279. Полето на душата

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 279-то

Полето на душата

Ще говорим, защото словото е система, а всяка една система Трябва да се определя от нейните полета. Ако няма полета, системата за ученика остава мъчна, трудна. А щом има поле, тогава вътрешната способност, вътрешната мисъл, вътрешните чувства са израз на този богат душевен мир. И когато се говори за мира на душата, то е да се въведе ученикът системно в един особен мир, който мир може да да се построи и в мисълта, и в чувствата, и в делата на ученика. Трябва да се построи този мир и то системно. Системите са явления на Божествения Дух. Само Божественият Дух работи със система.

За да има Божественото знание, за да има Божествения промисъл, ученикът е необходимо да се запознае със системите на Духа. Каква е тази система? Вътрешно вглъбяване, вътрешно размишление, вътрешна медитация, вътрешно проникновение, вътрешно озарение и вътрешен промисъл. Това е големия колектив от способности, от таланти, от опитности и изживявания на ученика.

Но ще се възрази: кога ние можем да овладеем всички тия способности, за да имаме тази система? Тъй както малкото бебе расте, развива се, пораства, става юноша, така и ученикът расте последователно. Неговите сили се развиват системно и се развиват системно, защото има закон на равновесна. За да не попадне ученикът в изключението, той трябва да бъде узаконен със закона на равновесието. Необходимо е равновесие за да може системно да се изгради духовния мир, който е богат с всички способности, с всички системи и таланти, да може най-после да се проучи мирът на душата. В мира на душата е идеята. От там се ражда идеята за живота. Извън този мир и животът не е реален. А какво значи реален и нереален живот? Има ли нереален живот? Има нереални движения. Какви са резултатите на тия нереални движения? Вие ги знаете. Вие сте били в тия нереални движения. Даже още продължавате да бъдете участници в нереалните движения. Ако можете да се осъзнаете и излезете от тия нереални движения, навярно светлината ще проблесне във вашето съзнание, светлината ще бъде движение във вашата мисъл и тогава ще надникнете в рая, в мира на душата.

Ученикът трябва добре да се запознае с материята, с елементите, със силите, с енергиите на този мир на душата, а това ще стане само тогава, когато ученикът заживее в полето на душата. Душата има специално поле - поле, където растат райски дървета, където растат плодове, поле което винаги е огряно от изобилните лъчи на светлината. И сега казваме на ученика: ученико, влез в полето на душата. Иди там като добър гражданин, като вещ агроном, като учен естественик и посаждай твоята права мисъл, твоето искрено чувство, които да растат и дадат плодове.

ПОЛЕТО НА ДУШАТА! Тъй както всички енергии в природата имат полета, където се развиват, къде то са в движения, така и душата има специално поле, където присъстват висши ангелски сили, висши посветени сили, защото е място на красота, място на. плодородие, място на богатство. Само от полето на душата ти ще можеш да проумееш този дълбок мир - мир на душата, защото тя там работи, там се проявява, там създава. И ако някога, ученико почувстваш липса на душа, знай положително: тя е в това поле. И тогава осъзнай се и повикай душата, като й обещаеш, че ти ще станеш по-богато поле, райска градина, където боговете ще ходят. Там, където ангелите ще се хранят.

И тъй, когато ще мислиш за мира на душата, имай винаги предвид полето на душата. То е безгранично обширно. Има всички условия за да се проявиш като душа. И когато казваме трябва система, то е именно затова, защото без система няма да те допуснат да влезеш в рая на душата. Било е някога, когато си излязъл от този рай, когато си бил изпъден, изселен, а сега дойде денят, дойде момента, когато отново трябва да се върнеш в полето на душата и само като гражданин в това поле на душата ти ще бъдеш равноправен, Ти ще бъдеш законник, ти ще бъдеш посветен. За да имаш мир, трябва да имаш простор. За да имаш движение, трябва ти въздух, трябва ти простор. Така също, за да станеш духовен мир, трябва ти поле. Ние имаме за задача да ви въведем в тия полета. Стига сте живели и мислили в нисшите полета, в полетата на духовете. А сега влезте в полето на душата, за да видите колко тя е красива, колко тя е чиста, колко тя е светлинна. Докато не влезете в това поле на душата, вие ще попадате в противоречия и съмнения. Защо? Защото вие се стремите сега да имате един душевен мир, едно относително спокойствие, да примирявате нещата, като се осланяте на едно очакване. И това е добро, и то влиза в системата, но то беше досега, докато не ви хванаха за ръката и ви поведоха към върховете. Сега, когато денят се зазорява, като дългопътуващи пътници, вие сте пред лъчите на зората да надникнете в полето на душата. Вам ви трябва трепет, чувство и сила да издържите.

