Jump to content

1937_06_27 Външен и вътрешен живот / Вътрешен и външен живот


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ВѪТРЕШЕНЪ И ВЪНШЕНЪ ЖИВОТЪ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

27 юни 1937 г.

Външен и вътрешен живот

Размишление.

Ще прочета 21-а гл. от Евангелието на Йоан, от 1-ви до 16-и стих.

Животът има външна и вътрешна страна, която сега се изучава. Днес всички живеят във външната страна, която се отличава с неудобства. Следователно, кажеш ли, че животът ти е пълен с неудобства, ти си във външната му страна. Всеки човек се стреми да се освободи от неудобствата, т.е. да мине от външната във вътрешната страна на живота. Тя може да се познае само по вътрешен път, т.е. по пътя на любовта. Вие изучавате тоя път сега. Преди вас са го изучавали светиите. Обикновеният човек иска да живее като светия, но не може. Той често си въобразява, че е талантлив, гениален, но си остава с въображението. Някой от напредналите същества иска да живее като обикновен човек. Не е лошо това, но той ще разбере само външната страна на живота, а не и вътрешната.

Какво представя външният живот? Той е подобен на светска мома, която мисли само за дрехи, за обувки, за украшения. Тя се облича модерно; всеки ден променя дрехите и обувките си. На главата си туря различни украшения. Дето мине, всички се обръщат да я гледат и говорят за нея. Тя е млада, красива, задоволена от живота, но външно. Дохожда ден, когато дрехите й овехтяват, обувките се скъсват, и тя се чувства нещастна. Здравето постепенно я напуска. Тя казва: Всичко опитах, но едно нещо не познах — любовта. Тя е получила много неща от живота, но не и любов. Значи, външният живот е светският, временният, преходният, а вътрешният — духовният, вечният — животът на любовта.

Ще кажете, че това са елементарни неща. — На пръв поглед са прости, но влезете ли по-дълбоко, те са чужди, неразбрани. Лесно е да кажеш, че имаш вяра, но приложил ли си вярата? — Аз прилагам вярата си. — Как я прилагаш? — Вярвам в хората. — Вярваш, например, че даден човек е добър. — Какво придобива тоя човек от твоята вяра? Ти придобиваш нещо — започваш да го изучаваш. После започваш да живееш като него. Важно е между тебе и него да се образува вътрешна връзка, да се опознаете. Обаче, двамата не можете да вървите успоредно. — Защо? — Защото главата не може да се постави на мястото на краката, и краката не могат да се поставят на мястото на главата. Той е глава, ти си крака.

Човек трябва да има само една основна идея. Ако има две или три основни идеи, той има три глави едновременно, а това е невъзможно. Казваш: Аз вървя по пътя на любовта, на мъдростта и на истината. — Това е невъзможно. Ще вървиш или по пътя на любовта, или по пътя на мъдростта, или по пътя на истината. Любовта крепи живота, мъдростта крепи светлината и знанието, а истината крепи свободата. Основният елемент в живота е любовта, а светлината, знанието и свободата са условия за проява на любовта. Те представят външната страна на живота. — Искам да вървя в пътя на мъдростта. — Тоя път изисква големи знания. Най-лесният път е на любовта. Ако в тоя път нищо не постигнеш, в пътя на мъдростта вероятността е още по-малка. Искаш ли да влезеш в пътя на истината, там вероятността за постижения е още по-малка. — Обичам истината. — Как я обичаш: както детето обича плода, или по друг начин?

Представи си, че в тебе живее желанието да забогатееш. Ти си човек с ограничени средства и си купуваш един лотариен билет с мисълта, да спечелиш поне един милион лева. Работиш, движиш се, все за милиона мислиш. Аз дохождам при тебе и ти говоря за небето, за възвишените същества. Ще слушаш ли, какво ти говоря? Ти искаш да знаеш, дали ще спечели твоят билет. Другите неща не те интересуват. Питам: Всички хора с лотарийни билети ли живеят? Твоят билет отдавна е спечелил. Ти живееш на земята, всичко имаш даром: хляб, вода, въздух и светлина. След това голямо богатство, за което нищо не плащаш, купил си един малък лотариен билет, искаш да спечелиш само един милион лева. Какво представя тоя милион в сравнение с голямото богатство, което ти е дадено? Можеш ли с един милион да отидеш на разходка до слънцето? За да отидеш на слънцето, нужни ти са най-малко 35 милиона долари. Колко души имат тая възможност?

Христос каза на учениците си: "Идете и проповядвайте Словото Божие, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Апостолите работиха. — Защо трябваше да работят? — За да спечелят пари да си купят билет за отиване на слънцето. И вие трябва да работите, да спечелите пари за билет и, като дойде Христос, да отидете с Него заедно на слънцето. Някои не работят и разчитат на особена привилегия. В живота няма никакви привилегии. Който има любов, само той се ползва с привилегии. — Как познаваме, колко сме спечелили? — Външно това не се познава. Всяка печалба се вижда в бъдещето. Светиите, които са живели преди вас. минавали за анормални, за глупави хора. Ако те не бяха дошли на земята, не бяха проповядвали и служили на Бога, животът на хората щеше да бъде пустиня. На тях се дължат всички блага и придобивки. Красотата на живота се дължи на тях.

Казвам; Ако Христос не беше дошъл на земята и не беше проповядвал в Галилея, нямаше да имаме културата, за която днес се говори. Ако слънцето не огряваше земята, щяхме ли да имаме сегашната култура? Било е време, когато слънцето не е гряло, както сега. Тогавашните жители на земята не са имали тия условия за живот, каквито днес имаме. Сегашните условия са много по-добри от предишните. В бъдеще ще има много по-благоприятни условия от сегашните. Обаче, условията, удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека.

