Jump to content

1937_07_30 Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

Архивна единица

ПЛАНИНИ И ДОЛИНИ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

рилска беседа - 30 юли 1937 г.

ПЛАНИНИ И ДОЛИНИ

Представете си, че пред вас стои един виден цигулар, с цигулка Страдивариус в ръка и с ноти на един от забележителните автори музиканти. Всичко това ще ви задоволи ли? За да останете доволни, цигуларят трябва да свири, цигулката да издава тонове, а нотите да предават онова, което музикантът е вложил в тях. Цигулката представя човешкото тяло, нотите – храненето, дишането, а цигуларят – човешката мисъл. Следователно, ако между цигулката, нотите и цигуларя, т. е. ако между мисълта на човека, неговото тяло, храненето и дишането му няма известно отношение, сами по себе си те нямат никакъв смисъл. При това положение музиката, както и животът на човека остават неразбрани.

Целокупният живот не е нищо друго, освен музика, песен. И най-ограниченият живот е музика. Наистина, където и да отидете, ще чуете, че всеки народ има своя любима песен, свой химн. Англичаните имат свой химн, германците имат свой химн, французите имат свой химн, русите имат свой химн, българите имат свой химн и т. н. Не само отделните народи, но и всеки човек има свой химн. – Кой е химнът на майката? – Детето. – Кой е химнът на човека? – Главата. – Кой е химнът на любовта? – Сърцето. – Кой е химнът на добрия човек? – Краката. – Кой е химнът на справедливия човек? – Ръцете. – Кой е химнът на разумния човек? – Разумността. Химнът е мярка, която определя нещата.

Всички хора говорят за любовта, но трябва да знаят, че докато Божественото дихание не проникне в тях, те не могат да придобият любовта. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че те искат да бъдат щастливи, да се обичат, без да е вдъхнал Бог в тях. Каква любов е тази, ако някой ви нахрани с лед или с някакъв разтопен метал? Какво ще научите от любовта на вашия приятел, който ще ви впрегне като вол да орете цял ден нивата му, или ще ви натовари със стотици килограми товар на гърба ви? Хората са изгубили истинска представа за любовта, вследствие на което наричат любов това, което не е. Те не знаят, че сърцето пее песента на любовта. Като върши своята работа, то изпраща кръвта по цялото тяло. Кръвта е велико благо, което сърцето изпраща по цялото тяло, за да храни всички негови удове. Сърцето мисли за всички клетки на тялото, навреме да им изпрати храна, да не страдат. Докато сърцето мисли само за службата, която му е дадена, целият организъм е доволен и щастлив. Понякога, обаче, и сърцето се отклонява от задачата си. И то започна да мисли за други неща, които го разсейват. Щом изпадне в такова състояние, организмът започва да страда, в него настава известна дисхармония. Тогава сърцето се намира в положението на слугиня, която прегаря яденето на господарката си.

Една слугиня имала обичай всеки ден да гледа от прозореца, кога ще мине нейният възлюбен. Той минавал по едно и също време. Щом го види, слугинята продължавала работата си, и цял ден била доволна. Обаче, един ден нейният възлюбен за-къснял, не минал на определеното време. Слугинята го чакала да мине и не забелязала, как прегорила яденето.

Вашият възлюбен е Бог, Когото вие чакате да мине пред вашите прозорци, пред вашите очи. Когато редовно минава пред прозорците ви, вие Го посрещате и след това започвате работата си. През целия ден вие сте доволни, и работите ви вървят добре. Случи ли се нещо особено, че или Бог не мине навреме, или вие Го изпуснете, целият ден сте недоволни, и работите ви остават назад, а яденето ви всякога прегаря. – Може ли Бог да минава пред нашите прозорци? – Може, разбира се. Като слънцето, Той всеки ден минава пред нашите очи: понякога проговаря, понякога минава покрай нас, без да каже дума. Като види своя възлюбен, момата някога го спира, каже му две-три думи и си заминава, а някога му хвърли цвете или писъмце от прозореца и гледа, какво ще направи. Той се навежда, взима цветето, закичва се с него, а писъмцето туря в джоба си и радостно продължава своя път.

