222. Светлина и Дух. 24-та лекция

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 222-ро

Светлина и дух

/24/

Преди ученикът да седне на ученическото кресло, за да изслуша безсмъртната лекция на своя Учител, той трябва да има живата опитност на Великото озарение. По пътя по който е вървял, трябва да са го срещнали, трябва да е видял онези светещи признаци, онези слънчеви блясъци, онези звездни трепети, които му дават пълното озарение - озарението на безсмъртния дух - духа на Великото Начало, духа който изпълва безкрайността и света на безсмъртието. Така озарен, срещайки се със своя Учител, погледът му придобива слънчев блясък, душата му трепва, сърцето му е обляно с любовен, с душевен изблик, душата му е готова, духът - бодър и той взема положение на истински учащ се, на истински посвещаващ се. Гласът на Учителя е истинска звездна симфония, погледът на Учителя е истински слънчев свят, готовността на Учителя е истинско битие, в което е включено, в което се съдържа, в което е написано великата космична, великата психична вековна мъдрост.

Какво е състоянието на ученика пред Учителя? Състоянието на ученика има изрядна красота - красотата на онези звездни светове, красотата на онези живи сили на слънцата, които създават истински образ на велик маг, посветен, защото в него има пълно присъствие на Духа и Пълно въплъщение на светлината. Това е достойната висота, висшият безсмъртен идеал, които дават на ученика истинското посвещение.

Висота и идеал! Висотата е възможност, а идеалът е същина. Да имаш възможностите на висотата подразбира да имаш пълното присъствие на Духа. А да имаш висшия идеал като същина, то е да имаш пълното въплъщение на светлината, защото светлината разгръща, разкрива, открива всяко начало в битието, във вселената.

Висота и идеал! Висота подразбира да имаш свободата на Духа, а идеал подразбира да имаш готовността, непреривността на светлината. Следователно, истинският образ на ученика се състои в неговата висота и неговия идеал. Те са две истински безсмъртни начала у него - висота по дух и идеал по светлина. За ученика е ясно, за ученика е познато, за ученика е възможно, когато се срещне с Висотата и идеала. Висотата представлява достойнството, а идеалът представлява стремежа. Висотата е истинска математическа мярка, а идеалът е истинска възможност на светлината. При тези две висши състояния на ученика, Учителят разгръща свещената книга на посвещението и запознава ученика с безсмъртните слова, които са казани във Великото Начало.

Какви са тези слова? Това е тайна. Защо е тайна? Защото в тайната е скрита истината. Образът на истината е облечен в дрехата на тайната. На учебника се дава възможност да види този образ, да види облеклото на истината и от образа на облеклото да съди, да нрави своите изчисления: математически и астрологически, астрономически и химически; докато просветне в него висшето свръхсъзнание, за да може да зарегистрира своето ученолюбив; своето посвещение, своята готовност по пътя към висотата, Проблемът който ученикът трябва да разреши, това е проблемът на висотата. В процеса на висотата е изключено всяко забавление, всяка измама, Всяка хитрост и заблуда. Висотата е истинския идеен свят, в който ученикът се вижда в истинския си образ. Там той се среща със своята възвишена душа и със своя могъщ дух. В света на висотата ученикът се чувствува напълно зрял, напълно подготвен да се посвети в работата и делата, в принципите и възможностите на Великото Начало.

Какъв е свещеният идеал на ученика, който е изживял в света на висотата? Идеалът му е да се срещне с безсмъртната богиня любовта, която е една от свидетелките на първичното дихание на Великото Начало.

Висота и любов! Дух и светлина!

Висотата дава полет на Духа, а любовта дава простор на светлината. Къде е ученикът? Кой е ученикът? В душата и волята. Истинските възможни начала у ученика са да бъде първо душа и въплъти мировата воля в себе си.  

Воля и душа. Душата е истинското дихание, а волята е съвършения образ.

Образ и дихание! Това е ученикът.

Така разглеждаме онези потайности, които са вплетени с истинското съдържание, с истинските магически сили и които дават живота, образа и могъщата воля, чрез които първото движение, първата пробуда, първия замах и първата стъпка са гаранция за човешкия дух, че той е в света, в живата „Алма Матер“ на посвещението. Няма други идеи, няма други светове, няма други образи и друга воля, няма други идеали и висота, които могат да дадат на ученика истинското посвещение. Всяка една върховна Вътрешна школа има голямата задача да направи в достояние, да бъдат познати висшите потици, висшите замисли на Великото Начало във всяко битие.

