237. Висшите начала в сътворението

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 237-мо

Висшите начала в сътворението

За да може да обхване ученикът със своето съзнание, със своя интелект сътворението, нему му предстои да намери, да открие първопричината, която го е отстранила за време и времена да участвува с пълно съзнание в сътворението. Голямата работа, великата работа на ученика се състои в това, наново да се върне със съзнание, с мъдрост и светлина в сътворение то. Сътворението е дало живота като съзнание, като светлина, като радост и възход. Сътворение то е най-близкото битие, най-близката същина, най-възможния прилив за събуждащия се дух, който има задачата да сътвори новия свят, новото битие на ученика. Сътворението е най-достъпната и най-познатата истина, защото където и да отправиш поглед във време и пространство, състояние и вечност, великият свидетел в твоя активен живот е сътворението. Сътворението е като идея в работата на ученика, Какво значи това? Какво ще работи ученика? По какъв модел, с каква материя, с чие изкуство? Коя е истинската мярка, която ще му даде изкуството?

Когато задаваме въпроси от ранга, от величината на висшето сътворение, ние имаме за цел да ви осъзнаем, да ви пробудим, да ви издигнем като фактори, да ви хармонизираме като състояние и да ви проявим като светлина и хармония. Великата задача, голямата работа на ученика е да участвува, да изживее и да знае за великото сътворение. Сътворението е велик начален акт, в който са взели участие абсолютните начала в Бога. Задачата е посредством сътворението да се проявят възможностите на тия абсолютни начала. В тия начала има простота, има и сложност. И двете величини са проявени в сътворението. Като какви ги вижда ученикът, т. е. какво знае той за тях, за тия начала? В простите начала ученикът опитва живота, в сложните начала, ученикът изживява духа. Следователно, къде е мястото на ученика? Между сложното и простото начало.

Ние вземаме тук простото начало като проявена субстанция на Духа, а сложното начало непроявената абсолютна субстанция на Духа. Интересни са тези две състояния - проявена и непроявена. Защо? В кой ум е действала тази магическа мисъл, която е определила проявеното начало на Духа и непроявеното начало на Духа? За проявеното начало имаме мярка. Имаме способности, имаме всички възможности, посредством които да се създадат образи и подобия за него, но питаме, в непроявеното има ли начало? Кой може да каже това? Тази задача е дадена да се разреши от ученика на Висшата вътрешна школа. Защо трябва той да я разреши? Защото, той е средата между проявената и непроявената същина, между простите и абсолютни величини, защото ученикът по образ е проявен свят, а по Дух е неизявен свят. До дух ученикът е тайнствен, по душа – всеизвестен, проявен. Следователно, по душа ученикът е сътворение, битие, по дух той е небитие, абсолютност. Как да разбираме тия формули? Много лесно - като среда. Но нали ученикът е сътворение? Нему са дадени материалите, нему са дадени средствата, нему е дадено изкуството, не му са дадени и знанията. Така обогатен, той е пряк участник в сътворението, т. е. той е истинско сътворение. Той представлява материала, фактора. Той представлява средствата, състоянието. Той представлява битието, светлината. Следователно, за да може ученикът всестранно да обхване, всестранно да присъства в сътворението на неговия дух, нему му трябва главно факторът - Духът. При това положение, за да имаме по-практична, по-близка и по-плодовита работа, трябва да се има предвид с какви величини, с какви средства и с какви творчески способности може ученикът да хроникира пред силите на своя дух, който да определи ясно, що е това фактор - дух ли е, съзнание ли е, разумност ли е, движение ли е. Това трябва за ученика, защото той се намира между известното и неизвестното, между простото и сложното, между битието и небитието, тъй като ученикът е върху материята, т. е. той съдържа материята - известното, а Духът - неизвестното. Има обаче в него една среда, един център, който примирява известното с неизвестното, простото със сложното. В простото ученикът вижда себе си. В сложното чувства другия, който не е като него, но е близко при него, който не е извън него, но е същина в него, е съзнание в него, е състояние в него. Това са силите, които непреривно са в движение в ученика.

За да може да има една правилна ориентация, да бъдат въпросите правилно разрешени, ученикът трябва да се осъзнае като сътворение. Не може сътворението да не чувства своя творец. Творецът е пряк участник в сътворението, т. е. извън фактора, състоянието и светлината. За да бъде положителен във всяко свое начало, той трябва да има началото на сътворението, защото извън сътворението няма начало, няма възможности. Само в сътворението е внедрен разумът, т. е. в сътворението се е проявил висшият Божествен разум.

