Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 305

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 305 - год. XV.

Севлиево, 4 април 1943 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Да станеш сутрин рано – С. Калименов

На учителя (стих.) – В. С.

Пролетен спомен – Г. К.

Словото на Учителя. Трите зова. (из неделната беседа – 7 март 1943 г.)

Любимец (стих.) – О. Славчева

Обетована земя (стих.) – О. Славчева

* * * (стих.) – В. В.

Хиромантия. Темпераменти – А. Дебарол

Поляната – Д. Антонова

Из науката и живота. Магията на хормоните – Ив. X. Кръстанов

Пролетният пост – Дим. Станев

[Ани]

ДА СТАНЕШ СУТРИН РАНО

Да станеш сутрин рано и с бодри стъпки да се отправиш вън от града или селото, в което живееш — да се отправиш към природата, която, като нежна майка, те очаква с разтворени обятия.

Да станеш сутрин рано, когато само една, още едва забележима ивица, отделя деня от нощта — когато, в пред-утринния здрач, милионите очи на Бога, безбройните небесни светила, все още гледат над тебе из бездънните глъбини на безкрайността

Да станеш сутрин рано, за да чуеш гласа на Бога който, колкото тихо, толкова и мощно говори направо на твоята душа. Да видиш безграничното величие и безграничната красота на този безграничен свят, който е твой дом във вечността. Да познаеш себе си — едно с Бога, едно с цялата вселена: безсмъртен син на безсмъртния Баща.

Умира човекът — смъртният, преходният, несъвършеният, грешният, слабият човек. Умира суетното, несъщественото, нисшето в тебе, за да заживее истинното, вечното, възвишеното. Замлъква човешкото, за да проговори Божественото: ти сваляш своята суетна, смешна маска, поставена ти от делничността и се чудиш и не можеш да се познаеш — ти ли си, или не си ти?

Душата — и тя има своя празник. Идва нейното време, и тя предявява своите права. Ти, който се мислеше и чувстваше като материя, ти, който се мислеше и чувстваше като син на пръста, ти, който не познаваше и не признаваше своята душа, не познаваше и не признаваше себе си — защото, какво друго си ти, ако не Душа, наследница на вечността — ти сега виждаш, и чувстваш, и разбираш, че Божественият извор в тебе не е пресъхнал, че твоята душа е жива, че ти не си това, което си се мислел досега.

Бог е навсякъде, винаги и във всичко. Навсякъде и винаги ние можем да се приближим към Него, да чуем гласа му, да Го видим в неговите прояви. Навсякъде и винаги ние можем да Го потърсим и помолим за неговата подкрепа.

Обаче ние не винаги, не във всяко време се чувстваме еднакво силни да направим това. Не винаги и не с еднаква сила ние чуваме гласа на нашата душа. Не винаги и не в еднаква степен ние сме способни да отправим взор към вечното, реалното, истинното и да отклоним, макар и само временно, вниманието си от преходното: това, което утрото може да ни даде, в другите часове на деня ние не можем да го получим.

Легни си вечерта навреме с мисълта — да станеш сутринта рано. Един глас ще те събуди преди още предутринния здрач да е разкъсан напълно от огнените стрели на зората. — „Стани!“ - ще ти каже той. и ще замлъкне преди още да си отворил очи. Друг глас, обаче, ще се опита да те разколебае по всички възможни начини. Първом ще ти пошепне, че още е много рано, като ще се постарае отново да те приспи. Ще ти каже, че времето не е хубаво, че си изморен, — „Подремни си още малко!“ А ако не успее в това, ще се опита да те задържи колкото се може повече на леглото. Ще отклони вниманието ти от мисълта, че трябва да станеш: ще иска да те занимава с цяла редица мисли, които съвсем не са навременни и чиято единствена цел е да те задържат на леглото, докато отминат свещените минути на пукването на зората…

Но ти не трябва да отстъпваш пред изкушението. Със смел жест ти трябва да се отърсиш от хипнозата, която се сили да те овладее. И със съсредоточена воля, с бодър глас, разкъсал мрежата, която се плетеше над тебе, кажи на този глас, който иска да те задържи в леглото: „Хей, приятелю я хайде да се разходиш с мене навън. Въздухът е чист и приятен като най-вкусно мляко. Излез да се разходиш навън!“. . .

Ти скачаш бодро от леглото и виждаш, че умората, сънливостта и лошото време са били само призрачни вериги, които изчезват, разтопява г се при първото по-мощно усилие на волята ти. Затихва гласът на изкушението, потъва в дън земя изкусителят.

Ти си вече навън и гърдите жадно поемат пресния въздух. Кръстосали мечове, там на изток, тъмнината и светлината се борят в отчаяна схватка за крайно надмощие. И знае се, кому принадлежи победата.

В утринната дрезгавина, пред твоя взор се очертава все още тъмния силует на Върха. Той те зове. Той те вика при себе си: „Ела! Реки от чисто злато тук текат, в които ще се изкъпе душата ти, за да се превърне сама в злато, в бисер, в нетленна скъпоценност. Животът на живота ти извира тук — ела да пиеш и се обновиш Жива вода извира тук — ела да пиеш, за да не ожаднееш никога веч . . .

Да станеш сутрин рано и с бодри стъпки и с жадна душа да се отправиш към океана на безграничните божии блага, да се отправиш натам, гдето Бог щедро раздава истинските скъпоценности на живота, това значи да пиеш с пълни шепи из Божествения извор, това значи да дадеш истинска храна на душата си.

Защо да говорим за човешкото изкуство? Защо да превъзнасяме човешките дела, които каквито и ла са те, са все пак слаби, бледи и жалки, и не търпят никакво сравнение с делата на Бога? И за каква красота, изобщо, ние можем да говорим, ако не сме способни да видим и да почувстваме с душите си красотата на красотите, великата Божествена красота на слънчевия изгрев?

