойствата на своята цигулка. За всеки тон има известни позиции. Ако не знае къде да тури пръстите си, той не може да свири. Ние се възхищаваме само от цигулари, които умеят да свирят. Ние се възхищаваме от художници, които умеят да рисуват. Ние се възхищаваме от един скулптор, който вае. Ние се възхищаваме от земеделеца. От какво ли не се възхищаваме ние?

Аз казвам: По-голямо изкуство от това — да люби човек, няма на света. То е най-голямото изкуство. Няма по-голямо изкуство от това, да знаеш да мислиш. Няма по-голямо изкуство от това, па запазиш своята вътрешна свобода. Не обяснявайте свободата такава, каквато я няма по света. Не обяснявайте живота такъв. какъвто не е. Някои питат: Кой е прав? — Който живее добре, той е прав. Който не живее добре, не е прав. Който мисли добре, е учен човек, който не мисли добре, не е учен. Учението с тапия (документ) не се взема. Някой може да вземе десет дипломи, но пак не може да бъде считан за учен. Учен човек е само този, който е роден учен, който естествено се проявява като такъв. Онзи, който не е роден учен, може да има само една външна дресировка на учение. Защото има дресирани хора, както има и дресирани маймуни. Има учени плочи, които свирят от Бетовен, от Бах, от други музиканти, но те свирят само по едно парче, като го повтарят безкрай. В тази плоча, обаче, няма съзнание.

Мощното, силното в света, това е човешката душа, която съзнава. Туй. което не умира, туй. което страда и се радва в страданието. Туй. което се радва и дава радост на другите без да осиромашава. Вие казвате: как е възможно това? — Едно езеро, което дава вода, осиромашава ли? То има притоци. Съвременните хора се страхуват като дадат, да не осиромашеят.

Който дава, забогатява, който не дава, осиромашава. Такъв е законът. То е в съзнанието. И няма по-хубаво нещо в света от това — човек да съзнава.

Ние всички страдаме, защото сме господари, искаме само да заповядваме. На кого ще заповядваме? Ако двама силни хора заповядват, те ще дойдат в стълкновение. Единият иска да заповядва, и другият иска да заповядва. Всички съвременни хора искат да заповядват. Най-първо двама млади, които се обичат, се уважават взаимно. Щом се оженят, и двамата искат да заповядват в къщи, и двамата стават сериозни. Защо са сериозни? Защото искат да заповядват. В света силните заповядват, а слабите трябва да се подчиняват. Ако си силен на физическото поле, ще заповядваш. Но ако си слаб в умственото поле, жена ти ако е по-умна, тя ще заповедна.

Помнете: Слабият никога не може па заповядва нищо повече. Който слугува заповядва. Който заповядва, той се готви за слуга вече Хората умират в света по единствената причина, че искат да заповядват. Хубаво, защо не заповядват на смъртта? Като дойде смъртта, да кажат: Ти знаеш, че аз съм господар, аз ти заповядвам да си вървиш. Човек. който иска де заповядва, нека опита своята сила на смъртта. Ако победи, той е господар. Щом тя го победи. той ще се учи да слугува. Смъртта казва: Щом вие умирате, вие сте слуги, вие не сте господари, вие нямате сила. Казвате: да се поборим. Повлече те смъртта, събори те на земята, казва: какво е твоето господаруване?

След това вие питате: къде е оня свят? Аз ще ви кажа. Как образувате вие вашия свят навън? Във вашия свят вие образувате един вътрешен свят. Оня свят е оня вътрешен свят, който мислите такъв. Туй, което виждате в природата, ви радва. Виждате една микроскопическа страна. Вземете сега един микроскоп, който увеличава десет, сто хиляди пъти, десет, сто милиона пъти. Знаете ли. колко неща ще се открият? Вие казвате: Аз виждам. Какво виждаш? Ти не можеш да виждаш човешката мисъл, ти не можеш да виждаш човешките чувства, даже и човешките постъпки не виждате. Туй. най-възвишеното, което, ние имаме в света. то е нашата мисъл, която е отвлечена. в Божествения свят Там човешките мисли са като черешите, сливите, като плодовете на земята — виждат се. Човешката мисъл е плътна, от нея ангелите си похапват. Ти си като едно дърво, — като дойде един ангел, ще опита мисълта ти сладка ли е. Ако е малко горчива, оставя я. Тия дървета, които са изпратени на земята, са от горчивите, не са от истинските дървета. Те са изпратени тук да ги присаждат, да ги облагородяват и после ще ги пренесат в Божествената градина.

