20. Гласът на пророка

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 20 - то

Гласът на пророка.

Единственият чист, дълбоко изразителния език на великата природа е езика на пророка. Гласът на пророка е съвкупност на много съзнания, които доминират с тези на висшите същества. Проява на тия съзнания са: наука, изкуства, музика и посвещение, а техния проповедник е гласа на пророка. Пророкът иде да благовести скритата тайна от вековете за човека. Той я прави достояние на трудолюбивите архитекти, който имат способността на творчеството, които държат кормилото на пътуващия всесветски кораб на живота. Чрез това кормило, което е в опитните ръце на тия архитекти - строители, се държи управата на сложния механизъм на природата. Гласът на пророка е Висшия Разум на Великия архитект - Бог. Този разум обзема цялата природа и всички явления в нея. Той подържа енергията в здравите клетки на зидарите на съдбата - зидари на съдбата! Те представляват начало на опитната школа в живота на човека. Зидарство в живота подразбира посвещение в тайните на битието и пряко участие на човешкия Дух в творчеството на адептите. А какво още представлява гласът на Пророка? Дали е само благовестия или само творчество? Каква е онази специфична връзка между творчеството и твореца? Каква е онази идеология на твореца, която е фиксирана в творчеството? Ето тук стои като загадка за човешкия дух, въпроса, за разковничето на великото предназначение на майката природа с нейните разумни агенти - силите на великото знание.

Сега моята цел е, Ученико, да те съпоставя между тази философска дилема - творчество и творец. Бъди зидар да твориш. Какво си ти, който твориш? Ето тайната за самия теб, която е недостъпна за зидарите на индивидуализма, който индивидуализъм в последствие се оформява като научна доктрина на материализма. Материалистическата идеология има в своя мироглед самотворчеството на формата - обекта, който обект, бива спънка на съзнание, което се бори със собствените си сили, за да издигне в резултат духа на свръхсъзнанието. Индивидуализма стъпи върху гъстата материя на материализма и стана пионер между природата и нейната плът или плътта на съдбата - този дух на временната смърт, чието око обхваща само формата като реалност. И днес, тази материалистична идеология, се стреми да възкреси, да одухотвори тази фиктивна реалност, която има миналото като жестока съдба.

Така се издигнаха зидарите на индивидуализма до областта на идеализма и стана пречупване на съзнанието. И се оттеглиха силите на идеализма, а индивидуализма слезе по-близо до областта на реализма и се обособи в лично творчество, в основата на което стъпиха зидарите на материализма и се обособиха като основна почва на материалистическия реализъм.

Но, Ученико, тук е мъдростта и силата на Духа. От плътта на реализма великият Архитект на разумните зидари взе градивните^: материали и създаде нов храм на знанието, ново творчество - изкуство и просветнаха лъчите на нова култура, гдето копнеещите сили на душата вземат живо участие в свещенодействие. И така се откриха нови перспективи на човешкия Дух и новите възможности му позволиха да стъпи върху основите на двете сили - зло и добро и да разбере реалните причини за голямата борба между Духа и плътта. Материализма днес казва: Колкото по-зле, толкова по-добре. Та значи: прави зло, защото в злото ще блаженстваш и ще бленуваш за доброто. Прави зло, защото злото ражда страдания, а страданията носят недоволство, търсене средства простени и непростени за личната свобода. Науката на материализма създава тъмните облаци на нощта и ограничение на свободните сили на човешката душа и спънка на разумната им дейност в полето на великата природа. Това са духове - отрицателни сили, които будят повече интерес за съграждане клетката на плътта, формата на смъртта и правят духа от абстрактното, вечното, идеалното. Материализма е баща на индивидуализма и затова той има прякото влияние на земята, на формите и личността. Материализмът представлява оня елемент на закваса, който е създал фалшивата семка на бурените на живота. Той е сфинкса на голямото почитание и внимание на съвременните идеолози, които създадоха една наука на случайности и горещо й служат и й се покланят, И тази синтетична наука за тях ги заслепи и отвлече от висшите области на Върховния Дух. Материалистите казват: елате всички синове на материалното творчество да завладеем природата, защото тя е личното наше благо. Елате на тази трапеза да ядем и пием и насладим усетите на нашия живот, защото живота ни се състои от съчетание на материални елементи, които са същината на живота ни. Няма душа, няма Дух това е измама на ума. Няма и вярност, която да е била и да пребъде. Всичко е преходно, временно, случайно. Науката на материализма се стреми да унищожи всички ценности, придобити чрез посвещение на духовния ръководител на човечеството.

