Jump to content

Recommended Posts

ИЗКУСТВОТО НА ДУХА

За да разбираш върховните неща, за да разбираш върховното строителство, за да разбираш върховния замисъл, се иска върховна мисъл. Когато ученикът влиза във Върховната вътрешна школа, той трябва да знае какво има написано на дланите на Бога, как е устроена неговата мислеща система, как се проявява неговата върховия мисъл и какво място заема Той във върховното строителство.

Когато ученикът влиза в Върховната вътрешна шнола, той трябва да има върховно устройство, върховен полет, върховни намерения, върховни идеи, върховни събития, върховни явления. Всички слабости, всички обикновени неща, всички посредствени постижения, са вече назад от ученика. За него има само един проблем - проблем за върховната мисъл, проблемът за върховната воля, проблем за върховната наука.

Кога ученикът ще разреши тия проблеми? Ще ги разреши тогава, когато в него е построена вече върховните система на неговата мисъл,

Ученико, мисълта за теб е живот, мисълта за теб е дух, мисълта за теб е душа и светлина. Колко много трябва да се подготвиш, за да имаш върховната радиация на мисълта, за да имаш върховното постижение на мисълта, за да имаш върховното проникване на мисълта. Само като върховно устройство, само като върховно явление ти напълно ще изявиш, напълно ще проявиш Великото начало т. е. Бога в света.

Научи се за това от Върховното ръководство, от Великите учители, които идваха на земята. Научи се в дадения момент от учителите, които сами ти отварят вратата да прекрачиш свещения праг Върховното идейно светилище. Трябва да влезеш в Светилището. Макар и трудно, макар и с големи препятствия, с големи противоречия и съблазни, но ти трябва да влезеш в Светилището, защото върховните сили те подготвиха, върховните сили те повикаха. Няма за тебе друга наука, друго изкуство, други явления, освен явленията на науката, освен изкуството на Върховния мислител.

Къде ще намериш на друго място радост, щастие и свобода? Ученико, няма такова място, няма такава сфера, няма такава атмосфера. Защо? Защото твоята душа чу гласа на върховното, защото твоят дух проникна във вибрациите на върховната мисъл. Тъй че, никога няма да бъдеш доволен, ако ти, ученикът, дадеш простор на човешките чувства, на човешките мисли и на човешките желания. За да можеш да имаш върховен проблясък, теб ти предстои едно велико посвещение. Ти ще го ознаменуваш, когато на твоето чело се запише великото знаменателно слово, когато на твоя език се записа духовното слово, когато на твоята мисъл се запечати върховното слово.

Върховното ръководство те приготовлява за върховното слово, за върховната мисъл, за върховната наука. Това то цели: където и да си, каквото и място да заемаш, да бъдеш извор на слово, вдъхновение на слово, живот на слово. Ти, който те призоваха да влезеш във Върховната вътрешна школа, ще имаш свещената задача да проявиш, да изявиш върховното слово във върховната диаграма, във върховна радиация, във върховната светлина.

Може ли да стане това? Не можеш да вършиш друго. Колкото и да си в противоречие, не можеш да бъдеш задоволен. Не могат силите на човешкия живот, явленията на животинския мир, твърдостта на минералния свят да те задоволят. Защо? Защото влизаш в една ефирна, в една проникваща атмосфера, ти заживяваш в един нов свят, в един нов порядък. Твоите обективни срещи, твоите щастливи дни са ново явление за тебе. В дълбоко съзерцание, в дълбоко съсредоточение ще видиш цялото устройство на върховните светове. В дълбоко размишление ти ще презреш върховния план. Ще стане ли това? Изхвърли съмнението, изхвърли противоречията като непотребна вещ от твоя живот. Досега те бяха една спънка за тебе. А сега, когато Духът на Бялото братство ти говори, когато Господ ти говори, нямаш време да се занимаваш с противоречията. Едно знай: всяко твое незнание ще се превърне в пълно знание, без да участва противоречието. Противоречието е стара култура, старо наследство, стара доктрина. Всичко си минал вече. Оставени са доста много отпечатъци, доста много следи, доста много мисълформи, доста много чувствания. За да бъдеш свободен от стария свят, от старата наука, от старото изкуство, теб ти предстои да усвоиш върховното размишление, върховното съсредоточение, върховната медитация.

Какво значи това? Да бъдеш под прякото ръководство на Великия, на Върховния. Прякото ръководство е, което ще закали у тебе волята, съзнанието или интуицията. Тия прояви у тебе трябва да бъдат закалени и то с върховен ритъм. В миналото ние говорихме за върховния ритъм, но сега пак подчертаваме. Този върховен ритъм е диханието на Бога, импулса на неговата мисъл и делото но неговата работа. Върховният ритъм ще те отведе, ще те приспособи, ще те нагласи с върховното хармонично дихание.

Когато засягаме въпроса за върховното, то е да ти очертаем най-понятния, най-близкия образ на Бога. Това е нашата задача. Нали ни трябват ученици, които да проявят Бога в най-широка, в най-необятна светлина, образ и съдържание. За обикновените ученици Бог е разпръснат, Бог прониква във всички явления, във всички прояви, във всички планети и слънца в безкрайността, но за ученикът на Върховната школа въпросът стои малко в по-друга светлина, да организира този разпръснат Бог, да комбинира разпръскващите части, органи и способности, да изрази всички качества, способности и идеи на този Бог, да ги направи така достъпни, така видени, така почувствани, така идейни, силни и знаещи и стабилни, че този Бог да бъде най-добрия му приятел, най-добрия му събеседник, най-добрия му ръководител, учител и баща.

Ето каква е специалната задача на ученика на Върховната вътрешна школа. Ученикът на Вътрешната школа научава изкуството на светлината, а ученикът на Върховната вътрешна школа научава изкуството на Духа. Има една разлика между изкуството на светлината и изкуството на Духа. В изкуството на светлината Бога трябва да търсите във всички поделения, във всички планети и слънца, в цялата безкрайност, а при изкуството на Божия дух ти ще имаш Бога по съдържание, по форма, по образ, но вечност като свой най-близък учител, като свой най-близък наставник, ръководител, като една най-върховна действителност. Там вече няма много науки, няма много поделения, когато при изкуството на светлината има много поделения, много отрасли на науката. При изкуството на Духа има една наука. Тя е действителността, реалността на Божия дух, на божието присъствие, на божието ръководство и на божието прозрение. Не се стреми да правиш разлика, не се стреми да си обясняваш каква йерархия е изкуството на светлината и каква йерархия е изкуството на Духа. Тия проявления, тия прониквания ще дойдат по най-естествен, но най-реален път. Бъди щастлив и доволен, че имаш доброто желание, добрата мисъл да проникнеш във върховното изкуство на Духа.

Казва Великият учител, Великият мислител Христос, че когато дойде Духът, всичко ще те научи. Макар и да те е учила светлината, но ти все си бил в противоречия. Това наистина е един божествен процес. Противоречията не са назадничава наука. Напротив, противоречията са, което подготвят ученика да мине от сферата-изкуството на светлината, в сферата-изкуството на Духа. Но все пак, за да можеш да имаш реални образи, чрез които да можеш да правиш свои комбинации, за да си обясниш всички ония явления, които те обкръжават, да имаш ясна представа за елементите, да имаш знание за химическите пропеем, трябва де имаш предвид и изкуството на светлината, лишавайки от един етап в друг по-горен, теб вече има какво да те занимава. Това е изкуството на Духа.

Защо поставяме въпроса за изкуство? Защо не поставим въпроса за някакво давление, за някаква сила или явление? Ученико, всичко е изкуство. От най-малките трепети, до най-големите изживявания, това е все изкуство. И ако ученикът има за в бъдеще да учи, да се посвещава, то е именно върховното изкуство на Духа и върховното изкуство на светлината.

Кога ще има възможност да проникне в детайлите ма Духа? Когато проникне като светлина. Само светлината има тази способност, този мандат да проникне в изкуството на Духа. Защо? Защото в светлината са съчетани много добродетели: правдата, истината, любовта и добродетелта. Светлината е една богата среди за проявата на Духа, т. е. да се прояви Бог в своята единствена пълнота. Казано е: „Бог е Дух животворящ“. Казано е още: „Бог е любов, Бог е истина, Бог е светлина“. Чрез светлината ученикът подготвя своето зрение към ясновиждане. Чрез любовта той подготвя своето сърце да изживее ритъма ма Духа. Чрез истината подготвя своята душа може да проникне в света на Духа. Чрез мъдростта подготвя своята мисъл да може да проникне в светилището на Духа. Чрез правдата той подготвя своята воля, чрез която ще издържи на всички противоречия. Чрез добродетелта подготвя своето движение, своята енергия, за да може да бъде в хармония с, в унисон с върховното хармонично движение на Духа. Целият този колектив, проявен чрез върховна интуиция, ще повика Бога. Бог вече е стъпил върху ученика. Не Бог да се бори с ученика, не Бог да пали къпината на планината, но да дойде Бог и със сладко слово, с върховно слово, със сърдечна усмивка да се разговаря с него.

Това е задача, която ученикът трябва да разреши. Той не може да стои на два стола, не може да мисли и така, и иначе. Защо? Въпросът е за една върховна реална среща. В миналото велики посветени са чули гласа на Бога, но не можаха да видят неговото лице. Сега учениците на Върховната вътрешна школа ще видят лицето на Бога, ще изживеят неговия Дух. Това е реалната пълна истина. Религиите ще ти обещават, ще те принуждават да вярваш, да се надяваш, а в Школата на Върховните вътрешна мисъл няма вече място за вяра, за надяване, за очакване. Защо? Защото вярата е твоята душа, очакването е твоя дух. А те са в пряма връзка с Бога.

Когато засягаме въпроса за абсолютната реалност на Бога, ние ревизираме твоето състояние. Знаем за слабостите, за ония същини, които не могат да издържат, но ние знаем за една положителна абсолютна същина у тебе, която добре разбираме. За нея ние сме при тебе. Тя е която най-добре ще ни разбере. Тя е която ще ни освидетелства. Тя е която ще върви по пътя на великото посвещение.

Коя е тази същина? Върховната способност у теб . Тази върховна способност може напълно да изявя върховното изкуство на светлината и върховното изкуство на Духа.

Това си ти. Нищо друга не си, освен една върховни способност. Така мисли, за да бъдеш вечно способен. Тогава никакви други фактора не са в състояхме да изместят тази способност.

Ето как ще виждаш Бога: като абсолютна способност, която всичко може, която всичко е проявила, която всичко е съзнала, която и безкрайността е очертала.

Дълбоки въпроси наистина, за които дълги години, дълги векове много посветени дадоха голям труд да ги разгадаят, да ги направят достъпни на човешкия род, но не можаха напълно да пояснят тази тайна. Единствено Христос каза: „Бог живее в мене и аз живея в него и върша всичко онова, което Бог ми казва.“

Ученико, ти трябва да бъдеш учен вече от Бога. Да слушаш какво ти казва Бог, а не какво ти казва съмнението, противоречието. Ако наистина слушал Бога, знаеш ли как ще се разговаряме, как ще мислим, какво изкуство ще проявим? Знаеш ли какви идеи ще развием и в какви светове ще проникнем? Всичко това ти трябва да знаеш.

Като казваме трябва, то всичко това е твое. Ти си стъпил в тази върховна Светиня. Върховните неща ще ти бъдат съпроводници, ще ти бъдат преднина. Те са, които ще те занимават, те са които ще те възпитават, те са, които ще ти обясняват за всички явления, било на земята, било в другите планети или в другите слънчеви системи. Стреми се така да израснеш, че с голяма смелост, с голямо постоянство, с голям устой да кажеш: „Това което Бог ми казва, това ще направя. Това което Бог ми говори, то е истинското изкуство“. А ти трябва да се проявиш в изкуство. Трябва да проявиш Божия дух като най-близко, като най-реално изкуство. Тогава няма да живееш в немощ, в незнание, в противоречие. Бог е решил да ти говори, Бог е решил да те просвети. Ако Бог е решил, какво остава на тебе? Да възприемеш решението на Бога, да прегърнеш неговата реална същият, да се нахраниш от неговия жив хляб и да се напиеш от неговата жива вода.

Издигни се над всички твари, които живеят във физическия свят, издигни се над всички същества, които живеят в астралния свят, издигни се над всички същества, които живеят в причинния свят, издигни се така, че да бъдеш между ангелските същества, да видиш какво изкуство е дала светлината. Така се издигни, че да можеш да стигнеш до най-върховното поделение на Великите посветени, на Великите учители.

Ученико, стойността ти е голяма. Макар и с по-слабо съдържание, но ти си от голям произход. Следователно, организирай разпръснатия Бог в себе си, за да станеш мощна сила, мощен двигател, мощна радиация, мощен ритъм. Всеки ден, където срещнеш божия същина, вземай я със себе си и един ден, когато дойде Учителят при тебе, ще нареди да съставиш образа на Бога. Трябва да бъдеш художник, за да поставиш всяка същина на своето място. Така ще създадеш Бога в себе си красив, изящен, величествен. Макар напрежението и да е голямо, има една способност в тебе, която може да уравновеси това напрежение. Има една способност на върховия мисъл, която може да канализира силите на това напрежение. Щом силите се канализират, знай, че това е ново осияние, че това е ново посвещение. Знай, че ти вече си в обятията, в централното сърце на Бога. Бог е навсякъде. Той е сърце на всяко същество. Той е мисъл и дума н всяко същество. Ученикът на Върховната вътрешна школа ще завладее централното сърце и Бога. Ученикът на Върховната вътрешна школа ще овладее науката, знанието на върховната мисъл на Бога.

На какво разстояние е Бог от тебе? На колко метра или на колко километра е Бог от тебе? Ето един проблем, който трябва да разрешиш. Как ще го разрешиш, когато ти искаш да видиш Бога да го пипнеш, да го изживееш като една груба, реална същина? Бог никога няма да ти се изяви такъв. Защо? Защото ти идваш от реалния свят, ти изживяваш Бога на материалиста, ти опита делото на Бога в материалиста, а сега Бог иде при тебе като свещен трепет, като тихо безмълвие, като велико изкуство на Духа. Така идва Той между вас. Така ще прегърне Той, вашите души и ще уравновеси пътя на вашия дух.

И тъй, влизайки в глъбините на Върховната вътрешна школа, дай най-чистото, най-свещеното, най-трептящото. Не изнасилвай своята природа, не изнасилвай своите мисли. Дай простор на душата си и система на духа си. Ето как ще се срещнеш с Бога, който не е далеч от тебе. Знай и живей. Когато знаеш, ти си светлина. Когато живееш, ти си Дух. Нека Духът и светлината бъдат твоето начало. Чрез светлината и Духа да бъдеш удостоен да седнеш на скамейката пред Учителя. Той цени тия две велики системи,  системата на светлината и системата на Духа. Чрез системата на светлината ти разкриваш изкуството на светлината, а чрез системата на Духа ти откриваш изкуството на Духа.

Така възвисявай себе си, за да бъдеш върховен трепет. Възвисявай мислите си, за да бъдеш върховна светлина. Това е, което ще те запознае е новата система на Светилището. Трябва да се окъпеш в свещената река на това Светилище. Трябва да обгориш в свещения огън на това Светилище. Трябва да се обагриш от свещената любов на това Светилище.

Ето какво има да правиш. Ето каква е твоята работа. И ако ти извършиш една от тия свещени работи, ти ще станеш велик посветен. А великият посветен е необятно небе, реална слънчева система. Тогава няма да се чудиш какво има на слънцето, каква е там материята, какви са атомите, какви са клетките, електроните, протоните, организмите на Духа. Ти ще познаваш всеки елемент по отделно - как той трепти, каква радиация има, какви са силите, които го въвеждат в общия ритъм на сътворението. Ти ще проникнеш дълбоко в онази върховна способност, която всичко е предвидила, която е всичко по начало. Велико изкуство е да създадеш само един образ. Това е образът на Бога.

Много предпоставки са поставени пред ученика, които да създадат една абсолютна форма на неговия живот. Многото предпоставки не са нищо трайно. Те са като импулс, които го карат да мисли, да разсъждава, да овладява, да се стреми. Така и сега пред ученика е поставена една такава предпоставка, а именно Върховната вътрешна школа.

