277. Мирът на любовта

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 277-мо

Мирът на любовта

Ученикът трябва да има живот, специфичен живот, различен от всички други, т. е. от всички други съществувания. Животът на ученика трябва да бъде живот на мъдрец, да мисли като мъдрец, да учи като мъдрец, да ходи като мъдрец и най-после, да работи като мъдрец. И тогава няма да ида празнота в неговия живот. Какво значи това празнота? Мъртво пространство. А знаете ли какво е това мъртво пространство? Неорганизирана сфера, неорганизиран свят - там, където всички сили са в противодействие, в дисхармония.

Ето защо, ученикът трябва да запълни своето време и пространство. Неговото време трябва да бъде математически определено и неговото пространство трябва да бъде геометрически измерено. Ето къде ученикът ще приложи живата математика и живата геометрия. Тези две специалности му са най-необходими. За да може той да разбира оная Върховна мисъл, онова Върховно размишление на великия свят, който го обкръжава. Той трябва да има необходимите мерки, необходимите способности. И когато казахме: той трябва да олицетвори в пълнота мъдреца, то е за това, защото само мъдрецът е, който владее времето и пространството и живее във вечността.

Мъчно ли е да бъдеш мъдрец? Лесно е да бъдеш мъдрец, когато си озарен от третото абсолютно начало - любовта. Любовта е импулса за всички тия възможни начала у човека. Тя е, която импулсира, тя е, която дава най-светлата, най-изящната и най-красивата форма. Тя е най-изящното, най-красивото и най-светлото битие.

За да може ученикът да схване, да се вживее в най-свещената работа на битието, трябва да има в помощ това абсолютно начало - любовта. Немислима е работа, немислима е мисъл, немислимо е и дело без любов. Любовта е просветлението. Любов та е топлината. Любовта е виделината. Светът на любовта е най-яркия, най-светлия, най-чистия, защото е свят на прогрес, свят на сътворение. Ако няма любов, светлината е само сила. Ако няма любов, Духът е само сила, но щом има и любов, светлината е дело, а Духът е творчество. Делото е резултат на творчеството, т. е. Духът е инициативата, а светлината е поляризацията.

За да може ученикът да обхване висшите Божествени инициативи, нему му трябва среда. Тази среда именно е любовта. За да може да учи, да работи, да мисли, нему му трябват условия. Тези условия именно са любовта. За да може да се издигне, да придобие свобода, да се движи из простора, из всички други светове, нему му трябва възможност. А тази възможност е любовта. За да може да се домогне до върховната памет, до Върховната мъдрост, нему му трябва светлина. А тази светлина е любовта. Най-после, ако иска да се прояви като Бога, да работи с Бога, нему му трябва Дух, а този Дух е любовта. Любовта разрешава всички проблеми, любовта тълкува всички загадки. Тя разкрива всички тайни. Любовта присъства във всички секрети. Тя е, която разключва ключалките на тайнствената съкровищница на великите мъдрости. Само ръката на любовта е способна да открехне вратата на Тайната светиня. Само очите на любовта могат да съзерцават върховния промисъл, който се е разлял като светлинна вълна в битието. Само енергията на любовта е, която може да преодолее всички спънки и мъчнотии и да се изкачи до най-трудните стъпала по стълбата на великото посвещение. Кръвта на любовта е най-благородното съчетание, най-възвишената радиация, който възпламенява органите на сърцето и органите на човешкия дух, който открива света на душата. Любовта е потока към непреривния възход. Щом тя е поток и прииждане, душата се чувства свободна, летяща из сферите на възвишеното царство.

Качествата на любовта са Върховен промисъл, Върховни размишления. Ето каква е любовта на посветения мъдрец. Тя е, която го е въвела. Тя е, която е боядисала, обагрила неговото лице. Любовта е турила краската на неговите очи. Любовта е сложила енергиите в неговата мисъл. Мъдрецът значи е олицетворение, пълно олицетворение в дейността на любовта. И тогава казваме: Великото начало е почнало с любовта, т. е. в началото се е проявил Духът като любов, т. е. светлината като начало и Духът като начало са бе проявили като любов. Не може ученикът да разбира светлината, не може да се справи с нейната абсолютност, с нейната радиация, не може да се справи с онези способности на Духа, с онези органи на Духа, ако той няма осиянието на любовта. Великото знание, великата наука на светлината и Духа се разбират само чрез разума и вдъхновението на любовта. Да имаш такава любов, значи да участват в битието като сила, равна на тази на светлината. и Духа. Да си любов, това значи да обичаш всичко що е в битието, в небето, в планетите, в слънцето, по земята и в земята.

