8. Воля и съдба

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 8 - мо.

Воля и съдба.

Нека продължим разсъжденията си. Искаме твоя ум да има Божествен критерий за всяко явление в живота, Ученико. Въпроса бе за дявола. Що е тази сила дявола? - Дявола е онзи дух, който предвождаше онази експедиция към центъра на земята. Той е, който подържа геологичното състояние на земните пластове, под които лежат милиарди същества. Той е Духът, който подържа и запасява необходимите припаси за съществуванието на тия същества, които са в центъра на земята. Неговата работа е черна, тежка, трагична. Той подържа силите на изгнанието. Страшна е неговата участ. Той бе изхвърлен с голяма интензивност на земята от Слънцето. И така, той стана военоначалник на тази експедиция към мрачната земя.

Но така поставен въпросът, пита се: коя е онази сила, която е оскърбила и дявала? Кой е този гений, който създаде това състояние на злоба, егоизъм, противоречие в душата на този Дух? Най после, какъв е този замисъл, който е позволил на известни сили да се проявяват в катаклизми, стихии и падения и то пред светлото лице на Слънцето? Въпросът наистина има далечно минало. Той се познава само от великите посветени мъже. Но казваме: великата причина като фактор, безсистемното желание на този Дух. В качеството си на свободен адепт, той изнасили разумния план на Божия Промисъл. Върховната сила от царството на любовта не го ограничи. Напротив, създаде му условия да развие мирова дейност, под пряката защита на слънчевите системи. И той се възвеличи и нарече името си Дявол или магистър на тъмните лъчи! Но трябва ти да знаеш за неговия път. Той е съчетание на милиарди сили. И така, сроден с тия същества в подземните пластове, той понася най-тежката отговорност. Така ограничен, той, виждайки синовете на светлината свободни, синовете на посвещението силни, той възнегодува против Бога. И каза той: „Нима аз не съм син на Слънцето, син на отците на синовете на светлината? Тогава защо аз само да обхождам глъбините на земята, а синовете на светлината да са свободни и живеят в чест и слава?

Ето, Ученико, една от главните причини за големите стихии и големите сътресения по земята. Главният виновник за тези сътресения на този Дух са тези тъмни петна в слънцето. Там в тия петна живеят онези духове на които предстои да организират материалите за създаване на нови планети. Те живееха някога извън слънцето, но някои се върнаха в полето на слънцето и създадоха тази тъмна атмосфера, тези петна; Но защо ли се върнаха в Слънцето? - Те образуваха една зона, тъй наречена „ВАРДЕНИТЕ“, за новото изключение. Благодарение на интензивността на гениалните сили на Духа, те - „ВАРДЕНИТЕ“, ще бъдат препратени в междупланетното пространство, за създаване на Новата планета. Огнището на тази планета е вече запалено. И затова, „ВАРДЕНИТЕ“ се препращат, за да създадат условия за развитие на битовата душа.

И когато животът на тази планета се организира, се оформи и се създаде образът на разумните сили и се разцъфти животът, тогава някои от, синовете на земята ще бъдат препратени, които сега се приготвляват и като Божествени семена ще процъфти красотата по тази планета. Така казваха и пророците: „И тури Господ всяка власт в подножието си и даде власт на синовете на слънцето и те внесоха новия живот в новата планета“. И там ще се създаде една истина - ИСТИНАТА ЗА СИЛИТЕ НА СЛЪНЦЕТО.

Но, сета на въпроса: кой е онзи виновник, който създава ония отрицателни състояния и на дявола? Искаме да имаш трезва логична мисъл. Ние повдигнахме малко завесата за същността на въпроса за дявола и причината. А ти, справи се с дълбоките причини и с колосалноста на Духа. Той е познат на теб като представител на отрицателни сили. И действително, в своя живот той е такъв. Но, знай, трябва подножие, опорна точка, където да стъпят нозете на божествата. Не се гради без материал.

