Година 15 (22 септември 1943 – 15 декември 1943), брой 315

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 315 - год. XVI.

Севлиево, 15 декември 1943 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 50 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 3 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Към звездите – Сава Калименов

Духовна алхимия (Продължение от бр. 314) – Михаил Иванов

Есен. (стих.) – Дина Зограф

Словото на Учителя. Вечно благовестие. (из неделната беседа – 13 октомври 1929 г.)

Видение. (стих.) – В. С. Недев

Защо търпи Господ – Теофана Савова

Венец от неувехки цветя. На сестра Анна Д. Енчева, от гр. Бургас, починала на 18. IX. 1943 г – Надгробно слово от Жени Божилова Патева

[Ани]

КЪМ ЗВЕЗДИТЕ

Човече, който живееш и работиш на тази земя, с поглед упорно впит в твоята по-близка или по-далечна цел, в твоя по-близък или по-далечен идеал, — мислиш ли, че ти си единственото съзнателно и разумно същество в цялата безгранична вселена? Мислиш ли, че всичко това, което заобикаля от всички страни нашата малка, загубена в простора на безкрая прашинка-земя, е лишено от мисъл, от съзнание, от разум и живот? Мислиш ли, че ти си наистина „венеца на творението“, че нищо по-високо от тебе, от твоето съзнание, от твоята физическа и духовна конструкция, не съществува във вселената?

Било е време, и то не много отдавна, — само някакви 400-500 години ни делят от тогава, — когато ний, европейците, поглеждахме към океана, като към някаква безкрайна, безжизнена, не криеща, не съдържаща нищо в себе си шир — и смятахме границите на познатия ви дотогава земен свят, за граници, изобщо, на земята, също тъй, както мнозина днес поглеждат към безграничните звездни простори с тъпия, равнодушен, полусъзнателен поглед, който нищо не вижда, нищо не разбира, нищо не очаква да срещне там в безкрайните глъбини на мирозданието.

Една такава, получовешка, полуживотинска тъпота, една такава липса на каквото и да било съзнание или поне предчувствие на безграничния, едновременно далечен и близък, невидим, но реален живот, който ни заобикаля отвсъде, е присъща на огромното болшинство от живите човешки същества на нашето съвремие.

И най-страшното е това, че тази тъпота, тази несъзнателност, тази робска ограниченост на човешкия ум, на човешкото съзнание в границите на земното, са си извоювали правото на мироглед и упорито, стръвно защищават, разпространяват своето схващане, подчинявайки, оковавайки в своите вериги много будни, любознателни умове, много чисти, искрено стремящи се към истината души.

Човешката ограниченост, късогледата човешка глупост си е извоювала здрави позиции в умовете на хората и от там. като от непревземаема крепост, тя хвърля своите отровни стрели, своите тежки хули и присмехи, осъжда и заклеймя като „занесени“, като „безумци“, „фантазьори“, всички ония, които имат чувството и съзнанието за този безграничен видим и невидим свят, за този неизчерпаем, безсмъртен живот, който ни изпълва и заобикаля.

Също както по времето на Колумба — „глупец“, „занесен“, „фантазьор“ и „безумец“ беше този, който, въпреки всеобщото противно мнение, въпреки липсата на доказателства, вярваше в съществуването на този нов свят, към който се беше отправил с всичките сили на духа си и живее тази си вяра докато я видя осъществена реалност.

Днес ние се намираме в едно аналогично положение Днес ние се намираме пред откриването на една нова, на една втора Америка, — безграничния и безсмъртен живот, който незнайно и невидимо до- сега за нашите очи, населява близкото и далечно пространство, което заобикаля нас и нашата земя.

Тайнственият свят на невидимото е на път да се разкрие. Науката, колкото и страхливи и изпълнени с предразсъдъци да са болшинството от нейните съвременни представители, няма къде другаде да отиде. Тя, заедно с всичките свои корифеи — неверни Томовци на нашето време — не може да се скрие от истината. И ако тя, съвременната наука, с всичките нейни земни светила, се страхува да търси истината, защото била „ignorabimus“, ако тя не се решава да наруши „вето“-то, което късогледи, ограничени хора са й наложили, то тогава самата истина, истината на живота, която не може да остане вечно скрита, ще ги намери, ще ги извади от техните миши дупки и ще ослепи очите им със сноп лъчи от своята безсмъртна светлина.

Колкото и да се крият днешните люде, съзнателно, полусъзнателно или несъзнателно от истината, все пак. те не могат да се укрият завинаги от нея, — истината ще ги намери, макар те да не искат да виждат лицето й, и ще озари тяхното съзнание със своята жестока за тях светлина.

Невидимият свят, невидимият живот, живота на духа, съществува — до нас, около нас, наблизо и надалеч, навред, в безграничните пространства, на нашата земя, и в най-отдалечената звезда на никаква спирална мъглявина. Колкото и да си затваряме очите, колкото и да си отвръщаме погледа, колкото и да отричаме и опровергаваме с „научни“ аргументи, ние не можем да се скрием от този невидим свят, ние не можем да се скрием от истината — тя ще ни намери, и ще изобличи, ще изкара наяве нашия суетен, безосновен, глупав страх от нея, който ни кара да отвръщаме очи от фактите за живота защото „не принадлежали към областта на научното изследване“.

Невидимият свят съществува и той ще ни разкрие лицето си, той ще ни наложи факта на своето съществувание, въпреки всички предпазни мерки, които ние вземаме да го отделим с непроницаема преграда от нас, от нашето съзнание.

Защото фактите, доказващи неговото съществуване, не са от вчера, нито от днес. Те са съществували и ще съществуват винаги. И ако болшинството от днешните учени страхливо бягат от тях, то това не е нищо друго, освен самоизобличение на хора, които се страхуват от истината.

Защото истината разрушава нашите любими кумири. В това отношение, тя наистина е жестока. Обаче кумирите трябва да бъдат и ще бъдат разрушени. Те не могат да останат вечни. Кумирът на лъжата за смъртността на нашето съзнание, на нашия дух, на нашето истинско ,аз“, ще бъде разрушен. Защото вечна е само истината и само ней принадлежи победата, а не на лъжата.