Какво ще му донесе Върховната вътрешна школа? Дали предпоставки, дали представи или реалности? Тя има за цел да изяви реалностите. Всички предпоставки, всички образи да бъдат така очертани, така нагледно проявени, че да не бъдат вече като мъгла, като неясна отвлечена мисъл. Върховните неща не са предпоставки, не са само образи и утопия, а са една висша реалност или едно върховно изкуство на Божия дух.

Божественият дух се е проявил като върховно изкуство. Какво значи изкуство? Изкуството подразбира да вибрират нещата така, както са в самото начало, да се проявят нещата така, както са в самото начало, да потече животът така, както е в самото начало, да се прояви мисълта  Така, както е в самото начало. Изкуството на Духа е да прояви Бога в тон, в багра, да прояви системата на Бога в музика, в песен, в радост, щастие и наука. Ученикът е слушал за изкуството - за гениалните художници, композитори и хората на науката. Това е хубаво. Това са първите проблясъци на новата епоха, която иде да ознамени проявата на Божия дух на земята.

Това е радостно, това е път на развитие, път на усъвършенстване, но когато дойдем до въпроса на върховното изкуство на Духа, ние трябва да имаме вече друг проблем, друга математика, друга физика, друга алхимия и т. н. Защо? Защото върховните неща се измерват с върховни мерки. Върховните неща имат образа на върховна система. Върховните неща имат светлина на идеални условия. Следователно, когато ученикът е влязъл във Върховната вътрешна школа, пред него стои проблемът как може да схване нюансите и вътрешните същини на самата духовна субстанция, на самата ядрена субстанция на Духа.

Тази способност се дава. Тя не се наследява. Тя е дар. При изкуството на светлината способностите са наследство, но при изкуството на Духа, способността е дар. Защо? Защото когато се влезе в аудиторията на Духа, там вече няма наследство, а има. жив опит, жизнен порив, необятна способност. Могат ли те да. се предадат по наследство на някаква си придобивка? О, не. Те са върховни. А щом са върховни и естеството на ученика, се преобразява във върховно, умът на ученика е върховен, мисълта на ученика е върховна, сърцето на ученик е върховно. Следователно кого представляват те, щем са върховни? Те представляват върховните същина на Великото, Първичното и необятното битие, т. е. Бога.

За да бъдат за ученика достъпни вече тия субстанции, тия начала на Божеството, на него се дава като награда епохална способност. Тъй като ученикът на Върховната вътрешна школа има да прояви епохата на великото посвещение, той ще бъде удостоен, ще бъде награден. Не може и друго бъде. Дълго е вървял той по пътя на опитностите, по историческия път на съвършенството, по пътя на жертвата. й понеже духът на новата епоха хлопа вече на вратата, духът на новата епоха е разпръснал вече своите лъчи върху земята, за да могат тия лъчи да се проучат, да се усвои тяхното свойство, е необходимо да има представители, конто да изразят една върховия стабилност, едни върховни характери, един върховен живот. Кой ще бъде този представител? Ученикът който го въвеждат във Върховните вътрешна школа.

Ще дойде може би мисълта, която ще му нашепне: „Какво е това върховно, вътрешно?“ Външното е резултат, а вътрешното е същината. Всяка една същина има резултат. Този резултат е именно проявата в живота не битието. Следователно, ти имаш вътрешната същина, защото си неин плод. Често пъти обаче плодът е съблазнител. Плодът не е началото, а резултат. И ако е станало едно голямо отклонение на посвещаващите се духове, то е било именно в това, че те се съблазниха в плода, в резултата. Те се отдалечиха от същината, от вътрешната глъбина на Духа. Сега става едно ново възвръщане към глъбините на Духа. В глъбините на Духа са всички същини на Първоизточника. И когато говорим за изкуството на Духа, ние разбираме тия върховни същини на Първоизточника.

И тъй, ученико, когато се докоснеш до същините на Духа, ти вече имаш печата на Първоизточника.

Какъв е този печат? Защо трябва да се запечатва? Всяка една вътрешна съкровищница е запечатана. Всяка една вътрешна мисъл е запечатана. Всяко едно вътрешно изкуство е запечатано. Защо? Защото е способност и деятелност на Първоизточника. Призован си да знаеш за детайлите, за най-съвършените мисли, чувства, импулси на деятелността на Първоизточника. Това ти трябва да знаеш, защото ще ознаменуван върховната епоха върху земята.

Има много да знаеш, има много да изучиш специално за земята - какво представлява тя по същина, по образ и по форма. По форма официалната наука е дала вече горе долу един образ. Знае се, че тя е едно кълбо, което се движи по закона на притеглянето, по закона на великата хармония. Но достатъчно ли е това за ученика на Върховната школа? Не. Ученикът на Върховната вътрешна школа трябва да проумее върховната необятна мисъл, която е построила, която е проявила пътищата на милиарди и милиарди планети и слънца в необятността. Върховната мисъл на ученика трябва да бъде такава, че да може да схване великата динамика на този велик, всемирен свят. Върховната мисъл на ученика трябва да догони вихрената стихия и идейните перспективи във всемира.

Колко много неща има ученикът да научи, когато се опознае с големите специалисти на върховните начала. Тия големи специалисти с радост ще бъдат готови да подадат своята десница, да повдигнат ученика и го отнесат в сферите на върховната епоха.

Трябва да се издигне ученикът, за да може да се почувства, че е един фактор, така необходим, както всички слънца в необятните планетни системи.

Но ще се възрази: „Какво представлява ученикът? Едно същество, ограничено в една физическа форма, което по отношение на необятността е малко, микро, което не може да се види дори и от една съседна планета?“ Ако наистина е такава малка, невидима величина, как може той да догони вихрения духовен елемент в сътворението? По аналогия е така. Ще анализираш нещата да видиш действително, че това е пътя на еволюцията, пътя на съвършенството, но когато става въпрос за върховния проблем, за върховния стадий, за върховното повдигане, за върховното проникване, тук ученикът не е вече една микроскопична клетка, а е едно светещо ядро, което е вече обект и привлича великите учени и от другите системи. Той се явява вече като едно динамично, електрично и космично ядро, което се движи из пространството, което се движи по ония пътища, които Духът е очертал, напипва пулса на Духа и той го импулсира, вдъхновява го, за да може да догонва пъргавите планови системи.

И тъй ученико, теб те призовават, за да можеш да се опознаеш с тази върховна система. Коя е тя? На кого е тя преимущество? Кой е нейния началник? Кой е нейния архитект? Кой е нейния мъдрец? Точно това ние искаме да подчертаем в това върховно ядро - да имаш прямата връзка с върховното строителство, прямата връзка с върховните деятели. Това трябва да знаеш - да бъдеш в общение с Божия дух. Божият дух няма да се изяви като стихия, като въздух, като огън или като друга и коя сила. Божият дух ще се прояви чрез тебе като една върховия мисъл, като върховна памет и като върховна деятелност. Извън тях всичко друго е нисши степени, подготовка.

За върховния строител са необходими и върховни елементи, върховни материали. Кой ще ги даде на ученика? Той сам ще си намери от върховните  рудници. Той сам ще ги опознае. Те са така житки, така подвижни, така трептящи, така кристализирани, така светещи, че той по вътрешен, по духовен път ще ги опознава. На него ще се даде диаграмата на върховното право.

Какво значи диаграма на върховното право? Едно велико устройство, което съществува в по-висш стадий на по-висшите планети. Сега това върховно устройство ще се прояви и върху земята. Земята е пораснала достатъчно, станала е за обект на архитектите на новата епоха, които за проучат и да прокарат великите идеи като абсолютна светлина, като абсолютно знание и като мирово движение.

Ето какво е изкуството на Духа. То е върховно, мощно, абсолютно изкуство. Когато ученикът се докосне до този нерв на върховното, тогава у него ще затрепти Духа на елемента на абсолютното познание.

Ето какъв е образът на ученика пред окото на Духа. То е образ на живот, идеален образ, върховен образ. Тогава животът не е вече едно отеготение, не е съдба, а е едно върховно начало, което дава деятелност, способност, откритие, абсолютност. Когато се проучат върховните неща, ще дойде и идеята за абсолютното. Абсолютното е една нова система, която е пак в плана, в изкуството на Духа, защото само Духът е, който може да бъде истински художник, да очертае схемите на върховното и на Абсолютното. Защо? Защото Духът изхожда от Абсолютното и се е проявил като върховно.

Как мислиш, ученико, радостно ли е на Първоизточника, когато ние говорим така за неговия Дух? Много естествено. Радостта на Първоизточника е светлината и тази светлина иде в ученик като просветление. А щом ученикът просветне, той ще наследи истинската радост на Първоизточника.

Бъди импозантното, мъдрото, силното, могъщото на върховното ядро. То е, което ще ознамени великата епоха, която идва. Това импозантно ядро е великата система на върховната епоха. Ти си навлязъл вече в тази епохална система. Духът за тази нова епоха ти говори. Той ще те възпитава, той ще те ръководи. На него ти трябваш - да бъдеш нова епоха, нова раса, ново изкуство, нов човек. Тогава всички други системи като паяжина ще пропаднат. Трябва нова, абсолютно чиста атмосфера, да няма вода, облаци, да няма долини и височини, а всичко да бъде така художествено украсено, така устроено, така подготвено, че да затрепти новата епоха като ранен, утринен слънчев изгрев.

Ние ти говорим за новата епоха, защото трябва да стане ново преобразяване. Това ново преобразяване ще се направи от тия именно фактори, които имат елементи на върховната същина. Тия фактори са били още в самото начало и сега идват да преобразят планетата Земя. Те са били в началото, тогава когато земята се е устройвала, когато земята се е създала, но сега идват да я усъвършенстват, да я устроят. Тя е била построена, но не е била устроена. Тия нови върховни архитекти ще ти дадат истинския образ. Така ще я устроят, че всичко ще бъде в благоприятна атмосфера. Може би пътят й е малък, но то ще се измени, за да може ъгълът й спрямо слънцето да бъде на такъв градус, че да потекат благоприятни, по-съвършени слънчеви струи. Земята е дете, ядрено естество на слънцето. Следователно, неговата майка има грижата да откърми това ядро, това дете, за да бъде един ден и то като нея.

Новата епоха е астрологичен цикъл, който е движение на едно особено планетно съчетание. В новата епоха ще вземат участие повече енергии на по-възвишени планети от слънчевата система като Юпитер, Нептун, Уран, както и от други слънца, като например Сириус. Сириус е едно особено слънчево ядро. Културата - силите там имат особена изящност. Там говорят силите на Върховното ръководство.

Всички слънчеви системи си взаимодействат. Има много слънчеви системи, конто са в прям контакт с нашата слънчева система. Благодарение на тези контакт слънцето получава все нови ритми, все нови импулси, за да може да завърши своя план. То излъчва от себе си планетите и живота по планетите. Сега ще се възстанови Светилището и върху планетата Земя. Защо? Защото това е плана на върховното строителство, защото и слънцето иначе няма да завърши своето развитие. То е един голям необятен дух, който е член на върховното строителство. Колкото повече планети създава и очертава техните орбити и пътища, толкова това слънце е от по-висок ранг, от по-върховна степен. Всяко дете трябва да бъде като баща си. Всяка една планета трябва да бъде като своя родител - слънцето.

Ето как за в бъдеще и планетите ще бъдат светещи слънца. Кога? Когато дойдат да живеят върху тях велики посветени същества, когато се създаде една светла култура, една светла епоха. А тя трябва да се създаде.

Кой ще я създаде? Съществата по нея чрез присъствието на Върховния разум. Вие сега казвате: „Няма благодат, няма плодородие. Какао ще правим? Няма, защото сеете семена от дивите растения, донесени от миналото. Трябва да отидете в духовния свят да вземете оттам семена, да насеете земята и да роди тя духовни плодове, духовни блага. Само така земята ще стане богата - богато наторена, богато напоена, богато сгряна.

Какво голямо послушание, какво голямо проникване е необходимо, за да се подобри социалният живот на земята.

Ученикът на Върховната вътрешна школа трябва да има метод, който да му даде отношение на действие - как да обработва земята, как да събира плодовете на земята и как да ги запази за щастието и храната на другите същества. Вие трябва да имате програма за своя социален живот. Как ще устроите живота, ако биха ви сложили на власт да подредите целия битов живот в пределите на България? Какво бихте направили вие? Ще отговорите: „Ще действаме по любов.“ Не е лошо да действаш по любов, но трябва да имаш творчески характер. Днес материалистите могат да ви обвинят и да кажат: „Каква социална система имате?“ Как бихте се справили с изкуството, с просветата, с материалните богатства, с геологичните придобивки и т. н. ? Вие не сте мислили още каква програма бихте създали. Необходимо е ученикът да вземе участие във всички проблеми на земята с изключение на отрицателните. Кои са отрицателните проблеми? Невежество, бреме и т. н.

Духовете на земята още не са подготвени социално. Тепърва ще трябва да се превъзпитат в социалния строй, в социалната система, за да могат да проумеят духовната социалност. Има една духовна социалност. Тя е изобилието на земята. Тогава няма да има диктатура. Съществата като се погледнат само, ще разберат от какво имат нужда, и ще се притекат на помощ. Ученикът е познавач, ясновидец. Ще бъде ли необходимо тогава някакъв закон да го принуждава, когато той знае нуждите, когато то вижда нуждите?

Какво е социалната наука? Нуждите на съществата. При божията система, била тя социална, материална, идейна, духовия и т. н., не е необходимо да има министри.

А какво ще има? Ще има Учител и ученици. Тогава е лесно да се пренесат божите благословения на земята, божиите плодове на земята. Няма да има господари и слуги, министри и сановници, войници и мисионери, защото ученикът ще бъде послушен на своя Учител. Учителят е, който ще раздава благата на земята. И ако сега на земята идват учениците, то е да създадат условия на земята. Бъдещето е на учителите. Ще има много учители, така както има много министри. Ще има Учител в Америка, в Австралия, във всички острови и полуострови, но всички тия Учители са един ритъм, един Дух, един живот, А щом един министър е учител , благородното желание, благородната работа е да научи ученика как да култивира едно растение, как да отглежда едно животно, какви трябва ща бъдат отношенията му към другите същества и към човека. Тогава ще има една социална система за отношението на ученика към природата, към битието, към сътворението. А сега име отношение само към министри, към комисари, към  председатели, към господари и т. и.

Ето каква система очаква земята. Такава система има  вече в някои по-напреднали по култури, по-напреднали планети, които придобиват вече състояние на слънца. Те вече изпущат известна светлина и могат да огряват съседни на тях по-бедни по светлина планети. Земята е бедна още. Тя се нуждае от влиянието на другите планети около слънцето. И на истина, доста много влияят. Особено Марс влияе най-много. Мислещите същества на Марс изпращат мислите си върху земята и те идва като влияния.

Това е по отношение мировия слънчев или планетен свят. Това не влиза сега в нашето занимание. Не, че не влиза, но ние сега имаме за задача да се занимаем специално с устройството на ученика, ще го изградим като една върховна същина, за да бъде тя способна да участва при прилива на положителните слънчеви сили, които ще направят планетата Земя светещо, радииращо ядро, способно да излъчва от себе си и да създава нови ядра, нови планети и т. н.

Като казваме, че не е работа сега на ученика да се отвлича в устройството на звездния и на планетния свят, то е затова, за да бъде съсредоточен в онзи периметър, в който Духът сега го подтиква. Ученикът трябва ща завладее по-голям периметър. Това е идеята на Духа. Това именно е изкуството, което Духът ще предаде на ученика.

Как ще сгъне това? Как ще може ученикът да го овладее? Когато, посредством своето духовно тяло, излъчено от физическото тяло, вземе участие във върховните планове, във върховната дейност на Върховното ръководство.

Ученико, ние те водим до Върховното ръководство, а Върховното ръководство ще те заведе до Абсолютното ръководство.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ние ще държим за това, защото ти вече си душа от нашата душа, ти вече си око от нашата зеница, ти вече си лъч от нашата светлина. Заедно ще работим, заедно ще възстановим новата епоха, новата духовна епоха на земята. Ти вече не си послушник, не си калугер, не си свещеник, владика, патриарх, а си една върховни същина, която участва във върховния план на строителството.

