10. Усетът на Духа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 10 - то

Усетът на Духа.

Когато гладното дете изплаква своите нужди, тогава майка му го удовлетворява. Така също майката земя даде обещание, че ще откърми една сила в света, която да прояви вечния живот, но тя забрави своята длъжност като такава.

Смъртта, дяволът, вечният живот; тези три сили, които имаме като предмет на размишлението, са главните фактори; изхождащи от света на свръхестественото, бяха причините, които усложниха живота, проявяващ се като резултат и майката скри под гробната плоча роденото. Но дойде ангел Господен и откри надгробната плоча. И така започна отново живота на душата. Започна великият процес между смъртта и вечния живот.

Земята е едно централно ядро, където се прекръстосват силите на свръхестественото със силите на посредственото. Тук се проявява образът на реалното и формата на посредственото. От тия състояния на индивида ти ще определиш Вечността - живота. И тогава ще имаш вярната диаграма на истината. Всеки миг на отстъпление, това са векове изостанали в своето небитие. Казва се: за да има като резултат свръхчовека, изискват се дадени условия. За да. се възстановят сложните композиции на майката земя за свръхестественото, трябва да потекат сили от великото Начало. Какво казват геолозите? Цялата природа е динамика, която се подчинява на един закон в чиито аналии няма свръхестествено, а само механично подчинение на закона на привличането-гравитацията. Тогава, коя е оная магична сила. , която е могла да сглоби разумната тонация на човешкото АЗ? Или, коя е тази сила на сцеплението, на привличането, която е могла да конструира онези душевни заложби в човешкото сърце, уми воля? Коя сила е определила неговата реалност? Няма друга сила в света на живота, която да може да обясни големите причини, освен силите на Духа - Духът, това велико Разумно Начало, което приравнява силите, сплотява ги в едно, обобщава ги с естеството на човека, слива ги в глъбините на неговата централна душа и по този начин бива разкрита развръзката на великия промисъл. Ние те въвеждаме в тая област на мисъл, от която ти ще построиш своето умозрение. Теб те очаква бъдещето и неговите проблеми. Имай ясна представа за психичното състояние на Душата в различните епохи. Разглеждай онези сложни процеси, които се извършват в нейния колектив. Когато имаш резултатите за тия процеси, в твоята мисъл ще настъпят като потоци вълните на Вечния живот. И Тогава, Ученико, затрепти в глъбината на Божествената душа и кажи: „АЗ И ОТЕЦ СМЕ ЕДНО“.

ДУША - ОТЛОМЪК.  ДУША - ИСКРА.  ДУША - ОГНИЩЕ.  Помниш ли това? Имаш ли този свещен случай, когато да се повдигнеш в онзи свят на чудна красота и прелест? Имаш ли случая, когато да си се събудил в трепета на зазоряването, света на светлините? Имаш ли най после случая да се срещнеш с жителите на СЛЪНЧЕВИЯ ГРАД? Бивал ли си облечен с дрехата на вечната младост? Почувствал ли си сладката целувка на светящата дева? Чувал ли си гласа на Бога? Видял ли си очите Му, когато пръскат светящи лъчи?

Ученико, когато се изкачваш по стръмния, дълъг път, имай за цел ВИСОКИЯ ВЬРХ. Там ще имаш пълния душевен покой и ще минеш от небитие към битие. Разбирай с душата си. Казваме покой в такъв смисъл, в чиято глъбина не се допущат никакви външни въздействия, където големите бури не ще развълнуват душевният ти мир.

Укрепявай бреговете на твоя душевен океан. Нека там плуват богините на красотата и се къпят девите на чистотата. Поддържай естеството на твоята мисъл винаги в порядък и бъди готов да бъдеш винаги нейно изявление. Живей винаги в новото за тебе небе, в което няма никакви други светове, защото то не се нуждае от такива. Имай винаги за обект това небе, където нищо се не ражда, небе, което не се създава, няма начало, а края никога няма да дойде.

Какво е това небе? Сила ли е то? - Не е сила. Светлина ли е? - Не е светлина, защото тъмнината не го прониква. Огън ли е? - И огън не е, защото няма свойството да гори. Тогава смърт ли е? - И смърт не е, защото гробницата не може да го обхване. Тогава изливащ живот ли е? - И живот не е, а проява в своята почва - семената на живота. Тогава какво е неговото естество и условните му композиции? Тук се губи понятието за естествено и свръхестествено.