Не се полива без вода. Не се осветява без светлина. Не може да има топлина без огън. Това са велики представители, които имат отношения с живота на земята. Дяволът, този дух, е материала, от който е създадена енергията на тъмните лъчи на земята.

Разбирай ни правилно. Ние ти говорим за онзи дух, или сили, както ги определихме по-рано, организатори за експедицията към центъра на земята и подържат живата там. Общо прието е й от наука и от вътрешни схващания, че всичко в битието е живо, а мястото на смъртта е само известно състояние на материята. Това подразбира, че животът е непреривен, вечен. Само в известни състояния на градующите сили в развитието, стои необяснимата още за човека проблема. Като действителна сила, дяволът, този дух на отрицателните състояния, го считат за виновник. Той е порицан, прокълнат, заточен, откъснат или изолиран от реалния свят на светлите духове. Неговата виновност е голяма. Той не се ограничи в малкото свои дела, но той си позволи да съблазни светлите дъщери на слънцето и да ги направи свои съгражданки в царството на неговата династия в центъра на земята. Не те съветваме да тровиш своите чувства, мисли, дела и се занимаваш със силите на отрицанието, но те съветваме да вземеш достойно своето място в живота. Къде е твоето място в природата? Кой си ти? Какво представляваш като сила или чие представление си? Ето един важен, колосален въпрос за човешкия Дух. Затова, в тези важни състояния, намиращи се в човешката душа, Духът на новото време предупреждава, както синовете на светлината, така и дъщерите на слънцето, да оставят силите на отрицанието да свършат своята работа, като внесат оня божествен елемент на съзнание в душите на човешката раса и по този начин да може да се разкрие същината на човешкия Дух и висшето му представление в битието.

Но ти не се подавай на страничните апели, които са примка, уловка за твоето сърце. Дяволът апелира за състрадание, за милостиво сърце. Той има един изкуствен морал, като казва, да жертваш своя живот за падналите духове в центъра на земята. Голям идеолог е той, голям майстор. Той казва: дай ми най-ценното - то е твоята кръв. С нея аз ще напоя земята и подпочвените духове ще я възприемат и ще се закърмят от твоята доброта и ще ти бъдат признателни, благодарни. Такъв моралист е той. Хитър представител.

А сега Ученико, имай морала на великия представител, на този ангел, който ти разкрива пътя към величието на Бога. Неговият морал е: ИМАЙ БЛАГОУХАНИЕТО НА ЕТЕРНИЯ ДЪХ В ДУШАТА СИ, ИМАЙ ТРЕПЕТА НА СЛЪНЦЕТО В СЪРЦЕТО СИ, ИМАЙ ЗВЕЗДНИЯ БЛЯСЪК В УМА СИ И СЪС СИЛАТА НА СВОЯТА МИСЪЛ ПРЕПРАЩАЙ ЖИЗНЕНАТА СИЛА НА КРЪВТА КЪМ ЦЕНТЪРА НА РАЗУМА В ТОЗИ ОРГАН НА ДИНАМИЧНАТА ПРЕДСТАВА. Значи: мисълта е божествена. Който поднесе в жертва своята кръв в централния орган на висшата радиация на разумната дейност, той ще бъде благоуханието, свещена жертва пред Бога. Духа на пророците казва: „От земята си го направил и земя ще стане“. А духът възлиза пред Бога в Бога. От тук датира и материалистичната идеология. „От пръст си и пръст ще станеш“. Но за теб не е така. „Ти си от Бога излязъл и в Бога ще се влееш“. Не се подавай на остроумието на тия агенти. Те са рожби на този Дух. Сега е важна епоха, затова, защото борбата е силна. Тя е борба между Духа и плътта, борба между слънцето и земята. Затова идеолозите на материализма казват: идеята за слънцето и идеята за неговите психични сили, това са илюзия, хипотеза, неизвестна, абстрактна, отвлечена, недостъпна за човешкия разум. И по право, те не признават разума, защото, той не е достъпен за техния ум.

30 март 1931 г.