Като ви говорим за сътворението, ние имаме за задача пробуждане на космичното съзнание. Във всяко битие има ръководещо космично начало. Като казваме във всяко битие, разбираме много битиета. Във висшето сътворение има много битиета. Това е радостно за ученика, че той може да бъде битие в сътворението. Като битие в сътворението, той ще има възможността да изживява началото на сътворението, т. е. Бога. Не може ученикът да познае Бога извън сътворението. Не може ученикът да види Бога извън сътворението. Не може ученикът да срещне Бога извън сътворението. Не може ученикът да учи, ако не изживява сътворението. Истинското знание е изживяно сътворение, т. е. да участвува с творческите сили във всяко битие на Духа. Само Тогава ще имаш ума, мъдростта на сътворението, волята и светлината на сътворението, а това значи да бъдеш най-положителното начало. За да стигнеш до тази степен на съзнание подразбира да си среда в сътворението.

Като разглеждаме тези величини, имаме за задача да ги опростим, т. е. да ги сведем към трите възможни измерения, които са достъпни за вашите способности. Само така вие ще разрешите някои неизвестни, които са необходими да знаете за началото у вас. Това ще стане постепенно, без да се обременява вашата мисъл. Щом съзнателно влизате в сътворението, всички неизвестни, които ще се породят във вашия ум, ще бъдат разрешени, защото вие сте начало в битието. Няма битие без начало. Какво е това начало? Кой е в началото? Геният на сътворението. Трудна ли е тази задача за разрешение? Ученикът, който има висше космично съзнание е във всяко начало. За него всичко е начало. Той не познава живота без начало. Всеки даден момент, в който се пробужда неговото съзнание, е в начало. Интересно за него е това начало. За да бъде подготвен, на ученика трябва положителна, жива философия-философия, която ще го въведе в сътворението. И влезе ли той при адептите на сътворението, светът на неизвестното за него е вече проблем. А вие знаете, че всеки проблем става мечта, от мечтата - стремеж, от стремежа - съзнание.

Как да познаем Бога? Ще го познаете, когато се срещнете със сътворението. Там ще го видите, там ще живеете с него. Ето защо, обръщаме ви сериозно внимание бъдете прозорливи в сътворението. Там ще научите за великото начало. Силите са необходими като способности и качества за ученика, защото без способности, битието има само една страна. То се проявява само като чувство, като усет. При способности, битието се проявява в много чувства и усети. При способности, битието има много страни, които за да бъдат измерени, са необходими особени уреди, които могат да бъдат използувани само от висшето космично съзнание. Няма по-красив свят от сътворението, няма по-чуден свят от сътворението, но няма и по-сложен свят от сътворението. За да разбереш сътворението като свят, е необходима светлина. С помощта на светлината, светът на битието е великото сътворение.

Какво е битие и какво сътворение? Битието е резултат, а сътворението е възможност. Не можещ да имаш резултат без възможности. За да имате по-ясна представа какво е това битие и сътворение, казваме: битие е това, което живее, сътворение е: това, което внася живота, което излъчва живота. Следователно, какъв фактор е живота? Животът е възможност на Духа. Следователно, битие то е възможност на Духа. За да имате близко тия идеи, които да бъдат плът и кръв у вас, трябва да се поставите под охраната на тия възможности на Духа. Само като такива, охранявани, ще участвате като сили, като живи разумни строители в сътворението. Тогава сътворението ще бъде ваша родина, ваш свят и пространство и ще имате голямата възможност да се ползувате от магията на строителския дух. Не може без магия, не може без изкуство, не може без чудеса. Магията, изкуството и чудесата са най-близките постижими възможности за ученика. Чрез магията ще бъдещ фактор, чрез изкуството-състояние, а чрез чудесата, ще бъдеш светлина. Не може без магия, не може без изкуство и чудеса. Магията е подем, изкуството е сила, а чудесата - разум. Разумността се познава от чудото. Какво значи чудо? Ако си гледал едната страна на известен предмет, да го обърнеш и да видиш и другите му страни. Всеки предмет има много страни. Да видиш изкуството в предмета, трябва ти магическа пръчка. За да познаете и разкриете тайнственото във вашия живот, ви предстои дълго пътешествие. Трябва да обходите вашето битие, за да може да откриете какви сили са работили за неговото създаване. Там ще откриете силите на сътворението. Колкото повече се вглъбявате във вашето битие, толкова, повече се вживявате в централните сили на това ваше битие, които са възможности на великото сътворение. Истинският ясновидец вижда Бога в своето битие. Истинският ясновидец вижда висшите творчески сили на сътворението в своето битие.

И тъй, не търсете ясновидство извън себе си, но вижте Бога вътре в себе си. Извън вас Бог няма да ви говори. Там той е. в абсолютно сътворение. Но във вашето битие Бог положително, ясно ще ви говори. Бъдете истински ясновидци, да виждате Бога в себе си, бъдете способни слухари, да слушате гласа на Бога в себе си, защото Бог присъства във всяко битие като сътворение. Следователно, къде ще търсите Бога извън битието? Вие казвате във висшите светове. А ние казваме във висшето изкуство на вашия дух, във великото чудо на вашия дух и в Божествената магия на вашия дух. Това е висшият свят - свят, който да ви бъде място, време и състояние, където да се прояви битието на Духа. Няма по-смела истина за ученика от тази, да открие големите възможности на висшия свят в себе си.

