182. Човешкият дух

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 182-ро

Човешкият дух

Ученикът не трябва да допуща да бъде спъван от влиянията на физическия свят. Ученикът не трябва да забравя за определените му условия винаги да бъде трезвен по отношение на духовния свят. Истинската атмосфера, чистите влияния ученикът получава от духовния свят. Той носи в себе си скрижалите, завета на духовния свят. Щом той осъзнава и живее при тази атмосфера и условия, той никога не се спъва от влиянията на физическия свят, защото като духовна личност, като духовна сила, той направлява, той пречиства всички влияния, всички сили, идващи от физическия свят да укажат известно влияние върху неговата духовна същина.

Корените на духовното дърво сана физическия свят. От физическия свят то черпи храна, за да расте. Влагата на духовното дърво е във физическия свят. Какво представлява духовното дърво? РАЗВИТИЕТО И ВЪЗХОДА НА ЖИВОТА. За да мине ученикът в по-висши сфери, той е минал през по-нисшите области. Там, той е построил пътища, които са свидетелство за неговия възход към духовните полета. Физическият свят за ученика е опитно поприще, опитна школа, защото там се школува при най-трудни условия. При тези условия ученикът се осъзнава като човек всред вселената или мястото на човека във вселената започва от физическия свят.

ЧОВЕКЪТ И ВСЕЛЕНАТА!

За да има ученикът една представа за вселената, той трябва да я осъзнал вътре в себе си. А точно физическият свят представлява една доста сложна вселена. Вселена значи място, условия за вселяване. А ако древните мъдреци са определили човека като МИКРОКОСМОС, те са изхождали от това положение. Те са знаели мястото на човека във вселената и това състояние на вселяване.

Така поставяйки въпроса, ние съвсем нямаме за цел да доказваме къде е мястото или къде е вселената, където човек живее. Защо не ще правим това? Имайки предвид, че в човека живее една същина, наречена РАЗУМ. Разумът в човека е който определя мястото във вселената на човешкия дух. Разумът е изследовател. Той е една будна същина в човека. Рой е едно специфично качество, което има произход от мировите същини. Разумът е упора на човешкия ум. Благодарение на този разум или на тази специфична способност, човешкият ум може да открие тайната за съществуванието на човешкия дух. С помощта на този усет, разума, човешкият ум има за цел да издири онова начало, оня момент, когато човешкият дух е бил в поляризация. Разумът, умът имат специфичната работа, да се справят с истината за човешкия дух. Тук е била най-голямата мъчнотия, най-голямата борба на големите мислители, на големите гении, да могат да докажат с разум и ум тайната за човешкия дух. Благодарение на големите жертви, на големите усилия на тия посветени, дадена е известна светлина като понятие, като образ за същината на човешкия дух. Макар и малко направено в тази област, човешките способности и стремежи не престават да бъдат в инертност по отношение търсеното на тази велика истина и когато ние задаваме въпроса за мястото на човека във вселената, имаме предвид тоя свят. Сега, една от главните задачи на учениците, подкрепени от способността на разума, от силата на ума и от светлината на сърцето е да бъдат в помощ на борещия се човешки дух. До когато човешкият дуй е в борба, до когато той изживява големите сътресения, до тогава той не може да проникне в сферите на духовния свят. За да се завърши това събитие, нему му предстоят благоприятни условия, за да придобие една завидна тишина. Тези способности, като разум, ум и съзнание ще му бъдат най-добрите условия да проникне в сферите на духовния свят, той ще има възможност да бъде в контакт с Божествения Дух.

От тук ние правим аналогия за присъствието на Божествения Дух. Кога и може ли Божественият Дух да присъства като висше съзнание, като върховен разум и възвишена мисъл на физическия свят, т. е. може ли Божественият Дух да слиза във вселената при човека? Божественият Дух слиза при човека на физическия свят, но не като върховен разум, като всемирно съзнание, като велика мисъл, а минава само като едно усещане, едно обливане, които дават известен подтик, тъй както влагата и светлината дават известен подтик и тласък за израстване на житното зърно в почвата. Следователно, когато говорим за посвещение, ние разбираме всемирната деятелност в духовния свят. Няма условие във физическия свят за пълно посвещение. Затова, именно, учениците на древността и сега напущат физическия свят и влизане в духовните и мистични школи, за да получат едно от посвещенията. Не може ученикът да се посвещава вън от мистичните духовни школи в строежа на физическия свят,

