183. Духовно прозрение

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 183-то

Духовно прозрение

Какво ви трябва? Ако ви трябва светлина, ще ви я дадем; ако ви трябва мъдрост, ще ви я дадем, ако ви трябва знание, ще ви го дадем, ако ви трябва път, ще ви го покажем, ако ви трябва блаженство, ще го получите, ако ви трябва хляб и вода, ще ги имате. Всички нужди за вашето съществувание ще ви се дадат. Едно е, което няма да ви се даде, а трябва сами да си го извоювате, сами да го търсите, сами да отидете при него, то е Божественото откровение.

За да имате Божественото откровение е необходимо да притежавате висшия разум, да притежавате висшата интуиция и да е просветнало у вас висшето съзнание. Само чрез тях ще можете да получите и се удостоите с Божественото откровение. Но, за да бъдете от откровенците се изисква да имате благоволението, чистотата на Божествения Дух.

Сега да оставим настрана откровението. То ще дойде при други обстоятелства, при друга атмосфера, при други авторитет, при друга светлина на съзнанието, а да се спрем на онова, което може да имате, което вече имате, Това са: светлина за живота, мъдрост за знанието, любов към идеите, прозрение и усет за другите светове, които ви окръжават. Това са богатства за вашия дух. Те са сега вашия капитал. С него можете да разполагате, защото ви се дава, но въпросът е: можете ли правилно да се ползвате от това богатство? От всичко изглежда, растенето е слабо, защото този, който се е издигнал въз висините, този, който е напуснал почвата и корените на растителния живот, той е огрян от една висша светлина. У него са прочистени очите и той вижда нещата, разбира всички неща по същина и смисъл, т. е. той е овладял мъдростта. А там, където е мъдростта, глупостта отсъства, незнанието го няма. Висшето прозрение дава идеен образ на всички прояви в природата и битието. Животът няма по-верен образ от този на вековната мъдрост, т. е. живота с неговата пълнота е вековна мъдрост. Като се изключи и мъдростта и животът не съществува.

Следователно, като деца или синове на мъдростта трябва да бъдете достойни и дейни представители на разумното начало в живота си. Слабостта е безверие, а безверието е отсъствие на мъдрост. Вярата е присъствие на висшата светлина, на висшето знание. Да вярваш и да знаеш - това е мъдрост. Да вярваш, значи да можеш, а да знаещ, значи да твориш, да създаваш.

И така просветени във висшата Божествена мъдрост, озарени в необятната Божествена светлина, се проявява пълнотата на любовта. А там, където присъства любовта, неразрешени въпроси не съществуват. Любовта е венец, на съвършенството. Там, където се проявява любовта, съвършеният дух е откровение.

Въпросът е да цените, да обичате, да пазите това, което ви се дава. А това, което вие ще постигнете, то е ваше право, както искате, така да разполагате. Това е мъдростта на ученика. Вие искате да знаете, как да запазите вашето спокойствие, как да запазите своята свобода. Но когато искате тия неща, понеже ви са дадени, трябва да давате спокойствие и свобода за живота на всички живи твари. Това е истината. Ние разглеждаме въпроса философски, защото животът е реална опитана философия. И благодарение на тези опитности, човешкият дух се е добрал до философската система. Философската система е Божествено прозрение. Не можеш да бъдеш систематичен, ако нямаш духовно прозрение. А духовното прозрение е всевисше състояние на човешкия дух. Когато човешкият дух се издигне във висините, той се учи на прозрение, защото само прозрението ще му даде пълна независима свобода. В идейния живот съблазните. противоречията са само семки.. Идейният живот е реална проява.

Божествено прозрение! Няма по-висше състояние на човешкия дух от това, да изпита висшето духовно вдъхновение, да е влязъл в света на сферите на висшите идеи. Идейният свят е истинското бащино огнище. Идейният свят е нежните майчини прегръдки. Идейният свят е блажено братско общежитие. Вдъхновявайки се от идеите на висшите светове, човешкият дух овладява висините на светлината, огнището на мистичния огън и бива истински съдия на нисшите прояви.

Така порасъл, ученикът вече знае да се справя с всички сложности в битието, във вселената. Той ще се чувствува малко подценен пред себе си, когато не знае в даден момент, как да се справи с дадени прояви. Едни от качествата и способностите на ученика са: интелигентността, просветата, въображението и практичността. Това е истинският живот на ученика. По тези белези го познават както съучениците му, тъй и учителя му. Това са придобити добродетели, без които ученикът не може да учи. Това вие добре знаете, но все пак не можете, защото сте достатъчно нервни, сприхави, нетърпеливи, несъобразителни. А щом тези слабости са у вас, добродетелите са помрачени. А важно е положението на ученика. Той трябва да има добродетели, Те са, които създават, които пресъздават неговите способности. Способният и характерният ученик е кандидат посветен. Без добродетели, няма посвещение. Без благородна душа, без благороден дух и чисто сърце, няма посвещение. Без братски поглед, без братска усмивка няма посвещение. Без духовен разум и будно съзнание няма посвещение. Това са най-съществените заложби в същината и естеството на ученика. Това са господствуващите сили, които характеризират висшите прояви на човешкия дух, защото от проявите на духа ще определите за състоянието и могъществото на Божествената същина у човешката душа. Няма по-висша светиня от боговдъхновения ученик. А най-висшето, най-силното в живота на човечеството, то е святостта на човешкия дух.

Когато ние наблягаме за запазване в непорочност добродетелите, то искаме да създадем тази светиня. Светиня значи проява на Божествения свят. Може ли да бъдете светиня? Имате всички възможности, защото Божествените добродетели са на ваше разположение. Добродетелите са новата промяна за човешкия живот. Истинският човешки живот е сила на добродетелите. Следователно, щом имате силата, вие можете да овладявате и законите. Законът е безпощаден до тогава, докогато го овладееш. Щом овладееш закона, той се подчинява, става добродетел. ВСИЧКИ ЗАКОНИ В БИТИЕТО СА НЕИЗПЪЛНЕНИ ДОБРОДЕТЕЛИ. Щом бъдат приложени в прогреса на развитието на човешкия живот, в резултат имаме разумни добродетели.

Защо ви говорим за добродетелите? Защото законите ви пречат. Щом трансформирате законите, те ще станат добродетели. Добродетелите са Божествен промисъл, Божествен замисъл. Това е в програмата на окултния ученик.

21 април 1947 год.