156. Практичният ученик

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 156-то.

Практичният ученик.

Ученико, преди всичко, практичност трябва, смелост и разумност трябва, дълговиждане и устойчивост трябва. Животът е придружен с разумни прояви, т. е. разумни те прояви изявяват живота или определят неговата пълнота, дълбочина и широчина. Като изключим разумност от човека, идва се до стадий и развитието на животното. Разумността проявява качествата, а качествата проявяват практичността и способността. Това са заложби в разумния човек, т. е. духовния човек. Без тях, той никъде не ходи, нищо не предприема, на никакви влияния не се подава, т. е. над всички прояви стои разумността.

А какво прави неразумният; човек? Какво може да направи, когато не е запасен с добродетели и е беден, лишен от най-елементарни похвати за дело в живота? Разумността подържа способността - практичност. Да бъдеш практичен, значи да сведеш теорията до практиката. С практиката ще живееш на земята, а с теорията ще живееш на небето, но във всяка практична проява трябва да присъства духът на разумността. Само при този случай няма да има неуредба в живота. А сега животът е преизпълнен о незавършени предприятия. Това се дължи на липса на практичност.

Сега вие сте ученици на една теоретична, мистична, окултна школа и като такава трябва да знаете причините за всички неща. Щом сте с претенции да владеете ключа на всяко явление в живота ви, питаме: следва ли да не бъдете практични. Разумността включва в себе си теорията и практиката. Щом си силен по теория, ще бъдеш силен и по практика. Щом знаеш да живееш в теорията, трябва да бъдеш голям майстор и в практичния живот.

За да имаш успех в теорията и практиката, има един друг фактор, който е връзка между тях. То е съобразителността. Съобразителността играе най-важна роля в живота на разумния човек. И най-хитрите и противоположни сили не могат да изкористят съобразителния човек. Тъмните сили, които са в борба с човека, на съобразителността, мъчно могат да го изкушат, защото съобразителността знае кога трябва да работи, в кой времена и часове, кога трябва да работи, и при какви условия и средства.

Той знае кога и къде трябва да ходи и защо. Съобразителния знае с каква храна да се храни, коя подхожда при всички условия и случаи.

И тъй, големият неуспех до тук на хората се дължи на липса на съобразителност. Това се отнася за света.

Да видим сега вие какво сте? Дали и вас не са сложили в същото сито да ви пресяват? Да, тъкмо в същото сито. Кажете си сега най-голямата мъка. Вие ще приказвате, ще философствате, ще аргументирате, ще се оправдавате, а ние ще ви слушаме. Кажете до къде я докарахте? Добре върви, но въпросително, не върви ли тъй, както е вървяло по-рано? Изглежда, че и по-рано сте същите, какви то сте сега. Малко изключение, сега сте по-ревниви. Не е лоша ревността. Тя замества предаността, но има една голяма разлика, преданият е съобразителен, а ревнивият е избухлив, светкавичен. Има ли загуба? И каква е загубата между действието на ревността и действието на предаността? За строежа на битието няма никаква загуба. Нещата се измерват и се попълват. Няма празно пространство. Няма излишък и недоимък. Така стоят абсолютните въпроси. Но може да кажете: можем да допуснем, че има нещо и няма нищо и това, което има, то е нищо. Явява се безразличието. Има ли някаква разумност, философска система? За практичния и съобразителния има една висша възходяща система. Благодарение на своите ясновидски способности, той вижда нещата в тяхното начало.

Когато помислите за мен, вие правите връзка с цялата природа и съществата в нея, тъй като ние сме много. Да, ако йерархията има общ план, обща идея и общи мисъл-форми, вие се свързвате с йерархията и търсите специално, какво? Моята мисъл, на йерархията или на многото? Многото, йерархията и аз сме едно. Най, същественото е да учите. После да прилагате и постъпвате.

Какво да учите, какво да прилагате, й как да постъпвате. Едното и другото вие знаете, но любов ви трябва. Защо любовта отсъства? Ето един философски въпрос, един важен въпрос. Не че любовта отсъства, но хармония няма. Всички онези представители у вас не са в съгласие, и борбата е кой да бъде главата. Дали умът или сърцето, или воля та. НЕКА БЪДЕ ГЛАВА, ДУХЪТ. А духът познава най-добре любовта. Любовта е най-важната среда за ученика.

Този, който учи ще му отговорим. Този, който пише, ще му отговорим. Тази, който се жени, ще му отговорим. На всички въпроси има отговор, но има време. Защо има и време? Защото има растене. Планът е такъв. Това е велика идея на Първомислителя. Това е велика идея на Бога. Ако допаднете в по-висши йерархии, ще прогресирате. Вие сте ученици.

Ученикът на окултната школа трябва да се освобождава от грубата физическа работа, защото тя преуморява етерните тела. Три часа груба физическа работа са предостатъчни.

Този, който има знания, той събужда способностите на паметта. Като знаеш, ти ще си спомняш.

Защо се губи паметта? Ако запаметите всички прояви, всички впечатления, всички събития, всички исторически събития, какво ще бъдете? Един напълнен чувал със скъпоценности. Ще го показвате на всички, но каква полза? Ще завържете този чувал и ще го забравите, защото той е само ваш актив, ваш труд, вашето богатство, ваше наследство. Човешкият дух търси нови скъпоценности. Човешкият дух търси Първичното Начало на Духа. Как мислите вие, с памет ли ще го намерите? Хубаво нещо е чувала. Ще го развържете, ще го ровите и ще се радвате, но това няма никаква стойност и значение. Този чувал се пази в подсъзнанието ви от ангелите и то с меч. Затова, той си е ваш, ваше бъдеще, капитал за бъдещето ви идване.

Не се смущавайте, че не можете да запомните. Желанието и стремежът са по-силни от паметта. Паметта е важна за настоящето, като се стремите да изучавате известните науки. Бъдещето е за запаметяване. Миналото не е важно. Ако държите организъма си чист, паметта ви ще бъде винаги силна. Има два вида памет. Зла памет и добра памет. Опасно е да се развие злата памет. Вие сте от добрите паметници. Всички големи професори са паметници.

Човешките желания са много. Всички искат да бъдат големци. Хубаво е да бъдеш големец. Ще бъдеш добър паметник.

Молете се и ще ви се оправят работите. Молете се и работете. Когато се молите, привличате добрите сили и те ви помагат. От чистотата на молитвата ви ще зависи какви сили ще привлечете. Молете се всички и ние ще ви помагаме.

24 септември 1945 г.