Как се познават придобивките на живота? — По пет начина: едни ги възприемат само с пипане, с усещане, други чрез вкуса, трети чрез обонянието, четвърти чрез слуха и пети чрез зрението. Тия пет категории хора имат пет различни впечатления. Петте сетива представят пет различни сили, дадени на човека за работа. Ако си служи с петте сетива, човек се развива всестранно. Работа се иска от човека. Ако не работи, нищо няма да придобие. Някой работи малко, а очаква големи постижения. Какво получи Христос за своята работа? Платиха ли Му? Направиха ли Му къща? Остави ли някакво материално богатство на учениците си?

Съвременният човек се стреми към големи неща. Той иска да се ожени, да има деца, да бъде баща, да стане като Бога. Ще се ожениш и после ще кажеш на сина си, че ти си го родил. — Това не е истина. Ще му кажеш, че ти го храниш. — И това не е истина. Бог дава на човека хляб, вода, въздух и светлина. Имаш ли право да заемаш мястото на Бога? Той създава, а ти казваш на сина си, че си го родил, че ти си му дал живот. Ако е вярно, че бащата и майката раждат децата, кой беше бащата и коя майката на Адама? Ева я роди баща й Адам, но кой роди Адама? В света съществуват външни и вътрешни закони, които трябва да се изучават.

Сега, като казвам, че не трябва да разчитате на лотарийните билети, имам предвид онова знание, което можете да приложите. Има смисъл да купувате лотарийни билети, но ако знаете, кой билет печели и при кое теглене ще получите най-голямата печалба. Щом не знаете тия закони, ще купувате билети и, при всяко теглене, вероятността да спечелите ще бъде едва едно на сто хиляди. Колко години трябва да взимате участие в теглене на билетите, за да спечелите един милион? Трябва да чакате най-малко 200 години, докато спечелите един милион. А на 120 години вие ще бъдете стар, побелял, няма да ви интересува нищо: нито моми, нито момци, нито лотарийни билети. Ще кажете: Нашата работа се свърши вече.

Има нещо съществено в живота, към което всеки се стреми. Тъй както днес се изявява животът, има нещо неестествено. Животът на сегашните хора не е такъв, какъвто трябва да бъде. Кога човек прави това, което трябва? Има ли човек на земята, който да е постъпвал така. че да не е обидил никого? Аз не говоря за светските хора, но за ония, които търсят вътрешния живот. Светските хора се стремят към външния живот, дето слабият слугува на силния, а глупавият на умния. Във вътрешния живот законът е точно обратен: силният слугува на слабия, умният на глупавия, любящият

— на оня, който няма любов. Във външния живот, ако те обичат, и ти ще обичаш; във вътрешния живот, и да не те обичат, ти ще обичаш.

Христос каза на Петра: "Върху тоя камък ще изградя църквата си, и вратата на ада няма да я преодолее." Католиците се ползват от тоя стих и приемат апостол Петър за основа на католическата църква. Това е криво разбиране. Истинска основа на църквата е любовта. На нея се основава целият свят. Ако и вашият живот не се основава на любовта, вие сте на крив път.

Казвате, че имате основа на живота. Не отричам това, но казвам: Вие работите с два вида методи — с методите на външния живот, както и с методите на вътрешния живот. Първо започвате с методите на външния живот, оставяте тях и работите с методите на вътрешния живот. После пак започвате отново. Като променяте ту едните, ту другите методи, не дохождате до никакви постижения. — Трябва ли да се прераждаме? — Ако искате да се развивате, ще се прераждате. То е условие за развитие.

— Колко пъти трябва да се прераждаме? — Това зависи от условията. Колко пъти ще драснеш кибритената клечка, за да я запалиш? Това зависи от кутията и от самия кибрит. Ако главичката на кибритената клечица е добре направена, достатъчно е един път да драснеш, за да се запали. Ако съставът на кибритената главичка не е добър, ще драскаш много пъти, докато я запалиш. Някога употребяваш много клечици, докато си запалиш огъня.

Като се ражда и преражда, човек се свързва с хората, за да си помагат взаимно. Те влизат в общества с цел на взаимопомощ. И в единия, и в другия случай хората мислят повече за себе си, отколкото за другите. И ангелите не мислят за хората. Всеки има свое задължение, своя определена работа, която трябва да свърши. Хората не искат да знаят това, и постоянно безпокоят Господа със своите объркани работи. Жената казва: Господи, не виждаш ли, че страдам? Децата ми не са наредени, мъжът ми не ме обича. И мъжът се оплаква от своите сбъркани работи. Свещеникът се оплаква от своите пасоми, че не ходят на черква. Българите се питат: Защо България не спечели в Балканската война. Това са обикновени работи, които не се поправят с оплакване. Защо бащата не работи върху децата си, за да ги наведе на идеята да живеят помежду си като братя и сестри, а оставят силните да господаруват на по-слабите?