Да се възхищаваме от творенията на велики художници, скулптори, поети и музиканти! — Колко малко, колко нищожно е това в сравнение с великото, всестранно, неземно чувство, което изпитва човешката душа в минутите на ранното утро пред великото Божествено творение, пред безсмъртната симфония, пред великото свещенодействие и тайнство на слънчевия изгрев.

Нима може да съществува правил но възпитание и самовъзпитание, за децата, за юноши и за възрастните, без помощта на този велик фактор за облагородяването и повдигането на човешката душа? Нима може да се мисли за някаква истинска нова култура, която да не е неразривно свързана с използването на великите блага, които ранното утро дава на човешката душа, и на човешкото тяло, на целокупното човешко същество. Нима великата школа на Питагора следваше някакъв мираж, когато неговите ученици посрещаха в ранни зори изгрева на слънцето и черпеха с пълни шепи любов, мъдрост и истина, чиято светли на няма никога да загасне?

Нещата, за които говорим и за които теоретизираме, нещата, които доказваме или отхвърляме, трябва да бъдат опитани. Само живият, непосредствен, нееднократен, настойчив опит може да разреши въпроса. Не един път и не два пъти, а много пъти, редовно вие трябва да отидете на изгрев в ранните часове на утрото, особено през месеците на пролетта, за да можете да прецените вярно и да изпитате реално това, което казахме тук. — Но ние не сме казали почти нищо, ние не сме обрисували нито една милионна част от величието на това, за което говорим. Това което е, това, което представлява сам по себе си, и това, което е за вас слънчевия изгрев, не може да се опише с никакви думи, с никакви израз ни човешки средства. Ние сме безсилни да го изразим. Заставайки направо пред Божественото, нам се налага и ние не можем да постъпим другояче, освен да замълчим.

Но ние можем да го опитаме. Ние можем да го изживеем. Ние сами можем да вкусим в пълна мера Божиите блага.

Да станеш сутрин рано и с отворена душа да впиеше жадни устни в Божествения извор на живота.

Да станеш сутрин рано...

С. Калименов

[Ани]

НА УЧИТЕЛЯ

Из дън-дълбините на твоята тайна,

Ти идеш, от века жадуван, сред нас.

Ти идеш със чара на обич безкрайна,

облечен с Божествена сила и власт.

*

Ти властно покити и глухо прозвънна

строшения жезъл на чер властелин.

а Твоето Слово в душите покълва,

и трепка кат’ярко обагрен рубин

*

Вред, дето поминеш, въздишките стихват —

в надежда и вяра душите трептят;

вред, дето поминеш, затворите рухват —

разбити окови след Тебе кънтят.

*

През буря и тътен Ти смело ни водиш —

ний хор сме, кой с химии победни звучи

Днес между множество земни народи,

теб следват свободни и светли души.

*

Високо издигнат, сред мрака сияеш,

сред призраци хищни проправяш ни път.

Вървиш и за крясъци злобни нехаеш —

те светлото шествие веч няма да спрат!

*

Вървиш и с Божествен импулс вдъхновяваш

творците безбройни на Новия Свят,

и със струя — Живителен сок — оросяваш

посятото зрънце и нежния цвят!

В. С.

[Ани]

ПРОЛЕТЕН СПОМЕН

Роди се хубав пролетен ден. Слънцето изплува из морските води и спусна светлинен стълб всред тях, по които заслизаха безброй разноцветни лъчи, оцветявайки с нежни багри и отражения цялата околност. Птички песнопойки литват из небето чуруликайки чудни звуци и фрази, откъслеци от песните на любовта — на вечната любов, която вечно твори.

Земята, усетила първите стъпки на пролетта, открива широката си гръд, изпълнена с младост и сила, жадуваща слънцето да я целуне, да я стопли, да я оплоди, та живот да даде И ето, тук синичко цветенце те поглежда, там в цъфнала фиданка, ветрецът я нещо нарежда, а насреща сочни ниви зеленеят. Две бели облачета, като две влюбени души се движат близо до северния хоризонт. И сякаш разорали, че някой ги поглежда, току се скриха зад далечните високи върхове — братя на Белия връх, където съм дошъл от ранно утро.

Хубав е Белия връх! . . . Издига се с особена осанка над околните хълмове и равнини и им е закрилник през време на бури и беди. Красиво е той през всяко време и хубави гледки се откриват пред него. Да бъдеш на някакъв хубав връх през ясен пролетен ден, да можеш свободно да дишаш опреснения и изпълнен с пролетен аромат въздух, да възприемаш направо слънчевата енергия и да гледаш картини, композирани от Великия Майстор, е наистина неоценимо богатство.

Жадните слънчеви лъчи изпиха росните капки на тревите и цветята и сутринната хладина се превърна в приятна топлина. Всичко живо заизлиза навън да се радва на пролетта. Два орли са кацнали на срещната канара, споглеждат се като да решават нещо важно. Пеперуди в бели и пъстри дрехи се гонят от храст на храст, а наблизо костенурка, облечена вечно в своята броня, е тръгнала кой знае къде . . . Интересна е природата. Интересни са безбройните форми, чрез, които живота се проявява. Като ги изучава старателно, човек добива познания, добива нова светлина и вижда онази вътрешна връзка, която го свързва с всички същества и го прави да им бъде близък и защитник.

Пладне минава. Поседнал съм до големите камъни и препрочитам една от книгите на любовта. Какви хубави и светли мисли изобилстват в тях! Те са като сочни плодове, родени и отгледани в градината на любовта, които като ги приемеш, дават ти живот, сила, знание. Изведнъж духна особен бърз ветрец, като да беше някакъв сигнал. Ставам и поглеждам наоколо. На север бели и черни облаци се събират, подреждат се да тръгват. Зад тях се чуваше глухо тътнене. Разбрах сигнала. Птиците с особен звук се викаха и отлитаха към близката гора. Мушиците и пеперудките се подслониха под листата на растенията. Някои цветенца прибраха венечните си листца, за да запазят плода си който ще продължи утре рода им. Потъмня небето. Буря идеше. Преди малко природата се усмихваше, а сега сърдито гледа и внушава на обитателите си да търсят убежища.

