138. Будност

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 138-мо.

Будност

Свръхестествените прояви са същественото, което най-много занимава посвещаващия се ученик. Свръхестествените прояви са, които го издигат из обикновения живот. Свръхестествените прояви са, които пробуждат у него психичната система, която е акумулатора на духовните мистични сили. Свръхестественото е тайното, чудното, утрешното за ученика. Защо свръхестественото събужда тия стремежи в ученика? То е затова, защото той минава от една йерархия в друга по-висша - там, където съществата си служат с материя от по-висши трептения. Има ли материя със свръхестествени прояви или сили? Да. За да се прояви Духът, трябва му съответна материя, т. е. съответни елементи. Що значи проявление на Духа? Творчество. От момента на проявлението на Духа е започнало творчеството. Тази идея е скрита още за човешката мисъл. Човешка та мисъл се задоволява още само с представите, че е станала известна пертурбация във всемирните строежи и в резултат имаме проявлението на вселените с техните поделения и живот, но това още не е истината. Истината е, че Всемирното проявление на Духа е творчеството. Какво от това, че знаете за проявлението на Духа и творчеството? Какво ще ви донесе това знание и какво ще ползвате от него? Ето какво - вие сте зачатък на това проявление на Духа. Следователно, у вас са заложбите и естеството на Духа. Тези заложби и това естество са поставени при условията на дадена материя, чрез която да се поляризира възможността на духовната същина. Следователно, материята не е чужда за посвещаващия бе ученик. Той върви от материята към Духа. Тази борба или този процес между материята и Духа, проявяват вашето духовно естество. Но съществена ли е материята? Всеки елемент, с който си служи Духът е съществен, но посвещаващият се ученик трябва добре да прозира същественото в елементите на материята. Не се позволява на ученика да подценява елементите, чрез които Духът се поляризира в творчество, или по-конкретно: не се позволява на ученика да се бърка в работите на творческия Дух и да се стреми да отклонява приливите на силите му. Но какво се иска от ученика? Да цени, да обикне, да пази всеки духовен елемент, който е внедрен у него като начало на проявление, а то значи да обича своето тяло, да обича всяка клетка и атом в него, т. е. да обича плътта - този стан, върху който се тъче бялото платно за новия му саван. На ученика не се позволява да подценява плътта, защото плътта е съществен елемент в творчеството. Следователно, не подценявай елементите, с които Духът работи. Не понижавай работата на тия групови души, които съставляват плътта, материята, елементите у тебе. Всяка тъкан е нишка, като съставни части в тялото, са предвидени и поставени от Великия изобретател.

С тия елементи е започнало творческото начало у човека, за това пази ревниво всяка тъкан от своето естество и не я пресилвай у себе си, за да не отслабва силата й като работник в твоето естество. Обичай условията на Духа. Трябва да знаеш, че тия условия си ти, са сложното строителство у теб.

Когато ти се разкрие пълната същина на твоето битие, тогава ще имаш и пълното разбиране и прозрение за сложността на строителството у теб. Но, ти ученико, недей чака. Върви по пътя, за да постигнеш пълното освобождение. Будността в ученика е съвършения инструмент чрез който Духът работи. Какво значи будност? Да не приспиваш душевните сили, на които е дадена възможността да вземат живо участие в работата на всемирния живот. Всеки, който е приспивал активните сили в себе си, той винаги е губил влиянието на важни моменти, които са минали през неговия живот, богато натоварени пътуващи сили, раздаващи от богатството светлина, знание, топлина и виделина. Следователно, за ученика няма дни за спане. Будността е свръхестественото у човека. Будният ученик не пропуща нито едни важен случай в живота си, винаги е в съзерцание по отношение сложния развой в творчеството на природата, и вселените. Будният ученик е свидетел и в творческата деятелност на боговете. Той е свидетел и при строителството на природата, Той всичко вижда и знае, защото е свидетел. Без него нищо не става. Той всичко съзерцава. Неговата абсолютна будност е свръхестественото в ученика, която му е дала възможност да се издигне във висините на мировото съзнание, да обходи безкрайността и да си извоюва място на най-добри условия, За такъв ученик няма непознати предели, няма чужди държави, няма чужди континенти, вселени или планети, защото той взема участие в цялото строителство на Духа.