Защо? Защото си обект на Божия дух, защото си под закона на благодатта, а не под строгите санкции на закона. Макар и да изпитваш тия санкции, но те са остатък от старото у теб, това което е гнило, което е кално. За нас обаче същината е твоята духовна подготовка, идеята, вибрите са твоята духовна подготовка.

За да имаш тази духовна подготовка, трябва да станеш върховен изразител, върховен мислител, върховен деятел, върховен в изкуството на науката, върховен в реалността на живота.

Ние не искаме да те правим въздушен, но да бъдеш реален, да изпитваш най-префинената реалност и когато видиш каквато и да е форма, било в растителния, в минералния или в животинския свят, да знаеш добре за нея, да разбираш нейния език, да слушаш нейния тон и да се ползваш от нейните багри. И тогава, когато ходиш по земята, ще летиш. Защо? За да не би да стъпчеш някоя същина, за да не би да оскърбиш Духа. Тогава ще те нарекат ангел, защото когато ангелските същества идват на земята, те не стъпват по нея. Има известна дистанция, която строго спазват. Те отиват при цветята със своето ухание, със своето зрение, слух. чувство, интуиция, но никога не стъпват върху цветята, никога не подритват и най-малкото насекомо, което лази по земята и което е изкуство на Духа.

Колко много трябва ученикът да бъде проницателен. Колко много трябва да се издигне, за да може поне 10 см. да ходи над земята. Когато ходи 10 см. над земята, ще спасява насекомите. Когато ходи един метър код земята, ще спасява цветята. Когато ходи 10 м, над земята, ще спасява растителния свят. А когато ходи 10,000м над земята, ще спасява високите върхове т. е. няма да ги подритва.

Може ли това? Може със своето абсолютно духовно тяло. Ученикът на Върховната вътрешна школа трябва да ходи с духовното си тяло, са учи с духовното си тяло, да участва с духовното си тяло. Тогава физическото тяло ще бъде като един двойник на духовното тяло. Ръководителят на духовното тяло от време на време ще повдига физическото тяло де не би да наскърбя Духа, да не би да стъпче някое негово изкуство - някое насекомо или да наруши красотата на цветята, или да причини някоя пакост на върховете.

Това е върховна система. До сега ти не си слушал подобно слово. Ние изпълняваме една върховна задача към теб.

Дали ще разрешиш задачата? Ако те издигнем с 10 см, ще я разрешиш с 1%. Ако те издигнем на един метър, ще я разрешиш с 2%. Ако те надигнем 10 м. - с 3%. Ако те издигнем 10,000 м. - с 4%.

Можем ли? Можем по отношение твоето духовно тяло. Може би твоето физическо тяло някъде ще се спука, но това не си ти. Ние те гледаме като духовен образ, като върховно изкуство на Духа. Дали де бъдеш благодарен, дали ще прецениш достойно вниманието на Върховното ръководство, от тази ти благодарност и готовност ще зависи и по-нататък, защото системата е на Върховното ръководство. Там където има опъване, където има страх, където има личен живот, Върховното ръководство взема под съображение.

Много векове, много епохи и дни човешкият дух се е стремил да се домогне да разреши важни въпроси за живота, за битието, за човека. Той е искал да постигне това с ония възможности, които е наследил от своите предшественици, от своите отци, от своите възпитатели и учители. Но колкото и да се е стремил човешкият ум да обхване, да проникне в дълбоките глъбини, той не е можал да направи това по единствената причина, че върховните неща не се постигат чрез обикновени стремежи, чрез обикновени явления. Върховните неща се постигат посредством върховната същина. Ако човешкият ум би открил върховната глъбина, ако би открил вътрешното съдържание, вътрешния импулс, вътрешния ритъм в човека, би имал голямата възможност да открие началото на върховното, на великото във вселената. Необходимо му е било да има едно вътрешно възпитание, една вътрешна подготовка, едно вътрешно просветление, защото днес Духът е проектирал да се създаде един Върховен вътрешен институт, където могат да бъдат подготвени както духът, така и умът на ученика, за да може един ден да стане истински представител на цялото миросъздание с всичките му сложности и възможности.

Не трябва ученикът да се отчайва и да казва: „Не мога да доловя първите ритми в живота, първите мисли на Първоизточника. Не мога да достигна движението, ритмусите на великото проявление в битието.“

Ученико, когато си посветен, когато си влязъл в унисон с върховното, с върховната мисъл, бъди уверен, че ти ще срещнеш това, което е тръгнало от небето. Защо? Защото то се движи кръгообразно. То не е някъде далече, в пусти сфери или пространства. Ако искаш да знаеш за първите строители на земята, ти ще можеш да долавяш първите мисли, ще можещ да откриеш способностите на тия строители, за мислителите на конференцията на тия сили, когато са взели решение да се създадат условия за едно ново тяло, за една нова вселена, за една нова планета в междинното пространство.

Как ще ги доловиш? Как ще срещнеш тия мисли? Посредством твоя върховен замисъл. Можеш го да имаш този върховен замисъл? Да. Пространството е твое, времето е твое, светлината е твоя, всички светове във вселената са твои. Следователно, когато почнеш да посещаваш тия вселени, тогава у теб ще се зародят нови способности, които ще имат съдържанието на върховната мисъл. И когато сега те занимаваме с върховното, то е да можем да създадем вече един канал, една светлинни пътека от върховното, до твоята мисъл. Тогава твоята мисъл ще бъде ангажирана от Висшата централа и вече няма да блуждае, няма да се отклонява, защото връзката е така силна и мощна, а Духът - така упорит. Само непослушният, несъобразителният, слабохарактерният може да упорства. А умният, интелигентният, мъдрият ще бъде едно прекрасно съзвучие във вселената, ще бъде един слънчев ракурс, който ще напраща лъчи по всички сфери.

Ето какъв голям интерес, каква голяма радост, какъв голям импулс ще се създаде на ученика, който изучава върховните сили, върховните заложби, върховните способности, които се излъчват от върховната мисъл. Когато спираме вашия поглед, вашето внимание, вашето съзнание и вашата мисъл върху върховния стремеж, ние имаме единствената най-любима, най-чиста мисъл да бъдете истински наследници на тия велики пионери, на тия велики адепти, които прокарват лъчеизлъчванията на върховната мисъл на земята.

Нека в тази земя се роди новото, новият посланик, новият син, който ще каже: „Отец и аз сме едно. Аз съм в Отца и Отец е в мен“.

Какво дълбоко, какво върховно разбиране и какво върховно просветление трябва, за да можеш да разбереш тази истина. Истините де бъдат открити от върховната мисъл. И когато ние говорим, когато разсъждаваме, когато откриваме великите начала на миналото, настоящето и бъдещето, имаме единствената мисъл и задача да подготвим нови адепти, нови посветени, нови светии, Защо? За да може да потече силното, могъщото, трябват и силни опори, силни характери.

Нека нашите занимания, нашето посвещение, нашите открития бъдат най-съвършеното, най-реалното, най-възможното. А това, което ще направи ученикът, ще го направи в съгласие с върховните строители, строителите на велнките идеи, на великата култура, на великата епоха.

Трябват господари във вселената. Сега земята е без господари т. е. без охрана. Ето защо, земята е станала долище на смърт, на войни, на братоубийства. Няма охрана, няма синове, няма отци.

Но ще се възрази: „Как можем ние, малките, нищожните съществата да подпомогнем земята в нейното движение? Не сте вие, които ще вземете цялата инициатива на своите плещи. Вие ще бъдете само фокуси, където да се централизират върховните мисли, които ще потекат по лицето земята. А навярно ще бъдат осияни и съществата върху нея. На нас ни е необходим център, ядро, което да радиира и изпраща централните мисли, за да може в душата и ума на човечеството да се зародят мислите за централизиране на всички душевни сили в една обща всемогъща. сила, която ще се нарече Белите братя. Сега се говори за белите братя, говори се и за черните братя, за жълтите, за червените и т. н. Това е спектърът на слънцето. Това са краските на лъчите, това са дрехите на цветята. Оттам човешкият ум прави заключение и хазна: „Колкото краски се отразяват върху земята, толкова братства трябва ла съществуват“. И това не е лошо, но въпросът е, че черните братя доминират, имат надмощие, защото няма охрана.

Кой ще охранява тия многоцветни братства? Само белите братя, които познават върховния стремеж, върховното строителство, върховната просвета, върховата наука. Всички други братства са в конвулсии я чакат - чакат някакво си пришествие, да слезе великият син на Бялото братство, Христос, за да ги спаси и поведе.

Добре е, че са в очакване, но не трябва много да се чака. Многото чакане отегчава, приспива, отклонява. Ето защо Духът е взел всичко в предвид и сега е пристъпил към една велика работа - да отседне върху известни обекти, наречени ученици от Висшия вътрешен институт, за да може да се създаде тази именно охрана, този месия, който е очакван да дойде от небето.

Ученико, имай ясна представа за небето - къде е небето и къде си ти. Дали си извън небето? О, не. Ти си в центъра на небето. Твоята планета е в центъра на небето. Накъдето и да погледнеш, навсякъде ще видиш звезден рой светила. Следователно, къде е твоят край? Къде е краят на твоето небе? Ако има една истина, която трябва да знаеш, тя е, че няма край. Не можеш да си представиш някакъв край. Това е величието на Първомислителя - че той е в безкрая, във вечността. Така че и ти се намираш в центъра. И твоето положение е завидно, защото си в безкрая.

Ние казахме, че си в центъра. Щом казваме така, се разбира, че няма край. Навсякъде е център. Това е Бог. Това е неговия образ, неговата големина, неговата сила, неговите възможности - че той винаги е център, че винаги е в безкрая, във вечността.

Тогава ще дойде мисълта: „Какъв образ има? Подобие ли е на нас?“ Какъв си го представяте, ако бъде подобен на вас? Той има подобие на вас по дух и по душа, не по тяло, по форма той никак не е подобен на вас. Вие видяхте че знаете, че дойде Възлюбеният син и взе човешка форма, но трябваше да я напусне.

Можеше пи безкрая, вечността да се ограничи в едно малко тяло, в една малка форма? Защо тогава се допуща, че безкрайността, вечността се ограничава във временното, в крайното? За всички заспали духове, които имат статическо състояние и са се материализирали до такава степен, че са станали градивни материали за създаване на планетите - тия огнени огнища. И сега е необходимо да дойде онова Великото, да се всели в твърдото, в грубото, за да може и то да получи своя бъдещ ритъм, своето бъдещо движение. Това е един велик метод, който е в системата на сътворението.

Тогава как ще си представки това Велико начало по образ и по подобие? Какво подобие ще му дадем? Има ли в пространството или в така нареченото небе такова подобие на Първомислителя, което може да се опиташ? Ти гледаш дълбокото пространство, тук теме светят планети и слънца, цели звездни светове, но какво е разстоянието между дадени планети или слънца, това още не е известно за тебе. Неизвестно е и състоянието на тия планети и слънца. Не ти е известна и тяхната цел, тяхната култура и техният живот. Тогава какъв образ ще създадеш за този необятен централен Дух, проявен в ум, светлина и душа?

Има образ. Всички тия звезди и планети така са съчетани, че дават неговия образ. Всички планети са негови органи, а всички слънца са негови способности, негови сетива, негови очи. Но какъв ум, каква способност трябва да имаш, за да отгатнеш този всемирен образ. Не че не можеш, но трябва да станеш такова съзнание, че да бъдеш далеч някъде и да видни цялото устройство, да видиш геометричната фигура, за да си създадеш ясната иден, какво представлява един клон от тази звездна вселена и какво представлява друг клон. Има образи. И ние бихме казали: има образ, който е подобен на човешкия може би, но навсякъде ще видиш красотата на този образ.

Как ще откриеш ръцете на този образ? Как ще откриеш главата? Как ще откриеш и всички вътрешни органи? Необходимо е дълбоко размишление.

Какво ще спомогне размишлението? Размишлението ще помогне на съзнанието, защото размишлението ще открие образа, а съзнанието ще открие подобието. И това е радостното, че образът и подобието са познати на теб. Ти имаш и образ, и подобие - образ на Великото в живота, в света и подобие на Великото, на Върховното. Щом мисълта е достигнала до тия предели, това показва, че и съзнанието един ден ще обхване Цялото, всемирното. Щом мисълта си е пробила път за да проникне в тия върховни начала, то и съзнанието ще може да отпечата това висше подобие и да го предаде и ученика.

Ученикът трябва да бъде съзнание. Щом е съзнание, той ще бъде винаги участник в най-висшата церемония на този велик божествен образ и подобие.

Какви светлинни потоци се излъчват от този образ и от това подобие. Какви съзвучия трептят в този образ и това подобие. И колко много енергии и способности се създават към този образ и към това подобие. Необятно е пространството и този образ има условия да расте, да расте, вечно, безкрайно да расте. И това е радостното. Щом Върховното расте в безкрайността, следва и ученикът да расте по време и пространство. А  щом расте, той вече има отражение на този Върховен образ и на това Върховно подобие.

Ученико, каква вихрена мисъл ти трябва, за да можеш да завладееш своя дух и да внедриш надежда и вяра в своята душа. Ние и по-рано ти говорехме, че ти трябва сила. Откъде ще вземеш тази сила т. е. какво е това сила? Силен да счупиш камък? Силен да строшиш дърво? О, не. Сила е да можеш да опиташ образа и го вдъхновиш посредством подобието. Това е велик процес. Казано е: „Бог направи човека от пръст и му вдъхна жива душа.“ Така и ученикът трябва да създаде този образ и да му вдъхне Дух, душа т. е. ученикът трябва да бъде одухотворен. Като такъв той ще бъде пространство, небе, условие да се роди нов образ, ново подобие вътре в него. На ученикът трябват нови функции, функции на Върховния образ и на Върховното подобие. Тогава той наистина ще изучава върховната мисъл, върховния живот.

Ще стане ли това? Ще стане във вековете, във вечността. Може би ще помислите, че като ви говорим за тия неизвестности, това е отчаяно положение. Ученико, стреми се да се осъзнаеш като централно ядро, като най-близкото до Върховното централно ядро. Ще търсиш Бога и Бог ще те намери. Не ти ще го намериш, но Той ще те намери. Защо? Защото ще станеш по образ и подобие като него. Този който търси Бога, той се пресъздава. А щом се пресъздава, той бива открит, намерен. Сега ти си открит, тъй както астрономът открива нови звезди и планета. Твоето откритие е тържество.

Ще кажеш може би: „Щом сме открити, нали трябва с нещо да проличи това у нас? Нали трябва да се създадат по-благоприятни условия, за да можем ла израснем по образ и подобие?“ Твоето естество е още неустойчиво. Тепърва създаваш специална работа да могат да се справят с твоята неустойчива материя, с неустойчивите твои желания, с твоя неустойчив дух. Много време ще трябва на силите да те преорганизират. Защо? Защото това трябва да става безболезнено. Значи, ще се приложи закона на епохалното развитие и усъвършенстване. То ще бъде по отношение на твоята физика, на твоите способности и таланти, но по отношение на твоя дух и на твоето духовно тяло, то става вече. То е под друг закон - под закона на благодатта.

И тъй, за да бъдеш и да се срещнеш с небето, у тебе вече е станало, макар да казваш, че още неща те съблазняват, че още неща не ти са ясни. Как мислиш, големите неща лесно ли ще стигнеш? Малките неща лесно стават, защото за тях трябват малки възможности, но големите неща мъчно стават, защото за тях трябват големи възможности. Ако си малък, как искаш отведнъж да пораснеш и да станеш голям? Такъв закон не съществува. Законите са строги, абсолютни. Но да изпиташ голямата радост, това е твоя привилегия. Да изпитан една среща с висшите светове, това е твоя стремеж, твоята жертва. Да изпиташ едно върховно озарение, това е заслуга и стремеж. Да си се срещнал с един адепт, с един посветен, това е заслуга на твоята смелост. Можеш да изживява своите минали кармични задължения, можеш ща ликвидираш със старите задължения, но това не ти пречи да се срещнеш, да опиташ.

Но ще кажеш: „Как аз, грешникът, ще мога да се срещна с едно светло същество?“ Както можеш да се срещнеш с едно насекомо и това ти създава интерес, така и на върховното същество ти създаваш интерес.

