101. Борба и дело

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 101-во.

Борба и дело.

Ученико, как мислиш: когато Бог създаде човека, Чрез силите на половите подкдадки ли го създаде или беше дело на неговия разум, неговата мъдрост и сила? Ако приемем, че полът е изключен от това мъдро създание, тогава питаме, какво бе вложи като есенция, която да може да подбуди, да възпламени непреривния процес за продължение на рода. Знайте: Бог вложи своята мисъл, вложи своите чувства и своята мъдрост при създаването на индивида. Този акт не беше забавление, а един велик акт, едно сложно съчетание, въздействието на което е върховният дълг. Когато Бог създаваше човека, човекът беше единен в себе си. У него бяха централизирани висши Божествени способности, за да се продължи делото на Бога. Но, когато дойде онази безсистемна работа, в която бе вложено раздвоението, дойде и голямата загуба, отсъствието на Божествената същност и тогава трябваше човек да продължи да създава сам. себе си. Дойде грехопадането. Грехът и сладострастието са чужди елементи, внедрени в естеството на човека, което има Божествен произход. Когато Бог създаваше човека, сладострастието беше изключено. Но когато започна човек сам себе си да създава, сладострастието дойде като вметнато външно чувство, в организиращия се в себесъздаващия се човек.

Казано е в битието: Бог видя, че беше добре и каза: „Плодете се и изпълнете земята“. Всяко свято зачатие изключва страданията. Всяко Божествено зачатие внася дълголетието. Окултните педагози знаят това. Те знаят, че този полов елемент е по отношение организацията на земното съществуване. Те знаят, че когато духовно се роди човек, в това зачатие присъства духовният елементал. При духовно раждащия се, девите на светлината изливат своите черпаци, пълни с кристална вода и измиват роденото, което вече е елемента на ефира. Това се отнася предимно за духовно родения.

Какво се разбира под полово сладострастие? Това са енергии и желания от стария свят, ония чувства за себесъхранение, които имат естествено себеограничение. В резултат имаме едно втвърдяване. А колкото материала се втвърдява, толкова повече се внасят енергии.

И тъй, подхранвано това чувство - сладострастието, човек го възвеличи като омаен Бог, дори като принцип, като ръководно начало в живота си. Дали трябва човек да се ражда полово? Да, той се себесъздава, себеражда и това е привилегия за човека да се себероди. Но ще кажете: нима Бог се е отказал да ражда и създава? Не, но той е вложил като разумно начало Божественото у човека. Това Божествено в човека изпитва тия отровни състояния и въпреки това, Божественото се бори, за да отстрани сладострастието като отрова. Ако сцеплението е много силно, непременно настъпва разпадането, защото при особени случаи сладкото внася горчивото, разочарованието.

Като окултни педагози, как бихте си обяснили, защо създадения човек от Бога да бъде изоставен да създава самия себе си. Отговаряме: нисшият елемнтал ще се употреби за създаване на висши елементи, или нисшото царство ще бъде използвано като етап за възход на елемеиталните души. Има елементални души, има и групови души, има и лични души. Еволюцията на елементалните души е чрез съчетанието на елементите, груповите души, или груповата душа по пътя на своя възход има свой водач, йерархен водач, а личните души, в които преобладава повече самонадеяност, имат инстинкта, който ги обособява като фактори в развитието. Те са души, които минават през пола, чувствително изживяват сладострастието и биват осенявани от по-висши трептения. Всички тези души са жители на земната сфера и се подчиняват на еволюционните закони.