Сега вие ще кажете, че говорите на децата си за добри, братски отношения. — Не е достатъчно само да говорите; вие трябва да носите идеята за братството в себе си. Можеш да говориш върху теорията на музиката, колкото искаш. Това не е достатъчно. Важно е, да знаеш да пееш и да свириш. Като вземеш един тон, аз зная вече, какъв певец си ти. Може да ми разправяш за благородството на твоя дядо и прадядо — това не ме интересува. Аз искам да зная, какво носиш, от тях, какво наследство си получил. Една твоя постъпка е достатъчна, за да определи, какви са били твоите деди и прадеди. Ако ме приемеш добре в дома си, ти сам се препоръчваш, няма защо да ми говориш много. Една добра постъпка струва повече от твоето знание. Ти си богат човек, разполагаш с пари и знание — това не ме интересува. Аз съм пътник, нямам парче хляб в торбата си. Ако ти се спреш, на пътя си и ми дадеш парче хляб и чаша вода, това за мене струва повече от всичкото богатство и знание на света. Така ще се създаде връзка между мене и тебе. След това вече мога да се интересувам и от богатството, и от знанието ти. Любовта разрешава всички въпроси. Ако тя не проникне в живота, всички неща се обезсмислят.

Днес Христос се обръща към вас, както към Петра, и ви пита: "Обичате ли ме?" — Ти знаеш. Господи, че Те обичаме. — Тогава, пасете моите агънца. От това, как ще ги пасете, познаваме, каква е била вашата любов. — Кои са вашите агънца? — Това са вашите добри мисли, чувства и постъпки. Те са резултат на любовта, която живее в душите ви. Бог е вложил любовта във вас. Спирайте вниманието си и върху добрите постъпки на вашите близки, за да се отпечатат в съзнанието ви като добри случаи във вашия живот.

Мнозина очакват на Господа, да ги спаси, да им помогне. В какво се крие спасението на човека? За гладния спасението е в хляба, за жадния — във водата, за заблудения пътник — във спасителния дом. Спасението на света е във ония Божествени мисли, които проникват в човешкия дух; в Божествените чувства, които се изразяват чрез волята на човека. За да подържа живота си, човек не трябва да яде само един път през деня. В който свят и да живееш, постоянно ще се храниш. Любовта трябва постоянно да се втича в човешката душа. Тя е храната на живота. Като знаете това, всяка дума, всяко чувство и всяка постъпка трябва да са проникнати от любов. Помнете, че зад всяка ваша дума или мисъл стои Бог и ви наблюдава.

Христос казва на Петра: "Скрий ножа в ножницата си!" И на вас казвам: Турете ножа в ножницата си. Не мислете, че може да избегнете чашата, която Бог ви дава. Ще изпиете тая чаша. Ножът не разрешава въпросите. Петър отряза ухото на слугата, а Христос го постави на мястото му и го залепи. Той казва: Ако вадите ножове, и срещу вас ще вадят; ако режете уши, и вашите ще режат. Една обидна дума предизвиква друга обидна дума; една лоша мисъл предизвиква друга лоша мисъл; едно лошо чувство предизвиква друго лошо чувство. Ако Петър, вътре в тебе, отреже ухото на слугата, Бог ще ти каже: "Скрий ножа в ножницата си!" Как трябва да воюваш: С нож, или с любов? Няма по-силно оръжие от любовта. Бог, Който е всесилен, също воюва с любовта. С един замах. Той може да унищожи хората за престъпленията им. Но Бог им казва: Не правете престъпления! Ако не слушате, ще страдате. Вие обещавате, че няма да правите престъпления, но забравяте обещанието си.

Казвам: Живейте със съзнанието, че Бог присъства във вас. В това се крие силата на новото учение. Като ви проповядвам новото учение, искам да събудя у вас Божественото, да станете проводници на Божията Любов. Който е проводник, да помага на другите. — Как се познава, кой човек е проводник, и кой не е? — По отношенията му към хората. В дома ти дойде един просяк. Вземеш парче хляб и му го подхвърлиш — ти не си проводник. Обаче, към своето дете си крайно внимателен: вземеш парче хляб, намажеш го с масло, отгоре с мед и му го даваш. То яде, а ти го милваш, радваш му се. Дойде ли в дома ти богат човек, веднага се отваряш, чудиш се, как по-добре да го посрещнеш. Към бедния си невнимателен, груб, искаш по-скоро да си отиде. Оня, който е проводник на любовта, постъпва еднакво и с просяка, и със своето дете, и с богатия, и с бедния гост.

Стремете се да угаждате на оня Бог, Който живее във вас и всякога подкрепва ума, сърцето, духа и душата ви. Стремете се да бъдете изправни към Него. Ако направите някаква грешка, знайте, че към Него я правите. Признайте грешката си и я изправете. Казваш: Съжалявам, че сгреших. — Това не помага. Че плачеш и съжаляваш, не е достатъчно. Ще изправиш грешката си. Ако кажеш една обидна дума, втори път не я казвай. — Не мога изведнъж да се откажа от нея. — Щом не можеш изведнъж, втория път ще я кажеш по-меко, третия път още по-меко, докато отвикнеш да я употребяваш. Аз не искам изведнъж да станете светии. Светията е ученик, който се учил през вечността с голямо постоянство и любов. Той падал, ставал, но за любовта всичко преодолявал. Светията е бил гонен, преследван, бит, но всичко понасял с търпение и радост. Той вярвал, че светът ще се оправи, че животът е вечен.

Христос пита Петра: "Обичаш ли ме, или себе си обичаш?"

Един познат от Сливен искаше да се представи за светия. Един ден срещнал владиката, който му подал ръката си да я целуне. Светията се ръкувал, но целунал своята ръка. Според мене, който целува своята ръка, живее само за себе си. Такъв светия бил той! Който целува ръката на другите, той живее за тях. Вие ми целувате ръка. — Защо? — Обещавате, че ще живеете за другите. Не е лесно да ти целуват ръка. Когато ми целуват ръка, аз се уча на търпение. При това, зная, че трябва да дам нещо на всеки, който ми целува ръка. Ако не мога нищо да дам, не позволявам да ми целуват ръка. Ще дойде ден, когато и на вас ще целуват ръка. Тогава ще разберете, какво нещо е да ви целуват ръка.