Прибрах раницата си и тръгнах към овчарската колиба. В това време силна светкавица проблесна по цялото небе, последвана от мощен гръм, който прозвуча като многотонен акорд. Облаците пристигнаха и закриха целия връх. Аз затичах, но не изминал 50 крачки един глас ми извика: „От кого бягаш“?! . . Стъписах се, позавъртях се и казах: „от бурята“ и пак закрачих на долу. Но гласа извика: „Върни се дето беше, овчарската колиба не ще те спаси“. Колебание смути ума ми, но сърцето обърна кормилото и аз поех нагоре. Силен вятър ме блъскаше безмилостно, едри капки дъжд ме шибаха по лицето, огнени светкавици се забиваха в земята, гръмотевици трещяха, а аз вървях, приличащ на Шекспировия крал Лир. Стигнах до големите камъни, сгуших се до тях и млъкнах като дете, намерило убежище в майчин скут. Мълчах! . . .

Невидима ръка показваше във вътрешния ми взор картини от миналото в които виждах себе си в различни роли и положения и разбрах, че винаги тази невидима сила, чийто глас ме върна преди малко, ме е ръководила все към добро. Поисках да извикам от разкаяние за прошка, но сълзи бликнаха и като порой текнаха от очите ми.

Вятърът разпръсна облаците. Светкавиците, гръмотевиците и дъжда престанаха. Над Белия връх се откри чисто небе, през което се показа слънцето все така величествено и огря окъпаната шир. Пак запяха птичките, пак захвъркаха пеперудките. Непринудено се изправих на крака. Обърнах погледа си нагоре, който срещна седмоцветната дъга — завета Господен, изписан по цялото небе. Стана ми мило, леко, радостно. Сърцето ми се изпълни с чувства на смирение, признателност, благодарност. Дълго стоях така и не смеех да мръдна, за да мога да слушам песента, която невидим хор пееше някъде в глъбините, а устните ми шепнеха словата: „Духът Божий, Духът Вечний, Духът Святий, кой пълни сърца ни със любов“.

Г. К.

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Трите зова

(из неделната беседа „Трите зова“ – 7. III. 1943 г.)

Големите трудности, които хората изпитват, седят в самите тях. Мъчно може да се угоди на човека. Няма друго същество толкова взискателно, колкото човека — с нищо не може да му се угоди. Все ще се намери нещо, от което да е недоволен. Ако е сиромах, пита защо е сиромах. Да си сиромах е в реда на нещата. Питате: Какво прегрешение направих , че Господ ме е направил така? — Никакво прегрешение не е, на почивка си. Ако си богат, ти си натоварен кон, почивал си, натоварили са те. Кога ще те разтоварят, не зная. Чудни са хората, особено младите, искат да знаят какво ще бъде за в бъдеще. Старият знае, казва: тя нашата се свърши. Младият пита как ще се свърши една работа.

Аз в живота си два пъти имам нещо, за което съжалявам, че съм го казал. Първото беше на един мой приятел — Д-р Миркович. Той искаше да знае кога ще умре. Определих му деня и годината. Като му казах, като че го попарих с вряла вода. И умря точно когато му казах, замина за другия свят. Другият случай беше на 1914 година. Един ден беше дошла една млада дама и хлопа. Казва: Нещо много сериозно имам да ви питам. Казвам й: Нямам никакво време сега. Като нямам време, аз зная, че ще ме пита нещо, дето нито в нейна работа влиза, нито в моята. Тя, обаче, настоява: „Моля пет минути само, да определиш, понеже туй решава съдбата ми“. Щом е за съдбата й, приех я. Тя ме пита: Кажи ми, ще бъда ли щастлива? Гледах, гледах, казвам й: Ти има да живееш още само две години. Има една много малка възможност да останеш на земята. Случва се на десет хиляди веднъж. Може да ти се случи. Вземи Евангелието да го четеш. След две години ще отидеш на другия свят. Определено е. Ще похлопа ангела. А ако те оставят, ела да ми кажеш. И до сега тя още не е дошла.

Казвам: що ми трябваше да й кажа, че след две години ще замине. Можеше да й кажа, че нищо не зная. На Д-р Миркович казах: по-добре е човек да не знае, то е най-хубаво. Невежеството в такива случаи е за предпочитане пред знанието. Да знаеш кога ще те обесят, да знаеш кога ще се удавиш, да знаеш кога ще си счупиш крака, да знаеш кога ще си пукнеш главата, да знаеш кога ще си счупиш кръста, да знаеш кога жена ти ще умре, или кога децата ти ще умрат, това е едната страна па нещата. Но има и нещо друго, и което е по-важно: да знаеш защо именно става това.

Сега вие говорите за противоречията в живота. Една овца живее в една местност дето има хищници и пита: каква ще-бъде моята съдба. Казвам: след година твоя другар ще го опапат, след две години децата ти ще опапат, най после и тебе ще опапат и ще се свърши. Казва: друго няма ли? За сега туй е съдбата. При сегашните условия тъй е. Туй е в един неуреден свят. Това е светът на безлюбие, то е светът на нещастие, на големите противоречия, големите контрасти. Този свят на нещастие, е щастие за вълците

Сега някой може да пита за що е така. Има си, може би, някаква причина. Казва: Защо вълкът трябва да изяде овцата? Не зная. Аз питам: защо трябва да пиеш вода, като си жаден? Тази вода ти не можеш да задържиш, тя като влезе в тебе, пак ще излезе. Но нейното влизане ще причини утолявано на жаждата. Като приемеш хляб, всичко няма да задържиш — голяма част от туй, което си ял ще излезе, ще си замине, и само една малка част ще остане у тебе.