Това е истинското посвещение; а то подразбира да се е докоснало това Велико Начало, да се е проявило това Велико Начало, да се е въплътило това Велико Начало с всичките възможности, които са истинския квас, който е заквасил - кого? Божественото на Духа. Следователно, щом ученикът почне да изучава онези висши процеси, които дават големите резултати, чрез естеството на Духа, и тогава посвещението е завършен процес. Ученикът не търси други причини, не се заблуждава от други следствия. Той знае истинските причини. Истинската причина е естеството на Духа. Това естество е родило всички други естества: цялата сложна математична, биологични, механична проявена природа. Това е все Начало от естеството на Духа. Следователно, за истинския посветен ученик, всяка проява в битието е Все Велико Начало от естеството на Духа. Всички теории, всички науки, всички доктрини, които нямат това начало за естеството на Духа, са мъртви. Те са временни явления, които бърже загасват. Истинското явление, кое то е познато на всички богове, на всички учители, на всички гении, това е явлението - естеството на Духа. Истинският мироглед, който може да даде знание, познание, философия, наука, изкуство и музика, това е мирогледът на Духа проявен в специфичното за него естество. Затова посвещаващият се ученик е поставен на по-силни изпитания, които оформят в него дееспособни органи, дееспособни чувства, чрез които да може да проучи, да анализира, да открие тази магическа жива семка - естеството на Духа. От тази космична семка са произлезли всички космоси. От тази космична и психична семка са произлезли всички организирани светове.

Но ще каже ученикът: от къде иде това начало, това естество на Духа? Опасна е тази област, но правдиво в любопитството, правдиво е желанието на ученика да знае за истинското свое начало: кой е той, от къде е дошъл, кой го е родил и изпратил, защо е дошъл и къде отива? Ние ще: отговорим: отива в своята първа родина, в ядрото, в естеството на Духа и навярно когато се завърне и присъствува като дух и се въплъти като светлина в естеството на Духа, ще му бъде ясно и открито неговото начало и началото и на естеството на Духа. Лесно е да се каже: родината, бащата е Бог, но това не разрешава тайните загадъчни явления. Бог е всемирно явление, а всяко явление има свои атрибути, свои принципи, своя воля. Триличието на всяко божествено явление е: атрибутите, факторите, принципите и волята. Когато се говори за триличие на Бога, ученикът трябва да има предвид неговата първична воля, неговите първични принципи, неговите първични атрибути. Как са познати те в съвременните религии? Бог Отец, Святий Дух и Син Божий. Кой е между Отца и Сина? Духът. Духът е който проявява Сина. Духът е който проявява и Отеца. Следователно, най-висшето явление в цялата космогония това е Духът със своето първично естество. Първите способности, които ученикът ще придобие като посвещаващ се, са да чувствува в себе си магичното естество на Духа, да чувствува в себе си магичното движение, да работи с магичния разум на Духа, и да вижда и знае за всяко начало на всяко явление. Това е истинското му посвещение. Науката; изкуството, доктрината за него са: да знае за всяко начало, да знае за всички явления. Това е знание - да знаеш началото, да познаваш причината, да изживяваш следствията, защото следствията са живот. Те са приток, който обновява живота, и животът става пълноводен - светлинен и животът на истинския посветех е светлина, а делата му са Дух.

Какви обширни сфери, какви необятни простори са пред погледа на посвещаващия се ученик. За него всичко е велико събитие, все ново и ново явление, защото той живее във висотата, той расте, храни се с идеала. Няма за него друга храна. Идеалът му е живия хляб, който внася в него висши елементи на светлината и Духа.

И тъй, за да имате по-ясна представа и верни и положителни образи на всяко явление в природата и битието, вам ви трябва първичният замисъл, който по достойнство, по висота да е Дух и светлина. Нека тези божествени същини на Духа внасят във вас повече елементи на светлината, за да може да се изгради вашият организъм с чист материал, със светлинен материал. Вашите клетки да станат живи, разумни същества. Във всяко действие да се съчетае хармоничното движение, от което ще имате като резултат висотата и идеала. Ученикът не трябва да бъде хилав, болен, немощен, защото всяка немощ е резултат на противоречие, всяка слабост е резултат на противоречие, а всяко противоречие е безпътица. В противоречието не участвува волята, не участвува и душата. Затова напомня се на посвещаващия се ученик да се освобождава от всяко противоречие. Той трябва да има поглед, да вижда всичко като явление и да проумява началото на всяко явление. Това е наука, това е изкуство, това е сила и мъдрост.

