10. Към центъра на Върховното ядро

[Ани]

КЪМ ЦЕНТЪРА НА ВЪРХОВНОТО ЯДРО

Когато ученикът се стреми по-усилено да проникне в по-светлите сфери, да проникне в по-светлите области, той има противодействие, тъй както слънчевият лъч има противодействие от тъмните лъчи, от дълбоките сенки на грубата действителност, Това показва, че животът е в едно голямо напрежение, напрежение, което слабите по дух, слабите по характер не могат да издържат. И благодарение на това, много от стремилите се да владеят повече области, повече светлинно поле, са отпадали по единствената причина, че препятствията, че репресиите са много силни.

Точно тук се изпитва ученикът. Той е поставен при тази среда, при тия условия т. е. той се е поставил при тази среда, при тези условия и сега, за да може да коригира тия свои волни желания, му се налага да премине тия препятствия с една голяма устойчивост , с една по-голяма воля. Той ще опита най-грубите влияния, най-жестоките давления от страна на противодействащите отрицателни сили, но ще трябва да издържи.

Кога ще издържи? Когато е непосредствено свързан с Върховното ръководство,

Е ли Върховното ръководство на негово разположение? Върховното ръководство е на разположение само на ония същества, които имат вече строго определен мироглед да преминат тия препятствия и да минат в по-висши сфери, там където някога са били като наследници, като фактори, като строители. Ние няма да се спираме в подробности на славното минало и на жестоките последствия. Те са реалност в ученика. И понеже той знае това, затова сега се нарежда в аудиторията, в редиците на ученичеството.

Велико благо и висока привилегия е да се осъзнае ученикът като посвещаващ се в ония тайни положения, в ония завидни състояния, в които някога неговата душа е била оперираща действаща сила. Но, макар и да има препятствия, макар и да бъде в големи противоречия, независимо от слабостите, от неиздържливостта, от слабата воля, от неразбиране на нещата, налага се на ученика на Върховната вътрешна школа да бъде героя на деня, героя на епохата, героя на новата идваща култура.

Когато ученикът превъзмогне тия препятствия, ще дойдат дни да изживее върховната радост, върховното щастие и да има върховната привилегия. Тогава именно ще стане новото откровение, откровение на великите реални същини, които са като ръководство, Дух и светлина.

Докато ученикът не бъде облян, докато де бъде окъпан от светлината, той винаги ще има противодействия, винаги де бъде под налягането, под напора на гъстата среда, на тъмните сили и отрицателните действия. Единствено средата на светлината е, която може да радиира, която може да проведри атмосферата, която може да освети полето. Единствено светлината е, която може да освободи както съзнанието, така и чувствата, и интелекта от противодействащите влияния. Под пламъците или под искрите на светлината ученикът ще завладее пълното щастие - щастие в смисъл да овладее трептящите сфери, които ще дадат път на ученика, за да не би някога да помисли да се върне отново назад.

Няма вече назад. Той дойде до най-висшата точка на твърдостта на най-грубото сцепление. Това което ученикът е получил от средата и от влиянията, достатъчно му е да му бъде като урок или като опитност никога вече да не мисли, никога вече да не се заблуждава, никога вече да не се откъсва от прякото ръководство на Духа и светлината. Колкото по са силни опитностите, колкото по-реални са опитностите, толкова повече светлината е в радиация. Колкото повече са явленията, толкова повече Духът е в присъствие. Ето защо, ученикът по съзнание, по будност не трябва да се смущава от ония палеативни налягания или съблазни от външния свят, а трябва да заживее вече съзнателно във вътрешния свят, там където няма болести. Там не съществуват противоречия, там не съществува глад, умора, безверие. Най-богатата среда, най-богатият мир, най-светлото небе това е неговият вътрешен свят В него няма условия за бацили, няма условия за тъмни агенти, за противоречия, за съблазни. Духовният свят е душа на великата реалност. Вътрешният свят е дух на върховното движение. Вътрешният свят е светилище на върховни памет. Ето защо, ученикът, уединил се или ориентирал се към вътрешните устойчиви същини, вече никога няма да остане под влиянието на външния свят.