И тогава, когато човешкото съзнание се освободи от веригите на лъжата, които го сковават днес, погледът на човека към далечните звездни обители не ще се отправя вече като към мъртви, бездушни, лишени от живот пространства, а като към изпълнени с живот и съзнание сватове, каквито те в действителност са.

Нашата връзка с Всемира е жива, реална, постоянна, всекичасна, всекиминутна. Тя не може да се унищожи или прекъсне. Тя вечно действа и вечно ще действа. И за нас, днес е нужно само едно — да я осъзнаем.

Невидимият свят, отблизо и отдалеч, — от много милиони километри — безспирно въздейства върху нас. Хиляди и милиони, безбройно число нишки, идващи и свързващи ни с всички точки на безграничния всемир, непрекъснато въздействат върху нас, върху нашата душа и тяло, върху нашия ум и нашето сърце, върху целокупното наше същество. Ний, човешките същества, обитаващи земята, сме средоточие на хиляди и милиони влияния, които се кръстосват в своето безкрайно разнообразие в нашите души и тела. Човекът е наистина нещо велико — отражение, проекция на Всемира, микрокосмос, мъничка вселена, в която всички други светове имат своята връзка, своята станция. Един непонятен в своята пълнота за нашите умове свят на възвишени същества, непрестанно ни облива със своята любов, храни ни със своя живот, повдига ни със своята светла мисъл. От нас се иска само едно — да се отворим за неговите благотворни влияния, да приемем с отворени души, с отворени сърца и умове неговите безценни дарове. Да черпим и да оползотворяваме разумно и съзнателно благодатните енергии, които той поставя на наше разположение.

Наистина, от звездите идва нашия живот, както физическия така и духовния, и затова нито е срамно, нито е суеверно, нито е безсмислено да отправяме очите си нагоре, в безмълвно съзерцание на красотата на звездния свят и в искрена, съзнателна благодарност за всичко онова, което той ви дава.

От това нашият земен живот, решението на нашите земни задачи, изпълнението на нашата земна програма, нищо няма да изгубят, а само ще спечелят.

Защото всичко хубаво; всичко красиво и ценно, което притежаваме на нашата земя е дошло при нас само чрез духовните усилия на тия. които са отправяли погледа си нагоре.

Единствени тия люде, чийто поглед е бил отправен нагоре, към звездите, са създали вечни ценности на нашата земя. Нека това не се разбира само по форма, педантично, — защото всеки истински творец, дори когато той е невярващ, черпи своето вдъхновение от невидимия свят, и действа като проводник на космични вселенски сили, проявяващи се чрез него през милиони километри разстояние.

Великата наука за този велик живот, макар само в известна нейна част, е все пак достъпна за нас, земните люде.

И ние ще се домогнем до нея пак именно по този път — като отправим погледа си към звездите!

С. Калименов

[Ани]

Михаил Иванов

ДУХОВНА АЛХИМИЯ

(Превръщане на инстинктите, страстите, и т. н.)

(Продължение от бр. 314)

Тази връзка, която съществува между земята и слънцето, съществува също така между обикновените хора и Посветените. Последните възприемат грубата материя на нашите недостатъци и грехове, трансформират ги и ни ги връщат във формата на съкровища. Ако искаме да станем мъдри, ний на трябва да се оплакваме от лошите неща, които виждаме в другите, но ще работим, за да ги трансформираме. Работейки за трансформиране на лошите качества и слабостите на другите, ний работим за Царството Божие на земята и Посветените ще ни приемат за ученици и ще ни кажат: „Елате при нас, вий сте готови да работите заедно с нас; ний се нуждаем от работници“.

Фарисеите, които винаги търсеха приятелството само на богатите, не видните люде, които се стремяха към първите места в събранията, които мразеха бедните и избягваха трудностите, доказваха с това си поведение, че не разбират този закон. Исус Христос им казваше: „Вий не сте приети в царството Божие, защото не разбирате законите на алхимията, вий не можете да работите за Бога, в Неговото царство“. И фарисеите не разбираха, защо Исус Христос търсеше близостта на невежите, на грешниците, на простите, на падналите. Всички осъждаха Мария Магдалина, но Исус я прие с нежност, с любов, с готовност, защото Той познаваше закона на трансформирането така добре, че по-сетне тя стана един величествен бисер, спомена за който е жив и досега, когато имената на фарисеите са отдавна забравени.

Аз трябва де допълня това, което ви казах относно обмяната на злото и доброто с други организми. Нека вземем стомаха и белите дробове; това, което е добро за стомаха, не е такова за дробовете и обратно. Ако поставите въглерод в стомаха, той го поглъща, но ако го поставите в белите дробове, той е вреден; ако поставите въздух в дробовете, това е отлично, но ако го поставите в стомаха, той е опасен за храносмилателната тръба. От този пример ний разбираме, че всички неща са свързани. Това, което ний отхвърляме, други го използват, това, което ний приемаме, други го отхвърлят. По този начин в света съществува една непрестанна циркулация.

Нека се повърнем към трите свойства, които ви цитирах:

1) Осмозата. Това е способността, която растителните и животинските тъкани притежават, да поглъщат течностите през своята клетъчна ципа (тази способност се простира и по отношение на газовете и на всички по ефирни субстанции). По този начин, през стените на тъканите, се установява едно равновесие между течностите вън и вътре в тях, осъществявайки се чрез една обмяна. Това равновесие съществува и между глупостта и мъдростта. Осмозата, способностите за всмукване и обмяна съществува във всички области на живота и между всички същества.

2) Капилярност. Това е способността, която притежават най-фините каналчета на тъканите на растенията и животните, да всмукват ония течности и вещества, които поради своята гъстота, не могат да бъдат погълнати чрез осмозата, и да ги вкарат вътре в себе си. Тази способност е много важна. По нататък ще обясним какво означава тя по отношение на духовния живот. Учените изучават това явление, но само в областта на физическия свят. Ний ще направим един превод в духовния свят, защото иначе природата ще остане затворена за нас със седем печете.