Какво разбирате от това? Да бъдете магия, изкуство и чудо на Духа? То значи да видиш Бога в себе си като велико сътворение. За да може истински да представлява сътворението, ученикът трябва да има мисълта, силата и живота на сътворението, т. е. ученикът е ученик като сътворение. Той работи, той създава като сътворение. Следователно, цялото състояние на ученика е представление на сътворението. Той не може да бъде ученик, ако няма кодексите, ако няма изкуството, силите на сътворението. Следователно, сътворение значи висше развитие на Духа. Има ли нужда да се развива Духът? Кой е сковал, кой е спрял развитието на Духа, за да става въпрос за развитие? По начало Духът е сътворение. Не може да имаш представа и логична мисъл, ако не се приеме тази висша идея, че в началото Духът е сътворение. Не може ученикът да има представа за начало, ако не участвува духом в сътворението. За да му бъде ясна тази идея, нему му предстои пълното хармонизиране, пълното отъждествяване с началото на сътворението.

Идеята тук не е много ясна, защото въпросът за сътворението е много сложен. Все пак, има възможност да се схване, тъй като духът на ученика е в развитие на едно ново начало. А знайно е, че при всяко начало силите са много интензивни, защото развитието е непреривно. Защо е така? Защото, по начало във всяко начало стои интензивността, стои пулса, движението, могъществото. За да може ученикът да схване тази идея, той трябва да опита същините в себе си - коя същина е начало на сътворение и коя същина е битие. Това може да стане с помощта, т. е. реалността на висшия разум, защото процесите на началото са разумни. В разума е секрета. Който може да открие този секрет, т. е. да го отключи, той ще може да открие своето начало.

Лесно ли е това или е мъчно? Този, който има развито космично съзнание, за него е лесно, защото космичното съзнание представлява висшият разум. Висшият разум и космичното съзнание, са две абсолютни сили в Божия ум. Ако става въпрос за Божия ум, в него ще проникнете, само като висше космично съзнание и висш разум! Съзнанието дава, определя сложността на този ум, а висшият разум, проявява мисълта на този ум.

И тъй, този, който иска да мине извън границите на своето развитие, той трябва да открие тази велика истина. Откритието е важен, много важен момент. Откритието е светлина. Откритието е наука. Откритието е изкуство, откритието е сътворение. Не бива ученика да се приспива при мисълта, че той е в очакване и може би някога ще се пробуди неговото съзнание. Този процес е за обикновените ученици, но за ученика във вътрешната школа, предстои откритие.

Кого да открие, кого да намери? Да открие висшето на Духа и висшето начало на Бога в разума. Процесът за разума е сложен. И процесът на висшето съзнание е сложен. За тях се изиска мисъл, като тази на сътворението, воля, като тази на сътворението. Следователно, за да се сътвори ученикът, трябва да го пипне ръката на изкуството, трябва да го погледнат очите на висшето съзнание и трябва да го вдъхнови висшият разум. Това са максими неотменими. Без тях няма висше развитие, а нисше. Понятието Бог и понятието Дух тук ги разглеждаме като висше съзнание и висш разум, които могат, да бъдат проверявани чрез вашето съзнание и вашия разум. Така разгледани, абсолютните същини в сътворението, ученикът ще има най-съвършеното битие, т. е. най-съвършения образ, за който работят силите на сътворението. Силите на сътворението създават образите, защото без образи съзнанието и разумът, не могат да имат непреривното развитие.

Нека сега разгледаме какъв процес е това развитие, кой се развива, коя същина има нужда от развитие за да се развива. Това е съзнанието и разумът. За да се придобие пулса на живота, който да прояви фактора, необходимо е развитие. Развитието е възможност на съзнанието и разума на ученика. Благодарение на тази възможност той е ученик. За да постигнеш голямото, великото, необходимо е развитие. За да станеш като фактор в сътворението, трябва ти развитие, защото развитието е импулс на Духа. За да има ученикът светлината на тази максима, той трябва да се организира, да се солидаризира със силите на всемирното развитие. Кой са тези всемирни сили? Животът, разумната природа с всички нейни поделения и авторитети, всички сили на планетите, защото и те са сили в всемирното развитие. Всемирните сили на висшето развитие са начало в сътворението. Те са, които вземат активно и осезателно участие в сътворението. Ние ги наричаме всемирни, защото имат една обща цел. Каква е тази цел? Да проявят сътворението, т. е. да проявят висшия Божествен разум и съзнание. Затова ги наричат всемирни, т. е. присъстват във всички мирове като висши фактори.

