194. Вечният път

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 194-то

Вечният път

Вечният път е символ за голямото посвещение. Вечният път е символ за голямата святост. Вечният път е символ за голямата просвета. вечният път е символ за съвършената любов, мъдрост и истина. Няма по-голямо достойнство от това да бъдеш пътник, да ходиш по вечния път, да се радваш, да оживееш, да мислиш и се учиш, когато вървиш по вечния път.

Защо взимаме пътя като символ? Пътят дава идеята да вървиш на някъде, да стигнеш някъде, да отидеш при някого. Пътят дава идеята да отидеш и направиш нещо, да отидеш и да вземеш нещо, да отидеш и да донесеш нещо. Вечният път дава идеята да тръгнеш към сферите на вечността; да отидеш всред сферите, да видиш и чуеш и да вкусиш от благата на сферите.

Вечният път дава идеята да отидеш по-високо - над сферите и да надникнеш във вечността, в голямата безкрайност, там където живеят великите мъдри - големите посветени, силните учители.

Вечният път дава идеята да обходите необятното звездно небе, да видите и научите от тайнствения план, който е създал дивното величие, могъщата хармония, безкрайната необятна светлина, да научите законите, силите, да научите живота и характера на тия ръководни висши инстанции в битието.

Вечният път дава идеята да тръгнеш, да стигнеш, да се срещнеш и да се опознаеш с Великото Върховно Начало, защото това Върховно Начало е център на безкрайния звезден свят.

Вечният път дава идеята да бъдеш вечен пътник при всички случаи на твоето съществуване. Но вечният път дава и следната идея: ти никога няма да бъдеш сам, а винаги ще имаш съпътници, които са тръгнали с дълбока вяра, със заветна любов, с прозорливо съзнание, да стигнат, да постигнат висшата цел, да бъдат върховни представители в царството на Великото Начало.

Вечният път дава най-свещените идеи, той е: да бъдеш вечен в дела, вечен в мъдрост, вечен в светлина, да имаш скрижалите на мъдростта на вековете, на вечното знание, Вечният път дава още идеята, да бъдеш силен, волеви, здрав, чист, светящ.

Ученико, нека в твоето съзнание се вглъби тази мисъл за Вечния път, че ти си вечния пътник, който тръгва към висшето постижение. Да няма в теб нито минута на безпътица. Така запаметили в своето съзнание големите възможности, но вечния път, ти ще имаш най-реалното богатство, а то е безсмъртност.

Това са задачите на Великите вътрешни школи: да вкуси ученикът от живота на безсмъртността. Да вживее ученикът в себе си духът духа на безсмъртността, да научи ученикът тайната на безсмъртността, Всички велики вътрешни школи са създавали този безсмъртен копнеж и стремеж, чрез който учениците са постигали велико посвещение. Така и сега, Вечният път е очертан от живота и светлината на Великите Посветени, от идването на Мировия Учител. Най-грижливо, най-трезво и силно се пази пътя от посветените на Агарта в Хималаите, а сега от Рилската планина, за да може този вечен дух да бъде запазен за вечни времена както Мировия Учител цели. Само пазят ли го? Те го украсяват, за да може всеки, който тръгне, да изживее велико тържество. Посадени са живи цветя от Хималаите, живи цветя от Рилската планина. И всеки пътник от Хималаите или от Рилската земя ще познаят флората от тия планини. Това за тях ще бъде радост. Тия посветени братя от Рилската планина и Хималаите, са истински художници, опитни декоративни майстори, които денонощно посаждат живите цветя като свидетели за вечните пътници.

Всякога е имало пътници. Но има пътници, които вървят по обикновените пътища, които се пресичат с кръстопътища и се изгубва истинската посока. По вечния път няма кръстопътища, а има сливане в общия Вечен път. Дали от Хималаите или от Рилската планина си тръгнал, ще имаш общото ръководство по вечния път.

Обръщаме ви внимание за Вечния път, да напомним на вашия дух да не забравя, да не заспива, защото има много причини за това. Ако нямаше причини, не бихме ви говорили. Ние искаме да ви освободим от тия причини, за да не бъдете жертва на последствията. Ето защо, като на Вечни пътници ви говорим. Вие имате за задача да овладеете силите, способностите, талантите на Великото Начало. Главната задача е да постигнете центъра на Великото Начало, затова е необходимо да бъдете. Вечни пътници. А то значи да бъдеш и тук и там, на Рила и Хималаите, по Всички кътища на земя та; да бъдеш на Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Меркурий, Уран, Нептун, Слънцето и Сириус. Великият посветен трябва да има посвещението първо на слънчевата система, за да може да придобие върховни сили, да продължи по Вечния път и се насели в друга слънчева система и там да се посвети.