Когато един човек се занимава с взривни вещества, или пък, както има много химици, които се занимават с отрови, животът им всякога виси на косъм. Някой акробат играе на някое въже. Случило се на един такъв акробат, че го ангажират за пожарникар и трябвало по едно въже от едната улица да ми не на другата, да помага за гасенето на един пожар, обаче, като се качил на въжето, объркало се това въже, то било високо над земята 30 — 40 метра, той се подхлъзнал, но успял да се хване с ръцете и краката за въжето. Притекли се на помощ, турили стълби, да може да го стигнат и след като слязъл попитали го какво е било неговото чувство горе на въжето. Какво мислеше горе на въжето? Той казва: Мислех, че всичко се свършва. Мислех, че ще падна на земята и ще се пръсна като яйце. Друго нещо? — Не мислех нищо друго, а мислех, че като яйце ще се разчупя. Благодаря, че не паднах, не си счупих главата. Отсега нататък напускам този занаят и не искам да вървя по такова нагънато въже.

Ние в живота вървим по такова въже. Казваме: Защо животът е така създаден? Не е така създаден. Сега някои от вас живеете в закона на любовта и пак търсите любовта. Други живеят извън любовта и пак я търсят. И онези, които са в нея, и които са извън нея, все нея търсят. Защо търсят любовта? Много естествено, ние търсим хляба, защото този хляб ще ни даде нещо. Любовта придава нещо на живота, една необходимост е. Безлюбието носи всички нещастия, които съществуват. В безлюбиего няма какво да търсиш.

Лошите мисли в хората са паразити, лошите чувства в хората също са паразити. Тия паразити са от разни степени. Някой от тях са доста умни. Цялото сегашно човечество е потънало в такива паразити, въшлясали са съвременните хора.

Хората още не са приложили любовта. Любовта е едно състояние, което задоволява целокупния живот. Любов наричаме туй, което в даден момент задоволява всичките нужди на човека и не оставя, никакви противоречия. То е любов. То е едно Божествено състояние. Тия състояния у нас рядко идват. Ако дойде Божественото състояние, ние се разширяваме, понеже Бог идва. Мен ми разправяше един американец. Дошла Камила Русо и свирила „Съня на живота“. Той казва: в дадения момент бях готов да се примиря с целия свят и да си раздам имането, а като напуснах концерта, като излязох от залата, тия желания изчезнаха.

Казах си: не съм готов да раздам всичко, не съм толкова глупав. Докато ми свиреше „Съня на живота“, казвах: не ми трябва повече от това. Като престана музиката, полека лека се изгуби туй състояние и останах със старото.

Като дойде Божествената музика, готови сме всичко да дадем, но като излезем от концертната зала казваме пак старото. Туй обаче няма вечно да бъде така. Една гъсеница е определена да бъде за известно време гъсеница. Човек във вечността е определен за нещо велико. Понеже е минал през всичките етапи, ще мине всичко това, което е определено. Той ще мине през шлифовките като който е излязъл из утробата на Земята, ще го шлифоват, за да стане диамант, да пречупва светлината. Ако не мине, не придобива цена. Ако не мине през тия шлифовки, той не придобива цена. Някои искат да бъдат диаманти, без да минат през тия шлифовки.

Всички изпитания, които имате, не са нищо друго, освен приготовления на онези плоскости, за да станете диамант, или да разбирате смисъла на вътрешния живот.

Мнозина си позволяват да казват, че познавали Бога. Вечната любов е непозната. Ние само отчасти можем да познаем Бога. Ние не можем да обхванем вечността в нейната целокупност. От това гледище, никой никога не е видял Бога. От любовта, която отчасти прониква в някоя душа, можем да имаме известна представа за Бога какъв е. Ние трябва да проучваме тия контрасти. Понякога ние имаме известни понятия, които ни измъчват. Ние вземаме нашето състояние, нашата грубост. и казваме, че Господ е като нас. Някой път мислим, защо Господ е допуснал злото в света. Злото е една приятност, едно развлечение за Бога. Нашето зло за Бога не е зло. Когато онзи кит погълнал Йона, кой го бягаше от Бога, Господ казва на кита: слушай, аз ще ти пратя един ученик, да му дадеш един урок, но много няма да го биеш. Само за два–три вечери ще му дадеш един урок, да види какво е преподаване. Йон се моли в кита и видя, че от лошо по-лошо има. Тогава Господ казва на кита: изплюй го навън.

Смъртта какво е? Това е влизането в утробата на кита. Който не слуша Господа, ще влезе вътре в кита. Който го слуша, ще се изпари нагоре. Който не слуша, като вода ще се потъне в земята, да се пречисти. Сега аз ви привеждам тия контрасти, докато дойдем до положението да разберем, в какво седи живота. Всички същества, които съществуват, от най-малките до най-големите, искат да живеят. Всяко дърво, колкото и малко да е, има идея, иска да живее. Една птичка иска да бъде щастлива. Ние по някой път минаваме и ставаме причина да произведем своето нещастие. Една птичка пие. Ти минаваш и хвърлиш камък, подплашиш я. С това ти създаваш своето нещастие. Утре ще мине някой край теб, ще хвърли камък и ще наруши твоето щастие. Минаваш през гората, откъснеш лист — с това ти създаваш своето нещастие. Отчупиш един клон — ти създаваш своето не щастие. Минеш през една река, размътиш водата, ти създаваш своето нещастие. Като размътиш реката и тебе ще размътят, откъснеш лист, и от тебе ще откъснат. Каквото мислиш, ще ти дойде.