3) Изпаряване (дишане). Това е явлението, чрез което част от необработения сок, намиращ се в листата на растенията, се изпарява от тия листа във формата на малки капчици, като благодарение но това сокът, който остава, става по-гъст, по-концентриран, защото при изпарението се отделя водата. Останалият сок, с помощта на хлорофила, се превръща на ксантофили и каротин. Тези три субстанции имат извънредно голямо значение, тъй като само с тяхна помощ е възможно превръщането на сока под влиянието на сините, виолетовите и жълтите лъчи. Когато водата, намиращо се в растението, се е изпарила, в него се образуват празни пространство и това засилва движението на сока по направление към листата. Сокът се изкачва нагоре по причина на изпарението, защото то образува празнините в каналчетата на тъканите. Ако изпаряването не съществуваше, сокът не би могъл до се движи нагоре. Какво означава всичко това? — В нашия живот става същото нещо, което става и в растението.

Ний сме посеяни на земята; стомахът работи всред материята; белите дробове и мозъкът имат своите корени, както и растенията. Храносмилателната тръба име, също, своите многобройни корени, които всмукват храната и я разпращат из цялото тяло. В дробовете име подобни корени, които всмукват, въздуха: и в мозъка има друг вид корени, които всмукват още по-ефирни субстанции. Ний сме растения, посени в света. Ний сме заобиколени с необработени, сурови материали и сили. Ний ядем, дишаме и мислим и така различните енергии влизат в нас благодарение осмотичната способност на нашата кожа. Последната е способна за тази осмоза, която е необходима за . нашия живот. Навсякъде в нашето тяло има извънредно малки съдове, които образуват капилярната система на артериалната и венозната система. Това са именно корените, които са потопени в нашата плът и които имат за задача да разпращат сока на човешкото тяло, кръвта, из целия организъм, посредством капилярите. Чрез тия канали, сокът се изкачва и се разлива навред. Достигайки до периферията на тялото, той предизвиква изпаряването. Последното става причина за образуване на празни пространства в каналите, а това засилва движението на сока и като следствие на това се явява една по-голяма духовна сила, която ни издига до върха на нашето съществуване, до висините на нашия дух.

Ако тези три процеса не биха се извършвали, ний бихме престанали да съществуваме. И ето защо ние трябва да пием гореща вода, защото когато ние пием горещата вода, тя се промъква, чрез осмозата, във всички най-тесни каналчета на нашето тяло, разширява ги, разтворя ги, издига се чрез капилярите и предизвиква изпарението чрез порите. Когато тези процеси се извършват, ние се чувстваме обновени, очистени и изпълнени с нови сили. Защото, едновременно с този фактически процес, се извършва и един съответен духовен процес: невидимата канализация на нашия духовен организъм разгръща в същото време своята всмукателна сила по отношение на ония по-тънки,ефирни, висши сили и енергии, които ни заобикалят. Този, който пие горещо вода, ще разбере, ще почувства как тия сили проникват в нас. Ако чрез нас не става изпарение, толкова по-зле за нас, тогава ний не бихме могли да абсорбираме духовните енергии. Този, чрез чието тяло се извършва едно нормално дишане, не е изложен на болести. В противен случай нашето състояние ще бъде много по-лошо, защото всички отрови ще бъдат принудени да минават през бъбреците. Работата на кожата улеснява много дейността на бъбреците и когато тя не се извършва правилно, човек е изложен на тежки бъбречни заболявания, тъй като бъбреците нямат сила да отделят всички отрови и болестотворни вещество, които минават през тях. Те почват да страдат от наслоявания, от жлъчни камъни и т. н. Ако кожата функционира нормално, тя подпомага чувствително бъбреците и човек започва да става все по-здрав и да се чувства все по-добре. Вий знаете колко много са претоварени бъбреците. Всички отрови, образуващи се в нашето тяло, трябва да минат през тях. Каква трудна работа извършват те. Бъбреците са символ не равновесието в организма и ако в тях нещо не функционира правилно, равновесието бива нарушено. По тази причина лекарите анализират пикочта, чието съдържание характеризира състоянието на организма.

Значението на кожата е огромно. И как ще можем чрез нея да улесним работата на бъбреците? — Като пием гореше вода, която ще държи винаги порите ни отворени и ще намалява опасностите от болести. Ще дойде ден, когато учените ще разберат, до каква степен цялото наше съществуване зависи от състоянието на кожата ни. Те ще открият, че кожата е по-важна дори от мозъка. В първичните организми не съществуват нито очи, нито уши, нито уста или нос. Те нямат нищо друго, освен кожа. Едва по-късно от кожата произлизат другите сетива, които притежаваме ние. Кожата и днес не е изчерпала всичките си възможности. Кожата е майка на всички сетива. Нашата съдба зависи от нея от гледна точка на астрологията. Защо известни лица биват измъчени, изморени, болни? — Защото кожата им не функционира добре и благотворните влияния на планетите не могат да проникнат напълно в тях. Ние не притежаваме, ние не можем да поглъщаме достатъчно лъчи в нас, това е причината за нашите страдания. Ако кожата работи правилно, всички благотворни влияния ще проникват в нас. Някои казват, че те се измивали грижливо всяка сутрин. Да, те се измиват отвън , това е вярно. Но топлата вода, която ние пием, е една вътрешна баня.

Ние трябва да пием гореща вода, за да подобрим нашата кожа, а с това и нашата съдба. Чрез нея нашето здраве, нашето душевно състояние и много други неща се подобряват. Ако някой е хремав или има треска, и ако можете да го стоплите вътрешно, за да може да се изпоти, вий ще можете да му помогнете.

Дишането, потенето трябва да става по три начина. Ако то не става чрез вашето физическо тяло, чрез вашата душа и чрез вашия дух, то само физическото изпотяване не е достатъчно. Кожата може да се пречисти съвършено чрез изпотяване, но същото това трябва да стане и по отношение на душата и духа. Водата е, която кара да диша физическото тяло. Любовта (която е духовната гореща вода) кара да диша нашата душа, а мъдростта (която е Божествената вода) предизвиква дишането на духа. Ако ний пием гореща вода, ако ний пием любовта (защото последната е винаги гореща), душата ни и тялото ни ще дишат. А ако ний пием също така и мъдростта (светлината), то и нашият дух ще диша. Като знаем, че истинското, пълно дишане означава съвършена връзка, съвършена обмяна между микрокосмоса и макрокосмоса, явно е, че ние не ще познаваме вече нито трудности, нито болести.