Голямо изкуство се иска да може ученикът да проникне всестранно и да проучи всестранно вътрешния свят, т. е. да познае същината на неговите трептения, да познава същината на неговия етер, да познава същината на неговата субстанция, на неговата деятелност и способност. А това изкуство ще се придобие чрез дълбоко всестранно размишление. В духовния свят нещата не стават както във външния свят с ефекти, с приключения, удоволствия, тщеславие и т. и. За вътрешния свят се иска едно вътрешно проглеждане, едно вътрешно просвещение и посвещение. Само тогава ученикът ще си обясни ония чудни явления, които са станали с любимите ученици на Христа, които имаха върховната опитност да се докоснат и да опитат вътрешния Дух, вътрешната душа и вътрешната сила на своя Учител Христос. Само тогава ученикът ще си обясни как тия боговдъхновени, тия могъщи духове можаха да разведрят небето, да съборят кумирите, да разтърсят целия фарисейски Физически свят и да проведат великата система на вътрешното велико учение на Христа. И тъй, когато става въпрос да влезете във връзка с Вътрешното върховно ръководство, понеже е Вътрешна школа, трябва да владеете голямото изкуство както на светлината, така и на Духа. Без това изкуство всичко ще бъде еднообразно за вас. Слънцето изгрява тъй както вчера е изгряло, цветята са цъфтели както миналата година, зимата е дошла както миналата година, хората се раждат както и в миналото, животните си живеят както и в миналото. Колкото и да прави усилия, както и да съчетава нещата и да открива законите, ученикът не може да направи някаква разлика.

Кога ще може да овладее това изкуство на великите посветени учители? Само когато познае духовния свят, само когато влезе във вътрешния свят, там където всяко начало е скрито.

Къде е скрито? Скрито вътре в ядрото. А за да може да се изнедри от ядрото, трябва да има една сила, която да владее великото майсторство и изкуство да може да проникне в ядрото и да изнедри Началото.

Ученико, докато не изнедриш това Начало от ядрото, нещата никога няма да ти бъдат ясни. Няма да имаш основа, няма да имаш лост, няма да имаш среда, място и време.

По пътя към ядрото, по стъпките на ядрото, за да може да откриете началото - както своето, така и началото на цялото миросъздание и началото на Върховното ръководство.

Но може да се възрази: „През кои врати, но коя пътека, по коя посока ще трябва да тръгнем, за да стигнем до това ядро?“ Наистина трудно е. Не е така лесно. Ако би било лесно, много от адептите на науката, на изкуството биха го открили.

Кои са имали правото да го открият? Имали са правото само тия, които са били въведени от Върховното ръководство чрез тайнствената врата към центъра на Върховното ядро.

Голям проблем е за ученика е да може да научи за Началото. Ако той не открие тази истина, не може да има база, не може да има критерий, не може да има я логика, не може да бъде представител, защото кого да представлява? Обикновените явления се добре познават, обикновените движения се добре познават, но тайнствените, върховните, вътрешните, трудно се познават. За тях знае единствено душата, защото тя е едно начало, излязло от това Върховно ядро.

Защо сега не знае или защо сега няма тази възможност? Защото е окована, защото е облечена, защото е маскирана, защото е циментирана.

По чия воля? По чие нареждане? Само душата е, която може да отговори за своята голяма история. Само душата на ученика е, която може да отговори на неговия дух, на неговото съзнание, на неговия промисъл. Само когато ученикът заживее напълно с душата, само когато я освободи, когато я развърже т. е. когато я демаскира, тя ще му каже светлата истина, ще му каже за богатите възможности и най-после ще му открие царския си произход, т. е. своето начало.

Ученико, ще има случаи, когато ще попадаш в големи изкушения. Много хитри духове ще ти задават въпрос какво е това душа, как ще я откриеш, какви са признаците за нейното съществуване? Ти трябва да бъдеш готов да отговориш на всички въпроси като свободна душа.