Хората мислят, че всичко имат право де направят, а на тях не може да се направи. Мнозина искат да им се докаже научно. Има неща, които аз мога да ги докажа, а също и да докажа кое кога ще стане. Казвам: непременно слънцето ще изгрее. Казвам: тази вечер слънцето ще залезе и залязва. Непременно зимата ще дойде и сняг ще има. И това става. Казвам: ще има 20-30-40-50 градуса студ и става. Не че аз го правя, предсказвам нещата. Казвам: има неща в природата, които стават, и ние можем да констатираме, че ще станат. Има неща, които не са в реда да станат. — Можем да предсказваме, че ще станат, но нищо не става; например, видя някой просяк и казвам: ти след година ще станеш цар. Каква вероятност има след година просякът да стане цар? В историята има само един такъв пример. Един китайски мъдрец, много беден човек, се оженил за една красива китайка. Той бил много добър, но и тя била много взискателна. Един ден тя идва при него и му казва: Намъчих се с тебе. Позволи ми да си намеря някой друг, с когото да мога да живея. Нали ти си философ? Той й отговаря: Намери си някой друг щом ще можеш с него да живееш по-добре. Тя намерила един богат търговец и напуснала философа, за да заживее с него. След година Китай се намира в трудно положение и вика този мъдрец да оправи държавата. По такъв начин той става император. Тогава жена му, която го напуснала, идва при него и му казва: не може ли да живеем пак наедно? Той казал: може, може, как не. Той бил умен философ. Взел нектар, че го излял на земята. Казва й: събери този нектар така чист, както беше. Ако можеш да го направиш, можем да живеем наедно.

Вие когато живеете с любовта сте като тази китайка. Понеже не е дошло щастието, искате да намерите по-щастлив. Аз обаче ви казвам: не напущайте любовта. Там е погрешката на мъжете и на жените. Те напускат Бога. Защо да вярваме, казват те, когато виждаме какъв свят е направило това същество — страдания, бият се хората. По-добре да не разчитаме на Него, а да си наредим работите, както ние знаем. Обаче после, когато ходът на нещата се обърне, ние искаме да го потърсим. Но не мислете, че тъй, както е било в старите времена, ще можете да го склоните, като му носите масълце, агънца, като коленичите пред него. Има само три неща, на които Бог отговаря, на нищо друго. Той отговаря на зова на любовта, той отговаря на зова на мъдростта, той отговаря на зова на истината. Вън  от това на всичко друго не отговаря. Ако в душата ти има зова на любовта, ако в душата ти има зова на мъдростта, ако в душата ти има зова на истината, Бог се вслушва в тях. Иначе, може цялата вечност да крякаш, няма да те чуе. За да те послуша Господ, трябва ла имаш тоз зов.

Ти минаваш. и виждаш, че една мравка се дави във водата. Тя има този зов, вика към тебе, но ти си казваш: с мравката ли ще се занимавам? Аз имам велика идея в ума си, нека се дави мравката, нямам време да се занимавам с нея. Така ти загубваш едно условие, при което Бог може да ти помогне. Помогни на мравката. Това е проява на любов а дадения случай; някой паяк хванал някоя муха, ти чуваш гласа й. Тя се моли. Казваш: с муха ли ще се занимавам? Спри се, кажи на паяка: ти нямаш право в мое присъствие да я давиш. Така ти ще се избавиш от едно зло. Ако помогнеш на тази муха, и на тебе Господ ще помогне. Ако не й помогнеш, и на тебе няма да помогне. Ти минаваш покрай пътя Някое зрънце паднало на земята, казва ти: моля, посади ме някъде. Казваш: с такива зрънца не се занимавам, нека си вървя по пътя. Не, вземи туй зрънце и го посей. Ти срещнеш някоя костилка някъде и я ритнеш. А тя ти ги казва: не ме ритай, посей ме някъде.

Не само ние, съвременните хора, но и от панти века хората презират онзи любовен акт, който човек трябва да изрази, онзи разумен акт, който човек трябва да изрази и онзи акт на истината, който човек трябва да изрази. Три акта има: Единият акт засяга твоята душа, другият акт засяга твоя ум и третият акт засяга твоето сърце. Ако нито на едно побуждение ти не отговориш, ако не отговориш на туй, което може да внесе сила в твоя живот, какво очакваш? Ти на целия свят не можеш да помогнеш. Безброй същества има, които по същия начин помагат. Ако всички постъпват така, светът ще се уреди. А ние се занимаваме само със себе си и мислим, че светът е създаден заради нас. Право е. Бог създаде света за нас, но и за всички други го създаде. Затова всички трябва да ти бъдат присърце. Като си на земята, желай да живееш и да работиш тъй, както Господ е създал земята. Не че ние не работим, работим, но нямаме онова съзнание. В света всеки трябва да отговори на най-малкия зов на любовта. При най-малкия зов на любовта душата ти да бъде будна, в това е залога за непрекъсващата радост.

В живота понякога стават чудеса. Мога да ви приведа пример. Един от великите певци давал концерт в един голям град. Едно бедно момиченце много искало да го чуе, но не могло да си купи билет и плакало отвън, че не може да го слуша. Когато певецът излизал навън, той обърнал внимание на това момиченце. То казало: съжалявам, че не можах да те чуя, четох във вестниците, но нямах пари. Певецът взема името и адреса на това момиченце, за да отиде при него. И наистина, той отива и пее на нея. Това е проява на любовта. Мисля, че това момиченце е слушало по-хубаво, отколкото цялата публика. Певецът на всички дава концертът си с пари, а на нея дава един концерт без пари. По някой път и любовта дава своите концерти и може би някой път дава концерт само за един. Това са изключения.

Красотата на живота седи именно във великите изключения, които рядко стават. Но когато стане едно изключение, то създава цяла епоха. Като дойде едно изключение в човешкия живот, той се повдига. Сега пак наближава едно изключение. Едно изключение се случи и Адам излезе из рая. Друго изключение сега ще се случи и Адам ще влезе в рая. Казвам: пригответе се сега за изключението, което иде — да влезете отново в рая, както сте излезли от него.

Из беседата държана от

Учителя на 7. III. 1943 год.

София — Изгрев

___________

На земята много работи са скрити от нас, но вместо това ние притежаваме тайният съкровен усет на живата връзка с другия свят, с горния и висш свят, и корените на нашите мисли и чувства не са тук, а са в другите светове; ето защо същността на нещата не може да се постигне на земята.