Защо да търсим постоянно най-различни средства, които не ще ни доведат до нищо? Истината, това е горещете вода във физическия, астралния и духовния светове. Всички болести са следствие от наслоявания, от безполезни остатъци в нашия организъм. Медицината е съгласна с нас по тази точка. Но тя вижда това само по отношение на физическия свят. Трябва да започнем да виждаме също така и в духовния и в Божествения светове. В нас има три субстанции, които са подобни на хлорофила, на ксантофилина и каротина на растението, което сме ние. Ний знаем, че тези субстанции, по някакъв странен нечин, са оцветени зелено, жълто и оранжево. Те действат под влиянието но три лъча: червен, виолетов и син. Вие видяхте от схемата, която аз ви дадох в моята единадесета беседа, че червеният цвят е противоположен или отговаря на зеления, оранжевият — на синия и виолетовият — на жълтия. Какво означава това? — Че хлорофилът, който е зелен, привлича червените лъчи и ги поглъща. Каротинът, оранжевият, поглъща синия лъч, а ксантофилинът, жълтият, поглъща виолетовия лъч. В царството не светлината съществуват висши енергии, които проникват в тези три субстанции и ги правят способни да трансформират сока в скорбяла, захар и белтъчни вещество. От това вий виждате, че всичко е троично; три субстанции, три лъча, три различни резултати.

Ако желаем да трансформираме страстите и страданията, предизвикани от тях, какво трябва да знаем ние? — Три неща са нужни. Необходимо е ние да притежаваме трите субстанции: хлорофил, ксантофилин и каротин. Те са въплъщение на трите лъча, които идват отвън в нашето тяло: грубата материя, която се намира в храната, във водата, във въздуха, навсякъде. Трите елемента, които са вътре в нас, са най-важни. Те са: нашето сърце, нашият интелект и нашата воля, които ний всички притежаване и които отговарят на хлорофила, ксантофилина и каротина в растенията. Защото ний, хората, сме един вид живи, съзнателни растения, в които действат същите сили. Хлорофила се намира в стомаха ни, защото се занимава с асимилацията. Каротинът се намира в дробовете. Ний видяхме, че дишането и сърцето са свързани с чувствата. Дробовете възприемат, синия цвят (религията) и това предизвика в нас известни трансформации. Ксантофилина се намира в главата. Това е интелекта. Следователно, трите субстанции са представени в нас чрез нашия интелект, (главата), чрез нашите чувства (сърцето и дробовете) и чрез нашета воля (стомаха). Вие не можете да ходите, де действате, да роботите само с ръцете и краката си; необходима е също така и волята, а тя има своето седалище в стомаха. Трите процеса са:

Асимилация — в стомаха (хлорофил)

Дишане — в дробовете (каротин)

Мислене — в мозъка (ксантофилин)

Значи, стомахът работи със зеления цвят, белите дробове работят с оранжевия, а мозъкът работи с жълтия цвят. Когато тези цветове се срещнат в нас с трите сили, които са разлени навсякъде из природата и които произтичат от Бога: Любовта, Мъдростта и Истината, те се свързват с волята, с интелекта и сърцето, произвеждайки различни трансформации в материята на нашия организъма, трансформирайки мислите, чувствата и действията, които представляват, суровият сок, който се преработва чрез тази вътрешна работа.

Волята, чийто цвят е зеления, привлича червения цвят (силата). Дробовете и сърцето, които имат оранжевия цвят, се съединяват, със синия (истината); мозъкът, който работи с жълтия цвят (интелекта) се съединява с виолетовия, който представлява висшата духовност, благоговението, набожността. Ако нашата воля, нашето сърце и нашия интелект се стремят, да се съединят, с мъдростта, истината и любовта (трите Божествени лъча на небесната светлина) то грубата материя (т. е. нашите несъвършени мисли, чувства и действия) се трансформират, в нас. Под влиянието на това съединение на нашите елементи с небесната светлина, те се превръщат в преработени продукти: скорбяла, захар и азотни вещества. Вие виждате как всичко това е просто, ясно и полезно. Ако ний искаме да търсим други методи, то не ще намерим такива, защото тези закони са написани в самата природа и тя са единствения начин да се издигнем, да трансформираме нашето същество, състоянието на нашето съзнание в една по-висока степен,

Някои лица ни сочат по-лесни пътища. Но това е само отрова за нас, за душата и тялото ни. Понякога ний искаме да хитруваме по отношение на природите, тъй като ни се струва, че правилният метод е много труден за приложение, че изисква много усилия Тогава ний се стараем да добием резултати без да работим върху себе си. За да задоволим нашия стремеж към знания, някои от нас изучава философи, които нямат никаква действително стойности. Твърде късно ние откриваме, че по тия пътища не сме постигнали нищо. Но това е вече когато сме пред прага но смъртта, когото банката ни е вече фалирала. Тогава ние казваме: „О, сега аз вече разбирам, аз вече знам“. Да, вие ще узнаете някога, но тогава вече ще бъде часът на заминаването ви от земята. Затова внимавайте! Вий трябва да работите, да учите, докато сте още млади. Мнозина очакват деветдесетата си година, за да започнал да се занимават с религията, с истинска наука. Те си мислят, че в последния момент ще се разкаят, ще направят необходимото и Бог ще каже: „Много добре, влезте веднага в Рая!“

Да, ний имаме наивността да вярваме, че можем да излъжем Върховното същество по този начин.

Но ний трябва да разберем веднъж за винаги, че не съществува друг път за спасение, освен да пожелаем искрено да се учим и да заработим върху себе си, да приложим тази Божествена наука, като изпълним волята на Бога. Защото, ако не действаме по този начин, всички банки ще бъдат затворени, всички кредити ще бъдат изчерпани, всичките наши пори ще бъдат запушени. Учените не могат да ни изброят всички злини, които се раждат от това състояние. Не съществува никакво друго средство, освен пълната искреност на приложението: Гореща вода във всички направления:

Чиста храна но физическия свят.

Чисти чувства в духовния свят.

Чисти мисли в Божествения свят.

Не съществуват други пътища.

(Следва)

[Ани]

Е С Е Н

Отлетяха, буйни, волни, дните жежки;

няма пойни птички, гасне в слънце жар.

