251. Пробудата / 1 /

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 251-во.

Пробудата

/1/

Като ядка, като семка за разрешение на най-трудните проблеми, е проблемът с материята. Ученикът трябва да има кваса, семката по този въпрос. Когато засягаме този въпрос, то е именно да може да се пробуди една по-висша област у вас, т. е. вашият дух да се възвиси в по-висша област. Тогава Ученикът не предполага, ученикът не казва: така мисли Бог, в еди коя си лекция така се казва.

Знаете ли какво състояние е това, ритъм на Духа? Ще знаете, защото напипахте пулса, почувствувахте пулса. Той бие във вашето сърце. Той е вече трепет във вашата душа. Той е светлина във вашия ум. И тъй, ученикът, който е придобил състояние на равновесие, който е придобил състояние на пробуда, той е стъпил здраво вече върху най-положителното - вечността на живота. Когато засягаме въпроса за равновесието и за пробудата, ние имаме да ви кажем още, че трябва да бъдете характери. Какво е това характер? Ние и преди говорихме по този въпрос, но сега идем да ви кажем: характерът поглъща всички други способности. Характерът поглъща всички други качества. Характерът поглъща всички знания. Как ги поглъща? Като система. Нам именно ви трябва система. Системата е характер. Системи на Духа! Системите на Духа са най-висшите вибрации. Няма свят, няма небе без системите на Духа. Ако вашето ухо, ако вашата мисъл, ако вашето чувство могат да се систематизират, т. е. могат да се обобщят в една велика система, вие ще имате най-завидното положение като големи характери. Наблягаме на характера като на ресор, който да може да изнесе много събития, много товар, много богатство, много сили. Защо? Защото при раждането на новата култура става едно силно притискане и този ресор ще трябва да издържи. Много е това искане, но такъв е Божият план, такива са Божиите наредби. Те се откриват само при специални условия, само на специални души, само в специални школи, защото Бог като мъдрост, като Велико начало, като Непроявена Необятност, трябва да стъпи върху този ресор да го опита, доколко той може да понася. Чрез системите на Духа ще имате най-великата идея - идеята да почувствувате Божията нога стъпила върху вас. Тя натиска, но хармонично, систематично, не болезнено. Създава се чувство на радост, чувство на смелост, чувство на възход.

И тъй, ако Божията нога е стъпила върху вашият ресор, не считайте това за нещастие, за бреме, но благодарете - благодарете от цялата си душа, че имате тази привилегия. Всички пророци, всички посветени, всички апостоли, всички светии са били притискани от тази сила. Докато Бог не опита, докато Бог не се увери в една издръжливост, той не поверява, той не дава. Бог е единственото същество, единствената сила, която лесно не дава, леко не опитва.

Но ще каже ученикът: можем ли да издържим ние на това наблягане? Ако ресорът е добре закален, можете. Но как ще познаем това? Ще питате тогава вашата душа и вашия дух, защото те са майсторите на вашия ресор, т. е. на вашия характер. Вие сте дух и душа - духът като светлина, душата като любов - две велики абсолютни същини у Бога. Казва се: лесно се говорят нещата, мъчно се прилагат. Ние казваме. Мъчно се говорят нещата, лесно се прилагат. Защо? Защото, за да говориш, трябва да знаеш, а щом знаеш, лесно можеш да приложиш. Така е в драгите светове, не както на земята. На земята лесно се говори, мъчно се прилага, а в другите светове е обратно. Защо? Защото, този който ще говори, трябва да знае. Ако той не знае, пращат го да се научи. В другите висши светове няма прости духове, т. е. няма неуки, незнаещи. Всеки, който не знае най-малката подробност, той се изпраща да се научи.

Но ще се зададе въпроса: на чии средства, кой го кредитира, кой взема ангажимент, за да бъде изпратен един дух или една душа в някое поделение за да се учи? Там едно е хубаво, че за всички онези, които учат е предвиден кредит. От какво се състои този кредит? От светлина. Тогава ще кажете: че по-добре е да отидем там, щом има кой да се грижи за нас. Да отидете там, но щом сте без знание, ще ви пратят другаде. Там не търпят духове без знание. Къде е това там? Светът на великите духове, светът на безсмъртните гении, светът на големите светии. Това е свят, който е и ваш. Щом знаете, вие имате привилегията, имате достъпа до този свят.

Ето защо, знание се изисква. А да знаеш, трябва да работиш, а да работиш, преди всичко трябва да си характер. Най-ценното качество за ученика е характера. Но ще кажете: под думата характер се разбира много направления, много прояви и т. н.. Светлината създава характери, подобни на нея. Всички светлинни характери приличат на светлината и по образ и по подобие и по тяло. Ние тук наистина правим разлика между образ и тяло. Образът е осенка - една особена осенка, а тялото е плътта - материята.

Когато застъпваме въпроса за знанието, ние искаме да бъдете светлинни характери, т. е. светлината да ви гримира. Гримът от светлината е особен. Той е особена естетика, особена пластика. особено трептение. Самият грим от светлината с нищо не може да се заличи.

