259. Съзнанието

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 259-то

Съзнанието

Когато се говори за съзнание, ученикът трябва на първо място да вземе мисълта - онази висша мисъл, че съзнанието е способност на Духа. Първата единствена способност, която е от висша йерархия, от висш ранг, която. Духът е съчетал онзи първичен организъм в строена на душевния храм, това е неговата способност - съзнанието. Колкото повече съзнанието се разширява, т. е. се овладява, толкова повече укрепват душевните сили, толкава повече се обединяват. Колкото повече душевните сили се издигат като начален импулс за разкритието, за откриването на Първопричината, толкова повече способността Съзнание се въплъщава във висшия организъм - Мислещата способност в душата.

Колкото повече радиацията, периметърът, сферите, области те са концентрирани в една висша способност, толкова повече ученикът осъзнава способността съзнанието, което е ръководство на организмите на Духа.

Но ще зададете въпроса: нима организмите на Духа са индивидуални, извън способността, съзнанието? Тука е най-мъчната, най-скритата тайна. Ако в цялото миросъздание, като основа са организмите на Духа, тогава защо има несъзнателен живот, защо има непробуден живот, защо има статически. летаргичен живот? Там където се въплъщават организмите на Духа, а отсъства душата, там животът е още органически, не е духовен или както Учените го наричат жизнен порив, електрони, микроорганизми, полета и т. н.. Там където участва душата, т. е. където душата, с помощта на тази висша способност на Духа - съзнанието, е организирала тия организми, там животът е във възход, защото под думата живот ние разбираме живите организми, действащи те организми, проявяващите се организми. Иначе не не може да имате представа за същината на живота.

Животът е организми. Това твърди и официалната наука, че животът бил жизнена материя. А какво е това жизнена материя? Това е комплекс от организма на Духа. За да може ученикът правилно да се ориентира, за да издири своето начало и минало, за да може да съпостави себе си в големия колектив на творческите сили, той трябва да се опознае, той трябва да се обогати с тази способност съзнанието. Извън съзнанието, животът е само организми - не е още светлина, не е още знание, не е още ритъм. Под ритъм ние разбираме съзнателно участие в сътворението. Под светлина ние разбираме първичен импулс, който дава линията, образа като участници в сътворението, защото без линия и образи не може да се участва в сътворението. Линията е непреривно движение, а образът е съзнателна ръководеща мисъл.

За да може ученикът лесно, непринудено да открие всички тия заложби, тия способности в своята душа, то ще трябва да придобие тази способност съзнанието. Ние говорихме за скритите, за вътрешните сили в ученика. Ние казахме че има един вътрешен образ, има едно вътрешно начало, а това вътрешно начало е съзнанието. Това вътрешно начало е Божественото у ученика. Когато се говори за Божественото, се подразбира съзнанието, защото съзнанието прониква, като вълна, като радиовълна. Това което Господ е помислил, то се предава на вълни в сферите, в областите и радиоапарата - душата възприема тези вълни, а те именно са съзнанието.

За да може да стане реален живот, за да може да стане реална чувство, за да може да стане реално знание, реален усет, реално обоняние, трябва да се възприеме тази мисъл форма, тази мисъл субстанция на Първоизточника, като съзнание. Да осъзнае ученикът себе си, то е равно да е една велика способност на Първоизточника, защото ние казахме, че Духът на Първопричината е много способности и много възможности. Но дали ученикът ще долови кои именно способности и възможности му са най необходими, най-навременни, за да може по-лесно, по-правилно да се справи със силите, които са отражение - защото има сили на отражение. Силите на отражението са, които дават абсолютно вътрешен духовен живот, за да може това отражение да даде пълния образ, чрез който ученика ще може да завладее повече способности от тия, които за сега е осъзнал.