Като не разбират любовта, мнозина считат тия работи за неестествени и се срамуват да говорят за любов. Какъв срам има в това, майката да люби детето си? Какъв срам има в това, човек да гледа на слънцето, или да стъпва по земята? Радвайте се, когато можете да гледате слънцето. Радвайте се, когато свободно ходите по земята. Радвайте се, когато любите. Това трябва да ви подтиква към мисъл, към правилно разбиране на живота. За да разберете физическия живот, вие трябва да имате здрав стомах, да можете правилно да се храните. За да разберете духовния свят, вие трябва да имате добре развити дробове, да дишате и да чувствате правилно. За да разберете Божествения свят, вие трябва да имате добре оформена глава, добре раз-вит мозък, да мислите правилно.

На какво могат да се уподобят главата, дробовете и стомахът на човека? Главата представя вложения капитал, с който човек работи в живота си. Ако главата е добре оформена и мозъкът правилно развит, вие имате достатъчно капитал за работа. Дробовете представят капитал, който се намира в постоянно обръщение. Който има здрави гърди, всичките му работи вървят добре. Стомахът представя приходи от вложения капитал. Който има здрав стомах, и приходите му ще бъдат добри. Правилното хранене дава добри приходи, а неправилното – изразходва вложения капитал.

Един обеднял руски княз, добър поет, се оженил за една красива мома. Поласкана от неговата титла, тя мислила, че той е богат човек и се надявала, че ще живее с него добре. Като се оженили, той й давал на ден по сто целувки. Три деня наред се целували, но най-после тя огладняла и поискала да яде. – Ну, поцелуемся! – казал той. – Поцелуемся, но кушат надо! Наистина, добро нещо е целувката, но ако човек не яде, целувката нищо не дава. Най-хубавата целувка в живота на човека е мисълта. Сегашните хора се срамуват от целувките, защото те не се дават правилно. Само онзи човек има право да целува, който се храни добре, който мисли и чувства правилно, който диша правилно. Ако стомахът, дробовете и мозъкът на човека не функционират правилно, той не трябва да целува. Да целуваш някого, това значи да внесеш в него живот, светли мисли и възвишени чувства. Такава целувка не може да се забрави нито в този, нито в онзи живот. Ето, и Юда целуна Христа, но тази целувка Го предаде. Христос го запита: „С целувка ли предаваш Сина Человечески?" Като се заговори за Юда, хората започват да го обвиняват, че той предал Христа. Питам: Ако човек се отрича от истината в себе си и я продава, не е ли той Юда, един от учениците, които не са разбрали смисъла на живота?

Следователно, дойдете ли до истината, до мъдростта и до любовта, бъдете крепки, устойчиви. Никакво колебание по отношение на любовта, мъдростта и истината! Какво правят хората днес? Ако ближните им не ги обичат, те се сърдят на Господа. Ако ближните им не мислят добре за тях, те пак на Господа се сърдят. Хората трябва да знаят, че не са пратени на земята да ги обичат, но те трябва да обичат. Милиони години Бог е носил човека в утробата си, докато един ден го застави да излезе оттам и го прати в света, да покаже на всички страдащи Божията Любов и Неговите добродетели. Всеки човек трябва да разбере тази истина и да не очаква повече да го галят. Земята е място за работа, а небето – за възнаграждение. Там ще отдадат всекиму заслуженото. Само болният човек се нуждае от галене, от утеха, от служене. Само болният се нуждае от сестри и братя милосърдни. Той е аристократ, очаква слуги да му помагат. Здравият, обаче, е демократ; той е готов на труд, на работа. Следователно, човек е дошъл на земята да работи и да учи.

Единственото нещо, върху което човек трябва да спре вниманието си, това е неговото лице. Той трябва да изучава чертите на своето лице, както и тия на другите хора и да чете по тях. Казват за някого, че е двуличен. Какво се разбира под думата „двуличен"? – Човек с две лица. За Бога пък казват, че е троеличен – с три лица. – Кои са трите лица на Бога? – Трите лица на Бога са трите добродетели – любов, мъдрост и истина. Значи, едното лице на Бога е Любовта, чрез която изпраща живот в света. Второто лице е Мъдростта, чрез която изпраща светлина. Третото лице е Истината, чрез която изпраща свобода. В този смисъл и човек е троеличен, а не двуличен. Първото лице на човека е неговото чело – разумното, Божественото начало. Второто лице, това са Неговите очи и неговият нос, чрез които е свързан с ангелския свят. Третото лице на човека е неговата брада и уста. Мъжете крият третото си лице. У тях то е обрасло с косми. В това отношение жените са по-искрени от мъжете. У тях и трите лица са открити, а у мъжете – двете. Жената казва: Каквото направих, няма да крия. Нека всички видят, какво съм направила. И Адам сгреши заедно с Ева, но за свое оправдание, той казва: Ако Ева не беше с мене, аз нямаше да сгреша, нямаше да изляза от рая. Но същевременно той показа любовта си към Ева. Адам предпочете да напусне рая, но да не остави Ева сама да скита по света. Обаче, като се намери в трудни условия, той казва: Ако не беше Ева, и досега щях да бъда в рая.

