40. Светли души

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 40-то.

Светли души.

И разгърна мъдрецът завесата и видя новия свят - човека. Зарадва се мъдрецът заради първата проява на Божеството. Бог бе скрит в мъдростта. Тя бе бременна и изживяваше трагични дни. Възрадва се мъдрецът заради този нов ден, в който стана проявление на Божеството у човека. Възтържествува душата на мъдреца заради новите постижения на мъдростта при създаването на мировата замисъл. Укрепяваше се човекът във вековната мъдрост. Погледна го мъдрецът, че е влязъл вече в градината на любовта, коленичи пред могъществото на пазителя на мировите богатства и рече: аз Го видях, аз се родих. И видя Бог, че беше добре, но Бог не допусна да се упои човека от мъдростта. Паднаха завесите и горко плака душата му. И извика човекът: „жестока съдба“. Но гняв Божий се изля върху земята заради недоволството. Но укрепваше се Божията любов, когато видя всред градината човека-мъжът. Той се обличаше с дрехата на любовта и светъл ореол осеняваше неговата глава и се готвеше с голям устрем да влезе в новия свят. Силата на любовта разтърси света на човека и той възкликна и рече: „Божия съдба“;

Това е само легенда, драги ученико. Тя съществува само из архивите на миналото. Легендите са дошли от друг свят - от света на светлите души, защото само в един такъв свят се записва всяка проява на промисъла на мъдростта, който изявява началото на битието. Тези легенди се отнасят до човека - мъж, който е имал първия лъч на великата сила на любовта, въпреки големите му страдания в борба с жената. Така се разкрива тайната на духовния живот на жената и мъжа.

Душата се е облякла във физическото тяло и представя нюансите на материята, проявени в трептенията на плътта и проектира своята мисъл в съзнателния свят, като се определя като индивид, който има всичката възможност да съхранява лазура в себе си. Но превъзмогна ли човека всички изпитания в органическия свят? Ние казваме - да, защото органическия свят се издигна пред лицето на Бога посредством мъдреца, който тръгна от света на материята и направи мост между тия два свята и потекоха енергиите от висшите светове. Сега ще кажеш, защо Божеството е било тъй жестоко и не е снело тази завеса между мъдростта и човека? Но, за да бъдеш мъдрец се изисква да притежаваш клетката на неговата душа. За да бъдеш мъдрец, се изисква нужното внимание към Божественото в теб, което никога да не подцениш, защото е начало на твоето АЗ и най после, да имаш мирова воля и да устояваш на големите изкушения, когато ще почувстваш отсъствието на Бога, защото Божието проявление е дело на вековете. Изявил се е Бог, но не се е проявил. Изявлението подразбира любовта на Бога, а проявлението неговата мъдрост. И сега предстои на човека да получи онзи сан на проява и пътят за новото небе ще му бъде отворех и ще види царството на светлите души. Но, защо падна човекът, когато го посети любовта? Нима любовта е тъй жестока? И да бъде като камък на препъване в света на човека? ЛЮБОВ БЕЗ МЪДРОСТ Е СЪБЛАЗЪН. МЪДРОСТ БЕЗ ЛЮБОВ Е ПАДЕНИЕ. Това подразбира действието на закона за деградирането. Под този закон бе поставен и човекът, когато той мина в органическия свят, защото тук са смесени много разнородни енергии и елементи. При комбинацията някои елементи превъзходстват над другите, техните енергии отслабват и индивидуалността им инволюира. Човекът е смешение от много градивни материали, които той в своя колективитет превъзпитава и освобождава. Човек е една силова централна монада и в своята деятелност внася вековните придобивки в душите на тия деградирали същества, които са извън световете на мъдростта и любовта. Човек е същество, което се отъждествило с образа на славата. Човека е съществото, у което Бог никога не се е разочаровал. Всички други същества извън човека, са още не проявени монади, спящи същества, които чакат светлина и топлина от човешката същина. Човекът е първия пионер, който чрез борба геройски е извоювал своята независимост от ноктите на съдбата. Човекът е най-силното същество във вселената, защото носи печата на вечността. В него живее геният, светията и боговете.

