268. Жертвата

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 268-мо

Жертвата

На ученика трябва светилник. Който носи светилник, той не се спъва. Който носи светилник, той не живее в мрак. Неговият живот е светлина. Неговият стремеж е радост. Негова та мисъл е свежест. Който носи светилника, запален от лъчите на Духа, никога не се спъва, на никоя сила не вярва, освен на силите на светлината. Който носи светилник, запален от лъчите на Духа, за него незнание няма, защото светилникът осветява нещата и той ги вижда. Такъв е ученикът на Вътрешната школа със запален светилник от лъчите на Духа. И тогава, какъв може да бъде успехът, какви могат да бъдат постиженията, каква може да бъде вярата, убеждението при облика на тази светлина? Много естествено, положителни максими, защото всяка стъпка е отмерена, всяко движение отмерено, всеки поглед е фиксиран. А щом са придобити тези качества, то следва, че са и придобити способности, т. е. са развити способности.

Истинската мярка на окултния ученик от Вътрешната школа е тази, че той има запалена свещ от лъчите на Духа. Но ще се възрази и ще се твърди: това не е ли много? Да, за слабия е много, за закъснелия е много и рано, но ние говорим за ученика на Вътрешната школа. Той има тия привилегии, тия способности, той притежава тия качества, защото ако не бе така, Бог никога не би благоволил да прояви себе си на земята. Това е работата на Бога. Това е работата на светлата йерархия, работа на светлите духове. Че отстрана тя ще бъде оспорвана, че ще бъде спъвана, това нищо не значи. Вие провежда своя план независимо от големите стълкновения, от големите препятствия на духовете. Едно трябва да знаете: да бъде запалена вашата свещ от лъчите на Духа. Където и да се движите и накъдето и да се движите, нека този пламък, нека този огън да осветява пътя ви и по тази светлина да се движите.

Движение и светлина!

Да, важен фактор е движението, важен фактор е светлината. Да се движиш, накъде? Да бъдеш осветяван, от кого? Това е необходимо за вас, защото вие по начало сте движение, а по естество и същина сте светлина. Щом по начало сте движение, трябва да има ефекти това движение, трябва да има придобивки, а тези придобивки се получават посредством светлината. Ние няма да си позволим да ви кажем, че вие сте светлина. Не. Ние си позволяваме да ви кажем, че вие сте движение, мирово движение и то космично движение. Благодарение на това, че вие сте движение, имате живота, най-свещеното благо - живота.

Когато засягаме въпроса за движението, ние искаме да подтикнем едни ваши същини към живота, т. е. вашите същини да станат жар, живот. А там където има жар, има и светлина. Фокуси трябва да бъдете. От които да пламти огън, тъй както пламна огъня при къпината, когато великият представител на светлата йерархия, Мойсей, стъпи върху тази земя. Трябва да имате тази опитност. Ученикът на Вътрешната школа трябва да има опитността на Мойсей, а любовта на Христа. Бог чрез Мойсей се прояви, а чрез Христа се жертва. На всяка една сила, която се проявява предстои жертва. Тук е тайната на живота. Ако може да я откриете, вашите жертви ще бъдат свидетели за бъдещите поколения.

И тъй, очаквайте проявлението на Бога; а гответе се да се жертвате за Бога. Това е истината. Това е, което ученикът трябва да постигне чрез своето движение и светлина. Всичко друго е заблуждение, всичко друго е хаос, падение.

Когато застъпваме въпроса за светлината и за движение то, ние имаме за задача да събудим лъв вас човекът - човекът Мойсей, който да опита проявите на Бога. Когато говорим за светлината и движението, ние искаме не да опитате, но да се жертвате. Защото опитването е сладко, но жертвата е горчива.

