56. Човечеството в очакване

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 56-то.

Човечеството в очакване.

Човечеството е очаквало в древността, човечеството очаква и до сега един от най-важния момент - момента на зазоряването на неговата душа. Той - човекът е очаквал и чака висши подбуди да стимулират, да организират системата на неговата интуиция в мисловния кодекс. Той е очаквал и чака пламъците на любовта да преорганизират системата на неговото сърце. Той е очаквал и чака една динамична сила да координира, да префинира психиката на неговата воля. Човечеството е в очакване, човечеството е в градеж. ЧОВЕК Е ТВОРЧЕСТВО. Човек е духовен импулс, който се разширява в битието. Човекът е първата светла искра на живота. Този духовен импулс, който в древността е бил в очакване, така също и днес, през епохата на усилените времена, в последния стадий на една еволюция, пресъздава един свят на окултна мисъл, мистицизъм, интуиция и на безмълвие. Човек очаква този духовен импулс. Той се слива с импулса на битието. ЧОВЕК Е ИЗРАЗ НА ВЪРХОВНОТО НАЧАЛО. Човекът е, който знае и мълчи. Човекът е, който е в очакване да се разкрият последните замисли на Върховното Начало.

И като така, що е човекът? Кой знае за неговата първична субстанция? Кое е онова същество, по-достойно, по-просветено, което ще разкрие това небе на Тайнственото?! Човекът, човекът! Само който е слязъл върху тази земя, само който е изучавал тази почва, може да даде ясна представа и да разкрие тази тайнствена земя. Кое е онова същество, което е можало да постави, да акордира проблема в човешкото битие – очакването? Ето въпросът, който се поставя за разрешение от колективната душа на човечеството. Знае ли се за това същество? Било ли е то достъпно? Благодарение на духовния импулс, благодарение на духовната. светлина на това същество, Духът знае за човека самата истина. Незнайните неща, скритите неща, тайнствените неща, са като проблем и очакване на човешкия Дух.

Човек се различава от животинския мир по единствената негова мисъл и мечта да стане той господар на живота, да владее всичко, що провидението е създало. Той копнее за онова, което древността е носела като зачатък в своите обятия. Човек е същество, което изхожда от гърдата, от сърцето, от ума и мисълта на Първичния Творец на битието. Човечеството очаква ЧОВЕКА. Тъй, както музикантите очакват своя капелмайстор, за да изпълнят великана симфония, така също учениците очакват професора-философ да им даде формулата, която ще разкрие тайнствената, незнайната област на живота. Затова, човечеството очаква да дойде човекът и донесе ключа, да разключи, да разтвори тази тайнствена врата, която скривала святостта, знанието и небето. Човечеството вече знае, положително знае, че скоро ще види човека, който ще каже великата истина, която е вечността на живота. И сега тази проблема се таи дълбоко в човешкото битие и очаква в един прекрасен ден да дойде този светъл човек и да каже истината и утвърди плана на бъдещата дейност и стремеж, които ще разкрият картата на загадките.

Кое е другото същество, което може да бъде по силно от човека? Ще минем от областта на индивидуализма, в областта на колективизма и от там ще мислим и пресъздаваме онова върховно понятие за съществуванието на човека. Само в лицето на човечеството се виждат онези светли страници на знанието. В лицето на кого досега човечеството е очаквало по-благодатни, по светли дни за своя живот? Най после, в лицето на кого животът е най-скъп и красив? Човечеството не познава друго същество, освен човека. Ще минем от понятието човечество, в областта - човек. БОГ И ЧОВЕК. БОГ И ИЗЯВЛЕНИЕ. ЧОВЕК И БОГ. УМЪТ И МИСЪЛТА. ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ И ПЛАМЪКА НА ЛЮБОВТА. Когато дойде човекът, когото е очаквало човечеството, ще потекат висши сили, ще се разтворят изворите на живота, вселената ще бъде достъпна за човечеството и човекът ще въведе човечеството в планетния мир и ще му разкаже за ония баснословни и приказни царства. Той ще го освободи от мечтата да владее, да обсебва, да господства, защото човекът е колективен, първичен. Когато се излеят изворите на Духа, само Тогава ще бъде достъпен света на Духа. Голямото Битие, върховното царство не са някаква фантастичност, някаква непонятна свръхестественост. Това са едни реални разумни мирове, една висша организация, една хармонична комбинация.

Човече, не очаквай нещата да дойдат по пътя на мистериозното, но отвори прозорците на твоя разум, проветри светинята на сърцето, акордирай струните на волята си и тръгни, положително стъпи на реалната, истинската композиция, която е трепетите на живота. Подклаждай огнището на твоя Дух, да бъде вечен импулс, какъвто е мировия Дух.