Сега, аз говоря за вътрешната страна на живота, която изисква чистота. Ако мислиш само за себе си, кой си и какъв си, ти се намираш във външната страна на живота. Всеки е дошъл на земята да изпълни Божията воля, а не своята. Христос казва: "Прославих Те, Господи. Прослави ме и Ти за самия себе си." Следователно, който иска да се повдигне и прослави, първо трябва да изпълни Божията воля. Бог знае, какво да направи за него. Като прославяте Бога, и вие се повдигате. Като човек, ти си длъжен да изпълниш Божията воля, а останалото е работа на Бога. Не мисли за себе си. Друг ще мисли за тебе. Речеш ли сам да се повдигаш, нищо няма да излезе. То е все едно, да градиш нещо в ледовете на северния полюс. Щом се стопят ледовете, и съграденото ще отиде. Това, което човек съгражда, е преходно; това, което Бог съгражда, е вечно и неизменно.

Уповавайте на онова, което Бог е съградил и гради във вас. Вслушвайте се в любовта, която Бог е вложил във вас. Това е раят на земята. В него се крие вашето бъдеще. Там са постиженията. И днес Бог ви пита: Обичате ли ме? Готови ли сте да изпълните Божията воля? Ще кажете, че още сега обещавате да изпълните волята на Бога. Не е важно, какво говорите; важно е, какво вършите.

Нека остане в ума ви мисълта, че Бог живее във вас. Той ви дава благата, с които се ползвате. Така ще се създаде връзка между Него и вас. Горко на оня, който не е свързан с Бога! Щом ти не мислиш за Него, и Той не мисли за тебе. — Как да мисля? — Ще мислиш, както мислиш за буквите, които изучаваш. Ако не мислиш, как да съчетаваш буквите, ти не можеш да четеш. — Кой ще ни научи, как да изпълняваме волята на Бога? — Любовта ще ви научи. Без любов нищо не се постига. Без любов животът е мъчение. Любовта осмисля живота. Тя дава знание, свобода и простор на човешката душа. Щом имаш знание и свобода, ти живееш в областта на истината.

Христос запита Петра: "Обичаш ли ме?" Отговори Петър: "Ей, Господи, Ти знаеш." Христос го запита три пъти, и Петър се огорчи. Той мислеше, че Христос изказва недоверие към него. Но Петър се отрече три пъти от Христа. И каза на Петра: "Скрий ножа в ножницата си!" — Защо? —Защото всеки овчар, който носи нож, сам коли и яде овцете си.

Казвам: Ходете без нож между овцете си, да не би вие сами да снемете кожите им. Докато сте във външния живот, може да носите наточени ножове. Щом влезете във вътрешния живот, скрийте ножа в ножницата си. Какво ви е нужно за тоя живот? Сърце топло и чисто, ум светъл и възвишен. Така ще работите за Божията слава на земята и на небето.

Т. м.

— В Божията Любов е благото на човека.

30. Утринно слово от Учителя, държано на 27-и юни, 1937 г. София — Изгрев.

Книги:

Вътрешен и външен живот

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Външен и вътрешен живот

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата
"
Азъ го създадохъ
", т.2. Утринни Слова (1936–1937).
Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