Силата любов е любовното чувство на Върховния промисъл. Тя се е проявила като чувство, Духът като принцип, а светлината - като сила. За да имате мярката на любовта, защото и тя си има мярка, трябва да я изживеете, трябва да не отпадате духом и в помрачение. Но, за да не попада ученикът в тия сътресения, какво трябва да прави? Трябва да обича, да люби и най-после специално трябва да се пази. Ученикът трябва да се пази. Това показва, че той има ума, мисълта на мъдреца. Да се пазите от хитрините на духовете, да се пазите от изкуството на духовете, да се пазите от лекарствата, от отровите на духовете. Да се пазите от философията на духовете. Най-после, да се пазите и от живота на духовете.

Само така буден, само така озарен, ученикът ще може, ще има вече способността и силата да живее във вдъхновение, озарение на любовта. При духовете няма любов. Не се заблуждавайте, каквото и да ви обещават, каквото и изкуство да ви предлагат, каквито и чудеса да ви представят. Пазете се. Имайте разумната мярка на любовта. Тя е, която нашепва на вашата душа. Тя е, която огрява пътя на вашата душа и открива простора към Великото Върховно начало.

Но ще кажете: няма ли поне малка истина в духовете? Има една истина, а тя е, че те са останали да живеят в нисшите царства. Там разрешават проблеми; проблема на родовете, проблема на изкуството, проблема на трагедиите, на комедиите. Достатъчно е вече. Дойде денят за вас. Удари часът за вас. Но вас ви трябва предпазливост. Когато се откъсвате от една среда, там стават големи стълкновения. Борбата е голяма, защото откъсването произвежда голямо трептение, а това трептение раздвижва околната среда, околния мир. И ако ученикът не постъпва предпазливо, непременно ще изживее катаклизми, противоречия.

Но ще се зададе въпроса: нима ще трябва да се откъснем от близкия за нас свят, тоя свят, в който ние се възпитавахме, в който се радвахме? Да, доста се възпитавахте и доста се радвахте. Ще напуснете това възпитание, ще се освободите от тази радост, защото вам предстои посвещение и върховно размишление. Дали ще ни разберете, дали ще можете да влезете в този тон, в тази гама, ще зависи и от вашата предпазливост.

Труден ли е възхода на ученика? Да. Да завършиш университет, академия на висша Божествена наука, изисква се работа. Няма да кажем труд, мъки, а работа, т. е. да застанеш върху онова стъпало на възходящата стълба, което е в унисон, е в хармония с Великия възход.

Ученико, стъпи здраво върху тези стъпала. Стъпи върху прага на великата стълба, за да може да проумееш, що е това да напуснеш света на духовете и да се заселиш в царството на Духа.

Така ще мислите с новия ум, така ще чувствате с новото сърце и ще работите с новия дух. Това е новото. Вашето обучение е новата школа, новата просвета, към която Духът ви зове. Да участваш като трепет в сътворението, да се прелееш като светлина в сътворението, да мислиш като творец в сътворението, това е великия идеал, към който ученикът се зове. Тогава и духовете на звездите, духовете на планетите и на всички слънчеви съзвездия, ще му бъдат отечество. Трябва да имате контакт с тия. духове, които неуморно, непрестанна работят, сътворяват новия свят, животът на любовта.

Когато приобщаваме мислите на ученика към тия проблеми, ние имаме единствената задача да можем да го изведем из царството на духовете. Но ще кажете: нали трябва да мислим за тия духове? Нали трябва да работим за тях? Нали такъв е проблема на любовта? Кога ще работите за тях, как ще им помогнете, когато и вие сте като тях? Тогава ли? О, не. Този, който ще спасява удавник, трябва да знае да плава. А точно това трябва на ученика - да знае да плава, да може да прониква навсякъде, във всички области, във всички сфери, в цялото битие.