Първоначално Адам мислеше, че Ева не може да направи никаква погрешка, защото е излязла от него. Адам казваше за Ева: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Обаче, като сгрешиха и двамата, Адам отдаде всичката вина на Ева. Наистина, докато беше в Адама, Ева не можеше да греши, но щом излезе вън от него, тя имаше възможност вече да греши. – Защо? – Защото той не й предаде законите, които Бог му беше дал. Той се държеше към Ева като нейн баща и мислеше, че тя не трябва да знае това, което той знае. Адам мислеше, че дъщеря му е толкова целомъдрена, че никога няма да си позволи да яде от забраненото дърво за познаване на доброто и на злото. – Кое е забраненото дърво? – Когато господарят забрани на слугата си да пипа неговата каса, а въпреки това той пипа, слугата е ял от плодовете на забраненото дърво. Когато яде без позволение от яденето, приготвено за високи гости, детето е яло от плодовете на забраненото дърво. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, които произвеждат страдание в човека, представят забраненото дърво. За да не страда, той не трябва да яде от плодовете на тия мисли, чувства и постъпки.

Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава. Ще ги изучавате, както лекарят, за да научите, какви лечебни свойства се крият в тях. От друга страна, вие трябва да изучавате минералите, както минералогът ги изучава. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния? Как ще изучавате свойствата на своите мисли и чувства? Как ще изучавате качествата на говора? Ученикът трябва да изучава тия неща, да има ясна представа за себе си.

Като окултни ученици, вие трябва да учите с любов. Без любов, окултизмът остава неразбран. Без любов, никакво знание не можете да придобиете. Грешката, която Адам направи, седи в това, че той пристъпи към знанието, без да беше придобил любовта. Най-красив е езикът на любовта. Тя разполага с най-избрани думи. Няма по-красив език от този на любовта. Който иска да възкръсне, той трябва да прилага любовта. Ако работите ви не се нареждат добре, приложете любовта. Ако сте болни, приложете любовта. Ако страдате, приложете любовта. Любовта всичко нарежда, всичко оправя.

Пазете следните правила: Не влизайте в училището, докато не придобиете любовта. Не влизайте в живота, докато любовта не ви озари. Не започвайте никаква работа без любов. Любовта ражда всички неща. Роденото от любовта носи живот в себе си. Казано е в Писанието: "Любовта е безпристрастна". Когато проявяват любовта си, хората грешат, именно, в това отношение. Те са пристрастни в любовта си: едного обичат повече, другиго – по-малко. Или, един обича някого, но той не му обръща внимание. – Защо? – Той обича друг някой. Последният пък обича трети. Той, от своя страна, обича четвърти и т. н. Като погледнете към тях, виждате, че всички се мъчат, всички страдат. Мъченията, страданията на хората се дължат на неразбраната любов. Един ден, когато хората разберат любовта, страданията им ще се смъкнат от тях, както змията съблича кожата си.

Следователно, искате ли да не страдате, да не се мъчите, приложете любовта в живота си. Да приложите любовта, това значи да служите на Бога. Не служите ли на Бога, вие всякога ще грешите. Ще срещнете един човек и ще кажете: Дебела глава е този човек! – Защо е дебела главата му? – От много работа. Ръцете на работника задебеляват. Сърцето на алчния човек задебелява. Умът на алчния човек също задебелява. Ако човек не иска нито главата, нито сърцето, нито умът му да задебеляват, той трябва да бъде смирен, да се стреми към живота, към любовта, към знанието, без да иска да ги завладява, да ги прави своя собственост. Единственото нещо, върху което човек има право на собственост, това са неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце. Вън от тия неща човек не може да притежава нищо друго. Съзнае ли човек това нещо, между неговия дух и духа на всички хора става правилна обмяна. Не само това, но и между душите, умовете и сърцата на всички хора трябва да става правилна обмяна. Стане ли тази пълна обмяна между хората, любовта ще ги посети. Любовта свързва всички хора, всички души.