Вие може па кажете: Това вярно ли е? Питам: Туй, в което вие вярвате, вярно ли е? Кои неща са верни? Аз считам в света три неща верни. Вярно е туй, което любовта говори. Вярно е туй, което мъдростта говори. Вярно е туй което истината говори. Другите неща не са верни.

Любов, която говори, носи живот. Живот, който говори, носи радост. Животът сам по себе си трябва да носи радостта. Че животът носи нещастия, причините са съвсем други. — На този живот ние не даваме подходяща храна, не го храним с любов. Съвременният живот е хранен с отровна храна, цялата кръв е покварена, и мислите, и сърцето, всичко е покварено.

Аз гледам, един религиозен човек, говори за Бога, който е Любов, и казва: „Ще бъда ли спасен?“ Той проповядва на другите, че има Господ, а не знае той дали ще бъде спасен или не. Ние мязаме на онзи българин, наречен Стоян, който бил при един свещеник. Свещеникът казва: Стояне, Стояне, на онзи свят като идем, ще скърцаме със зъби. Той му казва: Ти няма какво да се безпокоиш, твоите зъби са опадали, моите са здрави. Който има здрави зъби, може па скърца, на когото зъбите са опадали, не може да скърца. Думите скърцане със зъби трябва да се разбират. Един човек, който не живее добре, скърца със зъби. Зъбите са емблема на човешката добродетел, затова имат бял цвят. Когато на хората падат зъбите, покварени са зъбите. За в бъдеще по-хубави зъби трябва да се дадат.

Вие имате дарби, които трябва да проявите. Един цигулар, който не свири, е престъпник. Един певец, който не пее, е престъпник. Един скулптор, който не вае, е престъпни. Всеки човек, който не работи в света върху своите дарби, е престъпник. Престъпник, във добър смисъл го казвам. Българите имат един обичай, когато детето ходи на четири крака и започва да се изправя; наричат го престъпулник. Майката ще омеси една пита, ще повика съседките, че детето е престъпило. За всяко престъпване правят пита. Трябва да се радваме, когато престъпяме. Радвай се, че излизаш от един затвор и влизаш в света на светлина. Радвай се, че си паднал. Пак стани, господар си. Ако не можеш да станеш, там е лошото. Онова, доброто във вас, което е вложено, то е важно.

Няма по-хубаво нещо от това, човек да живее. Животът е цяла песен, цяла музикална пиеса: Човек, който може да свири, ангелите турят ухото да слушат — когато живота на човека е музика. Живота е много съдържателен. Има много важни неща в живота да се изучават. Много гами има той — по много начини може да се живее. Някои казват. Дотегна ни да живеем. Вие още не сте живели, тепърва трябва да живеете. Досега сте вземали елементарните уроци на свиренето, отсега нататък ще трябва да свирите по-сложните песни, ще трябва да давате концерти. За любовта ще израстете като плодове, круши, ябълки — на пазаря ще ги продавате. Всеки. който вкуси от вашата любов, ще оживее. Някой казва: Говори ми за любовта. Казвам: виж в твоята градина, в градината на твоя ум, в градината на твоето сърце, в градината на твоята душа, влез и виж плодовете узрели ли са. За мен любовта е реално нещо. Тя е най-сладкият плод, тя е най-хубавата вода, която вие можете да вкусите, тя е най-хубавият хляб, който вие може да ядете. Няма нещо в света, което е толкоз красиво и така приятно, както любовта.

Сега ще ви прочета нещо, една събрана мисъл. Това са обяснения:

Роденият отново е човекът, който е роден от любовта, оживял от мъдростта и възкръснал в истината. Той е човекът, който сега излиза от Бога и иде в света, за да покаже силата Божия, за да покаже силата на доброто, силата на правдата, силата на разумността. Те са хората, кои то носят знамето на любовта, това е милосърдието. Те са хората, кои го носят светлината на мъдростта; те са хора та, които отварят очите на слепите, внасят свобода в света; те са хората, които носят живота на безсмъртието.

