272. Връзката между четирите свята

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 272-ро

Връзката между четирите свята

Подчертаният ученик има белези, т. е. печат. За да го познават като такъв, нему са сложили тези белези, защото при подчертаването са взели участие космични, духовни, Божествени сили, които имат радиацията, огъня, въздуха и най-после сили, които притежават гениалните способности на Божия Дух; Следователно, подчертаният ученик трябва да бъде феномен, да разпръсква всички мисли, които могат да попречат на неговото ученичество. Идеите, които са поставени, които са проектирани в него трябва да бъдат разрешени. Защо? Защото времето е. специално, давлението е специално, влиянията са специални, епохата е специална.

И тъй, ученикът трябва да противодейства, трябва, да разпръсква всяка зла мисъл, която може да го спъва, защото той иска да разреши проблема за великите светове, които участват в него, които подчертават силно, мощно двигателите, които имат за цел да го отведат в царството на Духа.

А знаете ли какво е това царство на Духа? Знаете ли каква власт и сила, какъв огън и светлина представлява царството на Духа? Те са неизчерпаеми фактори, неизчерпаеми сили, вечни, безсмъртни елементи, от които е започнало сътворението. Така ученикът трябва да познава същините на Духа, за да може да опознае, и бащата на Духа;

Може ли ученикът да постигне това, за което го зовът големите сили? Да. Трябва да го постигне, трябва да разгадае, трябва да открие. Трябва подчертаност - да се подчертаете като голям характер, като силна воля, като голям учен, да няма тъмни, неясни, мъчни въпроси. Кога ще стане тази връзка? Трябва му духовна връзка с Духа, който всичко знае, всичко може, който всичко е създал, всичко е подчертал, ознаменувал.

И тъй, от връзката на ученика ще зависи и неговото посвещение. Няма посвещение без връзка. Да се не заблуждавате, да се не подавате, че това е било един похвален факт, който може да заблуди ученика. На ученика се говори положително. Той не бива да бъде заблуждаван.

И тъй; подчертаност! Добра оценка! Никога да се не подценяваш, защото подценяването е чужда сила, която спира делото на Духа. Но ще кажете: нима Духът е слаб, че може да бъде спрян, т. е. препятстван? О, не! Силата на Духа е, която респектира, но силите на ученика са, които възраждат. Защо е така? Може ли при респекта да има възраждане? Респект подразбира ограничение, а възраждане подразбира възход, растене. Ето къде е магията между силите на ученика и тия на. творческия Дух. Респектирай, ученикът получава най-великата възможност да се координира с духовните сили.

И тъй, респект на Духа не подразбира ограничение, а пълно прояснение. И всеки, който е в прояснение, той е вече е свободен, защото е стъпил на ресора на положителното, реалното.

И тъй, бъдете реалисти, т. е. бъдете трептение на Духа. Това е реалното. Щом си трепет на Духа, има ли по-реално от него? Няма. Всичко друго може да бъде само отражение сянка, ефект, но не реалност.

И тъй, най-голямата способност и възможност на Вътрешната школа е трептението на Духа. Щом ученикът има това осеяние, той има безсмъртен поглед, безсмъртна мисъл и положителна вяра. Неговата вяра е знание. Неговата мисъл е светлина.

ЗНАНИЕ И СВЕТЛИНА! Две безсмъртни същини и способности на Духа. Да знаеш и да си светлина. Извън тях, всичко е спънка, незнание, тъмнина.

Поставяме тая въпроси, като подчертахме, че Ученикът трябва да има будна, бързодвижеща се мисъл. Не мисъл, която приспива, която заблуждава, но мисъл ведра. И привеждайки идеята на Духа, да се схване главната мисъл, която е, да въведе ученика в лабораториите на тия важни светове: космичен, Божествен, духовен и физически. Ето, така проумял, той ще има вече възможностите да отгадава всички тайнствени, всички отвлечени идеи за света. Той ще бъде един голям астролог, който ще познава влиянието, съчетанието на планетния свят. Той ще разбира въздействието на зодиаците и от там ще знае лично за себе си, чрез, кой тригон, чрез кои сили от тригоните ще може да ученичества. А вие знаете: астрологията ги е определила като четири важни тригона: огнен, въздушен, воден и земен. В огнения тритон действат силите на ума, силите на сърцето, силите на волята и силите на опита. Огненият тритон е, който е вдъхновител, който прокарва най-висшите идеи на Божествения свят. Божественият свят става достояние, пълно откритие на ученика, чрез огнения тригон, чрез огненото съчетание на планетния свят.