Но ще кажете: достатъчно са тия, които ние познаваме - петте способности, за да можем да се наредим в редиците на големите майстори в сътворението. О, малко е това! За един ученик във Вътрешната светиня малко е това, защото той има да разрешава въпроси с космични мерки, с космични сили, с космични възможности и елементи. Щом е така. не му трябват повече способности. Тия способности ще открие способността на Духа-съзнанието. Как ще ги открие? То ще участва в тия органи в ученика. Колективът на ученика е създаден от силови ядра. Зависи от добре организираните ядра и способности в тия сили, за да може ученикът да се проучи наистина като способност на Духа, за да има линия на движението, за да има светлина на сътворението.

Трудна ли е задачата? Никак не е трудна, защото условията са в ученика, възможностите са в ученика и съзнанието е в ученика. Ученик значи съзнание, защо то ако не осъзнаваш, ти не можеш да учиш. А щом не можеш да учиш, ти не си ученик. Какво значи знание? Знание значи съзнание. Знание значи откриване. Кой открива? Открива мисълта, чрез способността съзнание. Следователно, способността съзнание е вътрешния образ на мисълта. Мисълта е облечена в този образ. Мисълта се осъзнава като съзнателен процес и участва като гений, като посветен и дава отражението. Отражение подразбира още осияние. Докато не се получи осиянието, ученикът ще се намира в трудните дилеми, мъчните неизвестни. Но дойде ли до осиянието, станал ли е отражение, за него образът, вътрешният мир, вътрешната красота, вътрешна та мисъл са истински отношения към Първопричината.

Ние казахме, че има дадени форми, образи, а що е въображението? Въображението е усет на Духа. А усетът е способност на душата. А какво е представата? Представят си дали е вярно или не е вярно едно нещо. Кой ще дойде на помощ? Ще дойде на помощ съзнанието. А как ще се ориентира съзнанието, за да може да проучи тези тайнствени сили, как то ги нарекохме ние - едното на Духа, а другото на душата? Трябва да си ги представим в една голяма светлина, да им дадем истински образ. За да се доберете до реалната истина, трябва ви способност. Представата без способност е безплодна; Трябва ви способност да си предоставите слънцето такова, какво то е. Трябва ви способност да сят представите взаимните отношения между звездите и слънцето. Трябва ви способността да си представите, че отношенията ви към Бога и боговете са реални - истински. Трябва ви способността да си представите, за да имате усета. Трябва ви въображение, за да имате усета. А ние казахме: способността на Духа е съзнанието.

Въображението, представата и усета имат ли отношение към съзнанието? Щом имат отношение, те се сливат в общия колектив на съзнанието и тогава вече ученикът не си представя, не си въобразява, а работи със съзнателния процес, не работи с усета. Те са, както казахме Мислеща способност. Тя включва всички, както ги нарекохме фактори, способности, защото ученикът казва, си въобразява: защо има нужда да си представиш, да си въобразиш? Защото си усетил нещо. Защо има нужда да усетиш нещо? Тъй е решил Духа. И представата е ритъм на Духа, способност на Духа. Може ли да има друго? За ученика на Вътрешната школа друго не може да има.

Но ще кажете: нали тогава животът е поезия, нали тогава животът е мистика, животът е музика, обаяние. Да музика е, поезия е, обаяние е. Животът с тия способности, представи, въображение и усети! Има една велика способност на Духа и една Мислеща способност на Първопричината. Щом Ученикът добре се е ориентирал към тях, щом той е напуснал, щом е излязъл от света на формите, от света на въображението, от света на усета. от света на представите, пък дори и от образите, тогава той е наистина Мислеща способност.

И така, за да искате да имате ясна представа за тях, за да се справите, да ги изучавате, то е изгубено време. Вие сте работили с тях в далечното минало. Вие сте били досега тяхно проявление. Вас са ви представяли и усещали. Усетът е едно чувство, представата е друго чувство, и въображението е друго чувство, които съответстват на поетите сетива, които притежава ученикът.

