160. Светлина и движение

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 160-то.

Светлина и движение

Ученико, кои прояви са най-силните? Материализираните с контрастите или нематериализираните? Така поставен въпроса е чисто философски. Има ли материализирани проявления и нематериализирани? Кои са материализирани и кои нематериализирани? Кои са функциите на материализираните и кои на нематериализираните? Най-после, що е материализация? Обличане с дебела дреха, т. е. с бронирана дреха. Тъй както миньорът сте бронира и прокопава земята, така и безплътните духове се бронират, за да отстоят на земните влияния. Защо става това? Тук е философията. Не е много чудно, не е много необяснимо за даден интелект, който добре е построен - било мислено, чувствено или духовно.

Въпросът е, как да се справим с земните влияния, как да опонираме на силните земни духове, как да открием началните скрити богатства, които се пазят от тия духове, т. е. материализираните духове. Първо, те са обект на изучаване; второ, те са една видима, реална, осезателна, но относителна реалност, трето, те имат известна дадена задача от Първомислителя, които упорито понасят не з годи те, трудностите с вяра да се завърши един особен по рода си цикъл. Този род материализация е видима, но не реална. Защо? Когато миньорът излезе от мината, той хвърля бронираната дреха. Тя му трябва само за рудницата. Там се материализирала да търси материалните богатства. Що са това материализирани богатства? Кому те трябват? Защо трябва да бъдат от дълбоко закопани, за да ги търсят? Предстои една във висша степен трансформация. Благодарение закона за материализацията, ще може да се завърши замислената трансформация.

Щом говорим за материализация, поставя се въпроса: от къде си води началото този род средство-материализация?

Кое  състояние за вас е най-реалното? Дали като материализирани до нисша степен, до колкото закона позволява, или свободни от материализация, т. е. съблечени от бронята? По аналогия вие ще кажете : като окултни ученици, трябва да бъдем свободни от закона на материализацията. Това е философската страна на въпроса, Но като дойдем до всемирното движение, там предстои да се извърши свещения акт - трансформацията на елементите,

Що е това елемент? Понеже засягаме въпроса за елементите, трябва да ги включим като основи за нашия размисъл, от които основи ще построим нашата логична мисъл, ще проявим нашето пламенно чувство и ще затвърдим нашата устойчива воля. Има много елементи, които са известни в официалната наука. Официалната наука познава много елементи и е успяла да ги открие и използва. Но тя казва, че има два елемента, които още не се подават да бъдат разкрити. Но те не са само два. Дълбока тайна е още за веществото, което е дало първата вибрация и проява на живот. В това вещество са включени милиони и милиони възможности, т. е. елементи и благодарение на тези сили имаме чудното равновесие в битието.

С това само ви загатваме за божествените възможности. Вие ги взимаме като елементи, за да бъдем по-ясни за човешката обективна мисъл. Но ще кажете: ако вземем божествените възможности като елементи, то следва да приемем, че и сам Бог е материалистичен? Вярно ли е това? Вярно в какъв смисъл? В смисъла на всемирно движение, но не е вярно в смисъла на необятна светлина. Тогава къде е Бог? Дали в това сложно вещество, или извън веществото? Къде извън веществото и как във веществото? Ако вземем, че Бог е извън веществото, пита се, чия клетка е веществото? От кое начало е тази вибрация? Това е философия, философски построена мисъл. Извън веществото има ли представа, понятие, форма, образ и обект? Няма. Следователно, реалността извън веществото ли е или във веществото? Ние тук взимаме веществото като като абсолютна възможност. Във веществото е движението, а извън веществото е светлината. Светлина и движение, това са алфата и омегата. Това е абсолютно реалното.

Ние казваме: първо се е материализирала земята, т. е. всички планети в звездното пространство. А кои са биле онези силни, големи хипнотизатори, т. е. маги, които са материализирали планетите? Много ясно е - това са слънцата. Те са материализирали и те трансформират.

Но този въпрос е обширен. Ние сега да се върнем към човека. Той ни интересува сега. ЧОВЕКЪТ! Защо човекът, е материализиран? Учените ще кажат, че човек представлява интензивни материализирани клетки - животоклетки, които по даден закон вършат това, изпълняват закона, т. е. драмата на този закон е трансформацията. Следователно, когато се открие закона, който е фактор за материализацията на човека, тогава ще се разбере и замислената трансформация. Кой ще разбере това? Кому ще се отдаде това право? На животните, на насекомите или на човека? Човек е паднал под ударите на този закон на материализацията с единствената цел да проумее закона на вечното, непреривно движение. Защо на човека? Защото клетките, атомите, молекулите, електроните и протоните, които са помощници на човешкия дух, са материализирана материя от слънцето, или по правилно, слънчева материализирана енергия. Но, къде е разумът? Само по себе си, разбира ли се, че клетките, атомите. молекулите, електроните и протоните са разумни сили. Те са слънчеви условия. А когато човешкият дух съумее да се ползува от тези слънчеви условия, неговата материализация е по-финна, по-издържана.

Материализация! Кое е същественото в материализацията? ДВИЖЕНИЕТО. Зависи от какви степен е движението, как се трансформират елементите, защото всички елементи, които са складирани в земната съкровищница, са все слънчеви елементи. Няма да говорим, как слънцето ги е отделило от себе си. Този въпрос е за разрешение от Великия промисъл, сега вие сте материализирани, но във вас има понятието и за нематериализираното. Това само понятие ли е или само вяра? Вярата е съществен принцип. Тя води своето начало от момента на излъчването на елементите от слънце то. Вярата във висша степен е СЛЪНЧЕВА НАДЕЖДА, т. е. да се надяваш, се иска вяра. Как може да се надявате, ако нямате вяра? Тук идваме до философията за човешката същина, която не попада под закона на материализация та. Казваме същина, не казваме проява. Може ли проява без същина. Това са основни съществени мисли, които са основа в човешкия характер, които са и основа за човешкия размисъл. За да намери човек своето място, да определи своето движение, своята посока, трябва да има основни положителни знания. Когато се дойде до знанието, като че ли философията се замъглява. Защо става това? Нима знанието не е философия? Нима философията не е опит на знанието? Така е. Философията е движение то, а знанието е светлината.