Ние застъпваме огнения тригон като един най-важен фактор в сътворението, защото там са действали големите способности на Духа, като ум, като чувство, като воля и като деятелност. Астрологическите знаци, се казва в този тригон, са олицетворени като символи: Овенът, лъвът и стрелецът. Овенът - умствения живот, лъвът - чувствения живот и стрелецът - деятелния живот. Вярно ли е това? Дали големите астролози са можели да открият положителните символи? Имайки предвид, че Духът работи чрез физическия свят и те са взели символи от животинския свят. Какво представлява овенът, какво представлява лъвът и какво представлява стрелецът? Главата на овена е несъкрушима, твърда, борческа. Следователно, тя е символ на ума. Какво представлява като символ лъвът? Вярност до крайност, до себепожертване. Значи, чувство силно, силно чувство до смърт, за себепожертване. Защо астролозите са взели стрелеца? Какво в същност е стрелецът? Този, който стреля. Взели са го като символ на деятелност.

И тъй, в огнения тригон вземат участие животинският и човешкият свят. Но под тия символи се крие една върховна мисъл, която е занимавала големите астролози, която ни е ръководила, за да могат да сведат отвлеченото, висшето, Божественото на физическия свят. И вам предстои тази задача, да се учите от огнения тригон, т. е. да действате чрез огнения тригон, да имате ума, да имате чувството, да имате деятелността. И тогава, като проучвате другите тригони - на въздуха, на водата, на земята, да бъдете положителни и да познавате градусите, големите нечетни числа, които стоят под градуса на вашия ум, на вашата мисъл, на вашето чувство, на вашата воля и на вашата деятелност, за да може вашата трептяща мисъл веднага да разреши проблема за вашето посвещение.

Жива астрология ви трябва, т. е. трябва да бъдете астролози, за да може да боравите с астрологически числа, а то значи висша математика, висша алхимия. Това са най-крупните задачи за ученика на Вътрешната школа - да може да освободи своята мисъл от ежедневието, от заблуждението и да я втопи в несметните числа на астрономическата математика. Защо трябва това на ученика? Не маже ли само чрез любовта да люби и да блаженства? Може. То е най-лесното - да любиш и да си блажен, защото любовта подразбира блаженство, щастие, спокойствие и някога удоволствие. Но има една любов на астрологическите числа, любов на математиката. Тя е същественото - да обичаш отвлеченото, голямото, силното, мъдрото. Защо да го обичаш? Защото то е реалното. Няма друга реалност. Ти си математическа задача. Ти си астрологически числа. Следователно, в тебе няма празно пространство, няма място за щастие, няма място на блаженство, на покой и тишина. Трябва да изостриш нюха на твоя ум, трябва да усилиш вибрациите на твоето сърце, за да може да се подготвиш като голям, мъдър учен. Ученикът трябва да стои над всичко, което е мъчно и трудно.

Но ще кажете: защо Духът ни зове към тая област, където мъчно можем да се ориентираме със своите способности? Какво искате? Да ви се говорят неща, които ще бъдат повторение ли? Не. Специално за ученика на Вътрешната Школа няма повторение. Той трябва да бъде: ДА БЪДЕ ИЛИ НЕ. Ако иска да бъде, трябва да запретне ръкави, трябва да подготви своя духовен мир, своята мислеща система, своя борчески дух и да се залови за непосилната работа.