И така, за да познае ученикът Божествената същина, трябва да намери началото в своето съзнание. За да опита ученикът висшата разумност в Бога, трябва да открие тази разумност в себе си, защото и съзнанието и разумът са първични елементи в него. Като така, имайте в съзнанието си, че вие сте начало на висш разум и висше съзнание. Следователно, вие сте Божествени. А щом сте Божествени, вие сте сътворение. А щом сте сътворение; вие сте проявено битие. Всичко това може да се опита, може и да се изживее. Ще го опитате като изкуство, а ще го изживеете като душа. Как ще го опитате като изкуство? Като художници ли, като скулптори ли или като музиканти? Като изкуство се разбира като сътворение, а като душа се разбира като битие. Тези две понятия трябва дълбоко да залегнат в същината на вашето съзнание и вашия разум. Това е необходимо, за да може ученикът да влезе във висшия стадий на всемирното развитие, т. е. да стане от малък - голям, от слаб - силен, от невежа - учен, Това го изискват силите на сътворението, силите на творчеството. Защо го изискват? Защото има цел. Кой е този, който има цел? Това са силите на сътворението. Ученикът на Вътрешната школа ще изучава този предмет до тогава, докогато стане специалист на висшето изкуство, специалист на висшето знание. Изкуство и знание са необходими в развитието на ученика. Той не може без тях, тъй като главният предмет, който изучава е началото на космичното съзнание, е началото на висшия разум. За тях трябва Божествен ум и Божествена воля.

Да не би да дойде мисълта, че имаме за цел да събудим мисълта в ученика, че той е Божество, която истина може да го възгордее и спъне. Едно ще знаете, там където участват като развитие Божественото съзнание и Божественият разум, падението, гордостта са изключени; защото Божествените сили не са спекуланти, не са акробати, те не си играят. Те са като непреривна светлина и присъствие на Духа. Следователно, няма от какво да се страхува ученикът на Вътрешната Школа, че могат някои сили да го надценят, да го превъзнасят, които биха го спънали. Най-положителното развитие, най-положителното знание са силите на висшето Божествено съзнание и висшия Божествен разум.

Бъди смел, ученико, за да те възлюбят силите на сътворението. Освободи своите фактори от страха, от задължението, от незнанието - тъмнината, за да се почувствуват свободни - абсолютно свободни от всички догми и религиозни екстази, защото те за теб са обайващ сън. Ученикът на Вътрешната школа не спи. За него сънят е изключен. Той е в нов стадий на развитие. Той е в развитието на сътворението. Следователно, сънното състояние за него е унижение.

Но ще кажете, това не е ли едва утопия? Възможно ли е без сънната почивка? Ако ученикът на Вътрешната школа има като необходимост сънната почивка, той положително ще боледува, положително ще бъде в противоречие и положително ще изживява екстаза на смъртта. От всичко това какво се разбира? Че ученикът непреривно трябва да бъде буден, за да може непреривно да взема участие в сътворението, непреривно да бъде висше развитие, никога да не закъснява.

Но ще кажете: как може да издържи на постоянното напрежение и непреривната будност? Най-приятната почивка за ученика е, когато изживява прилива на светлината и когато е окъпан от етера на Духа. Всички други състояния са неоснователни за ученика. Не може да се закъснява при процесите на сътворението. Не може да се закъснява при процесите на развитието. Не може да се закъснява при процесите, на знанието. Процесите сътворение, развитие и знание, това е будността на ученика. Само така буден, той може да изживее състоянието на висшите светове, идеалните мисли на висшите същества. Само така буден, той може да постъпи във висшите университети на всемирното сътворение. Будността предполага мисъл, предполага слово. Как ще се изкажете, ако нямате мисъл? Как ще живеете, ако нямате чувство? Това са основи в началото на живота. Основите са импулси. Тези импулси, се проявяват като ритъм - ритъма на сътворението. В ритъма на сътворението се проявява началото на висшия разум и началото на висшето съзнание. Ритъмът е основния тон на сътворението. От този основен тон са произлезли всички поделения в сътворението. Ритъмът е Духа. на сътворението. Ритъмът е движението на сътворението. Ритъмът е слово на сътворението. Тъй както организма не може без живот, така и сътворението не може без ритъм. Като основи в ритъма стоят абсолютните сили на висшето начало. Ритъмът е непреривно дихание на Бога в сътворението. Без ритъм няма творчество. Той непреривно пулсира във всяко творческо начало. Ученикът е воля в ритъма. Волята е основна сила в сътворението. Когато се говори за ритъм, се създава словото, защото ритъмът е основа на словото. Словото и ритъмът са две начала в сътворението. Ако няма ритъм и слово, няма сътворение, защото ритъмът създава, а словото проявява. Щом има създаване, ще има и проявление, защото това, което се създава, то е начало на проява. Словото за ученика е алфата, е проявата. Чрез словото, ученикът осъзнава своето състояние като сътворение. Тъй както ритъмът е създател, а словото е проява, така и ученикът по воля е ритъм, а по образ е слово. Тези две абсолютни истини са ръководство за ученика.

Ритъм и слово. Ритъмът е духа, а словото е ума. Духът и умът са първопричини в сътворението на ученика. Духът предава, а умът проявява. Духът е ритъм, а умът слово. Осъзнае ли се ученикът като дух и ум, като ритъм и слово, той е пълно сътворение. Това подразбира да се сътвориш по образ и подобие. В битието е казано, че Бог създаде човека по образ и подобие своему. Това значи: ритъмът и словото създадоха духа и ума в човека. Беше някога време, когато човек беше без дух и ум, без съзнание и разум. И чудото на сътворението е в това, че създаде у човека духа и ума - ритъма и словото. Извън тези определения, човекът го няма. Той е в животинския свят, но не в човешкия.