И тъй, обичайте и тези, които досега не сте обичали. Засега, на някои хора вие сте отпуснали по-голям кредит, отколкото на други. Изправете погрешката си! Намалете малко кредита на онези, на които сте дали много, и от този кредит дайте още малко на ония, към които сте се показали скъперници. С други думи казано: вземете малко от кредита на онези, които обичате, и дайте от него на онези, които не обичате.

Сега, колкото и да ви говоря за любовта, все пак страданията няма да ви оставят. Вие страдате по единствената причина, че не сте свършили ония работи, които ви са дадени още в миналото. Цялата човешка карма не е нищо друго, освен сбор от недовършени работи. В този живот човек трябва да ликвидира със своята карма. Дали съзнава това, или не съзнава, всеки човек се стреми да развива дарбите и способностите си, да се прояви като даровит музикант, художник, поет. И ако не може да постигне това, той страда. Като сте дошли на планината, възпявайте високите върхове, възпявайте долините! Упражнявайте се във всички направления. Когато младият момък се упражнява в поезия, той започва да възпява планините и долините: „Планини високи! Долини дълбоки!" Той мисли, че като напише два-три реда, станал е поет. За да стане поет, работа се иска от него.

Какво представя планината и какво – долината? – Всяко високо място, от което човек може да падне, е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина. Тъй щото, когато хората падат, това показва, че те са на планински места. Когато се давят, това показва, че те са в долини. Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава. Като знаете това, впрегнете три-четири чифта волове и идете да орете в долината на вашето сърце. Посейте там най-хубавите плодни дървета, най-хубавата пшеница. След това прекарайте удобни пътища и съобщения, че който пътник мине покрай вас, посрещайте го и кажете му една – две сладки думи. Като се уморите от живота в долината, качете се на планината, да фантазирате и песни да пеете. Планинските песни се отразяват в долините. Красив е животът на сърцето, но когато умът мисли. Умът е вашият възлюбен, а сърцето – вашата възлюбена. Каквото лошо и да ви говорят за вашия възлюбен и за вашата възлюбена, не вярвайте. Ако вярвате, вие ще ги спънете в тяхния път. Вярвайте, че вашият възлюбен е на планината, а вашата възлюбена – в долината. Тя отдолу ще казва: Планини високи! Той отгоре ще отговаря: Долини дълбоки! Това е израз на истинска любов.

Желая ви да чуете гласа на вашия възлюбен от планината и гласа на вашата възлюбена от долината!

30 юни, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

Съдържание на томчето

Планини и долини

Умът и сърцето

Размишление.

“В начало бе Словото”

Някои от вас оперирате с дългите вълни, че радиото не се слуша. Трябва да оперирате с късите вълни.

(За слабото чуване.)

Ще ви прочета няколко реда от “Царският път на душата”. На 4 страница прочете[те] беседата: “Царският път на душата”.

Едно малко сравнение. Да допуснем, че пред вас седи един виден цигулар, артист по музиката, има отлична цигулка от Страдивариус, има отлични ноти, най-хубавите ноти. Ако вас ви представят цигулката, после ви представят най-хубавите ноти, написани от някой виден музикант и най-после вас ви представят и самия цигулар, каква представа ще имате от трите положения. Красивото от трите положения, че цигуларят трябва да свири. Цигулката трябва да се обади. Нотите трябва да декламират, а самият цигулар трябва да пояснява нещата. Едно оподобление. Вашата цигулка това е вашето тяло; нотите, които свирите, това е вашето хранене, вашето дишане. Онова, което мислите, това е цигуларят вътре в вас. Сега, ако този цигулар не съчетае цигулката, не съчетае нотите, пък не тури своите ръце в действие, тогава музиката за вас ще бъде неразбрана.

Сега например вие искате да изпеете една песен нали? Българите имат една възлюбена песен: “Цвете мило, цвете красно”. Всеки народ си има по една възлюбена песен, наричат ги химни на самия народ. Англичаните имат такъв химн, французите имат такъв химн, германците имат такъв химн, американците имат такъв химн и българите и те имат. И всеки човек си има по един химн. Питам тогава: кой е химна на майката? - Нейното дете. Кой е химна на човека? - Неговата глава. Кой е химна на любовта? - Сърцето. Кой е химна на добрия човек? - Неговите крака. Кой е химна на справедливия човек? - Неговите ръце. Кой е химна на разумния човек? - Неговата мисъл, свещената му мисъл. Това е химна. От там ще почнете. Химнът, това е една мярка, с която нещата се мерят.