Достоевски

[Ани]

ЛЮБИМЕЦ

Небето нежно, непрестанно

човеку в златна люлка пей,

отвред вълна благоуханна

природата към него лей.

*

Звездите му са книга златна.

в която има да чете

за мъдрости — хилядовратна —

да учи в нея и расте.

*

Богатства около му много –

Небето му ги подари;

човек любимец е на Бога,

но той не Му благодари,

*

а недоволен е и плаче,

все недостигат му блага.

Неволник на света — сираче

с дълбока у сърце тъга

О. Славчева

[Ани]

ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ

Ти, обетовано земя —

ти, моя завладяна мисъл.

що те притискаше тъма

и Демон беше в тебе писал

*

С вериги твоята снага

притискаше зловеща сила;

на чужди господар слуга

ти беше, земьо моя мила!

*

Но днес свободна си ти веч,

вериги няма да те стягат

и твоите врази — далеч!

Поразени — те вече бягат.

О. Славчева

[Ани]

* * *

Когато почне да се зазорява

и слънцето на изток бавно да изгрява

за нов живот след отдих, сън,

*

когато всичко живо се пробуди

и красиви пеперуди

и сладкопойни птички

захвъркат бодри над гори, рекички;

*

когато първите лъчи огреят китните поля,

докоснат нежно и погалят росните цветя,

*

Учителю, във тоз тържествен час

на съзерцание, на радостен захлас,

пред мен изпъква твоя лик смешен;

и словото Божествено, що всеки ден

посяваш нам в душите става ми понятно.

*

Тогаз аз чувствам мощно, необятно,

как цялата природа разкрива своя смисъл,

и що е Божията воля, Божия промисъл.

*

Тогаз за мен понятна става космичната любов

и без да ща прекланям се смирено, готов

за нов живот, за нови жертви и дела.

изпълнен с вяра и надежда, добил крила.

*

Тогаз аз чувствам как душата ми се разширява,

как чезне, как се слива, обединява

със всичко що расте, цъфти, живей,

що движи се и радва, пей, копней.

В. В.

[Ани]

ХИРОМАНТИЯ

ТЕМПЕРАМЕНТИ

Изучаването на темпераментите по цвета на линиите може много да облекчи приложението на практика гадаенето по дланта.

Бледите линии означаван: флегматичен и лимфатичен темперамент.

Червените линии — сангвиничен темперамент.

Сините линии — меланхоличен темперамент.

В кабалата червения цвят означава: идеал, сила. Белия — разум и спокойствие. Синкавия — материя, зло, безпътица.

Хиромантиците отдават голямо значение на линиите. Френологията може също много да ни помогне за точното гадание по ръката; например глава със силно развито чело показва благородни наклонности; силно развита тилна част — чувство; силно развити слепоочни области и над ушите — материален живот.

Физиогномиката също може да ни бъде полезна. Например, ако добре развитото чело полазва благородни наклонности, силно развитата пък долна челюст показва: егоизъм и животински инстинкти. Глава във форма на круша всякога показва: животински инстинкти и потребности, които преобладавате над разума.

Рамене широки, високи и закръглени, принадлежа г на материалната област, особено у жените. Високите гърди у жените показват именно женствен тип, т. е. напълно женски характер, а широки рамена при плоски гърди показват отсъствие на женственост. Това са мъже в женска форма, имат мъжко честолюбие и пламливост.

Очите също така изразяват много нещо. Те блестят с ум, гений, алчност, разкош, разврат.

Черни очи с тъмно синьо бяло, които като че ли искрят, често изразявате алчност, особено при бледо лице, като очите на циганин. Очи живи и влажни, са добър признак, но очи които горят като въглен, характеризират жаден и коварен човек, от който трябва да се пазите.

Отлично указание можа да ни даде устата, която принадлежи на материалната област и изразява: твърдост, доброта, благородство, лакомство, сладострастие и нравствено падение. Китайската пословица казва: „за да узнаеш какъв ще стане човек, гледай челото му, за да познаеш какъв е, гледай устата му“.

Уста с дебели устни показва: лакомство и материализъм. Вътрешната страна на устните ако е по-дебела от външната, показва чувственост. Спуснатите краища на устните показват опозорен човек. Изразът на устата никога не лъже.

В различните форми на пръстите на една ръка, също ще намерим, какво ни показват.

Казахме, че можем да срещнем показалец остър — това означава религиозност; четвъртитият пръст (безимения) лопатовиден — напредък в изкуството; Меркурий (малкия пръст) квадратен — здрав смисъл, положителност, научни издирвания; чертичките на вътрешната страна на пръстите имат също своето особено значение.

Известно е, че пръстите се делят на три области: ако между третата и в гора област (фаланга) се намира особена линия, която пресича съединението на тази фаланга, това показва материализъм, осветен от разума.

Подобна линии на юпитеровия пръст означава грубо и низко тщеславие, което се мъчи да се опре на логиката. Всеки случай -това с материален интерес съединен с разсъждението, следователно, сила, затова и вероятен успех. Такава линия на меркуровия пръст между втората и третата фаланга — предприятие, отначало неясно, но което благодарение на разума ще узрее. Ако линията е между първата и втората фаланга – красноречие.

Първите фаланги са представители на идеализма затова и линиите по тях означават: извънредна идеализация на качествата, изразени във възвишенията.

А. Дебарол

[Ани]

ПОЛЯНАТА

На една поляка, най-честитата от всички на света, расте трева, а сред нея — цвета.

— Най-хубавите от всички на света, — казват дърветата, които растат като венец около поляната.

— Най-щастливите дървета, шепнат цветята помежду си.

Зад поляната има голяма гора.

В гората пеят птици. Сутрин рано те се пробуждат и тишината тогава се здрависва с песента. Тя отваря своите златни врати на най-сладките звуци на света. Тя с радост пъха своя златен ключ и пуска тия деца — звуци да влязат в нейните прозрачни зали.

— Пускан ви, защото идвате от рая, казва им тя,

Зад гората има планина. На най-високата й част стои Върхът. Той обича всичко, което живее под него: и гората и поляната, и цветята, и дърветата.