Но ще кажете: тогава трябва да бъдем истински светии. Да, истински светии. Нито дяволи, нито тъмни духове да не могат да ви спънат. Пазете се да не бъдете гримирани от тъмнината или ако сте, ще трябва да извикате светящите ръце на светлината да ви гримират. Не, характерът ще ви гримира. Как мислите, ще има ли някаква тъмна страна у вас, тъмен поглед, несъвършенство, крив поглед у вас? Направете светлината да ви бъде най-верния, най-добрия, най-чистия, най-музикалния, най-учения приятел. И когато този приятел ви дойде на гости, ще заличи по вашето лице всички тъмни сенки, всички противоречиви мисли във вашия мозък. Ще заличи всички противоречиви чувства във вашето сърце, всички противоречиви и злобливи бацили, отрови във вашите дробове.

Светлината е най-добрия лекар. Тя лекува всички более ти, защото тя познава всички микроби, всички бацили. Тя познава всички ферменти. Тя познава най-микроскопичните ядра на отрицателните духове. Ето защо, направете светлината да бъде ваш приятел, ваш брат, ваш съученик и най-после, ваш водач. Какво е това знание? Знанието е светлина. Светлината открива най-микроскопичните явления в битието. Тя знае за техните сили и свойства. Тя познава техните пътища, тяхната цел. Тя познава тяхното развитие, техните сили. Тя знае за източника. Тя знае за първопричината им.

Но често учениците казват: добре ни говорите за светлината, но какво да правим с тъмнината. А Учителят казва: заменете тъмнината със светлина. Учениците казват: ами как да направим това? Учителят казва: нали на това ви учим! Всеки, който е стъпил в Светинята на Вътрешната школа, трябва да има най-верния, най-чистия, най- богатия приятел - светлината. Самият той е, който ще му помогне за разрешаването на онези висши проблеми за създаването на битието. Никой друг няма да ви помогне. Две същини са те: тъмнина и светлина. Но тук е най. . . , какво най? Най-загадъчния въпрос: защо да има светлина и защо да има тъмнина. И тъмнината е светлина. Кой може да разбере тази истина: и тъмнината е светлина? Кога тъмнината е светлина? Когато има процес на творчество, светлината е тъмнина. А когато има процес на съвършенство, тъмнината е светлина. В съвършенството няма тъмнина.

Но ще кажете: как ние учениците, можем да разрешим този костелив въпрос, който е създавал толкова големи трудности във вековете на учените люде? Ще разрешите този голям въпрос само като мислеща способност. Но ще кажете: защо не ни го разрешите сега? Защо не ни кажете истината? Защо я обикаляте? Защо поставяте нашия дух в едно особено напрежение, една особена мисъл, в особено възбуждение? Ние ще направим това посредством системите на Духа. Защо? Защото светлината, която работи върху вас и за нея е необходимо врем е и пространство. Тя ви моделира във времето, а ви подготвя в пространството. Как ще ни подготви в пространството. Как да го разбираме това? Всички явления, всички възможности в пространството са ваша подготовка. Все трябва да имате образите на пространството. Вие казвате: ех, пространството - там където из облаците някъде блестят някои си тела, наречени звезди, слънца, планети! Вие само толкова знаете. Но при системите на Духа вие няма да виждате само някакви си слънца и светещи планети. Но какво повече може да видите? Ще видите великите дела на светлината. Тя се е проявила чрез слънцата, чрез планетите, чрез пространството, чрез времето и чрез пространството, и чрез земята. Ще кажете: нали светлината изхожда от слънцето и се проектира във вид на лъчи из пространството и ние я долавяме? Тя ни съдействува. Тя ни създава. Дава ни условия за нашето съществувание. Хубаво! Кой прати светлината в слънцето? Ето един въпрос: кой я създаде в слънцето? Но ще кажете: то е светещо тяло - светеща материя. Е, как така светещо? Защо да свети? И защо сте вие? Защо да бъдете огрявани?

Тук ученикът трябва да мисли много, да работи много и много да знае. Докато не открие откъде е пратена светлината в слънцето и защо светлината се проектира в него, той не може още да бъде Мислеща способност. Той не може да разбере още Великото начало. Ученикът на Вътрешната школа трябва да знае положително защо слънцето свети и защо слънцето се проектира в него. Когато научи тази истина, ще открие всички други истини: и за спящите духове, и тъмните сфери и за нисшите явления. Всичко ще му бъде ясно, защото той ще присъствува в началото. Какво е това ще присъствува? Къде ще присъствуваш? Къде е мястото на това начало? Къде е неговото небе, неговото битие? Вътре в него, вътре в ученика. Ученикът е едно велико начало. Той е една велика способност на Духа. Той е светещи организми на Духа.

Ето това е осияние - да бъдеш светлина, да бъдеш начало на светлина. Но ще кажете, дали тогава няма да си изменим физиономиите и да бъдем някакви си чудаци за другите окръжаващи? Кое е по-добре: да бъдем подобие на тях или да бъдете подобие на светлината? Нека и те бъдат подобни на светлината, а не вие да бъдете подобни на тях. Ето новия свят, новата култура. Това е то. И когато ние застъпваме въпроса за големите характери, ние имаме предвид едно Божествено начало. Това Божествено начало ще подредите систематизира всичко, всичко да става по системите на Духа. Това Божествено начало ще освобождава, ще възнаграждава, ще облагородява според системите на Духа. Най-после, това Божествено начало ще даде знание, ще даде мъдрост светлина по системите на Духа.

19 март 1951 г.