Понякой път ние говорим за любовта. Вие не можете да имате Любов, докато не ви е обхванало Божественото дихание. Всичката погрешка на съвременното човечество е, че те искат да бъдат щастливи и да се обичат, без да е лъхнал Господ в тях. Каква любов може да имате, ако вие седнете на трапезата на вашия възлюблен, който може да ви нахрани с лед или с топено желязо или с топено злато. Какво може да научите от вашия възлюблен, който може да ви тури десет тона на гърба. Или какво може да научите от вашия възлюблен, който може да ви впрегне като някой вол, да орете на нивата. Сега хората са изгубили смисъла на Божествената Любов. Ние мислим за Любовта това, което не е. Кой е химна на Любовта, какво казахме? (-Сърцето.) Добре, какви са функциите на сърцето? Сърцето се отличава с своята щедрост. През сърцето минава всичката кръв, необходима храна за цялото тяло. Следователно сърцето в всеки момент изпраща своето благо, което минава през него по цялото тяло, за да могат всичките членове на това велико царство да имат храна навреме. Следователно сърцето всеки момент мисли за благото на всички. То има много благородна цел. Сърцето не иска нито една малка клетка да бъде гладна, или да страда. Тя трябва да има своята храна, да чувствува щастие.

Сега понякой път и сърцето го забавляват. Със сърцето понякой път се случва, което се е случило с една слугиня. Тя прегорила гостбата на своята господарка. Защо? Понеже ходила да гледа когато минава нейният възлюблен. Един ден закъснял, случило се нещо, тя като чакала, прегорила яденето. Често, когато Господ не минава, аз говоря за Господа, който трябва да мине пред вашите прозорци, пред вашите очи, пред вашия ум. Един ден, ако вие не видите Господа, работите ще се прегорят. Като мине вашият възлюблен по пътя пред вашите прозорци, всичко върви по мед и масло. Сега може да имате някакви философски възгледи и да кажете: “Минава ли Господ като възлюблен?”- Минава, всеки ден минава. Слънцето изгря тук и видях го и по пътя си върви. И доста дълъг път има. И вие го видяхте. Понякой път възлюбленият минава без да каже нещо, а понякой път той проговаря. Понякой път възлюблената, като види своя възлюблен, зарадва се, а понякой път му хвърли по някое цвете, едно каламфирче. Той се наведе на земята, вземе го и го тури на гърдите. Понякой път възлюбленият, като мине, ще остави по някое писъмце.

Вие сега тия работи ги считате срамотни: как някоя мома да се е влюбила в някой! Че защо, какво има, като се е влюбила! Де е лошото? Значи срамота е майката да се влюби в детето, срамота е и човек на слънцето да гледа; срамота е и човек по земята да ходи. Ако така разсъждаваме, какво ще научим. Ти се радвай, че може да ходиш. Като стъпиш на земята, да ти е приятно. Като видиш слънцето и това да ти е приятно. Туй трябва да стане един начин за една велика мисъл. Понеже великият живот не може да се разбере по този път, по който сега вървим.

Най-първо ти, за да разбереш живота, трябва да имаш една доброкачествена храна. За да разбираш живота, трябва да имаш един отличен стомах. Стомахът ще те свърже с физическия свят. За да разбереш духовния свят, трябва да дишаш чист въздух, трябва да имаш отлични дробове. А за да разбереш Божествения свят, трябва да имаш един отличен мозък, една отлична глава, отлични чисти мисли. Сега да ви запозная: главата представлява капитала, който е вложен в човешкия живот. Дробовете му преставляват капитала в обръщение, а стомахът е капитала, който дава приход. Ако стомахът ви добре функционира, имате приходи от капитала. Ако дробовете добре функционират, капиталът е в обръщение. Ако главата ви е добре, имате един добре вложен капитал. Та, понякой път вие казвате дали Господ ви обича. Попитайте главата си. Ако имате глава, не бойте се. Ако мислите дали работите ви добре отиват в обръщение, попитайте малко гърдите си, гърба си. Пък ако искате да знаете дали имате приходи, дали капиталът дава приход, попитайте малко стомаха си. Българите и русите криво се разбират. Българинът, като казва “живот”, русинът разбира съвсем друго. Българинът разбира живот да живее, русинът разбира стомахът[1] му да яде. Често и младите така се разбират. Когато момъкът говори “живот”, момата разбира като русина. Когато момъкът говори по български, момата разбира по руски.

