149. Светлина и мир

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 149-то

Светлина и мир

Ученико, велик подвиг е службата в школата на Духа. Свещена проява е проявата на любовта. Велико дело е проявата на мъдростта. Дълбок покой и тиха отривиста мисъл е делото на истината. Затова, всеки който се е кръстил в духовния извор, той носи върху себе си обаянието на Великата идея, изхождаща от Всемирната душа, от гениалния замах, от необятния промисъл, от безсмъртната деятелност но висшите космични, психични и мистични сили на Бога. Това е същественото за ученика - силното, вярното, които прояви характеризират великия замисъл. На всеки ученик предстои да опознае себе си като космична сила, като психична проява и като мистичен живот, за да има пълнота на замисъла и живот на Единното на Великото Свещено Начало. На всеки ученик предстои да проумее, да проучи околната среда като дадени условия, където да разграничи, да обясни що е истина, що е отрицание, що е същина и що е преходност. Следователно, на ученика предстои да проучи по обширно необятното за околната среда и условия. Диаграмите, кодексите, които са пълнотата, същината на неговото бъдеще. На ученика предстои да възлезе по-високо из пространството, далеч из необятността, за да може да осъществи великия идеал, който е копнеж и живот за неговия дух. Родина за ученика е безкрайността, необятна вселена, защото той е минал някога през тези области и системи. Ето защо, в естеството на духовната материя, която определя себичността на Духа, има елементи на абсолютно безкрайното. Що е безкрайност? Може ли ученикът да има представа и понятие за далечното? Може ли ученикът да има тези възможности за да проумее сложността? Само духовната същина е, която може да хармонизира, да обясни, да успокои, да провежда, да решава, да анализира, да проведрява, да систематизира и да дава сила. Това е вътрешният мир, който е най-сложен от всички други мирове. Духовният мир е най-дълбоката необятност, която съдържа алфата, началото, първичното. Що е още безкрайност? БЕЗКРАЙНОСТТА Е МНОГОТО НЕОБЯТНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА БОЖИЯ ДУХ.

Така разбирайки въпроса, може ли човешкият дух да живее в ограничение? Не може. Той е като изворната вода, която пробива твърдата почва и облива повърхността. Той е като слънчевите лъчи, които проникват през тъмния воал и осветяват земята. Човешкият дух е необуздан, неумолим и всеки, който прави опити да го ограничи, всеки, който строи бастилии и изковава тежки железни ключове да го ограничи, той е изрод и падение в света. Човешкият дух е родния благороден син, бъдещето и надеждата на Божествения дух. Следователно, всеки, който оскърби това дете на духа, ще попадне под ударите на съдбата, под неумолимия закон, защото законът е висшата справедлива воля на първородителя. Човешкият дух е замислите на божествения дух. Човешкият дух е семето, посято в благородната почва на Божия дух в земята на великите възможности, в земята на голямото плодородие, изобилие, където дава духовни плодове, които внася в по-нисшите царства като висши същности на Божествения Дух. Затова човешкият дух е една реалност, която дава истинския образ на мировия живот. От духа на човека ще откриете за скритите възможности, съхранявани в съкровищницата на душата.

Две понятия: душата е мира на Бога, а духът е светлината на Бога. МИР И СВЕТЛИНА - две велики начала.

Когато определяме същините на Бога и същината на човека, ние казваме: мярката за ученика е мирът на Бога, а светлината на Бога е душата на човека и духът на човека. Мирът на душата и светлината на Духа са истинския критерий за ученика във вътрешната школа, които той трябва да добие, да проучи и усвои, да ги узакони в себе си чрез което ще има вярната мярка за вънкашния свят. Затова, ученикът на Вътрешната школа не оскърбява духа, не ограничава душата. Той живее със светлината на Духа и с мира на душата.

Що е тогава ученика? СВЕТЛИНА И МИР. Има ли по-големи възможности от тях? Има, но за по-висшите йерархии. Следователно, да се ползуваш от светлината, да живееш в мира, това е да бъдеш Бог на земята. Ученикът не се спъва от понятията, той не се ограничава от формите, защото за него има духовни същности - СВЕТЛИНА И МИР. Мирът проявява любовта, а светлината проявява мъдростта. Мъдростта и любовта, това са началото у Бога. Мъдростта е размисъла, а любовта - развитието. Размисълът и развитието са допълнение във Върховното Начало. Що е това духовно Начало? Проявена светлина, проявен мир. Тогава се пита, може ли там, където действат светлинните енергии, да има покой и мир? Може само в съчетанието на мъдростта и любовта. Какви сили са мъдростта и любовта? Дали динамически или пасивни? Те са мистични усети и проявления. Каква същина е мистицизма? Той е духовен живот и деятелност. Следователно, имайте реални представи и убеждение за светлината и мира. Съзерцавайте ги в живота и деятелността. Там ще имате пълното осезание за вашия критичен дух, който търси свободата и изобилието на вашата душа, която бленува за божествената светлина. Така просветен, подпомогнат с тия духовни сили, ученикът се издига високо във висините и прониква всестранно в безграничното, носен от вълните на голямата необятна мистична душа на Бога.