Кога ще те срещне то? Когато си вън от леговището, вън от дупката. Щом си скрит някъде дълбоко, то няма де те срещне, защото има съвършено други задачи. Но щом те срещне, то няма да те подмине. То ще се спре пред тебе.

Ето защо, ученико, излез от неблагоприятните условия, срещни се в Светилището, там където Духът проявява своето изкуство и бъди уверен, че ще те намери великото посветено същество. Там където Духът свещенодейства, всички възвишени същества имат съзнанието да вземат участие, защото Духът е най-великото същество и най-великата работа във вселената.

Може ли Духът да прави чудеса? Може, но той никога няма да си послужи с чудеса, когато си на своето място. Какво може сега Духът да направи? Да разтърси зданието и да го събори? Той може да го разтърси, но последствията ще бъдат неблагоприятни.

Ние сега се стремим да разкриваме последователно, върховното изкуство на Духа. Във Вътрешната школа ние говорим за изкуството на светлината, а във Върховната школа ще се занимаваме с Върховното изкуство на Духа. Ние сега имаме работа с тия две велики начала: светлината която открива и Духът който създава. Духът е създал, но никой не може да го открие без светлината.

И тъй, ако създаваш, ще трябва да имаш прозрение, светлина. Когато мислиш върху дадена тема, тя непременно трябва да бъде облъчена, за да може да я видиш в светлина. Ако не присъства светлината, остави тази идея или това изкуство, или каквото и да е. Ако можеш да привлечеш повече светлина, дръж я здраво. Работи върху това начинание и бъди уверен, ще имаш успех. Мъчно се придобиват нещата. Защо? Защото са големи, безкрайни, светлинни.

Ние говорим за върховните неща. Абстрахираме се от временните, от малките неща. С тях се занимават други. Ние идем от върховната йерархия. А знаеш ли живота на тази върховна йерархия? Ще дойде ден, когато ще те занимаем по-специално с техния живот, с тяхната култура, с техния поминък, с тяхното изкуство, с тяхната музика и т. н. Щом сме представители на една върховна йерархия, нали трябва поне малко да ти кажем какво те очаква. Теб те очаква нещо велико, съвършено, божествено. Сега ние имаме главната задача да те приспособим към новите условия. Ти обеща, че ще влезеш във Върховната вътрешна школа, но ти още не си пуснат вътре. Достатъчно ще те изпитат, за да те пуснат в тази Светиня. Няма да се сърдиш, няма да роптаеш. Ти си в процес на посвещение. Следователи, ще минеш през всички етапи на посветен. Божествените неща са абсолютни по светлина, по Дух, по душа и по ум. Следователя, за да могат да се разбират нещата, трябва подобен дух, подобна душа, подобно сърце, подобен ум.

А ти все пак казвай: „Защо не знаем?“ Ако същия въпрос зададем ние, какво ще отговориш? 3ащо не знаеш ? От сега нататък ще знаеш и ще можеш. Щом ти отварят вратата, щом влизаш вътре, ще знаеш, ще можеш, ще преуспееш, защото такава е задачата. Ако още не можеш, то е, защото нямаш достатъчно кураж, нямаш достатъчно смелост и че ме размишляваш достатъчно. Ти мислиш докато си тук, но повече от времето ти е заето без размишление. Тук ти придобиваш сила, но като се срещнеш с някои стари явления, в живота, ти се чувстваш малък, слаб,

А защо да не бъдем силни?

Там е голямата беда, че сте отслабнали. Сега работата ма Духа е да ви усили, за да станете способни, както са способни посветените. Вие сте в пропее на посвещение. Щом сте в този процес, непременно ще се придобие, ще се завладее, ще се постигне. Ние няма да кажем да не бързате, за, щото вие изобщо не бързате. Афектирате се в момента, но още няма онази вглъбена мисъл, онова вглъбено сърце. Този, който има тази глъбина, той никога не казва: „Защо не зная, защо не мога, защо не ми се открива?“ Всичко е дадено, всичко е пред вас и за взе. Вземете колкото искате.

Но ще кажете: „Не го виждаме“. Там е бедата, че не го виждате. Трябва. да се отворят очите ви, за да го видите. Ще кажете, че не го а чувате. Там е бедата, че не го чувате. Трябва да се създадат органи, за да го чуете. Защо? Защото по естество те са дълбоки вътрешни усети. В миналите езотерични школи са прекарвали учениците през редица физически изпитания. Поставяли са ги например над страшни ровове, пред съблазнителни красоти, за да видят тяхната устойчивост. Сега ученикът се поставя пред други изпитания - пред големите съблазни, че не може, че не вижда.

Ще чуеш, ученико, и ще видиш. Няма друг път за работа. Няма друг път, където можеш да се движиш като слепец, като ням, като глух. Ти си вече в един друг свят, напуснал глухотата, напуснал немотата. Благодари за този свят, за тези чувства и способности. Ти можеш отчасти да слушай, да виждаш и да говориш. Придай към тях духовните си усети, развий духовния си свят, духовния си живот, вътрешните си способности

Къде е това вътре? Къде е вън и къде е вътре? Вътре е ядрото, вънка - излъчването на ядрото. Вътре в ядрото е съзнанието, а вън е излъчването на ядрото - мисълта. С мисълта ще се съблазняваш, а със съзнанието ще осъзнаваш. Ето защо, повече усилия върху съзнанието. Най-голямото изкуство на Духа е съзнанието. Духът работи върху съзнанието, а светлината работи с другите способности. Защо? Защото съзнанието е вътрешното, а другите способности са проекции и светлината ги открива. Това което е в човека, е олицетворение на онова, което е в Бога. Щом човек открие себе си, ще открие и Бога. Когато казват: „Познай себе си“, то е да се познаеш като една велика система. Тази система е дело на Божия дух, защото Духът е система. Сега се правят опити човешкият дух да бъде система на Бог в човека, на душата в човека. Душата е безкрайното начало. Всичко е душа т. е. във всичко е душата. Душата е небето, душата е системите, душата е всичкото, но когато става въпрос за проява на вселените, на битието, тогава вече се казва Духът т. е. системата на тази Божествена душа. Душа и живот са идентични. Животът произтича от душата, а системите, силата и светлината произтичат от Духа. Това е Бог-душа, Дух проявен в системи, във възможности и т. н.

Може ли малкото дете да разбере изкуството на един голям музикант? Може ли да разбере изкуството на един художник? Не може. Вие сте в процес на ученичество. Вие сега се стремите към Големия музикант, към Големия художник, но не знаете, че трябва планомерно да овладявате изкуството. Вечността е ваша, безкрайността е пред вас, но важно е едно: вие правите първа стъпка да излезете от психозата, от онзи водовъртеж на старото, което е закостенило у вас мисълта. Сега имате най-добрите условия. От ден на ден ще ви става все по-ясна способността на любовта или изкуството на Духа.

Пътят на Духа е безкрайността. Пътят на светлината е безкрайността. Те се движат кръгообразно. Ще се изкачите на най-високото и ще ви се даде най-високото.

Кое е то? Да станете професори, художници, музиканти? Не такива професори, но професори с висша способност. Целият живот е изкуство. Духът го проявява като изкуство, като способност, като система. Следователно едно неща вам ви липсва: вие искате нещата да станат като чели ей тъй. Те съществуват. Вие няма да ги правите. Само ще ги откривате. Всичко съществува, но трябва откритие. Как? Когато прогледнете, когато виждате, когато слушате. Трябва една дълбока благодарност. За най-малкото нещо ще благодариш, че си го открил, да те радва, защото ти не знаеш това малко откритие какво е. То е едно каналче. То е твоята светлинна по пътя, която щя ти съдейства да растеш, да имаш необходимата вяра.

Лекциите и беседите са безсмъртни необятни сфери. Те , Те бяха подготовка за посвещение. А като посветен, ти вече ще имаш върховната мисъл. Щом имаш върховната мисъл, ти вече си жива. Лекция, жива беседа, представител на един нов свят.

Какво правите вие сега? Четете лекциите и беседите и казвате: „Хубаво е написано, хубаво е казано.“ Затваряте ги добре, опаковате ги и ги слагате на челно място в библиотеката. Всичко това е добре, но ти мисъл ли си на това слово? Ти връзка ли сина това слово? Ясновиждане ли си на това слово?

Новото ти посвещение се състои в това да приложиш всичко което е написано в лекциите и беседите. Лекциите и беседите са присъствие във висша степен. Ето къде е живото слово. И ако ние тук губим време, то се стремим да оживотворим, да обезсмъртим словото на лекциите и беседите, като дадем разяснения.

Лекциите и беседите се дадоха в Общата школа, в общото събрание, а продължението на бъдещите върховни слова ще се дадат в тайните вътрешни ядра. Защо е така, ние ще ти обясним. Всеки ученик, който се стреми към известна наука, знае, че има още нещо скрито в нея, че той го чака - чака да закърши един клас у да мине в друг клас, за да му се открие нещо повече.

За да има ученикът здрава опора, която да му служи като мощен лост да преобръща тежките неща, тежките случаи в живота си, нему му предстои да закали устоите в себе си, да закали волята, духа, да закали мисълта си, да уравновеси движението си, да проведри паметта си, да разцъфти съзнанието си.

За да има здрава опора, за може свободно, смело да действа, да се справи с многото фактори, с многото сили в живота, нему му предстоя да навлезе по-дълбоко в централната мисъл, в централното съзнание, в централния подем и ритъм на Божията душа. Когато ученикът присъства като здрава опора в централата на Божията душа, тогава в него ще се зародят безсмъртните идеи, безсмъртните стремежи, безсмъртният растеж, тъй както те се проявяват в Божията душа.

За да може да бъде ученикът един върховен кандидат, една върховна личност, един върховен ръководител, едно голямо знамение за дадено време и епоха, за да може да ознамени вековете със смелото и безсмъртно присъствие на Великото върховно, на великия върховен Божи дух, нему му предстои славната задача да присъства в глъбините, в състоянието на мисълта на Първоизточника.

Когато се говори за Първоизточника, ще се зароди една върховна идея, какво е това Първоизточникът, от кога той датира, от къде е проникнал, накъде се е разлял, до къде ще стигне, кои са пределите, кое е пространството, коя е вечността, която ще го ограничи или където ще се поляризира като една върховна система.

Казано е, много лесно е казано Първоизточник - пръв е потекъл, пръв се е проявил, пръв е заговорил, пръв е наредил, пръв се е родил, пръв се е излял.

Първоизточник - това е грандиозна мисъл, грандиозни идея, за която и боговете мълчат, защото и боговете не са справили с тази голяма, безсмъртна, необятна идея. И наистина, ако бяха боговете се справили с нея, те не биха били богове, а биха били Бог или Първоизточник. Така сега заляга идеята и в ученика, когато ида е в далечното бъдеще, във вековете, времената, пространството, да се добере до извора на Първоизточника на първата мисъл, на първия дъх, на първия ритъм на живота и на първото слово. Тук вече не става, въпрос за класация, за поделения, за йерархия. Тук всички йерархии падат, всички класации падат и всички системи падат.

Гениално състояние, велико състояние - да пиеш от Първичния извор, от Първичния източник, да се храниш от Първия източник и да заживееш в душата и Духа на Първия източник.

Може ли това? Как да не може, когато всички условия - пространство, небе, полета, необятност, всичко това е естество от твоето естество, всичко това е сила от твоята сила, всичко това е мисъл от твоята мисъл, всичко това е дух от твоят дух. И когато става въпрос за изкуството на Божия дух, именно това е то - да овладееш Всемирното съзнание, в което се включват всички други явления, пространства и вечности, Ученикът на Върховната вътрешна школа трябва богато да владее първоизточните сили.

Но как ще се солидаризира с тях, когато е ограничен? Изкуството е ученикът да може да се освобождава от своето физическо тяло, да знае магията по какъв начин да се излъчва от своето физическо ограничение и да заживее като една първична сила, която има всички способности, цялото изкуство на Божия дух. Затова е казано в свещеното писание, че ученикът може да стане и невидим, че ученикът може да преобръща суровите условия в добри, че може да затвори устата на разярения звяр, че може да загаси пламъците на огъня, че може да ходи свободно над морските вълни, над морските бездни, че може да бъде безсмъртник. Това е вещественото в свещеното писание, Всичко друго е една ограничена временна реалност.

Но ще се каже: „Кои са методите, чрез които можем да излезем от тия състояния? Ученико, само посредством върховната система, само посредством върховното изкуство на Духа божи. Трябва да се задълбочиш в тази идея, да имаш едно богато размишление, да се издигнеш високо в духовните сфери, да нагодиш своя слух и своето зрение ла можеш да чуеш и тогава да видиш. Никой не може да види, докато не чуе. Това е велика истина, Какво ще видиш, когато не си чул? Трябва да дойдат звуковете, трябва да дойдат ефектите до тебе, за да можеш да видиш. Ето защо, ушният апарат на окултния ученик на Върховната школа трябва да бъде добре нагласен, добре инсталиран, за да може да стане добър слухар, защото шепотът, нюансите, действието на Духа са много тихи. Трябва да има мелодично ухо ученикът, за да може да произведа шепота на Духа.

Какво значи мелодично ухо? То трябва да бъде мелодия. То трябва да представлява един богат усет. Най-напред трябва да усетиш, и когато усетиш, ще дадеш ухо да чуеш това, което действа. И когато го чуеш, тогава ще го видиш. Досега учениците са искали да станат ясновидци, а ние ви казваме: докато не станете слухари, не можете да станете ясновидци.

Какво значи това? Докато интуицията не се прояви, вие не можете да станете ясновидци. А интуицията именно е слухарството. Ти чрез интуицията ще присъстваш и ще слушаш. Затова на окултния ученик в миналите езотерични школи се е препоръчвало да бъде смирен н да слуша. И всеки ученик е бивал обграден с голямото внимание на своя Учител. Защо? Защото има вече в него заложби на голямо слухарство.

Прекрасна, изящна е системата на Божия дух. И ако можете по-осезателно да проникнете в този етерен свят, наистина ще чуете. А щом чуете, ще се възбуди и очният нерв, за да видите.

Сега учениците нравят опити да могат да виждат и се смятат за големи нещастници, че не са ясновидци. А ние казваме: голямо нещастие е, че не сте слухари. Щом станеш слухар, ще виждаш прекрасните явления и ще ги произведеш като ритъм, мелодия, съзвучие, трепет.

Ето как великите композитори на миналото са работили да влязат в контакт с тия велики сили на дълбокото слухарство. Те не са били ясновидци и не са искали да бъдат такива, защото правилно са били ориентирани, че първо трябва да бъдеш слухар. Как мислите, ако чуете една духовна симфония, нима няма да имаме и представа за нея? Нима няма да я видите? Тя ще бъде идеална по форма и съдържание. Тя ще има един прекрасен образ, който за вас ще бъде ясновиждане.

Ученико, щом се готвиш да дадеш тон ма бъдещата наука, на бъдещата система, щом се готвиш да бъдеш един от новородените на новия свят, на новата раса, на новото човечество, трябва дълбоко да чуеш.

Какво ще чуеш? Гласовете на Божия дух. Тия гласове са великите скулптори и художници, които преобразяват битието, природата и всички твари по нея.

Ние знаем, че ученикът ще свикне да си служи с тия термини. Трудното е докато свикне, докато има едни прекрасни образи, докато влезе в действителността на идеите. Тогава космичните сили, астрологичните сили, астрономичните сили, духовните сили ще му бъдат в съдействие. Защо? Защото ученикът по естество, по същина е от рода на първоизточниците. Има един род на Първоизточника. Този богат род е създал отците на земята. Той е създал гениите на земята. Той е създал и учителите по земята. Това е божественият род. Този род има свои членове - синове и дъщери. Има цяло поколение от прекрасни души, но малко са се занимавали с него духовните инструктори. Сега духовните инструктори започват да инструктират всяка една сила, която се е поляризирала в ученика.

Ученико, ти си вече като адепт. Ти ще послужиш някога като скривалище, някога като крепост, някога като защитна стена, някога като вихрено нападение. Пред тебе се отваря целия свят. Ти си вече ангажиран за устройството на пелия свят. Теб вече те подготвят да присъстваш във всичките светове. Ти вече си назован син - прекрасен божествен син, който ще изпълни върховната воля на своя баща.