Та има един анекдот. Оженил се един обеднял руски княз за една много красива мома. Той ѝ давал по стотина целувки на ден. “Мы поцелуемся.” Три деня се целували, тя огладняла. Казва: “Нада кушат.” - “О, ничего. Поцелуемся.” Че по-добра целувка от яденето няма. Тя е най-красивата целувка. Ако ти не ядеш, целувката нищо не дава. Най-хубавата целувка е дишането, най-хубавата целувка, това е мисълта. Та, ако понякой път ние се срамуваме от целувките, те не функционират правилно. Ти, за да целуваш някого, ти трябва да се храниш добре. Ти, за да целуваш някого, ти трябва да дишаш добре. Ти, за да целуваш някого, ти трябва да мислиш добре. И тогава целувката ти е разбрана. Щом стомахът ти е развален, щом дробовете ти са развалени, щом мозъкът ти е развален, не целувай никого.

Сега ще ме питате: “Как да го разберем?” Тъй както ви го казвам. Аз съм за ония целувки, които внасят живот. Всякога, когато целуваш, ти ще внесеш нещо свещено, че този човек да помни не само в този живот, но и в другия живот да помни, че ти си го целунал. Казва: “Нали Юда Искариотски целуна Христа.” Той казва: “С целувка ли предаваш Сина человеческаго?” Сега понякой път ние обвиняваме Юда, че предал Христа. Да оставим ние Юда. Ако сам човек в себе си предава истината и се отрича от нея, не е ли той в себе си един от учениците, който не е разбрал смисъла на живота.

Та ви рекох, в никой случай не се колебайте. Не ви обичат хората, вие се сърдите на Господа. Не мислят хората добре за вас, пак на Него се сърдите. Че нямало кой да ви обича, пак на Него се сърдите. Пък вие не [сте] пратени да ви обичат, защото ще прегорите яденето. Вие сте пратени да обичате. Защото когато бяхте в Бога, ви носи в своята утроба хиляди и хиляди години и ви каза Господ: “Излезте сега от мене и занесете в света на страждущите вашата добродетел, всичко онова, което аз съм внесъл в вас.” Та изнесете тази велика истина. Вие сега очаквате пак да ви галят. Галенето е като идете в небето, там ще ви галят. Не зная тази дума как да я разберете. Хубаво е галенето, но представете си двама души братя, които искат да се ръкуват. Ако ръцете на двамата са болни, ако се ръкуват, ще имат ли някой хубав усет. Или ако двама души са събрани, искат да се обичат и ако сърцата им са болни, как ще се обичат? Болните сърца са аристократи, те обичат да имат слугини, да има няколко души лекари, после обичат утеха да им се казва. Болните всякога искат да ги утешават, да влезеш в положението им, че са страждущи. Ако няма, топи му се сърцето, макар да е счупено.

Та рекох, единственото нещо: обърнете внимание на вашето лице. Понякой път вие казвате, че някой човек е двоеумен, двоеличен. Една теория има, богословците казват, че три лица имал Господ. Господ има едно лице на Любовта, с което гледа Любовта и я праща в света. Бог има друго лице на Мъдростта, чрез което праща светлина в света. Бог има трето лице, чрез което праща Истината в света и дава свобода на хората. Та рекох, вие сте троеличен. Вашето чело, то е първото лице, то е разумния живот. Челото показва разумното, Божественото. Вашите очи, вашият нос, то е света на ангелите. Второто лице е, с което вие сте запознати с ангелите. Най-после под брадата е третото лице, което е скрито, както туркините носят яшмак[2]. Жените са по-искрени, но мъжете крият третото лице. В мъжа двете лица са открити, едното е скрито. В жената и трите лица са открити. Жената е по-напреднала от мъжа. Тя казва: “Каквото го направих, го направих.” Третото лице го откри, махна яшмака, а пък мъжът не познава, той още държи на жена си един ким[3]. Казва: “Ако не беше тя, нямаше да изляза от рая.” Адам имаше голяма любов към Ева, защото той предпочете да напусне рая заради нея. Сега, като ходи по света, казва: “Ако не беше направила тази погрешка, щях да бъда в рая.” Все я осъжда и третото лице в мъжа още не е отворено. Погрешката на Адама, знаете ли къде е? Той считаше, че Ева, която е излязла от него, че тя никога не може да направи една погрешка, понеже казваше: “Аз съм много умен.” То е невъзможно да направи погрешка. Така е, докато възлюблената беше в него, но когато тя излезе от него, той не ѝ предаде ония правила, които Бог говори на него. Той казва: “От това дърво няма да ядеш.” Разправя му на дълго и на широко. И мъжът кат баща се държеше по-високо, мислеше, че дъщеря му не трябва да знае тия работи. Мислеше, че е много целомъдрена, че никога няма да ходи да пипа това дърво на познанието доброто и злото. Вие искате да знаете, кое е това дърво. Ако ти имаш един господар и той казва: “Да ми не буташ касата.” Касата, парите, това са забраненото дърво. Ако ти буташ парите, ти вече си направил престъпление, бутнал си забраненото дърво. Готвило се за някои високопоставени хора. Казват: “Ти няма да буташ яденето.” Ако идеш и буташ, то е забраненото дърво, което ти не трябва да буташ. Та рекох, забраненото дърво е всяка мисъл, която произвожда в тебе страдание. То е забранения плод. Всяко едно чувство, което произвожда страдание, е забраненото дърво. Страдаш - не го бутай!