Колко е завидно положението на ученика, който не е само дух и ум, но ритъм и слово. Осъзнайте тези положения, за да ви стане ясен планът на висшето сътворение, за да имате и ума на висшето сътворение. Трябва да излъчите из вас ритъм и слово, за да може да пресъздадете себе си. Какво значи това? От къде ще излъчите? От висшите организми, които съставляват вашето битие, защото вашето битие е централно ядро на висши организми. Не може битие без организми, не може без органи.

Ние тук вземаме организмите като живи органи, като живи начала, които са среда и условия за пълното отъждествено дихание. Висшите органи, които съставляват чакрите на вашия ум, ядрото на вашия дух, по начало са Божествена мисъл и Божествен разум. Божествената мисъл и Божественият разум, имат органи. От тези органи е създадено битието на висшия, разум и битието на висшето съзнание.

Но ще кажете: нима в началото е мисълта и ритъма? Да. Във всяко начало стои висшата мисъл и висшият ритъм. Висшата мисъл се проявява като висш разум, а висшият ритъм се проявява като висше – съзнание. Такъв е Бог по мисъл и ритъм. Които имат ум, ще го разберат, които имат дух, ще го изживеят, защото духът е живот, а умът е мисъл - слово. Чрез живота и словото се прояви любовта, това синовно, бащинско чувство. Животът и словото напълно проявиха любовта. Животът свидетелствува за любовта, а словото опозна любовта. Няма по-трезва мисъл от тази, да си живо слово и богат живот. Тази мисъл иде от висшите йерархии, от висините, горе от централното съзнание, от висшия разум. Това са известни мисли от архивата на космичния свят. Това са задачите на учениците от космичния свят. Космичния свят е най-интересния свят. Неговата география е много интересна. Неговата история е много забавна. Неговата астрономия е много чудновата. Неговата психология е много тайнствена. Специалностите в него, като физика, химия, анатомия, астрология, естествознание, механика, архитектура, изкуство и музика, са особено забавни, увличащи, защото, там се проучва специфичността на висшите живи организми. Например висшите организми на музиката са специален ритъм. Специален ритъм има и изкуството, астрологията, анатомията, механиката, химията, естествознанието, астрономията и математиката. А само това ли са специалностите в космичния свят? Там има специалности наречена централно съзнание, специалност - висш разум, специалност - етерно начало, специалност - приливи на живота, специалност - обнова, специалност - химическа механика, специалност - прилив на духа и още много други.

Правим всичко това в достояние, тъй като ученикът на Вътрешната школа има да разреши известни задачи от съставните елементи на тия специалности. Както родилният процес е първата майка, така и многото знание е първия баща. Какво значи много да знаеш? Нима да обхванеш всичко със своя ум или да изживееш всичко със своята душа? Много знание подразбира да имаш състояние на непреривен ритъм, на непреривно слово. Знанието ще ти даде ритъма, знанието ще ти даде словото Това са специфичности за ученика на Вътрешната школа. От тези специфичности той ще гради, той ще има пълното съзнание за висшето развитие. Няма да има място, няма да има пространство, в които има начало на развитие и да не присъства ученикът, защото всемирното развитие е ритъм в ученика. Няма непознати чудеса и явления, в които като начало е ритъма, да не ги е изживял ученикът, защото най-достъпното, най-близкото и най-възможното, които определят пътя на ученика, това е ритъма, повика, гласа, силите на сътворението. Ученикът има най-красивата физиономия, когато е в процеса на сътворението, най-пластичната физиономия когато е в процес на битие и най-любвеобилна, най-жизнерадостна физиономия когато е в процес на висше развитие, на съзнание и разум. Това е да има присъствие на повече дух и въплъщение на повече светлина, за да може ученикът да стане ритъм на воля и съзнателен ум.

И тъй, за да имате съвършено знание с реални; богати опитности, за да имате освидетелствано знание, което ясно да ви очертае пътя, мъдро да ви състави програмата, разумно и смело да ви въведе във великото начало, вам ви трябва да знаете произхода на първата етерна капка, която е въплодила природния живот, която е надарила живота на земята с чудния прилив на Духа. Вие трябва да знаете за първичната семка, която е родила, която е отделила матерния зародиш, който е дал непреривното развитие в материята. Вие трябва да знаете и първия проблясък на светлината, която се е проявила като първична искра и е дала първия ефект, първото чудно събитие - деня на живота. Вие още трябва да знаете и за първия досег, за първото съприкосновение на Духа върху материята, което е дало чудните багри в тон, в цвят и аромат. Причините за тия явления са специфичните приливи на висшето съзнание и висшия разум. Всички тия начала са живите безсмъртни организми, които по смисъл, съдържание и разнообразие са важен процес в ритъма на Божии Дух,