Прочее, съгради дома си от нишките на любовта, изплети го от нишките на мъдростта, украси го с нишките на истината. Сложи тогаз трапезата в дома си и покани на гости любовта, покани на гости мъдростта, покани на гости истината. Стани, та им послужи, за да се научиш как да живееш. Престани да се тревожиш за малките неща, от които се създават скъпоценни камъни. Престани да се тревожиш за мътната река, от която животът се наторява Престани да се смущаваш от тъмнината, от която животът се ограничава. Тъмнина и светлина, това са приятели на любовта. Знание и невежество това са приятели на мъдростта. Робство и свобода, това са приятели на истината. Тъмнината, това е старият завет, а пък светлината — това е новият завет. Тъмнината, това е нощ, — вечерно време да почиваш. Любовта е ден.

Роденият от плът е човекът на стария завет, а роденият от духа е новият човек, роден от любовта.

Хората, които не са намерили правия път в живота, това са хапливи мухи. Тия хора днес навсякъде хапят и искат така да оправят света, но то е невъзможно.

И всеки човек, който тревожи от хапливите мухи, не може да разбере света. А пък който впряга хапливите мухи да орат земята, —да работят, той е разбрал живота.

Затова казвам: Създай от хапливите мухи говеда, крави, коне. тури им самар, нека да работят, да помагат на живота. Не мисли, какво ще стане с тях, каква е тяхната участ. Нека да работят. По-добре работа, отколкото хапене. По-добре ядене, отколкото ритане, по-добре говорене, отколкото злословене.

Накарай хапливите мухи да пеят. Накаран хапливите мухи да играят като младите моми на хорото и както младите момци до тях. Нека хапливите мухи да станат ученици на добрите хора в света. Нека хапливите мухи да забравят своето недоволство и да се не гордеят, че карат големите волове да бягат по полето, защото, когато слабият гони силния, става смешен. Когато слабият рита силния, краката; му се изкълчват. Когато слабият прави спор със силния, той оглупява.

Не се опитвай да победиш Всесилния.

Не се опитвай да надхитриш разумния. Не се опитвай да ограничиш свободния, защото ще изгубиш това, което имаш.

Стани слуга на любовта. Стани ученик на мъдростта. Стани придворник на истината. По-добре любов, отколкото омраза. По-добре знание, отколкото невежество. По добре свобода, отколкото робство.

Безлюбието го създадоха хапливите мухи. Невежеството го създадоха хапливите мухи. И робството го създадоха хапливите мухи. Какво ти коства да се откажеш от една хаплива муха? Няма по-слаби същества от хапливите мухи, въпреки тяхната привидна сила. Какво те спъва да победиш една хаплива муха? Ти си помислил, че хапливата муха е най-силното същество в света. Това е твоето първо заблуждение, което носиш сега в света.

Има, обаче, един Велик музикант, който дирижира симфонията на живота — на безграничния, никога не прекъсващ се и вечно възраждащ се живот. Той е Бог. Той ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да играят на хоро. Той ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да пеят в хор заедно. Бог ще засвири, и всички хапливи мухи ще дигнат знамето на свободата и ще го разнесат в света.

Прочее, стани и ти началник на хапливите мухи и поведи ги напред като знаменосец. Да пеят и да играят, и да кажат че това е новият живот в света.

Благодарим Ти, Господи, за любовта, която си изпратил в света.

Благодарим Ти, Господи, за мъдростта, която си изпратил в света

Благодарим Ти, Господи, за истината, която си изпратил в света. за да ни въведеш в своя дом на блаженство.

Радвайте се, че имате една душа. която ви прави съучастник в цялата вселена.

Радвайте се. че имате един дух, който ви прави да воювате за истината.

Радвайте се на вашия ум, който мисли за любовта.

Радвайте се на вашето сърце, което възприема всичките Божии блага

Из беседата държана от Учителя

на 12. VII. 1942 год.

София — Изгрев

__________________________________

Ако християните не се вслушат в гласа на Бога, а не изпълнят Неговата воля, земята ще се разтърси така, че коренно ще се измени. Ако съвременните хора не се помирят и не си подадат взаимно ръка, очаква ги такава участ, каквато никой не може да си представи. Ако се помирят, Божието благословение ще дойде върху всички народа — Царството Божие ще се въдвори на земята.

Книги от Учителя

Свещени думи на Учителя

Учителят говори

Живот за цялото

В царството на живата природа 

Високият идеал

Ето човекът

Абсолютната чистота

Закон за единство и общност

Паневритмия, песни на хармоничните движения

Разумният живот

Братски песни

Песни от Учителя

Великият закон

Трите основи на живота

Доставя: книгоиздателство „Братство“ — Севлиево

 

[Ани]

ЗА КАКВО?