Ние сме дошли на Рила, за да изменим едно положение. Когато младият син отиде в училището, той не отива само за забавление, но той отива за знание. В какво седи знанието? Знанието е един предмет, трябва да се опознае. Един ботаник разбира растенията да растат, после разбира какви качества имат. Само един лекар, който иска да лекува, той трябва да разбира свойствата на растенията. Та рекох, вие трябва да изучавате свойствата на мислите и свойствата на човешкия говор. Ако кажете на френски: “tout à fait”, на турски това значи: “дръж заяка”, а на френски има съвсем друго значение. На френски значи: “съвсем”. Или ако вземете “fait accompli”- свършен е светът.

Рекох, всички съвременни окултни ученици, за да изучат окултната наука, трябва да имат Любов. Окултизъмът без любов то е една сила неразбрана. Всичкият грях на Адама е, че той започва едно знание без Любов. Трябва да намериш Любовта. Тепърва сега ние изучаваме закона на Любовта. Любовта има най-хубавия език, най-избраните думи се намират в Любовта. Няма по-красив език от езика на Любовта. Та рекох, ако вие искате една наука, [в] която да възкръснете, изучавайте Любовта. Вие страдате и при това не знаете по кой начин да се лекувате. Не ви вървят работите и не знаете, как да я уредите. Като влезе Любовта, всичко ще уреди.

Тогава ще ви дам едно нещо: Не влизай в училището, докато нямаш Любов. Не влизай в живота, докато Любовта не те озарила. Никаква работа в света не започвай без Любов. Любовта е, която ражда всичко в света. И туй, което е родено от нея, има светлина. Само за роденото от Любовта има светлина. Без Любов светлина няма. Сега пазете се от едно заблуждение: вие всички сте пристрастни в любовта. Вие някои обичате повече, някои по-малко. После не пазите еднакво всички. Едного пазите повече, другиго - по малко. Защо? - Обичате някого повече, защото той ви посреща и ви обича. Но случва се някой път обратното, че някой ви обича, пък вие не го обичате. Него обича друг, него трети, четвърт и т. н. Тогава всички пъшкат. Единият, който обича, пъшка; вторият пъшка; всички пъшкат. Пъшкането в света е от неразбраната любов. Всеки, който пъшка, не е разбрал любовта. Сега, когато вие страдате, защо страдате? Не сте разбрали Любовта. Като разберете Любовта, всичките ви страдания ще се смъкнат, тъй както кожата на змията се смъква.

Рекох, ако вие се бихте решили да служите на Бога, както аз разбирам, животът ви ще бъде друг. Понякой път и аз се мъча. Понякой път ми идва на ум да кажа: “Много дебели глави имат.” Ако кажа, че много дебели глави имат, ще направя една погрешка. Защото дебелите глави не ги направи Господ. Ако един деликатен предмет много го употребявате, той става дебел. Хората често като работят, ръцете им стават дебели. Хората често, като са много алчни да спечелят, сърцето им става дебело. Човек, който иска всичко да има в света, задебелява. И неговият ум задебелява. Вие не може да бъдете собственици на живота. Животът може да го опитате. Погрешката е там, че вие искате да имате една собственост. Единствената собственост, на която имате право, то е вашия дух, вашата душа, вашия ум, вашето сърце. Вън от тях нищо не ви трябва. Тогава ще влезе обмяната, че дух с дух ще се обмени. При тази обмяна се заражда любовта. Душа с душа като се обменя, пак се заражда любовта, и ум с ум, и сърце с сърце, като се обменят, пак същото.