И така, посвещаващият ще минава от слънчева система в слънчева система и в него ще се вглъби гениалната мисъл да потърси в безкрая великата слънчева система на Великото Начало. Какво значи това? Да се посветиш на земята значи: да научиш от земния дух какви са великите му идеи, които той провежда върху съществата на земята, а след това, да се посветиш въз великите идеи на ръководителя на планетата Венера. Как мислите, ако на земята съществува такова голямо разнообразие, такова сложно строителство, за разнообразието и строителството на Венера какво бихте мислили? За да мислите за това, необходимо е посвещение; Кой ще ви посвети? Единствен е Духът, който ще ви посвети, защото той е единствения до сега Вечен Пътник, който е обходил и е присъствал при голямото строителство на безкрайната вселена.

Кога ще дойде Духът? Когато пилето изяде всички тъкани, всички белтъчни вещества, и когато почука със своето клюнче от вътре и тогава вънкашните фактори ще му помогнат да се пречупи преградата и излезе от яйцето. Идва момент за всеки ученик зачнат в това космично яйце, когато ще намери сили да почука отвътре. И ще го чуят вънкашните сили и ще му съдействат за събарянето на препятствената стена. Кой е отвън? Духът. Кой е отвътре? Душата.

Да имаш посвещението всред планетата Венера, трябва да бъдеш силен. Да имаш посвещението на Юпитер, трябва да бъдеш мъдър. Да имаш посвещението на Меркурий, трябва, да бъдеш любовен. Да имаш посвещението всред Сатурн, трябва да бъдеш справедлив и искрен. Да имаш посвещението на Слънцето, трябва да бъдеш чист и деен. Да имаш посвещението на Уран, трябва да имаш вяра. Да имаш посвещението на Нептун, трябва да имаш воля. Да имаш посвещението на Сириус, трябва да имаш равновесие.

Това са все школовки за човешкия дух. Той трябва да бъде богат, да владее богатството на земния дух, да завладее богатството на Венера, на Юпитер, на Меркурий, на Сатурн. Да завладее богатството на Нептун и Уран, на Сириус и да навлезе в необятната светиня на Слънцето, където ще придобие посвещение от първа степен.

Това е пътят - вечният път, който отвежда ученика към необятните сфери на звездния простор. За да имаш това посвещение, на теб ученико, предстои едно: ДА ПОМНИШ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ, защото мировият учител познава пътищата, които водят от един мир в други; от една планета в друга, от едно слънце в друго. Този е законният път на ученика. Извън този път, той живее незаконен живот. Ученикът на посвещението трябва да се познава с всички посветени по всички планети. Той трябва да знае езика им, да познава науката им, да разбира душата им, да се вглъбява в духа им, за да може да има истинско въплъщение между него и тях.

Това е бъдещето, което наново сега се разкрива. Идват дни, когато ученикът няма да се чуди., че някога в далечната древност е имало някакви си мистични тайни школи, в които са се учили и посвещавали известни на историята духове.

Но ще кажете: няма ли да има край? Краят е във Великото Начало. Той държи тази велика тайна. Само то знае за нея. Всичко пътува и се движи към него. И колко той е велик, че у него е безкрайното, защото всеки край е ограничение.

Този език е особен. Трябва дълбоко духовно разбиране. Необходимо е озарение. Вие казвате: кога ще получим озарение? Когато чукнете с вашето клюнче на коричката на това космично яйце. Тогава духът ще ви се обади и ще се срути препятствието между вашия дух и Божия Дух.

Това е алегория, истинска алегория. Вие сега чукате, защото не знаете какво има зад тази стена. Вие обичате вашия свят. Веществото, което ви храни е сладко. Белтъчните вещества са вкусни, тече мед, мляко и масло. Удоволствени наслади ви обкръжават. Ласки и целувки подхранват вашето тщеславие. Но има един отвътре, който подценява, който обезсмисля стойността на веществените наслади. Има един. Него търсим ние. Не ние, Господ го търси и вика: човече, къде си? Ученико, ученико, в школата ли си? Ние отговаряме: тук е, в школата е. А той се радва и казва: Добре е.