ЧУВСТВО И СИЛА! Чувството е изблик на светлина, а силата е присъствие на Дух. Това са вътрешните, това са скритите, това са тайнствените пътища, които ученикът трябва добре да проучи, т. е. трябва да се опознае, трябва да заживее с идейната мисъл, с идейното чувство и с идейната сила, че той навлиза съзнателно във висшите полета на душата. Казано е, че има астрални полета, будически полета, има умствени полета, но ние сега казваме: за вас има едно поле, полето на душата. Щом влезете в това поле, там ще срещнете най-големите майстори, които работят и създават райската градина. Полето на душата е поле, където мислят, живеят ангелските сили, т. е. ангелските сили пазят това поле и те го наричат света на чистотата. Ето каква беше трагедията на първия човек, който внесе петно в света на чистотата. Но провидението, върховният свят не се забави да прочисти това поле, този рай. Всеки един ученик е кандидат за този рай. И вие вече подадохте своите кандидатури. Въпросът е дали ще ги одобрят, дали ще ви допуснат. Ще зависи от вашата системна работа - да имате системна мисъл, системен подвиг, за да може да бъдете едно завършено явление във всяко отношение и когато почукате на вратата, там ще срещнете ангела пазител, той е строг, но е пълен с любов. Той ще ви зададе три въпроса и ако ти отговориш и на трите въпроса, навярно ще ти отвори вратата. А знаеш ли, ученико, какво ще бъде твоето тържество, каква ще бъде радостта ти, когато ти отворят вратата и ти влезеш в рая на душата!

Сега научи тези три въпроса. Те не трябва да бъдат в тебе само памет, теория, а трябва да бъдат живот, естество, състояние. Преди да тръгнеш след ангела, ученико, научи се какво е това мир на душата и поле, на душата. Най-после разумей тази система на душата и когато отгатнеш, когато научиш, бъди тогава смел пред която и да е сила, независимо дали е ангел или посветен, дали е мъдрец или е от боговете. Бъди смел, защото твое е правото. Ти си извоювал рая на душата. Ето къде е вашата родина, от която бяхте изпъдени. Ето вашата държава, от която бяхте осъдени. Ето вашият свят, където ще се срещнете с вашите истински първородни братя. Ще срещнете вашата майка - любовта и вашия баща - мъдростта. Тогава няма вече чувството на унилост, самота, затвор и смърт, а ще има едно преливащо чувство на висше състояние, което ще бъде трепет в битието. Битието трябва да стане битие на душа, битие на Дух и светлина. Макар и малък, макар и непосветен още, макар и незнаещ още, тъй както малкото бебе е обкръжено с внимание, с радост, с топлина, така също и ти, ученико, си едно малко бебе, над което седят мъдреците, влъхвите и те ще те отгледат, за да израснеш. Ще те чакат, защото носят безсмъртното. Царството Божие трябва да дойде на земята.

Ученико, бъди родоначалник на шестата раса. Нека шесторастниците, когато ще населят земята, да потърсят твоите подвизи, твоите дела и да кажат: ето проявлението на Божия промисъл. Не се подценявай, не отпадай духом, но гради и върви безспир към върха, за да стигнеш навреме и да посрещнеш изгрева навреме. Кой изгрев? На това слънце ли, на вечерницата ли, на зорницата ли или на някое друго слънце? Да посрещнеш изгрева на Абсолютното Начало у Бога - светлината. А тя е дело, тя е живот.

И тъй, приготовлявай се, за да може навреме да влезеш в полето на душата. Там да те срещнат мъдреците, таи да те намерят ангелите, там да те съзерцават боговете. Това е твоето посвещение. Това е твоята сила. Това е твоята наука. Не може да бъдеш учен, ако не можеш да откриеш Началото на всички начала. А това Начало ще го откриеш, ще го научиш, когато се издигнеш в полето на душата, там, при големите духове, при силните духове, които знаят, които могат. Не е знание още да знаеш някои начала, но ученикът трябва да има стремежа да научи Началото на всички начала. Това е велико посвещение. Тогава. науката, всички доктрини, всички системи, всички специалности, ще бъдат само като система. Какво значи само като система? Извървян път или опитности.