на томчето

Вътрешен и външен живот

30-то Неделно Утринно Слово
27.06.1937г. 5 ч.с.
Изгрев
Размишление.
Тайна молитва /15 мин./
Първата половина от 21 глава от Евангелието на Йоана до 16 стих.
В начало бе Словото.
Има една вътрешна страна на живота, която сега изучавате. Сега всички живеят във външната страна на живота. Външната страна е впрегната с неудобства. Щом съзнавате, че имате неудобства, то е външната страна. И следователно Всеки човек се стреми да премахне неудобствата, за да може да живее.
Има една вътрешна страна и животът може да се познае само при вътрешния път. А пък този е път на Любовта. И тепърва ще го учите. Така са го учили и светиите, които са били преди вас. Така ще го учите и вие. Обикновените хора в света мислят, че са много големи неща. ТЕ имат високо мнение за себе си. Обикновените хора в света се мислят за гении, таланти, величия. Та по някой път и онези, които вървят по Божествения път, казват: Да живеем както хората в света. Не е лошо, не е лошо да живееш така, но като живееш така, ще развиваш външната страна на живота, а няма да разбереш вътрешната страна на живота. И тогава можем да уподобим това на следното: Представете си една мома, която се облича по три-четири пъти с разни дрехи, шапки, обуща, по дрехите си тури Всичките цветове, които има на небесната дъга, оглежда се в огледалото, мие се по три- четири пъти. Отлична работа е! Гледате я стройна и отвън всички казват, че е отлична, красива. Дрехите й хубави. Всичките говорят за нейните дрехи, обуща и шапка. ТЕ са модерни, но представете си, тази мома никога не е вкусила от истинската Любов. Ако тя не е вкусила истинското здраве и истинската Любов от която може да се запали човешкото сърце, след време, когато тия дрехи станат вехти, тя нищо не е придобила. Външният свят е подобен на тази мома. Това е светския живот. А пък вътрешният живот е подобен на Любовта.
Сега на пръв поглед вие ще кажете, че на нас тия неща ни са понятни. Един човек може да има вяра, но това е елементарна работа във вярата. Казват: Човек трябва да има приложение на вярата. Някой казва, аз прилагам вярата. Има едно сравнение: Ти можеш да вярваш в някого, не допускам, че вярваш. Какво предаваш на един човек като вярваш, че той е добър? И после у тебе има желание да се запознаеш с този добрия човек и да почнеш да го изучаваш. И после третата стъпка е следната - да почнеш да живееш като него. И най-после трябва да се образува едно вътрешно запознаване между двамата, които искат да вървят заедно. Двамата не могат да вървят паралелно. Краката не могат да бъдат на мястото на ръцете и обратното. Главата не може да бъде на мястото на краката. Главата не може да бъде на друго място, освен сега дето е поставена.
В вашия живот трябва да имате само една основна идея. Ако имате две или три основни идеи, вие ще имате няколко глави. Някой ще каже, аз вървя по пътя на Любовта, по пътя на Мъдростта и по пътя на Истината. Това е криво разбиране. Какво разбирате под думата „Любов"? Любовта подкрепя живота, Мъдростта подкрепя светлината и знанието, а Истината подкрепя свободата.
Питам: Кой е основател на живота? Основното в живота е Любовта. А светлината, знанието и свободата, това са условия, за да се прояви Любовта. Това е вече външната страна. Някой може да каже, че ние можем да вървим по пътя на Мъдростта. Но там се изисква голямо знание, много голямо знание.
Най-лекия път е пътя на Любовта. Ако ти при Любовта не можеш да извършиш нещо, то при Мъдростта тази вероятност е още по-малка. А като дойдеш до Истината, там е още по-малка вероятността.
Някой казва: Аз обичам Истината. Но каква е вашата Любов? Дали както Любовта на едно дете към един плод. Да кажем, че у вас има желание, едно вътрешно желание, да кажем ако всички сте взели по един лотариен билет и сте все от средна ръка хора, и очаквате да ви се паднат поне 2 милиона лева. Представете си, че ви говори някой нещо. Каквото да ви разправям за Небето и Земята и пр., вие казвате: Кажете ни дали нашият билет ще спечели или не! Другите работи са по-маловажни. Ние питаме всички хора все с лотарийни ли билети живеят. Лотарийният билет отдавна ти си го спечелил. Имаш Всичките възможности: И светлина, и въздух, и хляб, и вода даром ти се дават. Дето живеете на Земята - нищо не плащате и сте взели един малък лотариен билет и искате да ви се падне един милион лева. Какво става с един милион? С един милион може ли да отидете на разходка до Слънцето? Ако имате един милион, най-евтино ще ви трябват 35 милиона долари, за да отидете до Слънцето. Питам колцина от вас ще бъдат кандидати тогава? А трябва да имате билет. Да кажем, че няма никакъв гратис, а трябва да платиш.
Христос като напусна учениците си каза им: Идете и проповядвайте по целия свят и аз ще ви взема. И сега трябва да работите. Апостолите отидоха да работят. Защо работеха? За да спечелят пари за билет. Та като дойде Христос, да отидат с него. Вие сега очаквате да имате привилегия. във външния живот няма привилегия. Всеки който има Любов в сърцето си и в душата си, той има привилегия. Та ви казвам, често онези, които вървят по пътя на Любовта се отегчават.
Има едно криво разбиране. Онова което препечелвате, то няма да бъде знайно на хората. То в бъдеще ще ви бъде една придобивка. Всички онези светии, които са живели преди вас са ги считали за хора анормални, глупави и т.н. Но ако тези светии не бяха ходили по Земята и не бяха я тъпкали, и като те не бяха проповядвали, животът щеше да бъде като пустиня. Та благодарение на техния живот, човечеството има културни придобивки сега. Красивото благо, което имаме сега се дължи на тях.
Питам, ако Христос не беше дошел на Земята и не беше ходил по Галилея щяхме ли да имаме тази култура, която имаме сега? Не. Било е време, когато Слънцето не е изгрявало както сега. Но тогавашните хора не са имали сегашните условия. Сегашните условия на Земята са много по-добри, отколкото едно време. Сега има много големи удобства. И в бъдеще ще има още по-големи удобства. Но удобствата не зависят отвън, но от живота, който е във вас.
Допуснете едно сравнение. Да кажем, че има пет категории хора: Едни, които имат само един усет. Само усещат придобивките; другите чувствуват какви промени стават в света; а други хора имат и вкус, те щяха да знаят за яденето и пиенето. И други, които биха имали чувството обоняние - те щяха да чувствуват онези ароматични вещества, които излизат от цветята.
Представете си, че други хора имат и слуха. И най-после други имат и зрение. Придобивките на всички тези хора щяха ли да бъдат еднакви? Не щяха да бъдат еднакви.