Колкото мастило и да се изпише, за да се доказва от съвременния учен свят различните съвпадения в неразумната материя, не е достатъчно да могат да заблудят всяко разумно начало, което е висш ритъм за всяка душа. Целият материален свят е жив органически свят. Отсъства ли от този материален свят живият органически свят, последният престава да функционира като битие. За да се премахне заблуждението на съвременни материалистическо - философски възглед, ученикът на вътрешната школа трябва да застане на пиедестала на висшето знание. Висшето знание не е само теория, не е предположение, не е допущане или неизвестности. Висшето знание е безсмъртна опитност, живо участие, силно изживяване, защото организмите на висшето знание са директиви на Божествения дух. От интензивността на директивите зависят и процесите - химичните въплъщения, алхимичните отъждествявания в живите клетки на организма. Ученикът трябва да има организъм, построен от безсмъртните организми на Духа. Тогава цялото негово битие ще бъде проява на всемирен ритъм. Какво значи всемирен ритъм? Всемирният ритъм е Велико Начало, Начало във всяко Начало.

Колко лесно е да се разберат висшите директиви на Духа. Колко лесно е да имаш висшето знание. Щом си състав от висши организми, ти си едно велико сътворение. Но ще изпъкне мисълта: какви елементи са, какъв е съставът на тези живи организми? Естественикът ще каже: Това са клетки, протоплазми, атоми, електрони, протони и др. Всички те се съдържат в безсмъртните организми на Духа. Но това ли са организмите на Духа? Това ли е тяхната сила? Това ли е тяхното начало? Не, безсмъртните организми на Духа имат елемент на висше съзнание и на висш разум. Те са първото явление в сътворението. За тях знаят само големите посветени, защото те знаят да ги откриват в себе си. Да откриеш такъв един висш орган в своето битие, то е все равно да си открил атомната енергия, която има съдбоносно явление при нейното диференциране. Да откриеш един такъв орган в себе си, то значи да стихнат бурите, да престанат болестите, да се заличи страданието и да се разцъфти животът. Животознание подразбира нови открития - откритието на висшето Божествено присъствие като безсмъртен процес на сътворението.

За да може ученикът да се срещне, да се опознае по отблизо с тия същини, на него му предстои да влезе във връзка с Духа на сътворението. Това е живото безсмъртно знание чрез което ученикът може да види себе си като висше алхимическо устройство. Да види себе си като висше математическо построяване, да открие себе си като висша хармония, която да му открие цветовете, тоновете на живота, защото животът се състои от цвят и тон. Живот без цвят и тон няма ритъм. Следователно, присъствието на ритъма определя силите на тона и светлината на цвета. Силата на тона е присъствие на дух. Радиацията на цветовете е въплъщение на светлина. От това следва да приемем, че тонът и цветовете са проява на ритъма. Има едно тайнствено начало на голямата душа. За това, тайнствено начало ритъмът пулсира в живота. Идват дни, когато животът ще бъде всяко начало. От него ще започва всяко начало. Извън живота ученикът не може да има безсмъртните организми. От непреривното присъствие на безсмъртните организми животът се отъждествява като сътворение. Извън живота няма сътворение. В живота е сътворението. То е резултат на висшето АЗ. Това са директивите на висшето АЗ. Висшият ритъм е проявил тона и цветовете. Какво значи това? Кое е това висше АЗ? То е причина на всяко начало.

И тъй, за да имате осезателното присъствие на тия директиви, които сътворяват вашето битие, вие. като ученици трябва да обикнете знанието. Обичта към знанието е ритъм. Всичко у вас трябва да стане ритъм. Яденето на хляба е ритъм, пиенето на вода е ритъм, заниманието на мисълта е ритъм, чувстването на делата е ритъм, преценката на живота е ритъм, отношението към явленията е ритъм. Само така ще осъзнаете вашето велико сътворение. Само така ще се осветите в безсмъртното знание. От ритъма на вашия дух, ще зависи и светлината на вашият ум, т. е. ще зависи прииждането на светлина във вашия ум. От ритъма на вашите чувства ще зависи изобилието на любовта във вашето сърце. От силния ритъм ще се уякчи вашата воля за достойни дела. Това е висше прозрение. Това е гениален живот, от който зависи пълното сътворение на вашето битие. Геният е висше начало в ученика. Той е една директивна причина, която се проявява като характер. Характерът е олицетворение на гениалността. Не може без характер, не може без гениалност във Вътрешната школа. Тя не е за деца, не е за малоумни, за неразумни. Без характер и гениалност не може да се опознаеш като жив организъм. Не можеш и да се ориентираш към сложните. процеси на Духа. А това е важно положение. Ориентацията зависи от гениалността.