Но ще Кажете: възможно ли е всичко това да стане с ума на ученика, с мисълта на ученика и със сърцето на ученика? Да. Ние казваме може, защото по пътя на посвещението всичко може. Но сега вие ще питате: кой е този път на посвещението? Как да го открием ние, за да тръгнем по него? Прави сте. Ако бихте имали опитност, сега де ви я спомним, добре. Но питаме: чувствате ли вие да сте имали някога такава опитност на посвещение? Не може да не почувствате, защото душата има един особен усет, има един особен морал, чрез който лесно схваща, лесно си спомня, лесно се догажда. Кой е този път? Имате ли образа за него? Да. Имахте и имате този образ на Учителя, словото на Учителя, просветата на Учителя, животът на Учителя, знанието на Учителя и най-важното - чистотата на Учителя, която е символ на любовта.

Кой може да бъде чист? Само този, който живее в любовта. Любовта изгаря всички нечистотии. Тя стопява и елементите и организмите. Всичко стопява. Прави го ефирно, нежно, красиво, чисто.

Пак питаме: имате ли опитности за този път, по който Духът ви подтиква да вървите? Трябва ви пречистване. Трябва ви едно щателно пречистване, едно окъпване, едно кръщение. Това е първата стъпка към посвещение. Трябва да бъдеш изящно чист, за да чувстваш вибрите на Божествената любов. Иначе пак ще ги чувстваш, но ще бъдат по-тежки, по-брутални, защото естеството ви е такова. А сега, ученикът трябва да се преобрази, да има ново естество, нов организъм, нов образ. Това е учението на любовта. Това е знанието на светлината. Това е мъдростта на Духа.

Учи се. Знай. Бъди мъдрец. Това да легне у вас като скрижали, които да ви очертават пътя към Върховния Промисъл. Върховният Промисъл! За него трябва да растете, да пораснете, за него трябва да се възпитавате, за него трябва да научите, за него трябва да бъдете силни, защото Върховният Промисъл е Върховна Същина. А знаете ли, какво е това Върховна същина. Най-специфичното състояние, което може и човешкия разум да проумее.

Любовта е живия огън, който разпалва, който е разпалил който е запалил веществото на светлината. И светлината си има вещество, и светлината си има същина, но трябва някой да ги запали. Любовта е, която ги е запалила. И стана света. И вие сега сте запалена светлина, т. е. вещество на светлината, естество на светлината. У вас трябва да бъдат запалени те от любовта. И тогава, ще има ли противоречия, ще има ли неправди, ще има ли необмислени явления. О, няма да има. Любовта всичко стопява. Такъв е процесът на това Абсолютно Начало у Бога. Чрез любовта Бог се изявява по образ. По Дух той беше абсолютен, по светлина - подобие, по любов - образ. Това е истината. Нека вашата критична мисъл, доколкото вие я имате, добре се опознае с тия велики начала у Бога. По Дух ще бъдеш, по светлина ще се изявиш, а по любов ще работиш. Най-големият работник в битието е любовта. Тя е създала физиономията, лицето на битието. Тя е най-големия художник. Ничия сила не може да оспори нейното изкуство - нито светлината, нито Духът, защото те чрез нея се поляризираха и проявиха.

Но ще кажете: като отделна субстанция, като отделна материя, същества ли любовта? Тя същества като специфично състояние. Какво значи състояние? Кой може от вас да даде едно обяснение, как той чувства любовта като състояние или любовта състояние ли е? На кого е състояние? Какви са нейните отношения към Първопричината СЪСТОЯНИЕ, към Първопричината ОТНОШЕНИЕ? Любовта е състояние на Първопричината - ОТНОШЕНИЕ. Как ще го разберете. Нима Първопричината трябва да има отношение към любовта състояние? Щом е състояние, има отношение. Цялото битие е отношение към състоянието. Тук е мъдростта, тук е силата, тук е знанието. Ако може да разгърнете, да раздиплите тази истина, вие наистина сте стъпили здраво върху специалното стъпало на свещената стълба.