Казахме замъглявана. Това подразбира, когато проблесне светлината, процесите на движението се обезличават, т. е. стават невидими. Защо свързваме знанието със светлината? Ща знаеш, значи да виждаш. А да виждаш, трябва светлина. Най висшето постижение за ученика е да вижда, т. е. да има проблясъка на светлината. Само така той ще се освободи от закона на материализацията. А това е предстоящото, бъдещето. Никоя сила в битието не може да се противопостави на това всемирно движение и божествена светлина. Но ще кажете, че и светлината е елемент. Елементите са фокуси, а светлината се отразява в тези фокуси. Ако нямаше светлина, не могат да се проявят фокусите. И ако нямаше фокуси, щеше ли да се поляризира светлината? Ние взимаме като фокуси елементите. Ние констатираме как са нещата, на още не разглеждаме въпроса, кой и как е установил да се поляризира светлината чрез фокусите. Нашата задача е да хвърлим повече светлина върху веществото, т. е. върху тайната. Наша та цел е да разкрием, да направим достъпни някои области за човешката мисъл, за да се види до къде тя може да стигне. Сега е стигнала до веществото. Тя е напипала един най-чувствителен нерв, който дава истинския тон на знанието, затова бъдещето ще обогати човешката мисъл все повече и повече. Това вещество ще бъде достъпно. Ще се използуват все повече и повече възможности, които ще послужат на човека да се дематериализира, т. е. да се научи да бъде в елементите и извън елементите, т. е. да бъде в движението и в светлината.

Какво значи да бъдеш в движението и извън движението, т. е. има ли извън движението? Как мислите, ако един влак е пълен със същества и пътува, той е в движение. А край линията е застанал някой маг, който със своята мисъл се е унесъл някъде. Той не е в движение. И по аналогия ще кажем, не всички във влака се движат, т. е. влака ги движи, а онзи там стои като истукан. Всъщност, той извън движението на влака ли е? И той е в движението. Кои сили се движат в него - материализираните ли, или нематериализираните? Всичко е движение, всичко е в движение. Това е максимата. Въпросът е, кой е в началото на движението. Веществото ли или естеството? Естеството е в движението, а веществото в светлината. Като първични сили в движението и светлината, ще имате елементите на естеството и веществото.

Ще упражнявате вашата мисъл. Ще обогатявате вашия ум. Умът се обогатява с представи, форми, образи и дела. Мисълта се обогатява със светлина, музика и знание. Но е кажете : светлината не е ли плод на ума? Плодът трябва да съдържа всички елементи на вкус, на киселина, на аромат, витамини, мазнини и други. Нека вашата мисъл бъде най-хубавия, най-завидния плод. Ние употребяваме думата завидния. Тя не е от речника на посвещението, но каква дума да употребим? Най-самостойната мисъл. Само да стоиш, е зрял плод върху клонката. Какво съдържа зрелият, красивият и сочният плод? Елементите на естеството и състоянието на естеството.

Нещата са много прости в тяхната основа. Доберете ли се до веществото, не само Бог ще ви говори, но и цялото негово миросъздание ще ви се разкрие големия божий план.

Да свършим до тук. В друга среща ще продължим за светлината и движението. Дали ще можем да изчерпим въпроса за веществото? Не може да си правим илюзии, даже и не допускаме, защото става въпрос за СВРЪХЧОВЕКА. Какво значи свръхчовек? Да е можал да седне да трапезата на веществото, но с мярка се дава. Истинският философ представлява седнал човек до чешмата и от време на време си близва по малко от изпуснатата вода на ручея от която не е можал да си близне и казва: изпуснах. Не можах да доловя много съществени елементи. Но истинският философ се не отчайва, защото той знае че този извор, извира не само за него, а за много философи като него и че той ще напълни морето, океана, от който ще се учат много учени, и философи.

Какво ще ме научи ручея? Нали водата е състав от водород и кислород? Какво може да ме научи тя? За философа ручеят представлява вярата, надеждата. За него няма две мнения, че ручеят е вечно движение. Но може ли ручеят да му докаже, че движението е абсолютна светлина? Може. Но кой по-лесно може да ми докаже? Дали въздухът, който е напоен с кислород? Дали планинските върхове, които ба напоени с въглерод? Етерът е съчетание на кислород, азот, въглерод, водород, сяра и други подобни. Той ще му докаже най-вярно за светлината.

Казахме, че ще продължим в следващата среща. Нашата работа е работа на ума, мисълта и сърцето. Нашата работа е да проявим любов към знанието. Любовта е съществен елемент за учащия се. От любов да учиш, от любов да се храниш, от любов да мислиш, от любов да живееш, за любовта да се жертвуващ. Бъдете горди. Самоуважавайте се. Не подценявайте силите у себе си. Подготвяйте се за свръхчовека, той иде! Той е вече на хоризонта. Земята ще бъде удостоена, да стъпи върху нея този свръхчовек. Няма друг път. Свръхчовекът е по повърхността на земята. Ще, посети всички континенти, всички държави, всички народи, това е планът, който се прилага от Всемирното бяло братство. Не се отвличайте в много знания. То е голям товар. Към малко знание се стреме те, но да е добре разбрано.

15 декември 1945 г.