— Защо твоя поглед винаги, когато не е отправен към небето, ти го обръщаш към тях? — запитва едно бяло облаче.

Върхът мълчи. В този миг един слънчев лъч минава през облачето и то вече знае. То става цялото розово от радостта, която изпитва: по онези дървета там долу, които като венец ограждат поляната, ще ся родят най-сладките плодове. То става прозрачно като най-тънката коприна за която мечтаят всички царски дъщери. И тази от тях, която би могла да се облече в рокля от такава коприна, би станела веднага щастлива. Никой никакво зло не би могъл да стори на такава царска дъщеря. Защото тя ще може свободно до се разхожда по небето и то таке. че когато иска да се появява, когато иска да се скрива.

И наистина, розовото облаче не остава дълго на небето. То отнася със себе си думите на слънчевия лъч в своята небесно къща. За това на заранта капчиците, които блестят по цветовете на дърветата, са същински диаманти. Всяка от тях знае, че от, всеки цвят ще се роди един сладък плод. Затова тяхната радост е толкова голяма. Затова не остава тайна от цветовете това, което капчиците роса знаят от розовото облаче. Не че те казват, макар и случайно, някоя дума, но тази седемострунна арфа, по която капчицата движи своите пръсти е от която цветовете научават какво има да става с тях.

— Най-сладките плодове, шепнат цветовете.

— Да, да, най-сладките плодове, повтарят листата.

Капчиците роса го знаят от розовото облаче, облачето от слънчевия лъч, лъчът от Върха.

— А ние? За нас няма ли да кажете нещо? — питат цветята.

Капчиците роса по лалетата, капчиците роса по сините цветя, капчиците роса по белите цветя, стават златни.

— Вие сте записани в училището на поезията, казват те на цветята.

— Това е вярно, се обажда вятърът.

— А откъде знае той това? — пита тревата.

— Нали той е нашият куриер, отговорят цветята. Нали той носи нашите писма до вълшебния дворец на крилатите сестри?

— Крилатите сестри пристигат, казва един цвят.

— Ний идваме, ний получихме вашите благоуханни писма.

— Заповядайте, казват цветята, заповядайте в нашия дом.

— О, колко красив е вашия дом. Благодарим ви, пеят пчелите, благодарим ви за сладкия обяд.

— Заповядайте пак, заповядайте пак, говорят цветята.

— Нашите аеропланчета са пълни. Сега ний са връщаме в нашия дворец, за да приготвим малките колетчета, които ще изпращаме по всички краища на света.

Върхът горе се усмихва. Белият облак, който стои над него, става златен.

— Върхът доволен от нас, казва една тревичка.

— Мислиш ли, че ние сме, които го правим да се радва? — се обажда една друга. Какво сме направили ти и аз, за да се радва той? Дърветата са, които го радват, защото от тях ще се родят най-сладките плодове. Цветята са, които го карат да се усмихва защото те са записани в училището на поезията. Но ние . . .

— Вярно, ние не сме цветя. Ах, защо ний не сме цветя?

По стебълцата на тревичките минава нещо като въздишка.

— Приготвяте ли килима? — пита една птица, която каца на едно дърво. Ето, пристига вече царският син.

По тревичките преминава трепет.

— Килимът? — Ний го тъчем

— Наистина, извика слънчевият лъч, той е целият в диаманти.

— Вий ли сте младите тъкачки, за които се казва, че са избрани най-хубавия килим да изтъкат?

— Не знам, дали сме ний, ако това е вярно това, трябва да се радваме.

— Щом ви го казвам това, така е, казва слънчевият лъч. Вий приготвяте килима, по който ще мине царският син. Трябва да го пазите чист, разбирате ли? — чист трябва да е килима.

По поляната минава благоуханието.

— По нашия килим ще мине царския син. Ах, какво щастие за нас.

Една капчица роса слиза по своята брилянтена стълбица в долния етаж. Тя отива да съобщи хубавата новина на едно малко сърдито коренче, което беше оставило работата си.

— Никой не трябва до са сърди, казва капчицата, трябва всички да бъдем в пълно съгласие.

Малкото коренче поема работата си.

— Мене ми беше мъчно, че съм турена на тъмно, казва коренчето, искам да бъда на слънце.

— Когато царският син пристигне, ние всички ще бъдем на слънце, се обажда нейде от далеч брилянтената капка.

— Когато Той дойде, ние всички ще цъфтим, казват тревичките.

— Когато Той пристигне, ние всички ще Му поднесем нашите слънчеви поеми, казват цветята.

— Когато Го видим, ще Му поднесем нашите плодове, говорят дърветата.

Горе. Върхът мълчи.

Един облак се качва на лодката си и тръгва да пътува. По поляната минават ръка за ръке благоуханието, песента и красотата.

Д. Антонова

________________________________

Има места в България, осветени от величие и святост, гдето в течение на векове и хилядолетия, бъдещите поколения от всички части па света ще идват на поклонение пред Великото, на което днес ние сме съвременници.

[Ани]

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.

Магията на хормоните

Под това заглавие в препълнена, въпреки платения вход, университетско аудитория от слушатели от всички възрасти, проф. Д р Боян Начев държа на 6. ноември м. г. високоинтересна сказка със светливи картини.

Още в средните векове, започна уважаемият професор, алхимиците са търсили еликсира на живота. Днес тая субстанция е предмет на науката. Тоя еликсир на живота са хормоните, т. е. ония вещество, кои го се образуват в организма на човека и на животните — жлези с вътрешна и външна секреция.

В последствие учението за хормоните толкова много се разрасна, че мъчно се следи и от специалиста.

Първо, хормонът на щитовидната жлеза — ТИРОКСИНЪТ, който има свойството да усилва горивните вещества в организма и е нужен за умственото ни развитие. Отсъства ли той, настъпва идиотизъм, може да са яви и микседен, т. е. подпухналост, може до се появи и базедовата болест т. е. изпъкналост на очите.