Как ще се освободиш? Наистина, често задавате въпроса: „Ние искаме, ние желаем, готови сме, но дайте ни метод как да освободим своята душа“. Много лесно. От днес заявяваш, от днес ликвидирваш и казваш: „Моята душа е свободна“. Ликвидирваш с всички противоречия и с всички минали наследства. Трябва да проявиш воля. Само ти си, който можеш да направиш това. Ще го направиш с помощта на вътрешните сили. Никога не очаквай давленията на външните сили да ти помогнат. Външният свят е свят на външните сили, а вътрешният свят е свят на вътрешните сили. Следователно, опознай се с вътрешните сили, ония сили, които проведоха висшия Божествен промисъл по лицето на земята, по всички планети и във всички слънчеви централни ядра.

Но да не би да те съблазнява мисълта: „Защо това различие? Защо така Бог е наредил?“ Бог добре е наредил, но ти си изменил.

„А защо Бог позволи да се измени?“ Нима Бог трябва да бъде сатрап, да бъде еничар? Недей да мислих, че Бог не е правил опити да те освободи. Той продължава тия опити. Единственото същество, единствената сила, единствената Любов, това са Божиите давления върху вас. И ако не бяха те, какво щяхте да бъдете досега? Основа в минералното царство, т. е. минерал. Сега, макар да имате дял от същините на минералното царство, благодарение на това давление, в тебе живее пластика, дори органи. Но, ученико пази се от материализацията. Не материализирай тия органи, тия същини повече. Напротив, нека тави същина, този материален свят у тебе постепенно, постепенно получи един възход, т. е. едно преминаване, едно трансформиране в по-етерно естество т. е. да се одухотвори. Това е в силата на Духа. Колкото повече същини се издигат, толкова повече средата, атмосферата, планетите придобиват вече ядрената сила на слънцето, т. е. ученикът е вече кандидат да се всели в ядрената сила на слънцето. Само такава ядрената сила ще може да опита действителността, реалността, същините на слънчевия свят.

Слънчевият свят е подобен на Върховното всемирно ядро. Слънцата са едни велики начала, които са излезли от това Върховно ядро. Те символизират Върховната ядрена сила на Всемирното централно ядро.

Но да не се обърка ученикът, което често става с него. Говори му се за някакво Всемирно централно ядро, но какъв свят е то, какъв обект, каква проекция, качва сфера или каква вечност? Ако го обособим с мисълта, че това е Бог, дали ученикът няма как да се обърка? Коя е истината? Истината е следната: цялата действителност ученикът ще намери в себе ся, в своя вътрешен свят. Всичко друго извън вътрешния свят е само процеси. А знае се, че в дълговременните процеси става едно еднообразие, което гнети духа на ученика, тъй както би го угнетило, ако би стоял е години да наблюдава морските вълни или ако би стоял на някой висок връх и е под давление на въздушните течения, или ако е попаднал на екватора под действието на палещите лъчи. Нали това ще бъде еднообразие? Пита се тогава, ако има действително такива състояния, къде ученикът ще намери онова велико движение и разнообразие? Ще ги открие в реалната способност на своя вътрешен мир. Само той е, който ще му подскаже, само той е, който ще разнообрази, който ще го поднови, който ще го въведе в сферата на откритието.

Колко важен е този обект, колко важна е тази среда, колко важно е това ядро - вътрешният свят на ученика. Той е, който говори, той е, който мисли, той е, който размишлява, той е, който се радва, той е, който люби, той е който учи, той е който се движи и трепти. Всички други външни фактори понякога са противодействие за него.

Кога не са противодействие? Когато са импулс на вътрешния мир и способност, ученикът се съобразяха, бива тактичен, предвидлив, съобразителен.

Ето какви способности се налага ученикът да овладее. А тия способности са вече възможности в ученика, защото той има вече проблясък на нова светлина, на ново озарение, познаване на новия Дух - Духа на реалността, Духа на същините, Духа на естеството и най-после, Духа на Върховното ядро.

Тъй както разглеждаме битието на ученика, дали няма да го разглеждаме някак си материалистически?