Говорим ти за материализма, защото той като наука е обаятелен и лесно можеш да попаднеш в неговите дисциплини. Никога до сега не е бил така силен в своите възгледи, както сега. Той е логично построен като наука, като дисциплина в недрата на живота. Защо е така? Защото никога в миналото не е имало такова събудено, интензивно съзнание за висшите духовни прояви и доктрини на Върховния Дух, като днес. Днес съзнателните сили са в по-висша координация в областта на безграничния живот и в организацията на личния.

Говорим ти за материализма като дисциплина в живота, която не почива на здрава основа, защото всяка дисциплина трябва да има за обект - безсмъртното начало, което е основата на всяка реална проява или постижение в живота. Там където липсва вечността на Духа, липсват и основи, които могат да бъдат упорната точка за реално творчество. Затова, Ученико, искаме да те предпазим от тази отрова, която е закваса на отрицателните сили - те са магьосници в своето изкуство и използват дадени моменти и лесно заквасват клетките на човешкото същество. Те са изкусни майстори, защото душевните сили са свързани с плътта и плътта се нуждае от хранителни елементи, за да, подържа жизнеността на физиологическите координации, чрез които се проявяват душевните способности. Именно затова материализмът намира за конкретизиране на своя възглед, като научна дисциплина и казва: Дайте условия на физиологическите функции да се развиват индивидуално, самостойно, да се проявяват като фактори над всяка духовна, психична сила и ги завладеят и впрегнат на работа на материята, защото материята е най-реалното, свещеното, като същина от битието на човека. И само по този път щяло да се възстанови един порядъчен свят на благата, удоволствията и свободата. Това са основните построени мисли на идеолозите на материализма.

Ученико, пътя към реалния живот е път към вечния Бог. Чрез изстъпление ще видиш великата реалност на безсмъртната природа и вечния свят на Духа. Ние ти говорим за дисциплината на материализма, за да ти обърнем вниманието към тази висша област на Върховния Дух. Ти си вече в една духовна опитна Школа, в която изучаваш висшето знание, което подразбира началото на всеки трепет в битието. Ние искаме ти да знаеш за онези първични признаци, които са събудили усетите на твоя Дух. Ти знаеш за онази мистична вълна, която е причина да те изправи на крака, за да тръгнеш към стълбата на посвещението. Ти знаеш извора, кондензираните, инертни сили, които са те заставили да търсиш себе си. Всички върховни фактори на земята, и в пространството са в самия теб; Всички йони, електрони, витамини, въглероди, водороди, радиоактивни сили ще ги разкриеш в твоята рудница, в твоята земя. Но помни гласът на пророка, който вика от върха на твоя дух, който буди жизнен интерес, за стремеж на душата да влезе в по-висши области, да познае себе си, своето първично начало, да влезе в контакт с духовните фактори на другите планети и необятни светове. Това е най-великото разнообразие на стремящия се човешки дух, да търси извора. началото на светлината. Ако мислиш, че със своето ограничено религиозно или индивидуално съзнание ще можеш да познаеш сложността на Бога - никога. Само чрез върховния Дух на светлината се познава промисъла на Бога. Когато се облечеш с истинската дреха на себепознанието, когато затрепти в теб светлия ореол на съзнанието и проблеснеш като мирово око на свръхсъзнанието, тогава ще бъдеш лъч на зарите, зора на новия, ден, на новия свят. Давай предимство на Божия Дух.