Дъжд, слана, мъгли и вятър, с длани тежки

плискат нови краски, бури, хлад и кал.

*

Братко, чуй как волно пее пак гората! —

виж я, брулена от тежки, бурни дни.

Гледай чудо: сред беди безспир в борбата,

своя образ в цветен мир тя претвори!

*

Разцъфтяха чудни багри в дивна песен;

тръпне в красота неземна всеки ствол.

Вредом броди мощен дух на властна есен

рони листи стари в горския простор.

*

Листи, листи, с вас гората хубавее —

волни, нежни, светли слънчеви чеда —

сал чрез вас живее тя, расте и пее:

път единствен към простор и висота!

*

Листи, листи, — падатее веч тихо, мъртви

край любимий ствол, без вопли и печал;

вий за новий пролетен живот сте жертви.

тор да станете през локви и кал!

*

Дни ще литнат . . . Нова пролет пак земята

ще целуне със любов, а в лист и плод

ще се леят, претворени в сок, листата,

минали победно от смърт към живот.

*

Братко, чуй, как волно все си пей гората,

ту във радост, слънце, ту във бури, хлад,

пролет, лете, есен, зиме — тя в борбата

пей, умира, ражда се в живота млад!

*

Отлетяват, буйни, волни, дни младежки,

гаснат сили, радост и в сърцето жар.

Скръб, сълзи, тревоги, смърт, със длани тежки

тровят дух човешки във живота стар.

*

Братко, чуй, как болно плаче ти душата,

виж я брулена от тъжни, бурни дни.

Не плаши се: сред беди безспир в борбата,

нейни образ в слънчев мир ти претвори!

*

Ще разцъфнат светли чувства в дивна песен;

ще пробуди се във блясък наший дух!

О, затуй Христос — Учителят Небесен,

пак слезна при нас да буди сляп и глух!

*

Нека бъдат вред, делата ваши, рожби

слънчеви на мъдрост, истина, любов.

с тях да служим, светим, раснем във заложби:

път единствен към Свещенний Божи зов.

*

И когато, от живота земен, „мъртви“

тихо се простим без вопли и печал, –

то дело ни да пребъдат святи жъртви —

кръв и пламък на божествен идеал!

*

Дни ще литнат . . . В нова пролет на земята

пак ще слезем в служба на живота нов.

Ще запей с любов, преродена душата,

минала победно от смърт към живот!

*

Братко, пей, ликувай! — Пролет младост вечна —

дар жадуван в есен - старост и в смъртта —

днес Учителят, със обич безконечна,

за човека носи с нов живот в света!

Дина Зограф

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Вечното благовестие

(из неделната беседа „Вечното благовестие„ – 13. X. 1929 г.)

„И видях друг ангел, че летеше по небето,

като имаше вечното благовестие.“

(Откровение 14:6)

За да се благовествува на човека, той трябва да има известно разбиране. Всеки човек има опитност, знае какво представлява прогресивно, последователно говорене. Всяка реч. която не е прогресивна, е еднообразна. Обаче, в еднообразието няма нищо Божествено. В еднообразие живеят всички хора, които не разбират Божествените закони. Влезете ли в дом, дето живеят хора на еднообразието, навсякъде ще чуете все една и съща песен. Който не знае да свири и да пее, а като грамофон повтаря все една и съща песен, той нищо не се ползва.

Съвременните хора се възхищават от философията на този или онзи учен. Лесно е да се възхищавал, но приложили ли са тази философия в живота си? Какво им е дала тази философия? Могли ли са те посредством нея да разрешат мъчнотиите в своя живот? Като четат философията на някой знаменит философ, хората казват: Отлична е тази философия — Отлична е, наистина, но, тя още не е разрешила мъчнотиите в живота.

„И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Този ангел представя двехилядната година, която наближава. Обаче, като идея, вие можете да си го представите във вид на голям аероплан, с грамадни крила, който хвърка по небето. Отдалеч той изглежда като човек. Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото братство, което има задача да управлява света: Дето и да идете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия свят, както и цялата природа. Едни от тях определят отношенията между елементите; други — управляват водите; трети — огъня; четвърти — човешкия живот; пети — природните сили — електричество, магнетизъм; шести — регулират кръвообращението и т. н. Учените казват, че кръвообращението се обуславя от свиване и разпущане на сърцето. Ако това бе така, сърцето много често би преставало да пулсира, вследствие на съпротивленията, които среща в пътя на своето движение. Значи, свиването и разпущането на сърцето се обуславя от електрическата енергия, която иде от пространството.

„И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка в Първата причина. Щом се е отделил от Първата причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде потик на хората към правене на добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има цел, смисъл. Ако ученето няма цел, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цел, няма смисъл, представя тежест, излишен товар за човека. Някой има много знание, но е беден, не може да задоволи нуждите си. Той си казва: Какво учение е това, което не ми дава условия за добър живот? За такъв човек смело може да се каже: „Вода гази, жаден ходи“.

И тъй, човек трябва да има прогресивна мисъл: да мисли, без да се спира върху временните неща, които отвличат вниманието му.

Има временни блага, които отвличат човека от великата цел на неговия живот.

Не е забранено на човека да се стреми към тези блага, но когато се стреми към духовния, към моралния живот, временните неща представят спънка за него. Щом е дошъл на земята, човек първо трябва да определи отношенията си към космическия свят, после към народа, към обществото, към държавата, към семейството и най-после към себе си и своя ближен.

„И видех друг ангел, кой то имаше вечното благовестие“. Този ангел отдавна благовествува на хората, но те не се въодушевяват. Те казват: Мъка имаме. — Защо? — Пари нямаме, къщичка нямаме, знание нямаме, почести нямаме и т. н. — Мъка ли е това? От вас зависи да имате всичко. Човек може и пари да има. и къща да има, и знание да има. Той може в един ден да придобие толкова знание, колкото в хиляда години. Ако човек се движи с бързината на светлината, в продължение на осем минути той ще отиде от земята до слънцето; ако се движи с бързината на трен, той ще измине същото разстояние за 250,000 години; ако пък се движи с бързината на биволска кола, той ще го извърви за осем милиона години. Ето защо, когато някой казва, че известна работа е непоправима, това показва, че този човек се движи с бързината на биволска кола. Каже ли, че тази работа ще стане след много години, той се движи с бързината на трен. И най-после, ако каже, че работата ще стане много скоро, той се движи с бързината на светлината.