И така, за ученика е ясно. Неговата същина трябва да има 75% духовна енергия, а само 25% да подържа обливане или механизацията въз физическия свят. И така, на съвременния окултен ученик се обръща внимание на тия възможности да поддържа енергията; придобита от духовния свят, да бъде акуратен, съзнателен, когато се учи в духовна та школа, да държи будно съзнанието да не би да пропусне дадени от Великия Учител методи и символи, които са секретни ключове за разключване тайните за началото на човешкия дух.

Ученикът малко знае за човешкия дух. Много малко е говорено за произхода, за същината на човешкия дух. Много се знае, много е писано за човешката душа. Малко се знае, малко е писано за човешкия дух. Дори и от големите авторитети, материалистите е поставено плътно, тъмно було върху небето на човешкия дух, т. е. забравен е човешкия дух. Една друга същина е изместила човешкия дух, т. е. друга същина иска да измести човешкия дух, но помнете: никоя същина и сила не е в състояние да заточи в незнайните бездни човешкия дух, защото той е най-коравата сила, най-устойчивата енергия, най-ослепителната светлина всред полето на вселената. Човешкият дух се проявява като величествено АЗ. Той гради и събаря, той е красота и грозота, той е положително и отрицателно, черно и бяло, радост и скръб, но в резултат той е движение, безпрепятствено движение. Той е неограничена свободна воля. Нему е дадена тази власт да бъде силен при всички условия на физическия свят. Но има сила положителна и сила отрицателна. Когато човешкият дух е придружен, е последван от щитоносците - разума, мисълта и съзнанието, той е положителна енергия във вселената. Като енергия той е сила, но зависи дали разумът и висшата мисъл са негови атрибути. Когато човешкият дух отрезвее и се осъзнае, т. е. осъзнае своя произход, своето потекло, тогава той протича като мощна положителна енергия във вселенския живот. Той създава красота в живота, той дава прелестни образи в живота, той разцъфтява живота, внася благото и сладкото в живота, защото неговия произход е от висша йерархия.

Една от мъчните задачи на окултните ученици в тайните школи е била тази, да познаят, да се срещнат, да се разберат с човешкия дух. Поддава ли се човешкият дух на изучаване, на откритие? То е все едно, ако откриеш човешкия дух, ако имаш проблясъка за неговата същина, да имаш най-добрите възможности, да имаш разбирания и посещение на Божествения Дух. Не можеш да бъдеш философ, ако не разгадаеш тайната на човешкия дух. Не можеш да бъдеш гений, не можеш да бъдеш мислител, ако не разгадаеш тайната на човешкия дух. Не можеш да, бъдеш положителен в знание и светлина, ако не познаваш тайната на човешкия дух. Човешкият дух е силата, която украсява рая на земята. Без човешкия дух, раят е мъртвило, грозота.

В миналата среща ние говорихме за волята, която е двойник на човешкия дух. ИСТИНСКАТА ПРОЯВА НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ Е ВОЛЯТА, т. е. ЦАРСТВОТО НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ Е ВОЛЕВАТА ДЕЙНОСТ. Когато става въпрос да придобиеш воля, та е да имаш светлината и силата на човешкия дух. Ние разглеждаме човешкия дух като висша енергия, която подрежда разхвърлените неща във физическия свят. Ние не в вземаме тази енергия като брутална, несъзнателна сила, а енергия от благородни фактори, които имат за задача да дадат свобода, живот за човешката душа.

И тъй, мястото на човешкия дух въз вселената определя възможността на човешката душа да се справи с мъчнотиите във физическия свят.

ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕШКИЯТ ДУХ!

Какво е това вселена и какво е това човешки дух? Къде човешкият дух се вселява? Той се е вселил във вселената. Добре, но какво е вселената без човешкия дух? Във всеки нюанс, във всяко събитие във вселената, във всяко трептение във вселената пребъдва този волеви творчески дух. Той е, който не се плаши, а разкрива вселената, изнася тайните на вселената, разбулва живота на вселената и изживява повика на вселената.