Трябват реални опитности, които де могат да закалят Духа, защото от закалката на Духа ще зависи възхода и свободата на човешката душа.

Закали се в новия дух, в новата течност, в живата вода, за да издържиш при всички депресии, при всички противоречия и спънка. Закалявай духа си. От неговата закалка ще зависи проникването ти в полето на душата. Не считай това за загубено време. Не считай това за непостижимо, но когато твоите очи гледат, когато твоето сърце трепти, когато твоята мисъл търси, закалявай духа си. Трябва лична опитност, сам да стъпиш върху този ресор и да опиташ неговото действие. Това трябва да стане. Това е кръщенето на ученика. Това е церемонията, която ще закали духа на ученика. Колкото повече ученикът се издига във висините, толкова повече той влиза в сферите, в полетата на реалните действителности. А на него му трябват реални действия, които да го запознаят с великите системи на Духа - светлината и любовта.

Може ли това да стане? Ако не можеше, нямаше да се дават условия, а сега вече се дадоха вам условия. За вашата подготовка се предвидиха средства, които се иждивяват, разумно разбира се, но от тия иждивени средства ще се търсят и придобивки. Един талант трябва да даде пет таланта, а петте таланта трябва да дадат десет таланта. Трябва да оправдаете средствата. Добре е да се накичите с цветето на аромата, с цветето на светлината, с цветето на багрите, но трябва да оправдаете средствата. Да се накичите с името ученик на вътрешното посвещение е лесно, но да бъдете ученици на великото вътрешно посвещение, трябва да се оправдаят средствата.

Когато засягаме въпроса за системата, ние искаме да подчертаем, че всяка една подготовка е системна, всички средства се отпущат системно. Иначе не можеш да бъдеш в духовната подготовка. Няма опущение. Няма така да мине и така може. Сега да не би у вас да дойде мисълта: какво стана с нас? Ние ще трябва да отговаряме. Как се подмамихме? Кои сили ни вкараха тук? А сега накъде? Не се плашете, но не се и приспивайте. Вие сте едно богатство, което беше заровено и по едно добро съвпадение ви намериха, откриха и сега тези малджии, тези пазители се чудят как да ви съхраняват, как да ви скътат, къде по-добро място или в коя по-добре уредена съкровищница да ви поставят.

Но ще кажете: това е много, това са ласки. Там, където има ласки, там има и страдание. Там където има радост, има и страдание. За да не попаднете под страданието, не се афектирайте много да се радвате. Радостта ви да бъде подобна на слънчевия изгрев, а скръбта ви да бъде подобна на падащите дъждовни капки. Когато скърбите, да напоявате, а когато се радвате да осветявате.

ОСВЕТЯВАНЕ И НАПОЯВАНЕ! Два велики процеси в природата и битието. Станете такива процеси. Защо? Защото нямахте наука, нямахте система, нямахте учители. Следователно, не сте много виновни. Има един виновен заради вас, но не сте и много прави, защото и вие съгрешихте. Грехът беше сладък на устата, но горчив в душата.

Това е една част от историята ви, от вашата история. Тя сега вече не е така необходима. Ние само загатваме, за да се сещате, да пробудим тия чувства, да си спомните за някогашната печална действителност да ви даде добър урок, за да може да решите правилно задачата, която Вътрешната школа ви е дала, а тя е:да се сдобиете с душевен мир и да заживеете в полето на душата. Това може да стане още сега. Мирът на полето на душата е най-светлото небе, най-светлия простор и най-разумния порядък. Когато говорим на вашия дух той не трябва да упорства, защото всяка забава, всяко забавление и всяко удоволствие са произлезли все от неговото упорство. Упоритостта е богата способност, но тя трябва да се приложи за развитие, за израстване, за озарение на душевните сили.

Бъди воля. Волята е основа на битието. Върху този принцип, върху този гръбнак - волята, е започнало движението, е започнал Духът в битието, е започнал Духът да работи.

ДУХ, БИТИЕ!

