42. Пътят на посветения

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 42-ро.

Пътят на посветения.

И трепна душата му и отправи поглед далеч в зарите. Вдигна светлата си десница, разгъна папирусите и съсредоточи светещите си очи. на първата страница и написа: и когато бяха събрани в негово име, той застана всред тях, мило ги погледна, сладко ги целуна и кротко им каза: „Мир вам, деца на светлината, рожби на любовта, синове на мъдростта. Ето аз съм между вас в сила и слава идвам от светлата династия на посветените. Имайте моя мир. Не ви давам аз този мир, но този, който ме изпрати между вас, той ми каза това“.

И така е записано в първата страница – „Имайте моя мир“ - това е първото условие За посвещение, като правило в живота на ученика. Правило, което датира още от първите трепети на емоционалния живот. Тогава, когато животът е можал да потече от тази сложна инсталация при новите условия, при новите възможности за вселяване на висшия Дух в глъбините на човешкото „АЗ“ . По това правило започна идеологът - посветен на стръмния път, по който да бе домогне на чудновати резултати, чрез великата мисъл, която е записана в книгата на живота – „МИР ВАМ“.

Мирът не е извоювано щастие или някаква перспектива за висши лични цели. Мирът е първото условие при което Духът е започнал онази висша градация на съзнателния - разумен живот на индивида.

Мир на всички твари, мир на човешката душа. Чрез този мир е започнала симфонията на живота, който се изля от висшето любящо сърце който се прояви от глъбините на великата душа. Това сърце и тази душа бе ХРИСТОС, посветил се чрез тази човешка раса. Не че човешката раса го ражда, не че го създаде, но той се прояви чрез нея и стана първия стълб между Духа и душата. И бликнаха реки от светлина, зазори се новото небе на виделината. И сложи божеството своя печат върху челото на великия посветен и каза: „Този е мой възлюблен син, над който благоволи Духът ми“. Какъв е посветения? Посветеният е израз на онази висша йерархия, от която Божеството отдели от нейния организъм и даде в жертва плодните клетки за създаване на планетния живот на земята. Той се весели, защото пътя му беше посвещение. Посвещение на кого? Има ли нужда светото да се посвещава? Той не познава ли Божественото правило в живота на тази йерархия? – Да, той знае. В него няма две личности. Той е един и ходи по пътя на великата правда и познава дълбокия необятен мир на душевните емоции. Той знае. Той е естество от първичната клетка. - Той е първичен трепет, който е дал първия тон на живота. Лицето на посветения е голяма сложност. Гласът на посветения е глас Божий. Светлината, излъчваща се от неговите очи, е квас от първична виделина, чрез която законът Божий стана явен на човешкия Дух. Неговата дихателна система е бездънен извор на живот, изливащ се под топлите лъчи на слънцето, които лъчи ваят образа на любовта. Посветеният е звено от звездно съчетание. Той е новото небе под което блещят възвишени светове. Той е Планетен, но не господар на планетния живот. Той е слънчев изблик, източник на виделина. Неговия образ е съчетание на красотата. В него няма край, няма. падение на Духа. Влезеш ли като състав на част в неговото небе, ти си вече онази силова планета, която е в трепет и развитие на грамадни сили, които изявяват пълнотата на живота. Това е неговата дихателна система. Но каква е неговата душевна система? Той има душа на първично дихание.

Говорим сега за посвещение, което е обекта на вашето школуване, в което духът има за цел да направи известна тази династия на посветения, защото усилни са времената, преходен е периода на незаконния монарх, защото две изкусни сили са в борба: силите на разума и силите на алчността - двама посветени. В отрицателните сили и посветен в положителните сили! Две науки - наука за тъмните лъчи и наука за светлите лъчи; два мира - мирът на греха и мирът на светия живот! Две школи - школата на мъдростта и школата на заблуждението; две души - душата на истината и душата на лъжата; два деня - денят на вечния изгрев и деня на залеза; два образа - образът на съчетаната красота и образът на разхвърлената плът; две ниви - нивата, която подхранва соковете на доброто дърво и нивата, която изсушава корените; две раздвоени сили - едната събаря, а другата гради! Две воли - едната електрична - подържа огъня на свещта, а другата магнетична - изгаря свещта.

До тук исках да ти дам представа за твоя и обществения живот. Ти така схващаш нещата, но с посветения не е така. В неговата системна душа няма две воли, няма две души, няма два образа, няма залез и изгрев, няма смърт и раждане, няма лъжа и истина, защото той е първичен. Посветеният е вещ учител. Той отваря вратата за божествената любов и красота. Той знае що е писано в следващите страници в книгата на живота.

От тук следва да се знае, защо Духът не разкрива тази велика тайна тъй лесно - тайната за двете души, двете воли, двата фактора, защо най после Духът не отвори вратата за тази тайна и открие тази скрита истина, търсена от човешкия Дух от векове, защо, най после Духът не премахне тази завеса между Бога и човека, за да бъде душата истинолюбива, за да не харчи от своите капитали, от които да създава нови образи, само и само да се домогне до тази бленувана истина и красота.