В небитието всичко се отрича. Тогава какво е това, което е естествено? От где води своето начало? От где има своите корени на възрастване, изблик и бит, живот на епохите, на вековете или преди създание мира? Следи мисълта: какво разбираш под - живот преди създаване на Мира, живот на вечността? Вечност, която няма начало и край, Бог - Единния? Като какъв Го схващаш в душата си? Какво съприкосновение има. той с теб? Ще отговориш - когато детето е в утробата на майка си, не може да знае истинското й лице. Но ние казваме: детето в утробата на майка си управлява напътва силите на майка си. Бъди винаги логичен и имай Божествения критерий за нещата. В Божията мисъл е изключено словото - НЕ МОГА, НЕ ЗНАЯ. Ти запитваш; как малката песъчинка може да знае за голямата скала, за нейното минало и свойствения на нея авторитет спрямо песъчинките? Как може дробната част да знае за цялото? Тук става въпрос за нов начин на измерване, а този нов начин на измерване вече го имаш. Тази мярка ти е позната. Вземи този метър и започни своите изучавания, наблюдения и измервания. Мярката е жива, пластична и вярна. ТОВА Е УСЕТА НА ДУХА. Само чрез тази мярка ще имаш истинския образ на нещата. Тогава ще ти се разкрие светът на реалната мисъл. Ще потекат през теб звуците на светлината, но не преходната светлина, която е начало на Битието, светлината на Божествената мисъл, която вечно работи. Вслушай се по дълбоко в гласа на душата си, за да имаш вярното правило за действие. И ние вярваме, че по този начин, ще имай на разположение езика на истината. Ти не си фиктивен, а реалност, строго определена посредством закона на творчеството. Винаги помни, чувствай присъствието на Бога. Ти си пред неговото лице. Той те гледа, гали и радостно те огрява с лъча на Своето око. Той иска, желае, ти да бъдеш като него силен, вечен. Ти, малкия отломък, малкото дете, да диктуваш. Да управляваш големия свят на причините. Ти, малкото дете, което диктуваш още в утробата на майка си, си силен. В теб се крие велика сила. За тази сила майката се жертва, страда. Тя е мъченица. Където и да ходи, тя мисли само за това. Новото, силното, което иде в света на реалността. Нейната мисъл е божествена, защото божествения отломък я занимава.

Сега, ние те питаме: детето в утробата на майка си при какви измерения живее? През коя мярка ще определим възможностите на разумност, които да определят самите факти? Изкажи се, нали си философ? Философията е най-велика наука. Тя е божествена. Ако твоята мисъл е положителна. Ще ни разбереш правилно, ако ли не е, ще се забавят процесите на съзнанието.

Когато така ти говорим ти се чудиш. Ами сега от къде да започна? Ние не се чудим, защото тайната на природата е наше естество. Ние изпълняваме нейния темп и пием от живия й нектар. Ние стоим пред неизвестното със спокойни сили, тъй като то е наше естество. Силата на неизвестното е наше ръководно начало.

Сега, внимавай: ние сме решили да съборим старите прегради в твоя мозък и освободим тия добри работници, които са ограничени от старите догми, вярвания и смъртоносния страх. Искаме да мислиш по Бога, да живееш по неговата Разумна Воля. Кое е същественото, логичното, което определя композициите на живота? Какво разбираш под думата живот или понятието душа? Животът е състояние и трепет, изявление на Божествената мисъл. Той е и функция на душата, а душата е функция - проява на вечността. Ако твоята душа има форма или сфера, има и работа. Ако тя действително представлява понятна красота, израз на Божествената красота, това е само в дейността на живота. Само делата на живота определят разумността на душата. Казано е: „И им вдъхна душа жива”. Подразбира се, че човекът е притежавал душата на смъртта. И затова му се вдъхна Разумна душа, изхождаща от недрата на Бога, от глъбината, на неговия Дух, защото, ако душата нямаше духа, не можеше да се проектира животът във вечността. Затова ние искаме да те освободят от формата на преходността.

Духът кове живота, а душата го проявява. Не разбирай, както невежите водачи подържат, че Духът влиза в душата. Как може това, което е начало да се ограничава от своята дейност? Бащата на нещата, как ще се подчинява на нещата? Ако Духът влиза в душата, то значи да се ограничава. Но ти знай: Духът е безграничен, свободен, вечно трептящ. И като такъв, душата се къпе в този трепет на Духа. Духът е вечно трептящ. Той никога не угасва, защото е огъня на живота. Ако пророците казваха, че Духът угасва, то се разбира, отслабване на вибрациите на душата, тъй като душата не е била в пълно съприкосновение с Божествения Дух. Казва се, че Духът са ограничава. Това подразбираме Духа преустройва, твори вечния храм на душата.