И тъй, за да имате в помощ висшето съзнание и висшата разумност, трябва да работите по плана и системата на висшето сътворение. Да имаш най-характерното на духа, това е да бъдеш състояние, където духът живее, това е характер. Имайте този характер, за да устоите на всички събития, на всички стълкновения, които ще дойдат като съдбоносни явления за човечеството на земята. Бъдете характерния глас на Бога, бъдете характерната любов на Бога, характерната мъдрост на Бога и директивната истина на Бога. Като сътворение, да бъдете място, условие за всички духове, които идват от земята на страданията. Бъдете солта на земята и висше знание в небесата. Да примирите земята и небето, за да се ускори великото сътворение в света на душите.

И тъй, за да бъде ученикът в унисон по мисъл, по дело, по живот, по работа с големите способности на великите майстори в сътворението, той трябва да усвои, да преживее тяхната действителност. Каква е тяхната действителност? Опора, гръбнак, прилив, които директивно провеждат висшия план на великия Творец. Тяхната действителност е освидетелствувана от планетното присъствие и слънчевата работа. Майсторите в сътворението са идеал, са копнеж - висше постижение за ученика. Те са неговото висше начало, защото, в техните възможности той вижда своята възможност. От тяхното знание, той разширява своето знание. Те са преднина, те са съзнание, разум, светлина за него, защото шепотът на тяхната работа в сътворението е отглас, е мир - дълбок мир за неговата смелост, защото за да се нареди ученикът в редовете на великите майстори в сътворението, първото условие е смелостта. Смелостта е качество, е продукт на съзнателния дух и разумната душа. За да може детайлно, повече вглъбено, повече замислено да отгадава, т. е. да превежда писаните начала в книгите на великите майстори, нему му трябва смелост. Смелостта е висш потик, който е идентичен с ритъма на мировия живот. Смелостта е необходима като свещен акт в ученичеството, в посвещението. Големите способности, с които ученикът ще продължи във вековете своето усъвършенстване, т. е. средствата на съвършенството, духът на съвършенството, времето на съвършенството, безкрайността на сътворението, ще бъдат негов простор, в който ще се ознаменува неговата смелост, защото за да влезе като велик майстор в сътворението, на него разчитат, на него се надяват, на него вярват, за него знаят. Той представлява една особена стихия, която раздвижва с присъствието си явленията. Необходимо ли е явленията да бъдат в движение? Нали всяко явление в началото си е движение? Тук става въпрос за интензивността и смелостта на майстора в сътворението. За да има ученикът тия начала, които са богати залежи; които са хармонични приливи, които са слънчеви излияния, мирогледът на ученика трябва да бъде положителен. Какво значи положителен мироглед? Значи да си същина в сътворението, да си жив организъм в сътворението, да си ритъм в сътворението. Не можеш да имаш мироглед, ако не си положително в същините, било във веществото, било в състоянието, било във възможностите, било в светлината и духа. Няма по-тайнствена и секретна доктрина от живите организми на Духа. Живите организми на Духа са проявили материята, формата, образа. Следователно, най-изисканото занимание, най-изисканата наука, с която ученикът трябва да се занимае, това е сложната материя, сложното състояние на безсмъртните организми на Духа.

Но въпроса е: какъв е метода, по който ще работите? Има ли строги правила? Единственото висше правило е разумно да се постъпва и съзнателно да се работи. От постъпката ще зависи плодът на работата. Всеки плод е продукт на умелото и смело движение и постъпка. Когато не се схванат, видят и почувствуват добре големите нужди на духа в ученика, дотогава той ще изживява едно особено състояние на преминаване в градация, което ще бъде наистина надежда, което ще бъде вяра за новото му озарение. Кой ще го озари? Кой ще употреби труд и време? Кой е този, който знае за него, който има грижа за него, който не жали спокойствие, а мисли, чувствува и живее за него? Това са великите майстори на сътворението, защото едно интересно, доста забавно сътворение е самият - ученик. В неговото битие са внесени много елементи от висш произход. Едни от елементите влизат в състава на кръвта, други елементи се вживяват в състава на клетките, други елементи влизат като функции в симпатичната нервна система, а някои от тези елементи заемат централно място в главния мозък и но този начин, целият образ, цялото битие на ученика е нова обнова, ново сътворение. Така построени светлинните канали, здравите мостове, електрическата инсталация, атомните ядра, ученикът е дееспособен като откривателите, познавач, като велик майстор да участвува редом с великите майстори в сътворението. Тук е мястото да се подчертае, добре да се разбере каква е задачата, каква е отговорността, какви са задълженията на ученика спрямо силите на мировото сътворение, т. е. да има тази възможност и смелост да излъчи сили из своето сътворение за мировото сътворение. Това е пълноправие, отъждествяване на духа в ученика с работещите сили на Божия Дух.