Сега на въпроса: човек кондензирана енергия ли е или свободна силова единица? Как схваща своето съзнание? Може ли човек да бъде кондензирана енергия и същевременно да има свободна проява, независим, от законите на кондензацията? - Конкретно на въпроса. Човек е свободна воля. Що е свободна воля? - Творческа воля, независима воля, но в своето начало, строго определена воля. Мисли за този колос - волята и лесно ще ти се очертае идеята за Бога. Воля значи - идеята за Божественото. А кондензирана енергия значи, опорната точка на този лост - волята, която пресъздава световете. Това е онова понятие, което човек може по-ясно да го представи в съзнанието, или най-ясното отношение, което човешките способности могат да имат факти в религиозния живот. Кондензация на енергията се подразбира най-малкото разстояние на силите помежду си. Можеш ли да си представи що значи: най-малко разстояние на енергиите в кондензацията? Ето идеята: отношение на духовете в орбитата на колективната душа с кондензираната енергия, която е функцията в материята и духовния атом. Така слети духовете в орбитата на душата излъчват светлинна енергия, защото само по себе си се разбира, че кондензираната енергия представлява индивидуализиране на духовете в човешкия свят и които могат да излъчват от себе си светлинна енергия. Да се домогнеш до тия състояния, Ученико, за да можеш да откриеш мира на кондензацията, теб ти трябва будно съзнание, чрез което да изследваш съдържанието на формата и трептенията на излъчващата се светлинна енергия. Относителното тегло на кондензацията зависи от степента на сцеплението на етерните клетки. Колко по-силно е сцепление то, по-малко разстоянието между тия етерни клетки, толкова относителното тегло по-голямо. А при този процес вече имаш по-висша градация на духовния атом, който се обособява в динамична волева сила. А що са тия духове в кондензацията? - Това са ония сили, които провидението поставило като съграждащ елемент в стълбовете на великия храм, за великото посвещение на душата, която е под давлението на тази динамична воля. Тук изпъква главната идея на Божественото - че Бог вечно твори, защото неговата същност е творчество. Отношение то на тия същества зависи от прямата връзка на ония сили, които съзнателно създават светилището на посвещението.

Ученико, на теб предстои да преведеш на духовен език цялата материалистическа философия. Ще я обърнеш с главата надолу, за да имаш ясна представа. Днес Духът - върховният дух действа прямо върху волята на човека, волята, която е идеята на Бога - идея безпространствена без време, начало и край. Неразумната воля се определя като слабо сцепление на трептящите клетки на човешкото естество. И така, имай великото подбуждение в душата си за оня огън, онова знание, за великото посвещение за да се домогнеш до деня на великото тържество на твоя дух, който ще влезе в контакт с главните сили на великата идея за Бога. За теб Бог е идея вечна, непостижима идея, но тя е която събужда душевните сили. и ги подтиква към творчество и сила, за да търсят началото на вечността.

И тъй, моето внимание е голямо, Ученико, към теб заради големия копнеж и интерес към посвещение. Ние се радваме на онази красота, която е събудила в душата ти вече истинския разцвет на твоето съзнание, в който мир ще цъфнат цветята на светия живот. Върви напред. Не спъвай Духа, който работи в глъбините на твоята душа. Сега са дни на мистичната мисъл. Школа та на материализма е вече в упадък, защото пътищата за нея са напоени с кръв, а храма й с миазми. Идеолозите на материализма ще осъзнаят своите грешки и ще потърсят вратите на новата школа, на върховния Дух. Ще потърсят свободната творческа воля на Бога. Ще чуят гласът на пророка, който е глас на свобода, творчество и вечност.

22  Ноември 1931 год.