А знаеш ли каква е този воля? Да отидеш до големия Извор, до големия Източник и там да се възпитават, да изучиш магичните сили на този Извор. И когато си послушен и смирен да пазиш Извора чист.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Каква голяма култура трябва да имаш. Каква голяма светлина трябва де преобладаваш и какви безсмъртни идеи трябва да те занимават.

Ние ти казахме. че те приготовляваме за една нова епоха, за една нова култура, за един нов свят.

Кой е този свят? Ти си, ученико, този свят, ти си тази култура, ти си тази епоха. Какво ще оставиш като наличност? Какви ще бъдат твоите дела? Какво ще бъде твоето място, което да наследят вековете? Какво ще бъдат твоите музикални способности, с които да ознамениш епохата на върховния ритъм и музика?

Когато ние ти говорим, когато ние присъстваме, искаме да те научим, искаме да те приобщим към едно Върховно ръководство. Ние искаме да вземеш нашето слово, дълбоко да го запечатим, дълбоко да чуеш нашия зов, нашето обещание и дълбоко в себе си да го напишеш, защото това е, което ще оставиш. С това ти ще хроникираш една върховна епоха. Затова ние така смело настояваме. И ако казваме: запиши, то е именно да изпълните една празнота, да изпълните книгата на златните правила, да изпълните книгата на евангелските истини. И ако казване: запиши, то е именно всеки ден, когато слънцето е огряло да има записано поне едно слово. Нито един изгрев да не остане нехроникиран, защото това са добрите условия на Духа. Духът се е проявил в светлината. Следователно, ученикът не трябва да спре, а всеки ден да ги хроникира, всеки ден да го проследя, всеки ден да слуша, защото във всеки ден има музика различна по съдържание, по смисъл, по идея. Ако някой слънчев ден изпуснеш, много от тоновете, от ритъма е изпуснато и ти оставаш невежа.

Ето къде стои възпитанието на ученика - да използва да се подигне, да използва всеки слънчев ден и да запише на своята книга поне едно златно правило.

В какво се състои това златно правило? Правото на слънчевия ден, правото на слънчевото проникване, правото жа слънчевото излияние.

Колко малко ученикът е мислил за това. Досега той се е крил дълбоко в подземието, под сянката и не е имал ефекта на слънчевия ден, не е чул гласовете на слънчевия ден, не е записал словото на слънчевия ден, не е пил от свежата вода на слънчевия ден и казва: „Нещастен е денят. Голямо нещастие понасям. Голяма бедност изживявам. Голяма болест и мъка ме тровят“. Щом си бил обект на слънцето, ти трябва да бъдеш слухар, да чуеш всичко каквото ти казват.

И тъй, ученико, не изпущай нито един слънчев ден, без да хроникираш неговия живот, неговата идея, неговите сили.

Ето, това е новото възпитание, новата култура - слънчево възпитание, слънчева култура, слънчево слухарство, слънчево виждане.

Когато те свързваме със слънцето, ние имаме единствената мисъл да придобиеш светлина, повече светлина, за да можеш да изживееш изблика, ручея, диханието на Първоизточника.

Каква богата, качва сложна сфера е слънчевият ден. И ако ученикът може да използва това богатство, тази свежест. никога не би помнел старост, никога не би помнел смърт. Би забравил своето съществувание кога се е родил, къде се е родил и кой го е родил.

Когато ви занимаваме с върховното изкуство на Духа, ние все повече и повече ви сближаваме с онзи божествен слухов апарат, от където да се научите добре да слушате.

Слушай. Недей говори. Слушай. Недей да грешиш. Колкото повече слушай, колкото повече усъвършенстваш своя апарат на слухарството, толкова повече силите ще ти проговорят, защото ще ги чуеш. А сега силите минават край тебе и отминават и ти не ги чуваш. Защо? Защото твоят слухов апарат, твоят слухов орган е затъпен, не произвежда ефект. А знаеш ли колко сили ще минат край тебе? Те ще дойдат тихо, ще ти нашепнат за своето присъствие при тебе.

Това е величието, това е духът на новото.

Това е величието, това е изкуството на Духа.

Нашата задача е да ви направим слухари. В Духа няма шеги, празнословие. Той е слънчев ден, божи ден. А вие знаете, че слънчевият ден е богата среда не само за великите същества, но и за целия животински мир, за цялото растително царство и за цялото минерално царство.

Колко важен е един слънчев ден. Каква душа и каква среда представлява той във всемирния живот. Щом ученикът знае, как трябва да бъде възпитан? 3а него има много факти, много реалности. Щом отиде сред природата, има много и много реалности и факти. Щом отиде между животинския свят, има много факти и реалности, Така е и в минералния свят. Всичко говори. Всичко е слух. И понеже е слух, затова има и всемирна хармония.

Казва сега човекът: „Какви неумолими закони има в природата“. Тези закони именно са хармонията. А хармонията е съчетана от слухарството от много сили на слухарството, от много духове на слухарството. Знаете ли каква отговорност имат тия духове, които подържат хармонията? Всеки който е нарушил хармонията, е бивал пратен в подземието на земята. А вие сега си задавате въпроса: „Защо е било необходимо на Първоизточника да създава такава йерархия - така материализирана и така подложена, на големи изпитания“? Това са все духове, които са нарушили хармонията. Това са все духове, които не са слушали. Ясно е сега да си обясните какъв грях е направило цялото това съсловие, животинско и човешко, за та бъде пратено на земята. Това именно са все духове, които са нарушили хармонията и хармоничните сили са ги изхвърлили от своята среда и то с голяма сила, и те са станали на каша. От тази каша са се създали и планетите. Цялата тази каша е духове.

И тъй, вам ви трябва система и то система на дълбоко слухарство, за да можете да бъдете отглас, да бъдете клавиши, струни на върховната музика, на духовната музика.

Колко много се търсят сега клавиши, колко много се търсят струни, за да могат присъстващите духове да покажат своето изкуство.

Защо им е необходимо? И те искат да се развие вашето слухарство. Трябва едно дълбоко вътрешно слухарство. Когато посрещаш слънчевия лъч да чуеш нежния шепот, да чуеш нежния глас, който той произвежда върху тебе, да чуеш нежния шепот на слънчевия лъч, който те докосва. Да, това е върховна наука. А вие сега гледате слънцето как изгрява и лъчите му ви заслепяват. Но ако бихте чули нежния им шепот, ако бихте чули какво те ви говорят, какви са лъчите, които ви говорят, щяхте да знаете и как да ги съзерцавате.

Като практическо обучение, когато излезете да посрещнете слънчевия лъч, стремете се да чуете неговия прекрасен нежен шепот. Това ще бъде голямото благословение за вас. Един поздрав от слънцето, една препоръка от слънчевия лъч, едно свидетелство от слънчевия лъч, това е най-възвишената и реална наука. Там, в слънчевия лъч, е химията и алхимията. Там, в слънчевия лъч е електричеството, атомът, радиото. Там, в слънчевия лъч, е душата и Духът.

Можете ли да ми разберете? Ние се надяваме, че вие сте по пътя, когато ще дойдете при нас и ще ни чуете, за да ни видите. Ние се носим над вълните на слънчевите лъчи. Ние присъстваме навсякъде така, както присъства навсякъде слънчевият лъч.

Ученико, изграждай себе си като светлинен Фокус, като слънчево ядро. Така ще привлечеш върховните сили, за да станеш приятел на тях, брат, да имаш синовен облик, за да те обичат и любят.

Ето каква любов трябва да имаш - любов пълна със съзнание, любов богата с мисъл, любов наситена с чувства, трептящи от светлина.

Вие казвате сега: „Да проявим божествената любов“, а нямате представа каква е тя. Вие не сте слухари. Как може да я проявите? Божествената любов е върховно изкуство на Божия дух. Само способният художник може да прояви божествената любов. Само даровитият композитор може да прояви божествената любов. Сако талантливият учен може да прояви божествената любов. Само силният в изкуството на Духа може да прояви божествената любов. Не си правете илюзии, че това са само басни, залъгвания. Ти трябва да чувстваш цялата хармония, ти трябва да участваш в съзвучието на хармонията и тогава ще се срещнеш със силите на хармонията, със силите на слухарите.

Слушай, за да те обичат. Слушай, за да те научат. Слушай, за да те водят. Послушанието за ученика е първото стъпало на посвещение. В това посвещение ученикът придобива достойнство, знатност, известност, синовност. В слухарството ев изключена надменността, изключена е гордостта, когато в ясновиждането е опасно. Защо? Когато се видиш като светлинен лъч, в тебе може да се зароди гордостта. Затова ученикът на Върховната вътрешна школа трябва да се подготви първо с този талант, с тази способност и качество - слухарството.

Ние ще ви говорим за слухарството дотогава, докогато се научете да слушате. Цялата природа жадува да я чуете, цялото битие жадува да го чуете.

Имат ли те нужда от вашето слухарство? Имат, защото нарушена е хармонията, Имат, защото вие сте станали каша. А сега те искат от каша да се преобърнете на слухарски органи.

И тъй, ученико, колкото и да ти говорим за тия състояния, необходима е опитност. Първо опитай. Какво ще направиш? Иди сутрин рано преди зората и слушай какво ще ти каже първият слънчев лъч. Иди на високата планина и слушай какво ще ти кажат там боговете, иди при бликащия извор и слушай какво ще ти кажат там духовете на водата. Иди сред цветята и слушай какво ще ти кажат духовете на багрите, на аромата. Иди сред плодните дървета, когато напролет са цъфнали и слушай какво ще ти кажат прекрасните същества, художествените същества и това което чуеш, запиши. Бъдещата култура е култура на живо слово.

Кой ще го напише? Ти, ученикът на Върховната вътрешна школа. Бъдещето се нуждае от хармонична музика. Кой ще я състави? Кой ще я композира? Ти, ученикът на Върховната вътрешна школа. За бъдещето са необходими върховни строители. Кой ще им каже? Ти, ученико, защото Духът те научи да слушаш.

Бъди готов да запечати Духът живото си хармонично слово върху твоя мозък, върху твоя ум. Нека твоето присъствие бъде благоухание. Нека твоето внимание бъде слух. Нека твоето съзерцание бъде ясновиждане. Такъв си ти. Такъв те знаят вече. Такъв ще те познават във вековете.

Бъди смел. Имай упоритост, чрез която да дигнеш тежките товари. Само по пътя на върховното добро ще израснеш като слънчев ден. Взимай си бележки, носи ги със себе си и винаги прочитай. Прочитай за делото на слънчевия ден, прочитай за слухарството и вечната хармония, за да станеш годен, та когато стъпиш върху ресора на светлинния лъч, той така да тласне твоето естество, че да те преобърне на светлинен лъч.

Учи се. Подмладявай се. Упражнявай се. Така ще завършиш Върховния институт и ще получиш диплом „Водач на новия свят.“

За красивите неща, за божествените неща е необходима готовност. Готовността в миналото се е провеждала като подготовка. Подготовката не е отпаднала и по пътя на посвещението.

Но ученикът може да каже; „Уморих се вече от начините на приготовлението. Дълъг път извървях, много чаках, много очаквах и все още ми се говори за подготовка“. За големите неща трябват големи усилия. За тежките неща трябват корави мишци. За голямата мъдрост трябват широки познания.

Какво значи това широки познания? Какво ща познаеш? Има толкова науки, толкова клонове от науката, които дават познание и пак се казва широко познание.

Защо трябва широко познание? За да можеш да разбереш, за да можеш да овладееш великото изкуство на Духа, трябва да бъдеш безграничен, трябва да бъдеш необятен.

Защо се иска необятност, безграничност? За да можеш да заинтересуваш Духа и той да се спре при тебе и да стане едно с тебе.

Това е метод, това е способност - да можеш да спреш силите при себе си. Кои сили? Силите на изкуството, силите на богатата мисъл, силите на необятните възможности. Изкуство е това, но кой го познава? В езотеричните школи се говореше за подготовка, а сега в школите се говори за изкуство, т. е. не да се отлъчиш, да се отделиш от същините на живота, а да можеш чрез вещото изкуство да разкриеш началото на живота. Това е една гениална индивидуалност, защото, ако в колектива имаш възможността, посредством влиянията и въздействията на окръжаващата среда, която те импулсира, то при индивидуалността нямаш тази възможност. Тогава ще търсиш една свръхестествена колективност. Тази свръхестествена колективност е вещото изкуство на Духа. И когато влезеш в унисон с ритмуса на това изкуство, тогава можеш да кажеш: „Духът Божи ме посети, Духът Божи е над мен. „Никога Духът няма да дойде при тебе, ако не владееш неговото изкуство“. А как де го завладея, когато Духът не е дошъл?“ Духът е в колектива, Духът е в природата, Духът е в явленията. Той се е разлял, тъй както светлината се е разляла. Следователно, за да можеш да събереш повече сили на Духа, който се е разлял, трябва ти изкуство. От всички страни, от изток и запад, от всички планети, от всички слънца и звездни системи ще вземеш и ще създадеш един крепък колектив, който ще създаде у тебе могъщата индивидуалност , силната абсолютна мисъл, която ще има божествения промисъл да каже: „Аз и Отец сме едно т. е. аз съм най-близкия, най-сродния наследник на върховната мисъл, на върховната деятелност, на върховната възможност“.

Това е метод, който ученикът трябва да овладее. Толкова трябва да бъде будно съзнанието му, че навсякъде да вижда разпятия Дух и да вземе частици искри, атоми, молекули, тъкани, организми и да създаде една цялостна колективност на Духа. И когато създадеш този образ, бъди уверен, ученико, Духът ще го одухотвори, Духът ще влезе в този образ и той ще оживее.

Кой е този образ? Твоето духовно тяло, твоят духовен мир, твоят духовен живот. За да имаш такъв богат мир, такъв богат образ, такъв богат живот, трябват духовни същини. А тях ще вземеш само от Божествения Дух. Има много същини в живота, можеш да се ползваш от много йерархии, както досега си се ползвал, но стана ученика предстои да прави подбор, предстои му да прояви своето изкуство, да познава вече нещата, да има балсам под езика си, да има мед в устата си, да има светлина в ума и посредством тия способи да влезе в унисон с тази божествена енергия, с тази божествена мъдрост, с този божествен разум, които ще го запознаят с ритмуса на Духа, с живота на Духа, със словото на Духа.

Ученико, на теб се говори специално за живота и изкуството на Божия Дух. За да можеш да имаш Бога по-близо до себе си, т. е. да можеш един ден да се наречеш с право син божи, трябва да бъдеш обгорен от неговия Дух, трябва да имаш пълното знание за изкуството на неговия Дух.

Може ли да го имаш? Как да не може, когато ти си вече една картина на този Дух? Той те е сглобил, взел е от много същини и те е създал, но сега на тебе предстои, на тебе се дава идеята като индивидуалност, като мощна единица да вземеш от многото и да създадеш, а Духът да одухотвори.

Когато наблягаме, когато искаме Духът да заработи, то е да го улесним, да канализираме неговата енергия, да си отдъхне и да си почине неговата мислеща способност, защото ако мислещата способност е обременена, ученикът ще пропадне при сериозните изпити.

Философски камък, философски език, философско слово, философска идея. Ще кажеш, че има много философи. Вярно е. Има философи на миналото, които задържаха човешкия дух, като му казваха: „Не минавай границите. Ще се заблудиш и ще пропаднеш“. Това което са казвали в миналото е опитано, е истина?

Ученико, това са все относителни истини. Ако би попитал твоя дух и той би потвърдил тази истина. Защо? Защото художествените мисли на Духа не ти дават спокойствие, защото пред своя светоглед имаш необятен свят. Можеш ли да бъдеш спокоен? Никога. Този който е стъпил на по-горно стъпало, той вече губи равновесие. Там е страшното. В миналите школи много от учениците са загубили равновесие. Опасно е това стъпало, опасна е тази зона, опасен е този предел. Не е лесно да напуснеш един свят на миналото и да се преселиш в един свят на бъдещето. Но за ученика това е възможно. Защо? Защото него го подеха здрави ръце, здрави мишци. В него мисълта се разшири и Духът се всели.

Когато се развива ученикът по тази върховна система, в него започват да се изграждат и върховни органи, върховни способности. Всичко в него става финес, нежност, чистота, свежест. Може ли тогава ученикът да бъде задържан от миналото? Не. Миналото иска грубост, тежест, миналото иска застой, а бъдещето, новото, иска енергия, движение, философия, мъдрост. Ако в мижалото подготовката е била идеята, целта, сега озарението е бъдещия изгрев, озарението е бъдещото осияние.