За много неща човек може де си зададе въпроса: За какво? Но един от кардиналните, един от най-важните въпроси, който човек трябва да си зададе и на който трябва да отговори ако не за един ден или година, поне в продължение на един земен живот, е въпроса: За какво съм дошъл на земята, каква е моята мисия, предназначение?

Когато човек направи някой предмет, той го прави да го употреби за нещо, да го сложи в работа. И само тогава този предмет добива цена и смисъл, когато влезе в работа, когато го приложи в живота.

Но задал ли си е човек въпроса на въпросите: Защо съм дошъл на земята? И дали великата природа, като е създала човека, не е имала един план, дали тя не го е предназначила за нещо?

Ние виждаме живота проявен в различни форми, а в човека проявен по-съвършено, в по голям мащаб. Той разполага с по-големи възможности, а като разполага с по-големи възможности, той има и повече задължения и отговорности.

Мнозина ще отговорят, че човек е дошъл на земята по силата на някакви слепи закони, по силата на необходимостта, и като така, той има съзнанието в себе си да използва благата, които живота дава, да се удоволства, да се наслаждава на красотата и пр. Но при това разбиране, човек не може да има правилен отговор, защото за него живота е един миг - еднодневка. Това е именно грешката на съвременния материалистически свят.

Най-важният, най-правилният отговор на този кардинален въпрос е. че човек е дошъл на земята не за пръв път да работи и да се учи. Той е дошъл да работи върху себе си, де се развива, да обработва в себе си добродетели, да събуди в сърцето си велика любов, любов към човека — брат, любов към всичко живо, любов към големия и малкия свят. Човек е дошъл да се учи във великото училище на Бога.

И от него, само от него зависи дали ще го свърши с отличен успех и примерно поведение, за да продължи в по горно училище, да отиде в университет.

Учителите в кое и да е училище държат сметка за успеха и поведението на всеки ученик и си държат добра бележка за това. Ръководителите на Великото училище на живо та, видими и невидими, знайни и незнайни за нас, не държат ли сметка за всеки човек, за неговите прояви, за неговото прилежание и неприлежание?

Ума на човека трябва да е буден, неговото разбиране трябва да се разшири, да схване, че той е ученик тук на земята и всичко, което се случва в живота му с уроци, задачи, предметно учение. Така той трябва да разбира живота. Вън от това всичко е ефимерно, преходно, временно. И ако човек не си даде усилие да разреши тая основна задача, която природата, великият учи тел на живота, му задава, той отлага своето развитие, той остава да повтаря класа.

А човек има да свърши не гимназия и университет като земните, той трябва да свърши гимназията и университета на живота и нещо повече. Той трябва да работи върху себе си така, че да се приближава все повече и повече до съвършенството.

За какво е дошъл човек на земята? — Човек е дошъл да учи и работи, да учи в живота и да започне от първата стъпка, от първия урок:

„Аз мога да любя, добър да стана.

Аз мога да обичам, силен да стана.

Любовта и обичта ще ме научат слуга на Бога да стана“.

От тук нататък започва най-великото за човека, от тук той ще поеме великия път нагоре и все нагоре по безкрайната спирала на еволюцията.

Д. Н.

[Ани]

БЕЗМЪЛВНИЯТ АКОРД

Звезден свод. Мълчание Тишина

Безмълвният акорд на тишината

Изпълва моята душа.

Странна музика нашепват небесата.

*

Мълчат поля, гори и планини.

Спят друмища, села и градове.

Една мелодия в душата ми звъни —

Възпява тя лазурни брегове.

*

Тишина Простор. В далечината

Една пътека се белее.

По нея качва се душата

Към светъл мир. По него тя копнее!

*

В душата тишина. Звезди и тишина.

О. светъл миг, пробудил свиден зов

Безмълвния акорд на моята душа

И ритмуса на Вечната любов!

В. С. Недев

[Ани]

ЗОВ

Започвайки с този брой новата петнадесета годишнина на в. Братство, ние се обръщаме към всички наши читатели с молба за непрестанна работа, целяща все по-широкото разпространение на вестника всред нашия народ.

„Братство“ трябва да проникне навсякъде. Колкото и трудно да е това, ний не трябва да преставаме да работим в това направление.

Хората днес, млади и спари, интелигентни и необразовани, се интересуват преди всичко от сензации — от леко и повърхностно четиво, безсъдържателно, дразнещо празното любопитство и низките чувства.