И повика Бог човека, защото той бе негова слава. И тръгна човекът-мъдрец по светлия път към царството на светлите души. И падна завесата между мъдростта и любовта. И възвиши се Божественото заради голямата смелост на мъдреца-човек, който записа голямата победа в историята на вековете. И рече му Бог: „Аз съм чист и свят, не се докосвай до мене“. Не се уплаши мъдрецът от Божия протест, но със своята свита той навлезе в царството на светлите души. Големи и страшни са изпишете на ученика, когато срещне строгия поглед на Бога и не се поколебае. Който издържи тези изпити, той минава през царството на живота, бива въведен в царството на светлите духове - от там в царството на Божиите синове. Това не е само теория и хипотеза. Това е същността на човешката душа. Тя знае това. Тя чувства вече зората на близкия ден. Тя се намира пред прага на тия висши институти на мъдростта и любовта. Човек минава много други посвещения - къде съзнателно, къде несъзнателно, но неговия блян е да срещне строгия поглед на Бога. Макар и в гняв Божий, но все пак, той желае това, защото е опитал горчивия сок на рошковите, който е отровил чутките му клетки и се е отвратил от професията да пасе свинете. Бащин дом, майчини обятия, първородство - това са единствения блях на посвещаващия се човек.

Ние ти говорим сега, какво ще бъде и какво трябва да бъде. Но какво е в същност, каква е твоята действителност? Какво съм аз по отношение на теб? Какво си ти по отношение на мене? Каква е истината на мировите отношения? Няма друга истина, освен истината, че аз съм бил миналото, аз съм сега настоящето и аз ще бъда бъдещето. Няма друга истина освен тази, че аз съм всякога, че не е било време, когато сега съм или в бъдеще ще бъда. Това е изключено от съзнанието на мъдреца. Мъдрецът знае, че ходи по пътя на светлината и за него съществува царството на вековете, а под вековете се разбира вечната проява на Божията творческа мисъл. Но, ще кажеш: Бог се е изявил. Това значи вековете. Но в съзнанието на мъдреца това не съществува, защото мъдреца знае, че всякога Е.

Ние ти говорим, какво е мъдрецът, но нашето интимно желание е да знаеш, какво е твоето отношение към мъдреца. Мъдрецът е вечността, а ти си вековете. Мъдрецът е проявата на Бог, а ти си изявлението на Бога. И благодарение на това изявление мъдрецът е стъпил върху твоята същина и имаш вече условията да направиш първата стъпка за царството на Божиите синове през царството на светлите души. Копнежът в теб, това е изявлението на светла душа. Тя те вдъхновява и ръководи, дава ти угощение при себе си като скъп гостенин, дошъл от света на страданията. Който не влезе в света на светлите души, никога няма да има свободата. Който не пие от източниците на тая душа, няма да се спаси ужасите на кармичния свят.

И тъй ученико, вслушвай се в зова на тази светла душа, която ти носи освобождение от тежката съдба и разрешение на всички мъчнотии в живота ти. Слушай този наставник, който ще ти даде първа по рода си диплома, за да те провъзгласят за посвещението и само тогава ще имаш докторат, че ти си ВЕЧНОСТ. Такъв е пътя на душата. Такива са прийомите в . света на светлите души. Защо са светли души? Защото светлината е техния свят. За тях няма тайно, далечно, отвлечено. В света на светлината всичко е открито, знайно, близко. Затова мъдрецът е откърмил този образ на светлината и е проявил красотата. А то значи: той знае, всичко знае и познава дълбоките причини на мировата скръб. Тук и човешката душа е свидетелка, защото и тя иде от света на вечността. Но как ще измериш този неин свят? Кои линии биха очертали границата му? Или, кои математически аксиоми биха изчислили вариациите му? Коя е науката, която би била адепта за разкритие на тази доктрина за този свят на светлите души? Ученико, той е необятен свят, без начало и без край. Страшно е да се определя. И никой не знае от къде иде светлата душа. Необятна е тази душа. Тя е вечност, която още никой не познава. Днес ти се говори за царството на светлите души, защото е края на един век, а всеки преход се зарегистрира с особено изявление на Бога. Всеки век подчертава реалността на този свят на светлите души. Потекоха реки от духовния свят и обновиха силите на изморената душа.