Тук ти Трябва будна мисъл, за да разбереш промисъла на творчеството, защото във вечността на Духа е секрета, дълбочината и разгадката на Битието. Когато влезеш с унисон о тия сили на Духа, ще имаш и волята на вечността. Тя ще те отведе в онази скиня, където се пазят живите скрижали на първичното. А когато се докоснеш до въглена на, Първичното, в твоята душа ще потекат силови вълни. Тогава през силите на твоята воля ще мине духът на творчеството, през силите на твоята мисъл ще мине духът на науката и през силите на твоето сърце ще мине духът на свещеното верую.

Прави разлика между Божествения Дух и Човешкия Дух. Човешкият Дух се ограничава в гънките на душата, а Божествения Дух разгръща и освобождава душевните сили от индивидуалността и подтиква силите на човешкия Дух към творчество и колективност. Човешкият Дух е основа на формата. Той приобщава силите на проявите, а Божествения Дух респектира, одухотворява силите на съчетанието и ги привежда в сферите на безмълвието, в космоса на реалното. Божествения Дух е вечна излъчваща се светлина, но той не е място и състояние, защото неговото място е в безграничната душа, на Бога. Неговото състояние е Върховния Дух на Бога.

Абсолютно ограничение не съществува. Има само състояние на човешкия Дух. Абсолютна форма не съществува, а има само временно състояние на човешката душа. Тя присвоява формата и я освобождава, защото живота във формата е изкупление, ликвидация със силите на смъртта.

И така, животът не е ограничение на душата, а е условие за проява на душата. Казваме проява, в какво? - Проява в творчество, в душата на смъртното. То значи, обезсмъртяване клетката на напрежението.

Явява се тогава въпросът: дали тия сили на напрежението заемат място в Битието или са само състояние във вечността. Тук идваме до онази област на Духа и трябва да кажем: те са онази точка на проекция, от където е започнала безкрайната окръжност на вечността. Там е слънце то, върху което е запален огъня на живота. И така се издигнаха двата стълба на стария и новия живот. И голямата борба е там, не този огън Трябва да гори. Адептите на новия живот непрестанно разнасят пламъците на този огън и осветяват пътя на окръжността, по който Пътуват светлите братя на вечността;

Това е великият проблем за разрешение, Ученико, затова трябва да имаш онази светла Божествена мисъл, през която ще построиш спасителния мост между стария и новия живот или между душата на смъртта и душа та на вечността. Има да разрешаваш два въпроса: Битието на душата и небитието на Духа. Битието на душата разбирай, всичките онези възможности, които са комплекс на душевния живот, са проява на разумни сили, които определят пътя към освобождението на душата. Тя се проявява в собствено Битие. А небитие на Духа разбирай ония сили, независещи от ничия воля; действащи непринудително, пластично, пряко, колективно, защото Бог помисли и Духът всичко направи, без той да се изяви в Битие. Небитието на Духа е великата същина на Бога. Така разбирай и вглъбявай се все повече и повече в небитието на Духа, за да получиш духовно образование й просвета. Ти си проява като душа, а вечност като Дух. Като душа, ти си опорна точка, където може да стъпи Божията нога, а като Дух си отражение на светлия лъч, където Божията Върховна Воля се проектира като необятна мъдрост и светлина.

Като имаш съзнателни постъпки и положителни дела, ще имаш великото равновесие в необятния звезден мир. Ще се водиш от върховното правило, което е вечността. Тогава ще разбереш, че не си игра на някаква сляпа воля или природа, или комбинация на случайна материя; която е под санкцията на механични сили. Бори се в живота, тъй както Отец ти Яков се бори с Бога, за да превъзмогнеш над животинския инстинкт, който се е загнездил в клетката на развитието.

Сега, с кой физиологически център долавяш Божествената мисъл? Ти си бил играчка на собствения си спекулативен ум и си употребил всички не положителни сили за да подцениш психичните духовни сили. Има един психичен център в битието на човека: той е оня орган на съсредоточение, който се намира в гънките на мозъчните корени. Той е подобен на фар, който излъчва при всички случаи на живота мека светлина, затова, пази чиста тази мозъчна система. Нека корените й се вглъбяват все повече в материята на твоята градина, за да се разклони и цъфне магичното дърво на живота, за да имаш достойнството пред ВЕЛИКИЯ ЗАМИСЪЛ.

И така, поддържай светлината на този фар - мозъка с огъня на твоя дух, обновявай всеки ден душата си с любовта на Божия Дух. Казахме - психологически център затова, защото съкровищницата на твоята душа се съхранява и управлява от неговия гений. Втори важен център се намира в гръбначния стълб. Чрез него пътищата на Божествената мисъл се проясняват и човешкия Дух неотклонно следва пътя към целта. Трети важен център е сърцето - жизнения фокус и главното ядро на течащите реки - кръвта из сложната система на този феномен - ЧОВЕКЪТ.

12 Април 1931 г.