Въпреки това, обаче, всред нашия народ все пак се намират един голям брой мислещи хора, чието съзнание не е хипнотизирано от шума на външното, бързопреходното и които чувстват в себе си силата да се занимават и да работят за нещо непреходно, да работят за един светъл идеал, идеала за царството Божие на земята.

Към тия хора се обръщаме ний и искаме тяхната помощ, тяхното сътрудничество! Не за себе си, — а за славата на Бога! Не за материален интерес — а за великия интерес на царството Божие на земята. Не за временни постижения, а за едно дело, което се корени и ще пребъде в Вечността.

Братя и сестри, от всички кътища на нашата земя, нека се обединим около в. Братство. Нека заработим с удвоени и непреставащи усилия за идващия красив свят на Братството и Любовта.

Нека разпространяваме в. „Братство“, който е вестител на този велик нов свят на Бога, който идва на земята.

Да вярваме и да работим с вяра!

Утрешният ден е денят на Братството и Любовта.

Редакцията

[Ани]

ХИРОМАНТИЯ

(наука за ръката)

Всеки пръст на ръката носи названието на една от планетите и заедно с това приема качествата или свойствата на тия планети.

Показалеца, както е известно, е Юпитер, средният пръст — Сатурн, безименият (четвъртият) — слънце (Аполон), малкият пръст (кутрето) — Меркурий.

Показалеца (Юпитер) е свещен; той е остър само у хора вдъхновени, които инстинктивно обичат да се взират в природата. Ако при това Юпитеровата издигнатина е силно развита, в пръстите равни, то обичта към взирането в природата достига до религиозност, екстаз или до чист мистицизъм.

Острият показалец влияе в същия смисъл и над останалите пръсти, били те квадратни или лопатовидни; но понякога и той се намира под влиянието на останалите пръсти.

Когато формата на показалеца е квадратна, това показва обич към правдата в природата. Той подтиква художника и писателя да схванат вярната страна на живота. Ако при квадратен показалец Юпитеровото възвишение е добре развито, това показва мека и търпелива наклонност към религиозните вярвания.

Показалец в лопатовидна форма се среща много рядко и всякога на мека ръка, което показва краен мистицизъм, голяма подвижност в умствената сфера, а в същото време и на възможни грешки и заблуждения.

Средния пръст (Сатурн) твърде рядко се среща остър. Ако той има остра или смесена форма, показва: безгрижност, лекомислие даже, ако формата му е силно изразена и големия пръст — къс. Ако средният пръст има квадратче форма, това е верен знак на сериозност, която е още по-силна, когато пръста е по дебел в края си; но ако края на пръста е твърде широк, като че ли е подут, означава: намръщеност, мрачни мисли, непреодолим стремеж към смъртта (този знак никога не лъже).

Аполон (Безименият пръст) квадратен означава; положителност в изкуството, обич към правдата, разум в изкуството и живота; ако е на ръка, която принадлежи към третата, т. е. материалната област означава; Обич към богатството.

Аполон остър означава; Талант ръководен от вдъхновението. Ако пък останалите пръсти имат друга форма означава: Повърхностност и дърдорене.

Аполон със смесена форма, в другите пръсти с други форми означава: положителност и търговски способности.

Аполон лопатовиден означава: движение в изкуството, стила и мислите; много актьори имат четвъртият си пръст лопатовиден т. е изкуство в ходенето, говоренето жестикулирането.

Меркурий кутрето означава: способност към мистически науки, кабализъм и религиозни науки. Той също означава; предвидливост, хитрост и природно красноречие

Меркурий квадратен означава; размишление в науката, обич към познанията и издирванията, способност към отвлечените изобретения, логика, способност за ясно изразяване. Той е пръст на професорите, анатомистите, физиолозите, лекарите, и последователните адвокати.

Меркурий лопатовиден означава; движение в науката, подвижно красноречие, способност към механиката или пък близко отношение към науката. С лоши знаци на ръката такъв пръст означало още кражба.

Дължината на пръстите, а също и отделните фаланги указват влияние, тъй щото хора, които са малко наблюдателни, показалците им са кръгли и по-скоро къси. Меланхолиците имат средните си пръст в твърде голям размер. Големината на Аполон съответства на талантите или обичта към богатството. В учените хора Меркурий се среща често на еднаква дължина с Аполон.

Дължината на отделните пръсти също ни дават някои указания.

Показалеца ако е по-дълъг от другите пръсти означава, че в живота ще преобладава религиозността или гордостта.