Сега, дали да се приложи онзи метод на строгата божествена справедливост? Когато той надникна през завесата на мъдростта и видя човека да безчинства, разпали се гнева му. Не, сега е ден на ново изявление. Божията милост и дълготърпение ще обновят с лъчите на любовта човешката душа. Днес се проповядва царството на любовта, която иде от царството на светлите души. Тези души изпращат тази висша сила, която идва да прояви Божественото в неговата пълнота.

Сега искаме да опитаме радиацията на твоята мисъл, пламъците на твоите чувства и устрема на твоята воля и така ще бъдеш отведен, запознат с нюансите и трептенията на този свят. Най-искреното ни желание е да имаме онова съчетание на твоята мисъл, което е резултат на твоята култура, която си придобил по пътя на прогреса. Ако някой въпрос по отношение на този свят на светлите души не ти е ясен, проектирай мисълта си във вечността и мъдрецът ще внесе в съзнанието ти елементите на Висшия Разум. Сега имаш всичката възможност да изнасяш всяко невежество на критика. Трябва да се освобождаваш от тия деградирани души, които са стена пред твоя възход. Разбира се и те искат да се освободят, но пътя към посвещението е на чистата душа. Но заради тяхното недоволство и ти не трябва да се въртиш в този омаян кръг. Ако ти знаеш и не искаш да научиш, ти си свободен. По пътя на посвещението се изисква определена индивидуалност. Никой да си не прави илюзия, че може да рухне тази стена чрез други усилия. Сам ще събориш стената или ще направиш отвор, за да можеш свободно да минеш. Още милиони години ще се плаче пред тази стена, но тя е студена, безчувствена. Никога няма да проникне слънчев лъч, Сам ще изградиш своята съдба. От теб зависи твоята свобода. Премахни илюзията, че Бог може да те освободи и тогава, когато си ленив. Освободи се от тази измама, че когато грее светлината за други и тебе ще огрее. Докато не отвориш прозорец, през тази стена студена, никога няма да видиш слънце. Само чрез великото посвещение ще влезеш в света на светлите души. Ще знаеш: Бог никога не забравя и всеки го чака да дойде при него. Дали ще ме разбереш правилно? Но аз зная, че ти си вечност, запален факел, който никога не гасне, защото си над причините. Така говори днес мъдрецът, защото той е под светлото влияние на светящите души. Ние и по-рано ти казахме: ти трябва да знаеш да си служиш с организмите на Духа. Когато организмите на Духа и организмите на душата се съчетаят, тогава се ражда мъдрецът. Тогава, кой е онзи елемент, който е спойката между тия организми? Кое е онова небитие, което е силно да ги слее, да ги срещне и примири? Два свята са те. Душата е рудница, търсена от Духа. Той усилено разкопава тази почва и търси светлинните елементи, той ще се радва заради откритието, което служи за връзка между Духа и душата. Питам сега, кога търси рудокопача? Защо той търси? Ако не беше тази рудница, къде щеше да бъде проявата на Бога? Ако не беше тази съкровищница, как щеше да твори Бог? Бог е творчество и цялата скрита истина стои в това творчество. Тази рудница - душата е материала, чрез който Бог твори.

Казах: зад стената чака душата, да дойде този смел рудничар  да почне да кърти от тази скала и да намери онзи скъпоценен камък, който е основа на битието. Божественото творчество се състои само в имането и знанието. В творчеството имат предимство знанието и богатството. Аз зная, че когато потрябвам на Господа, за да ме тури в своето светилище за почетен съсъд, тогава ще имам всичката възможност да опитам трепета на неговата душа. Въпросът е сега, как човек твори своята съдба? И друг път сме говорили. Всяко знание изхожда от елементите на Духа. Душата съхранява, й Духът оживотворява. Тогава Духът представлява силата, а душата обекта. Духът споява организмите на душата. Духът е онзи авторитет, от който зависи свободата на душата. Знай: душата е скъпоценния камък, който ще украсява винаги светилището на Бога. Душата е велика възможност да се проявят красотата и славата на Бога.