От кого да се озариш? Кой ще те озари? Кои са тия фактори? Можеш да стоиш цял ден в своята стая, можеш да четеш философски книги, можеш да пееш арии, можеш да воюваш с хладнокръвно оръжие, но кой де те озари? Кога ще стане това? Ето един важен въпрос, за който ученикът още нищо не знае. Казано е в свещените книги, че Духът Божи във вид на гълъб се е изявил върху Сина човешки. А вие кога ще го видите във вид на гълъб, във вид на ореол, във вид на осияние, във вид на проблясъци?

Ученико, има едно вътрешно гледане. Когато Духът дойде, той ще изпълни твоята същина, ще затрепти всеки нерв и духът в тебе ще заиграе, а душата ще се преизпълни с щастие и съвършенство. За ученика няма вече палиативни чудеса. Защо? Защото той вече прониква, той вече разгръща делата, изкуството на Духа. Той вече борави със способността на Духа. Той вече става авторитет, откривател. Следователно, няма по-голям ясновидец от ученика на Върховната вътрешна школа. Защо? Защото той чува напева на слънчевите лъчи, защото той чува шепота на безграничното пространство, защото той усеща осиянието на цялото мирово върховно единство. Той е вече изразител, той е вече дело на върховните строители, които откриват чрез него същината на Първоизточника.

Има ли нужда от друго виждане? Какво ще видиш друго? Виждането се състои в това да заживее Духът в тебе, да разкрива своето чудо посредством тебе и твоята душа, и твоят дух да участват в изкуството на Духа.

Но ще се зададе въпроса: „Все пак има една тайна, има една неоткрита истина, която е спънка за нас: какво сме в същност, къде сме, къде ще бъдем и какво ще правим в бъдещето?“ Къде може да бъдеш? Където и бъдеш, едно знай: учи изкуството на Духа.

Но, защо нямаме повече светлина, за да открием това художествено сътворение? Когато стане въплъщение на светлината, бъди уверен, че ще имаш присъствието на Духа. Тия два процеса, са едни от най-важните, които ученикът на Върховната вътрешна школа трябва да разреши, в смисъл, да се възпитава, да се образова по отношение тия две дилеми.

Какво значи да бъдеш въплъщение на светлината? Кой ще се въплъти и какво ще се въплъти? Светлината е навсякъде. Тя е разлята в битието, във вселената, а в природата, в човека. Следователно, тя присъства. А за какво въплъщение става дума? Да се въплъти светлината в ученика, значи ще вземат участие светлинните сили в неговото специално изкуство т. е. ученикът да задържи строителите на светлината в себе си. Докато не ги задържи, те ще минават и отминават и то ще бъде все в очакване. Ето защо, ученикът трябва да бъде знатност т. е. един оазис, едно светещо ядро, за да може да привлича повече светлинни сили.

Кой ще неправи това в ученика? Неговият дух. Неговият дух ще инструктира всички заложби, целия колектив и ще създаде една хармонична среда, един хармоничен колектив, за да може да бъде обект за тия слънчеви строители, да има на какво да се спрат, да има какво да поднесат. Тъй както тук на земята мнозина отиват да видят художествената изложба на някой голям художник, на някой голям майстор, така също и при ученика трябва да дойдат големи майстори, за да видят неговото изкуство.

Къде е галерията, къде е официалният салон, където ученикът може да придаде своето изкуство? Това е неговото тяло. Тялото е неговия салон. Тялото е неговата галерия. Колкото повече художествени картини са внесени в този салон, толкова и интересът ще бъде по-голям.

Необходимо ли е това? В процеса на творчеството е необходимо. Който иска да живее извън творчеството, въпросът е друг. Но този който иска да живее в процеса на творчеството, той трябва да бъде изложба, той трябва да обърне внимание на голямото майсторство на големите художници, на големите философи и богове на науката.

Когато така говорим, може би ще дойде мисълта, че става въпрос за личността на ученика. Там е опасността ученикът да не се повъзгордее. Кой се гордее? Ще кажете: „Глупавият, невежият, простият“. Има една такава гордост. Тя е дисхармонична, неудачна, но има една друга гордост, ние бихме я нарекли една друга способност, която всичко е осъзнала и знае за началото на всичко, което има произход на Върховното.

Ученико, искаш чудеса . Ето, вън сега е едно чудо. Цялата област е настлана с бяла покривка. Вчера беше тъмна, а сега - бяла. Това е едно изкуство или едно чудо. Веднага нещата се променят. След няколко дни ще изгрее слънцето друго чудо. След това ще вали дъжд - пак чудо. Ще духа вятър - пак чудо и т. н., и т. н., но тия чудеса въздействат ли върху ученика? Не. Ученикът има едно вътрешно чудо, един вътрешен мироглед и знае, че всичко това, което става е един процес както в самата атмосфера, в природата, върху земята, така и върху нисшите съзнания. Знаете ли каква суматоха се създава в нисшите съзнания? Това чудо доста много ги загрижва. Те почват да разсъждавах и да се сямоосъждат: „Това трябваше да направим, така трябваше да се приготвим, оттам трябваше да вземем, та сега да сме добре.“

Това е възпитателен метод, но ученикът трябва да бъде голям, проницателен ум, та нищо де го не спъва, никаква природна сила да не разклати неговото вътрешно убеждение. Защо? Защото той има работа с един друг свят, с една друга атмосфера, с една друга среда, с една друга възможност.

„Но, как можем да разрешим въпроса за другия свят, когато сме на този свят?“ Вие вече имате опитността. Другият свят - Америка, чрез радиото ви говори какво там вършат, как се подвизават и вие тука слушате. Значи, имате вече връзка с един друг свят. Защо тогава да нямате връзка с духовния свят?

Ще кажете, че нямате предавателна и приемателна станция. Ние сега сме една присъстваща станция. Ние присъстваме, дори бихме казали, ние се въплътихме, за да може вашето духовно тяло да почувства напора, действието на Божия Дух.

Това е истината. Това е същината на нещата. Ако не бяха така поставени отношенията на всички явления, ако наистина бихте живели вечно в тъма и заблуждение. Но сега вам се говори, вам се предава, вам се дават перспективи за утре, за други ден т. е. за вечния божи ден. Ще дойде ден, когато ще кажете: „О, божи ден, остани винаги ден, за да те съзерцаваме. Никога да не идва нощта, за да не отпаднем.“

Това е състояние на озарение. Да бъдеш озарен. От кого? От новия ден, от вечния ден, който никога не залязва.

Вам предстои по-силно обаяние, по-силно докосване, по-силно присъствие, за да могат да се премахнат още някои стари възгледи.

Когато засягаме твоята личност, ние искаме да бъдем предпазливи, да не би да я обидим. Но все пак тя трябва да се закали, трябва да бъде в стълкновение и да произведе искра. При някои тази личност ще я чукнем с по-голям и тежък чук, за да може да произведе искра и да се види, че тя съдържа елементи на светлина и същина на Духа.

Този е градивният процес - процес на творчество. Ученикът трябва да се ангажира доброволно, не натрапено или Принудително.

Какво значи това? Благородство, култура, красота.

Кои са тия предпоставки, кои са тия ритмуси в него, за да дойде до положение доброволно да се ангажира? Присъствието на светлинни и духовни сили.

Когато се говори за възможности, ученикът е една специална възможност. Той е огнивото. И когато Духът прави опити да създаде огън, удря своя философски камък върху това огниво и се произвежда искра.

Какво представлява този философски камък? Има толкова много камъни по земята, има ги и по другите планети, но какво представлява специално този философски камък? Устойчивост, закон - закон за вечна мъдрост.

Защо трябва да има вечни неща? Не може ли нещата да бъдат преходни? За да може ученикът или въобще човекът да живее де волност, по свое усмотрение в едно прекрасно разнообразие? Защо е този устойчив закон, този непреклонен закон?

Всяко растение си има корен. Коранът е, който държи стеблото, а върху стеблото се ширят листата, цветовете, плодовете. Без тази устойчивост, всичко е пред прага на съкрушението, на смъртта. Така и ученикът има една същина, една устойчивост, наречена абсолютен закон.

„Но какво от това?“

Ето какво: За да могат да се разцъфтят цветята, да се създадат плодовете, които изпълват целия негов духовен мир със специално изживяване, със специално присъствие, ученикът трябва да има устойчивост, т. е. закон на Цялото.

Когато развиваме тази философска система, у нас изпъкват следните мисли: дали бихте могли да ни разберете, дали знаем, че ще ни разберете и най-после, дали е необходимо да ви говорим в този дух. Интересно. Факт е, че ние ви говорим. Факт е, че се създадоха условия за това. Дали вие сте поискали това, дали някои други наложиха или ви е необходимо за дадения момент и вие още не знаете. Казвате: „Влязохме като ученици във Върховната вътрешна школа“. Но все пак не знаете защо.

Защо ли е всичко това? Вие изпълнявате едно призвание, вие допълвате едно започнато дело, вие инструктирате силите, които ще създадат бъдещата кова култура. Трябва да има заченки, трябва да има бременност , предвестници, условия.

Казвате сега: „Ние сме от обществото Всемирно бяло братство.“ Това е добре, всеки може да каже тава. Кой от людете . ще каже, че е от Черното братство, от Черната ложа? Няма такъв. И с право, всеки защищава своя мироглед.

Защо е това голямо разнообразие? Вие питате, защо е този хаос за самоизтребване - силното да поглъща слабото, а слабото да живее вечно в страх и трепет? Всичко това е все изкуство на отрицателния дух. И той е голям художник, и той прави чудеса, тъй както ги прави Белият дух, Божият дух, но има голяма разлика между чудесата. Божият дух създава условия, а тъмкият дух създава дисхармония, смърт.

И тъй, ученико, стъпи здраво върху пулса на Божия дух, за да можел да почувстваш неговото обаяние, неговата сила. Тогава всички твои работи ще стават но плана, на Божия дух. Ще бъдеш вдъхновен, радостен щастлив, мъдрец. А има ли по-красиво състояние от това? Къде ще намерите такава красота? Къде ще намерите такъв свят и такива възможности? Няма. В стария свят всичко е изчерпано, изядено, изпито. Новият свят сега пренася богатства от всемирното изкуство на Духа и създава нов свят, нова земя, която в последствие ще бъде населена от шесторастниците. Ученикът прави голяма услуга, голяма работа, когато създава благоприятни атмосфера.

Авторитет ли е на тази създадена атмосфера? Всяка една запалена клечка, е авторитет. А кой ги пали? Има един, който стои зад този авторитет. Ние сега именно за него проповядваме. Централната мисъл, която трябва да остане дълбоко във вашето съзнание е да придобиете опитността и способността да проникнете във висшите мирове и оттам да вземете както светлина, така и Дух, и да ги донесете върху планетата Земя. То няма да яха външен блясък, външен ефект, външни искри и. т. н. Това е вътрешен духовен процес. Това е вашето бъдеще, вашето утре, което ще трябва да разрешите.

Кой ще го разреши? Само вие.

Нима няма други? Сега сте обект. Целият божи свят е на щателно проучване. Не е рано да се каже, че ще дойде духовната мисъл да обясни всички неща в тяхното начало.

Има ученико, една положителна наука, има един нов дух на възпитание, ново присъствие, нова култура, нова раса, нова нация. Това е пътя, по който ученикът бавно, но сигурно върви. Върви той по дългия път, за да стигне до духовните полета - там където е съкровището на земните полета.

Колкото повече ученикът се вглъбява в същините на Духа, толкова неговите работи стават по-сложни. Всички обикновени неща са извън обсега на Духа. Всички сложни неща са в обсега на Духа. И когато делим нещата на сложни и обикновени, имаме за задача да подкрепим ученика в неговия замисъл, в неговото размишление, в неговото домогване до същините на Духа.

Че има прости истини, е вярно. Че има и сложни истини, и това е вярно. Но ученикът трябва, да се занимава със сложните истини. А те са истини за живота на Духа.

Много лесно е да кажеш живота на Духа, но казаното само не дава ясната представа, що е това живот, на Духа или сложна истини на Духа.

Когато разглеждаме сложните неща, ние имаме за задача да повдигнем ученика, в сложните комбинации на самата вселена. Без участие на сложните комбинации на вселената ученикът не може да разбере дейността, първичността, искрата на Духа. Духът и вселената са идентични в своята основа. Вселената е най-върховното изкуство на. Духа. Следователно, за да владееш това върховно изкуство, трябва да заживееш в унисон, в ритъм с вселената. Вселена значи да се влееш, да присъстваш, да вземеш участие в сложните операции - сложното изкуство на Духа. Чрез сложните операции на вселената ученикът може да нареди така своите работи, че наистина да имат характер на сложност, на секрет. И ако в миналото големите окултисти, големите мистици са имали тайнствени, загадъчни похвати, било във философия, изкуство или явления, то те са били във връзка със сложността на вселената. Вселена и ученик това е едно и също нещо. Защо? Защото ученикът е една висша вселена, защото Духът работи върху него чрез най-висшите си способности.

Има ли Духът висши и нисши способности? Ние казахме: в Духа има и прости, и сложни действия.

Кога са прости? Когато се изпълнява процесът на диференцирането. А кога са сложни? Когато Духът е свободен от диференцирането.

Какво трябва да разбирате под диференциране на Духа и устройство на вселената? Свободата на Духа е същината на вселената. Свободата на Духа е устроена вече вселена, защото в устройството на вселената има един обективен принцип, има една обективна мисъл, има едно обективно присъствие.

Трябва ли ученикът да знае за тия обективни действията, за тия обективни принципи в устройството на вселената? Да. Това е неговата подготовка, това е неговото начало, това е неговото изкуство, което трябва да го посвети в устройството на вселената.

Устройството на вселената е един сложен процес. Понеже ученикът изучава сложните процеси, нему му предстои да бъде една абсолютна сложност. Които и сили да дойдат при него, да не го разберат, които и сили да дойдат при него, да не го отгатнат, които и сили да дойдат при него, да не го разгадаят, които и сили да дойдат при него, да се подчинят. Щом е просто устройство, всеки един дух, независимо на каква степен на развитие е, може да го разглоби, може да го разчлени, да го разложи. И благодарение на това ученикът е пропадал досега. Опетнявали са го духовете, осмъртявали са го. Но сега ние казахме да ученика да бъде една висша сложност, един загадъчен механизъм с много и много винтчета и пружини, с много . сложни части, че който и да е дух, макар и да е хитър и смел, или експлоататор, да не може да разглоби тази сложност.

От какво зависи ученикът да бъде сложност? Когато неговата мисъл бъде здраво защитена със стоманен щит, с непроницаема обвивка, тогава никоя друга мисъл няма да проникне в тази защитена глъбина. Ето защо, на ученика се препоръчва да овладее това изкуство, да знае как да защити мислещата си способност с тази секретна броня. Само така той ще бъде една сложност, една загадъчност за околната среда, за духовете.

Само мислещата способност ли се нуждае от защита? Цялата психична система, цялата чувствена система, цялата нервна система трябва да бъде защитена. Никое същество да няма възможност да оставя своите отрови в сложната система на ученика. И ако сега ученикът боледува, то е благодарение на това, че е допуснал известни същества, които са си поиграли с него. Но има край. Както има начало, така има и край. Краят е ученикът да се защити.

Кой ще го защити? Има кой. Духът и светлината.

Ще кажете: „Нали светлината има действието да осветява, да открива, може ли тогава ученикът да остане скрит?“ Да, може, „Кога?“ Когато стане светлина, сам да бъде способен да разкрива. „Кого?“ Всички намерения на нисшите духове, да ги познава, и да открива техните замисли, техните планове, да знае за тяхната назадничава култура и да не се подмамва.

Това е едно от висшите изкуства на Духа. Ако ученикът овладява всеки ден по едно изкуство на Духа, ще дойде до онова състояние, когато цялото негово естество, цялата негова психична система ще бъдат наистина висше изкуство на Духа.

Ние казахме, че работата на ученика трябва да бъде сложност и подчертаваме тази мисъл. Подчертаваме я и ще я поддържаме дотогава, докато ученикът придобие опитността на сложностите.