И тъй, вместо да си представиш слънцето като земята или като огнена маса или като централно ядро на висши енергии и способности, по-добре е да знаеш за слънцето само като въплътена светлина и присъстващ Дух, защото слънцето е ядро на присъстващ Дух и въплътена светлина. Това представа ли е? Това не е представа. Това въображение ли е? Не е въображение. Усет ли е? Не е усет. Това е знание, т. е. има една способност знание. Има един, който знае, а щом знае, каква нужда има да си въобразяваш, да си представяш?

Но ще кажете: добре е за великите посветени, за великите учители, които знаят нещата, но ние не ги знаем. Щом не ги знаем, те са наистина необходими фактори, които да ни ги открият. Ето, точно сега ние говорим от дълго време за тия именно фактори - не факти като представа или въображение, на фактори като вътрешни отношения, като вътрешна красота, като вътрешна мисъл, като вътрешен живот и като вътрешен образ и вътрешно Божествено начало.

Но ще кажете: как ще се проявят тия вътрешни способности? Нали те трябва да имат образ? Точно тук ние ви дадохме вътрешен образ. Точно тук ние ви дадохме и вътрешния живот. Ние ви казахме и за вътрешната деятелност и за вътрешния стабилитет, който е красота и за онези централни вътрешни отношения, които са истинско въплъщение на Първопричината, чрез Мислещата способност. Не е лошо, не завидно, бихме казали, ученикът да се упражнява с тия способности – въображението, усета и представата, но това да бъде само като упражнение. Упражненията са необходими за човешкия дух, за човешката душа, за човешката воля и човешките чувства. Когато усетът стане жива душа, когато въображението стане реално знание, когато представата стане истински жив образ, ученикът търси вече други способности. Той търси из рудниците, из съкровищниците на великите възможности да издири други фактори, други способности, които да отговарят на неговия духовен манталитет и духовни способности. Тогава когато той си представя за слънцето, той е там. Когато си въобразява за звездите; че си въздействат, той е участник. И когато придобива усет, той е реално проявление. защото усетът му подсказва и разкрива. Разказва му за истината.

От какво се нуждае ученикът? Висшите сили да му бъдат в съдействие. Кои са тези висши сили, които са начало в Духа? А щом има начало, трябва да има майка, трябва да има и баща. Майката е знанието, бащата е мъдростта. Защо майката е знание? Знание значи прогрес. Мъдрост значи ритъм. ПРОГРЕС И РИТЪМ! Има ли някакво отношение между прогрес и ритъм? Може ли да има прогрес без ритъм? Или, може ли да същества ритъм без прогрес? Не може, защото ритъмът се определя от прогреса, а прогресът се определя от ритъма. Това е за способностите на ученика. Въображението на ученика е ритъм. А представите? Какво са те за ученика? Как ще доловите в този момент, какво са представите за ученика? А защо въображението е ритъм? Тръгваш и си въобразяваш, че това и това ще направиш, това и това ще срещнеш, от такива и такива условия ще зависиш - все си въобразяваш. Значи, те попадат към прогреса, а ние го казахме ритъм. Значи, ритъмът и прогресът се допълват. Ще заменим представите и въображението с ритъма и прогреса. Но с какво ще заменим усета? На какво отговаря усета? Ние казахме, че това е способност на душата. Щом е така, с каква друга способност ще замените усета, защото казахме, че ученикът трябва да се освободи от усещанията. Ще го замените с озарение. Това са реалности. Те съществуват като способности в Духа;

Казахме, че Духът има много способности, а сега твърдим за тия три способности: озарение, прогрес и ритъм. Озарението е среда за ритъма. Ритъмът е движение за прогреса. Ако нямаше движение, няма да има и прогрес. А самият ритъм дава движението. Ритъмът е усета на Божественото сърце - казано на ваш език, но усет ли е? Не е усет. А какво е? Живота. Но, в Божественото сърце има ли живот? Има разбира се. Животът в сътворението, в битието е произлязъл от Божественото сърце. Божественото сърце е дало първия потик на живота и затова е казано: любовта е живота. Любовта ражда живота. Значи, Божественото сърце ражда живота.