Ако Сатурн (средният пръст) е по-дълъг, означава; предопределение (Божия съдба).

Аполон — Изкуство или богатство, според показанието на линиите.

Меркурий — Наука или хитрост.

Ако Аполон или Меркурий са по-дълги от Сатурн, означават, че науката и изкуството ще възтържествуват над съдбата.

Дължината на фалангите има също голямо значение.

Първата фаланга означава Божествената област; второто фаланга — отвлечената област; третата фаланга — физическата област. Ако първата фаланга на показалеца е сравнително по-дълга означава: вдъхновение и религиозност.

Ако втората фаланга е по-дълга означава: честолюбие и гордост.

Ако третата фаланга е по-развита и по-дълга означава: Желание за почести със силата на гордостта, и желание да заповядва.

Ако първата фаланга на Сатурн е дълга и широка показва; Намръщеност, суеверие, а ако е много развита показва: Желание за смърт.

Ако втората фаланга е много развита и на пръстите има възли, показва; Голяма или малко способност към земеделие и точни науки, а ако пръстите са равни — наклонност към тайните науки.

Ако третата фаланга е дълга показва: Скъперничество.

Ако първата фаланга на Аполон е по-дълга, показва; благородна страст към изкуствата.

Ако втората фаланга е по-дълга, показва; Логика, разум в изкуството и желание с труд да достигне съвършенство.

Ако третата фаланга е по-дълго показва; Желание да блести, да забогатее, тщеславие и да се показва за нещо.

Ако първата фаланга на Меркурий е по-дълга от втората и третата показва: обич към науката и красноречието.

Ако втората фаланга е по-дълга, показва; промишленост и търговия.

Ако третата фаланга е по-дълга, показва; хитрост, ловкост и лъжливо красноречие.

И тъй, в учените хора първите фаланги биват всякога сравнително по дълги от останалите. В търговиите, механиците и промишлениците вторите фаланги биват по-дълги, а у материалистите третите фаланги са особено развити.

Всички тези значения са понякога още по-силни, ако на пръстите има някакви линии н знаци, което ще видим друг път.

(следва)

А. Дебарол

[Ани]

СЪОБЩЕНИЯ

За абонамента

Занапред абонамента на в. „Братство“ става 40 лв. за година. Принудени сме да направим това малко увеличение, поради общото поскъпване и увеличение на разходите за печат и хартия на вестника. Ние поканваме всички наши абонати да изплатят по възможност в най-скоро време абонамента си, с което много ще ни улеснят. Най-лесното и най-евтино изпращане на суми до редакцията става с вносни бележки, по чековата ни сметка № 2201. Такива бележки прилагаме към настоящия брой вестника, а винаги могат да се получат и от всяка т. п. станция. Суми може да ни изпрашат също така с пощ. запис или в пощенски марки.

Пробни броеве

Този брой на в. „Братство“ излиза в по-голям тираж и от него разпращаме на наши абонати, с молба да ги раздадат на свои познати, като същевременно ги поканят да се абонират за вестника. Всеки наш читател, който желае да помогне за разпространението на вестника, нека поиска вестници, ще му ги изпратим. Тези, които желаят, могат ла ни изпратят адреси на лица, на които да изпратим по 1 — 2 пробни броеве от вестника.

За книжарите, които продават наши издания

В този брой на вестника даваме списък на книжарите в страната, които имат всички или част от нашита издания. За да бъдат поощрени и окуражени тия книжари да разпространяват нашите издания и специално окултната литература, която занапред ние постепенно ще увеличим и разнообразим. умоляваме нашите читатели, на които това е удобно. да търсят в тия книжарници нашите издания, които им трябват. В някои от тия книжарници ще намерите и издания на сп. „Житно зърно“, „Лица и души“ и „Лекуване чрез цветните лъчи“, ,Живот за цялото“ и др. изпратени им също така от нашето книгоиздателство. В всякои от тях ще се намерят дори книги, които са почти напълно изчерпани у нас, като: Човек и Бог, Що е окултизъм, Безсмъртна любов, Наука за дишането и Възпитанието на детето. Търсете нашите издания по книжарниците. — с това вий спестявате труд и разноски, и, същевременно спомагате за създаване навсякъде средища за разпространение на нашата литература.

Каталог

Книгоиздат. „Братство“ издаде през това лято каталог на педагогическа, детска, художествена и др. литература. Изпраща се безплатно при поискване.

Редакцията