Та ако човек трябва да работи с Всичките сили, които има в своята душа и той трябва да се развива всестранно. Някой път онези, които вървят по Божествения път искат да имат някои блага. Като дойде Христос с проповядването си, колко му платиха? Имаше ли той къща? Ще кажете: И ние да бъдем като хората. Христос беше ли като хората? Колко деца остави той? Някое имущество остави ли или някое наследство?
Казвам, Всеки един от вас има грандиозна идея, да се ожени, да има деца, да стане като Бога. Първият грях, който направиха хората е: Да се ожени човек, да има жена и деца. Това е първия грях, който хората направиха. Разберете ме сега. Ти искаш да имаш деца. И ти казваш на сина си: Аз те родих. Това е лъжа. Казваш на детето си: Аз те храня. Това е лъжа. Не, ти не си го хранил. Бог е който му дава светлина, въздух, хляб. А пък ти вземаш прерогативите на Бога. Бог я създава, а ти казваш: Ако аз не бях, ти не можеше да се родиш. Ако това е Божествено, което вие мислите, тогава Адам, коя майка и кой баща го родиха. Нали мислите, че без вас светът не може да съществува. Ти казваш, ако не се женят хората? Питам: Адам кой баща и коя майка го родиха? Аз оставам Ева, понеже Ева се роди от баща си. Но Адам кой го роди?
Да не мислиш, че ние сме трансформатори в света. Бог можеше да го създаде и по друг начин.
Та казвам, в Природата съществува един вътрешен закон, който трябва да изучавате. Онези, на които казвам, че не трябва да вземат лотарийни билети, ще кажат: Но тогава изгубваме условията. Но ако си толкова учен и като вземеш билет, може ли да изчислиш в колко лотарийни тегления ще имате един случай на печалба? Аз да ви кажа, вие при Всеки билет може да имате една сто хилядна възможност да спечелите. Но колко хиляди години трябва да чакате да ви се падне един милион? Най-малко двеста години трябва да чакате. А пък вие за 100 години ще бъдете стари и побелели и след като бъдете на 120 години, няма да ви интересуват ни моми, ни момци, нито дрехи, нито къщи и ще кажете: Нашата работа се свърши.
Сега аз разглеждам нещата от сегашното становище. Нито най-малко не искам да оправдая сегашния ред, защото редът в който ние живеем сега е анормален.
В живота има нещо съществено. Начинът по който се изявява животът ни е анормален. Не е онзи живот, който трябва да бъде. Кой от вас прави това, което трябва да бъде? Кои от вас са това, които трябва да бъдат? И на кого от вас чувствата му са толкова благородни, че до сега никого да не е обидил. Нека вземат тези, които мислят, че са най-добрите хора, да оставим светът. Хората в света вървят по съвсем друг път. ТЕ не искат външният живот. във външния живот слабият трябва да слугува на силният, такъв е закона, а глупавият трябва да слугува на умният. И Всеки трябва да става жертва за другия, за силния. Нищо повече.
А пък във вътрешния живот силният трябва да слугува на слабите - умните на глупавите; любящия на онези, които нямат Любовъ! А днес е обратното в живота. във външния живот ако те обичат, ще обичаш. А пък във вътрешния живот и като не те обичат пак ще обичаш.
Та казвам сега: Христос попита Петра: Ти обичаш ли ме? Петър имаше доста амбиция. И цялата католическа църква служи на Петровата идея - че Христос му казал: Върху този камък аз ще съградя църквата и вратата адови няма да я преодолеете. Католическата църква казва: Апостол Петър е основа на католическата църква. Това е едно криво схващане.
Друга основа в света не може да се тури освен основата на Любовта. Ако вашият живот няма за основа Любовта, вие сте на крива основа. Сега аз ви говоря за да ви стане ясно. Сега вие мислите, че имате основа. Аз не отричам тази основа, но казвам: Често вие се намирате между два метода. До някъде карате във вътрешния живот и после дойдете до външните методи и после пак до вътрешните. Ту външните, ту вътрешните взимате и няма постижение.
Някой пита дали трябва да се прераждам втори път, трети път. Прераждането е едно условие за прогресиране. Колко пъти трябва да се прераждаш? Това е безпредметно. Колко пъти можеш да драскаш една кибритена кутия. Ще я драснеш 1 път, 10, 15, 20, 30 и повече пъти. Зависи каква е кутията. Ако кибритът е много хубав на клечката достатъчно е един път като я драснеш; ако пък не е хубав, ти трябва да драскаш цялата кутия до като намериш една клечка, която може да ти запали огъня.
Та казвам, някой казват, че човек трябва да бъде в някое общество. Това е хубаво. Обществото е едно условие. Но в едно общество Всеки мисли за себе си; и в една църква Всеки мисли за себе си. Гледам и в окултната наука пак някой правят същата погрешка.
Казват: Има йерархии на ангелите. Но ако вземете ангелите, те не мислят толкова за хората, защото и те си имат работа. ТЕ си имат свои длъжности. Някой мислят, че ангелите постоянно трябва да се занимават с нашите неразбории. Ние искаме Бог да остави своята работа, та да дойде да се занимава с нашите дреболии в живота. Ти казваш: Господи, не знаеш ли че съм гладен, че много обеднях, че децата ми не свършиха; че и пари нямаш; че мъжът ми не ме обича. Че тръгнал по други жени. Свещеникът се оплаква, че тези хора не идват в църквата. И всички се оплакват. Някои се оплакват, че във войната не спечелила България. И казват защо Господ не ни даде победа!
Това са обикновени неща. Когато някой баща народи синове и дъщери, той не иска тези синове и дъщери да се привързват в къщи. Той не иска синовете и дъщерите му да бъдат слуги и господари едни на други, но да бъдат братя и сестри, взаимно да си помагат един на друг.
Та като срещна аз някого, какво има той да ми разправя за музиката теоретически? Аз го зная това за музиката, но за мене е важно да зная колко той умее да пее. Казвам му, я ми изпей едно парче от няколко куплета. Два три куплета са достатъчни.
Още като пее, ухото ми казва колко той разбира от музика. Няма какво да ми разправя някой за своите деди и прадеди как са живели. Но казвам му: Покажи ми своята постъпка, своята Любов, едно парче ми извади от своите прадеди на свят. Най-доброто парче на своя прадядо. Ако аз съм пътник и той ме приеме в своя дом само за една вечер. Аз зная вече за него по приема, който ми дава. Аз съм пътник, и ми дава някой една чаша студена вода, това ме интересува за дадения случай. Другите неща сами по себе са важни, но онази направената малка постъпка в дадения случай струва повече отколкото всичкото знание, което имаш. Ти може да си много богат. Можеш да имаш несметни книги. Но онзи пътник, който върви, той няма да се радва от твоите книги, но от малкото хляб или вода, които можеш да му дадеш в името на Любовта. Това ще го ползува. И чрез този хляб той ще може да се запознае с твоите книги, с бъдещето ти.
 