Когато ние застъпваме тия вътрешни същини, които пряко Духът открива на учениците, ние имаме голямата възможност да проверим доколко те стават плът и кръв, дух и светлина в ученика. Ние говорим дълбоко, че истините за вас ще бъдат озарение, ще тайните за вас ще бъдат светлина. Ние знаем за важния момент, в който Духът е ритъм, в който Духът е прогрес, в който духът е озарение. Ето защо, всички сили ще употребим, голяма мъдрост ще употребим, за да създадем истински свидетели за бъдещата култура. Новата култура е ритъма на Духа, е озарението на светлината и прогреса на Душата. Новата култура започва с Мислещата способност, с вътрешните отношения и с новото сътворение.

Като ученици на утрешното ново, като свидетели на утрешното озарение, изпълнете едно велико задължение. Какво е то? Да устоите, да се не колебаете, да се не съблазнявате, а напротив - земята е ваша, слънцето е ваше, звездите са ваши, пространството е ваше! Навсякъде се чувствайте, т. е. осъзнайте се като преки участници, като майстори в сътворението. Това е истината за вас. Ако назад се върнете или се спрете, ще бъдете в упадъка на старата култура - облечени в дрипите на старата култура. Кое е по-добре за вас? Да спрете или да вървите? Ако спрете, ще има ритници. Ако се върнете, ще има смърт. Ако вървите, ще бъдете поети, ще бъдете музикални сили, философски гении. Ще бъдете добри хора, истински човеци - образци, макар и да идва Духът на старата култура да ви нашепва, че за това, за което ви се говори е рано. Кое е рано и кое е късно? Късно е, което сте сега. Рано е, което ще бъдете утре. Бъдете рано, отколкото късно. Бъдете утре, отколкото сега. Сега е вече минало. Утре е бъдеще. Превъзмогнете в себе си човекът на старата култура, човекът на смъртта, човекът на падението. Нека просветнат лицата ви. Нека се разиграят сърцата ви като младенци, като юноши, за да може да бъдете условие за ония светли същества, които идват да населят земята.

Като засягаме въпроса специално за ученика, като нова култура, ние имаме за задача, която трябва да разрешим. Нейното разрешение ще зависи от вашия вътрешен образ, от вашия вътрешен живот, от вашата вътрешна красота и вашите вътрешни отношения. Бъдете пример! Бъдете завидното, мечтаното, желаното в живота! Бъдете огъня, който да искри - да се пръскат искри по пространството, по повърхността на земята и из океани те. Идват дни, когато братствата, духовните хора, учените, ще насилят слуха си да чуят нещо ново. Ще съсредоточат погледа си да видят нещо светло. Вие тогава като светулки, като свещици, ще им бъдете утеха. Големи капацитети, големи окултни мислители ще дадат ухо, къде в коя пещера, в коя кошара, в коя паланка, в коя планина, в кой път се е родил Младенецът на новата култура.

Да, този Младенец тук се е родил. Тук расте. За него се грижат всички представители. Той трябва да порасне. Той трябва да се възпита. Трябва да се подготви. Кой е той? Вътрешната школа. Кой е той? Едно свещено ядро, едно свято място, един съвършен образ, една необятна красота, една всемирна любов. Ще разрешим ли задачата? Има ли в момента упадък на Духа у вас? Когато присъствате в ядрото, да заиграе сърцето ви като васанско агне, да бликнат очите ви като звездната светлина, да се прелее душата ви като слънчев спектър, за да може да имате наистина едно единствено място, на което Божията нога е стъпила. Това е знаменито - да имате щастието да присъствате в Божествения храм, където да чуете живото слово. Това е знаменито събитие.

Повдигнете духът си! Приобщете душата си! Не я дръжте на страна като сиромахкиня, като просякиня, като оскърбена. Възлюбете се! Хармонизирайте се! Нито една мисъл противоречива, оскърбителна. Пълно почитание и уважение Духът гради върху вас. А щом е бдение, вие сте новия изгрев, новата звезда, която ще озари небосвода над Младенеца, който се е родил във Вътрешната школа.

14 май 1951 г.