От къде ще вземе тази опитност? Ще я вземете от изкуството на Духа и светлината, ще я вземете от явленията на висшите йерархии.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Къде са те? Където и да се обърнете, навсякъде ще видите от отпечатъците , силите, явленията на висшите йерархии. Съвременната наука ги нарича природни явления, природни ритмуси и т. н. , но как ученикът трябва да гледа на тях? Какво е природа? Природата за ученика представлява сътворението на битието. За него всичко е творчество, творчески акт, творчески принцип. За него няма механизация, защото механизацията представлява повторение, а творчеството представлява все нови и нови явления. Тогава ще дойдем до онова положение да виждаме нещата в тяхната висша сложност.

Колкото повече се вглъбява в сложността на Духа, толкова повече ученикът се разширява, има най-широк обсег в знанието, в изкуството, в чудесата, в явленията.

Това е една сложна система. За нея е необходимо същество с голям замах и със силни давления.

Кое е това същество? Ученикът. Защо? Защото само той учи. Всички други духове са в нисшите процеси, а ученикът е във висшето строителство.

Какво ще построи? Нима вселената не е построена? Нима началото не е устроено? Ученикът има да строи една своя вселена с най-сложните й механизми, с най-тайнствените й явления. Ако не би било така, не биха се дали на ученика много възможности да се осъзнае като една сложна действаща сила в миросъзданието.

Както виждате, ние не искаме да забавляваме ученика, да го свързваме със старите системи, били те религиозни, научни и т. н. О, не! Ние предвиждаме за ученика една сложна, една загадъчна, една неизвестна система. Тя е, която ще го направи сложност. Така както Духът е сложен, така както Бог е сложност, така и ученикът на Върховната вътрешна школа трябва да има елементи на сложна система.

Кой ще му ги даде? Откъде ще ги вземе? Ще му ги даде Духът. Ще му ги донесе светлината. Духът ще ги отпусне, светлината ще му ги предаде, а ученикът ще ги иззида. Ще иззида своето сътворение. То е едно нарушение, затова трябва отново да се иззида, за да се премахнат завинаги престъпленията, греховете на първите изстъпления в едемския рай.

Кой ще възстанови сложността на едемския рай? Кой ще украси градината на едемския рай? Кой ще култивира плодовете на едемския рай? Кой е този, който ще бъде причина да посетят ангелите едемския рай? Единствено ученикът на Върховната вътрешна школа.

Тук не се говори за спасение. Признатият грях е факт, стореното престъпление е факт, но от всички тия стълкновения трябва да се роди една сложност. Тази сложност е ученика, Сложен по конструкция, сложен по философия, сложен по изкуство, сложен по дело и сила. Само една такава сложност е в състояние да склони Божеството да проговори. Следователно Бог се изявява в сложността. Никой да не си прави илюзии, че Бог може да се изяви и говори и при най-сложните процеси. О, не. Бог говори на Мойсея като сложност. Бог говори на Адама като сложност. Бог говори на Христа като сложност. Имало е фактори, които са водили човечеството, имало е фактори, които са се проявили като пророци, като наставници, апостоли и т. н., но те са били все посредствени. Между тях и Бога е имало посредник. А между Бога и Мойсея, между Бога и Христа не е имало посредник. И сега, на ученика на Върховната вътрешна школа се казва: между ученика и Бога не трябва да ама посредници, а пряма връзка. Бог иска едно: нека ученикът да бъде доблестен като сложността. Христос да каже: „Аз и Отец сме едно.“

Ученико, няма време за бавене. Стига вече дълъг процес. Стига вече служи на многото същества, религии, науки и т. н. Сега е ден, година на пряма връзка с Бога. Казват, че Бог бил любов. Бог обича само сложността. На всички Бог давя от своята любов, но особено е мнението му и вниманието му по отношение сложността в ученика. В специални дни и минути, в специални моменти Бог се разговаря с ученика. Бог съветва и учи ученика. Всички учители са все посредници между Бога и човека. Сега, когато учителят е бил посредник и е свързал ученика с Бога, ученикът е вече сложна божествена връзка, едно сложно присъствие.

Ще кажеш, че в миналото Бог така е говорил, че са ставали голели събития. Необходимо беше това, защото престъплението в едемския рай много огорчи Бога. Но сега Бог е примирен. Благодарение на неговата мирова вековна търпимост, той е примирен. Следователно, връзката, посредника между него и едемския рай е ученикът.

Да, сложност. Бъдете сложност. Вашата усмивка да бъде сложна, вашата мисъл да бъде сложна, нашият поглед да бъде сложен и вашето движение да бъде сложно. Такива ни трябвате. Ако искате да бъдете като другите, те са много, но ние нямаме полза от тях, нямаме внимание към тях, защото ние познаваме Бога като голяма необятна сложност. Че Бог е любов, че Бог е близък до съществата, че Бог дава на всекиму според делата и съзнанието, това е вярно, но трябва ли ученикът да чака като просяк да му донесат, да му дадат? Това е обидно. Защо? Една сложност не може да бъде просяк, не може да бъде немощ, не може да бъде невежество.

Когато засягаме така въпроса, ние желаем да схванеш тази сложна истина, че ти и Бог сте едно, че Бог е в тебе и ти живееш у Бога. Тогава няма да става нужда Господ да те търси, да ходи над едемския рай и да вика: „Ученико, ученико, къде си“, но всякога трябва да бъдеш пред лицето на Бога, всякога трябва да бъдеш изправен, готов за всяка негова заповед и за всяко негово поръчение. Всякога трябва да бъдеш готов да слушаш сладкото му слово и великите му повеления. Сако така ще разбереш сложното изкуство на Духа. Без присъствието на Духа, не можеш да разбереш изкуството на Духа. Сложността е изкуство на Духа, а светлината - присъствието на Бога у тебе. Няма друго състояние. И да го търсиш, няма да го намериш. То не съществува извън твоето състояние като светлина у Бога. Няма други източници, няма други звездни светове, необятни пространства, където да намериш друг някакъв оазис, който да задоволи твоите душевни сили. Няма такъв. Ученикът не трябва да си прави илюзии, че извън присъствието си като светлина у Бога, ще намери други сфери, друг свят, други божества, други сили.

Къде е сложността? Да бъдеш като светлина у Бога. Тогава ще става ли въпрос да ти се говори за изкуството на Бога? О, не! Тогава ти си светлина. А щом си светлина, ти си ядро на всяко началие, на всяко битие. Когато те свържем със сложните мирове, със сложните системи, със сложните битието, тогава ние ще се отдръпнем, ще те оставим сам.

Какво значи да се отдръпнем, да те оставим сам? Когато станеш ядро ти, когато станеш с станеш център, няма да има нужда от други сили и посредници, от ходатайства, защото ти си вече едно велико начало.

В какво се състои величието? В сложността. Това за вас са още вметнати понятия. Те не са още светлина. Защо? Защото още не е устроена вашата. вселена по всичките сложни правила.

Но тогава трябва да излезем от физическата система, за да наследим по-висши степени на развитие. Художникът светлината най-ярко ще се проява чрез вашата физическа система. Защо? Защото когато бъде в стълкновение с всички елементи, тогава ще се произведе до нов род светлина, нов род искри, нов род огън, а това е вече ново начало на една особена сложност. Ето защо, ученикът трябва да цени своята физическа система, да цени и духовната си система. Това е необходимо, за може да вникне по-дълбоко в сложния механизъм, сложния организъм на Духа,

Когато говорим за организъм, подразбираме една реална, една физическа субстанция. Има ли Духът физическа субстанция? Има ли някаква субстанция извън Духа въобще? Такава никои сили не познават. Ние и по-рано казахме, че всичко е вариации от организмите на Духа. Следователно тия вариации дават една в висша способност, която е изявена чрез едно върховно светлинно изкуство.

Къде ще намерите това изкуство? Кой е този образ, който ще ви задоволи, който ще ви изненада, който ще ви озадачи? Сложната система на ученика. Няма по-сложна система от тази на ученика.

„Нима това е последното изкуство на Духа? Нима това е най-върховното изкуство на Духа?“ Вие сте още в процеса, когато изучавате изкуството на светлината. Още не сте стигнали до онзи процес да изучавате изкуството на Духа. Защо? Защото то е един дълбок вътрешен мир, дълбоко вътрешно разбиране, дълбока вътрешна система. Системите на светлината лесно се овладяват защото те са още не тъй сложни. Тези системи са резултат от диференцирането, а системата на Духа е самия процес диференциация. Всички резултати са светлинни процеси.

Има ли в Духа резултати? Резултатът на Духа е светлината. Та е, която ще ти помогне, тя е, която ще те подготви. Това е езикът на Духа. Той е много сложен. За да го разбереш, необходимо е да бъдеш една висша сложност, необходимо е да бъдеш един Месия, един Христос, един Учител, защото този който учи, той вече знае. Сложността на Духа е една нова сфера за живото на ученика, сфера, която открива особеността на вселената. Трябва да овладееш сложните комбинации на вселената т. е. да напипаш пулса, да откриеш гръбнака на вселената.

Има ли тя гръбнак? Всяка вселена в своята основа им гръбнак. Гръбнакът представлява опорната точка, първичното ядро.

Така възпитаван, така въведен в сложността ща Духа, ученикът става все по-загадъчен, все по-тайнствен, все по-силен и все по-могъщ. Никоя сила не може да го стигне, никои духове не могат да го спънат, защото нисшите духове се плашат от сложните комбинация на ученика. Това е действителният живот. Това е една действителност, която ученикът може вече да проумее и да вземе едно сложно становище. Тогава той ще се запита: „Какво съм аз? Това ли съм, което досега знаех за себе си или съм нещо неоткрито?“ Ученикът още не знае сложността в себе си. Понякога се нарича микрокосмос. Това е вярно. Какъв космос. Но какво от това? Какво върши този космос? Каква е сложността на този космос? Важно е, дали този малък космос е в предвид от божественото съзнание, от божествената мисъл. Щом не е, той е скитащ космос, немил, недраг из пространството.

Ще кажете, че има един велик закон, който хармонизира нещата. Защо има несъгласувани явления? Вярно е, но има една велика божествена свобода, която човешкият ум не може да обхване. Тя е толкова сложна, та човек идва до мисълта, че Бог не съществува, че божия правда няма, че божествен ред и сложност няма.

Виждате ли пред какво изкушение е изправен човекът? Даже понякога и ученикът е изкушаван, но ние потвърждаваме, че Бог е голяма сложност, че неговият Дух е сложна композиция, сложен ритъм, сложна система. Как сме ние между вас? Дали сме сложност или като нещо обикновено? Кога нещата стават обикновени? Когато са натрапени. Ако и ние бъдем натрапени, няма да бъдем сложност, а едно обикновено явление, което има свой периметър, на действие. В желанието си Духът да ви издигне, да ви укрепи, да ви направи Божествена сложност, той действа върху вашата мисъл н вашите чувства чрез метода на великото развитие. И по пътя на това развитие, по съкратения прочее, вие ще предварите някои събития.

В какъв смисъл? Ще предварите някои духовни явления, някои духовни вълнения, които се преливат към земята. А това е важно, дори най-важното. Земята се движи в своя определен път, но как мислите: какво представлява този път? Какви са неговите граници, неговите брегови очертания? Какви очертания и граници не има в пространството? Нищо няма. Така ли е? Не е така. За да се движи земята, тя има една среда, която е път за нея, Че тя неотклонно, че строго спазва реда и порядъка, това е вярно, ако би го нарушила, би станала на прах, както има много такива планети. Дори и слънца са ставали на прах, прах, който учените наричат радиоактивни лъчи, радиоактивна материя, дори атоми, Всички атомни съединения, това са все сили от разрушени планети, изпратени като атоми, като клетки в пространството.

Необходимо ли е да знае това ученикът? Това е една подготовка за неговия ум, за неговия критерий. За да може да се ползва от системата на атомното устройство, ученикът трябва да намери онази рудница на хелия, която ще му даде едно от сложните атомни съединения. Щом има тия сложни сили, той се изявява като майстор, като академик, който може вече да използва тия атомни сили във великото строителство,

Необходимо е сложна просвета. Ние ще държим на това дотогава, докогато ви видим сложни. Сложна просвета, сложно изкуство, сложно знание, сложна любов, сложни отношения.

Защо ви е необходима тази сложност? Тя е, която ще събуди интерес към вашето съзнание да се подновявате. Иначе скоро ще остареете, ще грохнете и ще кажете: „Всичко е суета на суетите.“ Няма суета. Няма празни неща. Няма безформени неща. Такива не съществуват. Няма произвол, а има свободна воля. И ако тази воля не е върховна, произволът е едно стълкновение. А при всяко стълкновение има и рушене. Знайно е, че много планети са се разрушили благодарение на това стълкновение.

Къде е нишката на мисълта? Ние трябва да хвърлим светлина за всички области, за всички явления. Ученикът не трябва да бъде незнаещ. Той всичко трябва да знае. Религиозните казват: „Няма нужда от знание. Щом има вяра, достатъчно е.“ Окултистите пък казват: „Щом има любов, достатъчно е.“ А ние, Върховната вътрешна школа, казваме: необходимо е сложност, да бъдеш най-сложното същество в битието, да съдържаш есенцията в своята тайнствена светиня.

Колкото и да говорим, колкото и да ви убеждаваме, ние знаем, че то няма да стане така, в даден миг. Ще има процеси, време, когато ученикът ще получи едно божествено вдъхновение. Това божествено вдъхновение ще бъде посредник между Бога и човека. И когато човекът види Бог, той ще получи всичката сложност.

И тъй, ученико, нека твоето присъствие бъде благоухание, нека твоето присъствие бъде внимание, нека бъде слух, съзерцание, ясновиждане. Такъв си ти. Такъв те знаят вече. Такъв ще те познават във вековете. Бъди смея. Ти си един пътник с особена мисия - да проверяваш нещата, дали така са направени, както Бог ги е поставил. Значи, като светлика да проверяваш нещата. Трябва да се коригира нарушението на божия закон. Вие, учениците на Върховната вътрешна школа, сте призовани да го коригирате. Къде ще го коригирате? Във физическия свят.

Ние сме между вас с върховно поръчение. Ние сме между вае с върховен проблем. Ние сме между вас с върховна идея. Идваме при вас като божествено начало. Идваме при вас като абсолютна същина. Идваме при вас като живот, мъдрост, изобилна любов. Ако не беше така, Върховната воля и Върховната памет не щяха да ви запаметят, не щяха да ви определят. Идваме затова защото божественото дело е абсолютната наша цел, защото абсолютното божие дело е велик строителен план за висшето издигане, за божественото озарение на ученика от Върховната вътрешна школа.

Сега се развързаха божествените устни, сега се преляха божествените мисли, сега потекоха лъчите на божествените очи. Преля се сладкото слово, осия се лицето, осия се и душата на ученика.

Върховна епоха, върховно строителство, върховно общение и върховно отношение. На ученика предстои да влезе във върховния свят, там където костите ще се стопят, там където кръвта ще се прецеди, там където мисълта ще стане светлина.

Върховното поръчение казва - ученикът да влезе в духовния божествен свят, там – в лоното, в обятията, там в топлината, там в светлината на великите божествени представители.

Кой представлява Бога? Кои сили са тези, които имат тази привилегия? Ученико, помни: щом си под прякото действие на върховното поръчение, ти ще се стопиш и ще влезеш в духовния свят. Ще останеш с прекрасния образ, с етерния светещ образ, за да можеш да се опознаеш с живия огън, с живата светлина в царството на Духа.

Върховно поръчение на ученика е да влезе във вселената, в държавата, в царствено на Духа. Върховно поръчение е ученикът де се нареди в онази великолепна среда, в онази възвишена среда на светлите сили, които държат ключа на великите божествени тайни, които държат ключа на съкровищата на Духа.

Изобилен живот, изобилие вълнение, изобилни чувства , изобилен полет, изобилни дарения в съкровищницата на Върховния Дух.

Ученико, вземи този ключ, подхвани този ключ, за да бъдеш вечната истина, да бъдеш върховното движение, да бъдеш върховната душа.

Вземи ключа, здраво го подхвани, внимателно, грижливо го пази, скрий го дълбоко в съкровищницата на своята душа и когато дойде ръката н Духа, тя ще посегне, ще извади ключа и ще ти отключи съкровищницата.