И тъй, когато ученикът се явява като кандидат пред Учителя, той го преценява от неговата будност, защото будността е светлината в живота му, тъй като животът е непреривна будност. Този, който е буден, той расте и цъфти под действието на светлинните вълни на мировия живот. Що е живот? Будност. Извън будността няма живот. Извън будността животът е образи и представи, защото само будният може да долови онези фини нишки на великото Разумно Начало. Що е животът? Животът е абсолютната будност на Духа. Животът е съчетание на будни сили и сложни комбинации, строителства на висшето съзнание. Следователно, кое е онова свръхестественото у ученика? Висшето съзнание, което има за спътник будността. Будността в ученика е прозрачното око, през което той наблюдава сложния развой в степените на живота.

Щам така разглеждаме свръхестественото в ученика, питаме тогава: е ли и тъмнината съществено в живота на ученика? Тъмнината е само сянка, която се получава от инертността на плътта. Това зло ли е, недостатък ли е у плътта? Плътта е най-голямата гъстота или най-голямата твърдост в естеството на ученика. Плътта е ценна смес, от който ученикът, като скулптор вас безсмъртния образ. Затова, като посвещаващи се, обичайте тази сплав - плътта, с която вашия дух си служи като строител.

Ученикът знае да поставя всяко нещо на време и място. От този му порядък се съди за висшата степен на неговата будност. Всеки, който срещне този ученик се вдъхновява, повдига вибрациите на своята душа и казва: „Ето образа, ето Човека, ето подобието“. Следователно, ученикът не бленува по нещата, а се учи от тях. Той не се разсейва, не се занася, той учи при всички условия и състояния, защото за него няма чужди предели, светове.

За него няма чужди предели, светове и царства. У неговата душа са протекли магическите вълни на словото, и той като велик маг е придобил силата на свръхестественото - безсмъртието. Магът е същество, владеещо великите тайни на Духа. Магът в същество, което владее способностите на Духа и се ползва от неговите плодове. Магът е същество, което владее свръхестествените сили на божественото. А каква е разликата между ученикът и мага. Магът е посветен, минал в по-горни области, в университета на мировите тайни. Той знае за първичността на материята, твърдта и плътта. Той знае за свойствата на материята и за естеството на душата. Като голям познавач и владетел, той лесно комбинира същините на многото прояви, като ги пресъздава като строител.

Сега вие ученици ли сте или маги? Посветени ли сте, адепти ли сте или богове? Ние говорим на вашата душа, но тя се срамува, понеже добре ни познава. Ние я питаме, до кога ще проспива силите си, но тя още не ни е отговорила. Но изпратените адепти на земята ще я принудят. А когато заговори душата, ще паднат за винаги веригите на робството, ще се махне покривалото, ще просветнат очите и ще възтържествува свободата на духовното дихание. Този е денят на великото пробуждане, на светлината и знанието.

На душата говорим: събуди се, стани и просветни. Ела, ще те отведем при този, който никога не е престанал да те обича, който е вечен в своята обич към тебе. Имаш ли друг по-прав път, на който да се задържащ? Кои са силите, които могат да бъдат твоя стабилитет? Имаш ли друга колесница, която може да те отведе на блажената планина? Знай, по-пътя на твоето отклонение все има тук там израснали рози, които са свидетели за него. Заради тези свидетели, ние сега подаване нашата ръка.

Така ти говори Духът на будността. Освободи се от сладкия сън и ароматичните упойки на сладострастните чарове и тръгни по пътя. Той е свят за тебе. Направи първа стъпка към чист и свят живот, защото от чистотата зависи твоето пълно опознаване. Не обременявай строителите да чистят твоята същина, но като скъпоценен камък да те зидат в свещеният олтар на Духа.