Ако дойде Любовта - всичко се придобива; ако Любовта не прониква в сърцето, Всичките неща стават чужди.
 
Та казвам сега, това се отнася и до вас. Христос се обръща и към вас и ви пита, вие обичате ли ме? Вие ще Му отговорите: Ти знаеш Господи, че ние те обичаме. Толкова колкото вървим по този път. Тогава Христос ще ви каже: Пасете моите агънца. Питам, и за Любовта ти ще съдя от това как са агънцата. Покажете сега тия агънца. Ако ги пасете, Любовта ви е на място. Но ако не пасете добре агънцата, тогава Любовта ви не е на място.
 
Кои са вашите агънца? Онези хубавите мисли, които Бог ви дава, онези хубавите чувства, които Бог ви дава, и онези хубавите постъпки, които правите, също и хубавите постъпки които виждате в другите хора, защото и те се отпечатват във вас. Е, ако вие не можете да се ползувате от тези хора, тогава вие изгубвате добрите случаи.
 
Някой искат да ги спаси Господ. Как ще ги спаси? За мен спасението за гладния човек е хляба, който може да му даде някой. Спасението за жадния човек е водата; а спасението за пътника в бурната нощ е да му се даде подслон в някоя къща.
 
Спасението на света са в онези Божествени мисли, които поставяте във вашия дух, в онези Божествени чувства, които постоянно поставяте във вашата душа и в онези Божествени постъпки.
Защото светът не се поддържа само с едно ядене. Вие всички казвате: Не може ли човек да яде само веднъж? Не може. Човек постоянно трябва да се храни. Значи, хубавото, доброто в Любовта трябва да се втича постоянно в душата. И аз бих желал да ви остава една идея: Ти искаш да кажеш нещо, искаш да направиш някое добро някому, искаш да кажеш нещо хубаво, помни, че Господ е зад тебе и те гледа какво ще направиш, и Той те слуша. А пък вие като говорите и лъжете не искате да знаете, че Господ е зад гърба ви. И сега всички все се лъжете.
Христос е казал на Петра: Тури ножа в ножницата си! И на вас казвам сега: Турете ножа в ножницата си. И чашата която Бог ви е дал, не мисли, че може да я туриши някъде. Тази чаша ще я пиете. Христос каза на апостолите да вземат ножовете, но да се насърчат. И апостолите уповаваха на ножовете; и Петър извади ножа си и удари слугата по ухото. Но Христос му тури пак ухото на мястото. И казва: Онези хора и те могат да извадят ножовете си. И тогава вашите уши ще отидат - една обидна дума предизвиква друга обидна дума; една лоша мисъл или чувство предизвиква друга лоша мисъл или чувство.
Ако отрежеш ухото на някого, Господ ще каже на Петра в тебе: Тури ножа в ножницата си! Ти какво трябва да правиш. С нож ли воюваш или с Любовта да воюваш? Че няма по силно оръжие от Любовта в света! И Бог в света, който е Всесилен и Той воюва с Любовта. При всички наши престъпления Той може да очисти света! Но Той не прави това. Като направиш едно престъпление Той казва: Не го прави. Не е за твое добро. Ти ще страдаш в бъдеще. Той ти е казал веднъж и ти си му казал: Няма да го права. Но пак го правиш. И пак ти казва Господ: Не го прави това! Е, това е съвестта в нас.
Та казвам сега - практически приложете това. Силата на новото учение е в следното: Ние живеем в присъствието на Господа. С това съзнание да живеете. Ти направи и после говори. Защото щом кажеш една дума, то е вече направено. И тази дума, това което кажеш, Господ го слуша.
Сега аз проповядвам нали. В какво седи силата на онази мисъл, която ще предам? Мога да имам желание да ви правя сладки и медени, за да ви привлека, и вие за да имате хубаво мнение за мен. И вие можете да си представите, че ме слушате внимателно. Но и вие може да имате някоя странична мисъл. В такъв случай нито моята мисъл, нито вашата е права. В дадения случай важното е да ви предам една мисъл, както си е тя. Когато ви проповядвам Писанието, важното е да събудя във вас онова, което Бог е вложил. Да станете вие проводници на Него. И после като ви слушам да ми е приятно. А не да ми се свие сърцето, че сте ме надминали. Аз бих желал всички хора да бъдат проводници, но не могат всички да бъдат. Но онези, които са проводници, трябва да помагат на другите. И даром трябва да помагат.
Онези, които живеят добре, те са най-добрите проводници. Животът е музика, театрална музика.
Да кажем, че един човек дава хляб. Има един хляб, който аз не го обичам. Има някои, когато дават хляба, подхърля го. Така хляб не се дава. Как дават хляб когато дойде някой просяк? Вие го подхвърляте. А когато дойде някое ваше дете как го давате? Аз съм гледал - ще вземе, ще отреже хляб, ще го намаже с масло и ще погали детето си и ще му даде хляба. Но към просяка тя не се отнася по същия начин. Но Господ я гледа отзад. Детето, което вие обичате и му се усмихнете и го галите, и така му давате хляба; а пък към другия вие сте намусени. И си казвате: Да се махне този по-скоро! Каква е разликата сега. Ако дойде някой добре облечен, вие ще го приемете; а пък ако дойде един нечист, ще кажете: Братко, ти си пътник. И ще го поканиш в банята, ще му дадеш дрехи да се облече, като се измие и тогава ще дойде в къщата ти.
Та казвам сега, аз искам вие всички да се стремите да угодите на Бога; на онзи Господ, който е във вас, и Който Всеки момент наблюдава вашия дух, вашата душа, вашето сърце и вашия ум. Вие всякога трябва да бъдете изправни и по дух и по душа, и по сърце и по ум. И ако не сте, стремете се към това. Признайте си. Кажете си направих погрешка. Но изправи я. Не само да плаче и да се разкайва човек, но той трябва да изправи погрешката си. Всяка груба дума която изказваш, втори път не я казвай. И ако втори път я кажеш, кажи я по-меко; а трети път я кажи още по-меко. На 15 път като я кажеш тази дума, на онзи човек да му стане приятно.
Аз не искам изведнъж да станете светии. Светия е един ученик, който се е учил много добре през целия си живот. Светии са били хора, които са много падали и ставали, но са хора толкова постоянни, че са казвали: За Любовта Божия ще преодолея всичко! ТЕ са били гонени, преследвани, кълцани, какво ли не са претърпявали; но винаги са казвали: Ще се поправи света! И те са вярвали, че няма да умрат. Ние казваме, че ще умрем. Не. Тялото ще се измени.
Христос казва: Обичаш ли ме или още обичаш себе си?
Разправяше ми един български светия. Той ходеше окъсан. Живееше в Сливен. Ръкуваше се с владиката. Владиката си подава ръката - да му целуне онзи ръката. А пък онзи хваща и целува своята ръка. Всеки един човек, който живее за себе си, той целува своята ръка; а пък Всеки който целува ръката на другите, той живее за тях. Някой път и вие ми целувате ръката. Защо? Аз не целувам вашата ръка и то ето защо. Казвам, не мога да живея за вас. Защото вие като целувате ръката ми вие ми обещавате. Това е пояснението. И да не мислите, че като ми целувате ръката, че мен ми е много приятно. Но аз се уча на търпение. На голямо търпение се уча. И това е един голям изпит, който имам, да ми целуват ръката.
Като дойде някой и ми целува ръката, аз трябва да му дам нещо; ако ми целуне ръката и няма какво да му дам, аз си тегля ръката. Аз разсъждавам някой път, вие казвате - на нас да почнат да ни целуват ръката! Ще дойде един ден и вашата ръка да целуват, и ще видите какво е.
Аз сега засягам вътрешната страна. Човек трябва да бъде чист. Ако аз дойда в света и мисля за себе си, кой съм, какво съм? Това е външната страна на живота. Ние трябва да знаем, че Всеки е дошел да изпълни волята Божия - да си прояви Божественото. И Христос казва така, много хубаво е казал: Аз Те прославих на Земята. Прослави ме и Ти за сама го Себе си!
Та ако искаме нашето въздигане и нашата слава, ние трябва да извършим волята Божия. И ще оставим после Бог Той да направи нещо за нас. Ако прославим Бога ние се повдигаме; а за другото, оставете тази работа на Господа. А пък вие извършете волята и работата на Бога! И не мислете за себе си. И когато почне Бог да мисли за вас, тогава вие ще се повдигнете. А когато вие искате да се повдигнете - работата не върви. Ако съградим нещо в ледовете на северния полюс, то като се стопи леда, ще се разруши и съграденото. Всичко онова, което ние съградим няма да остане; но онова, което Бог съгради, то вечно ще остане.
Уповавайте на онова, което Бог съгради във вас; вслушвайте се в Любовта, която Бог гради във вас. В това е вашето бъдеще. Това е раят. Всички постижения са там. А пък Земята сама по себе си ще се измени. А другите неща са лесно постижими. Сега това е важното, което за себе си трябва да пазите.
Казва Господ: Обичате ли ме вие? Готови ли сте да вършите волята ми? Аз не искам да взема никакво обещание.
 