Казва човекът: защо най после Духът, който е източник на висшите познания, не ни отведе в тази държава на блаженството и ни освободи от хаоса на раздвоението? Защо най после Духът не слее нашето небе, с онова небе на вечната светлина и ни закърми с елементите на висшата мисъл, която е вибрация на Бога? Благодарение на несъзнателния човешки Дух, който е под силата на раздвоението, си е създал мир на дисхармонични порядки и условности. Затова, ти ученико, тури здрави основи на бъдещия миров дом. Нека стълбовете му бъдат от елементите на любовта, а покрива му от елементите на мъдростта. И тогава приюти твоята душа в това жилище на светлината и там ще те посети великия посветен, за да започнете двама заедно работа. Посветеният ще бъде при теб. Ти ще имаш на разположение неговата душа - душата на всемира. Ти ще имаш на разположение неговия дух - духът на всемирното творчество; ти ще имаш неговия образ - ОБРАЗА НА СВЕТЛИ БЪДНИНИ и само тогава ще потекат силите на твоята душа по лицето на свещената Божия земя. Подай ръка на посветения - този твой брат и той ще те отведе във всемирния бащин дом и се наредиш в редовете на еднородните синове. Ще бъдеш първичен, чист, девствен наследник в царството на Бога, член от висшата династия на посветените и твоята святост ще се запише в историческите папируси, които ще бъдат твоята начална дейност по пътя на твоето възлизане,

И така, ще имаш възможностите на свръхестествените сили, които се проявяват в творческа воля. Бъди воля, защото чрез нея се създадоха световете, слънцата и нежните цветя. Бъди воля несъкрушима, защото тя е лоста на творчеството. Само чрез нея ще се укрепяват силите на твоята душа. Бъди воля, защото цялото естество на Бога е воля. Бъди воля, защото твоя Бог е такъв. Волята е извън рамките на законите. Нейният мир е вечна свобода. Волята никъде не е писана, защото тя е, която пише. Тя никъде не е оградена, защото тя съгражда. Тя не е знание, защото тя дава всички условия за знанието. Тя не е мисъл, защото под нейното прямо действие се оформява мисълта. Волята не е душа, но тя е Духа на душата. Волята не е любов, но тя е създала великите светове, където тържествува любовта. Волята не е красота, но тя е съчетание на вълшебния букет на красотата.

Ученико, бъди воля, защото, твоята земя е воля. Бъди воля. защото твоето небе е воля. Бъди воля, защото твоя Бог е воля. Стъпи здраво върху тоя колос - волята и подай своята десница на посветения, който те чака.

Сега ти ще кажеш: Значи всичко е воля? - Не. Ако всичко беше само воля, то се губи силата на всестранния живот.  Животът не е само воля, а всяка една проява символизира една идея. Волята не е идея, но тя диктува на онези сили, които реализират идеята. Що е идея? Що е идеал? Ние и друг път сме ти казвали: идеал е за човешката душа да постигне, да придобие еликсира на красотата. Казано е: когато волята разгъна пелените на младенеца, ангелите запяха; „Свят, Свят Саваот“. С това не искаме да те отвеждаме далеч от реалността, но искаме да проумееш системната градация на волевите сили, защото само чрез тях се постига тържеството но посветения. Христос казва: „Мир ви давам. Моя мир ви оставям!“

Мирът е едно състояние, където душата се осамосъзнава и придобива новото чувство, чрез което разтваря страниците на книгата на живота, от която се запознава добре с този гений - волята. Само чрез този гений се познава свещената история на битието.

Ученико, влез в „светая светих“ на този гений и имай живата вяра, че той ще те отведе в красивия храм на Духа. От там започни с геният на волята, за да вървиш по-лесно по пътя на посветения. Трансформирай лабораториите на умът му и сърцето му, от който институти ще започне да трепти възвишената мисъл на гения. Възлюби го с цялата си душа. Предай нему институтите на твоя Дух. Той ще ги запази във вечността. Извън волята, Духът го няма. Не, че волята е духа. Духът е първия съветник на Бога, облечен с несъкрушимата дреха на волята. Без тази дреха, Духът е в падение. Ученико, внимавай, когато те отвеждаме по стъпалата на посвещението, обличай тази дреха. Укрепявай се. Вземи стоманения щит - правдата, вземи жезъла на мъдростта и тръгни.

Осъзнай Бога, който се е въплътил в твоята душа като предвестник на новия живот.

Когато правиш в достояние словото на другите твои братя, прави това с умение, с мъдрост, за да не се внесе съблазън, от която целия свят страда. Словото, което ти се предава, не ще бъде монопол само за тебе. Ти ще го запишеш в книгата на живота, защото то е една буква от великата наука на Бога. Ще помниш едно: че си служител на върховната воля на Бога. Бъда носител на тази светлина и върви смело от твоята душа към Бога, за да имаш призванието на посветен. Няма друг път. Този е единствения, по който е минал посветения. Желанието на Божеството е да бъдеш съучастник, зидар при съграждането на новата планета. Творчеството е вечност. То няма край.

Вярвай в успеха на тази духовна Школа, защото е подклаждана с огъня на светлите души. Духът твори и никога не ще престане. Никога се не оставай да попадаш под външно влияние. Това, което е вътре в теб, да бъде светло внимание, за Бога и посветения. То е умно съчетано; защото Бог рече и така стана. Пази душата си свята, за да имаш благодатта на Бога.

29 Януари 1933 год.