И тъй, ученикът трябва да примири сладкото с горчивото. Така той ще се подготви, за да посрещне оня свещен ден, когато на неговата земя ще проблесне огънят и ще чуе гласа на Бога. След това ще дойде денят, когато ще каже: „Отче мой, Отче мой, прославих те! Прослави и мен у тебе! Свърших работата! Идвам при тебе!“

Може ли това да стане? То трябва да стане. Няма вече може ли. Ученикът не трябва да се забавлява. Ученикът не трябва да се смущава ни най-малко да се съмнява, защото свещта му свети и е огряла пътя му. И в кого ще се съмнява, когато всичко пред него е чието, осветено. Какъв трябва да бъде ученика? Положителен-да е опитал огъня на Синайската планина, да е опитал жертвата в Гетсиманската градина.

Ще кажете: дали не сме готови за тоя свещен ден, деня когато да чуем гласа на Бога и деня, когато да се жертваме за Бога? Това сега е проповед. Ние проповядваме от олтара на Вътрешната школа, но ние имаме една друга задача, когато ще стъпим да разлистим страниците, в които е писано за многото способности на Духа. Тогава няма да проповядваме, а ще разказваме. Проповедта е едно нещо, а разказването е друго нещо. Да проповядваш значи да подканваш, да поканиш силите. Да разказваш, значи да слушат силите.

Защо се налага и пред вас да има проповед? Вие сте все още в процеса на подканваното. Ние все търсим вашата душа, облечена в дрехите на живота, да я измъкнем от там, т. е. да я освободим. Само при свободата на душата може да има истина ученичество, защото ние казахме: посредникът между Бога и Духа е душата.

Разсъбличайте душата си, проведрявайте съзнанието си, за да може да стъпите здраво върху светлия път, който ще ви изведе из египетската земя, където носите тухли, камъни, кал. Напуснете вече Египет. Напуснете, старата египетска култура, защото вам предстои нова култура, вам се предлагат нови дела. Това са делото на Духа и свободата на душата. Така ръководени, така подпомогнати, у вас ще закипи един Божествен стремеж, ще заиграе осенката на една Божествена радост и вие ще бъдете готови да опитате и двете състояния: проявлението на Бога и жертвата за Бога. Не можеш истински да се жертваш, ако нямаш проявление. Заблуждение е, ако някой отрича тази истина. Само този може да се жертва, който е обгорен от Божествения огън.

Но ще кажете: защо трябва жертва? Не може ли тъй по благодат? Всеки дух се изпитва. Само опитаният ще има възможност да се домогне до мировите, до космичните знания. Само този, който е опитан, ще му се поверят знанията на мировете, знанията на космосите, знанията на битието. Не може другояче. Няма други пътища, Ако можеше по пътя на съмнението, добре е. Ако можеше по пътя на безлюбието, добре е, но не може. Трябва една положителна нравственост, положителна чистота, за да може да възприемете прииждащите лъчи, прииждащата мисъл, прииждащите стремежи от висшите светове. Само когато си се вглъбиш в тях, ти можеш да знаеш за събитията на планетите, за планетните системи, за слънчевите системи, а това трябва да знаеш, защото си естество от тях, начало от тях! Трябва всичко да си припомниш, за да стане твоят ум миров ум, космичен ум,

Ето каква готовност, ето каква издигнатост трябва, за да можеш смело да стъпиш към мирово посвещение. Мировото посвещение не подразбира да се ограничиш в своя личен мир. Мирово посвещение подразбира да се посветиш на Великото движение и светлина, т. е. на мировото движение и космичната светлина. Колко е красиво, когато светилникът е запален. Колко е безстрашно, когато светлина те озарява! А това благо може да има само ученикът, който се посвещава в мистериите на Духа. Той е една бъдеща готовност, която свидетелства за необятните постижения.

Когато така застъпваме въпроса, да не би да дойде мисълта и да се каже: да не би Духът да ни ласкае? Духът не ласкае. Духът казва: опитай в огъня присъствието на Бога и жертвай се чрез любовта за Бога. Да, добре е това да стане. Кой не би го желал? Кой не би се грял на тази светлина? Кой не би стоял на този огън? Но трудното е как да се жертваме. Ще се жертвате. Макар и да ръмжат духовете, ще се жертвате. С това вие ще кажете на духовете: силата е наша, а слабостта, страхът са ваши.

