146. Към посвещение

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 146-то

Към Посвещение

Ученико, бъди бодър. Този, който пие от нектара на Духа, бива мистично опиянен. Той мисли всестранно, обича изобилно, широко. Той люби безкрайно, живее всеотдайно и върви напред безстрашно. Духът го упоява да не чувства страданията, да приспива огнения змей и да не събужда страстите на змията, които се борят у него за пълна победа над духа му върху почвата на грубата материя.

Велик е животът на ученика. Неограничени са за него просторите, неуязвими са за него областите, в които той живее, мисли и бодърства.

Красив е животът на ученика, изпълнен с прелестите на ароматичните цветя, които излъчват от себе си нежно то, сладкото, за великите представители на висшата култура.

Любвеобилен е животът на ученика със своята безсмъртност и безкрайност.

Велико изявление е животът. на ученика, проявен във вдъхновение, което вдъхновение стимулира душевните сили в областите на ЖИВОТОСЪЗНАНИЕТО.

Светлина е животът, светлина от висините, която стопява, трансформира всички живото-клетки, представители в целокупния живот на съществата.

Велика лаборатория е животът, в която лаборатория живеят и работят достойните ученици и проучват безсмъртните същности. И всеки влязъл в тази лаборатория, е любимец на промисъла на Всемирното вдъхновение.

Слънце е животът, излъчващо първични, ведри струи, които са чисти и отзивчиви, свежи и нежни. Кой може да опита сложността на живота? Кой може да изживее системите му? Кой може да прояви комбинациите на силите, които взаимно се допълват и се проявяват като вдъхновено строителство, което наричаме Божествена любов? Ученикът е призован да проучи анални те; структурата на живо та, многото образи и многото тела, защото сложността на живота се състои в голямото разнообразие и абсолютната хармония.

Какво знаете вие по тази система, която рисува сложността на живота? Казахме: кой може да знае? Само този, в когото гори огъня на Духа, само този, в когото живее и мисли Божествената същина. Само той може да жертвува, защото жертвата е последния стадий в развитието на формите. Що значи жертва? Усвояване на великото изкуство, как лесно да се освободиш, безпрепятствено да минаваш, да преминаваш, свободен в чувства и мисъл. Такъв е духът на жертвата - за безсмъртното да се отречеш от смъртното, за вечното да се отречеш от времевото, ограниченото, заради свободата да напуснеш или скъсаш с ограничението, заради красотата да се простиш с грозотата, заради чистотата да се отречеш от нечистотата и страстите, заради любовта да се освободиш от безлюбието, заради силното да се подчиняваш на безсилието. Това иска Духът на Великото братство. Това носи Духът на Всемирното братство. Всеки ученик, който е можал да преобрази своя образ с този на живота; той е забравил вече да скърби. Скръбта е за личното, а любовта за безграничното.

И тъй, ако вие днес скърбите, то е за личното, а не за безграничното. Всеки, който живее в зенита на великата жертва, е безсмъртен. Всеки който е прегърнал вече красивия образ на жертвата, той се е освободил от сладките напитки на страстите на личното удоволствие. У него няма вече дълбокото разбиране за безкрайността на Духа. Той не опъва, той не живее вече в дисхармония, а е винаги под вдъхновението и топлите лъчи на сгряващото слънце, които сгряват хоризонта на безкрайното битие.

Сега учениците на Бялото братство са в скръб. Те измъчват душата си, обезсмислят живота си, спират се по пътищата и цапат нозете си при отклонението от пътя - нозете, които дълго време вече се умиваха в извора на вдъхновението. Те казват: отиде си Учителя! Затвори се небето! Потъмня земята, най-свещеното за нашия живот. Да, отиде си Учителят. Отиде върху кладата, върху жертвеника, който изкупва престъпленията, греховете на цяла една епоха. Отиде учителят да подклажда огъня, да гори, да претопи всички идоли на тази епоха. Къде отиде Учителя? При други души, или други царства и планети? Учителят е при голямата клада на жертвата и всички вие ще почувствате огнените пламъци на тази клада, за да се изпита устойчивостта на вашия индивидуален дух, за да се намалят страданията на вашата душа. Учителят е при великия жертвеник, затова бъдете бодри, силни. Той ще омекчи вашите страдания. Той отиде, за да живеете вие. От големия духовен капитал, от несметните богатства, отпуснати от невидимия свят в негова чест ще се раздаде и на вас. Затова, достойно ги употребявайте - нищо да се не загуби и нищо да се не опетни.

Дълго време ние подготвяме духовния институт в този град. Защо правихме и правим това? Може ли да си отговорите? Поне сега си отговорете. Чрез кого ще слушате вашия Учител? Чрез кого ще изживеете неговия живот? Чрез кого ще прекарвате безсмъртните му идеи? Чрез кого ще слушате безсмъртното му слово?

От много време работим и всичко предвидихме, за да създадем това ядро от скърбите и страданията, чрез труд и постоянство, от готовността и обичта на вашите души и сега ще използуваме това ядро, чрез което ще провеждаме бъдещета дейност на Великата духовна планова организация. Всички духовни сили, които се проявяват чрез устата на любимия Учител, сега ще се проявят чрез тази аудитория на това силово ядро. Да ви не бъде чудно. Чудните неща стават без предупреждения. Чудните неща стават инкогнито. За тях няма закон. Ако Бог иска, чрез камъка ще проговори. И той говори, но малцина чуват гласа му.

И тъй, запазете това в тайна, като знаете, че се повдигат тъмните сили, които искат да опорочат първите дни на новата епоха. Ако сега, тъмните сили и да ръмжат, или да плачат пред вас, не ги съжалявайте, не проявявайте състрадание и малодушие, а дълбоко в душата си подклаждайте безсмъртната идея на божественото в себе си, за която идея получавате вдъхновението на Духа, за вашето посвещение. Не се, опъвайте и в това, кой в бъдеще ще ръководи братството, Братството ще се ръководи от духа на Великите учители - безсмъртните души на съвършените духове. Братството ще го вдъхновява сам Бог. Братството ще получи своето кръщение в заветните дни на изобилната любов, която се струи от жертвеника, където Учителят на Бялото братство пръска светлинните лъчи, които минават през всяка душа и тя бива готова за велики дела.

И тъй, бъдете бодри, проявявайте смелостта и убеждението си, изучавайте словото на Духа, разнасяйте навсякъде силата на любовта, за да имате всякога вдъхновената мисъл на Учителя и неговото сладко, безсмъртно слово.

5 януари 1945 г.