Та рекох сега, да обичате тези, които не обичате. И да намерите малкото добро. На някои вие сте отпуснали повече кредит. Да намалите техния кредит, а на другите да отпуснете повече. На някои давате по-голям кредит, отколкото трябва, пък на други няма никакъв кредит. Вземете малко от кредита на онези, които обичате и дайте на ония, които не обичате. Сега виждам вашата мисъл. Казвате: “Покажи ни, Учителю!” Аз ще ви покажа тъй, както старият рак показал на сина си как да ходи напред. - “Синко, ти трябва право да ходиш.” - “Татко, покажи ми!” Той започнал да ходи. - “Така и аз ходя.”

Сега имайте пред вид, че вие страдате от много работи, които ви са дадени в миналото и които не сте ги свършили. Много работи в вас не са свършени. Цялата човешка карма, това са недовършени работи. Туй, което окултната наука го нарича карма, това са недовършени работи. Сега в този живот трябва да ликвидирате с вашата карма. Запример вие често се мъчите, че не сте даровити, че не сте някой поет, някой музикант. Това ви мъчи. Всеки от вас може да бъде даровит цигулар. Всеки от вас може да бъде даровит поет. Че как? Като каже: “Планини високи, долини дълбоки.”Де е сега философията? Аз намирам в високите места има възможност човек да падне. А в долините човек може да се удави. Когато хората отгоре [падат], те са на планините. Когато долу се давят, те са долу в долините.

Сега на всинца ви какво ви трябва? Лесна работа няма. Как се качвате горе? Птици ще станете, крила трябва да имате. Тогава рекох, планините за кого са? - Планините са за човешкия ум. За какво са долините? - За човешкото сърце. Следователно мястото, да възпитавате вашия ум, е планината. Мястото, да възпитавате вашето сърце, е долината. Ето поезия: “Планини високи безбрежни, които Бог създаде, първият лъч на светлината вас огрява. Колко сте красиви, за вас душата ми трепери.” Може да наредите съществителни и прилагателни, колкото искате. Рекох сега, да впрегнете три чифта волове, да идете да орете в долините на вашето сърце. Да посеете най-хубавата пшеница, най-хубавите плодни дървета, да прекарате най-хубави пътища, съобщения. Като узреят плодовете, който пътник мине, да го посрещнете, да го нагостите, да му кажете по една сладка дума. Като се уморите от живота на долините, ще се качите по планините, ще фантазирате, ще пеете горе. Само на планините се пее. Планинските песни имат ехо в долините долу. Животът на сърцето става красив, само когато умът мисли. И тогава вашият възлюблен, това е вашият ум, вашата възлюблена това е вашето сърце.

Та рекох, не спъвайте пътищата на вашата възлюблена и не спъвайте пътищата на вашия възлюблен. Каквото и да ви говорят за вашата възлюблена, не вярвайте; каквото лошо и да ви говорят за вашия възлюблен и него не вярвайте. Какво трябва да вярвате? Вярвайте, че вашият възлюблен е на планината. И трябва да вярвате, че неговата възлюблена е в долината. Тогава тя отдолу ще казва: “Планини високи!” Той отгоре ще казва: “Долини дълбоки!” Това е любов. Планини високи, долини дълбоки!

Та рекох, търсете Бога по планините! Ние го търсим по планините. Ума търсим, затова сме дошли. След туй ще слезем в долините. Сега сме при възлюбления, който ни угощава. После ще слезем в долините, там при възлюблената и тя ще ни угощава. Ще кажем: “Колко са красиви великите Божии работи в света.”

Сега пожелавам гласа на вашия възлюблен, който иде отгоре от планините и пожелавам гласа на вашата възлюблена, който иде от долините да чуете!

Отче наш

8-ма лекция от Учителя,

държана на Молитвения върх

30 юлий 1937 г. петък 5 ч. с.

---------------------------------------------------------------------------------------

[1] живот - (рус.) стомах

[2] яшмак - (тур.) покривало за глава и лице у мохамеданите

[3] ким - (тур.) омраза, вражда

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...