За да стане всичко това, трябва му ръководство, трябва му връзка, да се свърже с най-съществените идеи, с най-великите мисли и с най-гениалните същества, които са движели, които движат майсторите на мисълта, майсторите на гения, майсторите на словото, майсторите на изкуството. Вие сега се намирате в една лаборатория. Вам предстои да пристъпите към известни опити - опити доста сложни, отговорни, бихме казали, дори страшни. Защо? Защото трябва да се жертвате, а това подразбира смелост.

Но ще кажете: всичко това е хубаво, но защо, това, което ни се говори, не настъпи у нас като една реалност, като една положителна, завършена мисъл, идея? Защо у нас има още колебание? Защо ние още стоим и чакаме? Защо Духът не ни тласнем, подтикне, за да изменим своя ход? Да, защо, защо; защо . . . Защото има пречупена мисъл, защото има съмнение, защото има безверие, защото има ограничение. Имате възможността да ви се подаде ръка. Имате възможността да чуете слово. Имате възможността да видите светлина и да имате присъствие на Дух.

Тогава, да бъдем или да не бъдем? Смело се поставя въпроса. Когато една школа е ангажирала сили, тя има задължения и то отговорни задължения.

В какво именно се състоят тия задължения?

Първо задължение: ученикът да бъде абсолютно свободен.

Второ задължение: ученикът да бъде абсолютно вярващ.

Трето задължение: ученикът да бъде абсолютно любящ.

Четвърто задължение: ученикът да бъде абсолютно мъдър.

Пето задължение: ученикът да бъде абсолютно силен.

Това значи привилегия, предпочетен, повикан, намерен и най-после задължен.

И тъй, всички сте задължени. Трябва достойно да изпълните задължението си, защото вие дадохте клетва, че ще бъдете ученици на окултната магия и вече школувате от 20-30 години. А щом сте школували толкова време, толкова години, дни, часове, минути и моменти, не трябва никой да има светотатството и да казва: аз съм нищо. Аз съм неспособен. Аз не мога.

Тук няма игра. Ако искаш да се забавляваш, да играеш, има специални места. Иди там. В окултната школа има велика работа. Школа значи учение. А да учиш значи труд, който да се преобърне на Велика работа. Достойнство е това. То е да имаш вдигнато чело, да имаш ведър, проницателен поглед и когато гледаш света, да виждаш Бога. Когато ходиш из света, да се съобщаваш с Бога.

Съобщение и движение! Два велики проблема за ученика: да участваш и да работиш. Бъдете знамение, бъдете пророци бъдете апостоли, станете светии, за да постигнете пълно посвещение. Организирайте вашия духовен и Божествен свят, за да могат силите от физическия свят да се прелеят в тях като нови импулси, като ритъм и така обогатен духовният ви свят, така втопен в Божествения свят, вие наистина ще имате способността на космичните сили. Ще бъдете звездобройци, астролози, математици, алхимици.

Към тая височина, към тия върхове ви зове Духът. Той не ви казва: яжте и пийте, не ви казва спете и почивайте, а той ви зове, той ви изтласква към височините, към върховете. Къде, на кое място в даден момент се говори така? Къде людете са, се замислили; че трябва да се организират в абсолютния духовен свят, за да се втопят в Божествения? За сега няма такова място, защото борбата е усилена. Но тук при вас има един малък кът, има една приятна полянка, има едно хубаво връхче, едно уютно място, от където се вижда изгрева на слънцето. Възлюбете това място, защото от вашата деятелност ще зависи и културата. Трябва благородна почва, богата почва. Защо? Защото ще се донесат семена от Божествения свят и се посеят в тази почва. Трябва да израснат и да дадат добри плодове, сочни, сладки плодове. Ще има трудност в отглеждането им, но вие сте призвани да ги отглеждате. А то значи да пазите това място, това връхче, тази височина. Внимавайте! Силите ви пазят да не паднете от нея. Никога не гледайте назад, защото глъбината е дълбока.

И тъй, заживейте в тия три съществени, положителни свята. които ще оформят вашето тяло, ще обновят вашите сили, ще преустроят вашата мисъл и най-после, ще вдъхновят вашия дух, за да има възможност за в бъдеще да се реализират някои отвлечени идеи трябва да имате връзката на тия три главни свята, защото от полето на физическия свят вие не може да разрешите отвлечената идея. И от полето на космичния свят пак не може да разрешите отвлечената идея. И от полето на духовния свят, не може да разрешите отвлечената идея. За Първопричината е необходима да има непреривна връзка между тия четири свята.