Ученико, въоръжи се с търпение, въоръжи се с хладнокръвие, подготви се с вяра, защото борбата на духовете е жестока. Те ще искат да затъмнят твоята светлина. Защо ще искат това? Много интересно, защо тия духове искат да затъмнят твоята светлина. Защо тия духове искат да хвърлят тъмнина в светлина та? Това е тяхната обязаност - да хвърлят тъмнина в светлината, за да стане всичко светлина. Но вие не се смущавайте от хвърлената тъмнина във вашата светлина. Тя ще го стопи, претопи. Ето това е характер. Характерът е приготовление за идващото бъдеще.

Когато застъпваме тази способност - характера, ние имаме за задача да помогнем, да ускорим процесите на характера. И това ще стане. Характерно слово! Характерна мисъл! Характерно знание! Характерно изкуство! Характерна поезия! Характерно движение! Има ли заблуждение? Заблуждението стои в безверието. Заблуждението стои в безсилието. Заблуждението стои в незнанието. Заблуждението стои в безхарактерността.

И тъй, когато ви проповядваме, когато ви призоваваме, не се обиждайте. Сега започваме едно разумно начало. От това разумно начало ще зависи бъдещето на бялото братство на земята, специално в България. Това разумно начало ще произведе искра в много съзнания. Такъв е планът. Няма вече фарисейство. Планът трябва да се изпълни. Бялото братство трябва да разшири кръгозора, аудиторията. Трябва да освети храма, да освети земята. Това нима да стане с пасивност, а ще стане със смелост. Бъдете смели. Защитете при всички случаи и условия правото дело на белите братя. Разпалвайте светилника. Да гори той от огъня на духа. Нека да хвърли светлина по всичките краища на земята, за да могат да я видят всички подготвени души. Нека да я изживеят всички подготвени души, защото земята трябва да стане отново райска градина, място, където да обитават боговете, светлите същества. Следователно, нека това ядро укрепи Духа, за да даде възможност той да се прояви като сила, като движение и светлина. Така иска Духът. Той не се занимава кой е прав и кой е крив, защото за Духа е само истината.

Това, което ви даваме в тази среща, то е да ви повикаме. От къде? От Египет, от Вавилон, от Сирия, от Америка, от Русия, от Англия, от Франция и т. н., от петте континента и всички острови. Вътрешната школа има мирово значение. Има да изпълни мирови задачи. Не си правете илюзии, че може да допуснем, че това е така само една подготовка. Очите на света, очите на духовете са обърнати към вас. Сърцата на светлите духове трептят за вас. Щом е така, дайте им място, подслонете ги, нагостете ги и вярвайте: те няма да ви ощетят, а ще ви оставят от своето богатство. Те са най-богатите. Наистина, завидно е положението на ученика от Вътрешната школа, защото има като гости най-богатите сили, които имат за задача да организират всемирното царство на Бялото братство.

Изнасяме тази истина, за да ви подготвим по ум, по сърце, по душа и воля, за да не би прииждащите сили да изплашат вашите същини. Не се плаши. Не казвай, че това е може би един прилив, който ще ми попречи. Бъди свободен от всички стари култури, от всички стари догми и обреди. Имай за обряд изгряващото слънце. Имай само една догма - молитвения час. Те не са спънка. Те са ритъм, движение.

Духът се вълнува. Защо? Защото момента е такъв, когато силите на светлината са в напрежение. Сега тези сили опитват всеки един от вас, каква е скоростта на вашето движение, каква е силата на вашата готовност. Духът има специална работа с вас. Все ще извае нещо. Сега сте още процес на космична каша, но Духът ще извае, ще оформи. Той нежно пипа, но пълно гримира. Това което сте днес, утре не ще бъде същото, защото той чука, оформя. Използувайте благословените моменти, използувайте благословеното начало, използвайте благословеното присъствие, за да подсладите живота си и да освободите душата си. Това ви желае Духа.

24 септември 1951 г.