Ще дойдем и до свободните души, които живеят не под закона, а под благодатта. В техния бит е изключено вече сладострастието. Друг е начина на въплодяването, защото те владеят физическите елементи, астралните елементи, менталните елементи. Тези свободни души са свободни от зависими сили. Те се ръководят от онази първичност на Богораждащия се. Да не ви е чудно, че индивидите различно постъпват по отношение тези ръководни процеси. Вълкът не може да се ражда като светията. Елементите на светията са светлинни, а на звяра - нисши. Но, изпъква въпроса, защо да има нисши и висши елементи. Кой би могъл да разгатне, защо е допуснато това различие? Само онзи, който живее в първичността знае за тази тайна. Но за посвещаващия се, който се бори, у него живеят вече разумни души и те му подсказват за тази тайна. И благодарение на тези разумни души, животът на посвещаващия се е проява като дело. От качествата на делата можем да знаем за силата на борбата; Борбата съществува и ще съществува. Ако боговете се борят то колко повече човека. Ако посветеният ученик се бори, то колко повече посвещаващия се. Идеята, сега е делото, борбата е за делото, раждане то е за делото, а делото представя онези висши идеи, които са вглъбени в човешкото духовно естество. Само големите дела освобождават човека, възнаграждават човека. При делото човешкият дух придобива свръхестествена сила. ДЕЛОТО Е ВЕЧНАТА РАБОТА НА ПОСВЕТЕНИЯ. Делото подслажда стремежите. Делото пресъздава душевните сили в голямата душа, в силната душа, която иска всичко да знае, всичко да владее и всичко чрез нея и в нея да живее. Бори се, за да имаш дела. Борбата е свещен акт. Пред борещия се и ангелите отстъпват. Борба, вечна борба, свръхестествена борба, за да извоюваш Божествена свобода. Докато човек не придобие тази свобода, той ще продължава да се ражда чрез нисши подбуди от сладострастието и греха. Но борещият се ученик, е победил света. Той не се ражда, а се вселява. И вселява се там, където сладострастието е изключено и инстинктът е изключен, а само при добри съчетани условия и умствени способности, само при едно широко сърце, при една необятна душа, посветения може да се всели. Но и там е борба. Ученикът се бори да трансформира нисшите елементи. Той създава от тях една сложна конструкция - нови живото-души, в които души закипява огънят на посветения. Така пресъздадени, тези живото-души, създават условия, при които посветения свободно, безпрепятствено работи и работата му е увенчана с благородното дело. Дело и борба са две съществени прояви в живота на ученика. Борбата е духа, а делото-душата. За да има душа, трябва да има дух. Духът е, който крепи душата, разширяла я. Под лъчите на Духа, душата се разцъфтява.

И тъй, всички силни умове, в които преобладава силата на гения; има борба на духа. Духът бе бори да освободи душата. Знайте: до като има борба, има и идеал, а идеалът внася вдъхновението. Идеалът, който подтиква силите у човека, за да осъществят своите мечти и желания, а всяка съществена мечта и желания, това е дело. В нисшия свят борбата е пола, а делото е сладострастието. Но пол без сладострастие не съществува. Полът и сладострастието са присъщи на животинското царство. Там те са ръководени от известни закони. При закона на въплодяването, сладострастието е на своето място, понеже разума отсъства. У човешкото царство положението е съвсем друго. Човек бе ръководи от други закони - законът на разума и приличието, законът на съвестта и законът на любовта. Няма да кажем за закона на мъдростта. Законът на мъдростта е за гениите.

Кое е онова същественото, което ви най-много интересува? , Същественото за вас е: ако звяра у вас още не сте го дресирали и облагородили, да направите това, да го пригодите за благородна работа. Това трябва да стане. Вие, които имате амбицията да преобразувате вълците в агнета колко повече се изисква да дресирате звяра у себе си, или животинското в себе си. Звярът, това много силно е казано. Но цялото нещастие е това, че у вас има още низше естество, подаващо се на инстинкта и сладострастието. Но у вас не е само естеството, защото ние под човека разбираме това, което Бога е направил, а животинското разбираме това, което човек е направил. Първата идея, която се внесе в човешкия ум, тя беше: да работи човек в низшето - животинско царство и да повдигне в по висша йерархия това царство. Това се вижда и от легендата за Адама в рая. „И Бог го постави в райската градина между животните“, той да им даде имена, да ги води и пасе, да им бъде учител и те да се научат от делата на Адама.