Но ще каже някой: защо трябваше на Духа битие? А защо ви трябва на вас щастие, радост? Защо ви трябва живот, светлина? Така също и на Духа е трябвало живот, светлина, щастие, радост, знание. Но ще кажете: нима той няма тия способности? Той ги има, но не ги е проявил. Така и вие сега се проявявате - проявявате се като мисъл, като чувство, като сила, като знание и живот. Къде е тук тайната? Тайната все пак още е скрита, но тя ще се открие, като заживеете в полето на душата, като ще се нахраните от плодовете, които растат в райската градина и когато утолите жаждата, си от живите извори на райската градина. Съществата от райската градина сега ви говорят. Те ви казват: върнете се. Сега са най-добрите условия. Стига сте се борили с земята и змията. Стига сте пасли овцете и свинете. Върнете се в рая. Там ви чакат сладките плодове. Там ви чакат живите извори. Идете при ангела, който пази при вратата. Дайте му вашата лична карта. Дайте му вашия паспорт. Не се страхувайте. Щом сте смели, той ще ви отвори, щом сте страхливи, той ще ви спре, защото ще подозира, че у вас има още условия за грях. Това е светлото ваше бъдеще. Това е утрешното ваше ново начало. Това е вашето щастие, това е вашата наука, това е вашето постижение - да забравиш за тинята, да забравиш за тъмнината, да забравиш за противоречията и да заживееш новия живот - живота на посвещението.

Колко висок е идеалът на ученика! Какви просторни полета предстои той да обходи! Какви велики светове той ще, посещава и с какви велики представители той ще се среща! Най-после, той ще постигне посвещението.

Ние казахме: на разумните малко се говори много се дава. И вие много взехте, много ви се даде. За да го запазите, трябва да имате съкровищница - там да го съхраните, да не би разбойниците да го ограбят. Ето защо, бъдете тайнственото. Само по пътя на тайнственото, на тайната, вие ще опазите съкровището. Вътрешната школа е тайнствена школа. Тя е скрита съкровищница, която мъчно се открива даже и от най-усъвършенстваните пособия и уреди. Може ли да бъдете това скрито, тайно? Ние наблягаме и препоръчваме за това. Ако досега се допуснаха някои прояви, то е да се разбутат малко по-събудените духове, защото и за тях е необходимо движение. И те трябва да се подготвят, както вие се подготвяте, за да станете кандидати за рая. Но сега ние казваме: бъдете тайнственото, скритото. Пазете тази съкровищница. Турете като вратар вашия буден дух, а като вещ касиер - вашия ум.

Кога ученикът е вдъхновен? Когато в съкровищницата има скъпоценности. Няма ли скъпоценности, той е унил, паднал духом. Скъпоценностите са, които импулсират ученика. И ние също ви казваме: съхранете скъпоценностите във вашата съкровищница. На никого не ги поверявайте, на никого не ги давайте, защото те ви трябват. С тях вие ще се явите пред ангела. От там той ще разбере, ще знае за вас. Обогатявайте съкровищница та. Нека петте таланта да ви дадат 10, 15, 20. Тая съкровищница трябва на Едного. Трябва да я представите с пълния и капацитет, олихвена, защото иначе не можеш да бъдеш ученик. За да учиш, трябват средства, а щом имаш в съкровищницата, ти положително ще научиш. Затова в древните школи е казано, че само богатият може да бъде ученик. Бедният, сиромахът не може. За посвещение в ученичеството се изискват средства. Ние ви даваме тия средства. Ние ви даваме богат капитал. От вас искаме да. го пазите тайнствено, скрито, дълбоко. Ако нямате такава съкровищница, направете си малко труд да я създаде те. А то е, да обогатите вашата воля, която е гаранция за тайната. Тайно ще се работи, тайнствено ще мислите и всяка душа, която е подготвена ще ви познава посредством вашия, тайнствен поглед. Така ще бъдете откривани. А ще ви открият само тези, които са пред прага на великото посвещение. Нека радостта ви бъде светлина та. Нека щастието ви бъде Духът. Нека работата Ви бъде любовта.

Когато влезете в полето, там има и време и пространство. Райските жители ви чакат. Те тъжат за вас. Те знаят, че има една амнистия. Животът на земята е безпощаден, защото в него действат строги сили. Ученико, не допущай греха и грешките. Нека грешките да те предпазват от греха. Забрави ги най-после. Изпрати го в света на Забравата, а ти трезво мисли, за да дадеш светлина на света, защото той мъчно диша. Той е в огън и ти отнемаш от огъня му. Бъди смел, умен и тактичен. Такава е сцена та, на която сте сега. Това е драмата, която сега изнасяте. Ще имате освирквания, но вие сериозно играйте ролята си.

Езикът е на словото, мозъкът е на мисълта, а сърцето е на любовта.

8 декември 1951 г.