Сега вие сте посвещаващи се. Това не се отнася за вас, но ние ви предупреждаваме, защото все има условия за кал у вас. Не сте още маги. Сега сте само добри. Благодарение на скръбта на страданията, вие станахте по-добри. А сега ви предстои да бъдете абсолютно добри, вдъхновени и посветени. От интензивната ви будност зависи да имате пълното осияние на Духа. Що е Духа? С колко много думи е определен той, както в дълбоката древност, така и сега и още не е намерена и казана магическата думи, която да даде пълната представа за естеството на Духа. Велики посветени са се занимавали с въпроса за Духа. Те са го определяли като дихание на божеството, като излъчена душа от голямата му душа, като промисъл и размисъл, като творчески принцип, като необятна светлина, като всемирна любов, като светлинна мисъл. Всички езотерични школи са си послужили е тия термини за да могат да направят понятни тази ВИСША СУБСТАНЦИЯ, НА ТОВА ВСЕМИРНО НАЧАЛО.

Недостатъчни са петте чувства у човека, които да могат да създадат азбуката, от която да са съчетае името, понятието, формата и образа на Духа. Но за това ще дойдат на помощ другите по висши чувства, които що помогнат да се създаде тази МАГИЧЕСКА ДУМА, която ще направи всемирен проврат в човечеството.

Добре е непреривно да мислите, но не е добре да се пресилвате в мисълта. Добре с непреривно да чувствате, но не е добре пресилено да изживявате. Какво значи това да поставяш своя ум, своята мисъл извън дадени рамки, граници на земята, извън границите на планетите? То е да се освободиш от влиянията на печалната история на човешкия живот, да се освободиш от силите, които са гнетили сега вашия дух и са разсейвали вашето съзнание. Вие казвате трябва нова мисъл, нов живот и ново учение. Щом излезете от старото, вие сте нови, или като напуснете старото, вие сте в новото, защото няма празно място. Вашата душа не носи елементите на старото, на вехтото. Следователно, освобождавайте се от старите форми, влезте в пътя на абсолютната свобода, за да срещнете и видите Бога. Това е новото! Новото подразбира да освободиш своите душевни сили и ги въведеш в атмосферата на пълната тишина, за да бъде огрян умът ви от божествената светлина. Тогава ще се повдигне Духът у вас и ще заживеете в царството на свободата и любовта.

Вие сте ученици. Следователно, изучавайте красивите прояви на Духа. Те са същественото, свръхестественото за вашата душа. Ако успеем да ви освободим, Учителят на Бялото Братство ще се радва изобилно. Ние имаме за цел да изкъртим старите дъски, да съборим прогнилите бараки, които тъмните сили са сковали около вас. От там, вие чувате гласът на Учителя, но подадете си само главата и казвате: „Слушаме те, Учителю и продължавате да изпълнявате волята на хитрия магьосник, който ви казва: „Извън бараките вие ще бъдете бездомници“.

Това е фигуративен език, но аналогията е следната - да се освободите от старите навици, от старото гнездо, да се освободите от старите бащи и майки или да се пробудите и съзерцавате новата зорница, която е в изгрев и пръска вече светлинни искри, духовни вълни, които са съпътници по пътя на ученика. Затова, бъдете мислители, свободомислещи, щото само свободомислещият е положителен в реалното, във всемирното проявление на Духа.

Сега вие тъжите. Потиска ви нещо. Тава са връзки, подобни на паяжини, които дори и в миналото ви школуване са ви заставили да носите робската дреха. Помнете: Духът не иска вече роби. Духът не работи върху робите. Духът дава само възможности да се освободят заробените. Но тези, които сами себе си заробват, той не благоволява. Тук става въпрос за пълната свобода на индивида. Доколко индивида ще съумее да използува свободата и трудните условия на робството, ще зависи от духовното му повдигане.

Висше благо е това за човека, че му е дадена индивидуална свобода и способността разумност, която за животното е изключена. Велик дар за човека е разумността. Затова, най-много е отговорен човекът, който се опитва да поквари в себе си и около себе си делата на разумността.

Сага, направете опита, сами да разковете дъските на прогнилите бараки. Не чакайте строителите да дойдат и направят това. Не обременявайте висшите духовни сили да скърпват, да поправят старите ви жилища, но сами станете архитекти, да пресъздадете всичко около себе си и в себе си, т. е. да се освободите от старата архитектура и да позволите на слънчевите сили да инсталират съвършената светлинната инсталация във вашият ум, във вашето сърце и воля, за да потече изобилна светлина и да стане светло около вас и у вас.

12 юни 1944 год.