Защото според мен важно е не каквото казвам, а това което направям както трябва.
 
Да остане сега тази мисъл във вас, че Господ е вътре във вас и всички блага, които имате сега, от Него са. И да се образува тази връзка между Него и вас. Тежко е когато няма връзка. Защото някой път нямаш връзка с Бога. Господ е отвън - ти нямаш връзка. Как ще мисли Бог за тебе, когато ти не мислиш за Него? Ти казваш: Какво да мисля за Бога? Ако ти не мислиш за азбуката, която си учил, и ако не знаеш Всеки един знак как да го туриш, ако забравиш тези букви, как ще четеш тогава?
 
Любовта ще ви научи как да вършите волята Божия. Без Любовта нищо не може да постигнете. Без Любовта животът е мъчение; а пък с Любовта животът ще се осмисли. Щом имате Любов, ще имате знанието - ще дойде Истината. И тогаз ще разберете вътрешния живот.
 
Та казвам сега: Обичайте Господа! Христос е казал на Петра: Обичаш ли ме повече от тия? А Петър казва: Ей Господи, Ти знаеш! Три пъти го попита Христос и Петър се огорчил, като че ли това било знак на недоверие. Христос го попита три пъти, защото три пъти се отрече Петър от Него. Да не би три пъти като каже че го обича и после да се отрече. Христос каза на Петра да тури ножа в ножницата си. Значи със сила тази работа не става. Обичаш ли ме, пита Христос; защото овчар, който носи нож, яде овцете.
 
Та сега, без нож идете при овцете да не би да смените кожите им. Ако сте във външния свят, могат да бъдат ножовете ви наточени, но във вътрешния свят ножовете ви трябва да бъдат в ножниците; а пък сърцето трябва да бъде топло и умът трябва да бъде светъл; и човек трябва да работи за славата на Бога в света!
 
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...