И тъй, главната работа на Първия човек, който е слязъл на земята беше, да повдигне жителите на земята, животните. Но вместо човек да повдигне животните, като слезе при тях, той остана да живее като тях, възприе много животински качества и тия качества внесоха у него елементите на покварата и то по отношение неговата сестра - другарка, жената. Коя беше жената? Жената беше в мъжа и мъжът я излъчи от себе си, като отделно същество. Той употреби методите на животните, или се подчини на закона на инстинкта. и мъжът загуби от силата си? Всеки човек, в когото живеят двамата мъжът и жената, е силен човек. А всеки човек от когото е излязла жената, той е вече мъж към жената. Чрез идеята, която поставяме, ние искаме да изясним този тъй отвлечен въпрос за мъжът и жената, а той е следния: който иска да бъде силен, да преобладава в него правдата, да се ползва от лъчите на любовта, той трябва да намери своята светиня, която той е отлъчил от себе си, за да може да се възстанови пълнотата му, да се възстанови човека, който е създаден по образ и подобие на Бога. Щом жената е извън човека, той е само един мъж. Мъжко и женско, се казва в легендата, са създадени у животните, а за човека е казано: приспа Бог човека и извадиха от него същина, да създадат същество по желанията му.

И тъй, жената е пресъздадени желания на човека, по бита и закона на животните. А сега, какво предстои на човека? Да потърси онези същества, които излъчиха из нея тази светиня и да му я повърнат. А това ще стане само по пътя на посвещението. До като посвещаващият се не вижда жената в себе си, своите желания, своето щастие и пълнота, дотогава той ще бъде само стремящ се, а в другия случай той ще мине в системата на посветен. И тук се иска борба. Да се борим за своето право, за да се върне у теб твоята светиня.

Този въпрос е костелив, но у вас има вече това пробуждане. Вие вече чувствате загубата, която е станала при дълбокия сън. Вие виждате резултата - това, което е излязло от вас. То се е обособило като самостойна категория. И борбата е голяма - борба между мъжа и жената, борба между разума и сладострастието. Човек още е пиян. Ферментите на сладострастието не са прекипели и той се страхува, ако прекипят, живота му да се не обезсмисли. Наистина, в голям размер е пиянството. Сладка глътка е сладострастието. За да отрезви естеството, на човек му предстои голяма борба.

И тъй, бори се, за да победиш. Бори се, за да създадеш дела. А делата са, които определят към коя йерархия попадаш. Делата са закони, които ти определят достойно място във висшите сфери. Който съблюдава законите на делата, той е свободен от инстинкта и сладострастието на груповата душа. Груповата душа е душа на животните. Божественото у човека е, което го определя към коя йерархия принадлежи. Доколкото са силни вибрациите на Божественото у човека, до толкова духът работи и се бори да защити правото на човека. Човек има права и никой до днес нищо не е казал за човешките права. Дори посветените избягват затова, защото ако се каже на човека, че има тия и тия права, той би се съблазнил. Ние ще ви кажем само едно от многото правила, то е стигане на човека до положението на богочовек. А другите права, човек сам ще ги открие като богочовек.

И тъй, бори се достойно; твоята борба не е с кръв и плът, а е с дух и любов. Бори се, защото и боговете се борят. И те искат да достигнат, да опитат и да знаят за естеството на абсолютния. Бори се и създавай дела, защото от силата на делата ще стане пълно проявление на твоята душа, Ако така мислиш и действаш в борбата, ти ще придобиеш сана на любовта. В любовта няма покой. Тя вечно се проявява в дела. Тя създава, твори. Любовта е сила, която подържа пулса на непреривното творчество.

27 ноември 1942 год.