Човече, знай и очаквай човека - твоя събрат, твоя гений, твоя жрец и той ще те отведе в царството на реалността, истината и свободата. Знай и положителен бъди: когато влезеш в света на йерархиите, там ще видиш човека, ангел, херувим, светец. Тогава ще се освободиш от бляна, ще се освободиш от желанието да видиш ангелите, светците. И ще знаеш положително, че ти си ангел, жрец и светец. Върховното Начало в света на Духа няма различие, няма много. Там живее Единния, Проявения, Истинния. Кой е той? Не е ли онова висше съзнание? Не е ли онзи разум? Не е ли онзи пламък, който в своята обнова е един и същ? Всякога, човече, ти си другия свят, ти си царството на световете и хармоничната композиция; които човечеството очаква. Не забравяй, че извън тебе, че извън тази субстанция навсякъде си ти - все твоя първоизточник и все твоето АЗ. Не се заблуждавай да си създаваш кумири, идоли извън себе си. Бог е един в теб и ти си в него. Събори тия царства на кумирите и идолите. Премахни атмосферата на заблужденията; гледай право през очите на истината и се слей с нея, защото тя е първична, тя е безсмъртна; вечна. Гледай на истината като на най-висша красота, като дивен чар, като лъчезарна звезда без място и дом. Гледай истината право в очите, защото тя ще те префинира, ще те пресъздаде в своя зенит. Влез в това царство на истината и всички царства на копнежи и чувства ще рухнат, защото те са временни станции на твоята душа.

Но все пак, човечеството очаква посвещението. Човечеството очаква да влезе в купела на очищението, затова то е прегърнало големите страдания. То се грее на огъня на страданието и пие от сълзите на скръбта. Човечеството създава условията за новата култура, но то е причина и за културата на страданията и скръбта. Човечеството създава човека. При тази светлина на човечеството се разкрива великата истина, че то е онова същество, което иде, което е дошло, което живее, което твори; които знае и люби. Тази мисъл в основата си е чиста, вярна, достойна само за посветените в реалното, вечното. Кой гений е говорил за себе си извън човечеството? Кой учител е учил живота извън човечеството? Кой от боговете е казал нещо повече извън човечеството? Природата земята планетите, слънцата - всичко това не е извън човечеството. Човечеството е пламъка от началото! Когато бе преустройват известни дисхармонични композиции, опитният майстор може да долови и знае за причините, които са внесли дисхармонията в тази композиция. Той знае всички причини и възможности, които са били разстройващия елемент в дадена композиция. Разбира се, трябва да се има предвид, дали не са взели участие висши сили, които да преустройват дадена композиция и при това разместване на елементите, се явява тази дисхармония. Само по себе си, силите не са нищо друго, освен съчетание на човешките качества и способности. Човека е, който може да настройва дисхармоничните композиции, за да може да изсвири Божествената ария.

Ти - човекът и Бог, сте Върховното Начало и Вечната песен, безсмъртната симфония и единствената ария.

Върви по пътя на разума и сгрявай се от пламъка на сърцето. Изкачвай се на върха на гранитната скала - волята. Само тогава ще изпееш безсмъртната симфония. Тогава ще дойде Божеството и ще се разговориш с него и кажи му тогава за голямата си скръб. Не че Той не знае за това, но ти - въплъщението, ще му се изповядаш ще му кажеш истината, защо то той обича истината. Затова, той ще те награди с живите очи на светлината, за да имаш възможността да бъдеш ясновидец и да можеш да познаваш истинския човек на Духа.

И когато се изкачиш на планината на тази скала – волята, Върховното същество те възнагради с Върховната воля, за да бъдеш творец в битието, защото творчеството е абсолютната възможност, чрез която може да се види Бог. Бог е творчество и човек се огражда благодарение на този импулс на неговия Дух.

Човечеството, очаква свръхчовека, а човекът очаква Бога. Извън тия понятия, извън тия йерархии, всичко друго е композиция на човечеството. Този е езикът на човека, тази е мисълта, това са силите, които го ръководят за проблемите на вечната необятна земя. Както в древността, така й сега, човекът говори, човекът гледа, човекът настройва, човекът събужда и организира човечеството.

Ученико, ти който си надарен с разум, мисъл и любов, и воля, обединявай в себе си атрибутите на Духа, за да имаш името: върховния, деловия человек, който е бил в началото, който е и сега и в бъдещето. И положително знай: девствените ръце ще ти сложат върху главата скъпоценни перли и диадемата на красотата, и ти вече не ще бъдеш чувство, желание, мечта, а ще имаш единственото название: ВСЕМИРНОТО ЗНАНИЕ.