Когато отвеждаме вашето съзнание сред вселената, когато хвърляме светлина във вашия ум за дейността и силата на човешкия дух, ние имаме за цел да се себепознаете, т. е. да познаете себе си, защото ако не познаете себе си, никога няма да познаете, да знаете за другите!

Ако не познаете себе си, не може да изучите вселената, не може да имате светлина за Духа на Великото Начало. Това е истина. Истините са строго определени. Истина е, че ти си дух. Истина е, че ти си вселена. Истина е, че ти си живот. Истина е, че ти пребъдваш в живота на Великото Начало. И тъй, изучавайте себе си, за да имате трезвен дух, за да може да проникнете във сферите на на вашия духовен свят. Възприемайки духовните енергии, у вас ще се създадат условия да прониквате все повече светлината на Божия Дух. Бъдете възприемателни станции, за да може да възприемате висши духовни енергии. Възприемете ли духовните енергии, у вас тялото ще крепне. душата ще се радва. Сърцето ще пее, умът ще тържествува, а вашият дух ще броди из необятните простори и ще търси сладки сокове из градините на духовния свят, за да подслади вашия духовен усет за повече мъдрост и живот. Възприемайки светлината на Върховния Дух, у вас ще се проясни съзнанието, и вие ще бъдете отци на народите, жреци на паството, гении на изкуството и учители на великото знание. У вас ще се разпалва духовният жар, мистичният огън и обаянието на този огън и жар ще бъдат резонанса на новата култура, която е очакване на трезвия човешки дух. Ще бъдете истински братя на висшите същества. Ще идват при вас както и сега, в този момент, ще внесат у вас повече дух, за да крепне мъдростта, светлината и безсмъртния живот. Ще изживеете най-тържествени моменти в живота си. През вашите мускули ще мине духът на силата. През вашите тъкани ще мине духът на чистотата. През вашата кръв ще мине духът на красотата. През вашето сърце ще мине духът на любовта. През вашата мисъл ще мине духът на истината. Това е човекът на пълнотата, завършения човек, космичния човек, мирово-вселенския човек, в когото е съчетан живота на плеядата слънца на висшите духовни мирове, на висшите духовни царства и живота на ангелските същества. Това е истината за съвършения духовен човек.

Ние направихме едно изявление. Съпоставихме човешкия дух като неумолима воля всред средата. ВСЕЛЕНАТА Е СРЕДА ЗА ЧОВЕШКИЯ ДУХ. В основата на вселената е вграден човешкият дух. В първобитието е вграден човешкия дух. Защо човешкият дух? Ние разглеждаме оперативната дейност на човешкия дух във физическия свят и в другите светове. А когато дойде момент да определим произхода и началото на този така наречен човешки дух, тогава ще минем в по висши сфери, т. е. в сферата на ангелите. И когато разгледаме ангелския дух и се освободим от проблема на човешкия дух, ще минем в по-висшата сфера, за да разгледаме духа на архангелите и т. н.. Това за сега не е предмет и задача за разрешение. Ние сега имаме за цел да подпомогнем човешкия дух да се осъзнае като благородни воля и като такава воля да го въведем в светилището, за да научи повече тайни. За да го направим и ученик на тайните, на скритите сили в духовния свят. Ние имаме за цел да го запознаем с безсмъртните идеи на висшите духове, тия великани на всемирната съдба. Имаме още за цел да повдигнем тайнственото було, да открием повече хоризонти за съзнанието, защото силите на съзнанието са истинска мярка за висша духов на култура. Имаме още идеята да ви приспособим, да ви пригодим, да бъдете истински проводници чрез които великите посветени ще внасят идеите на духовния свят. Такава една възможност е най-ценната и най-висша. Да бъдете истинска връзка, да посрещате духовните посланици, небесните апостоли, духовните учители, на които да бъдете добри условия, това е истинско посвещение и голяма възможност за Божествено откровение.

Още едно благопожелание: да бъдете истинска наша радост, да обичате нашето присъствие, да се радвате, когато ви придружаваме. Радостта е духовна същина. Тя е от духовния свят, тя не е най-голямото съвършено чувство, но тя изявява тържеството и победата над скръбта.

18 април 1947 год.