Когато се поставя въпроса за работещите сили на Божия дух, ние потвърждаваме, ние доказваме, че творческите сили на Божия дух, са големите възможности на безсмъртните организми, които светлината открива като наука, като живот, като участие в сътворението. Когато говорим за сътворението, ние имаме за задача да отрезвим мисълта, да освободим чувствата и подготвим ума в ученика за новото събитие, за новите времена, за новата култура и епоха които настъпват, които се възстановяват, които се вживяват вече в съзнанието и разума на човечеството. Идват нови условия, при които противоречията в растителния, в животинския и човешкия свят ще се премахнат. Тогава няма да бъде борба за живот, а ще бъде работа за живот. Ще се изменят условията в растителното царство, в животинското царство. Тогава няма да има лешояди, тревояди, насекомояди, т. е. няма да има хищници, защото в сътворението не е предвиден бюджет, не са предвидени средства за алчността. Голямата дисхармония, която съществува в животинския мир е алчността. Алчността е един особен порив, който е поставен, за какво? Как мислите, за какво е алчността? Разбран добре тоя порив, противоречията ще бъдат разрешени. Щом добре се проучи въпроса за алчността, ще се проумеят и противоречията. Алчност има и в растенията, и в насекомите, и в хищниците, и в млекопитаещите. Алчност има и в човека. Съвременната наука оправдава този инстинкт - алчността, като казва: важна е целта, не са важни средствата, т. е. постигнатата цел оправдава средствата. Но при бъдещата наука средствата и целта, ще бъдат разум и съзнание - средствата като разум, а целта като съзнание. Всички средства трябва да бъдат разумни, за да имате осъзната цел. Тези аксиоми са поставени в основата на сътворението, т. е. те са основи в творческия процес. Без разум и съзнание няма творчество, не може да има и битие, защото битието подразбира завършен процес, постигната цел и богати хармонични средства.

Когато засягаме въпроса за сътворението, пред вашето съзнание и пред вашия разум са поставени дилемите за великото майсторство, т. е. за свръхспособностите, които определят, които дават достойно място, богато време и безпределна вечност. Но ученикът ще се занимае и с поделенията - с минералното, с животинското и растителното царства, защото там животът е лакомство. Там е дисхармонията, там е упорството на Духа, там е противоречието, съблазънта, защото там ще намерите процеси на самозащита, на самоотбрана, на самосъхранение, на самооправяне, инстинкт на право, глас на нужда и лакомство за себесъхранение. Там ученикът се жестоко изпитва, защото учителите на диалектическия материализъм са в своята стихия. Те казват: къде е Богът на правото? Къде е Богът на милостта? Къде е Богът на святостта? Къде е Богът на вечната любов? И наистина, големи са противоречията. Има растения, които са насекомоядни, които изяждат, избиват насекомите. Има насекоми, които изяждат растенията, които изяждат, избиват насекомите. Има насекоми, които изяждат растенията и изяждат по-слабите насекоми от себе си. Има животни хищници, които изяждат по-слабите от себе си. Има и хищници, които наглед безсистемно унищожават по-слабите от тях. Но има и човешки племена, които са човекоядци. А има и такива, които изяждат и животните. И пита се тогава: къде е логиката в сътворението на свръхестествената разумност? Тук идеологията на диалектическия материализъм наистина е много упорита и съкрушителна. Всичко това обаче за ученика образно обучение, защото ученикът участвува в сътворението на разума и съзнанието. За него няма противоречия, защото той присъства в процесите на безсмъртните организми на Духа. Той знае, че всяка материална форма ще се стопи, за да се създаде реалният образ. Той знае, че в поделенията, в глъбините на материалния свят, процесите са еволюционни. Той знае, че там няма загуба, че развитието е спираловидно. Може ли ученикът да се спъне в тия наглед противоречия? Имало е случай, при който някои от учениците са пропадали при своите изпити, защото напрежението, реакцията в материалния свят, засягат силно неговите чувства. Ние няма да се спираме да обясняваме за ония дълбоки причини и последствия в материалния свят, защото те няма нито да ви помогнат, нито да ви повдигнат. Вашият дух е изпитал тия състояния, затова не е необходимо да го връщаме към този наглед противоречив свят. Вниманието и погледа на ученика сега трябва да бъдат обърнати към света на висшия разум и висшето съзнание. Оттам най-лесно ще може да си спомни за миналото, за света на противоречията.

И тъй, като засягаме въпроса за сътворението, ние обръщаме внимание на учениците на Вътрешната школа да се ръководят от истинските знания и силните ръководещи способности на безсмъртните зидари на сътворението - да бъдат разумното участие и съзнателното присъствие в делово на великото сътворение. Само така ще се схване правилно, само така ще се организират хармонично дееспособните сили за нови подвизи, за ново участие, за нови дела и чудеса сред миросъзданието, което е фактор на сътворението и битието.

И така, нека силите на сътворението отведат вашия дух до пътя на съвършенството. Това е истинския смисъл и великата задача, на ученика на Вътрешната школа. Като ви пожелаваме това, ние ви помагаме да може без особен труд и старание да се ползувате от откритията на Духа. Духът е, който ще ви опознае с необятността и живота на творческите сили. Бъдете творци, учители, водачи и зидари в новото сътворение.

Да бъде присъствие на повече Дух и въплъщение на повече светлина.

Март 1950 г.