Има материални елементи. Ние казахме, че ученикът съдържа минерален свят, а минералният свят е общоприет за материален. Но има бездушен минералният свят и духовен материален свят. Извадете духа от едно същество, което и да е, и то де остане бездушно същество, същество без душа т. е. материална същина.

Тогава, каква е трудността, за да може ученикът да открие този така дълбоко замислех план по отношение на самия него и но отношение на окръжаващия го външен свят? Посредством Върховното ръководство, посредством вътрешната светлина ученикът де може да знае всяко начало от всяко начало. Такава е перспективата та му - да знае, но да знае положително. Не да се увлича, да се хипнотизира, а да знае за нещата така, както са поставени в самото начало.

Къде е трудността за него? Да може да прави разлика между изкуственото и естественото. Естественото съдържа светлината, а изкуственото е обладано от тъмнината. Следователно, как ученикът ще познава нещата? По светлината.

Има ли трудности? Няма трудности. Ученикът трябва да излезе вече от външния свят и да заживее с нравилата, с методите, с принципите на вътрешното ръководство, на вътрешния свят.

Каква де бъде картината, когато наблюдавате ученика, който е вече вътрешен свят? Много интересно наистина. Как де го виждате? Унесен фантазьор, въздушен, суетен? О, не! Ще го виждате дълбоко вглъбен, непрозрачен, внимателен, състрадателен, благороден, усмихнат, приятен, идеен, дълбоко проникващ. Защо? Защото такъв трябва да бъде неговият образ, такова трябва да бъде неговото естество, такава трябва да бъде неговата същина. И те са такива.

Вътрешните давления на Духа е реалното. Вътрешните давления на Духа са създали условия да се прояви светлината. И светлината е капризна. Ако няма условия, тя не се проявява. Безкрайно е пространството то. Тя би осветявала и никога не би се спряла. И както виждате, тя никога не се спира и то специално при ученика, защото той е вече вътрешен субект , вътрешна инсталация, вътрешен бисер. Всички същини в битието са велики реалности, дълбоко забулели, които могат да се открият посредством вътрешната светлина. Който прави опити външно да ги открие, очите му отслабват, мисълта му запада, духът му се отеготява, губи способностите - като слух, обоняние, зрение, осезание. Защо? Защото силни са впечатленията и не могат да издържат на тия лъчи.

Кога ученикът ще запази своето зрение? Кога ще запази своята способност на мисъл, на обоняние, на осезание? Само когато е в своя вътрешен свят и във вътрешните способности открива началото на всички науки, на всички способности и възможности в битието.

И тъй, ученико, за да можеш да запазиш някои още не съвършено затънтени или захабени способности, ние те предупреждаваме да имаш вещината, изкуството ща употребиш за своето посвещение вътрешните способности, да си починат външните способности или ако можеш на ги възстановиш. Посредством изкуството и посредством знанието, да възстановиш осезанието, зрението или усета в себе си.

Къде е била твоята грешка до сега? Блазнили са те външните впечатления и си иждивявал силите на твоите органи, на твоя външен свят. Ти си двоен - външен и вътрешен свят. Външният свят е свят на емоциите, на чувствата, на стремежите и победите. И понеже си искал да побеждаваш, твоят вънкашен свят е станал вече неспособен, неиздържлив и иде ден, когато ще го понесат нанякъде, т. е. ще ликвидираш с него.

Кой е причината. Ти си причината. Сега обърни внимание да твоя вътрешен свят - света на твоята душа. Понеже си кандидат да овладеем върховното изкуство, ти трябва да са представяш като богат вътрешен индивид, като богат вътрешен свят. Върховните неща могат да се открият и придобият посредством върховните вътрешни способности на вътрешен свят.

Ученико, ние ти говорим за един друг свят, за който ти често казвам: „Дали има друг свят?“ Колко много си се материализирал, колко много си се отклонил, че не познавам своя вътрешен свят. Ти си го обезличил. Но колкото и да си се отрекъл от него, той ти дава живот, просвета, знание и светлина. Този вътрешен свят те нарежда в редилите на великите посветени.