Тук се прелива сега Духът но Петдесятницата, Духът на провидението, Духът на силата, Духът на вечните истини. Духът се прелива сега, защото вратата на съкровищницата на Духа е разключена, широко отворена и светлите сили като ангели носители пренасят, изнасят ценните богатства, изнасят културата на Духа, светостта на Духа.

Ученико, върховно е поръчението. Вземи ключа със страхопочитание, с дълбоко разкаяние, с молене, вземи ключа с радост, с щастие, с младежки порив, докато вратата е отворена и когато се затвори, ти да имаш ключа. Когато поискаш, когато огладнееш, когато си в нужда, когато си в противоречие, когато си в незнание, когато си в немощ, иди, сложи ключа в ключалката, със смелост го завърти и отново ще се отвори вратата,

Отново ще потекат светлинните блага, отново ще се изнесат скъпоценностите на Духа. Всеки от вас трябва да дава по една скъпоценност на Духа. Като звезда, като радииращ скъпоценен камък тя ще бъде сложена на вашето чело, та когато се движите, когато обхождате необятността на вселената, да имате светило.

Свещта на Духа, разберете ни, свещта на Духа ви трябва, която като се запали, никога да не угасва. Никоя сила в природата, никоя силя в битието не е в състояние да изгаси този пламък.

Нека пламти този пламък на вашето чело, нека се стопят всички противоречиви вълнения и действия у вас, за да може да имате пълното съсредоточение, съсредоточение на благородство, съсредоточение на висша култура, съсредоточение на свеж, мил поглед.

Ние ти говорим сега, защото използваме вратата отворена. Друг път няма да ти говорим в този дух. Може би вратата ще бъде затворена, може би еликсирната запалка ще бъде отнесена в съкровищницата и няма да има с какво да запалим твоя светилник. Сега, сега го запалваме, сега е Върховен момент, сега е дарът, сега е духовно кръщение. От днес нататък научи се да съзерцаваш проблясъка на твоето чело, диаманта, свещта, бисера, огъня на Духа.

Ученико, престани да се приравняваш с другите. Добре е да бъдеш смирен, кротък, но не да имаш овчедушие, не да бъдеш зависим, да бъдеш тормозен. Ако продължаваш така, навярно вратата за тебе никога не ще се отвори. Щом сега вратата е отвореха, щом ръката на Духа слага на челото ти този светещ еликсир, бъди самонадеян, бъди наравно с великите посветени. Сега, както и много пъти в далечното минало, в далечните векове Духът е търсил нови кандидати, нови пилигрими към царствената съкровищница на Духа. Малко е откривал, но имало е връзка между тази царствена съкровищница и земните полета. Ето, сега отново дойде върховното поръчение. Нека езикът ви бъде осиян, за да носи осияното слово, да изрази осияното слово. Нека езикът ви бъде сладък, за да разказва за върховните моменти.

Ученико, пристъпи смело, надникни през вратата в царствената съкровищница на Духа, за да получиш сила, мощ, енергия, да получиш светлина, достойнство, избраност, да получиш светия пламък на мисълта.

Трябва ви пламтяща мисъл. Какво значи пламтяща мисъл? Да гори огънят на Духа, леко да диша душата, нежно да лети душата - пламък, който не изгаря, пламък който възнася, пламък който претопява, пламък който еликсир внася.

Върховни са моментите. Много скъп е случаят, много малко са възможностите да имате един такъв върховен момент. Сега, когато го имате, напълнете се, запасете се, обновете се. Нека този пламък ви озари, за да стане пълното озарение на вашия духовен свят.

Вие вече сте духовен свят. Вие вече сте представители на духовните законоположения. Вие вече сте представители на висшия духовен порядък. Вие вече сте една духовна система, която е едно божествено поръчение.

Нека светлата душа посипе светлинен жар и да тръгнете по тази светла пътека. Каквито и съблазни, каквито и противоречия, каквито и обещания да има отстрани, дръж, ученико, светлата пътека посипана с духовния жар и бъди смел, положителен, че ще стигнеш навреме пред вратата на царствената съкровищница на Духа.

Ето, тук са душите, тук са светлите същества, които помагат на ръката на Духа да прикрепят здраво върху вашето чело еликсирната звезда, пренесена от царствената съкровищница на Духа.

Вие сте белязани. Вие имате вече знака, имате вече печата. Светлите души ознаменуват вашето присъствие. Вие вече присъствате в един нов мир, в един нов свят. Съществата там се интересуват откъде идете, какво носите, какви с? » но произхождение, какви сте по потекло, какви сте по просвета, какви сте по убеждение и най-после, какви сте по характер. Тия светли същества са ви обърнали внимание, защото голямо тържество, велико събитие е, когато се прикрепя еликсирната звезда върху челото на една душа.

Ученико, принудени сме от върховното поръчение да ви кажем тия неща, да ви изнесем това събитие, да ви кажем върховната истина, че ви готвят за апостоли, за ръководители, за свещенодействащи сили да проведете великото божествено учение на Белите братя , на светлите братя, на светлите сили, на великите посветени. Запомнете. Никога не забравяйте, че нежната ръка на Духа се докосна до вашето чело.

Пази това чело да бъде свещ, да бъде електрическо отражение, атомно отражение. Пози челото си да не бъде наранено, опетнено, затъмнено. Нека твоето чело като фар да свети, да хвърля лъчи в по-голям радиус, в по-далечни пространства, които ще бъдат път, показател за светещите души, които слизат на земята. Нови гости де имате, съвсем нови по характер, по физика, по система, по образ, по слово, по обаяние, по ухание.

Бъдете гостоприемни. Сега или никога. Ако сега сте гостоприемни, вие ставате оазис, светилище. Ако не сте гостоприемни, оставате в тъмната забрава. Дадохте обещание, когато ви въведохме във Върховната вътрешна школа. Следователно, никакво извинение. Най-голямото противоречие да не ви събори.

Помни, ученико, ръката на Духа е сложила върху твоето чело светеща диадема посредством еликсира - живия въглен на Духа. Ние не искаме да се съмняваме, не искаме да ви обвиняваме, да ви натякваме. Ние само подчертаваме, ние само потвърждаваме великата възможност , която Духът ви дава. Духът да ви даде възможност, това е една привилегия - привилегия да бъдете и вие една царствена силна възможност.

На колко други така Духът е говорил? На кого Духът отделя енергия, светлина, средства? Не, Духът никога не иждивява себе си, не се раздава, но само се докосва, защото няма това право. Това право може да има само Единният, Абсолютният Бог.

И тъй, ученико, когато си в съсредоточение, когато си в размишление, стреми се да опиташ лекото докосване на Духа до твоето чело. Когато се докосне до твоето чело, навярно ще трепне твоето сърце.

Това е истинският момент на вдъхновение. Можеш много да говориш, много да си представяш, можеш много да мислиш и все пак да нямаш истинския върховен момент на висше вдъхновение.

Ново строителство, върховно строителство, върховни отношения, върховно посвещение, това в идеалът, това е системата, това е върховната идея на Божествения дух. Ти ще бъдеш върховен служител, който ще бъде поканен да отвори голямата книга на златните правила в Светилището. Ти си, който ще бъдеш украсен с брилянтите на Духа, със скъпоценностите на Духа и ще служиш пред. олтара на вечния Бог.

Ученико, нови сили, нов жар, нов огън, ново сърце, нов ум, всичко ново. Заличи старото минало. Нови идеи трябва да те вълнуват, нов свят трябва да ти се разкрие и тогава с нов интерес, с нов ум, с нова интуиция и с ново съзнание ще видиш света такъв, какъвто е в действителност. Ще се срещнеш със съществата, които ръководят планетните системи, които ръководят и слънчевите системи. Ще се срещнеш със съществата, които ръководят върховните системи, които охраняват върховната Съкровищница на Духа.

Ние искаме ново потекло да бъдеш, нови потици, нови изблици, нови извори да бликнат от твоята вселена, от твоето тяло, от твоята система. Така да бъдеш готов, че когато ръката на Духа завърши своята работа върху твоето чело, да бъдеш готов и да се представиш пред царската Съкровищница на Духа. Тогава Дух ще те обземе, сила ще те обземе, и ще изживееш великото възкресение. Людете ще викат подире ти, людете по земята ще наблюдават осиянието по небесата, а ти ще светиш из пространството от свят в свят в цялата необятност благодарение на светещия еликсир на твоето чело.

Пази челото еж. Челото е емблема, съкровищница на Духа. В богатото добре устроено чело се таят великите мисли, великите идеи. Такова чело е представител на духовната царствена съкровищница.

Ето как трябва да се цениш. Ако отначало беше ценил себе се така, не би закъсняла ръката на Духа да украси твоето чело. Но, не е късно. Сега е утро, сега е ден, изгрев, защото разтвори се вратата, слязоха душите и тихо си шепнат: „Ученико, върви, смело стъпвай, защото от твоята смелост ще зависи и твоето пристигане там, където ще те надарят, богато ще те надарят.“

Къде там? Нима ще напуснеш земята? Нима ще оставиш душите? О, не. Ще изживееш великото върховно състояние на Божествения Дух.

Ето какво е великото изкуство на Духа, изкуство което преобразява, изкуство което запаметява в твоето чело светещата диадема.

Ние ти говорим за другия свят, свят който не е далеч от тебе, свят който е така близък, свят който е така сроден с твоя свят. Ти досега не си го ценил, досега не си го поглеждал, не си го съзерцавал, но сега започни да го съзерцаваш, за да усилия радиацията на този еликсирен диамант, който се прикрепя върху твоето чело.

Това е културният облик, това е новият духовен облик, който коренно ще те различава от досегашния и който ще ти даде възможност да се запознаеш с всички тайни кодекси на Върховното начало. Знание, любов и светлина са синоними. Те са указания, те са поръчения, но едно е действително, едно е велико, божествено - присъствието ти в царствената Съкровищница на Духа. Когато там присъстваш, ще вземеш всичко, каквото ти трябва.

Само за един живот ли? О, не. За дълговечния ти живот. Ние искаме да те запознаем с условията на дълговечния живот. Т има свои принципи, има свои правила, свой кодекс. Дълговечния живот е емблема на върховния живот. Ученикът трябва да остане да живее в дадено поле дотогава, докогато иска. Да не бъде принуден от някои странични фактори да напусне дадено поле. Ученикът е фактор - фактор на своето добро, фактор на своята просвета и поведение.

Ние сега говорим да дойде върховната ви душа, тази която е излязла от недрата, от Голямата душа на Бога. Ние не ви говорим за чужди души. Ние ви говорим за вашата душа. Тя е прекрасна дева, тя е нежна дева. Колкото повече светлината се влива във вас, толкова повече ставате светеща душа, разумна душа, ухайна душа. Тук е голямата истина, която беше забулена пред вас. Вие не знаехте нищо за себе си. У вас бушува, у вас преобладава индивидуалната, животинската душа. А вашата върховна душа е още в странстване и сега се завръща да намери дома, бащиното огнище, да намери Светилището. И когато го намери, дали всичко ще бъде така запазено, както тя го е оставила? Не е така. Вие сте изпъдели от първите условим, от първия рай, от райската градина. Голям позор, голямо унижение е пред светлата душа. Когато се завърне светлата душа и наново се въплъти у вас, тогава ще стане великото тържество на синовете божи в дома на Отца.

Дано ни разберете. Дано ръката на Духа. по-чувствително ви докосне. Дано тази ръка здраво прикрепи към вашето чело еликсирния пламък, еликсирната свещ и когато дойде душата да бъде светло.

Защо ви занимаваме с таза тема? Нима тя сега е толкова необходима? Нима не може без нея? Досега е можело, но отсега нататък не може. Не че това е насилие. О, не. Ние ви казахме и пак де подчертаем: вратата на царската Съкровищница на Духа е отворена и всички светля души минават край нея. Те де дойдат при вас, де дойдат във вае с богатите дарове, за да бъдете и вие надарени.

Кои сте вие? Вие сте непокорния досега дух, вие сте непокорния досега син, който изяде всичкото си бащино наследство и отиде да пасе свинете. Но връща се душата. Синът трябва да напусне свинския свят и наново да бъде въведен в прекрасната райска градина.

Това е новото което иде. Цялото човечество, с цялото свое изкуство трябва да се върне в рая. Иначе смърт го очаква, войни го очакват, мор и страдания го очакват, защото Върховното същество само рая посещава. Там е неговото седалище, там е неговият свят, там е неговото изкуство, там е неговата вселена, там е неговата добродетел във вид на плодове, цветя, живот, реки и върхове,

И тъй, ученико, върни се в рая, за да бъдеш абсолютно свободен, да не казващ: „С какво утре ще се храня, с какво ще се облека“. Всички условия - социални, материални, духовни, са в рая. Извън рая е пустиня. Знай това и стреми се де откриеш вратата на рая. Докато не влезеш в рая, няма да имаш мир, щастие, няма да имаш свобода. Няма друг път на разрешение.

Върни се, ученико, защото твоята светла душа иде. Там, в рая, ще я срещнеш. Хубава дева е тя, прекрасна дева с нежна усмивка, с благ поглед, с цветуща възраст. Нова култура, култура на нов рай, на нова наука, наука на светлото Светилище в рая.

Когато ти носим новото поръчение, когато те представяме като ново начало, ние имаме за задача да разрешим голям проблем е връзката ти, с посвещението ти ма светлите души, на безсмъртните души. Те са, които ще внесат елемента на безсмъртието. Те са, които ще внесат елемента на възкресението. Те са, които ще внесат Божествения Дух. Всичко това трябва да стане в тебе, да се изличи старият свят, старите остатък у тебе, за да можеш с открито чело, с осиян поглед, с голямо смелост да се върнеш в райската градина.

Добри представи: райска градина, царствена Съкровищница на Духа, диамантена звезда на твоето чело . . . Много хубаво, но какво да се прави със стария свят, е неверния свят, с животинския свят? Ние и по-рано ви казахме: вие имате едно наследство 75% животински свят и 25% духовен свят. Как ще се справите? Но не бързай, ученико, не се отчайвай. Недей да роптаеш. Недей да мислиш, че си закъснял. Цялата твоя постройка е в плана на вечността. Тя ще се изгради от този план. Ето, сега дойдоха нови архитекти със съвършено друга култура, с друго осияние. Те ще ти помогнат да изградиш своя храм. Има много прогнили дъски, много прогнили греди, счупен покрив, пропаднала мазилка, но ще бъде скърпен. Как мислиш? Какъвто си, такъв ли де влезеш в рая? Скърпен, дрипав, гол, с проказа? О, не. Вихреност трябва, смело стъпване. Ритъм трябва, върховно вдъхновение, живот трябва, Дух, прилив на Дух.

О, колко си бездушен, колко си празен. Нека се напълниш. Да се изпълни естеството ти, да протече Духът през твоите жили, да протече сила по твоите мускули, да протече кръвта на Духа в твоя мозък, да потече Бог като балсам, като сладък сок, като мед и масло, като нектар в твоята душа, в твоя дух.

Дух ти трябва - Дух на върховно начало, Дух на могъщ, пълен, необятен живот, дух на Безсмъртния Дух, дух на всемирните съзвучия, дух на Върховното начало.

Приеми този Дух. Да бъде той кръвта в тебе, да бъде той елемента в тебе, да бъде той мисълта в теб, да бъде той дъха в теб, да бъде поток, да бъде светлина в теб.

Дух ти трябва, о, бездушно същество, реки от Дух, извори от Дух.

Дух ти трябва, смел Дух, мъдър Дух, знаещ Дух, светлинен Дух, голямата душа на Бога, големият ум на Бога.

Дух ти трябва, Духът на вековете, Духът на царствените полета, Духът на Върховния началник.

Приеми този Дух. Стъпи здраво върху образа на този Дух. Приеми импулса на този Дух, вечно да бъдеш жизнен, могъщ сътворител.

Дух ти трябва. Приеми този Дух, Духа на природата, Духа на вселената, Духа на съзвездията, Духа на вечността, Духа на Бога.

Приеми този Дух, за да можеш всемирно да овладееш изкуството на светлината и всемирно да проучиш изкуството на Духа. Тогава земята ще бъде така достойна, че няма да има дисхармонични движения по нея. Тя ще стане олтар на боговете.

Варна, 1954 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...