И тъй, да се върнем на първите мисли: Висота и идеал. Ние засягаме тия две области, които са истинските сфери за ученика. Да бъдеш на висота, да виждаш всичко и да можеш на всичко! Висотата не е гордост, не е надменност, не е тщеславие - висотата е знание, висотата е изкуство, висотата е светлина, т. е. да излезеш от низините, да се качиш на планините и от там да съзерцаваш просторите, безкрайността и явленията. Висота още подразбира усилия, стремеж, способност. За да бъде ученикът неуязвим, трябва да получи място на висота. Но ще кажете: нали ученикът не заема място, време и пространство? (Употребяваме думата място вместо явление.) Ученикът трябва да е истинско живо явление. Като явление, той е интересен. В какво се състои интересното? В това, че той е вече всемирно събитие. Най-интересното, най-завидното, най-радостното за ученика е да бъде едно събитие, защото събитието е признак на едно ново явление. Явлението е стойност, е проява на живота, а животът е естество на Духа. Всяко начало е започнало с естеството на Духа, а всяко явление е започнало с присъствието на Духа и въплъщението на светлината. Това е истинския предмет за проучване от ученика на посвещението. В този предмет се съдържат науката и изкуството. Науката дава идеята, идеала, а изкуството дава висотата - образа. Образният свят е свят на явленията, на всяка поляризация на Духа. Всяка поляризация на Духа ражда безсмъртните явления.

Това са въпроси, за обясненията на които е необходимо присъствие на повече Дух и въплъщение на повече светлина. От къде ще дойде присъствието на повече Дух и как ще стане въплъщение на повече светлина? Присъствие на повече Дух ще дойде посредством озарението, а въплъщение на повече светлина ще стане чрез посвещението.

Озарение и посвещение! Да бъдеш озарен от всемирната любов и посветен от всемирната мъдрост. Те са най-близко до ученика. Любовта му разтваря вратите, мъдростта го въвежда в светинята, а светлината му открива знанието, истинския живот, истинското движение, истинския стремеж.

Ние ви говорим за света на посвещаващия се ученик, т. е. от висотата на посвещаващия се ученик. Когато бъдете запознати с тия области, тогава няма да има опасност, ако се направи опит да бъдете отведени на тая висота. Няма да ви бъде чудно, ако там видите чудно приказен свят, населен със светящи същества, с озарени същества, с посветени духове. Ангели ли са те, архангели или богове? Те са безсмъртни духове, които имат силата, магията да бъдат навсякъде, из всички планети и да обхождат всички звезди. Това е истинско посвещение - да имаш пропускания билет да пропътуваш от планета на планета и на всяка планета да намериш близка, сродна душа, която да те подкрепи, да ти отдаде внимание и да те изпрати с благопожелание към друга планета. В това се състои истинското изкуство на посвещаващия се ученик: да може да открива сродните нему души, в която и да е планета.

Каква е още привилегията на ученика? Когато пътува от планета на планета да има със себе си специален ръководител, който да го запознава с флората и фауната, с живота и битието на всяка планета. Посветеният ученик е познат във всяка планета, защото той носи на своето чело истинска украса, магическа украса от най-светящите метали, от най-блестящите минерали, които са познати на всяка планета. Има още едно, което е интересно за всеки жител, за всеки заселник на която и да е планета, то е, че ученикът има в себе си въплътен най-съвършен бисер - естеството от Духа. Този бисер е, който го прави познат на всеки посветен на която и да е планета. Какви са възможностите на ученика в дадена планета? Той има възможност да се опознае не чрез предполагаемата, а чрез живата астрология с живота на всеки посветен.

Колко много са възможностите, колко много са задачите, колко много са явленията и събитията за посвещаващия се ученик! Да обходи милиардите планетни царства и във всяка една планета да намери сродната си душа, т. е. посветените духове. С величието на красотата и с величието на чудото, ученикът има възможност да намери и открие всички посветени, които имат като душа присъствието на Духа, а като любов - въплъщението на светлината. Това е посветения ученик. За него измамата е изключена, мистификация не съществува, защото в него всяко начало е присъствие на Дух и въплъщение на светлина.

И тъй, пораснали из сферите на висотата, заживели из царството на високия идеал, имайте достойнството смело да заживее те, истински да устоите на всяко противоположно събитие. Така подготвени ще бъдете болта на земята, словесното мляко, живата вода между духовете, които населяват земята. Нека чрез устата на учениците на Вътрешната школа се чуе магическото слово на Духа и светлината, за да се роди на земята свещеното благо, което да подхранва живота. Живота да бъде истинско свидетелство, поляризацията, изнедряването на Духа Господен на земята. Нека чрез устата на посвещаващия се ученик във Вътрешната школа чуят всички души магическото слово, което е зов на братство, на сестринство на земята. Нека чрез устата на посвещаващите се ученици във Вътрешната школа чуят всички души магическото слово, което е зов за братство, за сестринство на земята. Нека мировата Любов стопли всички сърца, и всяко сърце стане достоен уд, достойно светилище, в което да свещенодействува великата божия Любов.

Така ще бъде! Просвета, посвещение, знание, мъдрост, любов да бъде по цялата земя. Това е истинското присъствие на Божия Духа на всяко място, във всяко време и във всяко пространство, във вечността и безсмъртието.

11 февруари 1949 г.