И тъй, работи по-усилено, за да възстановиш вътрешния свят, та посредством него да си помогнеш и на външния свят. Не можеш да школуваш, ако имаш болен външен свят. Не можеш да бъдеш специалист посветен, ако нямаш добре уреден и просветен вътрешен свят. Нека това бъде ясно. Защо? Защото ще има да боравиш и със същини на вътрешния свят, както боравим със същините на външния свят или на физическия свят.

Кое да ти бъде ясно? Вътрешният свят. Поддържай своето съществувание извън физическия свят, за на имаш реалната опитност, реалното изследване, положителни данни, опитана наука, т. е. да изработиш вече способността, която да застане между тия два свята и ясно да очертае кое е знанието на външния свят и кои са областите на вътрешния свят. И когато проповядваш или когато си вдъхновен от словото, да бъдеш закон. Няма това-онова. Законът изключва това-онова. Той е най-съвършеното мерило или най-префинената мярка. Той най-добре отмерва нещата. Следователно, бъди такъв закон, ученико, който да узаконя целия порядък и ред в твоя вътрешен свят.

Кой ще бъде тези закон? Ти, ученико. Кой си ти? Твоят дух, твоята воля.

Дух и воля. Духът е състояние, а волята е равновесие. Бъди състояние и равновесие да знаеш за всички прояви в битието, да знаеш всеки момент какво Бог мисли, как Бог работи, да знаеш каква мисъл е проектирал Бог в сътворението във всеки момент. Това е знание. Всичко друго е бабешки бълнувания, бабешки сънища. Всичко друго е откриване, а не създаване. Ученикът трябва да влезе вече като творец в реалния свят на върховното творчество.

Какво ще твори? Своя вътрешен свят по образеца и подобието на върховния свят.

Ще може ли да открие върховния свят? Точно то е ученичеството. Какво има друго да учи? Всички други същини са вътре в него. Той ги познава. И естествената наука, и химия, и математика, и геология, и биология, и алхимия, всичко е в него.

Кое няма в него? В него няма още върховното строителство. Докато липсва върховното строителство, ученикът вечно ще се чуди и ще бъде в незнание, защото за върховните неща се иска върховна способност, върховно изкуство. Не тъй случайна е Върховната вътрешна школа. Може би да е идвало мисълта, че тя е някакво съвпадение, някакво хрумване, но ученикът на Върховната вътрешна школа специално са подготвя към вътрешните способности и възможности.

И тъй, за да може ученикът да възстанови своя външен свят, който е доста много обеднял, трябва да вземе от вътрешния свят, за да се премахне главоболието, коремоболието, гръдоболието и т. н. Предстои един ремонт, един кърпеж. Разбира се, той се кърпи дотогава, докогато конците могат да издържат. Събличат ученика, защото е недостойно за един ученик да бъде с кърпени дрехи, със скъсани обуща, т. е. с болна глава, с болен стомах, с болни ръце и т. н.

И тъй, чрез вътрешни опитности и вътрешни давления подкрепяйте външния свят, който може още да ви послужи да постигнете царството на вечните безсмъртни идеи. Винаги заставай на онова място във Вътрешната светиня и оттам гледай на нещата, оттам се стреми да ги разбираш и откриеш. Колкото и да се мъчиш отвън, те не се поддават. Вътрешните неща не се подават на външните органи. Те могат да се открият и овладеят само посредством вътрешното виждане, посредством вътрешното чувана, посредством интуицията и т. н. С една дума, дайте вътрешни сили. Като вътрешна сила вие ще имате прогрес във всичките мирове, защото вътрешната сила е проникваща. За нея няма препятствия. Тя е подобна на слънчевия лъч. Дори е по-силна, по-подвижна, по-трептяща и по-проникваща.

Тя е толкова бързо движеща, че не могат да се създадат мерки, чрез които до може да се открие.