А колкото за големите подробности, за мировата скръб, за големите конвулсии в природата, за абстрактните мирови системи, за необятните простори, за слънцата на слънцето, за боговете на Бога, ще се справи само единствено човекът, който знае историята от древността до сега. Ще ти се види малко трудно, непонятно, когато той ти казва, че знае за древността до сега. Казвам: Той знае, знае неговата душа, защото тя е съчетание на тия композициите. Тя е била истинския образ на реалния живот, но благодарение на отсъстващия разум, човечеството казва - незнание цари. Човек е произлязъл от битовата душа и е набелил царството на разумните души, като представител на тази битува душа. Сега човечеството представлява една чудна съкровищница, карта, от която може да се наблюдава миналото и настоящето. Разумният знае за това. Умният не се самоизлъгва затова, защото той е наследил нюансите на истината.

Да не ти бъде чудно, когато тук ти изнасяме за върховните сили на човека. Всичко се съсредоточава в човека, защото ти казахме и по рано, какъв е онзи замисъл в очакване на човечеството да види, кого? Да види своя избавител - ЧОВЕКА. И историята ще запише, но коя история? - Живота, вглъбената, будната ДУША. Тя ще запише със златни правила за импулса на Духа, който е бил потик в древността, излияние сега и любов в бъдещето, който е запалителната искра на мистицизма, окултизма и братската красота.

Излез от сенките на света, напусни царството на идолите, излез от орбитата на заблужденията и тръгни по строгите очертани стъпки на истината, за да посрещнеш идващия човек на великата ПРАВДА И ИСТИНА. Не се обръщай назад, не се вслушвай на страни, не се връщай назад, не се вдавай на халюцинациите, на дисхармоничните композиции на миналото, но върви напред, стъпвай в определените стъпки, които водят към великото посвещение. Гледай светлината право в очите и се качи на нейния летящ лъч и той ще те, отнесе в царството на реалността.

Тя ще те украси с брилянтите на Духа и ти ще бъдеш светлоносец. Развей бялото знаме на свободата и провъзгласи безсмъртната прокламация на любовта.

Върви от индивидуализъм към колективизъм, от битовата душа към колективната душа. Върви все напред и човекът на очакването ще те посрещне и заведе в царството на красотата. Никога не мисли за старото, това, което е зад твоето лице, което подклажда страстите и чувствата, но слушай тихия, сладък глас на истината. Стани неин адепт и възлюби царящите деви в нея. Поклони се пред този дивен свят. Влез в тази велика земя, където живее човека и Бог. Незнанието забрави, любовта възкреси, заблуждението премахни, творчеството увековечи. Стани ваятел, художник. Стани пееща арфа. Стани съчетание на безмълвния Дух, който ще пее в твоето сърце безсмъртната симфония на живота.

Ученико, знай; от глъбината на твоя Дух, Учителят ти говори. Последвай Го, дори когато си чул сладкия напев на прекрасните деви на истината.

Ученико, чуй гласа, който единствен е Той. Само Той ще ти каже благата вест на очакването.

Ученико, ти си пред нозете на Учителя - човека. Сгрей се от неговата святост и слушай безсмъртните му съвети, за да наследиш царството на вечния. Дух.

Ученико, всяка заран събуждай човечеството в себе си. Кажи му за проповедта на планината, за скрижалите на душата, за симфонията на Духа. Кажи му за тези истини. Кажи му за този реален свят. Кажи му за върховния Бог. Ученико, сливай се с душата на Учителя си. Обезличи многото образи на твоята същност и стани единствен свидетел на всичко в битието.

Ученико, пред теб се разкриват върховните студии от университета на Духа и академията на вечната душа. Стани техен ученик, за да се качиш на катедрата и от там да кажеш пред очите на истината, великото слово на Духа. Ученико, Духът те вика, Духът те прегръща, Духът те извежда от дисхармоничния образ, от царството на хаоса и те слива в образа на святостта, наследява в царството на Духа. Слушай тайнствения шепот, който не е в бурите, а иде от глъбините на светлината.

Ученико, пред изпит си, когато ще минеш от смърт към живот. Да или не. Да бъдеш или да не бъдеш? Аз ли да съм или друг да е? . . . Той иди аз? . . . . Това ти носи новата година. Това ще излее Водолея. Такъв е пламъкът за сърцето, което тупти в гърдите на Ученика. Освободи се от тежките изпитания, като хитър организатор и бъди свободен в голямата битка, която предстой да изнесе отровния лъч на стария свят. Бури, тежка съдба, смъртни отрова идват върху човечеството, но ти Ученико, помни: язвите на отровните газове не ще те поразят, лъчът на отровата не ще те докосне, защото ти не си цял. Въгленът на смъртта угасне и ти ще останеш неповредим, защото носиш печата на избраните, печата на човека-мъдрец.