Ти се уплаши от закона на деградацията. Това са условности при които са поставени много замисли за разрешение. Ти казваш: защо когато душата всичко знае е бивала в деградация без да види слънчев лъч. Ако душата не беше в това състояние да е зад стената, нямаше да реши Божеството да сътворява милионите светове. Всички сътворени светове са условия за душата. Непреривно е творчеството на Бога. Там е красотата, там е философията, поезията и живота. Но благодарение на това творчество, душата живее в изблик, във възторг за светлото небе на светящите души, към онова небитие, което е зародиш в нейния усет. Новата философия изисква да се даде възможност на рудокопача - Духа да влезе в глъбините със своя копач и лост и взривни вещества, за да разкърти тази потайна съкровищница на големите богатства. Тогава ще настъпи епохата на проявата.

Ние ти загатнахме за един трети елемент, който е между душата и Духа, като спойка, който е търсен от Духа. Неговата име не се знае, защото, ако му се изяви името, ще се опетни, ограничи, обсеби. А това не може да бъде, защото божеството знае за едно такова проявление в десетия чин ангели, които паднаха в немилост пред Духа. Но сега Бог не ще позволи да се опетни този елемент. Разбирай ни широко. Трябва да слязат ангелите, за да има непреривно творчество у Бога. Ето, ние те освобождаваме да мислиш за греха. Не че ние те освобождаваме, но вечността та освобождава. Логично е, че вечността те освобождава. Никаква друга логика не е в състояние да те класира. Всичко друго ще бъде хипноза, заблуда, тъмнина. Отварям ти едва врата, влез през този праг със смирение и благородство. Не се плаши от посвещенията, защото твоята душа е над тях. Посвещението подразбира творчество в дадени условия. Ако ти сътвориш една микроба, ти създаваш работа на милиарди същества и условия за живот. Влез през тази врата въпреки големите изпитания. Там душата ти ще е най-светла и облечена в дрехата на вечността. Не се плаши, всеки момент, всеки ден или година за теб са съществувание. Изкачвай стъпалата едно по едно, защото те очаква щастие и радост. Когато минеш вратата и стъпиш на първото стъпало, ти не ще бъдеш страхливец, за второто стъпало, но ще стъпиш смело върху него, защото пред теб ще се яви и третото стъпало. Там ще дойде слепота, но от там светлината ти ще съзерцава и ръката на светлината ще те изкачи на четвъртото стъпало. Там е зоната на творчеството и проявлението. Ще проектираш силите на мълчанието, силите на прозорливостта в полето на творчеството. за да извоюваш отнетото ти право да сътвориш нов свят, който да бъде обект на Божественото око. А качиш ли се на петото стъпало, там ще си починеш. Качиш ли се на шестото стъпало, там син Божий ще бъдеш. А дойдеш ли до седмото стъпало, онзи незнаен елемент ще бъдеш. Не се чуди за това. Това са заложби в твоята душа. Ти ги чувстваш й копнееш. Тези три свята са най-съществени за тебе, чрез които ще оформиш своята положителна мисъл. Това са физическият, душевният и света на Върховния Дух,

Друг път ще продължим нашите разсъждения, да дадем възможност най после да се осъзнае душата и я освободим, за да си спомни за голямата си история. Когато душата казала, че всичко знае, един от слънчевите лъчи е казал, че тя всичко не знае. За да докаже това, той ходил из глъбините на битието, обиколил го, върнал се обратно й се уверил, че навсякъде е срещал все душата. Тогава, силите извън слънцето се изсмели и оскърбил се слънчевия лъч, че не оценили неговото самохвалство, че земята само него чака. И дошъл на земята да се пречупи и станали страшни катаклизми, Пламнали огнени пламъци, за да изгорят земята. Но когато горяла земята, топели се всички елементи и в резултат добило се златото и диаманта. Разсърдил се слънчевия лъч, че живота на земята не зависи само от неговия блясък. И помири се слънчевия лъч и падна пред златото и диаманта, за да направи съдружие с тях, че ще ги пази и богато надарява в живота. Изсмя се душата: „кой си ти самохвалко? За мене ли ти грееш, за да стоплиш сърцето и душата?“ Потънал слънчевия лъч в глъбината на душата и се слял в нея.

Ето каква е магическата сила на душата. Тя не се подчинява нито на слънцето, нито на земята. Тя ги съдържа в себе си, тя ги създава.

16 Януари 1933 год.