Но пак ще кажете: как да влезем във връзка, как да ги обхванем с нашата мисъл и да имаме това голямо прозрение? Чрез подготовка на вашия организъм, чрез подготовка на вашите чувства, чрез подготовка на вашата мисъл и чрез подготовка на вашия дух вие ще имате възможност да откриете отвлечената идея. Каква друга работа ви предстои? Какво ще правите, ако не това, да откриете отвлечената идея за Великото Начало? Ние казахме: ще имате само повторение. А казано е в мъдрите приказки, че повторението е майка на знанието. Това е вярно до толкова, доколкото човек може да се измами. Повторението е отегчение. Няма да повтаряш нещата, защото пред теб седи изблик на новото, системите на новото. А знаете ли какво значи новото? Новото е въплъщение на светлина и присъствие на Дух, т. е. да бъдеш ден и то светъл ден.

Ние пак много ви отвлякохме. Дали е много или малко, ще зависи от вашето съзнание. Не е много, а е най-малкото, за-щото посветеният е вибри на Духа, посветеният е прилив на Духа, слово на Духа, движение на Духа. Ведрина е необходима. Ведрина подразбира да е дошъл вече слънчевия лъч и е разпръснал мрака. Ние не казваме, че вие не сте във ведрина вече, но искаме да ви напомним да цените ведрината, да сте доволни, че наоколо вече е видело, защото доволството говори за вяра, мощ, сила. Доволният е положителен. Той е ясновидец. Той вижда. Но ще кажете; щом е доволен, той е пасивен, не е активен. Тук не взимаме доволството в смисъл: разбрал, проучил. Той знае. А щом знае, той вече може. А щом може, той е делови. А деловият е ценен пред Божието око. Делото е най-свещено пред Божието око. И сега вам предстои дела: това. което знаеш, да го приложиш и това, което си приложил, то е да бъде безсмъртно дело.

Това е още подготовка. До кога ученикът ще се подготвя? Дотогава, докато стане истински ученик, който може само да учи, т. е. да работи. Вие още не работите. Вие още не учите. Вие едвам почвате да мислите, но работа още няма. Какво значи работа? Работа е да отидеш до слънцето и да се върнеш. Да си натоварил на гърба си слънчева енергия, слънчеви семена, да ги донесеш тук и да ги посееш, работа значи да отидеш на някоя звезда, в някоя звездна система, да вземеш тамошните култури, да ги донесеш тук и да ги реализираш на местна почва.

Да, трудолюбие - да обичаш труда, да обичаш работата.

И тъй, ще знаете, че ученик е само този, който работи. Който се опъва не е ученик. Той е фантазьор. Фантазьорството е най-лекия занаят. Пълна е земята с фантазьори. И сега се прилага някаква специална система на фантазьорите. Всички политически течения са все фантазьорство. Едно велико учение има. То е учението на системата на Духа, която открива всички възможности за наука и живот.

Изграждайте вашата нервна система, да могат да издържат нервите, да могат да се засилят психичните тъкани у вас, за да подхранят физическите тъкани, чрез които ще се даде един нов тласък, нов импулс за способност. Способност ви трябва - способност в изкуството, способност в науката, способност в труда, за да може да дойде делото, за което са се жертвали велики посветени. Проведрявайте небето на вашия Дух, за да може той с по-голям замах да координира вашите духовни сили и да превъзпитавате вашите физически сили. Така високо, достойно, възпитано да се наредите между редиците на големите ученици и да проучите тайната за Първата причина. Докато не я проучите, докато не я откриете, вие ще бъдете само фантазьори. Пазете се вече от фантазьорството, но стъпете смело върху ресора на Духа и заживейте в реалния духовен и Божествен свят. Това е великанство, гениалното, което ви предстои.

20 октомври 1951 г.