180. Откровение

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 180-то

Откровение

Ученико, в миналата среща засегнахме въпроса за гения на безсмъртното слово, за този гений, който има право да мисли, да говори, който има право да чувствува и да постъпва, който има право да свещенодействува. Великите гении на безсмъртното слово са людете, които идват от светата Божествена вселена. Те идват от светинята на Бога. Гениалните мислители, които изявяват вдъхновеното слово, са представители на Божията вселена. Те знаят как да говорят, защото научиха езика на жреците, които свещенодействат в Божията светиня. Великите гении на безсмъртното слово са учителите на човечеството. Те майсторски говорят на човешката душа, майсторски подхранват човешкия дух и гений, и ръководят човешката воля. В лицето на тези човеци имаме предани ученици, които са научени от словото на тия безсмъртници. Учениците научиха от тях какво значи слово Господне, как се разбира езика господен, как се изпълнява волята Господня, и най-после те научиха как да вселяват словото Господне в себе си. Така вселено словото Господне в тях, те по дело, по знание, по сила са маги на словото. Те знаят тайната, познават живота на гениалните мислители. Те имат ключа на безсмъртието и с него отварят най-скритите предели, най-скритите области, в които се носи Духът Господен. Да. те знаят. Те разбират, те отгатват, те тълкуват. Най-после, те могат, защото Божият Дух е за тях истинското откровение.

Сега ще застъпим областта на Великото Божествено откровение. Бъдете достойни да чуете гласа на откровението. Гласът на събуждането, гласът на озарението предвестяват гласа на откровението. В тази среща, ние искаме да бъдете истински изразители на тази свещена мисъл, която занимава и която ще занимава още във векове прогресивната мисъл и пробудените души. Тя е гласа на ОТКРОВЕНИЕТО. Въпросът е, на кого Бог ще бъде откровение. Кого Духът ще подготви, за да му се открие Господ на Славата. ГЛАСЪТ НА ОТКРОВЕНИЕТО Е ЖИВОТА НА БОГОВЕТЕ. Те разбраха някога, в далечното минало, че има една велика тайна и тя трябва да бъде открита. За да има пълно откритие, трябва един свещен глас да проговори дълбоко, широко и високо в душата, т. е. Трябва да стане едно откритие, което е било запазено, съхранявано извън и вътре в битието. Тия велики духове се стремиха да проникнат битието, да обходят извън битието и да чуят този глас, който беше за тях велико откровение и те откриха. Откриха началото на делото Господне. Откриха началото на мисълта Господня. Откриха началото на мъдростта Господня. Откриха началото на любовта Господня. И най-после откриха началото на Духа Господен. Тогава почнаха да прииждат вълни от осияние. Осияни от небесна светлина, стоплени от изобилна топлина, те видяха началото, т. е. НАЧАЛНИКА на битието.

И така, те чуха гласа на откровението, те станаха повик на откровението и се вживяха и вживяват в душите като откровение. За всичко това Бог видя, че беше добро и рече: да бъде моето блогословение! Да се изпълни битието с моя мир! Да се украси битието с моята красота. Да се въплъти битието от силата на моя Дух. Да се освети битието от моята светлина. Да живее битието с моята сила. Да пребъде битието чрез моята воля. ТОВА СЪМ АЗ - ОТКРОВЕНИЕ ЗА ВСИЧКИ ОНЕЗИ, които чуха гласа на откровението.

Така започна великото духовно възраждане в онази далечна епоха, в онези далечни времена, когато Духът Господен подготвяше големите труженици, големите майстори и святи люде за възстановяването на царството на Бога на земята. Специално за земята времето е по-ново, по-близко. То едва започна от хиляда години и очаква, се да дойде милионната година за тържеството на гласа на откровението.

Имало ли е случай на земята да е имало откровение? Израелските пророци пророкуваха, че Бог Йехова им се изявил. Мойсей твърди, че Бог му проговорил при къпината. Мойсей чу словата. Той видя огнените пламъци, но не можа да види Върховното Откровение, защото Мойсей беше още слаб за това посвещение. Мойсей носеше на гърба си всички грехове на израелския народ. Той беше свидетел, как във вид на къпина се запалиха тези грехове на Израел и горяха. Мойсей не се поласка от видяното, от изживяното, но извиси глас и каза: „мястото на което стоя е свято и ти Израел не си достоен, защото падна Божия огън и изгоря къпината“. Това, което после Мойсей направи, то бе благодарение на това, че в него се укрепи Духът на мъдростта. на Израел.

Това са исторически изживявания в далечното минало на ония духове, които населяват земята. На въпроса: имало ли е истинско откровение на людете, които обитават земята? Имало е истинско вселяване, но не Върховно откровение. Как мислите вие, ако наистина имате истинско откровение, т. е. ако Бог напълно се открие на човешките души, нима щяха да имат тази съдба? Това е немислимо. Не може да се възприеме от абсолютна гледна точка. Имало е видения, имало е вселявания, имало е изявления, имало е дори и въплътявания. Но Върховно откровение ще има на милионната година, от момента, когато е започнало духовното възраждане и посвещение на душите на земята.

Сега ще кажете, как да разбираме, какво е видение и какво е откровение? Видение е да видиш. Може да имаш един проблясък и едно озаряване и едно просветление. А да имаш върховно откровение, то е напълно абсолютно да изживееш, да разбираш, да мислиш, да твориш, да управляваш като Бога. Такова велико събитие е Върховното откровение. Да бъдеш необятна душа в малкото и необятна душа в голямото; да бъдеш необятен мир за малкото и необятен мир за голямото; да имаш качествата на свръхестественото и способността на абсолютното; да имаш живота на голямата душа и любовта на необятното сърце; да имаш силата на могъщото същество и да имаш Духа на Великото Начало. Това е Божие Откровение. Има откровение на някои посветени духове. Има откровение на посведени жреци, на властни богове, но те са само проблясъци. И тези проблясъци са детински стремеж, вярно чувство, но те са придружени и с известни събития. А там където има събития, има и съдба, даже Христос, Буда, Кришна и други не са получили великото откровение на земята. Те са биле проводници на една духовна вълна. Тези духове наистина ще могат да изживеят една истинска радост, защото това което духът дава е вечно, безсмъртно.

28 февруари 1947 г.