И тъй, при създаването на новата Вътрешна школа на посвещение, на тази земя се повдига общият дух на земята. Ще се създадат благодатни условия да ражда земята изобилно плодове, за да храни Божиите синове, защото новата Вътрешна Школа има за задача и цел да подготви най-добри и благословени условия, да се създаде истинска, могъща школа, в която ще се привлекат всички пробудени духове, които населяват земята и се създаде една свещена аудитория пред която Божият Дух ще изяви великите постановления на новото посвещение.

Модерният свят ще трепне, модерният свят ще пламне, защото тук започва една нова ера - СТРОИТЕЛСТВО И ПОСВЕЩЕНИЕ НА ДУХА.

Всякога е говорил Духът, но сега ще говори в чудни вариации, с голяма необятна мъдрост, със силни факти и могъщи прояви, защото Духът на Божията мъдрост обхожда земята. Той има за задача да създаде по-велика школа от миналите, в която ще влязат да школуват най-силните духове, големите прозорливи умове, богатите души и тази школа ще бъде новото светилище, за което Бог се кле пред народите на миналото, че ще даде своето голямо благословение.

Ние нахвърляме мисли за посвещение, за посвещението и на другите планети. Но преди да се дойде до тази необходимост, явява се необходимостта да имате посвещението на земята. Много говорихме за посвещението, но да бъдем по-обективни, по-реални, на по-човешки език да се изразим. Как да се посветиш и в кого да се посветиш? Да се посветиш в науката, в изкуството, в музиката. Те са клонки от голямото дърво - ТВОРЧЕСТВОТО. Да се посветиш в духа на творчеството, в душата на творчеството, а то значи всестранно, безкрайно. В кого? За кого? За твоя дух, за твоята душа ли? Кой си ти? Не си ли ти, който викаш долу в низините и търсиш път, който да те изведе из трудните, мъчни условия?

Ще те посвети Духът. Ще се посветиш на Бога. Какво значи това? Ще пуснеш Духа да работи в тебе и всяка негова работа ще дадеш на Бога, защото Духът има право да работи върху тебе. А ти имаш право да дадеш от това, което Духът е работил. И Духът има право, и ти имаш право. Но Духът има право да работи, а ти имаш право да раздаваш. И на кого ще раздаваш? На нуждаещите се, на истински нуждаещите се. Кои са истински нуждаещите се. Това са Божиите синове. Те са слезли на земята и устройват земята. От тях зависи да има плодове, да има хляб, вода и светлина. Е добре, ако от тях зависи това, нуждаещи ли са те? Да. На всеки един работник, истински работник, трябва да му се даде заслужената заплата. Коя е заплатата, която вие ще дадете на Божиите синове. Това е вашата готовност да дадете всичко, което Божият Дух е изработил във вас, т. е. от Божиите блага, нищо във вас да не задържите.

Какво значи това? Да не става задръстване във вас. Да могат; свободно, правилно да се движат енергиите на Божия Дух, който работи във вас и за вас и който подготвя истински Божествени условия. Тогава, свободен вашия дух да тръгне по вечния път.

Радвайте се на онова, което ви се говори. Живейте с това, което ви се препоръчва. Мислете за това, което ви се дава. Обичайте деня, когато се срещате с Духа на посвещението. Направете този ден свят за вашия живот. Ако посветите този ден, то и денят ще бъде посвещение за вас. Не се отчайвайте и подценявайте, защото у вас живее духът на съревнование, колкото и да сте обикновени, не сте най-обикновените.

Какво значи обикновен? Мярката не е неопределена. Има много обикновен, малко обикновен, обикновен и над обикновен. Та сега, вие не сте от обикновените, а повечко над обикновените, защото Духът Божий заживява във вас. Вашият живот трябва, вашата душа трябва, вашият дух трябва. Вие сте началото на силното. Вие сте фитила на духа, и огнивото, и ще се запали този фитил и от светлината ще се ориентират по-великите, които са над обикновените. Така ще се увековечи делото, мисията, учението на Мировия Учител.

Когато вие стоите; другите няма да паднат, защото трябва да има стълбове, върху които Духът да се укрепи и под които слабите ще намерят опора. За братството и България трябват стълбове, трябва опора. Тези опори трябва да ги създадем, за да не отслабва духът на братството. От тук ще се дават директиви. ще се внася повече живот, повече енергия, повече светлина, за да крепне братския дух, за да се увенчае великото дело на Мировия учител на земята.

Това трябва да стане. Че ще има сили, които ще реагират, които ще упорствуват, които ще внасят смут и съблазън, ще има, но ДУХЪТ ГОСПОДЕН НЯМА ДА ПРЕСТАНЕ, ЗАЩОТО ТАКАВА Е ВОЛЯТА.

14 ноември 1947 год.