Много хора са придобили знанието си моментално, по вътрешен път чрез прозрение. В един ден те са придобили знанието на целия свят.

Има такива знания, за които учените на нашия свят не са мислили даже, нито могат скоро да ги достигнат.

И детето има знания, и философът има знания, но голяма е разликата между едните и другите знания. В мисълта на детето няма прогресивност. Ще каже някой, че иска да бъде независим.

— В какво седи независимостта?

— Аз искам да бъда свободен.

— В какво седи свободата на човека? — Свободен човек е онзи, който се движи с бързината на светлината,

„И видех друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие“. Да благовествувате, това значи да служите на Бога.

Който служи на Бога, той забравя себе си.

На първо място той поставя Бога, а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него. Прекъсне ли тази връзка, той е осъден на смърт, тъй както реката, която се отказва да черпи вода от главния извор, е осъдена на пресъхване. Както реката трябва да черпи вода от главния извор, за да подържа живота си, така и човек трябва да е свързан с Първата причина, за да запази своята сила, своя живот. В който момент се усъмни и се отдели от Бога, човек се помрачава, изпада в статическо състояние, и остава на едно място, като стълб. Такива стълбове в природата не съществуват. Всичко в природата е в движение. Тя не търпи никакво статическо състояние.

Следователно, служенето на Бога подразбира вечно благовествуване, вечно движение. Седи някой и се оплаква, че е гладен, не знае какво да прави. — Много просто! Щом е гладен, ще благодари на Бога за това. Хората мислят, че трябва да благодарят, само когато са получили нещо. Те казват: Има смисъл човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда Защо трябва да благодари когато е гладен? — И като гладен, и като сит, човек трябва да благодари защото и в двата случая има възможност да познае Бога, да се свърже с Него — Големи страдания имам. — Благодари, че Бог те е удостоил със страдания.

Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват, защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т. н. Противоречията, страданията, смъртта са резултат на някаква причина. Потърсете причината и ще я намерите. Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да бъдем здрави, а не болни. Желанието на Бога е ние да живеем, а не да умираме. Той не е създал човека да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща, и трябва да изпълняват Неговата воля. Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Съзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство именно седи свободата на духа.

Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение, — задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила същевременно да бъде абсолютно изправна в задълженията си.

Ако хората биха се подчинили на задълженията на абсолютната свобода, те биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, с велик ред и порядък на нещата.

„И видех друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие“. Този ангел благовествува на хората за великия живот, в който протича Божията любов. Човек трябва да даде път в себе си именно на този живот. Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже, че живее Любовта е мощна сила, която, при преминаване от един човек в друг трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когато двама души с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива на по-слабия. Последният трябва по някакъв начин да се приспособи, за да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета. Иначе, ако е слаба присадката, не може да издържа на енергиите на дървото, което ще присаждат.

„Вечно благовестие“. Желанието на природата е да ни върне към това благовестие. Ангелът на това благовестие се обръща към всички народи с думите: като християнски народи вий не трябва да воювате помежду си. Брат брата не трябва да измъчва. Богатият трябва да помага на сиромаха; вярващият – на слабия във вярата; силният – на слабия. Който има прогресивна мисъл, той трябва да помага на онзи, който не е придобил още тази мисъл. Да придобие човек прогресивна мисъл в себе си, това значи, дълбоко да осъзнае, че всичко, което Бог е създал, е добро. Като гледа на нещата по този начин, човек ще различава човешките от Божиите работи и ще може правилно да ги преценява.

Първото нещо, което се изисква от човека е – да има връзка с Първата Причина. Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на духа и на душата на човека. По този начин само човек може да разбере, какво Бог изисква от него. Ако човек е готов да ходи по волята на своя приятел, или по волята на своя Учители, защо детето да не е готово да изпълнява волята на своя баща? Защо човек да не е готов да ходи по волята на своя велик Баща? Защо и вие да не сте готови да направите това, което Той изисква от вас? Има един език, по който детето разбира волята на баща си и я изпълнява. Също така и възрастният човек трябва да разбира езика чрез който може да влезе във връзка с Бога и да върша Неговата воля.

Да вършим волята Божия, това не значи, че той се нуждае от нас. Обаче Бог има желание да направи хората щастливи, да станат като Него. Това желание на Бога събужда стремеж в хората да вървят напред.

Преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя подобна на подложка в растението, върху което става присаждането. Плътта е подложка, а духът — присадка върху тази подложка. Между плътта и духа има борба, която се продължава до тогава, докато духът, т. е. присадката, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете от подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ний казваме, че борбата между плътта и духа е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли. Без молитва нищо не се постига.

„И видях друг ангел. който имаше вечното благовестие“. Когато ангелът на благовестието дойде при вас, благодарете, че ви предстои работа. Каквато работа и да ви се даде, приемете я с благодарности, без никакво роптание. Работата повдига човека, а не го унижава. Не работата, а роптанието унижава човека. Колкото по-съзнателно работи човек, толкова по-лесно урежда работите си. От степента на съзнанието зависи, дали човек ще уреди работите си в един момент, или в продължение на хиляда години. Само Бог е в състояние да уреди живота на всички същества но се изискват правилни отношения към Него. Бог е в състояние в един момент само да направи човека щастлив и богат, но той трябва да бъде готов да получи това щастие с това богатство. Не е ли готов, щастието и богатството, които може да придобие, вместо радости, ще му създадат страдание.

Всички хора трябва да работят: с чукове, с лопати и мотики, с пера, с четки и бои в ръка, те трябва да изпращат в света своите велики мисли и чувства. Каквото човек изпрати и даде от себе си, един ден ще му се върне, даже с лихвите. Това значи да се даде на човека право да участва във великите Божии блага. Ще дойде ден, когато страданията, болестите, недоразуменията, сиромашията, ще дигнат своите вещи и ще си заминат. Това може да стане още сега, но хората не са готови да повярват в тези възможности. Онези, които не разбират законите на живота, казват: Какво и по какъв начин ще служа на Бога, щом не съм наредил още работите си. Първо, трябва да свърша училище, да се оженя, да родя деца да ги отгледам, че тогава ще служа на Бога. — Не, чака ли да нареди работите си и тогава да служи на Бога, човек никога няма да дойде до това положение. Дойде ли до служене на Бога, и мъжът, и жената, и децата на човека трябва да се посветят на това служене. Човек трябва да служи на Бога при всички условия на живота си.