Ученико, всякога, когато си спомниш за човечеството, издигни шлема си пред него, за да могат да се пречупят повече отровни стрели, който са насочени върху човечеството. Изпращай своята динамична мисъл през стените на тъмния дворец на хаоса и сломявай мисълта за битка, за смърт. Кажи че иде нова година, иде нов ден на братска свобода, братско чувство и любов, че иде Братът-човек, който ще те освободи от фалшивите композиции. Стани изразител на новата година и влез в осиянието на новата, което ще потече от очите на истината.

Човекът е Божественото в човечеството. Множеството се стреми към върховното, единното. Човекът представлява фокус за човечеството. То се стреми да стане единно, като има върховната идея и представа за Бога. Човекът е междина, звено, което свързва човечеството с Божествените атрибути.

Идеал е, цел е за човечеството да се види един ден организирано като единно същество, обединяващо цялото мироздание. Човекът е най-красивата звезда, най-красивия свят, който се подхранва в душата на човечеството. То се стреми да роди този човек, който ще каже истината, който ще изрази върховното знание.

Човечеството е един образ на дивна координация на вечния Дух. И като така, това Човечество, тази сила е израз в мировото творчество, а творчеството именно е най: реалния образ на Богочовека. Човечеството не е видяло Лицето на Бога, не е чуло гласа на Бога, нито има възможността да чуе човека. Пътя на човечеството е пътя на човека. Пътят през човека, към Бога или йерархията на човека е свят, в който се изгражда, съзижда новия храм - светилище за мирозданието.

Благодарение на тия мирови сили - мисъл, разумни постъпки, пламък на сърцето, светлина на Духа, които са ръководно начало за всяка душа, имат единствена фокус - човека. Гении: човека-жрец, човека-Бог. Не случайно е казано: „Бог Го направи по образ своего“. Образ и подобие е човекът, а човечеството се стреми да пресъздаде в себе си този образ и подобие на човека.

Определение за 1935 година.

1935-та година влиза под зодиака Водолей. Водолей ще излее благодатен еликсир, който ще ороси всекиго. Но този еликсир, ако падне върху грубата материя тя ще изгори. От това ще зависи, дали човечеството представлява добрите условия за растеж. Ако човечеството бъде добра почва, ще израсне семето на благодатта. което ще даде изобилни плодове, за да се изяви славата на новата година.

Новата 1935-та година ще донесе много народни бедствия. Ще паднат някои горди индивиди, които са въплъщение на злия гений. Но с това няма да се свърши. Ще дойде 1936 година. Тя ще продължи тия събития, защото човечеството се намира в периода на седемте духовно гладни години. Ще има големи народни негодувания. Брат с брат ще се експлоатират, народи с народи ще се измамват и унищожават, царства ще рухнат, защото така ги съветва този бяс – злия гений. Но нуждата за духовната храна ще превъзмогне този бяс и земята ще потърси източниците за духовните блага и ще утоли глада на истинските си деца.

Какво носи Новата година за ученика на окултната школа? Малко повече изпитание ще има, отколкото до сега, но в замяна на това, повече кураж и воля ще придобие той. Какво носи частно на Българския народ новата година? Властническите духове в българския народ са в точка на пречупване. Надига се един Дух, който иска да съкруши всички ония институти на миналото, но той иска и да ограничи, да обсеби мисълта, полета на Духа и да властва над него. Този Дух е индивидуалност. Той е взел един от цветовете на слънчевия спектър и казва: това е източника на слънцето - всичко друго е суета. Този Дух няма всестранен проблясък, върховен полет, затова не може да донесе изобилие за Българския народ. В България се е издигнал един полубог, който държи здраво бича и иска с него да подчини всички ония сили на демокрацията, на интернационализма. Но той трябва да знае, че българската душа не търпи иго, ограничение. Тя не ще се подчини на този Дух и той сам по себе си ще отслабне и в течение на малко време ще падне, защото там, в света на съвестта, му се казва: „много богове са паднали и ти ще паднеш“. И той, ако не чуе този съвет на Единния, който му казва, по-скоро ще падне.

Новата година започва със слънчев ден. Това показва, че ще има плодородие, защото и Водолея ще излее благодатния еликсир и ще се оплоди земята.

Сега всеки се интересува за своето бъдеще. Това е и с народите, обществата.

Бъдещето на човечеството е красивия образ на човека. А то значи: братство в душите, богомъдрие в Духа, красота и музика във волята. Това е светлото бъдеще, което трепти на хоризонта за човечеството. След тези гладни духовни години, ще настъпят благоприятни времена за братство по земята. Ще се чува само един език, едно верую, една молитва, една песен и всички ще мислят като един човек.

1 Януари 1935 год.