Хората се делят на сангвиници и флегматици. В кръвта на сангвиниците се отделя по-голяма част от хормоните на щитовидната жлеза и те са по-деятелни, по-предприемчиви и по-бързи. Това е подобно на клапата в печката, благодарение на което горивните процеси се усилват и отлагане на тлъстините не става. Чрез хормоните на щитовидната жлеза могат да се лекуват и лениви, недоразвити, дори идиоти, на които ако се впръска под кожата няколко милиграма от тоя хормон, тия отритнати от съдбата същества се развиват в нормални човеци.

Щитовидната жлеза стои във връзка и с дейността на половите жлези, тя повишава дейността им.

Друга извънредно важна жлеза с вътрешна секреция е надбъбречната жлеза — чийто адреналин повишава кръвното налягане и действа кръвоспиращо. Това е във връзка и със сънната болест, против която е изнамерил средство един наш сънародник. На адреналина се дължан и други чудеса. Известно е, че при голяма скръб и внезапна радост човек може да умре, например бедняк изведнъж станал милионер от лотария и умрял. Това се дължи на адреналина — той се намира в концентрация от 1:1,000,000 в кръвта. Под влияние на силно душевно вълнение той се натрупва в кръвта, което най-картинно се вижда от наежването на котката пред кучето. Адреналинът може да спаси човека, дори 10 минути след спиране на сърцето. Той изиграва ролята на камшик за подтикване към ново дейност.

В бъбречната жлеза се образува още един хормон - кортин. Ако той липсва, явява се т. н. Адисонова болест — оцветяване на кожата. От него се обезвредяват, отровите в организма. Например повръщането при бременни жени, причинено от отравянето, образуващо се от зараждащия се плод. Лекува се лесно чрез кортин, вкаран с инжекции, впръскване. Също и дифтеритът у децата и тежките изгаряния.

Друга жлеза с вътрешна секция е ХИПОФИЗАТА — намира се в мозъка и с право е наречена главна квартира на хормоните.

Древните египтяни са прилагали на практика хормоните още когато ние на сме имали понятие за тях — те са се ползвали от тях за растежа на растенията.

Известно е, че в северните страни, като Финландия, Швеция, Норвегия, Дания. Исландия, хората са по-високи от нас. Това се дължи на по-късното им полово развитие, по-късно се обогатяват с полови хормони, половото им развитие закъснява.

Господин професорът зачекна и въпрос за подмладяването, вечния блян на човека. Подмладяването е в същност едно опресняване, реактивиране на старческия организъм. Подмладеният старец си остава пак старец, само че по-свеж.

Становището на науката за изкуственото подмладяване по методите на Воронов и Щайнер е, че резултати има, но са несигурни, краткотрайни, не си заслужават труда. По-голямо прилагане има в скотовъдството — у биковете например. Не трябва де се забравя, старостта не иде само от загубването на половите хормони, например при побеляване на косата, падане на зъбите и пр. Това е резултат на едно изхабяване на нашите органи.

Хормоните на подстомашната жлеза са от значение за храносмилането. В панкреаса има нещо, което пречи на захарната болест. Това е хормонът инсулин. Ако той липсва, започва безкрайна превръщане гликогена в захар и от там захарна болест. Това свойство на инсулина да се справя безрезервно със захарта се използва в медицината.

В заключение хормоните притежават действително едно магическо действие: превръщат идиота в нормален човек, стареца в млад мъж, джуджето във великан. С тяхна помощ лекарят върши днес истински чудеса. Без хормони не бихме могли да се родим, де крепнем и най-после никаква жизнена проява не е възможна.

Това бе една богата научна сказка, която задоволи всички — и от която поуката е ясна да ценим жизнените си сокове — хормоните.

Ив. X. Кръстанов

[Ани]

ПРОЛЕТНИЯТ ПОСТ

Заедно с изоставяне на блажната месна храна се изоставят и нечистите мисли и низки чувства. А постът, чистата храна, е съпроводена и с по-чисти мисли и ни подготвя за посрещане Новото — Божественото, което ни носи животворната пролет.

Но постът не е само в предпочитане па вегетарианската храна, а в хармониране себе си с Висшата воля, в приемане и проявяване на Любовта, която е неразделна от възраждащата сила на Пролетта.

Постът е и в това да проявяваме милост, да облекчаваме положението на измъчените, да не изискваме работенето с жестокост, а с благ тон.

Душевното спокойствие е особено необходимо и важно, за да можем да използваме възобновителната сила на пролетта

А това спокойствие можем да имаме само когато престанем от чрезмерната мисъл и грижа за себе си — какво да пием и какво да облечем.

Казано е: не само с хляб ще живее човек, но и с всяко благо слово, т. е. благостта и добротата са които дават онова спокойствие и състояние, в което най добре се възприема възобновлението — новото, божественото.

Сега усилните времена от тая война и оскъдицата от към храна и облекло, като поставят хората на изпитание, са именно Великия Пост, който е неизбежен, който ни подготвя да посрещнем и възприемем вълшебната сила на животворното Слънце, което чрез Великата Пролет носи нов живот — възкресението.

Божествени го се пробужда именно в такива усилни времена, когато, отвърнали поглед от земното — преходното, долавяме свещения привет на Новото, което носи пролетта.

Както пролетното цвете приело топлата милувка на слънцето, излиза из под земната обвивка, така се ражда, расте и цъфти красиво в човешкото сърце Новото — Божественото под магичната сила на идващата пролет.

Каква полза, ако човек придобие цял свят, а изгуби душата си, т. е. способността да обича, да е в хармония с Цялото, с пролетта?

Поради своята велика милост и Любов. Господ е до пуснал тия усилни военни времева на пост, когато всички сме поставени на изпитание, за да се подигне съзнанието ни към по-висши полета, за да добием изкуството да се молим и да участваме във великото просветление и възкресение, което носи великата пролет, животворното слънце.

Дим. Станев