Из беседата държана от

Учителя на 13. X. 1929 год.

София — Изгрев

[Ани]

ВИДЕНИЕ

Предутринна доба. Воюват два свята.

Там Някой възправен, молитва шепти.

Лъчист ореол го кръжи в здрачината.

В сърцето Му вяра победна трепти.

*

А извор обилен в душата Му блика —

кристалният извор на пълен живот;

душата Му пее, пробужда и вика

душите човешки към вечен възход.

*

Със смелия полет на воля и мисъл.

Той бързо раздипля вековни тъми,

и нови скрижали за людете пише:

Заветът на бъдните творчески дни.

*

Ведрее просторът. Лъчи засияват —

вси будни излъчват живот възроден,

и химни отекват - възторг и прослава —

душите приветстват красивия ден.

*

Исусе. Ти идеш. Ти пак си при нази!

Сред буря световна кормчия ни си

Във Теб се разбиват стихийни талази.

В „скончание века“ - Ти нас възкреси.

В. С. Недев

[Ани]

Теофана Савова

ЗАЩО ТЪРПИ ГОСПОД

Това беше в онези времена, когато Учителят говореше в една малка къщичка на улица Опълченска 66. Студеничък беше денят. И не малко. Скриптеше снегът под краката. — Но има неща, които студът е може да спре. Копнежът по Божественото. Когато Божественото хване човешкото за ръка и го води. — На училище го води. И отива човешкото и не сеща студ. Душата се радва, че вратцата на нейният затвор е открехната, че първите струи от свежият въздух са облъхнали нейният питомец, че първите слънчеви лъчи са докоснали очите му.

Душата води своят питомец, и се радва: —

Че Учителя говори. — В малката къщичка на 66 Учителят говори.

Седнал до един от прозорците на малката къщичка, Учителя говори. И бързат слушателите. И не за да заемат място в малката стая, в която говори Учителя, не, и отвън се слуша. Но да не пропуснат нито една дума, че, — хиляди години са чакали великото му Слово. И застават смирено под прозореца и се заглеждат в него. И се заслушват. А той говори. И задоволява всяка душа, и затопля всяко сърце.

И пристига един закъснял слушател. Недоволен е. Срещнал е неправда в живота, и се пита, и пита мълчаливо: — „Защо търпи Господ?“

Учителя го поглежда, и продължава Словото: „Сега, за да поясня моята мисъл, ще ви приведа един малък анекдот за един светия:

Някой си отшелник, на име Хато, живял е отдавна, когато светът се е намирал в едно по-тежко положение, отколкото днешното. Той считал, че целият свят отива към погибел и не можел да си обясни, как е възможно Господ да търпи този грешен свят. Защо изведнъж не го заличи, да направи нещо по-хубаво. Всеки ден се молил, той да дойде Господ да премахне всички тия грешници, и да тури ред и порядък, да не страдат хората.

Но колкото повече се молил, толкова светът ставал по-лош. Един ден той решил да излезе из града, да вдигне ръцете си към небето, и да не ги снеме до тогава, докато Господ не изпълни неговото моление.

Вдигнал си светията ръцете. Това било в началото на пролетта. — Две птички, като го видели в това положение, пожелали да си направят гнездо. И започнали да се увиват около неговите ръце, за да видят дали е възможно. Обикаляли. обикаляли, и почнали да турят сламчица по сламчица. И си направили едно гнездо. Целият ден работели. Той, като светия, забелязал и казал: „Какво ли иска да ми каже Господ с тия птички?“

Направили птичките гнездото си на ръцете му, и почнал той да ги наблюдава. Те турили перушина, приготвяли се за работа. Съседните селяни, като го видели в това положение, почнали да му правят по-голямо уважение, за дето бил толкова свят, че птичките гнездо си свили на ръцете му. А той всякога проклинал хората.

Те идвали, туряли мляко в устата му, а той ги нагрубявал: „Махнете се, грешници. Вие само ядете и пиете. Светът от вас страда“.

Птичките си снесли яйцата и почнали да ги мътят. А той започнал да мисли: „Не мяза ли земята на туй гнездо в ръцете на Бога ?“ — Така разсъждавал светията. Започнало да му идва на ум по някой път, да снеме ръцете си и да захвърли гнездото, но после казвал: „Не, аз ще устоя на обещанието. Ще стоя докато малките се отхранят. Докато им изникнат крилца и си хвръкнат“.

И действително, от тях той много нещо научил и разбрал, защо Господ не поправя свита изведнъж. И един ден тия пиленца изхвръкнали из гнездото и нему му станало жално за тях.

Сега, някой се притеснява за оправянето на света. А аз казвам: Ти държал ли си пиленца в своите ръце, за да видиш защо Господ търпи?

Ние някой път казваме, че светът мяза на лудница. — Това са наши светове. — И то не е право. — Този свят е едно Божествено гнездо, дето се измътват тия малките пиленца“.

[Ани]

ВЕНЕЦ ОТ НЕУВЕХКИ ЦВЕТЯ

На сестра Анна Д. Енчева, от гр. Бургас,

починала на 18. IX. 1943 г

(Надгробно слово от Жени Божилова Патева)

Есенен вятър подухва и брули лист по лист пожълтели листа. Есенно мъгла обвива земята и посърват последни цветя, хризантемите. Ураган строшен бушува по цялата земя. Вихър от урагана докосна и нашата Родина. Едно нежно и любвеобилно сърце, туптяло в съзвучие с голямото сърце на народ и човечество, дозе тръпката на голямото сърце, сви се от остра болка, трепна за последен път и мигом престана да тупти.

Като отбрулен лист, като цвят посърнал, но 13 ноември 1943 год. преди залез слънце свърши със земното си съществувание нашата мила сестра и приятелка, Анна Д. Енчева.