Ще дойдат ли някога такива моменти, когато ученикът ще бъде така дееспособен, че да изчисли силата и движението на вътрешните сили? Това е изкуството, което ученикът трябва да завладее. Ще му помогне изкуството на светлината и присъствието на Духа, защото присъствието на Духа е и именно тази вътрешна сила. За присъствието на Духа няма мярка, с която да се отмери, но добри са перспективите за в бъдеще. Колкото повече ученикът размишлява за своя вътрешен мир, толкова повече неговото естество придобива същината на присъстващия Дух.

Колкото и да се говори, колкото и да се подчертава, колкото и примери да се изнасят, все пак ние поддържаме: ученико, имаш възможностите на божествената мисъл, имаш възможностите на присъствието на Духа и въплъщението на светлината. Те са най-силните фактори, които ще те доведат да дълбоко вътрешно размишление. Размишлявайте и за външния свят, но уединявайте се и във вътрешния свят. Нека вътрешният свят е ядрото за тебе, а външният свят е началото.

Защо начало? Защото всичко което е произлязло, което е процеси, е било момент на начало. Следователно, изучавайте това начало, вглъбявайте се в този моментна да можете да откриете в детайли и външния свят. Той е толкова забавен, толкова сложен. Когато имаш чистотата на мисълта, която е естество на вътрешния свят, тогава ще бъдеш и добър познавач, учен за външния свят.

Ето какви хора трябва да дойдат, ето какви хора трябва да бъдат бъдещите жители, бъдещите синове, които ще населят земята.

И тъй, ще започнете да изучавате външния свят посредствен способността и изкуството на вътрешния свят. Вътрешното знае за външното. Ядрото знае за началото, защото ако не беше ядрото, нямаше да има проява на начало. Вие виждате геологичното състояние на материалния свят, на планетния свят. Виждате какви сили са внедрени а него, само и само да го създадат като огнен живот под земята, за да може всичко това един ден и то да стане светлина. Кога, още никой не знае.

А когато стане светлина, на кого ще свети? Ето един много интересен въпрос, който е бил поставен в една адептска конференция. Когато всичко стане светлина, светлината на кого ще свети? Доста много се озадачиха адептите. Дори сметнаха този адепт за някакъв революционер, който искал да наруши порядъка, да наруши някои закони.

Правдив ли е бил адептът да зададе този въпрос? Ако стане всичко светлина, светлината на кого ще свети? Тогава ще съществува ли тя като светлина? Щом има проявено начало, ще има нужда от светлина.

Кога няма да има нужда от светлина? Когато Началото се скрие в себе си, т. е. в ядрото, когато Божият дух се върне в Бога.

Ще стане ли това? Трябва ли да стане? Щом има върховно творчество, няма да стане. Докато Божият дух се разлива из цялото миросъздание и сътворение, ще има и светлина, защото самото движение на Духа предизвиква светлина. Следователно, светлината се съдържа в способностите на Духа,

Когато правим разлика в смисъл, че Духът е извън Бога, ние няма да мислим, че Бог е нещо ограничено, че той е някъде и че трябва неговата същина да се върне при него. Бог е навсякъде като Дух. Но когато става въпрос за Първичното начало, ние го определихме като едно централно ядро. Следователно, от това централно ядро е излязла тази същина и се е проявила като светлина, като Дух и т. н.

За да има база на размишление, ученикът трябва да допусне, тъй както в математиката има неизвестни, че това Върховно ядро е неизвестно. А кое е известно? Началото на живота, началото на светлината, началото на Духа, началото на възможностите и т. н. Така че, щом става въпрос за това Върховно ядро, то то не е някъде на едно място. Върховното ядро представя цялото яйце.

А кое е началото? Пилето което излиза от яйцето или както някои от теософите го наричат космичното яйце.

Но вие сега имате по-съществена работа, а тя е да организирате своя вътрешен свят и да си помогнете. Ние имаме задачата чрез вътрешната сила да подкрепим и външната, чрез Вътрешната школа да проявим една системна външна школа. А тази външна школа де даде образа, красотата, идеята за вътрешното т. е. външният човек де даде идеята за вътрешния човек. Сега се гответе да бъдете вътрешни човеци, за да може да имате сила да подкрепите себестойността на външния човек.

Варна, 25 април, 1955 г.