И тъй, БОГ И ЧОВЕК - два полюса или две магнитни течения, електрични проблясъци. Магнетичните течения пробуждат електричните проблясъци и в резултат имаме искрата, огъня на живота. Това са все атрибути, изглъбени от Божествения дух. Безгранични възможности се недрят в Божествения Дух. Само този може да знае за тях, който е докоснат от тази искра, произлязла от магнетичните течения и електричните възбуди. Или, магнетичните течения, това са космичните деятелности, а електричните възбуди, това са мистичните етерни субстанции. Това е тълкувание на езика познат на човешкия дух, защото всички духовни възможности се подават на човешкия дух. Човешкият дух има мярката за състоянието, за пространството и за безкрайността. Но ще кажете: що са тези възможности, които спъват човешкия дух и го ограничават? Знайте: безграничността на Бога уморява човешкия дух. До кога той ще бъде уморен? До тогава, до когато напълно е под прякото действие на светлината и мира, когато човешкия дух се върне от безсистемната си дейност и заживее в света на любовта и мира на духа. А само Вътрешната окултна школа може да открие това и да даде ключа за тези възможности. Вътрешната школа е просветление, е знание за човешкия дух. Вътрешната школа е пакт и мир за човешката душа. Чрез школуването на ученика във Вътрешната школа му се отварят духовните очи и той вижда всички духовни поделения и тяхната система. Там той проумява за сложността на Великия Божий Дух.

Не е лесно да влезеш във Вътрешната школа. За това се иска пот и кръв, изисква се пробудено съзнание, смелост и сила. Да се опознаеш със същините, с действащите сили, с порядките и системите, за ученика е необходимо да притежава съвършени черти и характер. Какво значи това? Да проявиш себе си и да разбираш другите, да излъчваш светлина от себе си и да огряваш другите, да носиш сила в себе си и да подкрепяш в безсилието другите, да бъдеш начало за другите. Това е характерното в ученика от Вътрешната школа. Той е под прякото действие на Духовните вълни, които го обливат, които го ентусиазират, които го вдъхновяват, които внасят у него характерното на Божествения Дух. А кое е характерното за Духа? То е безсмъртността и силата, проявена в знание, в мъдрост, в мир и любов. Вътрешната школа подразбира посвещение. Вътрешната школа подразбира алхимия. Вътрешната школа подразбира безсмъртност. Какво понятие е това посвещение или посвещението понятие ли е? ПОСВЕЩЕНИЕТО Е ЖИВОТ. А там, където присъства живот, там се проявява и действува Духът.

Там където действа Духът, животът е одухотворен. Там, където животът е в посвещение, имаме пълна проява на трите свята, които се преливат в човешкото естество. Има и висши посвещения, които обгръщат висшите области, висшите светове, там, където духът не се поляризира, а е етерно трептение. Това са образи с които си служи езикът, за да изрази копнежите на душата и стремежите на духа. А каква е самата истина и същина? То е състояние на прилив и сливане. Прилив подразбира действащите сили, а сливане подразбира моралните духовни сили, защото действуващи-те сили оперират в света на прогреса, а другите оперират в света на възвишените идеи.

И по-рано казахме: идеята е ръководство, импулс на човешкия дух. Идеята е системна мисъл на духа. Без идеята духът не се проявява. Не че не може, но идеята е, която определя действието на духовните сили. Когато се опознавате с порядките на Вътрешната школа, нека се утвърди у вас убеждението, че пътя по който сте тръгнали е най-трудния, но най-правия. Да не ви обременява мисълта, защо сте тръгнали по този непознат за вас път. Не сте вие първите, но вие сте тръгнали на време. Ето защо, ползувайте се от всички възможности на Вътрешната школа. Не спъвайте духа си, който се стреми да преодолее всички трудности, идващи от ляво или от дясно, от горе или от долу, от светлината или от тъмнината, от известното или от неизвестното. Бъдете строго определени за същината на духа, който внася у вас светлина и мир, знание, мъдрост и любов, и най-после, който внася у вас характера на Духа и живота на Божията Душа.

27 април 1945 г.