Отбрулените листа покриват майката земя и нов живот в нея ще затопля. Посърнали цветове ще се възродят в нова красота чрез паднели от тях семенца. Сестра Анна напуска земното си съществувание, отхвърля тленната си обвивка, за да премине във вечността. Няма смърт в големия Единен живот. И сестра Анна живее с духа си между нас и ще живее във вечността на безсмъртния живот.

Всяка раздяла е мъчна. Но нека потиснем скръбта на сърцата си и проникнем в светлината, която ни оставя земния живот на сестра Анна.

Животът но Анна Енчева е живот, пълен със съдържание, мъдрост и поука. Той се покрива напълно с целта на битието. Защото тя живя в непрекъснат стремеж, възход, нравствено усъвършенстване до сливане с душата на Всемира.

Дошла на свят, когато кървави зари от изток на небосклона са разтваряли път на зарята на българското освобождение, тя се явила, сякаш със самото си рождение, за да поеме мисията за дела и подвизи, каквито епохата е изисквала. И от рано се почват нейните изпитания и борби. Освобождението я намира малко момиче-сираче, по име Анна Т. Беева, питомка на една приемно майка, добродетелна и нравствена жена, панагюрка. При нея Анна се възпитава в смирение и труд, следва и своя път на любознателност и ученолюбие. В онова време, когато в града ни е имало само първоначално училище, тя чрез самообразование постига известна интелигентност и привлича вниманието на един учител — Лука Русев, с когото встъпва в брак. Макар още съвсем млада, тя за да осмисли и запълни семейния си живот, понеже не е имало своя рожба, приема да отглежда и възпитава две приемни деца: едно роднинско на съпруга й и друго чуждо, което осиновява. Но нейната съдба е да познае и превъзмогне всички страдания в нашата долина на скръбта. Тя скоро остава вдовица и пак е самичка, като капчица на стряха. В 1900 г. аз я намерих млада, почернена вдовица изолирала с в дома си, сред книги, четеше и се интересуваше много, учеше чужди езици. Завързаха се помежду ни близки, сърдечни връзки.

По онова време се пробуждаха и раздвижваха обществените сили в България: организираха се, предявяваха своите професионални и обществени интереси. Дошъл бе часът и на българската жена. Тя също се организираше, за до изяви себе си, да предяви подобрение на положението си и право на зачитане и участие в строителството но обществения живот. В малкия тогава наш град, при ограничен български елемент трудно се прокарваха новите идеи. Но Анна беше приготвена за тях и с открита душа възприе идеята за образуване на женско културно дружество. Тя е една от основателките на д-во „Самосъзнание“ и стана негова вътрешна спойка: разтвори дома си за неговите събрания, делеше от скромните си средства за неговите нужди, вземаше живо участие в неговата твърде усилена дейност в културно и человеколюбиво направление.

Житейските грижи са тежки за самотната жена. И Анна стана другарка на известния и почтен гражданин Димитър Енчев. (Вечна му памят). Тя жадуваше за живот, пълен със съдържание, за себеотдайност. И ето, тя прие другаря си с неговите четири невръстни дечица, на които отдаде своята цяла, пропита с майчински добродетели душа. Рядко рождена майка е проявявала такова преданост и такава грижи като Анна. Тя доказа, че духовното майчинство стои над всичко друго. Тя даде на тези деца, които изпълниха нейния дом, и нейното сърце, не само своята любов, но тя напои и техните души с любов тъй, че зациментира едно здраво, нравствено семейство с рядка обич между братя и сестри. Тя притежаваше удивителен педагогически такт и децата израснаха и станаха достойни и почтени граждани.

Великите души са създадени за велики подвизи.

Когато Анна изпълни достойно своите семейни и майчински длъжности и пак остана без другар, тя направи решителен и съдбовен завой в живота си. Всичко, което бе събрала и скътала, като трудолюбива пчелица в своя кошер, подели, раздаде справедливо между израсналите вече и поели своя път деца, а тя сама се оттегли от светския и суетен живот и се посели в поселението на Бялото Братство край София. Тя не избяга, обаче, от службата си за живота. Тя се предаде само на служба за живота на по-голяма общност, за живота не Всемирното Братство. Тя прекарва там вече дванадесет години: години на ревностно ученичество и същевременно на лично усъвършенстване и божествено проникновение. Години на молитви, на съзерцание, на любов. В поселението чрез делата и отношенията си Анна остана лъчезарна звезда: всички познаваха, говореха, сочеха за пример сестра Анна. Лятно време, при знойни горещини нейното малко и деликатно тяло, понесено от великия й дух, като лекокрила пеперуда, се изкачваше по висините на Витоша. В малка палатка при езерата на планината тя прекарваше седмици или месец. И пред кристалните води на езерата, като през очите на Всемира тя съзерцаваше и долавяше тайните на битието и великия смисъл на живота. И тя бе разбрала и въплътила в себе си тази тайни. Две начела ръководеха Анна в живот и нейната света служба: Красотата и Любовта. През скромната й обстановка красота трептеше както в нейния голям някогашен дом, тъй и в малката й хижа там. Царствено красива приемеше всекиго, с любов облъхваше всички и с любов разрешаваше и най-трудните въпроси. Тя бе сляла душата си с душата на всички люде, с душата на Всемира. И вярваше, че само любовта ще донесе спасението но света от всяко зло. Тя живееше вече в право общение с Бога. Само пет дни преди да ни напусна, тя ми казваше: „Добре съм. Добре се храня. Добре спя. Но чувствам, че вътре в мене става нещо, че аз си отивам при Отца“. И в един миг на 18 ноември тя, без боледуване, без страдания тихомълком премина прага на смъртта, за са се пресели във вечността. Тъй тихомълком, както тихо и безшумно извършваше великите дела в живота си.

Пред тленните останки на Анна нека всички, децата й, приятелките, близките и почитателите й отдадем дълбок поклон.

Не е смъртта за нея смърт: пренесена в други мир, тя ще живее вечно в душите на поколенията и в техните сърце ще пази, като весталка, пламъка на чистата божествена любов.

Пречиста и света, тя се отделя от нас, за да се яви пред Бога, като наша застъпница за правда и любов на земята, за милост и закрила на Родината ни, за Всемирно братство на всички люде.

Нека Бог й отреди в небесните селения място светло, място блажено.

Мир на прах й. Вечна й памят!