Да отгатнем, що е това състояние и какво е това отношение? Това е вариация: от състояние в отношение и от отношение към състояние. Това е вариация на Върховния Промисъл, която вариация е създала всички причини, всички явления.

И така, ученико, стремете се да бъдете състояние, за да можете да имате отношение. Станете отношение, за да можете да бъдете и състояние. И когато бъдете състояние и имате отношение, вие сте посветени, а посветеният е прилив на могъществото на Първоизточника.

И тъй, пак ще подчертаем: мисли като мъдреца, знай като мъдреца, работи като мъдреца, обичай като мъдреца, ходи като мъдреца, живей като мъдреца, храни се като мъдреца, гледай като мъдреца за да имаш отношение и да бъдеш състояние.

Досега имахте работа. Работихте на духовете, а сега ще работите на светлината. Тя ще ви благодари. Тя е голям специалист към чувството благодарност. Тя се отблагодарява много майсторски. Ще ви се отблагодари и Духът. Благодарността на Духа е специфична. Там няма майсторство. Там има състояние. Ще ви се отблагодари и любовта. Там има ли майсторство? Тя е като поток, който непреривно се излива и няма време да мисли, как да се излее и накъде да потече.

И тъй, ако има голям майстор, артист това е светлината. Ако. има голям майстор на мълчанието, това е Духът. Ако има голям майстор на живот, на слово, това е любовта. Любовта говори, Духът мълчи, а светлината свидетелства. Всичко, което е записано в пергаментите, в скрижалите, то е освидетелствано от светлината. Кой го е написал? Написало го е мълчанието на Духа. А кое е написаното? Това е животът на любовта.

И тъй, бъдете велики майстори на изкуството като светлината, велики мъдреци на мълчанието като Духа и велики по живот като любовта. Ето вашата физиономия, вашият образ, вашата същина и състояние. С тях ще започнем, с тях ще работим, с тях ще се възпитаваме и просветим, защото предстоят нови дни на велико посвещение. Длетото на големите майстори на светлината е сложено върху вашето естество. Чукът на големия майстор - Духа чука върху длетото. И най-после, любовта е, която смекчава страданията ви, причинени от длетото и чука. Тя е, която ще направи да издържите, да изнесете най-тежките моменти в победа. Нека тази любов ви бъде най-искрения, най-чистия, най-прямия приятел и приятелка. Живейте с нея, радвайте се с нея, учете се с нея, за да бъдете истински учени, истински радостни, истински чисти. Любовта чисти, любовта радва, любовта работи. Така я опознайте, така я приемете в себе си и тя ще извърши у вас голямо чудо. Тя ще ви направи като мъдреци. Ще обагри вашите очи, ще обагри вашето лице. С очите си ще съзерцавате светлината, а с лицето се ще свидетелствате за любовта. Станете свидетели на любовта. Тя е, която ще ви препоръча пред Върховния Промисъл. Тя е единствената, която ще ви хване за ръката и ще ви води по дългия път - единствения път към звездните простори, към слънчевите светове.

Нещата не могат лесно да се разбират, защото са от степени на естеството. Има органически свят, психически свят, духовен свят. В органическия свят трябва да бъдем като естественика. В психическия свят трябва да бъдем като алхимика, в духовния свят трябва да бъдем като математик, а в Божествения свят – като мъдрец.

Ще бъде ли това? Какво чувствате като стъпвате върху земята? Чувствате ли нейния живот върху вашите нозе? Има ли някаква притегателна сила, която импулсира вашето естество? Има такава магическа сила, има такава вяра, която ви уверява, че сте стъпили здраво върху земята. Тази сила я наричаме магнетизъм - магнитни вълни. Така също и в психичния свят има етерни вълни, които подчертават вашето съприкосновение с психичния свят. Така също има и светлинни вълни, които ви свързват с естеството на духовния свят - три степени, които ученикът трябва добре да проумява, да знае кога е под магнитните вълни на земния магнетизъм, кога е под психичните вълни на психичния, свят и светлинните вълни на духовния свят, или етерните вълни на психичния свят и светлинните вълни на духовния свят.

24 ноември 1951 г.